Пръстенов свят

Глава седма СТЪПВАНЕ ВЪРХУ ДИСКОВЕ

— Не беше много възпитано от негова страна — каза Тила.

— Чайрън не иска да се среща с Несус. Нали ти казах? Всички смятат, че Несус е луд.

— Те са лудите.

— Едва ли мислят така, но това не значи, че не си права. Все още ли си готова да участваш?

Отговорът на Тила бе същият неразбиращ поглед, с който преди време реагира на думите „трепет на сърцето“.

— Значи, все още искаш да си в експедицията — каза тъжно Луис.

— Разбира се, че искам. Кой не би искал? От какво всъщност се страхуват кукловодите?

— Ясно ми е — каза Говорещия с животни, — че кукловодите се страхливци. Не мога да разбера обаче защо искат да научат нещо повече от това, което вече знаят. Виж какво, Луис, те задминаха пръстена, тъй като пътуват с почти светлинна скорост. Строителите на пръстена очевидно не могат да го правят. С други думи, нито сега, нито когато и да е, не са в състояние да сторят зло на кукловодите. Не разбирам и каква е нашата роля в цялата тази работа.

— Съгласен съм.

— Трябва ли да приема това като обида?

— Не, естествено. Става ясно, че сме изправени пред демографски проблем. Защо би трябвало да го разбираш?

— Така. А сега обясни ми го, ако обичаш.

Луис очакваше кукловодът да се появи някъде от дебрите на опитомената джунгла.

— Несус би ти го обяснил по-добре. Кажи ми, можеш ли да си представиш един трилион кукловоди върху повърхността на тази планета? По силите ли ти е?

— Мога да ги надуша в индивидуален порядък. От идеята да си ги представя обаче започвам да тръпна.

— А сега си ги представи в пръстеновия свят. Нещата започват да стават по-лесни за разбиране, нали?

— Така… Ще разполагат с осем на седма степен пъти повече пространство… И пак не мога да разбера. Мислиш, че кукловодите са решили да стават завоеватели? Как обаче биха се прехвърлили върху пръстена? Нали не се доверяват на космическите кораби?

— Не знам. Те и войни не водят, но работата не е в това. Работата според мен е дали е безопасно да се живее в пръстеновия свят.

— Х-м.

— Виждаш ли? Може би са решили да си изградят собствени пръстенови светове. Може би очакват някъде там, в Магелановите облаци, да открият някой незает. Между другото, това не е невъзможно. За тях обаче е важно да разберат дали пръстенът е безопасно място за живеене, преди да предприемат каквото и да е.

— Ето го и Несус — каза Тила. — Има вид на пиян. Кукловодите напиват ли се?

Несус този път не се движеше в тръс. Стъпвайки като балерина, заобиколи с подчертано внимание едно четирифутово пъстро перо, докато плоските му глави се въртяха наляво и надясно. Почти бе стигнал до купола, когато нещо, подобно на голяма черна пеперуда, кацна на гривата му. Той изпищя като жена и подскочи, сякаш се опитваше да преодолее ограда. Падна свит на кълбо. Когато спря да се търкаля, остана в същото положение, с настръхнал гръб, подвити крака и с глави и шии, скрити между предните крайници.

— Отново е в депресия — каза Луис и се затича към него. За щастие, успя да открие входа на невидимия купол и влезе в парка.

Всички цветя в него миришеха като кукловода. (След като целият живот в този свят бе изграден върху една и съща химическа основа, как можеше Несус да се храни с топъл сок от моркови?). Луис тръгна по зигзагообразна пътечка, обградена с оранжев жив плет, и стигна до кукловода. Коленичи до него.

— Аз съм, Луис. Тук си в безопасност.

Пресегна се към рошавата грива и нежно я почеса.

Кукловодът потрепери от допира, но след това се успокои.

Дали не сгреши? Дали не беше твърде преждевременно да го сблъсква с реалността?

— Това нещо опасно ли беше? Това, което кацна върху теб? — попита Луис.

— Това ли? Не. — Контраалтът бе приглушен, но чист и прекрасно модулиран. — Беше само един… посетител на цветя.

— Как премина разговорът ти с тези, които ръководят?

Несус примига.

— Излязох победител от него.

— Много добре. И какво спечели?

— Правото да се възпроизведа и комплект партньори.

