Прокълната нощ

ДВАНАДЕСЕТА ГЛАВА

Мадокс хвана Ашлин под мишниците и я вдигна от пода. Разкъса сутиена ù със зъби. Материята се разпра лесно и разкри най-сексапилния чифт гърди, който някога беше виждал.

Бяха малко по-пълни от шепа и имаха розови зърна, които умоляваха да бъдат вкусени. Той не можеше да се сдържа нито миг повече. Всичко в него пищеше от нуждата от контакт. Повече от отчаяно.

Той засмука едната твърда пъпка в уста, обграждайки я с горещо и влажно напрежение. Ашлин изстена. Тя отметна глава назад и се изви към него в безмълвна молба за още. Мадокс остави езика си да се стрелка напред-назад известно време, после опита и другото зърно, отдавайки му същото внимание.

Кръвта му се сгорещи още, но той я вдигна отново на крака и я бутна към мивката. Без да каже и дума, той ù подаде четката за зъби, която беше приготвил за нея по-рано и взе своята. Искаше да е съвършен за нея.

Тя изглеждаше замаяна и трепереща, докато се взираше в четката объркано. Бузите ù бавно порозовяха от смущение. Защо? Те измиха зъбите си в мълчание. След това Ашлин застана пред огледалото, стискайки мивката, сякаш не знаеше какво да прави и се боеше да попита.

– Сваляй! – каза той, защипал върха на бикините ù. – Моля те!

Тя изглеждаше нервна, когато ги смъкна по бедрата си и ги събу.

Богове! Той едва не се срина на пода в хленчеща, благодарна купчина. Малък триъгълник от косми с цвят на пчелен мен и възхитително заоблени бедра. Ноздрите му потрепваха от красотата ù, когато отново я вдигна. Но този път я постави права във ваната и дръпна завесата около тях. Тя ахна, когато душът я заля, и изстена в екстаз, когато горещината обви кожата ù. Искаше му се той да е причинил този стон.

Скоро, обеща си той отново. Скоро.

Той влезе във ваната зад нея. Тя вече беше мокра, а косата ù покриваше елегантната извивка на гърба ù. Задникът ù беше съвършено извит и достатъчно пълен, за да прелее в ръцете му. Това му харесваше, харесваше му, че тя не е кожа и кости.

– Толкова прекрасна – каза той, но внезапно го изпълни съмнение. Трябваше ли да я обърне към себе си, или да я задържи така? Трябваше ли да я положи да легне, или да я остави да стои? Първият му душ с жена, а той не беше съвсем сигурен за най-добрия начин как да го направи.

„Моя е. Ще правя… всичко!“

Когато инстинктът и хилядите години фантазии поеха контрола, той не остави дори намек за разстояние между тях и потри ерекцията си в цепката на задника ù. Тя ахна разтреперана. Мадокс се пресегна покрай нея и взе сапуна с аромат на бор, който използваше всяка сутрин, за да отмие ефекта от полунощните му изпитания.

Ашлин опита да се завърти с лице към него, но той я задържа на място, като постави брадичката си върху главата ù. В началото тя се стегна. Но постепенно се отпусна до него. Той вече беше на ръба и не искаше да се насилва твърде много. Все още. И без това едва удържаше духа, който изглежда искаше да изскочи от тялото му и да я докосне сам.

– Създадена си за секс, нали? – измърка той в ухото ù и погали нежната ушна мида с езика си.

– Предполагам, че ще разберем – отвърна тя с треперещ глас.

Тя наистина беше създадена за него. По-съвършена Стръв нямаше как да бъде избрана. Ако беше пратена да го разсее, успяваше. Ако беше пратена да научи повече за него и за приятелите му, е, успяваше и в това. Беше ù казал повече, отколкото някога беше казвал на някого.

Ако беше изпратена да го накаже, е, беше направила и това. Никога не се беше чувствал по-засрамен от себе си. Трябваше да е навсякъде, но не и тук, трябваше да прави каквото и да е друго. Вместо това той беше тук. Щеше да прави любов с Ашлин. И не се интересуваше от последиците.

Все още обгърнал раменете ù, той насапуниса дланите си. Остави сапуна и започна бавно, наистина бавно да го втрива в кожата ù от глава до пети. Сапунисаните му пръсти запълзяха около зърната ù, по меката извивка на бедрата ù и около сладката закръгленост на корема ù.

