Приключенията на Лиско по море

Глава осмаАСФАЛТЪТ НА СВЕТА

Каменната ера, бронзовата ера, ерата на първата машина - всички те бележат развитието на човечеството. Сега хората живеят в света на своята най-нова ера — ерата на асфалта. Някога камъкът бе нужен на човека да убива, бронзът освен за убиване му служеше и за изковаване на съдини, парата му даде по-голяма скорост на движението. Асфалтът пък разви пързалянето с летни кънки. Представете си какво би било едно детство без асфалтови площадки и летни кънки. Щом осигури достатъчно асфалтови площадки за децата, човекът отдели останалото количество асфалт за направата на пътища.

За късо време всички шосета бяха покрити с тази черна дъвка. Друсането по шосетата бе ликвидирано с един замах. За да оползотворят гладките пътища, хората започнаха да си купуват автомобили. А сега погледнете първата картинка на 35 страница. В най-кратко време подобни картинки станаха обикновено явление.

По-късно човекът започна не само да пътува по асфалта, но и да живее върху него.

В тези подвижни къщички има спално помещение, салонче, кухня с баня и хладилник, както е показано на третата картинка.

За човека това не е нищо ново, тъй като циганите отдавна са познавали този вид пътуване, в което ще ви увери четвъртата картинка.

А да не говорим за цирковите артисти.

По този начин човекът неусетно заприлича на костенурката: където и да отиде, отива с дома си, а шосетата сякаш се изпълниха с хиляди пътуващи циркове.

Във въздуха се понесе сладникавото ухание на асфалта, което започна да измества аромата на полските треви и цветя.

Асфалтът се оказа мек и нежен, удобен само за гумени колелета. Той не може да понася веригите на танковете и лафетите на оръдията. На танковете и оръдията вече се забранява да се качват по асфалта, а може би ще бъдат изхвърлени и от полетата, където мачкат посевите и цветята.