— Затова ли беше толкова уплашен? — попита Луис. „Нищо чудно — помисли си — Несус, подобно на мъжки паяк от вида «черна вдовица», да е трябвало да загине от любов. Или пък да се е чувствал като изнервена девствена твар, неизвестно от какъв пол.“

— Можеше и да се проваля, Луис — каза кукловодът. — Аз обаче разговарях с тях лице в лице и отстоях своето.

— Продължавай — каза Луис. Бе забелязал, че Тила и Говорещия с животни се присъединиха към групата. Продължи нежно да почесва Несус по гривата. Кукловодът не помръдваше.

Отново се чу приглушеният контраалт.

— Тези, които ръководят, ми предложиха да ми предоставят по законов път правото да се възпроизведа, ако оцелея от предстоящото пътуване. Това обаче не беше достатъчно. За да стана родител, са ми необходими партньори. Кой ще се съвкупи доброволно с един маниак с разрошена грива? Наложи се да блъфирам. Намерете ми партньор, казах им, или няма да участвам в пътешествието. И кзинтът в такъв случай няма да участва, казах им. Бяха вбесени.

— Вярвам ти. Сигурно си бил много разгневен.

— Със собствени усилия стигнах до това състояние. Заплаших ги, че ще проваля плановете им, и те капитулираха. Казах им, че някой безкористен доброволец трябва да се съгласи да се чифтоса с мен, ако се върна от пръстена.

— Прекрасно. Намериха ли се доброволци?

— Един от нашите полове е… собственост. Впрочем, казах нещо безсмислено. По-скоро думата е „глупав“. Трябваше ми само един доброволец. Тези, които ръководят…

Тила се намеси в разговора.

— Защо не кажеш просто „ръководители“?

— Опитвах се да постигна точен превод — рече кукловодът. — Смисълът ще се преведе най-точно чрез словосъчетанието „тези, които ръководят, стоейки отзад“. Те избират свой председател, който говори от името на всичките. Точният превод на неговата титла ще бъде „Най-задния“. Именно Най-задния ме прие за свой партньор. Каза, че не му е по силите да поиска от някой друг такава голяма саможертва.

Луис подсвирна от удивление.

— Голяма работа си свършил. Хайде, излей си чувствата, имаш право на това. По-добре да дадеш израз на страха си сега, когато всичко приключи.

Несус сякаш малко се поотпусна.

— Местоимението ме смущава — каза Луис. — Или за теб, или за Най-задния би трябвало да използвам „тя“.

— Това е съвсем неделикатно от твоя страна, Лиус. Не се обсъждат полови въпроси с представител на чужда раса — измежду краката на Несус се подаде една глава и загледа Луис неодобрително. — Едва ли с Тила бихте се съвкупявали в мое присъствие.

— Колкото и странно да ти изглежда, веднъж с нея говорихме по този въпрос и тя каза, че…

— Чувствам се обиден — констатира кукловодът.

— Защо? — попита Тила. Подалата се глава се шмугна обратно на мястото си. — Хайде, покажи се. Няма да ти сторя нищо лошо.

— Наистина ли?

— Наистина. Честна дума. Мисля, че си умник.

Кукловодът се разкри напълно.

— Като че ли ме нарече „умник“? Добре ли чух?

— Да — Тила погледна към оранжевото туловище на Говорещия с животни. — И ти също — добави тя великодушно.

— Не искам да обидя никого — рече кзинтът, — но никога повече не си позволявай да ме наричаш така. Никога.

Тила май не разбра защо.

Озоваха се пред прашен оранжев плет от живи растения, прав като стрела и висок десет фута. От него висяха неподвижни кобалтовосини пипала. По вида на плета можеше да се съди, че някога е бил хищник. Той всъщност отбелязваше границата на парка, от който Несус извеждаше малката си група.

Луис предполагаше, че в оградата ще има някакъв отвор. Оказа се неподготвен за това, което видя — Несус се шмугна направо в плета, който се разтвори пред него и се затвори след преминаването му.

Останалите го последваха.

Дотогава небето над главите им беше синьо, но когато плетът се затвори зад тях, то се оказа друго, черно-бяло. На фона на черното нощно небе се виждаха плаващи бели облаци, осветени отдолу от лежащите под тях градове. Бяха се озовали в един от тях.

