Последния съдебен заседател

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Съжалявам, че повдигнах въпроса.

Поканиха ме в кухнята на чаша нескафе. На плота имаше кутия корнфлейкс и голяма

купа с вече залети с мляко ядки. Очевидно Уилма и Гилма бяха приготвили закуска

за брат си и когато той не бе слязъл, те бяха тръгнали да Го търсят.

267

ДЖОН ГРИШАМ

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Кафето не ставаше за пиене, докато не го изблъсках със захар, Близначките седяха

срещу мен на сгъваемата масичка и ме наблюдаваха любопитно. Очите им бяха

червени, но сълзи нямаше.

- Не можем да живеем тук - рече Уилма. Решител

ността в гласа й явно бе резултат от дългогодишни диску

сии.

- Искаме да купиш къщата - добави Гилма. Преди ед

ната да свърши изречението си, сестра й започваше друго.

- Ще ти я продадем...

- За сто хиляди долара...

- Ще вземем парите...

- И ще се преместим във Флорида...

- Флорида ли? - попитах аз.

- Имаме там братовчедка...

- Тя живее в старчески комплекс...

- Там е много красиво...

- И ще се грижат за нас...

- Пък и Мелбърта е близо.

Мелбърта? Мислех, че още е някъде в къщата и се прокрадва безшумно в сенките. Те

ми обясниха, че преди няколко месеца я изпратили в един дом". Бил някъде на

север от Тампа. Тъкмо там искали да прекарат остатъка от дните си. Любимата им

къща била твърде трудна за поддържане. Болели ги кокалите, колената, очите.

Изкачвали стълбите веднъж дневно - двайсет и четири стъпала", информира ме Гилма

- и умирали от ужас, че ще паднат и ще се пребият. Нямали достатъчно пари да

направят дома си удобен и безопасен, а и колкото имали, не искали да ги

прахосват за чистачки, градинари, а сега и шофьор.

- Искаме да купиш и мерцедеса...

- Нали знаеш, че не го караме...

- Макс винаги ни возеше...

От време на време просто за майтап хвърлях по един поглед на километража на

мерцедеса на Макс. Навърташе по-малко от хиляда километра годишно. За разлика от

къщата колата бе в отлично състояние.

268

Къщата имаше шест спални, четири етажа и мазе, че-тири-пет бани, всекидневна и

трапезария, кухня, полусру-тени широки веранди и таван, който сто на сто бе

претъпкан със забравени от векове семейни съкровища. Трябваше да го разчиствам с

месеци, преди да извикам майсторите. Сто хиляди долара беше ниска цена за такова

имение, но пък из целия щат не се продаваха достатъчно вестници, за да изплатят

ремонта.

Ами животните? Котки, птици, зайци, катерички, златни рибки - имението беше

истински зоопарк.

Не че не обмислях да си купя жилище, но ниският наем от 50 долара месечно ме бе

разглезил дотолкова, че не ми се щеше да сменям дома си. Бях двайсет и четири

годишен, от свободен по-свободен, и с удоволствие наблюдавах как парите се

трупат в банката. Защо да рискувам да се разоря с подобна финансова черна дупка?

Купих къщата два дни след погребението.

През един студен и влажен февруарски вторник спрях колата пред дома на семейство

Ръфин. Исо ме чакаше на

верандата.

- Да не си си сменил колата? - попита той, като гледа

ше към улицата.

- Не, задържах си и малката - отвърнах аз. - Тази бе

ше на мистър Хокът.

- Тя не беше ли черна? - В окръг Форд имаше малко

мерцедеси и всички ги знаеха.

- Имаше нужда от една боя - казах аз. Сега колата бе

тъмночервена. Трябваше да скрия ножовете, с които мис

тър Хокът бе украсил предните врати, и по този повод ре

ших изцяло да сменя цвета.

Говореше се, че съм изиграл сестрите Хокът с покупката на мерцедеса. Всъщност аз

бях платил цената по каталога за овехтяване от 9500 долара. Покупката бе

одобрена от съдия Рубън В. Атли, дългогодишен председател на канцлерския съд.

Страница 107

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Той одобри и закупуването на къщата

269

ДЖОН ГРИШАМ

за 100 000 долара: на пръв поглед ниската сума звучеше далеч по-приемливо, след

като двама назначени от съда оценители посочиха стойности около 75 000 и 85 000

долара. Единият бе написал, че всяко обновяване на имението Хокът би довело до

големи и непредвидени разходи".

Адвокатът ми Хари Рекс се погрижи да видя това изречение.

Исо беше унил, а вътре нещата не стояха по-добре. Както винаги къщата бе пропита

от уханието на апетитната гозба във фурната. Днес имаше заешко.

Прегърнах мис Кали и разбрах, че нещо никак не е наред. Исо вдигна един плик и

каза:

- Дойде повиквателна. За Сам. - Хвърли плика на масата да го видя и излезе от

кухнята.

По време на обяда приказката не вървеше. Всички бяхме потиснати, потънали в

мислите си и много объркани. От време на време Исо мислеше, че Сам трябва да

изпълни всяка повеля на страната си. На мис Кали й се струваше, че веднъж вече е

губила сина си. Мисълта да го изгуби отново й беше непоносима.

Същата вечер се обадих на Сам и му предадох лошите новини. Той бе за няколко дни

в Толедо при Макс. Разговаряхме повече от час и аз непрестанно поддържах тезата, че той няма работа във Виетнам. За щастие Макс беше на моето мнение.

През следващата седмица разговарях с часове по телефона със Сам, Боби, Ал, Леон, Макс и Марио, за да решим какво следва да прави Сам. Нито той, нито братята му

вярваха в справедливостта на войната, но Марио и Ал държаха да се следва

законът. Аз бях най-големият миро-любец от всички, а Боби и Леон стояха някъде

по средата. Сам се чудеше какво да прави; плановете му се променяха всеки ден.

Решението не беше лесно, но постепенно момчето започна да говори все по-дълго с

мен. Немалко помогна и вече двегодишното му изгнание.

След две седмици терзания Сам мина в нелегалност и

-^Н^^ъ^ЕН^АСЕДАТЕл най-накрая се озова чак

е добре. Рано на следващата квартал и съобщих на Исо и най-мъдрото решение в

живота си

На тях Канада им се струваше на ги, че е далеч по-близо отЕам

270

271

30

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Майсторите щяха да започнат с разчистване и събаряне, а после да оправят покрива

и верандите. Когато приключеха, щяхме да седнем и да планираме следващата фаза.

През април 1972 г. работата най-сетне започна.

Поне един от двамата се появяваше всеки ден с група помощници. През първия месец

успяха само да разпръснат всички пакостливи твари, които от десетки години

живееха в голямата къща и двора.

Вторият отговорник по преобразяването на имението Хокът бе мистър Лестьр ЬСлъмп

от Шейди Гроув. Той ми бе препоръчан от Баги, който, естествено, беше голям

експерт по ремонтите. Стан Аткавидж от банката също препоръча мистър Клъмп и тъй

като ипотечният ми кредит в размер на 100 000 долара беше отпуснат от него, реших да го послушам.

Първият майстор не се бе появил никакъв, а когато след три дни чакане реших да

позвъня, телефонът му беше прекъснат. Това беше лош знак.

Мистър Клъмп и синът му Лестър-младши, оглеждаха къщата дни наред. Мащабите на

предстоящата работа ги ужасяваха, пък и знаеха какъв кошмар ще е, ако някой се

разбърза - особено аз. Те бяха мудни и методични, дори говореха по-бавно от

повечето хора в окръга, и аз скоро разбрах, че те вършат всичко на втора

скорост. Вероятно влоших нещата с признанието, че вече съм се настанил доста

удобно в друга постройка в двора; значи нямаше да остана бездомен, ако те се

забавеха повечко.

За тях се говореше, че не пият и, общо взето, приключват навреме, вследствие на

което минаваха за цвета на строително-ремонтния бранш.

След като няколко дни чесахме глави и подритвахме чакъла, решихме да им плащам

всяка седмица за работата и материалите плюс десет процента режийни", което се

надявах да значи печалба". След седмица ругатни принудих Хари Рекс да опише

всичко това в договор. Отначало той отказа и ме нарече с ред доста цветисти

епитети.

Групичка гимназисти бяха спрени от щатската полиция няколко часа след

завършването си. Колата им беше пълна с бира, а полицаят наскоро сам бе завършил

училище и бе в час с последните новости. Нещо определено не беше наред.

Наркотиците бяха стигнали и до окръг Форд.

В колата имаше марихуана. Шестимата ученици бяха обвинени в притежание на

Страница 108

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

наркотици и във всички останали престъпления, които полицаите успяха да им

припишат. Всички бяха шокирани: как така в нашето примерно градче ще се промъкне

дрога? Как да я спрем? Гледах да не раздухвам много темата във вестника; нямаше

смисъл да се нахвърлям върху шест свестни деца, които бяха допуснали грешка.

Цитирах шериф Мередит, според когото полицията щяла да вземе решителни мерки да

освободи гражданите на Клантън от тази напаст". Тук не е Калифорния" - бе заявил

той.

Както можеше да се очаква, всички в Клантън се за-оглеждаха за наркодилъри, макар никой да не бе сигурен по какво да ги познае.

Тъй като ченгетата бяха вдигнати на крак и само чакаха да направят още един

удар, следващият четвъртък играхме покер на друго и доста затънтено място. Буба

Кро-кет и Даръл Радки деляха порутена стара барака с безразличен към покера

ветеран на име Оли Хайндс. Наричаха Дома си Лисичата дупка". Той бе скрит в

гориста клисура в края на един черен път, който се виждаше трудно дори посред

бял ден.

272

273

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Да си бяха гледали пиячката - заяви Буба.

- Абе става - обясни Даръл, - ама ако няма друго.

Преди няколко години им беше лесно. Започнаха да садят

канабис преди другите. Ама сега имат конкуренция.

- Чувам, че се изтегляли от бранша и наблягали на

уискито и крадените коли - рече Буба.

- Защо?

- Наркоченгетата са плъпнали навсякъде. Щатски, фе

дерални, местни. Имат хеликоптери и техника за наблю

дение. Не е като в Мексико, където никой не го е грижа

какво ще садиш.

Навън се разнесоха изстрели, но момчетата не им обърнаха внимание.

- Какво може да е това? - попитах аз.

- Оли е - отвърна Даръл. - Гони някакъв опосум. Сла

га си очилата за нощно виждане, взема си пушката и хук

ва подир гадинките. Твърди, че преследвал жълтурковци-

те.

За щастие изгубих три поредни ръце и използвах момента да си взема довиждане.

ДЖОН ГРИШАМ

Оли Хайндс страдаше от всички възможни видове следвоенни травми. Роден в

Минесота, той бе служил с Буба и бе преживял какви ли не кошмари. Беше раняван, горял, пленяван за кратко, избягал и най-сетне изпратен обратно, защото според

военният психиатър имал нужда от сериозна терапия. Явно не я бе получил. Когато

го видях, голото му до кръста тяло бе нашарено с рани и татуировки, а погледът

му беше стъклен - както ми предстоеше да науча, обичайното му състояние.

Радвах се, че не играе покер. Имах чувството, че две-три лоши ръце му стигаха, за да извади своята М16 и да изравни резултата.

Полицейският удар и реакцията на града предизвикаха немалко смях и подигравки.

Хората се държаха така, сякаш никой освен тези шест деца не бе и помирисвал

дро-га, а залавянето им слагаше край на проблема. Сякаш с малко повече

бдителност и нравоучения чумата на наркотиците щеше да се пренасочи към други

краища на страната.

Никсън бе минирал пристанището на Хайфон и бомбардираше ожесточено Ханой.

Споменах това с идеята да предизвикам реакция, но тази вечер имаше по-интересни

неща от войната.

Даръл бил чул слухове, че чернокож младеж от Клан-тън получил повиквателна и

избягал в Канада. Аз замълчах.

- Браво на него - рече Буба. - Браво на него.

Скоро разговорът отново се върна към наркотиците.

По едно време Буба погледна с възхищение цигарата си с марихуана и рече:

- Я, тая е много яка. Не са я правили в клана Паджит.

- От Мемфис е - отвърна Даръл. - Мексиканска.

Тъй като не знаех нищо за местните наркоканали, аз

нададох ухо и когато стана ясно, че никой няма да каже нещо повече по темата, попитах:

- Мислех, че тия Паджит произвеждат доста сносна

дрога.

274

След дълго отлагане Върховният съд на Мисисипи най-сетне потвърди присъдата на

Дани Паджит. Четири месеца по-рано той бе отсъдил с мнозинство от шестима срещу

трима, че присъдата е правомерна. ЛусиенУилбанкс подаде молба за преразглеждане, Страница 109

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

която не бе отхвърлена. Според Хари Рекс това можело да се окаже лош знак.

След приключване на всички правни процедури и почти две години след процеса

съдът най-сетне реши въпроса. Гласовете в полза на присъдата бяха пет срещу

четири.

Спорът бе предизвикан от гръмките жалби на Лусиен, че Ърни Гадае разполагал с

твърде много свобода при разпита на Дани Паджит. Въвеждащите му въпроси за

присъствието на децата по време на изнасилването на практика изнасяли пред

заседателите недоказуеми факти в УЩЪрб на клиента му.

275

ДЖОН ГРИШАМ

Хари Рекс четеше всички протоколи и следеше заради мен хода на обжалването.

Притесняваше се, че жалбата на Уилбанкс звучала логично. Ако пет съдии я

приемеха, делото щеше да бъде върнато в Клантьн за преразглеждане, От една

страна, новият процес щеше да се отрази добре ш вестника. От друга страна, не

исках семейство Паджит да напускат острова си и да създават неприятности из

Клантьн.

В крайна сметка обаче само четирима съдии гласуваха против присъдата и случаят

бе приключен. Оповестих новината на първа страница с надеждата никога повече да

не чуя за Дани Паджит.