Тя отново изстена нетърпеливо и стонът ù този път беше само за него. Тя сгуши глава на рамото му в открита покана – действие, което казваше: „Прави с мен каквото искаш!“

– Харесва ли ти някой да те къпе? – попита той.

– Да.

– Още ли си мръсна?

– Да.

– Къде?

– Навсякъде – беше дрезгавият отговор.

Той едва не се усмихна. Едва. Желанието му беше твърде мрачно за хумор. Но смесени с мрака бяха чудо и благоговение.

Докосването му, докато сапунисваше ръцете ù, беше по-грубо, отколкото възнамеряваше. Тя изглежда не възразяваше. Видя, че затваря и гризе долната си устна. Въздишаше леко на всеки няколко секунди.

– Къпала ли си се с мъж преди? – Той се отпусна на колене със сапуна в ръка.

Тя застина и прошепна:

– Не.

Беше доволен. Щяха заедно да открият това удоволствие. Дори преди демонът да стане част от него, той не показваше много нежност към жените. Дори тогава ги обладаваше бързо. Те бяха приятно удобство, нищо повече. Нещо, което искаше, но от което не се нуждаеше постоянно.

След проклятието привързаността стана още по-немислима. Винаги се беше страхувал, че духът ще се прояви, ако се задържи за повече време с някоя жена. Едва след като беше прокълнат, той осъзна колко безценно е времето и как е трябвало да се наслаждава на живота си, когато беше имал възможност.

Мадокс никога не се беше чувствал по-уплашен от духа, отколкото в този момент, но не позволи това да го спре да се задържи и да вкуси. Да се наслади. Той беше твърде груб, твърде суров за повечето жени, но се закле, че няма да бъде такъв с Ашлин.

„Ще се контролирам, каквото и да ми струва. Ще контролирам духа.“ Той целуна извивката под кръста ù, после прокара език нагоре по гръбнака ù.

– Ммм – въздъхна тя. – Ха-харесва ми това.

На него също му харесваше.

Харесваше му всичко в нея.

След като насапуниса бедрата и прасците ù, и захапа вътрешната страна на бузата си, за да не захапе нея, той отми пяната от ръцете си. Неспособен да устои и един миг повече, той постави два пръста в центъра на горещината ù.

– О! О! – Тя подскочи от еротичното му докосване, но бързо се облегна отново на него, разтваряйки крака по-широко, мълчаливо молейки за още.

Пяната беше хлъзгава, а сега и Ашлин беше такава. Той я погали и нежно стисна подутата ù сърцевина. Разтърси я тръпка.

– Харесва ли ти това? – попита той. Напрежението го разкъсваше.

Вземи я! Вземи я сега!

– Обожавам го. Обожавам го – пропя тя.

Той притисна дълбоко, толкова дълбоко, колкото можеше. Тя извика неговото име.

– Стегната – каза той през стиснати зъби. Стори му се, че усети… Не, със сигурност, не. – Гореща.

– Хубаво е. Толкова е хубаво.

Всеки момент щеше да бъде погълнат от пламъци, по-горещи от тези, които го къпеха в ада. Той трепереше повече от преди. Беше твърд, болезнено твърд. Беше на позиция и готов да нападне.

Ако реагираше така силно само като я изпълни с пръстите си, какво щеше да направи, когато я изпълнеше с члена си?

„Не спирай! Не може да спреш!“ Стискайки зъби, той пъхна още един пръст в нея, разтваряйки я… и точно тогава вече не можеше да отрича бариерата, която я бележеше като девствена. Гримаса на учудване се изписа на лицето му. Главата му се наклони настрана и той откри, че се е вторачил между краката ù объркано.

Девствена? Със сигурност не. Тя беше възрастна жена. Но бариерата не можеше да бъде пренебрегната.

Той се оттегли от нея и се изправи. Не я докосна повече, само я оглеждаше от горе до долу. И тя трепереше също като него.

Хиляди мисли се премятаха в трескавия му ум. Как би могла толкова красива жена все още да е девствена? И защо Ловците биха пратили неопитна жена да го изкуши?

Нямаше да знае как.

Защо боговете биха пратили девственица, за да го накажат? Нямаше ли така просто да накаже девственицата?

