Приказките на барда Бийдъл

4Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън

Имало едно време в далечна земя един глупав цар, който си наумил само той да владее силата на магията.

Затова наредил на военачалника си да събере отряд ловци на вещици и им дал няколко кръвожадни черни хрътки. Пак по същото време заповядал във всяко село и град на царството да се прочете възвание: „Царят търси инструктор по магия“.

Никой от истинските магьосници и вълшебници не дръзнал да си предложи услугите, понеже всички се укривали от отряда ловци на вещици.

Един хитър мошеник без всякаква магическа дарба обаче надушил възможността да забогатее и отишъл в двореца с твърдението, че е вълшебник с нечувани способности. Направил няколко прости фокуса, с които убедил глупавия цар в магическата си сила, и тутакси бил назначен за главен велик магьосник и за личен учител на царя по магия.

Измамникът поискал от владетеля цяла торба злато, уж за да купи магически пръчки и други пособия, необходими за правенето на магии. Казал да му дадат и няколко големи рубина, с които уж да прави лековити заклинания, и един-два сребърни бокала, където да забърква отварите и да ги оставя да отлежават. Глупавият цар му предоставил всички тези неща.

Мошеникът скрил съкровището на сигурно място в дома си и се върнал в двореца.

Не знаел, че го наблюдава старица, която живеела в колиба в края на парка край двореца. Тя се казвала Бабити и била перачката, благодарение на която чаршафите в двореца винаги били меки и бели, с приятен мирис. Бабити надзърнала иззад чаршафите, които била простряла да се сушат, и видяла как измамникът откъртва от едно от дърветата на царя две клонки и се скрива в двореца.

Измамникът дал една от клонките на царя и го уверил, че е магическа пръчка с невероятна сила.

— Но прави магии едва след като станеш достоен за това — предупредил той.

Всяка сутрин мошеникът и глупавият цар се разхождали из парка на двореца, където размахвали пръчките и крещели към небето някакви безсмислици. Мошеникът внимавал да показва колкото може повече фокуси, така че царят да е убеден в уменията на своя велик магьосник и в силата на магическите пръчки, за които се бил охарчил толкова много.

Една заран измамникът и глупавият цар въртели пръчките и подскачали в кръг, като пеели безсмислени рими, и точно тогава до ушите на царя достигнал силен кикот. Перачката Бабити наблюдавала царя и измамника от прозореца на къщурката си и прихнала в такъв неудържим смях, че краката й не издържали и тя се свлякла и се скрила от поглед.

— Щом старата перачка се смее така, сигурно изглеждам много недостойно! — рекъл царят. Престанал да подскача и да размахва пръчката и се свъсил. — Омръзна ми да се упражнявам. Кога, магьоснико, ще мога да правя истински магии пред моите поданици?

Мошеникът се опитал да успокои своя ученик и го уверил, че много скоро ще бъде готов за истински изумителни магически подвизи, но кикотът на Бабити бил жегнал царя повече, отколкото подозирал измамникът.

— Утре ще поканя царедворците да погледат как техният цар прави магии! — оповестил той.

Мошеникът разбрал, че е дошло време да грабне съкровището и да бяга.

— Уви, това е невъзможно, Ваше величество! Забравих да ви кажа, Ваше величество, че утре трябва да поема на дълъг път…

— Напуснеш ли двореца ми без мое разрешение, магьоснико, отрядът ловци на вещици ще те залови с хрътките! Утре заран ще ми помогнеш да направя магии пред царедворците и само някой да ми се е изсмял, ще заповядам да ти отсекат главата.

Царят се прибрал разярен в двореца, оставяйки измамника сам и уплашен. Колкото и да бил хитър, едва ли щял да се спаси, понеже не можел да избяга, нито пък да помогне на царя с магиите, които и двамата не владеели.

За да излее страха и гнева си, мошеникът се доближил до прозореца на перачката Бабити. Надникнал вътре и що да види — дребната старица седяла на масата и лъскала магическа пръчка. В дървеното корито в ъгъла отзад били накиснати царските чаршафи.

Мошеникът веднага разбрал, че Бабити е истинска магьосница и може да го избави от страшната беда, която самата тя му била навлякла.

— Дърта вещица! — ревнал мошеникът. — Кикотът ти ми струва скъпо и прескъпо! Ако не ми помогнеш, ще те изоблича като вещица и хрътките на царя ще разкъсат теб, а не мен.

Старата Бабити се усмихнала на измамника и го уверила, че ще направи всичко по силите си да му помогне.

Той й наредил да се скрие в шубрака, докато царят показва какви магии е усвоил, и да ги прави вместо него, но така, че той да не усети. Бабити се съгласила, ала задала въпрос:

— Ами ако царят опита магия, която Бабити не умее, драги ми господине?

Измамникът прихнал презрително.

— Магията ти изобщо не отстъпва на въображението на този глупак — уверил я той и доволен от своята изобретателност се прибрал в двореца.