ТРЕТА ЧАСТ

276

Лестър Клъмп-старши и Лестър Клъмп-младши завършиха ремонта на къщата ми точно

пет години и два месеца, след като бяха започнали. Изпитанието бе приключило, а

резултатът беше разкошен.

Щом се примирих с костенурското им темпо, аз се приготвих за дълго чакане и се

заех да привличам рекламодатели. През последната година от ремонта на два пъти

се опитвах да живея в къщата и някак си да просъществувам насред отломките. Не

ми пречеха толкова прахът, миризмата на боя, задръстените коридори, нередовното

подаване на електричество и топла вода, нито липсата на отопление и климатик, но

така и не успях да се приспособя към блъскането и сгьрженето сутрин. Майсторите

не бяха от най-ранобудните, което - както разбрах - било нещо необичайно, но все

пак се хващаха на работа в осем и половина. Аз пък обичах да си поспивам до

десет. Синхрон не се получаваше и след всеки опит да заживея в голямата къща аз

се промъквах обратно по чакълената алея и се връщах в апартамента, където бе

малко по-тихо.

Само веднъж за пет години не успях да им платя навреме. Отказах да вземам заеми

за ремонта, макар че Стан Аткавидж винаги беше готов да ми даде. Всеки петък

след работа сядах срещу Лестър-старши, обикновено на импровизирана маса от

шперплат в някой коридор, пресмятахме на чаша студена бира работата и разходите

за седмицата, лед което аз слагах десет процента отгоре и му пишех Чек. Прибирах

разписките му и през първите две години

279

ДЖОН ГРИШАМ

изчислявах редовно на каква стойност възлиза преустройството до момента. После

обаче спрях да прибавям новите разходи. Не исках да знам колко съм изхарчил.

Бях разорен, но не ми пукаше. Черната дупка беше затворена; бях се олюлял на

ръба на неплатежоспособността, но бях запазил равновесие и можех отново да

започна да трупам пари.

Пък и имах с какво да се похваля за вложените усилия, време и инвестиции. Къщата

беше строена около 1900 г. от д-р Майлс Хокът. Беше в характерния викториански

стил с два високи фронтона отпред, кула на четири етажа и широки покрити

веранди, които я опасваха от двете страни. Семейство Хокът бяха боядисвали дома

си в синьо и жълто, а мистър Клъмп-старши бе открил дори малко яркочервено под

три пласта по-нова боя. Аз подхо-дих по-предпазливо и избрах бяло, бежово и

светлокафяв кант. Покривът беше меден. Отвън изглеждаше доста строга

викторианска къща, но аз разполагах с години да й придам повече блясък.

Вътре подовете от дебели чамови дъски на трите етажа бяха възстановени в цялото

си великолепие. Много стени бяха съборени, за да се открият стаи и коридори.

Майсторите бяха принудени да съборят цялата кухня и да построят новата из

основи. Камината във всекидневната беше рухнала от нестихващия трясък на

бормашините. Превърнах библиотеката в кабинет и съборих още стени, така че с

влизането да се вижда през кабинета чак до кухнята в дъното. Добавих прозорци

навсякъде; първоначално къщата бе строена като пещера.

Мистър Клъмп призна, че никога не е опитвал шампанско, но с удоволствие го

гаврътна на импровизираната ни церемония по освещаването на верандата. Аз му

връчих последния - както се надявах - чек, след което си стиснахме ръцете,

застанахме пред обектива на Уайли Мише и отпушихме бутилката.

Много от стаите бяха голи; за интериора щяха да ми трябват години и помощта на

някой с повече познания и

Страница 110

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

280

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вкус от мен. Но дори и полупразна, къщата беше великолепна. Само купон й

трябваше!

Взех назаем 2000 долара от Сам и поръчах вино и шампанско от Мемфис. Храната

поръчах от Тюпълоу. Единствената фирма за кетъринг в Клантън се бе

специализирала в риба и ребърца, а аз исках нещо по-изискано.

Официалният списък на гостите включваше всичките ми познати от града, както и

няколко непознати. Неофициалният се състоеше от всички, които ме бяха чули да

казвам: Само да свърши, такъв купон ще вдигна!" Поканих Биби и три нейни

приятелки от Мемфис. Поканих и баща си, но той бе твърде загрижен за инфлацията

и пазара на облигации. Поканих мис Кали и Исо, преподобния Търстън Смол, Клод, трима чиновници от съда, две учителки, помощник-треньора по баскетбол, една

касиерка от банката и най-новия адвокат в града. Това правеше общо дванайсет

чернокожи и щях да поканя и повече, стига да познавах. Бях твърдо решен да

организирам първото смесено тържество в Клантън.

Хари Рекс донесе домашен алкохол и голяма чиния с пръжки, която едва не развали

празненството. Буба Кро-кет и цялата му банда пристигнаха натряскани и готови за

купон. Мистър Митло носеше единствения смокинг. Пис-тън се появи и бе забелязан

да се измъква през задната врата с торбичка доста скъпи хапки. Бащата и синът

Клъмп присъстваха с всичките си работници; за тях това беше важно събитие и аз

се погрижих да им припиша всички заслуги. Лусиен Уилбанкс пристигна късно и не

след дълго потъна в разгорещен спор за политика със сенатор Тео Мортън, чиято

жена Рекс Ела обяви купона ми за най-грандиозното празненство, организирано в

Клан-тьн през последните двайсет години. Новият ни шериф Трайс Макнат се отби с

няколко от своите униформени помощници Т.Р. Мередит бе починал преди година от

рак на Дебелото черво. Един от любимците ми, съдия Рубън В. Атли, забавляваше

слушателите си в кабинета със забав-Ни разкази за д-р Майлс Хокът. Преподобният

Милард

281

ДЖОН ГРИШАМ

Старк от Първа баптистка църква остана само десет минути и си замина тихо още

щом разбра, че се сервира алкохол. Затова пък преподобният Каргроув от Първа

през-витерианска църква бе забелязан да пие шампанско, и то явно не за пръв път.

Баги заспа пиян в една спалня на втория етаж, където го намерих на следващия

следобед. Близнаците Стукс, които притежаваха магазина за железария, дойдоха

облечени в чисто нови, еднакви гащеризони. Бяха седемдесетгодишни, живееха

заедно, никога не се бяха женили и всеки ден носеха гащеризони в еднакъв цвят. В

крайна сметка не бях уточнил как да бъдат облечени гостите ми; на поканата

пишеше облекло по избор".

На поляната пред къщата бяха разпънати две големи шатри и понякога множеството

се разливаше натам. Празненството започна в един часа в събота следобед и би

продължило и след полунощ, ако храната и виното не бяха свършили. Към десет часа

Уди Гейтс и момчетата му бяха напълно изтощени, нямаше нищо за пиене освен ня-; колко топли бири, нищо за ядене освен няколко парченца; мексикански чипс и нищо

за гледане. Къщата беше напълно разгледана и оценена.

Късно на следващата сутрин забърках яйца за Биби и приятелките й. Седнахме на

верандата, пихме кафе и се наслаждавахме на създадената само часове по-рано

бъркотия. После цяла седмица чистих.

През годините в Кпантьн бях чул какви ли не ужасии за щатския затвор в Парчман.

Той се намираше в полята на делтата, в най-плодородния регион в щата, на два

часа западно от Клантън. Условията били отвратителни - претъпкани сгради,

спарени лете и ледени зиме, противна храна, мизерно медицинско обслужване,

робовладелска система и брутален секс. Каторжен труд, садистични пазачи...

списъкът беше дълъг и поразителен.

Когато си спомнях за Дани Паджит - а то не бе рядко, -аз се успокоявах с

мисълта, че поне в Парчман си получа-

282

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ва заслуженото. Пак имаше късмет, че не отиде на електрическия стол или в

газовата камера. Представите ми се оказаха погрешни. В края на шейсетте в опит

да решат проблемът с пре-населеността на Парчман, щатските власти бяха построили

два прилежащи към него затвора - или както бяха известни, лагери". Планът беше

да се преместят хиляда души с леки престъпления при по-цивилизовани условия. Там

те щяха да получат професионално обучение и дори да работят извън лагера. Един

такъв помощен затвор се намираше до малкото градче Брумфийлд на три часа южно от

Клантън.

Съдия Лупъс бе починал през 1972 г. По време на делото Паджит" негова

стенографка бе невзрачна млада жена на име Дарла Клейбо. Тя бе работила за Лупъс

Страница 111

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

няколко години и след смъртта му напусна нашия край. Когато влезе в кабинета ми

късно един следобед през лятото на 1977 г., изпитах смътното чувство, че съм я

виждал някъде преди години.

Дарла се представи и аз бързо си спомних откъде ми е позната. Пет дни поред по

време на делото Паджит" тя бе седяла пред съдийската банка, до масата с

веществените доказателства, и бе записвала всяка дума. Сега живееше в Алабама и

бе шофирала пет часа, за да ми каже нещо. Преди това обаче ме закле да запазя

името й в тайна. Била родена в Брумфийлд. Когато преди две седмици гостувала на

майка си, към обяд видяла по тротоара да се движи познато лице. Бил Дани Паджит, който се разхождал с някакъв приятел. Толкова се стреснала, че се спънала в ръба

на бордюра и едва не паднала на улицата.

Двамата влезли в едно ресторантче и седнали да обядват. Дарла ги видяла през

прозореца и решила да не влиза. Имало вероятност Паджит да я познае, макар да не

била сигурна защо това я плаши.

Спътникът му носел често срещана в Брумфийлд униформа - тъмносин панталон, бяла

риза с къс ръкав и си-Тен надпис Изправителен комплекс Брумфийлд" на

283

ДЖОН ГРИШАМ

джобчето. Имал черни каубойски ботуши, но не и пистолет. Дарла ми обясни, че

някои от пазачите, които извеждали затворниците да работят извън лагера, сами

решавали дали да носят оръжие. Трудно можех да си представя бял човек в Мисисипи

доброволно да се откаже да носи оръжие, но вероятно Дани бе предпочел личният му

пазач да не бъде въоръжен.

Самият той бил облечен в бял гащеризон и бяла риза, вероятно получени в лагера.

Двамата обядвали дълго и явно били в приятелски отношения. Скрита в колата си, Дарла ги видяла да излизат от ресторанта. Проследила ги отдалеч; те се разходили

бавно няколко пресечки, след което Дани влязъл в местния офис на щатското

управление Пътища". Пазачът се качил в служебна кола и заминал.

На следващата сутрин майката на Дарла влязла в офиса под претекст, че иска да се

жалва от някакъв разнебитен път. Била грубо уведомена, че подобна процедура не

съществува, но в последвалата бъркотия успяла да зърне подробно описания от

Дарла младеж. Държал някаква тетрадка и приличал на поредния безполезен

канцеларски плъх.

Майката на Дарла имала приятелка, чийто син работел като чиновник в лагера

Брумфийлд. Той потвърдил, че Дани Паджит бил преместен там през лятото на 1974

г.

Когато завърши разказа си, Дарла попита:

- Смятате ли да го изобличите?

Бях като замаян, но вече си представях статията.

- Първо ще поразследвам - отвърнах аз. - После зави

си какво ще открия.

- Моля ви. Това не е справедливо.

- Направо не мога да повярвам.

- Този изрод трябваше да получи смъртна присъда.

- Съгласен съм.

- Стенографирах осем дела за убийство при съдия Лу-

1гьс, но това не мога да го забравя.

- Нито пък аз.

Тя отново ме закле да не споменавам името й, след ко-

284

ето ми остави адреса си. Искаше да получи вестника в случай, че решахме да

разгласим новината.

В шест сутринта скочих от леглото без никакви проблеми. Двамата с Уайли

отпратихме към Брумфийлд. Тъй като и старата ми кола, и мерцедесът щяха да

привлекат вниманието във всяко градче в щата, взехме неговия форд пикап. Лесно

открихме лагера, който се намираше на пет километра от града. Намерихме и

сградата на управление ,ДТьтища". Тъй като Паджит със сигурност би разпознал

всеки от нас, имахме нелеката задача да се крием на оживена улица в непознат

град, без да събудим подозрения. Уайли се бе снишил в пикапа си със заредена

камера. Аз седнах на една пейка и се прикрих зад вестник.

През първия ден не видяхме и помен от него. Върнахме се в Клантън, а рано на

другата сутрин отново потеглихме за Брумфийлд. В единайсет и половина пред

сградата на управлението спря затворническа кола. Пазачът влезе вътре, взе

затворника си и го заведе на обяд.

На 17 юли 1977 г. на първа страница пуснахме четири големи фотографии. На

първата Дани Паджит вървеше по тротоара и се смееше заедно с пазача си, на

втората двамата влизаха в Сити Грил", на третата беше сградата на управление

Пътища", а на четвъртата портите на лагера Брумфийлд. Заглавието ми гласеше Няма

затвор за Па-джит - прехвърлен е в лагера".

Страница 112

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Репортажът ми започваше така:

Четири години след като бе осъден за бруталното изнасилване и убийство на Рода

Каселоу и получи доживотна присъда, която да излежи в щатския затвор Парчман, Дани Паджит бе преместен в новия помощен лагер в Брумфийлд. Вече е там три

години и се радва на всички възможни привилегии - канцеларска

285

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ДЖОН ГРИШАМ

работа в управление Пътища", личен пазач и дълги обеди чийзбургери и млечни

шейкове в местните заведения, където другите посетители не са чували за него и

за неговите престъпления.

