Прелъстена невинност

Глава 24

Първият ден на Катрин в Новий домик се оказа изключително дълъг. Тя се чувстваше потисната и не можеше да се отърси от лошото си настроение. Сигурно можеше да разгледа къщата, ако желаеше, тъй като никой не й беше казал, че не може. Изкрещяната от Дмитрий към Владимир заповед в деня на пристигането им — „В Бялата стая и се погрижи да си остане там!“ едва ли се разбираше като домашен арест. Все още обаче беше смутена от случилото се тогава и не беше готова да предяви правата си, още повече че предпочиташе да е сама. А и не искаше да рискува да се срещне отново с принца, когато вътрешно беше толкова близо до капитулация.

Боже мили, никога ли нищо нямаше да се промени в положението й? Или само щеше да става по-лошо, а изкушението — по-силно?

Като си представи безпристрастно цялата картина, тя си помисли, че е луда. Ето я тук в дълбоката провинция, настанена и обгърната в лукс, желана от най-привлекателния мъж. Това беше материалът, от който се тъчаха мечтите. Коя жена с всичкия си би оплаквала съдбата си, въплътила фантазията на живо?

Катрин. Катрин, която се нуждаеше от изкупителни жертви за безизходицата си, омръзнало й бе да търси вината в себе си. Намираше ги без никакво затруднение. Сестра й, че беше толкова потайна, че принуди Катрин да тръгне да я следи онзи паметен ден. Лорд Сеймур, задето бе изгубил наследството си, губейки и качеството си на подходящ брачен партньор. И баща й не можеше да бъде подминат. Би могъл да приеме лорд Сеймур и да му помогне да възстанови загубите си. Ами Анастасия, въвличайки се в скандала, довел Дмитрий в Англия? Дукесата на Албемарл също не беше безгрешна — нали тя бе повикала Дмитрий, вместо да се оправи с Анастасия сама. И, разбира се, Василий, който се втурваше да изпълнява дадените му заповеди, без да се спре дори пред отвличане. Всеки един от тях би могъл да постъпи различно и да предотврати тази непоносима ситуация.

Не само непоносима, а дори и се влошаваше. Катрин се огъваше. Беше на ръба да жертва принципите си, да отстъпи под натиска на най-примитивни желания. Знаеше вече, че отстъплението й бе само въпрос на време. Тук и лежеше източникът на потиснатостта й. Не искаше да бъде просто поредното завоевание на Дмитрий. Не искаше просто няколкоседмична афера. Искаше много повече. Гордостта й настояваше за повече.

Катрин разбра, че е в отчайващо състояние, като забеляза подноса с вечерята си, а не си спомняше кога са го донесли. Скастри се наум, ядосана, че е позволила да тъне в самовглъбение половин ден. Не беше дори разопаковала вещите си. Трябваше да направи нещо. Дмитрий бе споменал счетоводството си. Владимир можеше да донесе книгите, ако ги поискаше. Даже не беше огледала новата си квартира.

Стори го след вечеря, докато подготвяха банята й. Фактът, че я обслужваха няколко прислужници, бе отбелязан и повдигна интересни въпроси, но в Новий домик те бяха толкова многобройни, че и за нея можеха да бъдат отделени неколцина.

Бяха необщителни, дори малко враждебни към нея, но може би това беше обичайното им поведение. Катрин не можеше да ги обвинява. Слугите в Англия можеха да напускат, ако намираха работодателя си непоносим. Тези хора не можеха.

Стаята бе разкошно мебелирана и девствено скромно украсена. Името й определено й подхождаше. Бели килими, завеси и тапети, макар че последните имаха лек, едва различим, златен релеф. Всички мебели бяха бели със златисти украси — масите, таблите на леглото, гардеробът и малката тоалетна масичка; дори камината бе от бял мрамор. Диванът и креслата, както и завивката на леглото, бяха в спокоен контраст от златно и бледосиньо.

Стаята беше предназначена за жена, ако се съдеше по цвета и простотата й. Тоалетната масичка, изящните дамски предмети, подредени из цялата стая, картините на стените, мазилата и парфюмите в малката баня — всичко потвърждаваше това предположение. Стаята беше изключително удобна и Катрин почти се зарадва, че Дмитрий я беше настанил тук; докато не отвори една свързваща врата и не откри, че тя водеше към голямата спалня, която бе предназначена за Дмитрий.

