Публични тайни

Глава 2

Ема видя за пръв път голямата каменна къща от предната седалка на сребристия ягуар. Мъчно й беше, защото Джоно със смешната брада си беше отишъл, но човекът от снимките пък й позволи да натиска копчетата на таблото. Той не се усмихваше вече, но не й се караше. Миришеше хубаво. И колата миришеше хубаво. Тя притисна носа на Чарли в седалката и си забърбори.

Къщата със сводестите си прозорци и извитите кулички й изглеждаше огромна. Беше каменна, потъмняла от времето, а прозорците бяха ромбовидни. От поляната наоколо се носеше мирис на цветя, а тревата беше гъста и зелена. Тя се засмя, подскачайки възбудено.

— Замък!

Баща й се усмихна.

— Да. Отначало и аз така си помислих. Когато бях малък, исках да живея в къща като тази. Моят баща — твоят дядо — работеше в тази градина. „Освен когато беше мъртвопиян“ — добави Брайън на себе си.

— Тук ли е сега.

— Не, в Ирландия.

В къщичка, която той му беше купил, кредитиран от Пит преди година. Спря колата пред главния вход. Каза си, че трябва да проведе няколко разговора, преди новината да гръмне във вестниците.

— Някой ден ще те запозная с него и с роднините. — Вдигна я на ръцете си, смаян от доверчивата й прегръдка. — Вече имаш семейство, Ема.

Когато влезе вътре с детето на ръце, той чу гласа на Бев.

— Мисля синьо, обикновено синьо. Не бих могла да живея с тези цветя по стените. И ужасните пердета трябва да се махнат. Като в пещера е. Искам бяло, бяло и синьо.

Той тръгна към салона и я видя седнала на пода с десетина книги с мостри. Част от тапетите бяха сменени. Бев обичаше да се залавя едновременно с много неща.

Изглеждаше толкова малка, седнала сред огромния салон. Тъмната й коса беше подстригана късо. Големи златни халки блестяха на ушите й. Очите й бяха екзотични както по цвят, така и по форма. Бяха бледозелени, изпъстрени със златни точици и дълги мигли. Още личеше загарът от уикенда, който прекараха на Бахамските острови. Знаеше колко мека и ароматна е кожата й.

Бев беше слабичка и с триъгълно лице. Седеше с кръстосани крака в прилепнал кариран панталон и спретната бяла блуза. Едва ли някой би предположил, че е бременна от два месеца.

Брайън премести дъщеря си от едната ръка в другата, питайки се как ще реагира бременната му любима.

— Бев.

— Брайън. Не те чух. — Обърна се, надигна се и застина. — Ах! — Тя пребледня и се втренчи в детето. Съвзе се бързо, изправи се и даде знак на декораторите, които спореха над мострите. — Двамата с Брайън ще помислим още малко. Ще ви се обадя към края на седмицата.

Избута ги любезно навън. Когато затвори вратата след тях, пое дълбоко дъх, като сложи ръка на корема си.

— Това е Ема.

— Здравей, Ема. — Бев се усмихна пресилено.

— ’давей. — Детето засрамено зарови лицето си в рамото му.

— Ема, искаш ли да погледаш телевизия? — Брайън я потупа успокоително. Когато детето сви рамене, той продължи да говори с престорена веселост. — Има един голям, хубав телевизор в онази стая. С Чарли можете да седнете на дивана.

— Пишка ми се — прошепна Ема.

— О, добре…

Бев отмести бретона от очите си. Ако не й беше толкова тъжно, навярно щеше да се засмее.

— Ще я заведа.

Но момиченцето се вкопчи по-здраво в Брайън.

— Още не е свикнала с теб. — Когато влезе в тоалетната, хвърли към Бев безпомощен поглед и затвори вратата. — Ти… — Гласът му пресекна, когато Ема свали гащичките си и седна.

— Няма да си намокря гащите — заяви тя. — Мама казва, че само глупавите и лоши момичета го правят.

— Ти си голямо момиче — отвърна той, сподавяйки нов изблик на гняв. — Много хубаво и умно.

Тя вдигна сама гащичките си и се обърна към баща си.

— Ти ще гледаш ли телевизия?

