Прелъстена невинност

Глава 29

Дмитрий гледаше празната стая. Леглото беше оправено, нищо не липсваше; всичко беше на мястото си — подредено, стерилно, като в гробница. Той изпита усещането, че тя бе оставена така от дни. Отиде до гардероба и го отвори. Дрехите бяха там, включително и черната чантичка, с която Катрин се беше опитала да се защити от нахалника, който, я бе заговорил в Лондон.

Изпусна с облекчение дъха, който не бе осъзнал, че е затаил. Катрин не би си заминала без тази чантичка, нали? Това беше всичко, което си беше лично нейно. Къде тогава беше тя?

Обзе го раздразнение. Толкова се бе подготвял за срещата им. Часове наред, докато препускаше към Новий домик, се бе мъчил да се настрои в такова състояние на духа, че да е готов да приеме всичко, което му кажеше тя, включително и най-лошото. Сега се чувстваше като осъден, комуто е била дадена кратка отсрочка, след като вече се е примирил с екзекуцията.

Бе очаквал да я открие в Бялата стая, с книга в ръка може би, или пък изтегната на леглото, унищожавайки кутия бонбони. Поне така намираше Наталия всеки път, когато благоволеше да я посети. Бе си мислил дори, че може и да кръстосва неспокойно стаята, разяждана от скуката. Толкова по въпроса с очакванията му.

Бе ранна вечер, когато бе нахлул в къщата и се бе втурнал по стълбите, без да каже и дума. Двамата лакеи на входа го бяха изгледали с пълно изумление, а една прислужница в салона дори ахна на глас, като го съзря. Обикновено прислугата биваше уведомявана за пристигането му, но напоследък Дмитрий не правеше нищо по обичайния начин.

Дори се бе завърнал без съпровождащата го свита. Бе ги оставил далеч зад себе си още на отиване към Москва и когато си бе тръгнал обратно, само след ден и половина, пришпорван от желанието да се срещне с Катрин, ги срещна, още недостигнали първоначалната цел.

Не бе присъщо на Дмитрий да върши нещата с такава припряност. Ходенето му в Москва със сигурност не беше вдъхновено от желание да види бъдещата си съпруга. Тя беше на последно място в съзнанието му, нищо повече от смътно оправдание да тръгне за Москва, а не в някоя друга посока. В действителност всяка посока би била подходяща за страхливото му бягство. Точно така бе оценил поведението си, след като паническият подтик да се махне се бе стопил. Причината се криеше в желанието му да избяга от Катрин, да бъде мили далеч, когато тя се събуди след прекараната заедно нощ. Да избегне презрението и ненавистта, които тя сигурно изпитваше, въпреки прошепнатите от нея любовни думи, докато беше още под въздействието на наркотика.

На половината път за Москва Дмитрий внезапно беше решил да се върне у дома. И така, беше допуснал грешка. Не му беше за първи път. Е, тази грешка бе твърде сериозна. Значи просто щеше да му отнеме по-дълго време да преодолее гнева на Катрин. И преди му се бе гневила, а той бе успявал да се справи, или по-скоро тя се бе успокоявала сама. Тя беше разумна жена. Не беше злопаметна и това бе едно от качествата, който най-много харесваше у нея, освен огнения й дух, пламенността й, смелостта й и още една дузина неща.

Бе продължил в много по-различно настроение, уверил се, че дупката, която си бе изкопал сам, не беше чак толкова дълбока. Дори бе започнал да размишлява дали би могъл някак си да убеди Катрин да остане в Русия. Щеше да й купи имение, да й намери прислужници, да я обсипе със скъпоценности и да я облече в разкош. Предназначението на Татяна бе да му подсигури наследник. Любов щеше да му донесе Катрин и в мечтите му за бъдещето нейното тясно се преплиташе с неговото.

И тогава си спомни как се бе разделил с нея — без да й каже и една думичка. Дори не бе взел мерки да се подсигури, че ще е там, като се върне, приемайки несъзнателно, че няма да има куража да тръгне сама в непозната земя. Само че ако беше достатъчно разгневена, тя бе способна на всичко. А в скучното битие, което й бе отредил, тя нямаше какво друго да прави, осен да подклажда яда си.

Бе обърнал веднага коня си. Татяна можеше да почака. Преди всичко трябваше да уреди нещата в Новий домик, дори ако това означаваше да се изправи срещу гнева на Катрин по-скоро, отколкото му се искаше, преди тя да е имала време да се успокои. Но пък и тя едва ли щеше да се успокои, ако нямаше с какво да занимава острия си ум, освен с планове за незабавното му убийство.

Сега, както и преди, той желаеше да приключи с най-лошото веднъж завинаги, така че да може да продължи нататък. Освен това изпитваше непреодолим копнеж просто да я види отново, да разбере дали е все тъй обсебен от нея. Беше отсъствал пет дни. Ако първото нещо, което пожелаеше; като я видеше пак, бе да се люби с нея, то той се връщаше там, откъдето бе тръгнал и идиотската му постъпка с упояването й е била напразна.

Дмитрий излезе от стаята и тръгна по коридора. Една прислужница се качваше по стълбите с поднос храна, който несъмнено беше предназначен за господаря й. Новината за внезапното му завръщане се беше разпространила светкавично.

