Приказките на барда Бийдъл - читать бесплатно онлайн полную версию книги автора Джоан Роулинг (ч. notes)

1

Вярно е, разбира се, че истинските вещици и магьосници, съвсем естествено знаят как да избегнат кладата, дръвника на палача и примката на бесилото (Вж. коментара ми за Лизет дьо Лапен в бележките към „Зайката Бабити и нейният кикотещ се пън“). Все пак има и смъртни случаи: преди да бъде хвърлен в тъмница, сър Николас де Мимси-Порпингтън (които приживе е придворен магьосник, а след смъртта си става дух бродник на кулата „Грифиндор“) остава без магическа пръчка, която му е отнета, и затова не успява да избегне с магия екзекуцията си, а семействата на магьосници често губят по-младите си представители, които не могат да овладеят собствената си магия, привличат вниманието на мъгълите, ловци на вещици и вълшебници, и стават уязвими.

2

Безмощен е човек, който е роден в магьосническо семейство, но не притежава магьоснически способности. Такива се срещат рядко. Много по-често ще видите мъгълокръвни магьосници и вълшебници. — Дж.К.Р.

3

Като мен.

4

Накрая професор Биъри напусна „Хогуортс“ и отиде да преподава в МАТИ (Магьосническата академия за театрално изкуство), където — както веднъж сподели с мен — правел всичко възможно да не поставя точно тази приказка, понеже бил убеден, че тя не носи късмет.

5

Вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“ — там ще откриете описание и определение на този прелюбопитен звяр. В никакъв случай не го вкарвайте в стая с дървена ламперия и не му правете магия за наедряване.

6

По времето, докато преподаваше грижа за магически създания, професор Кетълбърн оцеля в цели шейсет и два изпитателни срока. Отношенията му с моя предшественик в „Хогуортс“, професор Дипит, винаги са били обтегнати, понеже професор Дипит го смяташе за донякъде безразсъден. Когато аз станах директор, професор Кетълбърн вече беше омекнал значително, макар да имаше такива, които споделяха циничния възглед, че понеже е останал само с един и половина от първоначалните си крайници, той не е имал друг избор, освен да живее на по-бавни обороти.

7

Заради този отговор господин Малфой ми написа още няколко писма, но те нямат особена връзка с този коментар, тъй като съдържат главно оскърбления за душевното ми здраве, потеклото и хигиената ми.

8

Както е написала в собствения си дневник, Беатрикс Блоксъм така дълго не могла да дойде на себе си, след като чула как леля й разправя приказката на по-големите й братовчеди. „Съвсем случайно малкото ми ушение се озова при ключалката. Мога само да се досещам как съм се вцепенила от ужас, защото неволно чух целия отвратителен разказ, да не говорим пък за страховитите подробности от противната гнусна история за чичо ми Ноби, местната вещица и торбата скокливи луковици. Толкова се стъписах, че за малко да умра — цяла седмица бях прикована към леглото и бях толкова разстроена, че развих навика всяка нощ да се връщам като сомнамбул насън при онази ключалка, докато накрая скъпият ми татко не започна да прави вечер на вратата ми магия за залепване, за да ме предпази.“ Беатрикс очевидно не е намерила начин да преработи „Косматото сърце на магьосника“ така, че разказът да е подходящ за чувствителните детски уши, и да го включи в „Приказки за гъбите“.

9

Понятието „вещер“ е много древно. Макар понякога да се употребява като синоним на „магьосник“, то първоначално означава „човек, които владее магията на дуелирането и битките“. Давано е и като звание на вълшебници, показали примери на храброст и извършили подвизи, точно както понякога мъгълите получават рицарско звание за проявена смелост. Младият магьосник в приказката на Бийдъл очевидно е бил признат за особено добър в нападателната магия. Напоследък магьосниците употребяват „вещер“ в две значения: за вълшебник с внушаващ страх вид и като звание за човек с особени умения и постижения. Самият Дъмбълдор има такава титла. Дж.К.Р.