Катрин затръшна вратата веднага щом забеляза Максим да подрежда дрехите на господаря си. Тя се изчерви като домат, когато двете прислужници, които оправяха леглото й, я изгледаха самодоволно. Господи, цялото домакинство знаеше, че я бяха настанили до неговата спалня в стаята, очевидно предназначена за съпругата на господаря, или в нейния случай — за любовницата. Даже леля му знаеше. Какво ли си мислеше горката жена? Че какво ли пък можеше да си мисли.

— Не е вярно — каза Катрин на руски, така че и двете слугини да я разберат. В отговор по-младото момиче се разсмя, а другото се изхили, което възпламени гнева й извън всякакви граници. — Махайте се! Вън и двете! По неволя свикнах сама да се грижа за себе си. Не ми трябва вашата помощ. Вън!

Тъй като и двете останаха замръзнали по местата си, смаяни, а и поизплашени от изблика й, Катрин влезе в спалнята и затръшна вратата. Засваля буйно дрехите си, при което се разхвърчаха дузина копчета. Замоли се банята да я отпусне. Но не се получи.

Как смееше той да постъпва така с нея? Как смееше да намеква на всички, че му е любовница, да обявява на всеослушание къде ще спи тя, тъй че и глухите да го чуят. Със същия ефект можеше да разпореди на Владимир да я настани в собствената му стая!

Беше прекалено възбудена, за да лежи бездейно в порцелановата вана. Бяха й оставили красив копринен халат и тя го грабна, без да си даде труда да се избърше първо. Материята с цвят на зряла праскова веднага прилепна към кожата й, но тя не го забеляза.

Нямаше да му се размине. Искаше веднага да разрешат този въпрос. И нямаше да остане в Бялата стая дори едничка нощ. Всичко беше за предпочитане — плевня, купа сено, рогозка на пода, дори друг хамак, всичко, стига да не бе в съседство със спалнята на Дмитрий.

Когато излезе от банята, все тъй войнствено настроена, прислужниците си бяха заминали. Спалнята бе празна и подносът бе изчезнал. В камината бе запален огън, а от разтворените прозорци нахлуваше прохладен ветрец и люлееше пламъците на лампите и скоро изгаси една.

Катрин се втренчи за няколко секунди в струйката пушек, опитвайки села се съсредоточи и да се успокои. Опитите й се оказаха безплодни. Трябваше да се изясни с Дмитрий, преди да започне да се надява за успокоение С тази мисъл тя рязко отвори свързващата врата с намерението да поръча на Максим да повика Дмитрий при нея. Прислужникът обаче го нямаше и вместо него тя откри господаря му, който бе седнал пред една масичка и вечеряше.

Изненадата накара Катрин да каже автоматично:

— Моля те да ме извиниш. — Тя бързо се поправи и продължи: — Не. Този път стигна твърде далеч, Александров. — Тя посочи с пръст зад себе си. — Няма да остана в тази стая!

— Защо?

— Защото е до твоята!

Дмитрий остави приборите, облегна се назад и я погледна.

— Мислиш ли, че ще вляза неканен в стаята ти, след като имах тази възможност нееднократно, откакто се запознахме?

— Нямах точно това предвид. Просто не искам да остана в тази стая и толкова.

— Не ми каза защо.

— Казах ти, но ти не ме слушаше. — Тя започна да кръстосва неспокойно стаята напрегната до крайност, с ръце, скръстени под гърдите си, а косата й се развяваше буйно при всеки неин завой. — Ако се налага да бъда по-конкретна, причината е, че тази стая е част от твоята спалня и мястото ми не е в нея. Много добре знаеш какво имам предвид!

— Така ли?

Очите й го пронизаха след тази безстрастна реакция.

— Не съм ти любовница! Няма да ти бъда любовница и няма да позволя хората ти да мислят така за мен!

Вместо да й отговори, той просто се загледа в нея.

Беше май прекалено безразличен. Къде беше гневът, който винаги изригваше, когато тя отхвърлеше исканията му? Той я бе искал в Бялата стая. Защо тогава не спореше с нея? Какво се бе случило, че бе смирило настроението му от предишната им среща? Обикновено той се мръщеше дни наред след по-разгорещените им сблъсъци. Ето я нея тук, готова, копнееща за схватка, просто плачеше да си премерят силите, а той отказваше да й направи това удоволствие.

— Е?

— Твърде късно е да те местим тази вечер.

