Пробудена любов

30.

Зейдист прекара деня в залата за тренировки. Налага боксовата круша с голи ръце. Вдига тежести. Тича на пътеката за бягане. Отново вдига тежести. Упражнява се с кинжала. Когато се върна в къщата, беше почти четири часът и той бе готов да излезе на лов.

Спря се още щом влезе във фоайето. Нещо не бе наред. Огледа се. Вдигна поглед към втория етаж. Ослуша се за странни шумове. Подуши въздуха, но усети единствено миризмата на закуската, която сервираха в трапезарията. Присъедини се към другите, все така убеден, че нещо не е наред, но неспособен да определи какво точно. Завари братята седнали около масата и смълчани, макар че Мери и Бет се хранеха и изглеждаха спокойни и весели. Бела не се виждаше никъде.

Зейдист не се интересуваше кой знае колко от храната, но се отправи към свободния стол до Вишъс. Седна. Усещаше тялото си сковано. Така ставаше винаги след усилени тренировки.

— Преместен ли е вече онзи „Експлорър“? — попита.

— Все още не беше, когато дойдох тук. Ще проверя веднага щом се нахраня. Не се тревожи. Компютърът ще проследи пътя му, дори аз да не съм там. И ще го видим на екрана.

— Сигурен ли си?

Вишъс го изгледа студено.

— Да. Сигурен съм. Сам разработих програмата.

Зи кимна, после постави ръка под брадичката си и разкърши врата си наляво и надясно. Господи, здравата се беше сковал.

След секунда влезе Фриц и донесе две лъскави ябълки сорт „Грени Смит“ и нож. След като благодари на иконома, Зи се зае с едната. Докато я белеше, намести отново тялото си върху стола. Имаше странно усещане в краката и долната част на гърба. Може би бе прекалил с упражненията? Отново се размърда на мястото си, после посвети вниманието си на ябълката — въртеше я в ръката си, като държеше ножа плътно притиснат до кората. Беше почти приключил с беленето, когато осъзна, че кръстосва и разтваря крака под масата като танцьорка от мюзикхол.

Погледна останалите около масата. Ви непрекъснато отваряше и затваряше капачето на запалката и потропваше с крак по пода. Рейдж масажираше рамото си, после ръката си и накрая — гърдите си. Фюри описваше кръгове с чашката за кафе, гризеше долната си устна и барабанеше с пръсти по масата. Рот описваше кръгове с главата си, напрегнат като кабел с високо напрежение. Бъч също изглеждаше нервен. Никой, дори Рейдж, не бе хапнал нищо. Но Мери и Бет имаха обичайния си вид и апетит. Тъкмо станаха, за да разчистят празните си чинии. Смееха се, докато спореха с Фриц, който не им позволяваше да му помогнат да донесе още кафе и плодове.

Жените току-що бяха излезли от трапезарията, когато първата енергийна вълна премина през къщата. Невидимият устрем се насочи право към онова, което се намираше между краката на Зейдист, и го втвърди мигновено. Той замръзна и видя, че братята и Бъч също са сковани от изненада — като че ли всеки един от тях се питаше дали онова, което чувства, е нормално.

Само след миг ги удари втората вълна. Онова, което беше в панталоните на Зи, се втвърди и уголеми дори още повече — толкова бързо, колкото ругатнята излезе от устата му.

— Господи! — изстена някой.

— Това не може да се случва — изръмжа друг.

Вратата се отвори и влезе Бет, която носеше поднос с нарязани плодове.

— Мери ще донесе още кафе…

Рот се изправи толкова бързо, че столът му се катурна на пода. Пресрещна Бет, взе подноса от ръцете й и го тръсна небрежно на масата. От него изпаднаха парченца нарязани ягоди и пъпеш и се посипаха по махагоновата повърхност. Бет го изгледа гневно.

— Рот, какво, по…

Той я притисна към тялото си и я целуна дълбоко и страстно, като изви гърба й назад — сякаш щеше да проникне в нея пред очите на цялото братство. Без да откъсват устни един от друг, той я повдигна, като постави едната си ръка около кръста, а другата — на ханша й. Бет се засмя тихо и обгърна хълбоците му с крака. Кралят бе заровил лице във врата на своята шелан, когато я изнесе от трапезарията.

През къщата премина трета вълна и разлюля всички мъжки тела. Зейдист се хвана за ръба на масата. И не бе единственият, който стори това. Кокалчетата на Вишъс бяха побелели, толкова здрава беше хватката му.