— След малко. Трябва да поговоря с Бев. Тя е много добра — добави той, като я повдигна до мивката. — Живеем заедно.

Ема си поигра с водата.

— А бие ли?

— Не. — Брайън я прегърна. — Обещавам, че никой няма да те бие вече.

Разкъсван от противоречиви чувства, я заведе в хола с удобен диван и голям телевизор. Включи го, избра някаква детска програма и каза:

— Скоро ще се върна.

Проследи го с поглед, докато излезе и се успокои, щом видя, че оставя вратата отворена.

— Може би е по-добре да влезем тук. — Бев посочи към салона. Седна отново на пода и започна да рови из мострите. — Изглежда, че Джейн не е лъгала.

— Детето е от мен.

— Вижда се, Бри. Толкова много прилича на теб, че изтръпвам. — Почувства, че не може да сдържи сълзите си и се мразеше за това.

— О, Господи, Бев!

— Не, недей — спря го тя, когато той понечи да я прегърне.

— Трябва ми една минута. Все пак това е шок за мен.

— И за мен също. — запали цигара и дръпна дълбоко. — Ти знаеш защо скъсах с Джейн.

— Каза ми, че си се чувствал като че ли ще те изяде жив.

— Тя беше неуравновесена. Дори когото бяхме деца тя не беше с всичкия си.

Бев нямаше сили да го погледне. Напомни си, че е настоявала той да се види с Джейн отново, за да установи истината за детето. Скръстила ръце в скута си, тя се взираше в мраморната камина.

— Познаваш я отдавна.

— Беше първото момиче, с което спах. Едва навършил тринадесет. — Уморено потърка очи, опитвайки се да прогони неприятните спомени. — Когато се напиеше, баща ми изпадаше в страшна ярост. Аз се криех в мазето. Един ден Джейн беше там, като че ли ме чакаше. Преди да се усетя, тя беше отгоре ми.

— Не влизай в подробности, Бри.

— Искам да знаеш. — Дръпна от цигарата и бавно изпусна дима. — Изглежда, че двамата с Джейн имаме еднаква съдба. В дома й непрекъснато се вдигаха скандали. Парите никога не стигаха. И когато започнах да се интересувам от музика, престанах да й обръщам внимание. Тя се побърка. Непрекъснато ме заплашваше, че ще се самоубие. Започнах да я отбягвам. Малко след като сформирахме групата, по времето, когато работехме толкова усилено, за да успеем, тя се появи отново. Предполагам, че продължих връзката си с нея по инерция. Най, вече, защото бях глупак.

Бев подсмъркна и се усмихна.

— Все още си такъв.

— Да. Ние живяхме заедно почти година. Накрая започна да се държи безобразно. Създаваше интриги между мен и момчетата. Идваше по време на репетициите, правеше сцени. Дори в клуба се нахвърли върху момиче от публиката. След безобразията плачеше и се молеше да й простя. Положението ставаше нетърпимо. Когато скъсах с нея, ме заплаши, че ще се самоубие. Тъкмо се бяхме хванали с Пит и направихме турне във Франция и Германия. Той подготвяше първия ни договор за плоча. Напуснахме Лондон и я забравих. Не подозирах, че е бременна, Бев. Не бях се сещал за Джейн повече от три години. Ако можех да се върна назад… — Той млъкна, мислейки за детето в съседната стая, С кривото зъбче и трапчинката. — Не знам какво бих направил.

Бев обхвана коленете си. Тя беше практична жена от добро семейство. Все още й беше трудно да разбере бедността и болката, въпреки че точно това я бе привлякло към Брайън.

— Мисля, че е по-добре да помислиш какво ще правиш сега.

— Вече съм го направил. — Той смачка цигарата в старинната порцеланова купа. Бев дори не му направи забележка.

— Какво си направил, Бри?

— Взех Ема. Тя е моя. Ще живее с мен.

— Разбирам. — Взе цигара. Заради бременността беше скъсала с пиенето и редките дрогирания, но с цигарите беше по-трудно. — Не ти ли хрумна, че трябваше да го обсъдим? Доколкото знам, след няколко дни ще се оженим.