Статията беше толкова злъчна и тенденциозна, колкото успях да я докарам. Изнудих

сервитьорката в Сити Грил" да признае, че Дани току-що е изял чийзбургер с

пържени картофки, че идвал три пъти седмично и винаги плащал сметката. Обаждах

се десетина пъти в управление Пътища", докато намеря началник, който да знае

нещо за Паджит. Началникът отказа да отговаря на въпросите ми и аз го изкарах

едва ли не също такъв престъпник. Също толкова фрустриращи бяха опитите ми да

изкопна информация от лагера Брумфийлд". Описах усилията си най-подробно и

създадох впечатлението, че всички бюрократи прикриват Паджит. Никой в Парчман не

знаеше нищичко или не искаше да обсъжда въпроса. Обадих се на началника на

управление Пътища" избираема длъжност, на директора на Парчман за щастие

назначаван отгоре, на окръжния прокурор, на заместник-губернатора и най-сет-не

на самия губернатор. Естествено, всички се оказаха твърде заети, тъй че аз

поприказвах с техните подчинени и ги изкарах пълни глупаци.

Сенатор Тео Мортьн се направи на шокиран. Обеща да проучи въпроса и да ми се

обади. Чаках напразно, докато не дойде време да отпечатваме вестника.

Реакцията в Клантън бе смесена. Мнозина от хората, които се обаждаха или ме

спираха по улиците, бяха ядосани и искаха да се направи нещо. Те наистина

вярваха, че след като е получил доживотна присъда и е бил отведен с белезници, Дани Паджит ще прекара остатъка от живота си в ада на Парчман. Неколцина

изглеждаха безразлични и не искаха да си спомнят за Паджит. Вчерашни новини.

А трети въобще не се изненадаха, което ми се видя потискащо и дори цинично.

Просто решиха, че семейство Паджит за пореден път са направили някакъв фокус, на-

286

пълнили са подходящия джоб или са натиснали някого по слабото място. Хари Рекс

беше на същото мнение.

- Чудо голямо, момче! И преди са купували губерна

тори.

Мис Кали сериозно се стресна от снимката, на която Дани се разхождаше по улицата

волен като птичка.

- Снощи не е мигнала - прошепна ми Исо, когато

пристигнах за обяда в четвъртък. - По-добре да не го бе

ше намирал.

За щастие вестниците в Мемфис и Джаксън подеха историята и тя придоби свой

живот. Раздухаха страстите дотам, че политиците не можеха да не се намесят.

Скоро губернаторът, окръжният прокурор и сенатор Мортън се надпреварваха кой да

застане начело на възмутените граждани.

Две седмици след публикацията Дани Паджит беше прехвърлен обратно в щатския

затвор.

На следващия ден получих две телефонни обаждания -едното в редакцията, а другото

ме събуди у дома. Различни гласове, но една и съща заплаха. Смъртната ми присъда

бе подписана.

Уведомих ФБР в Оксфорд и двама агенти ме посетиха в Клантън. Подшушнах това на

един репортер в Мемфис и скоро целият град знаеше, че аз съм заплашен и ФБР

разследва случая. В продължение на един месец шериф Макнат държеше полицейска

кола пред редакцията двайсет и четири часа в денонощието. Друга кола пазеше пред

къщата ми нощем.

След седемгодишна пауза аз отново носех оръжие.

287

32

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ва време нямаше нито Закон за свободата на информацията, нито закони за

откритите заседания. Знаех имената на някои закупени от семейство Паджит

компании, но не смогвах да ги следа всичките. Пък и не можех да отпечатам нищо

или по-скоро нямаше смисъл, защото на повърхността всичко беше законно.

Чаках, но не бях сигурен какво. Един ден Дани Паджит щеше да се върне от затвора

и тогава можеше просто да изчезне на острова веднъж завинаги. А можеше да

направи и нещо друго.

Страница 113

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Поне отначало кръвопролития нямаше. Заплахите не бяха забравени, но с течение на

времето вече не изглеждаха тъй страшни. Не спрях да нося пистолета - гледах

винаги да ми е подръка, - но изгубих интерес към него. Трудно можех да повярвам, че от клана Паджит ще рискуват да пречукат издателя на местния вестник. Дори да

не бях пръв любимец на хората, за разлика от обичния мистър Кодъл, пак щеше да

се вдигне повече шум, отколкото бяха склонни да понесат.

Те се спотайваха както никога досега. След поражението на Маки Дон Коули през

1971 г. за пореден път умело смениха тактиката. Дани бе привлякъл достатъчно

излишно внимание към тях. Окопаха се още по-навътре на острова си. Подсилиха

охраната с напразната презумпция, че Т.Р. Мередит или неговият наследник Трайс

Макнат ще почнат да ги преследват. Прибираха реколтата и изнасяха произведеното

със самолети, лодки, пикапи и камиони, привидно натоварени с дървесина.

С присъщата си пресметливост бяха усетили, че тази работа с марихуаната е твърде

рискована, и започнаха да наливат пари в законен бизнес. Купиха компания за

строеж на магистрали и бързо я превърнаха в благонадежден кандидат за държавни

поръчки. Купиха завод за асфалт, завод за бетон и кариери за чакъл в северната

част на щата. Пътното строителство в щата Мисисипи беше пропито с корупция, а

това Паджитовци добре го умееха.

Наблюдавах ги колкото можех по-внимателно. По оно-

288

Малцина в Клантън не ходеха на църква. Ходещите знаеха точно кои са неходещите и

често ги канеха на богослужение. Фразата за сбогуване Хайде, до неделя" звучеше

почти толкова често, както и Намини да се видим". Подобни покани ме засипваха

през първите ми години в града. Щом се разчу, че новият собственик и редактор на

Таймс" не ходи на църква, аз се превърнах в най-известния парий в града. Реших

да направя нещо по въпроса.

Всяка седмица Маргарет съставяше религиозната ни страница, която включваше доста

дългичък списък от църкви, подредени по вероизповедания. Имаше и няколко реклами

на по-заможните паства, както и обяви за кампании, сборове, вечери и безброй

подобни дейности.

С помощта на тази страница и на телефонния указател съставих списък на всички

църкви в окръга. Излязоха общо осемдесет и осем, но броят им постоянно се

менеше, тъй като паствата вечно се цепеха, събираха и рояха. Целта ми бе да

посетя всички църкви в околността - подвиг, който едва ли някой бе извършвал и

който със сигурност Щеше да ме превърне в богомолец от несъществуваща досега

категория.

Църквите се оказаха разнообразни и объркващи. Чудех се как протестантите, които

уж следваха едни и същи основни догми, бяха успели така да се разроят? Нали

всички приемаха, че 1 Исус е единственият Божи син, 2 че е

289

ДЖОН ГРИШАМ

роден от девица, 3 че е водил съвършен живот, 4 че е бил преследван от евреите, арестуван и разпънат от римляните, 5 че на третия ден е възкръснал и после се е

възнесъл на небето; 6 освен това някои вярваха - макар тук да имаше разногласия,

- че човек трябва да следва Христа в кръщението и вярата, за да достигне до рая.

Доктрината беше доста недвусмислена, но дяволът се криеше в подробностите.

Нямаше никакви католици, епископалници или мормони. Най-многобройни бяха

баптистите, но пък те имаха много фракции. Втори бяха петдесетниците, но те

очевидно се караха помежду си не по-малко от баптистите.

Започнах епичната си авантюра през 1974 г. Първо посетих Евангелието на

Голгота", шумна петдесятна църква на един второстепенен път на три километра от

града. Както беше указано, службата започваше в десет и половина и аз си намерих

място на последната скамейка, възможно най-далеч от центъра на събитията. Хората

ме посрещнаха сърдечно и зашушукаха, че имат истински посетител. Не разпознах

никой от тях. Проповедникът Боб носеше бял костюм, тъмносиня риза и бяла

вратовръзка, а гъстата му черна коса бе навита на спирала и приплескала към тила

му. Когато започна с известията, хората викаха с пълно гърло. Една певица запя, а те размахваха ръце и крещяха. Когато час по-късно проповедта най-сетне

започна, бях готов да си тръгвам. Тя обаче продължи петдесет и пет минути и ме

остави изтощен и объркан. Понякога сградата се тресеше от тропането на

богомолците. Прозорците звъняха от прочувствените им крясъци. Проповедникът Боб

положи ръце" върху трима страдащи от неясни болести енориаши и те заявиха, че са

изцелени. По някое време един дякон се изправи и дръпна зашеметяваща реч на

непознат за мен език. Сви юмруци, стисна очи и отприщи нестихващ и буен поток от

думи. Не се преструваше; такова нещо не можеше да се фалшифицира. След няколко

минути едно момиче от хора се изправи и почна да превежда на английски. Бог ни

изпращал откро-

290

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Страница 114

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

вение чрез дякона. Сред нас имало хора с непростени грехове.

- Локайте се! - изкрещя проповедникът Боб и хората сведоха глави.

Ами ако дяконът говореше за мен? Огледах се и видях, че вратата е заключена и

охранявана от други двама божи служители.

Най-сетне нещата се поуталожиха и след два часа мъчение аз изхвръкнах от

църквата. Имах нужда да пийна нещо.

Написах приятно репортажче за посещението си в Евангелието на Голгота" и го

пуснах на страницата за религия. Споменах за сърдечната атмосфера в църквата, за

прекрасното соло на мис Хелън Хачър, за разтърсващата проповед и така нататък.

Нужно ли е да казвам колко популярно се оказа това? Започнах да ходя на църква

поне два пъти в месеца. Седях с мис Кали и Исо и слушах преподобния Търстън Смол

да говори два часа и дванайсет минути засичах всички проповеди. Най-кратката бе

изнесена от пастор Фил Биш в Обединената методистка църква на Карауей

-седемнайсет минути. Същата църква получи и приза за мразовитост. Отоплението се

бе развалило и може би причината за подобна лаконичност се криеше в януарския

студ. Седях с Маргарет в Първа баптистка църква в Клан-тън и слушах как

преподобният Милард Старк изнася ежегодната си проповед за греховността на

алкохола. За жалост тъкмо тогава ме мъчеше махмурлук и Старк не сваляше поглед

от мен.

Открих Жътварския параклис в задната част на изоставена бензиностанция в Бийч

Хил и заедно с още шестима богомолци слушах как Питър Пророка крещя в

продължение на почти шейсет минути. Колонката ми от тази седмица беше доста

кратичка.

В клантьнската Църква на Христа нямаше никакви музикални инструменти. По-късно

ми обясниха, че възбраната се основавала на Светото писание. Затова пък чух

291

ДЖОН ГРИШАМ

превъзходно соло, което подробно описах. Службата обаче беше лишена от

достатъчно емоционалност. Затова пък в църквата Планината Фасга" в негърския

квартал олтарът бе заобиколен от барабани, китари, корни и тонколо-ни.

Проповедта бе предшествана от истински концерт, при който паството пееше и

танцуваше. Мис Кали обяви Планината Фасга" за втора ръка църква".

Номер шейсет и четири в списъка ми беше Независимата църква в Калико Ридж, която

се намираше из хълмовете в североизточната част на окръга. Според архивите на

Таймс" през 1965 г. някой си мистър Ранди Бови бил ухапан там два пъти от

гърмяща змия по време на късната служба в неделя вечер. Мистър Бови оживял, а

проповедникът спрял да използва змии. Легендата обаче продължаваше да се носи и

докато колонката ми набираше популярност, няколко души ме питаха дали смятам да

посетя и църквата в Калико Ридж.

- Мисля да мина през всички - гласеше стандартният

ми отговор.

- Те не обичат посетители - предупреди ме Баги.

След топлия прием във всяка една църква - била тя бяла или черна, голяма или

малка, градска или извънградска - не можех да повярвам, че хората от Калико Ридж

ще се държат грубо с госта си.

Не бяха груби, но и не бяха особено очаровани от присъствието ми. Исках да видя

змиите, но от безопасно разстояние. Отидох в неделя вечер най-вече заради

слуховете, че змиите не трябвало да се вадят денем. Напразно търсих в Библията

подобна възбрана.

Нямаше и следа от змии. Само няколко припадъци и конвулсии пред олтара, когато

проповедникът ни призова да прогоним греха в стенание и страдание". Хорът

припяваше под съпровод на електрическа китара и барабан и службата заприлича на

страховит езически танц. Копнеех да си тръгна, особено след като нямаше змии.

По-късно мярнах познато лице. Изглеждаше много променено - слабо, бледо и

изпито, - а косата над него си-

292

^ЮСЛ^ДНИЯТСЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

вееше. Не можех да си спомня къде съм го виждал Човекът седеше на втория ред от

дясната страна на пътечката и изглеждаше откъснат от хаоса на службата. От време

на време сякаш се молеше, а после оставаше седнал докато всички други скачаха на

крака. Хората край него и го приемаха, и го игнорираха.

В един момент се обърна и погледна право към мен Беше Ханк Хутън - бившият

адвокат, който през 1971 г едва не изпозастреля половината град! Тогава бе

отведен в усмирителна риза в щатската клиника за душевноболни но се говореше, че

след няколко години го пуснали Никой обаче не го беше виждал.

През следващите два дни се опитвах да открия Ханк Хутън. Телефонните ми

разговори с клиниката не доведоха до нищо. Братът на Ханк живееше в Шейди Гроув

но отказваше да говори. Поразпитах из Калико Ридж, но естествено, никой не

искаше да говори с непознат като мен

Страница 115

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

293

Мнозина от онези, които не пропускаха служба в неде-ря сутрин, в неделя вечер

далеч не бяха толкова усърдни. Докато обикалях църквите, чух много проповедници

да ^аставляват вярващите да се върнат след няколко часа, Сакто беше редно в

такъв ден. Не съм следил точната бройка, но, общо взето, едва половината го

правеха. Посе-^их няколко неделни служби, обичайно с надеждата да по-ггадна на

някакъв ефектен ритуал, например нещо със или с изцеление на болни, или пък -

както видях вед-- с църковен конклав", на който един прегрешил рат трябваше да

бъде съден и най-вероятно осъден, заде-1о харесвал съпругата на друг богомолец.

Все пак моето присъствие ги постресна и грешникът беше помилван.

Като цяло обаче ограничавах заниманията си със срав-1ително изучаване на

религиите до часовете на деня.