Бела… Трябва да беше тя. Беше влязла в своя период на нужда, Хавърс беше предупредил Зи. След като я бе прегледал, лекарят беше казал, че според него наближава времето й за зачеване.

Господи. Жена-вампир в период на нужда. В къща, в която живеят шестима мъже.

Беше единствено въпрос на време кога братята нямаше да могат да удържат повече сексуалните си инстинкти. И опасността за всички щеше да стане напълно реална.

Мери влезе в трапезарията и Рейдж се спусна към нея като танк. Грабна каничката с кафе от ръцете й и я остави върху страничната масичка, така че тя се хлъзна и горещата течност се разля. Притисна я до стената и я покри с тялото си, зарови глава във врата й, а еротичното му мъркане бе толкова силно, че кристалните висулки на полилея се разлюляха. Възклицанието на шок и ужас, което излезе от гърлото на Мери, бързо бе последвано от женска въздишка.

Рейдж я грабна на ръце и само след секунда я изнесе от трапезарията.

Бъч сведе очи към скута си, после огледа останалите около масата.

— Вижте, не искам да бъда нетактичен, но всички ли… хм…

— Да — процеди Ви през здраво стиснатите си устни.

— Искате ли да ми кажете какво, по дяволите, става тук?

— Бела е влязла в периода си на нужда — каза Ви и хвърли салфетката върху масата. — Господи! Колко време остава до падането на нощта?

Фюри погледна часовника си.

— Почти два часа.

— Дотогава ще е вече късно. Кажи ми, че разполагаш с по-големи количества червен дим.

— Да. Имам достатъчно.

— Бъч, направи си услуга и се омитай оттук. Дупката не е достатъчно далеч от нея. Не мислех, че хората реагират на тези сигнали, но явно не е така. След като ги улавяш, по-добре се спасявай.

Удари ги поредната вълна и Зи се облегна назад. Устните му се мърдаха конвулсивно, той нямаше власт над тях. Чу стоновете на останалите и разбра, че здравата са загазили. Независимо за колко цивилизовани се представяха, мъжките вампири безусловно откликваха на всяка жена в период на нужда и сексуалните им желания се увеличаваха със засилването на желанието й.

Ако не беше ден, можеха да се спасят с бягство. Но бяха в капана на имението и когато станеше достатъчно тъмно, за да могат да излязат, щеше да бъде твърде късно. След като бъдеха изложени по-дълго време на енергийните атаки, мъжете инстинктивно оставаха в обсега на жената. Независимо какво им диктуваше разумът, телата им се съпротивляваха на командите да избягат от нея. Болките, които изпитваха при отдалечаването, бяха много по-мъчителни от сексуалното желание. Рот и Рейдж разполагаха с отдушници за сексуалната си енергия, но останалите братя бяха в беда. Единствената им надежда беше да се упоят до умопомрачение.

А Бела… О, господи… Тя щеше да страда много повече от всички тях, взети заедно.

Ви стана от масата и се подпря на облегалката на стола.

— Хайде, Фюри. Имаме нужда от червен дим. Веднага. Зи, ти ще отидеш при нея, нали?

Зейдист затвори очи.

— Зи? Ще й помогнеш, нали?

Телефонът звънна и Джон вдигна поглед от кухненската маса. Сал и Реджин, догените на семейството, бяха излезли да напазаруват. Така че отговори той.

— Ти ли си, Джон? — говореше Тор от апарата на долния етаж.

Джон отговори с подсвирване и си взе от белия ориз с джинджифилов сос.

— Виж, училищните занятия днес се отменят. Сега ще се обадя на семействата на всички ученици.

Джон извади вилицата от устата си и подсвирна, за да потвърди, че е чул.

— Има… усложнение в комплекса. Занятията ще бъдат подновени утре или на следващата вечер. Ще видим как ще се развият нещата. Във връзка с това променихме часа на посещението ти при доктор Хавърс. Бъч ще дойде да те вземе. Съгласен ли си?

Джон подсвирна два пъти.

— Добре… Той е човек, но е добър приятел. Имам му доверие. — Звънна входният звънец. — Това вероятно е той… Да. Така е. Виждам го на монитора. Чуй ме, Джон… ако те е страх от сеансите при психотерапевта, не е задължително да ги продължиш. Няма да позволя никой да те принуждава насила.