Очевидно объркана от внезапното му отдръпване, Ашлин изви глава, докато очите ù срещнаха неговите. Удоволствие и болка се бореха за надмощие.

– Нещо лошо ли направих?

Той поклати глава. Още не беше готов да говори. Чувството на притежание пламтеше във всяка негова клетка. Никой мъж не беше прониквал в нея. Никой мъж не беше вкусвал сладостта ù.

– Тогава защо спря? – Тя се обърна към него и той видя, че зърната ù бяха твърди, розови и мокри. Те сякаш го умоляваха.

Щеше да отнеме девствеността ù, а дори не я беше целунал, осъзна той. Всяка жена, дори Стръв, дори божествено наказание, заслужаваше нещо по-добро. А точно сега той не вярваше, че тя е някое от тези неща.

Но беше в гората онази нощ и четирима Ловци я преследваха. Двете ситуации бяха свързани, той беше сигурен, но сега мислеше… какво? Може ли Ашлин да е била тяхната мишена?

Ако беше така, защо? Тя не държеше демон в себе си, той щеше да го усети. Нали? Вече не знаеше. Не знаеше нищо друго, освен че иска тази жена с всяка фибра на тялото си. Искаше я от първия миг, в който я беше видял. Нещо в нея го беше развълнувало дълбоко. Беше развълнувало дори духа.

– Мадокс?

Отчаяно искаше да отнеме девствеността ù, но нямаше да го направи. Не и днес. Само преди няколко часа тя беше болна. Не и когато не беше сигурен как би реагирал да е вътре в нея и да ù е първият. За него тя също щеше да е първата. Никога не беше отнемал девственост преди. Трябваше да намери най-добрия начин да го направи. Най-добрия начин да задържи Насилие затворен. Духът би се насладил да причини на Ашлин дори моментна болка. Нали? Можеше да се наложи да се окове.

Но сега…

Той я облегна на студените плочки. Големите ù красиви кафяви очи се разшириха. Устните му още не бяха заздравели напълно, но той я целуна. Устните ù се отвориха от изненада, после се разшириха с нетърпение, приветствайки езика му. Той го вкара вътре, а после промени позицията на устните си, за да навлезе по-дълбоко, да вземе повече и да ù даде толкова, колкото тя искаше. Вкусът ù, ментов и женствен, го измъчваше

Между тях отново премина искра.

Тя ахна и той погълна звука. Гърдите му се притиснаха към нейните. Зърната ù бяха толкова твърди, че прободоха кожата му. Усещеше обезумелите удари на сърцето ù.

Той сви колене, притисна се, потривайки ерекцията си в нея. Тя отново ахна. Потрепери. Ръцете ù се вплетоха в косата му, стискаха и го придърпваха по-близо. Зъбите им се удариха. Целувката продължи… не спря… продължи вечно… целувка от магия, мечти и огън.

Да, огън. Имаше твърде много огън. Нажежен до бяло. Разтопяващ. Ад вътре в него. Той захапа долната ù устна. Сега не можеше да се спре, дори да искаше, а вече не искаше. Капка кръв се стече по езика му. Той се наслади на металния вкус.

Хубаво, толкова хубаво.

Тя изстена и също го захапа, отвръщайки на мрака на страстта му със страст, която го изненада. „Нежно, спокойно!“ Той хвана бузите ù и нежно и спокойно обърна главата ù настрани. Опитът му да прокара пътя си с език и леки ухапвания надолу по шията ù едва не го погуби. Кожата ù беше като наркотик и едно опитване го призоваваше да вземе още, да направи повече. Да изпита всичко.

Тя се изви към него, после се отдръпна, все още дишайки тежко и отново се изви към него. Възбуденият му член му пулсираше между краката ù, отчаяно жадувайки да навлезе в нея.

Не. Още не. „Тя е невинна, забрави ли? Невинна е.“

Зъбите ù потънаха в рамото му и той едва не свърши. Едва не се изпразни на мига. Тя беше дива, обезумяла за освобождение. Пръстите ù се преместиха на гърба му, стискаха и мачкаха. Ноктите ù белязаха кожата му.

Той не мислеше, че тя е наясно с действията си. Главата ù се мяташе и очите ù бяха затворени.