На пръв поглед, той се отличаваше от земните градове само по размерите. Сградите изглеждаха по-масивни, по-солидни и по-еднообразни. Бяха високи, ужасно високи, така че цялото пространство се запълваше от осветени прозорци и балкони и единственото, което можеше да се види от небето, бяха тънките ивици мрак. Тук можеха да се срещнат и правите ъгли, отсъстващи в интериора на жилищата на кукловодите. Правите ъгли на сградите бяха прекалено големи, да не би някой кукловод без да иска да си ожули коляното в тях.

Странно защо, градът не се виждаше от парка. И на Земята имаше няколко сгради, високи повече от една миля. Тук нямаше по-ниски от миля. Луис се зачуди дали около парка не бяха поставили бариери за изкривяване на светлината, но не зададе гласно въпроса си. Очевидно, това щеше да бъде най-малкото от чудесата в света на кукловодите.

— Корабът ни се намира в другия край на острова — каза Несус. — Можем да бъдем там след минута или за още по-малко време, ако стъпваме върху дисковете. Ще ви покажа как става това.

— Сега добре ли се чувстваш?

— Да, Тила. Както Луис каза, най-лошото е зад гърба ни. Вече си имам любовник — Най-задния. Трябва само да успея да се завърна от пръстеновия свят.

Пътеката бе мека. На вид изглеждаше като бетон, посипан с фосфоресциращи частици, но краката я усещаха подобна на влажна и гъбеста почва. След като повървяха по една доста дълга улица, стигнаха до кръстовище.

— Трябва да продължим оттук — каза Несус, показвайки посоката с кимане. — Не стъпвайте върху първия диск. Вървете след мен.

В центъра на кръстовището имаше голям син правоъгълник. Обграждаха го четири, също сини диска.

— Може да стъпите на правоъгълника, ако желаете — каза Несус, — но не трябва да обърквате дисковете. Последвайте ме! — Той заобиколи най-близкия, пресече кръстовището, подскочи върху диска от отсрещната страна и изчезна.

Известно време никой не помръдна. След това Тила извика като малко момиче и се затича към диска. Също изчезна.

Говорещия с животни изръмжа и скочи. И тигър нямаше да се приземи върху диска с такава точност. Луис остана сам.

— Демоните на мъглата да го вземат — каза той възхитен. — Значи това са техните пътни кабини.

После стъпи върху диска.

Озова се на правоъгълник в центъра на следващото кръстовище, точно между Несус и Говорещия с животни.

— Самката ти вече замина — каза Несус. — Надявам се да ни дочака.

Кукловодът напусна правоъгълника и се насочи към диска, срещу който бе застанал с лице. След три крачки изчезна.

— Добре са го измислили — рече Луис възторжено. Беше останал сам, тъй като кзинтът междувременно последва Несус. — Вървиш си и толкоз. С три крачки изминаваш цяла пресечка. Вълшебна работа. При това, можеш да придадеш на пресечките такава дължина, каквато поискаш.

Чувстваше се като котаракът с вълшебните ботуши. С лека стъпка направи необходимите три крачки. Кръговите знаци на ъглите на сградите навярно показваха някаква номерация, така че всеки пешеходец да знае къде се намира.

От двете страни на улиците се виждаха витрините на магазини и на Луис му се прииска да ги разгледа. Дали пък не бяха за нещо съвсем различно? Спътниците му обаче се намираха много напред. Можеше да види как се мяркат за миг на следващите кръстовища. Ускори хода си.

След малко извънземните са оказаха пред него, препречвайки пътя му.

— Боях се да не пропуснеш завоя — каза Несус и изчезна вляво.

— Почакайте… — но и кзинтът вече беше изчезнал.

Къде, по дяволите, бе Тила?

„Трябва да е изпреварила останалите“ — реши Луис и ги последва.

Вълшебни ботуши. Градът преминаваше покрай него като мираж. Безпрепятствено пътуваха през градовете, като на всеки десет преки дисковете имаха различен цвят. Оказа се още, че на всеки сто мили има и дискове за големи разстояния, които те отвеждат направо в центъра на желания от теб град. Имаше и дискове, с които да се пресичат океани — с една крачка и си на съседния остров!

Открити пътни кабини. Кукловодите бяха страшно напреднали. Дисковете имаха диаметър само един ярд и не трябваше да стъпваш с двата си крака върху тях, за да ги задействаш. Стъпваш с единия и вече си на следващата пресечка. Къде-къде по-съвършено нещо от движещите се тротоари на Земята!