10

Хектор Дагуърт-Грейнджър, основател на Най-невероятното сдружение на майсторите на отвари, обяснява: „Вещият майстор на отвари може да предизвика силно увлечение, но досега никой не е успял да създаде наистина нерушима, вечна и безусловна привързаност, която единствена може да се нарече Любов.“

11

Хорклъмпите са четинести розови твари, които малко приличат на гъби. Наистина е трудно да си представиш, че на някого ще му се прииска да ги милва. За повече сведения вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“.

12

Да не се бърка с „Космата зурла, човешко сърце“ — сърцераздирателен разказ за човек, които се бори с ликантропията.

13

Снимките и портретите на магьосниците се движат и говорят (само портретите) като хората, изобразени на тях. Други редки предмети, например огледалото Еиналеж, също могат да показват не само застиналия образ на любимите хора, които сме загубили. Призраците са прозрачни, движещи се, разговарящи и мислещи версии на магьосниците и вълшебниците, които по една или друга причина са предпочели да останат на земята. Дж.К.Р.

14

Директорката на „Хогуортс“ професор Макгонъгол ме помоли да внеса уточнението, че е станала зоомаг единствено заради задълбочените си изследвания в областта на трансфигурацията, че никога не се е възползвала с користни подбуди от способността си да се превръща в тигрова котка и е прибягвала само до законни средства в работата си за Ордена на феникса, където просто се е налагало всичко да се държи в дълбока тайна. Дж.К.Р.

15

Това вероятно е допринесло този мъгълски крал да се прочуе като душевно неуравновесен.

16

Още през 1672 г. от едно задълбочено проучване, проведено от Отдела за мистерии, се вижда, че човек се ражда магьосник или магьосница и не може да стане такъв. Мъгълите не могат да правят магии, въпреки че и у хора с наглед немагическо потекло понякога се проявяват „измамни“ магически способности (но от по-късните изследвания може да се стигне до извода, че все някога в родословието им е имало магьосник или вълшебница). Най-доброто, или най-лошото, на което мъгълите могат да се надяват, са произволни и неовладени ефекти, създавани от истински магически пръчки — като помощно средство, което насочва магията, те понякога съдържат остатъчна сила и в един или друг момент я изстрелват; вж. също и бележките за магическите пръчки към „Приказката за тримата братя“.

17

За пълно описание на тези прелкобопитни малки създания, които живеят по дърветата, вж. „Фантастични животни и къде да ги намерим“.

18

Круциатус, Империус и Авада Кедавра за пръв път са обявени за непростими проклятия през 1717 г. — оттогава на злоупотребилите с тях се налагат престроги наказания.

19

Некромантика е Черното изкуство да връщаш към живот мъртвите. Това е клон в магията, който никога не е постигал успех, както личи и от приказката. Дж.К.Р.

20

От този цитат се вижда, че Албус Дъмбълдор не само е бил изключително начетен в магьосническите понятия, но е познавал и творбите на мъгълския поет Александър Поуп. Дж.К.Р.

21

Обикновено мантиите невидимки не са вечни. С времето те могат да се разкъсат или да изтънеят, да се износят от направените им магии или да загубят силата си, ако са подложени на заклинание за разкриване. По тази причина когато се налага да се скрият или да се преобразят, магьосниците прибягват най-вече до хамелеонизираща магия. Албус Дъмбълдор е бил известен с това, че е можел да прави толкова силна хамелеонизираща магия, че и без мантия да става невидим. Дж.К.Р.

22

Инфериите са трупове, които с черна магия са върнати към живот. Дж.К.Р.

23

Мнозина критици са на мнение, че когато е измислил камъка, които връща към живот мъртъвците, Бийдъл е бил вдъхновен от философския камък — от него се прави еликсирът на живота, който носи безсмъртие.