Джон въздъхна и си помисли: „Благодаря ти“.

Тор се засмя тихо.

— Да, аз също не умея да изразявам чувствата си… О, по дяволите, Уелси, какво има?

Последва бърз разговор на древния език.

— Както и да е — каза след малко Тор в телефонната слушалка. — Изпрати ми съобщение, когато сеансът приключи.

Джон подсвирна два пъти, затвори и постави чинията и вилицата в съдомиялната машина.

Психотерапевт… Обучение… Нито едно от тези неща не бе нещо, което очакваше с нетърпение, но предпочиташе който и да е психиатър пред Леш. Посещението при лекаря поне нямаше да продължи повече от шейсет минути. А му се налагаше да понася Леш в продължение на часове.

На път към вратата взе якето и тетрадката си. Отвори и едрият мъж, който стоеше на входните стъпала, му се усмихна.

— Здравей, Джон. Аз съм Бъч О’Нийл. Твоето такси.

Охо! Бъч О’Нийл беше облечен като модел от висшата мода, това първо. Под черното палто от кашмирен плат носеше скъп костюм на райета, страхотна червена вратовръзка и снежнобяла риза. Тъмната му коса бе пригладена назад по онзи небрежен начин, който придава допълнителен чар. А обувките му… Истински „Гучи“. Изработени от черна кожа, с червено-зелена лента и блестящи златни катарами.

Странно, не бе красив — поне не в традиционния смисъл. Носът му очевидно бе чупен един или два пъти, лешниковите му очи бяха прекалено проницателни и уморени, за да бъдат определени като красиви. Но беше като зареден пистолет. У него се долавяха интелигентност и опасна сила, които вдъхваха респект. Защото тази комбинация бе убийствена — буквално.

— Джон? Готови ли сме?

Джон подсвирна и му подаде ръка. Стиснаха си ръцете и Бъч отново се усмихна.

— Е, готов ли си да вървим? — запита повторно мъжът, този път по-внимателно. Като че ли го бяха предупредили, че отива при Хавърс, за да „разговаря с някого“.

Господи… Всички ли щяха да научат?

Докато затваряше вратата, Джон си представяше как момчетата от класа му разкриват тайната му и всички до един са отвратени от него.

Двамата отидоха до черния „Кадилак“ с тъмни прозорци и хромирани джанти. Вътре в колата беше топло и миришеше на кожа и на скъпия афтършейв на Бъч.

Потеглиха и ченгето включи стереоуредбата. Звуците на Мистикъл3 изпълниха вътрешността на автомобила. Джон погледна навън към пухкавите снежинки и прасковената светлина, която струеше от небето, и наистина му се прииска да отиваше някъде другаде. Е, само не и на училище, разбира се.

— И така, Джон — каза Бъч. — Няма да се преструвам. Знам защо отиваш в клиниката и искам да ти кажа, че аз също съм ходил на психиатър.

Джон го погледна изненадано и мъжът кимна.

— Да, когато бях в полицията. Бях детектив от отдел „Убийства“ в продължение на десет години, а докато си там, виждаш някои доста отвратителни неща. Имаше един много сериозен психотерапевт с бабешки очила и стенографски бележник, който ме придумваше да му разказвам какво ли не. Мразех това.

Джон си пое дълбоко дъх. Странно, но му действаше успокояващо, че на този мъж преживяването не му бе харесало повече, отколкото щеше да се хареса на него.

— Но най-странното беше… — Бъч стигна до знак „Стоп“ и даде мигач. След секунда се вля отново в движението. — Най-странното нещо беше, че помогна. Не докато седях срещу доктора, пред когото изливах чувствата си. Наистина, през цялото време, докато седях на онзи стол, ме побиваха тръпки и бях готов да скоча от него. Но после… мислех върху онова, за което бяхме разговаряли и знаеш ли, той беше прав за някои неща. Това ме отпусна, макар да смятах, че съм добре. Значи, терапията ми беше помогнала.

Джон наклони глава на една страна.

— Какво разбрах за себе си? — прошепна Бъч. После дълго мълча. Едва когато навлязоха в друг богаташки квартал, отговори на въпроса си: — Нищо специално, синко. Нищо специално.

Зави в една алея, спря пред портата и свали прозореца. След като натисна бутона на интеркома и каза името си, ги пуснаха да преминат.