Други спазваха по-различни ритуали в неделя вечер. С ^помощта на Хари Рекс един

мексиканец на име Пепе бе успял да наеме помещение и да отвори ресторант на една

гфесечка от площада. През седемдесетте години Пепе по-съна приличен успех със

сносната си и винаги леко пи-храна. Той не пропускаше лютите чушки, макар те

прегаряха гърлата на клиентите му гринговци.

В неделя алкохолът бе забранен в целия окръг. Не мо-да се продава по магазините, нито да се сервира в ресторантите. Само че Пепе имаше вътрешна стая с дъл-1"а

маса и заключваща се врата. Той позволяваше на Хари екс и неговите гости да

използват стаята и да поръчват

294

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

каквото си искат. Особено добре правеше маргарити. Погълнахме немалко екзотични

ястия с люти подправки, полети обилно със силни маргарити. Обикновено бяхме

десетина пуши, все млади мъже, от които около половината женени. Хари Рекс бе

заплашил със смърт всеки, който се изпусне за тайната стая на Пепе.

Веднъж градската полиция на Клантън нахълта в ресторанта, но Пепе изведнъж

забрави да говори английски. Вратата към вътрешната стая беше заключена и

отчасти скрита. Пепе изключи осветлението и в продължение на двайсет минути ние

чакахме в тъмното, пиехме и слушахме как полицаите се опитват да разговарят с

Пепе. Всъщност не знам защо толкова се тревожехме. Градският съдия се казваше

Харолд Финкли, седеше в края на масата и обръщаше четвъртата или петата си

маргарита.

Тези неделни вечери при Пепе често бяха дълги и шумни; след тях рядко бяхме в

състояние да шофираме. Аз отивах до редакцията и заспивах на канапето. Тъкмо си

от-спивах там след текилата, когато малко след полунощ телефонът иззвъня. Беше

мой познат репортер от голям всекидневник в Мемфис.

- Ще отразяваш ли заседанието за предсрочно осво

бождаване утре? - попита той. Утре ли? В главата ми бе

ше такава алкохолна мъгла, че нямах никаква представа

какъв ден сме.

- Утре? - промърморих аз.

- Понеделник, осемнайсети септември.

Бях почти сигурен, че годината е 1978-а.

- Кого искат да пускат? - попитах аз в отчаян опит да

се събудя и да събера мислите си.

- Дани Паджит. Не си ли чул?

- Не, мамка му! ,

- Заседанието е в десет сутринта в Парчман.

- Шегуваш се!

- Няма шега. Разбрах току-що. Очевидно тези заседа

ния не се обявяват.

Седях в тъмното дълго време и за пореден път прокли-

295

ДЖОН ГРИШАМ

назадничавостта на този щат, в който подобни важни въпроси се разглеждаха по

такъв абсурден начин. Как Изобщо можеше да им хрумне да обсъждат пускането на

Дани Паджит? От убийството и процеса бяха минали едва осем години. Той бе

получил две доживотни присъди, вся-1са от които не можеше да се намали на

по-малко от десе-гилетие. Смятахме, че това означава минимум двайсет години.

Върнах се вкъщи към три, спах на пресекулки два часа, а после събудих Хари Рекс, който не бе в най-сговорчива-га си форма. Взех малко питки със салам и силно

кафе и отидох в кантората му към седем. И двамата бяхме кисели и докато се

ровехме из юридическите му сборници, изрекохме немалко остроти и ругатни - не

един към друг, а по адрес на неясната и беззъба система за предсрочно

освобождаване, приета от законодателите преди трийсетина години. Законът беше

доста мъгляво формулиран, оставяйки вратички за политиците и назначените от тях

управници.

Страница 116

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Тъй като повечето съблюдаващи закона граждани нямаха досег с тези въпроси, те не

бяха приоритет на щатското законодателство. А тъй като в голямата си част

тукашните затворници бяха бедни или чернокожи и не можеха да използват системата

в своя полза, не бе трудно да ги накажеш с тежки присъди и да ги държиш зад

решетките. Само че за един затворник с малко пари и малко връзки системата

представляваше невероятен лабиринт от противоречиви закони, които позволяваха на

Комисията за предсрочно освобождаване да раздава привилегии както си иска.

Някъде между съда, затвора и правилата за предсрочно освобождаване двете

последователни" доживотни присъди на Дани Паджит бяха променени на две

успоредни" присъди. Както ми обясни Хари Рекс, така те течали едновременно.

- Какво означава това? - попитах аз.

- Използва се в случаите, когато към подсъдимия са

296

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

отправени няколко обвинения. Последователните присъди могат да го държат зад

решетките осемдесет години, но справедливата присъда е десет. Затова ги правят

успоредни.

Отново поклатих неодобрително глава за голямо раздразнение на Хари Рекс.

Най-сетне принудих шериф Макнат да вдигне телефона. Звучеше махмурлия като нас, макар да бе пълен въздържател. Макнат не знаеше нищо за заседанието. Попитах го

дали смята да присъства, но денят му вече бил пълен с важни ангажименти. Бих

позвънил на съдия Лупъс, но той беше мъртъв от шест години. Ърни Гадис се бе

пенсионирал и ловеше риба в планински рекички. Наследникът му Руфъс Бъкли

живееше в окръг Тайлър, а телефонният му номер го нямаше в указателя.

В осем часа скочих в колата си с една питка и чаша студено кафе.

На един час западно от окръг Форд планините изведнъж свършваха и започваше

делтата. Този район бе добър за земеделие и лош за живеене, но аз не бях в

настроение да се наслаждавам на пейзажа и да умувам над социални въпроси. Бях

твърде изнервен от перспективата да нахлуя с трясък на тайното заседание.

Освен това бях притеснен от перспективата да стъпя в легендарния затвор Парчман.

Два часа по-късно видях сред полето огради, а зад тях -бодлива тел. Скоро

стигнах табелата и завих към централния вход. Информирах пазача в будката, че

съм репортер и идвам за заседание на Комисията за предсрочно освобождаване.

- Право напред и после наляво до втората сграда - рече услужливо той, като си

записа името ми.

Близо до магистралата имаше група сгради и ред бели къщички, които биха

изглеждали на място на всяка спокойна и почтена улица в Мисисипи. Избрах

постройката с

297

ДЖОН ГРИШАМ

надпис Блок А", втурнах се в нея и се заоглеждах за секретарката. Намерих я и тя

ме изпрати на втория етаж в съседната сграда. Беше почти десет часът.

В края на коридора някакви хора чакаха пред една от стаите. Сред тях имаше

пазач, щатски полицай и човек в омачкан костюм.

- Търся заседанието на Комисията за предсрочно осво

бождаване.

- Ей там - посочи пазачът. Без да почукам, аз отворих

рязко вратата, както би направил всеки неустрашим ре

портер, и влетях вътре. Заседанието току-що бе започна

ло и моята поява дойде като гръм от ясно небе.

Комисията за предсрочно освобождаване се състоеше от петима членове, насядали

зад табелките с имената си край маса върху нещо като нисък подиум. До една от

стените се намираше друга маса, около която се бяха събрали хората на Паджит -

самият Дани, баща му, майка му, един чичо и Лусиен Уилбанкс. На отсрещната маса

пък седяха различни чиновници и служители на комисията и затвора.

Когато влетях в помещението, всички се вторачиха в мен. Срещнах погледа на Дани

Паджит и за секунда всеки от нас успя да изрази презрението си към другия.

- Какво обичате? - изръмжа едър, зле облечен госпо

дин, седнал в средата - председателят Барет Джей Дже-

тър. Също като останалите четирима той бе назначен от

губернатора в отплата за събраните гласове.

- Дойдох за заседанието по случаяПаджит" - казах аз.

- Той е репортер! - буквално изкрещя Лусиен и скочи на

крака. За секунда се изплаших, че може да ме арестуват на

място и да ме отведат в затвора с доживотна присъда.

- За кой вестник? - попита Джетър.

- Форд Каунти Таймс" - отвърнах аз.

- Името ви?

- Уили Трейнър. - Гледах свирепо Лусиен, който пък се

Страница 117

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

мръщеше на мен.

- Заседанието е при закрити врати, мистър Трейнър -

рече Джетър. Законът не уточняваше дали на подобни за-

298

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

седания могат да присъстват външни хора, така че по традиция те оставаха скрити

от обществото.

- Кой има право да присъства? - попитах аз.

- Комисията за предсрочно освобождаване, семейст

вото на затворника, неговите свидетели, неговият адвокат

и евентуалните свидетели от другата страна. - Под дру

гата страна" следваше да се разбира семейството на жерт

вата, което в този контекст означаваше лошите".

- Ами шерифът на нашия окръг? - попитах аз.

- Той също е поканен.

- Нашият шериф не беше уведомен. Говорих с него

преди три часа. Всъщност никой в окръг Форд не знаеше

за това заседание до полунощ.

Думите ми предизвикаха сериозно почесване по главите на уважаемата комисия. Дани

Паджит и семейството му се бяха скупчили около Лусиен.

Бързо съобразих, че трябва да стана свидетел, ако не искам да изпусна

спектакъла. Затова казах колкото можех по-силно и ясно:

- Е, след като тук няма друг свидетел за отсрещната

страна, а именно нашия окръг, значи аз ще свидетелствам.

- Не можете да бъдете хем репортер, хем свидетел -

заяви Джетър.

- Това пише ли го в законите на щата Мисисипи? - по

питах аз, размахвайки фотокопията от юридическите

сборници на Хари Рекс.

Джетър кимна към един младеж в тъмен костюм.

- Аз съм адвокат на Комисията за предсрочно осво

бождаване - представи се учтиво той. - Можете да свиде

телствате на това заседание, мистър Трейнър, но не и да го

отразите във вестника си.

Смятах да опиша подробно всеки детайл от заседанието, а после да се скрия зад

Първата поправка към Конституцията.

- Така да бъде - казах аз. - Вие съставяте правилата. -

За по-малко от минута беше прокарана граница: от една

та страна бях аз, от другата - всички останали.

299

ДЖОН ГРИШАМ

- Да продължаваме - рече Джетьр и аз седнах при няколкото зрители.

Адвокатът на комисията прочете доклада си. Изложи накратко присъдата на Паджит, като внимаваше да не спомене думите последователни" и успоредни". С образцовото"

си поведение в затвора Дани бил натрупал добро време" - мъгляво понятие, формулирано в правилника за предсрочно освобождаване, а не от щатското

законодателство. Това минус излежаното преди процеса време му давало възможност

да кандидатства за предсрочно освобождаване.

Отговорната за Дани социална работничка се впусна в дълъг разказ за отношенията

си с него. Тя завърши с недоказаното заключение, че затворникът дълбоко

съжалявал за стореното", бил напълно превъзпитан", не представлявал ни най-малка

заплаха за обществото" и дори бил готов да допринесе за неговото благо".

Колко ли струваше всичко това, не можех да не се запитам аз. И колко време бе

трябвало на клана Паджит, докато намерят подходящите джобове?

После бе ред на Лусиен. Тъй като нямаше кой да му противоречи и евентуално да му

запуши устата - не присъстваха нито Гадис, нито шериф Макнат, нито дори горкият

Ханк Хутън, - той се зае да преиначава фактите около престъплението и особено

показанията на осигурилата му желязно" алиби Лидия Винс. Според неговата версия

заседателите за малко да обявят Паджит за невинен. Изкушавах се да изкрещя и да

го замеря с нещо. Може би това щеше да го поосвести малко.

Идеше ми да извикам: След като е невинен, защо се разкайва толкова?"

Лусиен продължаваше да роптае колко несправедлив бил процесът. Благородно пое

вината, че не е настоявал достатъчно делото да се гледа другаде, където хората

били непредубедени и по-цивилизовани. Когато най-после млъкна, двама от

членовете на комисията изглеждаха задрямали.

300

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

След това мисис Паджит свидетелства за писмата, които тя и синът й си разменяли

през изминалите осем дълги години. Чрез тях тя усещала как той съзрявал, как

Страница 118

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

укрепвал във вярата си и как копнеел да бъде свободен, за да служи на ближните

си.

Да им услужи с по-силна дрога може би? Или с по-чисто царевично уиски?

От нея се очакваха сълзи и тя се справи отлично. Плачът беше част от спектакъла

и не впечатли особено комисията. Всъщност на лицата им бе изписано, че решението

е взето доста отдавна.

Последен бе Дани, който успя хем да отрече престъпленията си, хем да изглежда

разкаян.

- Взех си поука от грешките - рече той, сякаш убийството и изнасилването бяха

дребни простъпки без сериозни последствия. - Те ми помогнаха да израсна.

В затвора той бил истинска вихрушка от позитивна енергия - работел по собствено

желание в библиотеката, пеел в хора, помагал при организирането на

родеоПарч-ман" и организирал групи, които да ходят в училищата като жив пример

защо не бива да се престъпва закона.

Двама от членовете на комисията го слушаха. Един продължаваше да спи. Останалите

двама седяха като изпаднали в транс, сякаш мозъците им бяха изключили.

Дани не зарони сълзи, но завърши със страстна молба за освобождението си.

- Колко свидетели има другата страна? - попита Дже

тьр.

Аз станах, огледах се, не видях друг от окръг Форд и отвърнах:

- Ами май че съм само аз.

- Започвайте, мистър Трейнър.

Нямах представа какво да кажа, нито пък знаех какво е позволено или недопустимо

на такова заседание. Чутото току-щр ме бе убедило, че няма особено значение.

Несъмнено дебелият Джетьр щеше да ме прекъсне, ако попаднех На забранена

територия.

301

ДЖОН ГРИШАМ

Погледнах към членовете на комисията, постарах се да игнорирам изпълнените с

омраза погледи на семейство Паджит и се впуснах в изключително подробно описание

на изнасилването и убийството. Разказах всичко, което успях да си спомня, като

наблегнах на присъствието на двете дечица.

Все чаках Лусиен да възрази, но в противниковия лагер цареше мълчание.

