Прелъстена невинност

Глава 16

— Тази ли, Митя? Да не мислиш, че не съм чувала за нея? Да не смяташ, че не знам, че това е малката курва, която си забърса от улицата онзи ден в Лондон? И ми даваш точно нея за прислужница?

Така Анастасия Петровна Александрова поздрави Катрин, когато Дмитрий ги представи една на друга. По-младата жена й бе хвърлила само един бегъл поглед, преди да атакува брат си, сякаш той бе нанесъл най-ужасна обида. Катрин беше обидената страна, но бързо се съвзе от шока си и реагира по възможно най-необичайния начин. Тя застана пред Дмитрий, който изглеждаше, сякаш всеки момент щеше да избухне, и се усмихна на Анастасия.

— Скъпа госпожице, ако не бях дама и ако нямах умерен характер, сигурно щях да се изкуша да ви ударя една плесница за обидите, които ми нанесохте. Но тъй като очевидно са ви дали грешна информация за мен, предполагам, че трябва да проявя толерантност и да ви простя. Искам обаче да си изясним едно нещо, принцесо. Аз не съм курва и брат ви не ме дава на вас, както арогантно се изразихте. Съгласих се да ви помагам, защото очевидно не можете да се грижите сама за себе си. Е, това е нещо разбираемо. Та погледнете мен. За това пътуване нямам прислужница и не съм в състояние да направя нищо с косата си, а обличането е дяволски трудно без помощ. Така че, както виждате, аз разбирам проблема ви и тъй като нямам какво друго да правя…

Катрин можеше да продължи да засипва Анастасия със сарказма си, но шокираното изражение на принцесата беше толкова забавно, че тя едва се сдържаше да не избухне в смях, пък и вече бе казала каквото трябваше.

Дмитрий се наведе към ухото й.

— Толерантен характер ли каза, Катя? Кога ще се запозная с жената, която описа току-що?

Тя отстъпи бързо далеч от него, след което се обърна и го погледна със същата престорена усмивка, с която бе гледала и сестра му.

— Знаеш ли, Александров, не мисля, че сестра ти е толкова безпомощна, колкото твърдиш. Тя ми изглежда съвсем способна да…

— Не бързай толкова — прекъсна я Анастасия, уплашена, че може би щеше да изгуби една може би добра прислужница, от каквато отчаяно се нуждаеше. — Мислех, че ще се наложи да те обучаваме като слугите на Митя, но ако наистина си дама, както твърдиш, това няма да бъде необходимо. Приемам помощта ти. И, Митя… благодаря ти, че се сети за мен.

Анастасия беше бясна. Дмитрий несъмнено се беше отегчил от малката курва. И беше намерил начин да се отърве от нея. Дама, друг път! Но все пак тя можеше да се окаже полезна, въпреки че Анастасия нямаше да забрави обидата, която й беше нанесла тази селянка.

— В такъв случай ще ви оставя да се опознаете по-добре — каза Дмитрий.

Усмивката на Анастасия не стигна до очите й. Изражението на Катрин би могло да се нарече безизразно, ако се пропуснеше плътно присвитата линия на устата й. Дмитрий знаеше, че сестра му не е лесен човек, а темпераментът на Катрин също му бе добре известен. Може би не трябваше да ги среща тези двете, но вече бе сторено. Ако не се погодяха, пред Катрин все още оставаше за заемане втората длъжност.

Погледът, който той хвърли на Катрин, преди да излезе, й подсказа какъв беше истинският му замисъл. Той искаше тя да се провали. Ама че мръсник. Е, тя нямаше да се провали. Дори това да я убиеше, щеше да се държи приятно с това разглезено дете, сестра му.

Решителността й започна да се изпарява, след като чу дългия списък от задължения, който й беше подготвила Анастасия. Принцесата искаше да монополизира цялото й време и дори пожела Катрин да й позира за някакъв портрет. Изглежда, че Анастасия беше доста добра художничка и рисуването беше единственото нещо, с което можеше да запълва времето си на кораба.

— Ще нарека картината „Маргаритката“ — каза Анастасия.

— Оприличавате ме на маргаритка?

Анастасия се зарадва на тази възможност да унижи Катрин.

— Е, определено не си роза. Да, по-скоро приличаш на изсъхнала от слънцето маргаритка… но имаш хубави очи — добави тя, когато видя как очите на другата жена се разширяват.

Анастасия трябваше да признае, че очите на новата й прислужница наистина бяха красиви, а и лицето й, въпреки че не беше красиво в класическия смисъл, определено беше интересно. Да нарисува Катрин, щеше да бъде голямо предизвикателство. Колкото повече я гледаше Анастасия с око на художник, толкова по се развълнуваше от творческото предизвикателство.

— Имаш ли жълта рокля? — попита тя. — Трябва да те нарисувам в жълта рокля, за да се получи ефектът на Маргаритката.

„Спокойно, Катрин. Тя не си играе с теб, пък и не е много добра в тези неща. Ти си замесена от далеч по-добро тесто, че да се изложиш сега.“

— Никаква жълта рокля, принцесо. Страхувам се, че ще трябва да импровизирате или да си представяте…

— Не, трябва да виждам всичко… но, разбира се! Ще използваш една от моите рокли.

Тя явно говореше сериозно.

— Не, няма — заяви твърдо Катрин.

— Трябва да го направиш. Нали се съгласи да те нарисувам.

— Не съм, принцесо. Вие просто предположихте, че съм съгласна.

— Моля те.

Молбата на Анастасия изненада и двете жени. Принцесата бързо изви глава встрани, за да прикрие изчервяването си. Внезапно картината беше станала много важна за нея. Това щеше да е най-значимото нещо, правено досега от нея, не като скучните натюрморти с плодове или селски пейзажи, които толкова си приличаха, нито малкото портрети на приятелите й, където се бе съобразявала заради тях. Не, това тук щеше да е съвсем оригинален портрет и тя просто умираше да го нарисува.

Катрин забеляза изчервяването на другата жена и се почувства като дребнава кучка. Отказваше да направи единственото нещо, което нямаше нищо против да върши. И защо? Защото принцесата беше разглезена и казваше неща, които най-вероятно не мислеше? Или пък защото беше сестра на Дмитрий и да й отказва й доставяше удоволствие, сякаш отказваше на него?

— Добре, принцесо, ще ви позирам по няколко часа всеки ден — съгласи се Катрин. — Но в замяна на това искам да разполагам със също толкова лично време.

С останалите си задължения тя можеше да се справи, когато й бъдеха възложени. Нямаше смисъл да влиза в спор още сега, след като й се удаваше такава добра възможност да опознае Анастасия, докато принцесата беше в добро настроение.