— Глупости…

— Повярвай ми, Катя, наистина е твърде късно.

В тона му имаше нещо, което й подсказа, че трябваше да се поинтересува защо беше твърде късно. Тя спря, присви очи от надигащия се в нея бяс заради недоизказания подтекст. Не виждаше ли той, че тя не е в състояние да си играят на словесни игрички? Толкова беше ядосана, че не можеше да мисли ясно и едва можеше да стои на едно място. Толкова бясна, че чак чувстваше как топлина се излъчва от тялото й, а сърцето туптеше право в ушите й А той си седеше там и я гледаше, чакаше, да, чакаше, като ли по някакво чудо смисълът на думите му щеше да й се проясни.

Така и стана. Опита се да се спре и откри, че й е невъзможно, буквално невъзможно да не се движи по някакъв начин. Бе изпитвала вече такова усещане и гневът нямаше нищо общо със симптомите.

Шокирана, Катрин пристъпи към Дмитрий, после отскочи назад, осъзнавайки, че не смее да го доближава много. О, Боже, как й се искаше да не знае, да е в блажено неведение за онова, което щеше да се случи после. Но тя знаеше, знаеше и че с нищо не можеше да възпре този водовъртеж, който вече се развихряше в нея и който щеше да повлияе на волята й, докато накрая не се проснеше в краката му, умолявайки го за помощ.

Катрин се отърси от мисълта и избухна в справедлив гняв.

— Проклет да си. Дмитрий, ти си ми направил това, нали?

— Съжалявам, малката ми.

Той наистина съжаляваше. Това беше изписано недвусмислено на лицето му, но не беше достатъчно да успокои Катрин, а дори я вбеси още повече.

— Мътните да те вземат! — изкрещя тя. — Ти ми каза, че никога повече няма да ми бъде даден гадният наркотик. Каза ми да ти се доверя! Това ли имаш предвид, като говориш за доверие? Как можа да постъпиш така с мен?

Всяка дума се забиваше като кама в гузната му съвест. Дмитрий си бе задавал същия въпрос стотици пъти днес. Докато все още бе изпитвал гняв, той бе намерил достатъчно оправдания за постъпката си, след което се беше напил, когато се бе оказало, че тези оправдания са недостатъчни.

— Дадох заповедта в пристъп на гняв, Катя, след което излязох. После отидох в дома на Алексей — там, където спряхме миналата нощ, и се напих като казак. Нямаше да съм тук, ако някакъв слуга не беше изтървал подноса си пред вратата ми и ме разбуди.

— Да не си въобразяваш, по дяволите, че ме е еня къде си прекарваш махмурлука?

Насмешката й го накара да се свие.

— Би ли предпочела да изтърпиш това сама? Няма да допусна никой до теб — предупреди я той.

— О, разбира се, че няма. Това би попречило на намеренията ти, нали?

— Опитах се да се върна навреме, за да спра изпълнението на заповедта си, но закъснях.

— Спести ми лъжите и извиненията си. Нищо не може да…

Катрин млъкна, като усети как я облива вълна от топлина, от която всеки нерв в тялото й сякаш започна да вибрира. Тя притисна ръце към стомаха си в опит да възпре мъчението във вътрешностите си. Изстена високо, осъзнала, че няма да може.

Дочула, че Дмитрий се надига от загриженост, тя повдигна глава и го прониза с поглед, изпълнен с такава ненавист, че той се закова на мястото си.

— Мразя те за това! — изкрещя Катрин.

— Тогава ме мрази — отвърна той тихо, със съжаление. — Но тази нощ, тази нощ ще ме обичаш.

— Ако наистина си вярваш, значи си луд — каза през зъби тя, докато отстъпваше назад към вратата. — Ще се справя сама… без… твоята… помощ.

— Не можеш, Катя. Знаеш, че не можеш. Точно затова си толкова ядосана.

— Просто стой далеч от мен!

Дълги минути Дмитрий остана втренчен в затворената врата и тогава чувства, които дълго бе държал под ключ, го овладяха, превзеха волята му и го подтикнаха към действие. Скочи и обърна с един замах масата с всичките наредени върху нея блюда и чаши. Избликът не му помогна.