Летаргичните допреди малко членове на комисията внезапно се съживиха и ме

зяпнаха, попивайки мрачните детайли на убийството. Описах раните. Обрисувах

покъртителната сцена, където Рода умираше в ръцете на мистър Дийс с думите Беше

Дани Паджит. Беше Дани Паджит".

Нарекох Лусиен лъжец и се надсмях над късата му памет за процеса. Та нали

заседателите бяха намерили Дани за виновен за по-малко от час!

За своя най-голяма изненада успях да си припомня дори жалкото представяне на

Дани на свидетелския стол; разказах как се оплиташе все по-здраво в лъжите си и

как в думите му нямаше и капчица истина.

- Трябваше да бъде обвинен в лъжесвидетелстване -

заявих аз на комисията. - А когато приключи с показани

ята си, не се върна на мястото си, а отиде до заседатели

те, размаха пръст и каза: Само да ме осъдите, ще ви го

ня до дупка."

Един от членовете на комисията на име Хорас Аддър подскочи на стола си и изръмжа

към Паджит:

- Вярно ли е това?

- Има го в протокола - отвърнах бързо аз, преди Лу

сиен да е успял отново да излъже. Той бавно се изправяше

на крака.

- Вярно ли е това, мистър Уилбанкс? - настояваше Ад-

лър.

- Заплашил е заседателите? - попита друг член на ко

мисията.

- Разполагам с протокола - казах аз. - С удоволствие

ще ви го изпратя.

302

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Вярно ли е? - попита за трети път Адлър.

- В залата имаше триста души - казах аз, вторачен в

Лусиен. Само посмей да излъжеш.

- Млъкнете, мистър Трейнър - каза един от членовете

на комисията. -

- Има го в протокола - потретих аз.

- Достатъчно! - кресна Джетър.

Лусиен се бе изправил и търсеше отговор. Всички чакаха.

Страница 119

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Не си спомням какво точно бе казано - започна най-

сетне той, а аз изсумтях шумно. - Може клиентът ми да е

споменал нещо такова, но моментът бе много емоциона

лен, а в разгара на битката може да се изтърси нещо по

добно. Но взето в контекст...

- Контекст, ама друг път! - изкрещях аз на Лусиен и

направих крачка към него, сякаш смятах да го фрасна с

юмрук. Един пазач тръгна към мен и аз спрях. - Пише го

черно на бяло в протокола! - възкликнах ядосано аз. Пос

ле се обърнах към комисията и казах: - Как можете да ги

оставяте да лъжат така? Не искате ли да чуете истината?

- Нещо друго, мистър Трейнър?

- Да! Надявам се, че тази комисия няма да направи за

посмешище системата на правораздаване и да пусне то

зи човек на свобода само след осем години затвор. Има

късмет, че е тук, а не на електрическия стол, където му е

мястото. Надявам се следващия път, когато обсъждате

предсрочното му освобождаване, да поканите и някого

от окръг Форд. Например шерифа или прокурора. Пока

нете и семейството на жертвата. Те имат право да бъдат

тук. Вижте лицата им, когато пуснете този убиец на сво

бода.

Седнах вбесен. Изгледах кръвнишки Лусиен Уилбанкс и взех решение да го мразя до

края на своя живот или неговия. Джетър обяви кратка почивка и аз предположих, че

имат нужда да се прегрупират в някоя задна стаичка и да преброят парите си.

Току-виж, извикали мистър Паджит Ча Допълни сумата, за да купят още някой глас.

За да драз-

303

ДЖОН ГРИШАМ

ня адвоката на комисията, изпълних няколко страници с бележки за статията, която

ми бе забранил да пиша.

Трийсет минути по-късно членовете на комисията започнаха да се завръщат. Всеки

изглеждаше виновен за нещо. Джетьр ги призова да гласуват. Двама бяха за

предсрочно освобождаване, двама против, един се въздържа.

- Молбата се отхвърля засега - обяви Джетьр и мисис

Паджит избухна в сълзи. Тя прегърна Дани, преди да го

отведат.

На излизане от стаята Лусиен и семейството минаха съвсем близо до мен. Престорих

се, че не ги виждам, и забих поглед в пода - изтощен, измъчван от махмурлук и

невярващ на ушите си.

- Следва молбата на Чарлс Бауи - обяви Джетьр и

следващият затворник беше въведен. Чух нещо за сексу

ални престъпления, но нямах сили да следя за какво става

въпрос. След известно време напуснах стаята и тръгнах

по коридора. Чудех се дали семейство Паджит няма да ме

пресрещнат, но всъщност нямах нищо против да приклю

чим с въпроса веднъж завинаги.

Те обаче се бяха разпръснали. Излязох от сградата, минах през главния вход и

потеглих към Клантън. От тях нямаше и следа.

304

Заседанието бе отразено на първа страница на вестника ми. Изпъстрих материала с

всички подробности, които успях да си спомня, а на пета страница се впуснах в

унищожителна редакционна статия за процеса. Изпратих по един брой на всеки от

членовете на комисията и на нейния адвокат. Толкова бях ядосан, че всички

служители на щатското законодателство, окръжният прокурор,

заместник-губернаторът и самият губернатор също получиха по един безплатен

вестник. Никой не ми обърна внимание освен адвокатът на комисията.

Той ми написа дълго писмо, в което изрази дълбоката си загриженост от моето

съзнателно нарушаване на процедурите на Комисията за предсрочно освобождаване".

Смятал да се съветва с прокурора, за да преценят сериозността на простьпката ми"

и евентуално да предприемат действия с трайни последици".

Адвокатът ми Хари Рекс ме увери, че практиката на комисията да провежда подобни

заседания при закрити врати била в разрез с Конституцията и в пряко противоречие

с Първата поправка към нея. Той бе готов да ме защитава във федералния съд и

дори ми предлагаше да отбие от хонорара си.

В продължение на един месец си разменях остри писма с адвоката на комисията, след което той се отказа да ме преследва.

Рейф, кучето търсач на Хари Рекс, имаше помощник на име Бъстър, едър

широкоплещест каубой с пистолет във всеки джоб. Наех Бъстър за сто долара

Страница 120

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

седмично да се

305

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ДЖОН ГРИШАМ

преструва, че е мой личен телохранител. По няколко часа на ден той висеше пред

редакцията, седеше пред входа или на някоя от верандите, така че хората да го

видят и да решат, че Уили Трейнър е достатъчно важен да си има охрана. Ако

семейство Паджит стигнеха достатъчно близо, за да стрелят по мен, поне щяха да

получат нещо в отплата.

След като години наред бе трупала килограми и бе игнорирала съветите на

лекарите, мис Кали най-сетне отстъпи. След един особено обезпокоителен преглед

тя обяви на Исо, че започва диета - 1500 калории на ден, слава богу без

четвъртъците. Мина един месец без никаква видима загуба на тегло. Но след като

прочете във вестника за заседанието на Комисията за предсрочно освобождаване, изведнъж сякаш смъкна двайсет килограма.

Вместо да пържи пилето, тя го печеше. Вместо да па-сира картофите с масло и

сметана и да ги облее със сос, тя само ги вареше. Пак беше вкусно, но организмът

ми бе привикнал към ежеседмичната си доза мазнини.

След молитвата й подадох две писма от Сам. Както винаги, тя ги зачете незабавно, а аз атакувах обяда. И както винаги мис Кали се усмихваше и смееше, а накрая

избърса една сълза.

- Добре е - съобщи ми тя.

С типична за семейството решителност Сам бе получил първата си образователна

степен по икономика в колежа и пестеше пари, за да следва право. Било му страш

но мъчно за дома, а и времето било ужасно. На всичко горе му липсвала майка му.

И нейните гозби.

Президентът Картър бе помилвал неявилите се войници и Сам се чудел дали да

остане в Канада, или да се върне у дома. Много от приятелите му американци се

заричали да останат и да искат канадско гражданство, а Сам се влияел от тях.

Освен това имало и някаква жена, макар че това не го бе споменал на родителите

си.

306

Понякога започвахме с новините, но често захващахме некролозите или дори

обявите. Тъй като четеше всяка дума, мис Кали знаеше кой продава новородени

кученца зайчари и кой иска да купи използвана косачка в добро състояние. И тъй

като четеше всяка дума всяка седмица, тя знаеше откога са на пазара дадена

фермичка или дадена каравана. Знаеше цени и приблизителни стойности. Да кажем, че по обяд край нас мине някаква кола.

- Какъв модел е? - питаше тя.

- Плимут Дъстър" от седемдесет и първа - отговарях

аз.

Тя се поколебаваше за секунда и заявяваше:

- Ако всичко му е наред, значи струва някъде около

две хиляди и петстотин долара.

Веднъж Стан Аткавидж искаше да продаде осемметро-ва рибарска лодка, която бе

получил при някакъв фалит. Обадих се на мис Кали.

- Да, един господин от Карауей търсеше такава лодка

преди три седмици. - Проверих старата колонка с обяви и

намерих телефона му. На другия ден Стан продаде лодка

та.

Тя обожаваше публикуването на документи - една от най-доходните рубрики на

вестника. Постановления, обявления за просрочени ипотеки, бракоразводни молби, завещания, съобщения за фалит, делби - всеки ден десетки правни документи

трябваше по закон да бъдат публикувани в окръжния вестник. Всички идваха при нас

и ние ги пускахме срещу солидно заплащане.

- Виждам, че легализират завещанието на мистър

Евърет Уейнрайт - каза мис Кали.

- Смътно си спомням некролога му - отвърнах с пъл

на уста аз. - Кога е починал?

- Преди пет-шест месеца. Не беше бог знае какъв не

кролог.

- Работя с онова, което ми предоставят роднините.

Познавахте ли го?

- Трийсет години държеше бакалница близо до линия-

307

ДЖОН ГРИШАМ

та. - По интонацията й личеше, че не жали особено за мистър Евърет Уейнрайт.

- От добрите ли беше или от лошите?

- Имаше два типа цени, по-ниски за белите, по-високи

Страница 121

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

за негрите. Стоката му никога не беше маркирана, а той

бе единственият касиер. Да кажем някой бял клиент се

провиква: Ей, мистър Уейнрайт, колко струва това кон

дензирано мляко?" Уейнрайт му отвръща: Трийсет и

осем цента." Минута по-късно аз питам: Извинете, мис

тър Уейнрайт, колко струва това кондензирано мляко?" А

той ми се сопва: Петдесет и четири цента." Изобщо не го

криеше. Който не ще, да се маха.

Слушах за онова време вече девет години. Понякога мислех, че съм чул всички

истории, но спомените на мис Кали нямаха край.

- Защо пазарувахте там?

- Нямаше къде другаде. Мистър Монти Грифин дър

жеше по-хубав магазин зад старото кино, но допреди

двайсет години не можехме да пазаруваме там.

- Кой ви спираше?

- Мистър Монти Грифин. Имаш-нямаш пари, той не

искаше негри в магазина си.

- А мистър Уейнрайт нямаше претенции, така ли?

- О, имаше. Той не ни искаше, но пък искаше парите

ни.

Разказа ми за едно чернокожо момче, което се мотаело в магазина, докато мистър

Уейнрайт не го ударил с една метла и не го изгонил. За отмъщение момчето

разбивало бакалницата веднъж-два пъти в годината и никога не го хващали. Крадяло

цигари и бонбони и цепело дръжките на всички метли.

- Вярно ли е, че оставил всичките си пари на Мето

дистката църква? - попита тя.

- Така се говори.

- Колко?

- Около сто хиляди долара.

- Разправят, че се опитвал да си купи местенце в рая -

рече мис Кали.

308

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Отдавна бях спрял да се удивлявам колко много клюки прескачаха през линията.

Много от приятелките й работеха като прислужници в бялата част на града. Те

научаваха

ВСИЧКО.

За пореден път бе успяла да отвори дума за задгробния живот. Мис Кали дълбоко се

безпокоеше за душата ми. Притесняваше се, че не съм истински християнин; че не

съм прероден" или спасен". Някогашното ми кръщение, което дори не помнех, за нея

бе крайно недостатъчно. Щом човек станел на определена възраст и можел да носи

отговорност за деянията си, той трябвало да извърви пътя към олтара точната

църква бе предмет на безкрайни спорове и публично да обяви вярата си в Исуса

Христа, за да бъде спасен" от вечно проклятие в ада.

Мис Кали дълбоко се измъчваше, че все още не съм сторил това.

След като посетих седемдесет и седем различни църкви, трябваше да призная, че

мнозинството от хората в окръга споделяха убежденията й. Все пак имаше някои

различия. Църквата на Христа например имаше доста последователи и проповядваше

странното схващане, че единствени те са предопределени за рая. Всички останали

църкви сеели сектантски доктрини". Освен това следовниците на Христа смятаха -

както мнозина други, - че веднъж постигнатото спасение може да бъде изгубено

поради лоши дела. Баптистите обаче смятаха, че спасението се дава веднъж

завинаги.

Това сигурно носеше немалка утеха на любителите на порока.

И все пак за мен имало надежда. Мис Кали бе страшно доволна, че ходя на църква и

слушам Евангелието. Била убедена, че Господ ще чуе молитвите й и някой ден ще

Докосне сърцето ми. Тогава аз съм щял да го последвам и Да пребъда с нея във

вечността.

Мис Кали наистина копнееше за деня, в който щеше да Се възнесе в Божието лоно".

Тази неделя преподобният Смол ще чете вечерня -

309

ДЖОН ГРИШАМ

каза тя. Всяка седмица ме канеше да ида с нея на църква, но преподобният Смол и

дългите му проповеди ми идваха в повече.

- Благодаря, но тази неделя пак ще правя проучвания -

заявих аз.

- Бог да ви благослови. Къде?

- В Църквата на отците баптисти.

- За пръв път я чувам.

Страница 122

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Има я в указателя.

- Къде се намира?

- Някъде към Дюмас, струва ми се.

- За чернокожи ли е или за бели?

- Не съм сигурен.