На другата сутрин всички царедворци от царството се събрали в парка на двореца. Царят се качил на сцената отпред заедно с измамника.

— Първо ще направя така, че шапката на ей онази придворна дама да изчезне! — викнал царят и насочил пръчката към една от благородничките.

Бабити също насочила от шубрака магическата си пръчка към шапката и направила така, че тя да изчезне. Големи били изумлението и възхищението на насъбралите се и те силно изръкопляскали на ликуващия цар.

— А сега ще направя така, че ей онзи кон да литне! — изкрещял царят и насочил пръчката към собствения си жребец.

Бабити също насочила от гъсталака магическата си пръчка към коня и го вдигнала високо във въздуха.

Зрителите били още по-смаяни и развълнувани и ревнали поздрав към своя цар магьосник.

— А сега… — подхванал пак той и се огледал с надеждата да му хрумне нещо, но точно тогава към него се завтекъл водачът на отряда ловци на вещици.

— Ваше величество — рекъл той, — днес сутринта Сабя изяде една отровна гъба и издъхна! Съживете я с магическата си пръчка, Ваше величество.

И водачът на хайката стоварил върху сцената безжизненото тяло на най-голямата хрътка.

Глупавият цар размахал пръчката и я насочил към мъртвото куче. Но както стояла в храсталака, Бабити се подсмихнала и дори не си направила труда да вдига магическата пръчка — защото няма магия, която да съживява мъртвите.

Кучето не се помръднало и насъбралите се първо зашушукали, после се засмели. Усъмнили се, че първите две магии на царя не са никакви магии, ами най-обикновени фокуси.

— Защо не се получи? — изкрещял царят на измамника, който се досетил, че му остава само една хитрост.

— Там, Ваше величество, там! — извикал той, като сочел храста, където се била скрила Бабити. — Виждам я много добре — зла вещица, която ви пречи с гнусните си заклинания да си правите магиите! Някой да я залови, още сега!

Бабити изскочила от шубрака, а отрядът ловци на вещици се юрнал да я гони, като пуснал и хрътките, които настървено залаяли след жената. Дребната магьосница обаче стигнала до нисък жив плет и се скрила от поглед — когато дотичали откъм другата страна, царят, измамникът и всички ца-редворци заварили сюрията хрътки на ловците на вещици да лаят и да дращят около едно чепато старо дърво.

— Превърнала се е в дърво! — изпискал мошеникът и понеже се страхувал да не би Бабити пак да стане жена и да го изобличи, добавил: — Отсечете я, Ваше величество, само така трябва да се постъпва със злите вещици!

Веднага донесли брадва и старото дърво било отсечено под бурните възгласи на царедворците и измамника.

Тъкмо тръгвали да се приберат в двореца, когато застинали на място от силния кикот, огласил всичко наоколо.

— Глупаци! — чул се гласът на Бабити откъм пъна. — Няма магьосница и вълшебник, които да бъдат убити, като ги съсекат на две. Ако не ми вярвате, вземете брадвата и съсечете на две великия магьосник.

Водачът на отряда ловци на вещици изгарял от нетърпение да направи експеримента, но точно когато вдигнал брадвата, измамникът се свлякъл на колене, признал си всички злодеяния и помолил да го пощадят. Докато го влачели към тъмницата, пънът се разкикотил още по-силно.

— Като съсече една вещица наполовина, ти навлече върху царството си страшно проклятие! — казал пънът на вцепенения цар. — Отсега нататък ще усещаш всяка злина, която причиниш на моите събратя магьосници и вълшебници, като удар с брадва отстрани по хълбока, докато не пожелаеш да умреш от това.

При тези думи царят също паднал на колене и обещал на пъна незабавно да издаде възвание, с което взима под закрилата си всички вещици, магьосници и вълшебници в царството и им разрешава да си правят магии на воля.

— Чудесно — одобрил пънът, — но още не си се отплатил на Бабити!

— Ще дам всичко, всичко каквото пожелае — викнал глупавият цар и закършил ръце пред пъна.

— Ще вдигнеш върху мен паметник на Бабити в прослава на бедната перачка, за да ти напомня винаги колко си глупав! — отвърнал пънът.

Царят се съгласил на мига и обещал да наеме най-изкусния ваятел по земите си, който да направи статуя от чисто злато. След това посрамен се върнал заедно с благородниците и жените им в двореца, оставяйки пъна да се кикоти зад тях.

Щом паркът на двореца опустял, от дупка между корените на пъна се провряла топчеста стара зайка с дълги мустаци, която стискала между зъбите си магическа пръчка. Бабити заподскачала, излязла от парка и отишла през девет земи в десета, а върху пъна оттогава стои златна статуя на перачката и никой в царството не дръзва отново да преследва магьосници и вълшебници.

В много отношения това е най-„правдоподобната“ от приказките на Бийдъл, защото магиите, описани в нея, съответстват почти напълно на познатите магически закони.