Във въображението на Луис се яви кукловод, висок няколкостотин мили, който внимателно стъпва по верига от острови. Правеше го внимателно, за да не би да пропусне някой остров и да си намокри глезените. Кукловодът ставаше все по-голям и по-голям и започна да стъпва върху светове… Да, те наистина бяха отишли много напред!

Оказа се на брега на спокойно море с черен цвят. Някъде в близост до хоризонта се виждаха четири вертикално подредени пълни луни. Имаше и един по-малък остров, силно осветен. Извънземните го очакваха.

— Къде е Тила?

— Не знам — отвърна Несус.

— Дяволите да го вземат! Как ще я открием?

— Тя ще ни открие, Луис. Няма за какво да се тревожиш.

— Изгубила се е на един непознат свят! Всичко може да й се случи!

— Не на този свят, Луис. Няма свят, по-безопасен от нашия. Когато Тила стигне до края на острова, ще разбере, че дисковете на съседните острови няма да сработят за нея. Ще ползва дисковете по крайбрежието, докато стигне до нас.

— Ние за изгубен компютър ли говорим? Тя е двадесетгодишна жена!

Тила се появи редом до него.

— Аз май малко се позаблудих. За какво спорите?

Говорещия с животни отправи към него подигравателна саблезъба усмивка. Луис, избягвайки погледа на Тила, поруменя.

— Вървете след мен — рече Несус.

Последваха кукловода по дисковете, разположени по крайбрежието. Накрая стигнаха до петоъгълник с мръснокафяв цвят и стъпиха на него…

Озоваха се върху блестяща от слънчевите лъчи гола скала. Скалист остров с размерите на частно летище. В центъра му се намираха една-единствена висока сграда и един-единствен космически кораб.

— Ето го и нашето превозно средство — каза Несус.

Тила и Говорещия с животни не скриха разочарованието си. Ушите на кзинта клюмнаха, а Тила погледна носталгично към острова, който току-що бяха оставили, облян от светлината на величествените сгради, сияещи на фона на междузвездната нощ. Луис обаче изследва кораба и почувства облекчение. Беше се пренаситил на чудеса. Дисковете, гигантският град, четирите селскостопански планети с тиквен цвят, висящи на хоризонта… всичко това беше изумително. В кораба обаче нямаше нищо такова. Бе корпус с втори размер на „Дженеръл продактс“, с триъгълно крило, претъпкано с реактивни и синтезни двигатели. Всичките му машинни възли им бяха до болка познати и никой не зададе въпроси.

Кзинтът все пак не издържа.

— Концепцията ми се вижда много странна за кукловодите-инженери. Несус, не би ли се чувствал по-спокоен, ако всички части на кораба бяха вътре в корпуса?

— Не. В този кораб има огромни конструкторски нововъведения. Елате и ще ви ги покажа.

Въпросът на кзинта бе уместен.

„Дженеръл продактс“, търговската компания на кукловодите, бе продавала най-различни стоки в известното пространство. Състояние обаче бе направила благодарение на продажбата на известните си корпуси на космически кораби. Имаше четири основни размера. Продаваше корпуси, големи колкото баскетболна топка, и други с диаметър от хиляда фута — такъв бе корпусът на „Далечният изстрел“ — четвърти размер. Корпусът трети размер — цилиндър със заоблени краища, приплеснат от едната си страна — беше много подходящ за големи пътнически кораби; именно такъв кораб ги бе докарал на планетата на кукловодите преди няколко часа. Корпусът втори размер представляваше цилиндър, силно стеснен в средата, подобно на оса, продълговат и с краища, изострени като игли. Обикновено в него имаше пространство само за един пилот.

Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха прозрачни за видимата светлина и непроницаеми за всички форми на електромагнитна енергия, както и за материята във всичките й разновидности. Компанията държеше на репутацията си и даваше гаранция за своята стока. Гаранция, която вече бе доказана от милиони кораби, движещи се стотици години. Корпусите на „Дженеръл продактс“ бяха връх на надеждността и сигурността.

Корабът пред тях имаше корпус втори размер.

Но, доколкото Луис можеше да види, вътре се намираха единствено пътническият отсек и хипердвигателят. Всичко останало — два плоски реактивни двигателя, насочени надолу, други два малки синтезни двигателя, насочени напред, други по-големи синтезни двигатели, монтирани върху краищата на крилото, както и два огромни контейнера, разположени до тях, наистина огромни и вероятно претъпкани с локаторно и свързочно оборудване, тъй като Луис не видя никъде другаде такова, всичко това бе разположено върху голямото делтовидно крило!