Паркираха кадилака зад сграда с размерите на училище. Джон отвори вратата. Заобиколи джипа и отиде при Бъч. Видя, че той е извадил оръжието си. Държеше го в отпусната си до бедрото ръка така, че едва се забелязваше.

Джон беше виждал този трик и преди. Фюри бе държал своя пистолет по подобен начин при посещението им в клиниката преди две нощи. Нима братята не бяха в безопасност тук?

Огледа се. Всичко изглеждаше съвсем нормално за толкова скъп имот.

Може би братята никъде не бяха в безопасност.

Бъч хвана Джон за ръката и го поведе бързо към масивната стоманена врата, като през цялото време оглеждаше дъбовите дървета наоколо, гаража, който можеше да побере десет автомобила, и двете коли, паркирани до задния вход. Джон подтичваше, за да върви редом с него.

Когато стигнаха до задната врата, Бъч навря лицето си в камерата, стоманените панели пред тях изщракаха и се плъзнаха встрани. Влязоха във фоайето, вратата се затвори зад тях и се отвори тази на товарния асансьор. Слязоха на долния етаж. Очакваше ги сестра, която Джон беше виждал и преди. Тя им се усмихна и ги приветства, а Бъч прибра пистолета в кобура под лявата си мишница.

Сестрата посочи с ръка по протежение на коридора.

— Петрила ви очаква.

Джон стисна бележника, пое си дълбоко дъх и последва сестрата, чувствайки се така, сякаш отива на бесилото.

Зи се спря пред вратата на спалнята си. Само щеше да провери как е Бела, а после щеше да побърза да се скрие в стаята на Фюри и да пуши червен дим, докато не изпадне във вцепенение. Мразеше състоянията, предизвикани от наркотиците, но в момента всичко беше по-добро от мощния му импулс да прави секс.

Открехна вратата и се подпря на рамката. Стаята бе изпълнена с аромат на разцъфнала градина — най-прекрасният, който бе нахлувал в ноздрите му.

Онова нещо пулсираше болезнено и се опитваше да пробие панталоните му и да излезе на свобода.

— Бела? — извика той името й в мрака.

Чу стон, влезе и затвори вратата след себе си.

О, господи, този неин аромат… Ръмжането се зароди дълбоко в гърлото му, пръстите му се извиха като нокти на хищник. Краката му започнаха да се движат по своя собствена воля и го отведоха до леглото. Инстинктът беше много по-силен от разума.

Бела извиваше неспокойно тяло и се бе оплела в чаршафите. Когато го видя, извика, но после притихна.

— Добре съм. — Легна по корем и се зави с одеялото, но бедрата й се търкаха едно в друго. — Наистина… съм… Ще… се…

От нея се излъчи поредната енергийна вълна — толкова силна, че той отхвръкна назад. А тя се сви на топка върху матрака.

— Върви си — изстена. — Чувствам се по-зле, когато… си тук. О… господи…

От устата й на пресекулки излезе ругатня, а Зи се запрепъва към вратата, макар че тялото му настояваше да остане.

Да излезе в коридора му беше толкова трудно, колкото и на булдог да се откаже от плячката си, но веднага щом затвори вратата, се затича към стаята на Фюри.

Мирисът на цигарите, които близнакът му и Ви пушеха, се усещаше още в началото на коридора със статуите. А когато влезе в спалнята, димът вече беше гъст като мъгла.

Вишъс и Фюри лежаха на леглото, между пръстите си държаха дебели ръчно свити цигари. Устните им бяха здраво стиснати, а телата — напрегнати.

— Какво правиш тук, по дяволите? — извика Ви.

— Дайте и на мен — каза Зи и кимна с глава към махагоновата кутия, оставена между тях.

— Защо я изостави? — Ви всмукна дълбоко и оранжевият връх на цигарата проблесна ярко. — Нуждата й не е преминала.

— Каза, че се чувства по-зле, когато съм там. — Зи се пресегна през брат си и взе цигара. Имаше проблеми със запалването й, защото ръцете му трепереха неудържимо.

— Как е възможно това?

— Приличам ли ти на някой, който има опит в тези неща?

— Но нали се предполага, че трябва да е по-добре, ако при нея има мъж. — Ви потърка лицето си, после го погледна, сякаш отказваше да повярва. — Чакай малко, не си легнал с нея, нали? Зи…? Зи, отговори на въпроса ми!