Номер 78 в списъка ми, Църквата на отците баптисти, беше малко бижу в подножието

на един хълм, край поточе и под няколко почти двестагодишни дъба. Скромната по

размери бяла постройка бе тясна и дълга, с висок лама-ринен покрив и червена

камбанария, която се губеше високо в клоните. Вратите бяха отворени широко и

приканваха всички да влязат и да се помолят. На един ъглов камък бе изписана

датата 1813.

Примъкнах се както обикновено на последната скамейка и седнах до добре облечен

джентълмен, вероятно връстник на църквата. Преброих още петдесет и шест

богомолци. Прозорците бяха широко отворени, а навън лек ветрец рошеше дърветата

и оглаждаше острите ръбове на оживената утрин. Век и половина хората се бяха

събирали тук, бяха сядали на същите тези скамейки, гледали през същите тези

прозорци към същите тези дървета и отправяли молитви към същия бог. Осемте

хористи запяха лиричен химн, който сякаш ме пренесе в

друг век.

Пасторът беше веселяк на име Дж.Б. Купър. Бяхме се срещали на два пъти, докато

търсех материал за некролози. Като странична облага от обиколките си по църквите

310

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

се бях запознал с всички свещеници, от което некролози^ те ми станаха доста

по-увлекателни.

Пастор Купър огледа паството си и видя, че аз съм единственият гост. Спомена ме

по име, приветства ме и пусна някаква безобидна шега за ползата от рекламата в

Таймс". След четири години обикаляне и седемдесет и седем доста ласкави и

колоритни Църковни бележки" за мен бе невъзможно да се промъкна незабелязан на

някоя служба.

Никога не знаех какво да очаквам в тези селски църк-вици. Най-често службите

бяха дълги и шумни, а аз се чудех защо такива добри хора се мъкнат седмица след

седмица, за да бъдат порицавани. Някои проповедници бяха почти садистични в

бичуването на всичко, което вярващите бяха извършили през седмицата. В селската

част на Мисисипи всичко бе грях, не само основните положения в Десетте Божи

заповеди. Чух да клеймят телевизията, киното, игрите на карти, популярните

списания, спорта, униформите на мажоретките, десегрегацията, расово

неопределените църкви, филмите на Дисни - защото ги даваха в неделя вечер, -

танците, пийването в компания, секса след приключване на брака, просто всичко.

Но пастор Купър беше по-спокоен. Неговата проповед -двайсет и осем минутна - бе

за толерантността и любовта. Любовта била основното послание на Христа. Исус

искал от нас единствено да се обичаме едни други. Накрая приканихме грешниците

да отидат до олтара с три куплета от църковния химн Такъв, какъвто съм", но

никой не помръдна. Очевидно тези хора се бяха причестявали много пъти.

Както обикновено, след службата аз поостанах, за да говоря с пастора. Казах му

колко ми е харесала службата -нещо, което повтарях всеки път, независимо каква

бе истината - и записах имената на хористите, за да ги спомена в колонката си.

Обичайно хората в църквата бяха сър-Дечни и дружелюбни, но на този етап от

обиколките ми Държаха да си говорим безкрай, за да ме засилят с безцен-

311

ДЖОН ГРИШАМ

ните си истории, които да отпечатам. Баща ми построи покрива на тази сграда през

1902 г." или През 1938 г. тор-надото мина точно над нас по време на летния

сбор".

На излизане видях да бутат човек в количка. Лицето му ми се стори познато и

отидох да го поздравя. Състоянието на Лени Фаргарсън, заседател номер седем или

осем, очевидно се беше влошило. По време на процеса той можеше да върви, макар

гледката да не беше особено приятна. Сега беше в инвалидна количка. Баща му ми

се представи. Майка му се сбогуваше с поредната групичка дами.

- Имате ли минутка? - попита Фаргарсън. В Мисисипи този въпрос означаваше: Искам

да поговорим надълго и нашироко.

Седнах на една пейка под дъбовете. Бащата на Лени докара количката и ни остави

насаме.

- Чета вестника ви всяка седмица. Смятате ли, че ще

пуснат Паджит?

- Определено. Въпрос на време. Може да кандидатст

ва за освобождаване по веднъж всяка година.

- Дали ще се върне тук, в окръга?

Свих рамене, тъй като нямах представа.

Страница 123

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Сигурно. Тяхното семейство държи на земята си.

Лени се замисли. Беше изпит и прегърбен като старец.

Ако не ме лъжеше паметта, по време на процеса бе двайсет и пет годишен. Бяхме

горе-долу на същата възраст, макар той да изглеждаше двойно по-стар. Доколкото

знаех, бе пострадал в някаква дъскорезница.

- Това плаши ли те? - попитах аз.

- Нищо не може да ме уплаши, мистър Трейнър - ус

михна се той. - Бог е моят пастир.

- Да, така е - отвърнах аз, още стоплен от службата.

Поради физическото си състояние и инвалидния стол Ле

ни не беше лесен за разгадаване. Толкова неща беше из

търпял. Вярата му бе силна, но за секунда сякаш усетих

мъничко притеснение.

Мисис Фаргарсън вървеше към нас.

- Ще присъствате ли на освобождаването му? - попи

та Лени.

312

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Бих искал, но не знам какъв е редът.

Ще ми се обадите ли, когато го пуснат?

- Разбира се.

Мисис Фаргарсън заяви, че за обяд била готвила задушено и нямало да приеме

никакви оправдания. Изведнъж се почувствах огладнял, а както обикновено у дома

нямаше нищо дори приблизително вкусно. Неделният ми обяд обичайно се състоеше от

студен сандвич и чаша вино на някоя веранда, последван от дълга следобедна

дрямка.

Лени живееше с родителите си край неасфалтиран път на три километра от църквата.

Баща му беше пощальон, а майка му - учителка. По-голямата му сестра живееше в

Тюпълоу. Събрани край месото, картофите и сладкия почти колкото у мис Кали чай, ние си припомнихме делото Каселоу" и първото заседание на Комисията за

предсрочно освобождаване. Лени може да не се притесняваше от евентуалното

излизане на свобода на Дани Паджит, но родителите му бяха дълбоко разтревожени.

313

35

През пролетта на 1978 г. Клантън бе разтьрсен от голяма новина. Модно Изгодно"

пристигаше! Заедно с Макдоналдс" и никнещите след него заведения за бързо

хранене, националната верига магазини Модно Изгодно" бързо се разпростираше сред

малките южни градчета. Повечето ликуваха. За други от нас това бе началото на

края.

Компанията превземаше света с големите си четвъртити халета, където се

предлагаше всичко, и то на ниски цени. Сградите бяха просторни и чисти и в тях

имаше кафенета, аптеки, банки, дори очни кабинети и туристически агенции. Малко

градче без подобен комплекс минаваше за незначително и безинтересно.

Поискаха двеста декара на Маркет Стрийт, на около километър от площада. Някои от

съседите протестираха и Градският съвет обяви публична дискусия за" и против"

изграждането на комплекса. Собствениците на веригата и преди се бяха сблъсквали

с опозиция и имаха добре смазана и високо ефективна стратегия.

Залата бе претъпкана с хора, които държаха плакатите на веригата - Модно

Изгодно" - добър съсед" и Искаме работа!" Сред тях имаше инженери, архитекти, адвокати и строителни предприемачи, пристигнали заедно с жените и децата си.

Говорителят им обрисува розова картина на икономически растеж, данъчни

постъпления, 150 нови работни места и възможността да закупиш най-добрите

продукти на най-ниските цени.

314

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Против строежа се изказа мисис Дороти Хокет. Тя живееше точно срещу парцела и не

искаше да търпи шума и светлините. Членовете на Градския съвет, изглежда, й

съчувстваха, но всъщност отдавна бяха взели решение. Тъй като никой друг не се

изказа против Модно Изгодно", аз станах и излязох на подиума.

Водеше ме убеждението, че не можем да запазим центъра на Клантън, без да защитим

магазините и бакалнич-ките, кафенетата и фирмичките. Веднъж започнало,

центробежното движение нямаше да спре. Градът щеше да се разлее в десет посоки

едновременно, като всяка щеше да откъсва по една малка частица от стария

Клантън.

Повечето от обещаните работни места бяха с минимално заплащане. Доходите от

данъци щяха да дойдат за сметка на търговците, които Модно Изгодно" скоро щеше

да остави без работа. Жителите на окръг Форд нямаше да се събудят една сутрин и

да тръгнат да си купуват повече велосипеди и хладилници само защото витрините на

Модно Изгодно" са толкова лъскави.

Страница 124

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Споменах градчето Тайтъс, на около час южно от Клантън. Преди две години там бе

отворил клон на Модно Изгодно". Оттогава бяха закрити четиринайсет магазинчета и

едно кафене. Главната улица бе почти опустяла.

Споменах и град Маршал в делтата. За трите години от отварянето на Модно

Изгодно" местните семейни фирмички бяха затворили две аптеки, два малки

универсални магазина, магазинчето за фураж, една железария, бутик за дамско

облекло, магазинче за подаръци, една книжарничка и две кафенета. Докато обядвах

в единственото останало кафене, сервитьорката - която работеше там от трийсет

години - ми каза, че клиентелата им била спаднала наполовина. Площадът в Маршал

приличаше на този в Клантън, само че повечето места за паркиране бяха празни. По

тротоарите почти нямаше хора.

Споменах и Такървил, чието население беше колкото на Клантън. Година след

откриването на Модно Изгод-

315

ДЖОН ГРИШАМ

но" градът бе принуден да похарчи 1.2 милиона долара, защото съществуващата

пътна мрежа не можеше да поеме трафика около комплекса.

Връчих на кмета и на съветниците копия от проучването на един професор по

икономика от Университета в Джорджия. Той бе следил разрастването на Модно

Изгодно" из Юга през последните шест години и бе изследвал влиянието му върху

градовете с по-малко от десет хиляди жители. Данъчните постъпления бяха останали

приблизително същите; продажбите просто бяха преминали от по-старите търговци

към Модно Изгодно". Броят на работните места също не се бе променил; продавачите

в старите магазини от центъра сега работеха в Модно Изгодно". Компанията не бе

инвестирала в нищо освен в земята и сградата си. Всъщност Модно Изгодно" дори не

държеше парите си в местните банки. Всяка вечер в полунощ приходите от деня се

изпращаха към централата в Гейнсвил, Флорида.

Авторът заключаваше, че очевидно разрастването е целесъобразно за акционерите на

Модно Изгодно" и икономически катастрофално за повечето малки градове.

Най-големи били културните поражения. Със закриването на магазините и

опразването на тротоарите богатият градски живот на главните улици и площадите

бързо замирал.

Подписката в подкрепа на Модно Изгодно" съдържаше 480 имена. Нашата опозиционна

подписка съдържаше едва дванайсет. Съветът гласува единодушно и проектът бе

одобрен с пет на нула гласа.

Аз написах гневна редакторска статия и цял месец получавах ехидни писма. За пръв

път някой ме наричаше сантиментален дърдорко".

За по-малко от месец булдозерите изравниха земята на двеста декара. Бяха сложени

канавки и бордюри, а официалното откриване бе планирано за 1 декември, тъкмо

навреме за Коледа. Веднъж вложили парите си, собствениците на Модно Изгодно"

веднага се захванаха да стро-

316

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

ят. Компанията беше известна с ловките си и решителни управници.

Сградата и паркингът към нея покриваха около сто декара. Останалите парцели

бързо бяха разпродадени на други вериги и не след дълго Градският съвет бе

одобрил огромна бензиностанция на самообслужване, един крайпътен магазин, три

заведения за бързо хранене, магазин за намалени обувки, магазин за намалени

мебели и голям магазин за хранителни стоки.

Не можех да откажа рекламите на Модно Изгодно". Нямах нужда от парите им, но тъй

като Таймс" бе единственият окръжен вестник, те трябваше да рекламират в него. В

отговор на раздуханите от мен през 1977 г. спорове около районирането се бе

появил десният парцал Клантън Кроникъл", вечно на границата на фалита.

Към средата на ноември се срещнах с представител на компанията и договорихме

серия прескъпи реклами за откриването. Поисках възможно най-високата цена, а те

не възразиха.

На 1 декември кметът, сенатор Мортън и други видни граждани прерязаха лентата.

Тълпите нахлуха и се заеха да пазаруват, сякаш след дълъг глад най-сетне бяха

намерили храна. Опашките от автомобили задръстиха магистралите към града.

Отказах да опиша това на първа страница. Забутах една кратка бележка на седма, с

което обидих кмета, сенатора и другите първенци. Те очакваха прерязването на

лентата да стане първостепенна новина.

За повечето търговци в центъра предколедният сезон беше особено тежък. Три дни

след Коледа падна първата жертва: затвори старият магазин Уестърн Ауто". Той се

помещаваше в същата сграда от четирийсет години и предлагаше велосипеди,

електроуреди и телевизори. Собственикът мистър Холис Бар ми каза, че цветен

телевизор Зенит" му струвал 438 долара и след няколко намаления той се опитал да

го продаде за 510 долара. Същият модел в Модно Изгодно" се предлагал за 399

долара.

Страница 125

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

317

ДЖОН ГРИШАМ

Естествено, закриването на Уестърн Ауто" бе новина

за първа страница.

През януари доиде-^една аятеката на Суейн до Чайната, после на магазинчето за

сувенири на Маги до мистър Митло. Аз описвах всяко закриване като кончина, а

статиите ми звучаха като некролози.

Прекарах един следобед с братята Стук в тяхната железария. Беше прекрасна стара

сград^ с прашни дървени подове, провиснали рафтове с мшщон нещица по тях и печка

с дърва в дъното, където в по-ненатоварените дни се обсъждаха сериозни въпроси.

В тойи магазин човек не можеше да намери нищо, пък и не^му беше работа да търси.

