Приключенията на барон Мюнхаузен (Преразказани от Ангел Каралийчев)

Кораби, глътнати от риба

Нали нямахме компас, принудени бяхме дълго време да скитаме по непознати морета.

Нашият кораб постоянно беше обкръжен от страшни акули, китове и други морски чудовища.

Най-сетне срещнахме една риба, която беше толкова голяма, че когато наближихме главата й, не можахме да видим опашката й.

Когато рибата пожела да пие вода, тя разтвори устата си и водата като река потече в гърлото й. Чудовището намъкна в гърлото си и нашия кораб. Можете да си представите каква тревога изпитахме! Дори аз, който съм голям храбрец, затреперах от страх.

Но в корема на рибата беше спокойно като в тихо пристанище. Коремът на рибата беше натъпкан с кораби, отдавна погълнати от лакомото чудовище. Ах, да знаете какъв мрак беше в този корем! Ние не виждахме нито слънцето, нито звездите, нито месечината.

Рибата пиеше вода два пъти на ден и всеки път, когато водата нахлуваше в гърлото й, нашият кораб се надигаше върху вълните. През останалото време той стоеше на сухо.

Като дочакахме едно оттегляне на водата, ние с капитана слязохме от кораба и тръгнахме да се поразходим. И срещнахме моряци от цял свят: шведи, англичани, португалци. В рибешкия корем имаше най-малко десет хиляди души. Мнозина от тях бяха живели там вече по няколко години. Аз им предложих да се съберем заедно и да обсъдим план за освобождение от тази задушна тъмница.

Избраха ме за председател, но тъкмо когато открих събранието, проклетата риба започна отново да пие вода и ние се разбягахме по корабите.

На другия ден се събрахме отново и аз направих такова предложение: да съединим двете най-високи мачти и щом рибата отвори устата си, да изправим мачтите между горната и долната челюст, за да не може вече да ги събере. По такъв начин тя ще си остане с отворена уста и ние свободно ще изплаваме навън.

Моето предложение беше прието единогласно.

Двеста души — най-яките моряци изправиха в гърлото на чудовището двете най-високи мачти и то не можа да си затвори устата. Корабите весело изплаваха от корема на тая жива грамада навън. Можете да си представите колко голямо беше тялото й!

Мачтите, то се знае, оставихме там, за да не може чудовището вече никого да поглъща.

Като се отървахме от пленничеството, ние пожелахме да узнаем къде се намираме. Казаха ни, че се намираме в Каспийско море. Това нещо учуди всички, защото то е затворено море: не е свързано с никакви други морета.

Но трикракият учен, когото аз бях хванал на Сиренарския остров, ми обясни, че рибата е влязла в Каспийско море през някакъв подземен канал. Отправихме се към брега и аз слязох на сушата, като заявих на моите спътници, че никога вече няма да пътувам, че ми стигат досегашните преживелици и че вече е време да си почина.

Приключенията ме умориха здравата и аз реших да заживея спокоен живот.