Половината кораб бе монтиран на крилото и изложен на всевъзможните опасности, за които би могъл да си помисли един кукловод. Защо не бе използван корпус трети размер, който можеше да побере всичко?

Кукловодът ги поведе под делтовидното крило.

— Целта ни беше да пробием колкото се може по-малко отвори върху корпуса. Можете да се убедите, че постигнахме това.

Зад прозрачната и наподобяваща стъкло стена на корпуса Луис съзря някакъв ръкав с широчината на бедрото му, свързващ основната част на кораба с крилото. Всичко изглеждаше сложно до момента, в който той съобрази, че ръкавът е конструиран така, че при необходимост да може да се прибере в основната част. Забеляза и мотора, който трябваше да изпълни тази операция, както и масивната метална врата, която щеше да запечата отвора.

— Един обикновен кораб — каза кукловодът — се нуждае от много отвори на корпуса: за сензорни устройства, които не използват видимата светлина, за реактивни двигатели, ако се налагат такива, за съединенията на резервоарите с гориво. Върху корпуса на този кораб има само два отвора — през единия преминават пътници, а през другия — информация. И двата могат да бъдат запечатани.

— Инженерите ни нанесоха върху вътрешната страна на корпуса прозрачен проводник. Когато се затвори вратата на люка и се запечата отворът, през който минават проводниците, вътрешната част на корпуса се превръща в непрекъсвана от нищо повърхност.

— В стазисово поле — предположи Луис.

— Точно така. Появи ли се опасност, цялата жизнеподдържаща система преминава за няколко секунди в режим на стазисово поле. В полето времето престава да тече, така че на пътниците не може да се случи нищо лошо. Не сме толкова глупави да се доверим само на един корпус. Лазери, използващи светлина от видимия спектър, могат да проникнат през корпуса на „Дженеръл продактс“ и да унищожат пътниците, а самият кораб да остане невредим. Антиматерията пък може да дезинтегрира изцяло корпуса.

— Не знаех това.

— Не сме го рекламирали.

Луис отиде отново под делтовидното крило, където Говорещия с животни правеше оглед на двигателите.

— Защо има толкова много двигатели?

— Хората навярно не са забравили уроците, които им дадохме — надменно отвърна кзинтът.

— Аха.

Всеки кукловод, изучавал кзинтска или човешка история, не можеше да не знае урока на кзинтите. Реактивният двигател е оръжие, чиято мощ е право пропорционална на неговата ефикасност. На кораба имаше двигатели с мирно предназначение и синтезни импулсатори, които можеха да се използват и като оръжия.

— Сега разбирам как сте се научили да управлявате кораби със синтезни двигатели, Говорителю.

— Естествено, преминал съм и през военно обучение, Луис.

— Защо? В случай на нова война между хората и кзинтите?

— Необходимо ли е да доказвам качествата си на боец?

— Необходимо е — прекъсна ги кукловодът. — Нашите инженери оборудваха кораба така, че да бъде пилотиран от кзинт. Ще имаш ли добрината да се запознаеш с контролния пулт, Говорителю?

— След малко. Ще ми трябват също така техническите данни, информация за резултатите от изпитателните полети и тъй нататък. Хипердвигателят стандартен ли е?

— Да. А изпитателни полети не е имало.

„Напълно в стила на кукловодите — помисли си Луис, докато вървяха към люка. — Построили са кораба и са го оставили да чака нас. Така си е, никой кукловод не изгаря от желание да става летец-изпитател“.

А къде беше Тила?

Тъкмо щеше да я извика, когато тя отново се появи върху петоъгълника. През цялото време си беше играла с пътните дискове, без да обръща внимание на кораба. Последва останалите, като от време на време хвърляше замечтан поглед към града на кукловодите, намиращ се отвъд тихата черна вода.

Луис я изчака до вратата на люка. Беше готов да й се скара. Предполагаше, че след като веднъж се бе изгубила, щеше да е по-предпазлива.

Вратата се отвори и през нея влезе сияещата от щастие Тила.

— О, Луис, толкова се радвам, че дойдох! Оня град е страшен! — Стисна му ръцете и добави нещо нечленоразделно. Усмивката й наподобяваше слънчев лъч.