— Не съм! — озъби се той, осъзнаващ, че Фюри е съвсем притихнал.

— Как си могъл да оставиш бедната жена в това състояние?

— Каза, че е добре.

— Да, периодът й на нужда току-що започна. Но скоро няма да е добре. Единственият начин да се облекчи болката й, е мъж да свърши в нея, разбра ли? Не можеш да я оставиш така. Жестоко е.

Зи отиде до един от прозорците. Щорите бяха все още спуснати, защото беше ден. И той се замисли за слънцето — това огромно жарко кълбо, което ги държеше в плен. Господи, как му се искаше да излезе от тази къща! Чувстваше се така, сякаш капанът бе щракнал около глезена му, а желанието да избяга беше почти толкова настойчиво, колкото и страстта, която не му позволяваше да го стори.

Замисли се за Фюри, който лежеше със затворени очи и мълчеше.

„Ето, това е твоят шанс, Зи — помисли си. — Изпрати близнака си при нея. Нека той да е с нея в нуждата й. Хайде. Кажи му да излезе оттук, да отиде в твоята спалня, да се съблече и да я покрие с тялото си.“

О… господи…

Гласът на Вишъс достигна до него през стената на мъчителните му мисли. Тонът му бе рязък, но имаше за цел да го вразуми.

— Зейдист, не си постъпил правилно и го знаеш. Не можеш да й причиниш това, тя е…

— Защо не ме оставиш на мира, братко?

Настъпи дълга тишина.

— Добре, тогава аз ще се погрижа за нея.

Зи обърна рязко глава — точно в мига, в който Вишъс загаси цигарата и се изправи. Възбудата му беше очевидна — издуваше кожените му панталони.

Зейдист се стрелна през стаята толкова бързо, че дори не усещаше краката си. Събори Вишъс на пода и го стисна здраво за мощния врат. Кучешките му зъби се удължиха и проблеснаха като ножове.

— Ако се приближиш до нея, ще те убия.

Чуха шум зад себе си. Без съмнение, Фюри ставаше от леглото, за да ги разтърве. Но Вишъс сложи край на опитите му.

— Фюри! Не! — Вдиша дълбоко. — Това е между мен… и него.

Диамантените очи на Вишъс изгледаха Зи остро и макар че се бореше за въздух, гласът му бе мощен, както винаги.

— Отпусни се, Зейдист… проклет глупако… Поеми си дълбоко въздух. Никъде няма да ходя… Просто трябваше да привлека вниманието ти. Хайде сега… отслаби хватката си.

Зи се подчини, но не го пусна.

Вишъс отново си пое дълбоко дъх. Два пъти.

— Чувстваш ли импулса, Зи? Събуден е инстинктът ти да пазиш територията си. Обвързал си се с нея.

Зи искаше да отрече, но беше безсмислено, като се имаше предвид поведението му и фактът, че все още го стискаше за гърлото.

Гласът на Ви се сниши до шепот.

— Пътеката, която ще те изведе от ада, те очаква. Тя е нататък по коридора, братко. Не бъди глупак. Отиди при нея.

Зи пусна Ви и се търкулна по пода. За да избегне мислите за спасителни пътеки, жени и секс, се запита какво ли е станало с цигарата, която беше запалил. Хвърли поглед към прозореца и видя, че е имал благоразумието да я закрепи на перваза, преди да се стрелне като ракета към Вишъс. Е, беше истински джентълмен…

— Тя може да те излекува — каза Ви.

— Аз не търся изцеление. Освен това не искам тя да зачене, разбирате ли? До каква страхотна бъркотия ще доведе това!

— За първи път ли й е?

— Не знам.

— Ако е, шансовете да забременее практически са равни на нула.

— „Практически“ не е достатъчно сигурно. Какво друго може да я облекчи?

Фюри заговори, все така легнал на леглото.

— Морфинът все още е у теб, нали? Имам предвид спринцовката, която приготвих, след като Хавърс си тръгна. Използвай я. Чувал съм, че така правят жените, които нямат съпрузи.

Ви седна, подпрял мускулестите си ръце на коленете. Отметна коса назад и татуировката на дясното му слепоочие се откри.

— Това няма да реши напълно проблема, но със сигурност е по-добре от нищо.

Поредната вълна гореща сексуална енергия се разнесе из въздуха. Тримата изстенаха и останаха по местата си, неспособни да й противодействат по никакъв начин — телата им се напрегнаха, искаха да отидат там, където се нуждаеха от тях и можеха да бъдат полезни, копнеещи да облекчат женската й болка.