– Ще те накарам да свършиш – каза ù той, борейки се за собствения си контрол.

– Да. Да свърша. – Тя го пусна и стисна зърната на гърдите си с пръстите си.

Никога не беше виждал по-еротична гледка.

– Само ме докосвай! – заповяда тя дрезгаво. – Не спирай да ме докосваш!

– Да. Нужен ми е… един миг – той обви ръка около члена си с пълното съзнание, че в противен случай би положил Ашлин на пода и би я обладал на мига. Той прокара ръка напред и назад веднъж, два пъти. Издиша тежко.

– Мадокс! Побързай!

– С ръка или с уста – попита той едва чуто. Водата падаше по нея и се плъзгаше по корема ù, предизвиквайки го да я последва и да пие.

– К-какво? – Тя отвори очи, погледна го и погледна себе си. Когато осъзна какво прави с ръцете си, тя ги отпусна отстрани и се изчерви.

– С ръце ли да те докосна или с уста? – Той продължаваше да движи ръката си по цялата дължина на члена си, жадувайки това да е нейната ръка. Или уста. Тялото ù.

– С ръце.

Той не знаеше много за хората, но разпозна истинското ù желание. Тя би предпочела устата му. Той също го искаше. Желанието вероятно я смущаваше. Е, той щеше да се справи с това скоро.

Отпусна се на колене за втори път.

– Какво правиш? – прошепна тя скандализирана. Но в гласа ù се чуваха нотки на възбуда.

Вместо да отговори, той я облиза там, където тя се нуждаеше от допира му най-силно. Беше нещо, което той искаше да направи на жена от години, но не се беше осмелил да рискува, твърде уплашен от реакцията на Насилие. В този момент Мадокс беше прекалено увлечен, за да бъде уплашен и внезапно се зарадва, че беше изчакал. Ашлин имаше вкус на чиста, невинна жена. Имаше вкус на мед. Страст и жар. Опияняваща. Пристрастяваща. Негова.

– С устни – каза задъхана тя. – С устни. Размислих.

Той я облиза отново и коремът ù потрепери. Тя долепи длани на ръба на ваната зад себе си, за да се повдигне. Бедрата ù се извиха напред в опит да осигурят повече достъп за езика му. Той се възползва. Разтваряйки я с една ръка и нежно галейки члена си с другата, той засмука горещия ù център. Тя изстена. Олюля се. Сгърчи се.

– Още? – попита той.

– Още. Да. Моля!

Ашлин беше близо, толкова близо. Той можеше да усети как тя се стреми към освобождението, можеше да вкуси изобилието от сладост. „Захапи!“ Поривът го уплаши. Мадокс спря да се движи. Ашлин извика от безсилие и тогава той стисна зъби в болезнена възбуда.

Капки вода падаха от клепачите върху брадичката му. Той искаше да ги избърше, за да вижда Ашлин по-ясно, но не искаше да помръдне нито една от ръцете си. Въздухът гореше гърлото и дробовете му.

– Кажи, че ме искаш! – „Докато се успокоя.“

– Искам те – направо изкрещя Ашлин. Тя се взря в него, сякаш не можеше да повярва, че водят този разговор тук и сега.

– Кажи, че се нуждаеш от мен!

– Нуждая се от теб.

– Кажи, че никога няма да ме предадеш!

– Никога няма да те предам.

Поне не се поколеба. Нещо в него омекна и се стопи.

– Къде искаш да бъдеш? – попита той, а думите му бяха почти молба. „Нуждаеш се от мен толкова, колкото и аз от теб.“

Може би беше от водата. Може би беше от парата. Очите ù сякаш се замъглиха и върху лицето ù падна завеса от уязвимост.

– С теб – отвърна тя. – Само с теб.

Мъж и дух бяха изумени от магията на думите ù. Смирени. Мадокс отново зарови лице между краката ù. Езикът му проникна по-дълбоко от преди. Тя въздъхна в екстаз и един от краката ù обгърна гърба му. Петата ù се заби в рамото му, но той не възразяваше. Дори му хареса.

Сладка течност се стече по гърлото му, когато я гризна. Вече не можеше да се спре. Беше безпомощен в действията си. Не искаше да я нарани и дори духът не искаше. За първи път в хармония и двамата искаха само да ù доставят удоволствие.