Не можеше да повярва, че беше постъпил така с нея. Тя никога нямаше да му прости. Не че трябваше да има значение, но, мили Боже, имаше. Заслужаваше да го нашибат с камшици. Можеше да получи жена само с едно щракване на пръстите. Нищо не можеше да го извини, че насилваше тази против волята й, въпреки че бе сигурен, че тя го желаеше и всичко от което се нуждаеше, бе стимул, за да си го признае. Не можеше да направи дори това, което тя бе поискала сега от него и да стои настрани. И как би могъл? Да я остави да страда безсмислено, бе немислимо. Но той нямаше да търси удоволствие за себе си. Ето, това заслужаваше — да я види в състояние на постоянна възбуда и да не направи нищо за задоволяване на собствените си апетити. Да я види готова за него и да се откаже от насладата.

Решен да се придържа към това намерение, Дмитрий се съблече бързо и влезе в стаята на Катрин. Тя вече беше на леглото. Халатът й лежеше захвърлен, тъй като кожата й бе станала безкрайно чувствителна, за да изтърпи и най-слабия досег, който не й предлагаше незабавно облекчение. А тялото й се извиваше и мяташе в примамлив ритъм. Само зелените сатенени чаршафи липсваха, за да бъде сцената пълно повторение на първата им нощ в Лондон.

Краката му автоматично го заведоха до леглото. Очите му обходиха извивката на бедрото, напереното връхче на едната й гърда, бялата линия на корема й, гладкия склон на гърба й, докато тя неспокойно сменяше позите си. Тя бе най-чувствената, най-вълнуващата жена, която някога бе познавал, и той копнееше до болка за нея, а тялото му жадуваше да я притежава.

Дмитрий се беше възбудил още в момента, в който бе видял прислужниците да изнасят подноса, на който бяха сервирали вечерята й. Можеше и да се презира за стореното от него, но тялото му реагираше и сега трябва да бе луд да се подлага на това мъчение без надежда за облекчение. Бе пламнал целият, никога не бе искал така жена, а не можеше да я има. Сам бе определил наказанието си.

— Дмитрий, моля те.

Бе осъзнала присъствието му. Очите му се впиха в нейните и той изръмжа, доловил отчаяната молба в дълбините им. Тя бе погазила гордостта си и той щеше да й отвърне със същото.

— Тихо, малка моя — прошепна й той. — Не казвай нищо. Всичко ще бъде наред, кълна ти се. Тази вечер няма да ти се наложи да се любиш с мен. Просто ме остави да ти помогна.

Той се качи върху леглото приковал очи в нейните, като внимаваше да не докосва тялото й, след което ръката му се плъзна между бедрата й и намери сърцето на агонията й. Тя достигна до върха веднага — бедрата й се замятаха бурно, главата й падна назад и протяжен стон се отрони от устните й — наполовина болка, наполовина екстаз.

Дмитрий затвори очи и остана така, докато не усети, че напрежението е напуснато тялото й. Като ги отвори, откри, че тя го наблюдава с неразгадаемо изражение. Чертите й се бяха отпуснали в пълна умиротвореност. Знаеше, че е в ясно съзнание, че съзнанието й е будно и действено, докато тялото й временно бе пощадено от робията на наркотика. В този момент тя бе способна на всякаква реакция, на всяка нормална реакция, присъща на природата й. Всъщност той очакваше поредната унищожителна тирада, не и спокойния въпрос, който накрая зададе.

— Какво искаше да кажеш преди малко?

— Онова, което чу.

Както се беше опънал до нея, й беше необходим само един поглед, за да установи колко възбуден беше той.

— И ще оставиш всичко това да отиде на вятъра?

Дмитрий едва не се задави, като видя къде го гледа.

— Няма да бъде за първи път.

— Но този път не е необходимо. Нямам сили да се съпротивлявам.

— Това е от наркотика. Няма да се възползвам от действието му.

— Дмитрий…

— Катя, моля те! Самообладанието ми има граници, а този спор не ми помага.

Тя въздъхна раздразнено. Той не я слушаше изобщо. Толкова твърдо бе решил да я преведе през това изпитание, без да изпита удовлетворение за себе си, че не беше в състояние да чуе какво наистина му казваше тя. Наркотикът нямаше нищо общо с капитулацията й. Той просто я бе ускорил, но тя искаше да се възползва. Много искаше. Защо му трябваше да се прави на благороден точно сега?

Нямаше никакво време да го убеждава, че го желае. Започваше се отново, пламък обгаряше вените й, болка дълбаеше слабините й.