Веднага щом беше в състояние, Зи се изправи на крака. Когато излизаше, хвърли поглед назад. Вишъс отново беше легнал и палеше поредната ръчно свита цигара.

Зи се спря пред вратата на спалнята си, за да събере кураж. Отвори я, но не се осмели да погледне към леглото, а отиде право до бюрото.

Намери спринцовките и взе онази, която Фюри бе заредил. Пое си дълбоко дъх, обърна се… И видя, че леглото е празно.

— Бела? — Приближи се до него. — Бела, къде…

Намери я свита на кълбо на пода, с възглавница между краката. Цялото й тяло трепереше.

Тя се разрида, когато коленичи до нея.

— Боли…

— О, господи… Знам, нала. — Отметна косата от очите й. — Ще се погрижа за теб.

— Моля те… Толкова ме боли. — Обърна се по гръб, гърдите й бяха напрегнати, а зърната й — яркочервени… Красиви. Неустоими. — Боли. Много боли. Болката няма да спре, Зейдист. Става все по-лошо.

Тялото й диво се загърчи и от него се излъчи поредната мощна енергийна мълния. Силата на хормоните, които тя пръскаше във въздуха, го заслепи. Бе така погълнат от животинския отговор на тялото си, че не чувстваше нищо… Дори как тя го сграбчи за ръката толкова силно, че можеше да счупи костите му.

Когато поредният спазъм отмина, той се запита дали не е счупила китката му. Не защото се страхуваше от болката; би изтърпял всичко заради нея. Но щом го стискаше така отчаяно, какво ли преживяваше и каква ли мъчителна болка разкъсваше вътрешностите й?

Трепна и забеляза, че е прехапала долната си устна толкова дълбоко, че от нея капе кръв. Попи я с палец. После го избърса в панталоните си, за да не я вкуси и да пожелае още.

— Нала… — Погледна спринцовката в ръката си.

„Направи го — каза си. — Упой я. Отнеми болката й.“

— Бела, трябва да знам нещо.

— Какво? — Въпросът й прозвуча като стон.

— За първи път ли ти е?

Тя кимна.

— Не знаех, че ще е толкова зле… О, господи…

През тялото й отново премина спазъм и бедрата й стиснаха силно възглавницата.

Той повторно погледна спринцовката. Не бе достатъчно добро за нея, но да се излее в нея, му се струваше като светотатство. По дяволите, неговата еякулация беше по-лошата от двете възможности, с които тя разполагаше, но от биологична гледна точка той можеше да направи за нея повече от морфина.

Протегна ръка и остави спринцовката на нощното шкафче. Изправи се, свали ботушите си и издърпа ризата през главата си. Свали ципа на панталона си, събу го и освободи пулсиращия си от болка член.

Имаше нужда от болка, за да стигне до оргазъм, но не се тревожеше за това. По дяволите, можеше да се нарани достатъчно и сам, за да предизвика освобождаването си. За тази цел имаше кучешки зъби, нали?

Бела гърчеше тяло, победена от страданието, когато я взе на ръце, за да я остави върху леглото. Бе така великолепна на фона на възглавниците. Бузите й бяха зачервени, устните — полуотворени, а кожата й сияеше. Но изпитваше ужасна болка.

— Шшш… спокойно — прошепна той и я покри с тялото си. Когато голите им тела се докоснаха, тя отново нададе стон и прехапа устната си. Този път той се наведе и облиза с език прясната кръв. Вкусът й го очарова. И го уплаши. Напомни му, че живее почти без храна вече повече от век.

Изруга, изхвърли от ума си всички страхове и посвети цялото си внимание на Бела. Краката й трепереха неудържимо под неговите. Наложи се да ги разтвори с ръце, а после да ги прикове с бедрата си. Докосна сърцевината й и бе шокиран. Тя гореше и беше влажна. Бела извика. Оргазмът, който последва, облекчи малко мъките й, ръцете и краката й застинаха, дишането й стана малко по-леко.

Може би щеше да е по-лесно, отколкото си беше мислил. Може би Вишъс грешеше за необходимостта мъж да свърши в нея. В такъв случай щеше просто да й даде многократни оргазми. Господи, би могъл да прави това цял ден — обожаваше да й доставя удоволствие. Първият допир на устните му до тайното й местенце никак не му бе достатъчен.