Тя стигна до ръба. И падна. Оргазмът разтърси цялото ù тяло. Той усети как тя се стегна, задържайки езика му в плен в тези порти на рая. И когато Ашлин извика името му, той свърши.

Горещо семе бликна от него във ваната. Тялото му се сгърчи. Никога не беше усещал нещо толкова силно. Нищо толкова съвършено.

Минаха секунди (минути? часове?). В тази безвременна вечност той изпита чисто удоволствие. Не беше управляван от Насилие. Беше просто мъж, който копнееше за тази жена. В свят, в който светлината винаги стъпкваше мрака и доброто винаги побеждаваше злото.

Само ако можеше…

Когато отвори очи, той отново беше Мадокс. Отново беше мъж, управляван от мрака, живеещ в свят, в който полунощ винаги триумфираше и злото се смееше в лицето на доброто.

Все още беше на колене. Ашлин все още беше пред него. Чуваше дрезгавото ù дишане и осъзна, че и той диша тежко. Изправи се и смутено забеляза, че краката му не са спрели да треперят.

Нито пък тези на Ашлин. Клепачите ù бяха затворени, а миглите ù бяха като мокри шипове. Обкръжаваше я блажена аура, но той не можеше да разкара внезапната мисъл, че беше твърде груб, че можеше да е по-нежен. Че трябваше да се опита по-силно.

– Моля те, погледни ме! – каза той.

Миглите ù трепнаха като крила на пеперуди и се отвориха. Кехлибарените ù очи се взряха в него и тя прехапа долната си устна с несигурно изражение.

– Да?

– Нараних ли те? – И по-лошото: – Съжаляваш ли?

– Не и не. – Тя му се усмихна с онази нейна сияйна усмивка като слънчева светлина в сумрачните недра на нощта.

– Как така още си девствена? – попита той зашеметен.

Усмивката ù бавно избледня. Срам замъгли очите ù и кехлибарът потъмня до кипяща черна буря.

– Не искам да говоря за това.

– Моля те!

Тя се загледа в краката си, за да скрие вълнението и страстта.

– Не трябваше да ти казвам да молиш, вместо да настояваш. Неустоимо е.

Трябваше да запомни това.

– Може би трябваше да ти кажа по-рано, преди да… Но…

Стомахът му се сви. Искаше ли да чуе признанието ù, каквото и да беше? Да. Наистина ли? Не. Не сега. Той спря водата и притисна Ашлин до стената. Не можеше да предвиди реакцията на духа, когато разбереше, че това сочно красиво създание е заговорничело срещу него.

– Ашлин…

– Не – каза тя с поклащане на главата. – Изслушай ме! Само обещай да не ме намразиш и се опитай да разбереш, че не мога да го спра. – Пауза. Разтреперано вдишване. – Така. Ти не си единственият, обладан от нещо, което не можеш да контролираш. Аз чувам гласове. Когато застана на място, където се е провел разговор, мога да чуя всяка изречена дума, независимо колко време е минало. – Очите ù го отбягваха, докато говореше.

Мадокс слушаше потресен. Тя не беше признала, че има връзка с Ловци, нито с богове, не беше разкрила вендета срещу него. Беше признала, че чува гласове. Дълбоко в себе си той знаеше, че думите ù не са лъжа. Бяха твърде сложни и твърде лесно можеше да бъдат опровергани. Истинската Стръв щеше да използва нещо по-малко опровержимо. Още повече, че това, което тя описваше, имаше смисъл и няколко части от снощния пъзел си дойдоха на мястото.

Което значеше, че тя се беше опитала да го защити по-рано. Не със скрити мотиви, а защото беше искала. Изпълни го удивление. Удивление и облекчение. И радост.

Сега разбираше защо тя не беше изпитала мъка, когато ù беше признал, че е убил онези мъже. Най-вероятно тя дори не ги познаваше. Той подозираше, че те са се надявали да я заловят и да използват способността ù в своя полза.

Пръстите го сърбяха за нож. Искаше да убие мъжете отново. „Успокой се!“ Те можеше да работят за нейния Институт, а тя просто да не го беше осъзнала. Не, това не можеше да е така. Те щяха да ù се покажат, защото бяха достатъчно близо, за да я чуят и видят.

– Защо се страхуваше, че ще те намразя? – попита той.