— Къде е тя? — попита той.

— Коя, господарю?

— Англичанката.

Прислужницата сякаш се сви.

— Н-не знам.

Той я подмина и извика един от лакеите, докато слизаше надолу по стълбите.

— Къде е англичанката?

— Не съм я виждал. Господарю.

— А ти?

Семьон, който беше слуга на Дмитрий през целия си живот, знаеше, че гневните му изблици са безобидно изпускане на пара, сега внезапно се уплаши дотолкова, че изгуби способност да говори. Не заради неочакваното му завръщане и стремително нахлуване в стаята на англичанката, нито че бе попитал къде е, след като очевидно не я бе намерил там, където очакваше. Причината се криеше в дочутите от него думи, прошепнати на Родион, да се надява да не е наоколо, когато принцът открие, че… По-нататък казаното му се губеше.

— Да не си си глътнал езика? — тросна се Дмитрий.

— М-мисля, че беше в кухнята… преди малко. Н-не знам къде е… сега.

— И кой знае? — Никой не му отговори. Откога собствените му слуги бяха започнали да се правят на тъпи? Дмитрий се намръщи и тръгна по коридора, като викаше името на Катрин.

— За какво си се развикал, Митя? — попита го леля му, която излезе от една стая тъкмо когато той мина оттам. — Не е необходимо да крещиш, за да ни покажеш, че си се върнал…

Дмитрий препречи пътя на леля си.

— Къде е тя? И ако цениш спокойствието и тишината си, не ме питай коя е тя. Знаеш съвършено добре за кого говоря.

— За англичанката, естествено — отвърна спокойно Соня. — Не сме я изгонили оттук, макар че тя се опита да избяга веднъж и открадна коня на един от селяните. За щастие, Николай беше тук по това време и успя да я върне.

Порой различни чувства завладяха Дмитрий едновременно. Изненада, че Катрин се бе опитала да побегне. Облекчение, че беше тук някъде, макар и да изпитваше трудност да открие къде точно. И ревност, гореща, заслепяваща, абсурдна, че някой от красивите му братя-женкари — се е срещнал с неговата Катрин.

— Къде е той? — процеди Дмитрий през зъби.

— Ще те помоля да бъдеш малко по-точен, скъпи. Ако имаш предвид Николай, не се задържа тук за дълго. Дойде да те поздрави, щом разбрал, че си се върнал, и замина за Москва. Очевидно сте се разминали по пътя.

Дмитрий я измести от пътя си, решен веднага да стигне до шкафчето с напитките. Чувството за собственост бе нещо ново за него. Не му харесваше. За миг действително си бе представил, че удушава брат си, задето бе върнал Катрин обратно. Не, не за това. А задето е бил сам с нея, за възможността да прави с нея каквото си поиска. Само ако я беше докоснал…

— Предполагам, че си изморен, Митя, и затова се държиш така грубиянски. Защо не поспиш, а утре сутринта да поговорим кое наложи да се върнеш толкова скоро.

Той погълна солидна доза водка и я фиксира с тъмния си поглед.

— Лельо Соня, ако много скоро не получа отговори, сегашното ми поведение ще ти се стори достойно за светец. Върнах се тук само за да видя Катрин. Къде е тя, по дяволите?

Тези думи стреснаха Соня, но тя успя да запази самообладание.

— Предполагам, че си е легнала.

— Проверих в стаята й, но нея я нямаше. Къде спи тогава?

— При слугите.

Дмитрий затвори очи. Катрин пак беше прибегнала към старата си тактика и се опитваше да го накара да се почувства виновен. И най-коравото легло беше за предпочитане пред неговото.

— Дяволите да я вземат, трябваше да се досетя, че ще направи нещо подобно в мое отсъствие!

Соня не можеше да повярва на ушите си. Той беше ядосан на англичанката, а не на нея. Трябваше да се възползва от това.

— Тя е най-нахалната и високомерна жена, която съм срещала, Митя. Пратих я да чисти пода, за да се научи на покорство, но се съмнявам дали това ще даде някакъв резултат.

— И тя се е съгласила с това? — попита недоверчиво Дмитрий.

Соня почувства страните й да поаленяват. Да се съгласи ли? Да се съгласи! Нима той би допуснал тя да откаже? Не я ли слушаше той? Какво си бе въобразявал, че бе допуснал така да разглези това същество?

— Не възрази.

— В такъв случай изглежда, че съм си изгубил времето, като се върнах тук — изрече Дмитрий с горчивина, без дори да погледне леля си. — Значи сега иска да чисти пода! Е, ако си мисли, че така ще ме накара да се почувствам виновен, просто греши.

Грабна бутилката и се отдалечи гневно. Семьон и другите лакеи трябваше бързо да се отстранят от вратата, където бяха подслушвали с разтреперани сърца.

Соня се върна в стаята и си наля чаша шери. Тя не бе разбрала смисъла на последните думи на племенника си, но това нямаше значение. Той щеше да се върне в Москва при принцеса Татяна и вероятно щеше да отсъства с месеци, при което щеше напълно да забрави за англичанката.