Трябваше само да влезеш и датюпиташ някого от близнаците за оная джаджа, детоее

завинтва в шайбата на края

с което се пуска водата в тоа-

НагТфЪЧКапга на чиццц-.?"" - - --,

летната". Тогава един от братята потъваше в странно организираните купища

боклуци и след няколко минути се появяваше с въпросния чудотворен детайл. В

Модно Изгодно" подобен въпрос не можеше да бъде зададен.

Седяхме край печката в студения зимен ден и слушахме бръщолевенето на някой си

Сесил Клайд Пул, майор от запаса. Ако застанел начело на националната политика, щял да пусне по една ядрена бомба на всички освен на канадците. Смяташе да пусне

една и на Модно Изгодно": псуваше разпалено и ругаеше компанията с груби и

цветисти изрази, каквито не бях чувал досега. Имахме много време да си говорим, понеже посетители почти липсваха. Един от братята ми каза, че клиентелата им

намаляла

със 70 .

През следващия месец те закриха магазина, открит от баща им през 1922 г. На

първа страница пуснах снимка на основателя зад щанда през 1938 г. Освен това

изстрелях поредната редакторска статия, велемъдро напомняне в стил казвах ли ви

аз" към малкото останали читатели на

тирадите ми.

- Стига си поучавал - предупреждаваше ме Хари Рекс. -

То и кой ли те слуша?

318

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Във фоайето на Таймс" рядко имаше хора. Няколко екземпляра от последния брой

лежаха пръснати върху масите. Понякога Маргарет нареждаше рекламни материали в

едно ъгълче. Влизащи и излизащи посетители по цял ден разлюляваха камбанката на

вратата. Горе-долу веднъж седмично по някой непознат се осмеляваше да се качи

горе, където обикновено оставях вратата на кабинета си отворена. Най-често това

бе опечален роднина, дошъл да обсъдим предстоящия некролог.

Но в един мартенски следобед на 1979 г. вдигнах очи и видях до вратата на

кабинета ми да стои господин в изискан костюм. За разлика от Хари Рекс, чието

пристигане се чуваше още от улицата, този човек бе изкачил стълбите съвсем

безшумно.

Представи се като Гари Макгру, консултант от Нашвил и експерт по малките

вестници. Докато му наливах кафе, той ми разказа как негов доста платежоспособен

клиент смятал през тази година да купи няколко вестника в щата. Тъй като аз имах

седем хиляди абоната, никакви дългове и офсетова машина, с която печатахме и

шест по-малки седмичника плюс наши собствени рекламни справочници, клиентът му

силно се интересувал от евентуална покупка на Форд Каунти Таймс".

- Колко силно? - попитах аз.

- Изключително. Ако позволите да погледна счетовод

ните ви книги, бих могъл да ви дам приблизителна цифра.

Той си тръгна, а аз завъртях няколко телефона, за да проверя доколко може да му

се вярва. Репутацията му беше добра, така че прегледах актуалното си финансово

състояние. Три дни по-късно се видяхме отново, този път вечерта. Не исках Уайли, Баги или който и да било друг да се мотае наоколо. Евентуалната продажба на

Таймс" беше толкова гореща клюка, че кафенетата щяха да отворят в три сутринта

вместо в пет.

Макгру боравеше с цифрите като истински оценител.

319

ДЖОН ГРИШАМ

Аз чаках, кой знае защо, изнервен, сякаш присъдата можеше драстично да промени

живота ми.

- След данъците ви остава чиста печалба сто хиляди

долара, плюс петдесет хиляди като заплата. От амортиза

цията още двайсет хиляди - без лихва, защото нямате

дългове. Значи сто и седемдесет хиляди годишно, умно

Страница 126

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

жено по стандартния коефициент-щест прави милион и

двайсет хиляди^ ^^ ^

- А сградатал- попитах аз. ",

Той се огледа, сякаш чакаше покривът всеки момент да

се срути.

- Помещенията обикновено не струват кой знае колко,

- Сто хиляди - отсяко?с аз.

- Добре. И още сто за офсетовата машина и останало

то оборудване. Общата стойност е някъде около милион и

двеста хиляди. х

- Това предложение ли е? - попитахоше по-нервно аз;

- Би могло да стане. Трябва да погово^слцшента^и.

Нямах намерение да продавам Таймс". Бях попаднал

случайно в бизнеса, на няколко пъти изкарах късмет, усърдно пишех статии и

некролози, продавах страници за реклами и сега, девет години по-късно, моята

фирмичка струваше над един милион долара.

Бях млад и все още неженен, макар да ми бе омръзнало да съм сам в голямата си

къща заедно с трите отказващи да умрат котки на семейство Хокът. Бях се

примирил, че няма да си намеря съпруга в този окръг. Всички симпатични момичета

се изпоженваха преди двайсетия си рожден ден, а аз бях твърде стар да се

състезавам в тази категория. Бях излизал с всички разведени, повечето от които

бързаха да се метнат в леглото ми, да се събудят в красивата ми къща и да се

размечтаят как ще харчат всички приписвани ми от слуховете пари. Единствената, която наистина харесвах и с която се виждах периодично в продължение на година, беше обременена с три малки деца.

Странно как му се отразяват на човек един милион долара. Веднъж споменати, те не

ми излизаха от ума. Рабо-

320

П^СЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

тата ми се виждаше по-скучна. Започнаха да ми тежат абсурдните некролози и вечно

надвисналите крайни срокове. Поне веднъж 1щ ден си казвах, че не е нужно да се

напъвам да продавам реклами. Можех да се откажа от редакционните статци. Нямаше

да получавам гадни писма.

Седмица по-късно казах на Гари Макгру, че Форд Каун-ти Таймс" не е за продан.

Той отвърна, че клиентът му е решил да купи Три вестника до края на годината, така че имам време да си помисля.

Колкото и ца е странно, никой не научи за нашия разговор.

321

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Един четвъртък в началото на май ми се обади адвокатът на Комисията за

предсрочно освобождаване. Молбата на Дани Паджит щяла да се гледа следващия

понеделник.

- Добре сте подбрали времето - забелязах аз.

- Защо? - попита той.

- Таймс" излиза всяка сряда, тъй че аз нямам време

да пусна статия преди заседанието.

- Не следим вестника ви, мистър Трейнър - заяви той.

- Не ви вярвам.

- Все ми е едно дали ми вярвате. Комисията реши да

ви откаже достъп до заседанието. Предишният път вие на

рушихте правилата ни, като публикувахте материала за

случилото се.

- Нямам право да присъствам значи?

- Точно така.

- И все пак ще дойда.

Затворих и се обадих на шериф Макнат. Той също бе уведомен за заседанието, но не

бе сигурен дали ще успее да иде. Търсеше някакво изгубено дете от Уисконсин и

очевидно не държеше да се заяжда със семейство Паджит.

Областният прокурор Руфъс Бъкли в понеделник имал дело за въоръжен грабеж в

окръг Ван Бурен. Обещаното от него писмо против освобождаването така и не стигна

до комисията. Съдия Омар Нуз председателстваше същото дело, така че и той се

измъкна. Започнах да мисля, че никой няма да издигне глас срещу освобождаването

на Паджит.

322

За майтап помолих Баги да отиде. Той хлъцна и бързо заизрежда внушителен списък

извинения.

Прескочих да съобщя на Хари Рекс. В понеделник започвал трудно бракоразводно

дело в Тюпълоу, иначе щял да дойде с мен до Парчман.

Рано или късно ще го пуснат, Уили - заяви той.

Страница 127

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Миналата година ги спряхме - казах аз.

Щом веднъж започнат да разглеждат молбите му, освобождаването е въпрос на време.

- И все пак някой трябва да се бори.

- И защо? Нали все ще се измъкне. Защо да ги драз

ниш? Няма да намериш доброволци.

Доброволци наистина трудно се намираха; сякаш целият град се беше изпокрил. А аз

си представях как гневни тълпи нахлуват в залата и прекъсват заседанието.

Моята гневна тълпа се състоеше от трима души.

Уайли Мийк се съгласи да дойде с мен, макар да нямаше намерение да говори. Ако

действително не ме допуснеха в залата, той щеше да изслуша заседанието и да ми

разкаже подробностите. За наше учудване шерифът бе там.

В коридора пред залата беше пълно с охрана. Когато ме видя, адвокатът на

комисията побесня и ние се скарахме. Униформените пазачи ме заобиколиха. Бях сам

и невъоръжен. Изведоха ме от сградата и ме оставиха в колата ми под наблюдението

на двама дебеловрати главорези с нисък коефициент на интелигентност.

Според Уайли заседанието минало като по часовник. Лусиен бил довел сума роднини

на затворника. Адвокатът на комисията прочел служебен доклад, според който Дани

бил нещо като бойскаут отличник. Социалната работничка също се изказала в полза

на освобождаването. Лусиен приказвал десет минути - обичайните адвокатски лъжи.

Последен станал бащата на Дани с емоционална молба да пуснат сина му да се

върне. Много им трябвал у дома, къ-Дето семейството се занимавало с дърводобив, пътни настилки, товарни превози и строежи. Дани щял да работи

323

ДЖОН ГРИШАМ

на толкова много места и толкова до късно, че просто нямало как да създава

повече неприятности.

Шериф Макнат дръзко защитил хората в окръг Форд. Малко нервничел и не говорел

добре, но успял доста сносно да разкаже за престъплението. Пропуснал обаче

важната подробност, че избраните сред собствения му електорат заседатели бяха

заплашени от примерния затворник.

С четири на един гласа Дани Паджит бе освободен предсрочно от затвора.

Клантън преживя тихо разочарование. По време на процеса градът жадуваше за кръв

и горчиво съжаляваше за липсата на смъртна присъда. И все пак бяха минали девет

години, а след първото заседание на комисията хората се примириха, че рано или

късно Дани Паджит ще се измъкне. Никой не очакваше това да стане толкова скоро, но съгражданите бързо преживяха шока.

Освобождаването бе повлияно от два необичайни фактора. Първо, Рода Каселоу

нямаше роднини в района. Нямаше скърбящи родители, които да будят съчувствие и

да настояват за справедливост. Нямаше гневни братя и сестри, които да пазят

паметта за случилото се. Децата й бяха заминали и забравени. Рода бе водила

самотен живот и не бе оставила близки приятели, които да настояват за възмездие.

Освен това семейство Паджит живееха в друг свят. Толкова рядко ги виждахме на

обществено място, че не бе трудно да повярваме, че Дани просто ще потъне на

острова и повече няма да го видим. Какво значение имаше за хората в окръга дали

ще е в затвора или на остров Паджит? Като не го виждахме, нямаше да си спомняме

за престъпленията му. През деветте години след процеса не бях срещал нито един

Паджит в Клантън. В суровата си редакционна статия срещу освобождаването му

писах, че един хладнокръвен убиец е отново сред нас". Но всъщност това не бе

вярно.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Статията на първа страница и редакционният коментар не предизвикаха нето дума

реакция. Хората говореха за освобождаването, но не дълго и не много високо.

Седмица след предсрочното освобождаване на Дани Паджит Баги се вмъкна в кабинета

ми късно сутринта. Затвори вратата, което винаги бе добър знак: щом не искаше да

ни чуят, значи бе научил някаква сочна клюка.

Обикновено пристигах на работа около единайсет сутринта. Той пък обикновено се

залавяше за чашката около обяд, тъй че разполагахме с един час, в който да

обсъждаме новините и да следим слуховете.

Баги се огледа, сякаш стените имаха уши, а после каза:

- Ония Паджит са платили сто бона, за да пуснат мом

чето.

Не ме шокира сумата, нито фактът, че е даден подкуп. Все пак се учудих откъде

Баги е изровил тази информация.

- Не може да бъде - заявих аз. Това неизменно го под

тикваше да ми разкаже повече. --

- Като ти казвам, вярвай ми - рече надменно^гой как

то винаги, когато надушеше някаква-ееНзацЖ

- И на кого са платили? Кой е взел парите?

- Там е въпросът. Няма д^ повярваш.

Страница 128

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

-Кой?

- Ще паднеш.

- Кой?

Баги бавно се залови с дългото ритуално палене на цигара. В началото тръпнех

нетърпеливо, докато той намираше повод да отложи съобщаването на драматичните

новини, но с времето разбрах, че така само го насърчавам да се бави. Затова

продължих да пиша.

- Сигурно не трябва да ни учудва - рече той със замис

лено пуфтене. - Мен поне не ме изненада.

- Ще ми кажеш ли, или не?

-Тео.

- Сенатор Мортън? .

-

324

325

ДЖОН ГРИШАМ

- Като ти казвам.

Бях достатъчно шокиран, пък и трябваше да поддържам напрежението на разказа му.

- Тео? - попитах аз.

- Той е заместник-председател на Комисията, отгова

ряща за затворите, в Сената. Работи там открай време и

знае как да дърпа конците. Той иска сто бона, Паджит са

готови да ги платят, сключили сделка и момчето излиза

бързо-бързо. Така стават тия работи.

- Мислех, че Тео не взема подкупи - заявих аз напълно сериозно. Това предизвика

демонстративно сумтене.

- Не бъди толкова наивен - рече Баги. Както обикно

вено, той знаеше всичко.

- Ти откъде разбра?

- Не мога да ти кажа. - Не беше изключено приятел-

четата от тайфата му за покер да бяха измислили този

слух, за да видят за колко време ще обиколи площада и ще

се върне при тях. Но също така не бе изключено Баги да

е надушил нещо вярно. Всъщност нямаше значение. Па

рите в брой не можеха да бъдат проследени.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

рудването на другите два и да печатат всичко в Клантън, тъй като нашата машина

беше по-добра. Щяха да съберат на едно място счетоводството и продажбата на

повечето реклами. Офертата им от милион и двеста хиляди беше към горния край на

оценката.

Сега ми предлагаха милион и триста хиляди. В брой.

- Чистата ви печалба е едно хубавко милионче, след

като платите дънъците - рече Ноубъл.

- Мога да смятам - заявих аз, сякаш всяка седмица

сключвах подобни сделки. Но думите хубавко милионче"

продължаваха да кънтят в ушите ми.