– Аз чувам тайни – прошепна тя. – Трудно е да се сприятеля. Хората, които знаят какво мога, не искат да имат нищо общо с мен, а хората, които не знаят, не могат да разберат как да се справят с мен.

Самотата в гласа ù го трогна дълбоко. И Мадокс я разбра. Но дори той не харесваше мисълта тя да знае – да чуе жестоките неща, които беше направил през годините.

– Какви мои тайни си чула? – Той се опита да запази самообладание, но не успя съвсем.

– Никакви. Кълна се. – Тя погледна към него с големи очи. – Когато съм с теб, светът е тих.

Беше го казала и преди. Той си спомни изражението на лицето ù, когато за първи път я беше доближил. Пълно блаженство. Беше се наслаждавала на тишината, точно както беше заявила. Знанието го смири и обърка, но под двете емоции имаше несъмнена гордост. Той ù беше помогнал. Той, който беше неспособен да се освободи от собственото си мъчение, някак беше освободил нея.

– Каза, че чуваш тайни. Какво чу за нас?

– Вече ти казах. Повечето хора в града ви смятат за ангели. Някои ви смятат за демони. Но всички благоговеят пред вас.

– И не правят планове за нападение?

– Не съм чула.

– Добре. – Той постави длани на кръста ù, вдигна я и я постави извън ваната. Застана до нея и извади кърпа от шкафчето. След като я уви около раменете на Ашлин, за да я стопли, той грабна една и за себе си.

– Добре? Това ли е всичко, което имаш да ми казваш? – попита тя.

– Да.

От изненада ченето ù увисна.

– Е, след като вече ти казах, искам да се обадя на шефа си и да му кажа, че съм добре.

Мадокс поклати глава.

– За съжаление това е невъзможно. Никой не трябва да знае, че си тук. Заради твоята сигурност и заради нашата.

– Но…

– Това не подлежи на обсъждане. Отговорът сега и винаги ще бъде не.

Тя отвори уста, за да спори, но само каза:

– Добре.

От тона ù разбра, че не е добре. Вероятно планираше да потърси телефон в мига, в който той си обърнеше гърба. Жени. За първи път разбра какво имаше предвид Парис, когато изричаше тази дума като проклятие. Въздъхна.

– Кълна ти се, Ашлин, това е най-добрият начин на действие за всички замесени.

Тя се извърна от него и подсуши ръцете си. Движенията ù бяха малко твърде бавни, твърде премерени, сякаш умът ù беше някъде далеч.

– Какво не е наред?

– Много неща. Трябва да се обадя на шефа си и ще го направя в мига, в който намеря телефон. Не можеш да ме спреш.

– Това е…

Сега тя отряза него.

– И дори ти – един безсмъртен, вероятно мислиш, че съм странна, след това, което ти казах, така че не знам защо го отричаш.

Той избърса влагата от косата си и уви кърпата около врата си.

– Ти не си странна. Мисля, че си красива, умна, смела и най-важното – възхитителна.

Тя уви кърпата около тялото си, закривайки гледката.

– Наистина ли?

Тази силна несигурност вероятно ù беше внушена. Той се намръщи, решен да убие този, който беше размахал словесните юмруци.

– Наистина. – Мадокс постави ръце на раменете ù и я обърна. Погледите им се срещнаха. – Ако знаеше половината от нещата, които са се случили тук, ти… – той стисна устни. Проклятие, не трябваше да казва това.

– Имаш предвид, че има повече от намушкванията и възкресенията? – попита тя студено.

Много повече.

– Е, какво ще правим сега? – вдигна ръце тя.

Искаше му се да прекара остатъка от деня с нея, но знаеше, че не може. Все още имаше задължения и все още беше воин, чийто дом трябваше да бъде защитен сега повече от всякога. След като я отведе в стаята, той се облече, вдигна от пода тениската, боксерките и анцуга и ù ги хвърли.

– Облечи това!

Тя изпусна всяка една от дрехите и трябваше да се наведе, за да ги вдигне. С всяко навеждане бялата кърпа се вдигаше нагоре по бедрата ù. Членът му се втвърди. Отново. Трябваше да е уморен, но не беше. Не и с Ашлин. Тя го възбуждаше въпреки… е, всичко.