Хвърли поглед на дрехите си. Може би трябваше да остане облечен…

В този момент от нея се излъчи толкова силна вълна енергия, че тялото му буквално бе заставено да се изправи и отдели от нейното — сякаш го бутаха невидими ръце. Тя нададе вик на разочарование, когато се откъсна от нея. Щом атаката премина, тялото му отново я покри. Оргазмът очевидно само беше влошил състоянието й и сега риданията й бяха толкова мъчителни, че от очите й дори не течаха сълзи. От гърдите й излизаха само сухи хлипове, които я караха да се гърчи още по-силно.

— Лежи спокойно, нала — каза той. Беше като обезумял. — Пусни ме да вляза в теб.

Тя обаче не го чуваше. Трябваше да я задържи на мястото й със силата на мускулите си и да я притисне с една ръка към матрака, докато с другата разтвори краката й. Опита се да го насочи към сърцевината й с движения на хълбоците, но не успяваше да уцели правилния ъгъл. Макар и хваната в капана на теглото и силата му, тя продължаваше да се мята неспокойно.

От устата на Зи се откъсна сочна ругатня и той го хвана с ръка, за да успее да проникне в нея. Навлезе рязко и дълбоко. И двамата извикаха.

След това наведе глава и се изгуби в усещането за стегнатата й влажна същност. Тялото му подхвана извечния ритъм на живота. Бедрата му се движеха, а темпото и силата на тласъците му създаваха огромно напрежение в слабините му.

О, господи… Оргазмът му наближаваше. Точно както и в банята, докато беше в дланите й. Само че по-горещ. И по-див. Неконтролируем.

— О, господи! — извика неудържимо.

Телата им се притискаха едно в друго, потта се стичаше в очите му и го заслепяваше, а миризмата на връзката му с нея нахлуваше в ноздрите му… И тогава тя извика името му и повдигна бедра към неговите. Спазмите на сърцевината й го обгърнаха плътно и го накараха да се излее в нея… О, не, по дяволите…

Опита се да се отдръпне, което бе проява на чист рефлекс, но оргазмът му не можеше да бъде спрян — стрелна се нагоре по гръбнака му, сграбчи го за тила и го прикова към тялото й. И той усети жизнените си сокове да се изливат и да преминават от него в нея. Оргазмът като че ли нямаше да има край. Стигаше отново и отново до върха, изливаше се на мощни вълни, изпълваше я. Не можеше да направи нищо, за да спре изригването, макар да знаеше какво се изтича в утробата й.

Когато и последната тръпка затихна, повдигна глава. Очите на Бела бяха затворени, дишането й беше спокойно, дълбоките бразди и сенки по лицето й вече ги нямаше.

Дланите й се плъзнаха към гърдите му и се спряха на раменете му. Тя въздъхна и постави глава на рамото му. Тишината в стаята и спокойствието, което цареше в тялото й, бяха разтърсващи. Както и фактът, че бе свършил в нея само защото това го караше да се чувства… добре.

Добре? Не, това бе неточно. Караше го да се чувства… жив. Пробуден.

Зи погали косите й и разпиля тъмните вълни по бялата възглавница. Нямаше болка за него, нито за тялото му. Само удоволствие. Същинско чудо…

След това усети влагата там, където телата им се съединяваха.

Мисълта за последиците от акта го правеше неспокоен и нервен и едва устояваше на натрапчивото си желание да я почисти. Стана и забърза към банята, за да вземе хавлия. Но когато се върна до леглото, нуждата отново я бе уловила в лапите си и тялото й отново бе разтърсено от гърчове. Сведе поглед към него и видя, че пак израства твърд и дълъг от пулсиращите му слабини.

— Зейдист… — изстена тя. — Тя… се върна.

Той пусна хавлията на пода и отново я покри с тялото си, но преди да влезе в нея, погледна в стъклените й очи и изпита угризения. Как бе възможно да е така ненаситен за женската й същност, когато последствията за нея щяха да са толкова грозни? Мили боже, бе се излял в тялото й; тази гадост бе навсякъде по красивата й сърцевина, по бедрата й и…

— Мога да те упоя — каза. — Няма да усещаш болка и няма да ме желаеш. Мога да ти помогна, без да те нараня.

Сведе поглед към нея в очакване на отговора й, попаднал в мрежата на нейната природа и собственото си желание.