Двамата продължаваха да настояват. Имали вече оферта за другите два вестника, но

останах с впечатлението, че сделката не се развива според желанията им.

Ключовият елемент беше Таймс". Ние имахме по-добро оборудване и малко по-висок

тираж.

Отново отказах и те си тръгнаха; и тримата знаехме, че това не е последният ни

разговор.

Тъкмо когато спрях да си мечтая да се пенсионирам млад, да продам всичко, да

замина, да отлетя за Европа и да пребродя пеша Австралия, тъкмо когато отново

потънах в рутината на репортажите, некролозите и пробутва-нето на реклами на

всеки търговец в града, мистър Гари Макгру отново се появи в живота ми. И доведе

своя клиент със себе си.

Рей Ноубъл беше един от тримата управители на компания, която вече притежаваше

трийсет седмичника в дълбокия Юг и искаше да купи и други. Също като състуден-та

ми Ник Дийнър, той бе израсъл в семейния вестникарски бизнес и говореше езика

му. Закле ме да не казвам на никого, след което изложи плана си най-подробно.

Компанията му искаше да купи Таймс", както и вестниците в окръзите Тайлър и Ван

Бурен. Смятаха да продадат обо-

326

Единайсет години след като бе напуснал окръг Форд, Сам Ръфин се завърна така, както си беше тръгнал - с автобус посред нощ. Аз разбрах чак на третия ден.

Пристигнах за обяда в четвъртък и видях Сам да се люлее на верандата, усмихнат

широко като майка си. Мис Кали изглеждаше и се държеше, сякаш беше с десет

години по-млада. Опържи пиле и сготви всичкия зеленчук от градината си. Исо се

Страница 129

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

върна и ние пирувахме цели три часа.

Сам вече бе завършил колеж и смяташе да следва право. За малко не се бе оженил

за една канадка, но плановете им били провалени от категоричната съпротива на

семейството й. Мис Кали научи за раздялата с огромно облекчение. Сам не бе

споменал за връзката в писмата до майка си.

Смяташе да остане в Клантън няколко дни, да не мърда много-много от къщи и да

напуска негърския квартал, като излиза само нощем. Обещах да помоля Хари Рекс да

327

ДЖОН ГРИШАМ

поразпита какво става с Дюран и синовете му. От публикуваните във вестника

документи бях научил, че се е оженил и развел втори път.

Сам искаше да види какво се е променило, така че късно същия следобед го качих в

моя спитфайър. Скрит под бейзболна шапка на Детройт Тайгърс", той разглеждаше

града, който още наричаше свой дом. Показах му редакцията си, къщата си, Модно

Изгодно" и новите постройки на запад от града. Обиколихме съда и аз му разказах

за снайпериста и драматичното бягство на Баги. Повечето от тези истории му бяха

известни от писмата на мис Кали.

Когато го оставих пред дома му, той ме попита:

- Наистина ли са пуснали Дани Паджит?

- Никой не го е виждал - отвърнах аз, - но съм сигу

рен, че се е върнал.

- Според теб дали ще създава проблеми?

- Едва ли.

- И аз така мисля. Но не мога да убедя мама.

- Нищо няма да се случи, Сам.

328

Лени Фаргарсън бе убит с един-единствен куршум, изстрелян от ловна пушка

трийсети калибър. Това означаваше, че убиецът можеше да е бил на двеста метра

разстояние от верандата, на която бе паднал Лени. Гъстата гора стигаше чак до

опасващата къщата широка морава и не беше изключено стрелецът да се бе скрил

сред клоните на някое дърво, откъдето имаше чудесна видимост към горкия Лени.

Никой не бе чул изстрела. Лени седял на верандата в инвалидната си количка и

четял една от многото книги, които заемаше всяка седмица от градската

библиотека. Баща му разнасял поща. Майка му пазарувала в Модно Изгодно". По

всяка вероятност Лени не бе почувствал нищо и бе умрял моментално. Куршумът бе

влязъл през дясната част на главата му, малко над челюстта, а на излизане бе

отворил голяма рана над лявото му ухо.

Когато майка му го открила, Лени отдавна бил мъртъв. Някак си успяла да се

овладее и да не пипне тялото и предметите около него. Верандата била цялата в

кръв, която се стичала чак до стъпалата.

Уайли чул съобщението по полицейските честоти. Обади ми се със смразяващото

известие:

- Почна се. Убиха сакатото момче Фаргарсън.

После Уайли дойде до редакцията, аз се метнах в пика-па му и заминахме към

местопрестъплението. Не разменихме и дума, но мислехме за едно и също.

Лени все още беше на верандата. Изстрелът го бе съборил от количката и той

лежеше на една страна с лице

329

ДЖОН ГРИШАМ

към къщата. Шериф Макнат ни помоли да не правим снимки и ние го послушахме. И

без това нямаше да ги използваме във вестника.

Запристигаха приятели и роднини. Помощник-шерифи ги отпращаха към страничния

вход. Макнат бе накарал хората си да застанат така, че да прикриват тялото на

верандата. Аз се дръпнах назад и се опитах да преглътна ужасната сцена - Лени бе

заобиколен от полицаи, а хората, които го обичаха, се мъчеха да го зърнат, преди

да влязат да утешат родителите му.

Когато тялото най-сетне бе качено на носилка и натоварено в линейка, шериф

Макнат дойде и се облегна на пи-капа.

- И вие ли си мислите същото като мен? - попита той.

-Да.

- Можете ли да ми намерите списъка със заседателите?

Макар никога да не бяхме отпечатвали имената им,

имах информацията в една стара папка.

- Разбира се - отвърнах аз.

- Колко време ще ви трябва? - попита шерифът.

- Дайте ми един час. Какъв е планът ви?

- Трябва да се обадим на тези хора.

Докато тръгвахме, помощник-шерифите започваха да претърсват горите около дома на

Фаргарсън.

Страница 130

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

Занесох списъка в кабинета на шерифа и го огледахме заедно. През 1977 г. бях

написал некролога на заседател номер пет, мистър Фред Билрой - пенсиониран

горски, умрял внезапно от пневмония. Доколкото знаех, останалите десет бяха още

живи.

Макнат даде списъка на трима от хората си. Те тръгнаха да разгласят новината, която никой не искаше да чуе. Аз предложих да съобщя на Кали Ръфин.

Тя беше на верандата и гледаше как Исо и Сам мерят сили в игра на дама. Те се

зарадваха, че ме виждат, но много скоро помръкнаха.

330

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

- Имам тревожни новини, мис Кали - заявих мрачно аз.

Те зачакаха. - Лени Фаргарсън беше убит днес следобед.

Мис Кали закри устата си с ръка и се строполи на стола си. Сам я задържа да не

падне, а после я потупа по рамото. Описах накратко какво се бе случило.

- Той беше такъв добър християнин - рече мис Кали. -

Двамата се молихме заедно преди разискванията. - Не

плачеше още, но сълзите й напираха.

Исо отиде да й донесе хапчето за кръвно. Двамата със Сам се настаниха до нея, а

аз се отпуснах в люлката. Дълго седяхме и мълчахме на малката веранда. Мис Кали

бе потънала в дълбок размисъл.

Беше топла пролетна нощ, на небето грееше полумесец и кварталът бе пълен с деца

на колелета и разговарящи през оградата съседи, а в другия край на улицата се

вихре-ше шумен баскетболен мач. Банда десетгодишни хлапета стояха прехласнати

пред моя спитфайър, докато Сам не ги пропъди. За втори път оставах тук след

залез слънце.

- Всяка вечер ли е така? - попитах накрая аз.

- Да, стига времето да е хубаво - отвърна Сам, уморен

от дългото мълчание. - Беше чудесно да растеш тук.

Всички се познават. На девет години бях счупил стъклото

на една кола с бейзболна топка. Обърнах се и хукнах към

къщи, но когато се прибрах, мама вече ме чакаше на ве

рандата. Беше научила всичко. Трябваше да се върна на

местопрестъплението, да си призная и да обещая да въз

становя щетите.

- И наистина плати стъклото - добави Исо.

- Работих шест месеца, за да спестя сто и двайсет до

лара.

Мис Кали за малко да се усмихне на спомена, но бе твърде погълната от мисълта за

Лени Фаргарсън. Макар да не го бе виждала от девет години, тя пазеше сърдечни

спомени за него. Смъртта му я бе натъжила и уплашила.

Исо отиде да направи сладък чай с лимон и на връщане тихомълком пъхна двуцевката

си зад люлеещия се стол

331

ДЖОН ГРИШАМ

така, че да му е подръка, но извън полезрението на мис Кали.

С падането на нощта минувачите оредяваха, а съседите се прибираха. Реших, че ако

си стои у дома, мис Кали би била много трудна мишена. До тях и от отсрещната

страна на улицата имаше къщи. Наблизо нямаше нито хълмове, нито празни парцели.

Не го казах на глас, но Исо и Сам сто на сто мислеха същото. Когато на мис Кали

й се доспа, аз й пожелах лека нощ" и отидох до затвора. Там гъмжеше от

помощник-шерифи, обзети от празничната възбуда от едно добро убийство. Неволно

си спомних нощта, когато Дани Па-джит бе арестуван и доведен тук с кръв върху

ризата.

Само двама от заседателите не бяха намерени. И двамата бяха сменили

местожителството си и шерифът се опитваше да ги открие. Попита за мис Кали и аз

му казах, че тя е в безопасност. Не споменах, че Сам се е прибрал у дома.

Шерифът затвори вратата към кабинета си и каза, че иска да ме помоли за една

услуга.

- Можете ли да говорите утре с Лусиен Уилбанкс?

- Защо аз?

- Е, мога и аз, но, честно казано, не го понасям, нито

пък той мен.

- Всички мразят Лусиен.

- Освен...

- Освен... Хари Рекс?

- Хари Рекс значи. Защо двамата с него не говорите с

Лусиен? Вижте дали би се навил да посредничи между

мен и Паджит. Все някога трябва да говоря с Дани, нали

така?

Страница 131

grisham_djon-poslednia_sudeben_zasedatel

- Ами май да. Нали сте шерифът.

- Просто поприказвайте с Лусиен Уилбанкс. Опипайте

почвата. Ако всичко е нормално, може би ще поговоря с

него. Все пак не е като да ти се изтърси шерифът.

- Нещо не горя от желание.

- Но все пак ще го направите?

- Ще си помисля до утре.

ПОСЛЕДНИЯТ СЪДЕБЕН ЗАСЕДАТЕЛ

Хари Рекс също не бе очарован от идеята. Защо ние двамата да се забъркваме?

Поспорихме по въпроса на ранна закуска в кафенето - рядко ядяхме по това време, но пък не искахме да пропуснем първата вълна градски клюки. Както можеше да се

очаква, заведението бе пълно с нетърпеливи експерти, които подхвърляха всякакви

подробности и теории за убийството на Фаргарсън. Повече слушахме, отколкото

говорихме, и си тръгнахме в осем и половина.

Кантората на Уилбанкс беше през две сгради от кафенето. Докато минавахме край

нея, аз не издържах:

- Абе давай да влизаме.

Преди Лусиен семейство Уилбанкс било крайъгълен камък на клантънското общество, на търговията и закона в града. През златните години на миналия век притежавали

земи и банки, а всички мъже от семейството следвали право - някои дори в елитни

университети. Само че родът им западаше от години. Лусиен бе последният известен

мъж от семейството, а не беше изключено скоро да го лишат от адвокатски права.

Дългогодишната му секретарка Етъл Туиди ни посрещна грубо и се държа едва ли не

презрително към Хари Рекс, който ми измърмори под носа си:

- Най-проклетата кучка в града.

Мисля, че тя го чу. Очевидно двамата се дърлеха от години.

- Шефът е вътре. Какво искате?

- Искаме да видим Лусиен - рече Хари Рекс. - За как

во според теб сме тука? -Тя звънна на Уилбанкс, а ние за

чакахме. - Няма да вися тук цял ден! - сопна се по едно

време Хари Рекс.

- Влизайте - рече тя най-вече за да се отърве от нас.

Качихме се по стълбите. Кабинетът на Лусиен бе огро

мен, поне девет на девет, с висок таван и ред френски про

зорци с изглед към площада. Кантората беше от северния

край на центъра, точно срещу Таймс", от другата страна

-

зз;

ззз

ДЖОН ГРИШАМ

на съда. Слава богу, балконът на Лусиен не се виждаше от моя.

Уилбанкс ни посрещна студено, сякаш бяхме прекъснали дълъг и сериозен размисъл.

Въпреки ранния час разхвърляното му бюро създаваше впечатлението, че е работил

цяла нощ. Имаше дълга сивкава коса до раменете, старомодна козя брадичка и

уморените червени очи на сериозен пияч.

- По какъв случай? - попита много бавно той. И два

мата се опитвахме да вложим в погледите си колкото се

можеше повече презрение.

- Вчера бе извършено убийство, Лусиен - рече Хари

Рекс. -Убиха Лени Фаргарсън, сакатия заседател.

- Предполагам, че посещението ви е неофициално? -

попита ме той.

- Напълно - потвърдих аз. - Шериф Макнат ме помо

ли да се отбия за малко. Поканих Хари Рекс да дойде с

мен.

- Значи дойдохте ей тъй, да се видим?

- Донякъде. И да поклюкарстваме за убийството.

- Чух подробностите - каза той.

- Говорил ли си скоро с Дани Паджит? - попита Хари

Рекс.

- Не съм го чувал, откакто го освободиха.

- Дали е в окръга?

- В Мисисипи е, но не съм сигурен къде точно. Няма

право да пресича границите на щата без позволение.

Защо не го пратиха примерно в Уайоминг? Струваше ми се странно да го задължават

да остане тъкмо там, където бе извършил престъпленията си. Да се маха!

- Шериф Макнат би искал да говори с него - казах аз.

- О, нима? И защо това да засяга вас и мен? Кажете на