– Трябва да свърша няколко неща – каза той повече, за да напомни на себе си, отколкото в отговор на въпроса ù.

– И ще ме вземеш с теб? – попита тя, стискайки вързопа.

– Да и не.

– Какво значи това?

Нямаше смисъл да лъже, предполагаше той. Тя щеше да разбере скоро.

– Ще те заключа с Даника, докато свърша някои… задачи. Така ще имаш компания и ще има някой, който да ме повика, ако отново ти стане лошо.

По лицето ù първо премина паника. После гняв. Веждите ù се вдигнаха и върхът на езика ù проследи външната страна на устните ù.

– Първо – няма нужда да ме заключваш. Казах, че ще остана. И второ – казваш ми, че Даника е заключена? Значи тя е затворничка? – последната дума излезе като писък.

– Да. – Перверзно се надяваше потвърждението да я ядоса още повече. Искаше да види езика отново.

– Но, Мадокс, ти ми каза, че съм първата жена, която си…

– Не съм я заключил аз. И не те излъгах. Сега без повече думи! Моля те! – Ако го помолеше да освободи Даника, той щеше да поиска да го направи. Щеше да поиска да тръгне срещу останалите и да изпълни молбата ù. – Облечи се или ще те измъкна от стаята гола!

Тя го изучаваше безмълвно. Безмълвно го умоляваше да… какво? Той не знаеше. Не каза нищо. Не можеше. Времето не беше негов приятел.

– Какво да бъде? Облечена или гола?

Тя му се намръщи и му предложи гърба си. Това беше първата ù истинска проява на раздразнение. Със сковани и нервни движения тя позволи на кърпата да падне на пода. Елегантно извит гръб, закръглен задник. Устата му пресъхна.

– Би трябвало да споря с теб за това, но няма. Знаеш ли защо? – Не му даде време да отговори. – Не защото ти ми нареди, а защото искам да видя как е Даника.

Тя се облече бързо и той трябваше да е щастлив, че сочните извивки бяха скрити. Никой друг нямаше да може да я види. Никой друг нямаше да има възможността да се наслаждава на гледката. Но това значеше също, че той няма да ги вижда и че и той няма да им се наслаждава.

– Твърде са големи – каза тя, като се обърна към него.

Беше права. Дрехите ù висяха, но Мадокс смяташе, че изглежда възхитително. Знаеше какво има под тази материя. Знаеше какво ще докосне и че е само негово.

– Само това имам. Засега ще трябва да свършат работа.

Хрумна му една мисъл. Торин поръчваше неща, които се доставяха в пощенска кутия и Парис ги прибираше. Вероятно Мадокс можеше да го накара да поръча дрехи като тези, които беше виждал, докато гледаше един от глупавите филми на Парис. Изрязани. Може би високи токчета също така и бижута. И може би секси… как го беше нарекъл Парис? – бельо, което Ашлин искаше.

– Ще говорим по-късно – каза тя, крачейки до него. Не въпрос, забеляза той, а искане.

– Да – той се опита да не се усмихне. – Ще говорим.

– Ще отговориш на всичките ми въпроси. Без увъртане. – Тя го изгледа с присвити очи.

Вероятно.

– Най-добре се дръж прилично, докато ме няма. Помниш ли, че ти казах, че е опасно да ме вбесяваш?

– Защо? Ще ме напляскаш, ако съм лошо момиче ли?

Предизвикателният коментар го изненада. Богове, откъде се беше появил този малък фишек? Беше я виждал уплашена, шокирана, болна, възбудена, но не и огнена, каквато беше в този момент. Учудващо, но духът не избухна при нейното неподчинение. На Мадокс му се стори, че той може би… Не. Невъзможно.

Духът на Насилие не се усмихваше.

– Не искаш да знаеш какво ще направя – каза Мадокс, когато чу гласа духа, – затова не ме изкушавай!

Тя се вдигна на пръсти и топлият ù дъх погали ухото му. Твърдите върхове на зърната ù се отриха в гърдите му. Той зачака, неспособен да диша, докато очакваше следващия ù ход. Може да не знаеше откъде се е появил фишекът, но знаеше, че тя го възбужда.

– Може би ми харесва да те изкушавам – прошепна тя и захапа ухото му. – Мисли за това, докато съм заключена!

И той щеше. О, да. Щеше да мисли.