Как да й се скара!

— Права си, наистина всичко е много интересно — каза той, след което силно я целуна. Запътиха се към командното помещение, хванати през кръста.

Вече бе разбрал. Никой не бе сторвал зло на Тила Браун през живота й и тя не знаеше как да се пази. Не й бе известно чувството на страх. Първата болка, която й се наложеше да изпита, щеше да бъде за нея ужасяваща изненада. Можеше дори да я унищожи.

За да й стори някой зло, обаче, трябваше да премине през трупа на Луис Ву.

Боговете не бдят над глупаците. Над глупаците бдят други глупаци, по-способни от тях.

Корпус втори размер на „Дженеръл продактс“ е широк двадесет фута и дълъг триста.

По-голямата част от кораба се намираше извън основния корпус и бе разположена върху тънкото и несъразмерно голямо крило. Жизнеосигуряващата система бе достатъчно просторна, за да побере три обособени помещения, служещи едновременно за дневна и спалня, дълъг и тесен хол, пилотска кабина и гардеробно помещение, кухня, тоалетна и т.н. Контролният пулт бе устроен по кзинтски образец и надписите на него бяха на кзинтски език. Луис прецени, че би могъл да пилотира кораба в случай на извънредно произшествие, но наистина трябва да е съвсем извънредно, за да се опита да направи това.

В складовата част се намираха най-различни инструменти и оборудване от всякакво естество. Нямаше нито една вещ, която Луис да можеше да посочи и да каже: „Това е оръжие“. Имаше обаче немалко неща, които можеха да се използват като оръжия. Както и четири летателни велосипеда, също толкова летателни раници (пояси плюс реактивни двигатели), средства за проверка на годността на храната, буркани с добавки към нея, медикаменти, устройства за проверка на годността на въздуха и филтри. Изглежда, някой беше убеден, че този кораб все пак ще кацне някъде.

А и защо пък да не кацне? Една раса с могъществото на жителите на пръстеновия свят, но прикована към него от непознаването на хипердвигателите, можеше и да ги покани да кацнат. Навярно кукловодите се надяваха именно на това.

Нямаше нито един предмет на борда, за който Несус да не можеше да каже: „Това не е оръжие. Това сме го взели поради такава и такава причина“.

На борда на кораба имаше разумни същества от три вида. Или даже от четири, ако земните индивиди от различен пол се разглеждат като отделни видове. Кзинтът, а защо не и кукловодът, сигурно разсъждаваха именно така. (Ами ако Несус и Най-задния бяха от един и същи пол? Ами ако при кукловодите се създаваше бебе с участието на двама самци и една лишена от разум самка?). Неизвестните жители на пръстеновия свят щяха веднага да установят, че разумни същества от различни раси са в състояние дружески да съжителстват помежду си.

И все пак твърде много предмети — лазерните фенерчета, зашеметяващите палки и други подобни — можеха да се използват и като оръжия.

При излитането не включиха реактивните двигатели, за да не би да причинят някаква вреда на острова. Половин час по-късно вече бяха преодолели слабата гравитация на розетата на кукловодите. Едва тогава Луис се досети, че освен Несус, който бе пътувал заедно с тях, и дистанционно предаваният образ на Чайрън, в света на кукловодите не бяха видели нито един кукловод.

След като корабът премина на хиперскоростен режим, Луис отдели час и половина, за да огледа всички предмети, намиращи се на борда. „Добре ще е нищо да не ме изненадва“ — каза си той. От мисълта за оръжията и за някои други приспособления бе останал с неприятно чувство, с особен горчив привкус в устата.

Прекалено много оръжия имаше и от тях нито едно, което да не притежава и друго предназначение. Лазерни джобни фенерчета. Синтезни реактивни двигатели. Когато още в първия ден от полета се събраха на церемония за наименуването на кораба, Луис предложи да му бъде дадено името „Лъжливото копеле“. По някакви свои съображения Тила и Говорещия с животни се съгласиха. По някакви свои съображения Несус не възрази.

Бяха пътували с хиперскорост цяла седмица, изминавайки разстояние, малко по-голямо от две светлинни години. Когато се завърнаха в Айнщайновото пространство, оказаха се в близост до звездата от клас Г-2, обградена от пръстена. Луис Ву все още не се бе освободил от лошите си предчувствия.

Някой наистина бе напълно убеден, че ще кацнат на пръстеновия свят.