— Дмитрий, люби се с мен — изплака тя.

— О, Боже.

Зацелува я, за да я накара да замълчи, целува я страстно, настойчиво, пламенно, но отказа да я люби. Осуети всеки неин опит да го привлече към себе си. Единственото, с което си позволяваше да я докосва, бяха устните и ръцете, неговите вълшебни ръце. Оргазмът й беше бърз и силен, но несподелен и задоволството й не беше пълно.

Когато пулсът й се нормализира и дишането й стана равномерно, Катрин реши, че повече няма да се задоволява с тези половинчати мерки. Да преживее часове сексуално мъчение от този род, след като не беше наложително, бе лудост. Още по-лоша бе решителността на Дмитрий да не позволи да изпита върховното удоволствие, когато нуждата му бе тъй очевидна. Не й харесваше да бъде манипулирана, но разбираше мотивите му. Като размислеше, тя дори бе доволна, че той бе тъй отчаян да я има.

— Дмитрий?

Той изстена. Беше заровил лице в сгъвката на лакътя си и беше затворил очи. Приличаше на човек, който страда ужасно. Катрин се усмихна.

— Дмитрий, погледни ме.

— Не… поне ми дай малко време да…

Той не можа да довърши. Катрин забеляза изпънатите жили на врата му и стиснатите в юмруци ръце. Тялото му бе покрито с воал от ситни капчици пот и зачервено от въздържанието. Той полагаше огромни усилия да устои на естественото си влечение, а и тя можеше да бъде в същото състояние, ако наркотикът не бе сломил волята й за съпротива.

Тя се обърна на една страна, погледна го и каза спокойно, но твърдо:

— Дмитрий Александров, ако не ме любиш, кълна се, че ще те изнасиля.

Той вдигна рязко глава.

— Какво?

— Много добре ме чу.

— Не говори глупости, Катя. Това е невъзможно.

— Така ли?

Тя докосна рамото му и остави пръстите си да се плъзнат. Той сграбчи китката й.

— Недей!

— Можеш да уловиш ръцете ми, но какво ще направиш с тялото ми?

Катрин преметна крак върху едното му бедро и принцът мигновено скочи от леглото. За момент Катрин се разсея от гледката на мощната му ерекция. Господи, бе великолепен в голотата си.

— Престани — скастри я той, след като тя огледа внимателно всеки инч от мъжественото му тяло.

Тя го погледна развеселено.

— А не искаш ли да ми сложиш превръзка на очите? Или да ме вържеш за леглото? В крайна сметка, ти обеща да ми помогнеш, но не можеш да го направиш, ако стоиш далеч от мен.

— По дяволите, жено, не искам да ме мразиш!

— Но аз не те мразя — възрази изненадано тя. — Не бих могла.

— Утре няма да си на същото мнение. Утре…

— По дяволите утрото! Не мога да повярвам, че споря с теб за това! Скрупулите не ти приличат, Дмитрий. Да не би пък да се опитваш да ме накажеш за това, че ти отне толкова време…

— Не, за бога!

— Тогава не ме карай да те моля… О, господи, пак се почва. Стига глупости, Дмитрий. Трябва да ме любиш. Трябва!

Той се върна на леглото и я прегърна.

— О, Катя, прости ми. Мислех, че…

— Мислиш твърде много — прошепна тя, докато обвиваше ръце около врата му, наслаждавайки се на досега с плътта му.

Устните му се спуснаха върху лицето й и той я зацелува, запрониква с език дълбоко, безмилостно с цялата разюздана страст на дълго сдържаното желание. Когато той проникна в нея, това бе блаженство, истинска благословия; бе всичко, от което тя се нуждаеше — да бъде изцяло притежавана. И сладките тръпки, които последваха, бяха още по-сладки, тъй като бяха споделени.

Дмитрий само бе започнал. Фантазиите му се осъществяваха и всичко, за което дълго бе мечтал: тя да се нуждае от него, да го иска със същия плам, с който и той нея. И той се възползва докрай. Докато лежеше зашеметена от мощта на освобождението си, той я любеше с устни и ръце, неспособен да се откъсне от нея дори за миг.

Катрин се усмихна, като усети топлото, гальовно смукване върху гърдите си, силните пръсти, пробягващи по кожата й в тъй нежна ласка. Може и да бе изтощена в момента, но мозъкът й работеше на пълни обороти.

В този момент Катрин осъзна, че го обича.