Именно благодарение на тази приказка мнозина от нас узнаха за пръв път, че с магия не можеш да върнеш мъртвец, и бяхме много разочаровани и стъписани, понеже като невръстни деца бяхме убедени, че родителите ни все ще успеят с едно замахване на магическата пръчка да събудят мъртвите ни плъхове и котки. От времето, когато Бийдъл е написал приказката, са минали близо шест века и макар и да сме измислили безброй начини да поддържаме заблудата, че любимите хора още са с нас13, магьосниците и досега не са намерили средство, с което да съединят тяло и душа вече след като смъртта се е случила. Както изтъкнатият магьосник философ Бертран дьо Пансе-Профонд пише в прочутия си труд „Трактат върху възможността да се преобърне действителното и метафизичното въздействие на естествената смърт с особено ударение върху повторното съчленяване на дух и материя“: „Откажете се. Това няма да се случи никога“.

Приказката за Зайката Бабити обаче е сред първите литературни творби, в които се споменава зоомаг, тъй като перачката Бабити притежава рядката магическа дарба да се преобразява по своя воля в животно.

Зоомаговете съставляват съвсем малка част от магьосническото население. За да успееш от човек спонтанно да се превърнеш в съвършено животно, трябва да притежаваш много знания и опит, а доста магьосници и вълшебници са на мнение, че могат да оползотворят по-добре по други начини времето си. Приложението на тази дарба е ограничено, разбира се, освен ако магьосникът не е принуден да се преобрази, за да се скрие. Именно по тази причина Министерството на магията настоява да има регистър на зоомаговете, тъй като такъв вид магия безспорно е от най-голяма полза на онези, които са се отдали на подмолна, незаконна и дори престъпна дейност14.

Можем да подложим на съмнение твърдението, че някога е имало перачка, която е можела да се превръща в заек; някои историци на магията обаче изказват предположението, че за първообраз на Бабити Бийдъл е използвал прославената френска магьосница Лизет дьо Лапен, която през 1422 година е осъдена на смърт в Париж като вещица. За изумление на стражата — все мъгъли, които по-късно са изправени на съд по обвинението, че са помогнали на вещицата да избяга — осъдената изчезва от тъмничната килия точно в нощта преди екзекуцията. Макар да не е доказано, че Лизет е била зоомаг и е успяла да се провре през пръчките върху прозореца на тъмничната килия, след време един голям бял заек е бил забелязан да прекосява Ламанша с котел с прикрепено към него платно, а по-късно сходен заек става доверен съветник към двора на крал Хенри VI.15

Царят от приказката на Бийдъл е глупав мъгъл, който хем иска да стане магьосник, хем се страхува от магията. Въобразява си, че може да стане вълшебник просто като научи някое и друго заклинание и размахва магическа пръчка.16 Той няма никаква представа за истинската същност на магията и на магьосниците, затова приема за чиста монета нелепите твърдения и на измамника, и на Бабити. Това със сигурност е присъщо на някои мъгъли и тяхното мислене: заради невежеството си те са готови да повярват във всякакви небивалици за магията, включително и в думите, че Бабити се е превърнала в дърво, което пак може да мисли и да говори. (Тук обаче е уместно да отбележа, че макар да прилага похвата с говорещото дърво, за да ни покаже колко невеж е царят на мъгълите, Бийдъл иска от нас да повярваме, че Бабити може да говори, докато е заек. Това може да е поетична волност, ала на мен ми се струва по-вероятно Бийдъл само да е чувал за зоомаговете, без някога да ги е срещал, понеже това е единственото своеволие спрямо магическите закони, което той си позволява в приказката. Докато са с облика на животни, зоомаговете не запазват човешката дарба на словото, макар че пак си разсъждават и мислят като хора. Както знае всеки ученик, тази е основната разлика между това да бъдеш зоомаг и да умееш да се превръщаш в животно чрез трансфигурация. Във втория случай тези хора се превръщат напълно в животни и последицата е, че вече не могат да правят магии, не помнят, че са били магьосници, и за да се върнат в първоначалния си вид, трябва да им помогне някой друг, който да ги трансфигурира.)

Според мен, когато е решил да разкаже как героинята уж се е превърнала в дърво и заплашва царя с болка като от брадва по хълбока, Бийдъл е бил вдъхновен от истински предания за магьосници и от техните обичаи. Майсторите на магически пръчки яростно защитават дърветата, които използват за направата им, и за които се грижат, и ако някой отсече такова дърво, за да открадне от дървесината му, се излага на опасността да си навлече не само злобата на съчковците17, които обикновено гнездят по тях, но и въздействието на защитните проклятия, направени от собствениците им. По времето на Бийдъл проклятието Круциатус все още не е обявено за противозаконно от Министерството на магията18 и е напълно възможно то да предизвика усещането, с което Бабити заплашва царя.