— И ще го направим. — Хвана я за раменете, разтърсвайки я. Уплаши се, че както много други и тя ще го изостави. — По дяволите, Бев, исках да говоря с теб. Не можех. — Пусна я, скочи на крака и изрита мострите. — Отидох в мръсния апартамент с единственото намерение да заплаша Джейн, ако не престане да ни тормози. Тя си беше същата: ту заплашваше, ту се молеше. Каза ми, че Ема е в спалнята, но не беше там. Тя се криеше. — Той притисна с длани очите си. — Господи, Бев, детето се беше свило под мивката като подплашено животинче.

— Боже! — Бев отпусна глава върху коленете си.

— Джейн щеше да я бие — да бие това слабо, малко момиченце, защото се беше уплашило. Когато я видях… Бев, погледни ме! Моля те! Когато я видях, видях себе си. Разбираш ли ме?

— Опитвам се. — Поклати глава, като правеше усилия да не заплаче. — Не. Лъжа. Искам всичко да бъде по старому.

— Смяташ, че трябваше да я изоставя?

— Не. Да. — Тя стисна главата си с юмруци. — Не знам. Трябваше да поговорим. Можехме да измислим нещо.

Той коленичи до нея и я хвана за ръцете.

— Възнамерявах да си тръгна, да се поразходя с колата и да помисля, преди да се прибера вкъщи. Но Джейн заплаши, че ще се самоубие.

— О, Бри!

— Навярно щях да я зарежа. Толкова бях вбесен. Но след това каза, че ще убие и Ема.

Тя притисна с ръка корема си, в който растеше нейното дете.

— Не. О, не, не може да е имала такова намерение.

— Можеше. — Стисна по-силно ръцете й. — Дали щеше да го изпълни — не знам. Но в този момент го мислеше. Не можех да зарежа Ема там, Бев. Не бих могъл да оставя дори дете на непознат човек.

— Не. — Издърпа ръцете си от неговите и ги вдигна към лицето му. Каза си, че това е нейният Брайън, нейният мил, внимателен Брайън. — Не би могъл. Как я измъкна от Джейн?

— Тя се съгласи — отвърна той. — Пит беше подготвил документите, така че всичко е законно.

— Бри! — Ръцете й притиснаха по-здраво лицето му. Беше влюбена, но не сляпа. — Колко?

— Написах й чек за сто хиляди лири. Според споразумението ще получава всяка година по двадесет и пет хиляди, докато Ема навърши двадесет и една.

Бев отпусна ръцете си.

— Господи, Брайън! Ти си купил детето.

— Не можеш да купиш нещо, което ти принадлежи. — Думите го задавиха, защото се чувстваше омърсен. — Дадох й достатъчно, за да съм сигурен, че ще стои настрана от момиченцето и от нас. — Той сложи ръка върху корема й. — И от нашето дете. Изслушай ме. Ще има шум в пресата, ще има и много отвратителни неща. Моля те, остани до мен! Трябва да бъдем заедно. И да дадем на Ема шанс.

— А за мен помислил ли си?

— Бев…

Тя поклати глава. Щеше да го поддържа, но се нуждаеше от малко време.

— Напоследък чета много медицински книги. Сигурна съм, че малко дете не трябва да се оставя дълго само.

— Точно така. Ще отида да я видя.

— Ще отидем заедно.

Ема беше все още на дивана, здраво притиснала с ръце Чарли. Шумът от телевизора не пречеше на съня й. По лицето й имаше следи от сълзи. Сърцето на Бев се сви.

— Струва ми се, че ще трябва да побързаме с боядисването на детската стая горе.

Ема лежеше между чистите и меки чаршафи със здраво стиснати очи. Знаеше, че ако ги отвори, ще цари мрак. А там се криеха страшни същества.

Тя стисна Чарли и се ослуша. Понякога съществата издаваха особени звуци.

Сега не ги чуваше, но знаеше, че изчакват да отвори очи. Сподавено изхлипа и прехапа устни. Мама винаги побесняваше, ако я чуеше да плаче нощем. Идваше и здраво я разтърсваше, като й казваше, че е глупаво бебе. А съществата се скриваха под леглото или в ъглите, докато мама беше там.

Зарови лице в сплъстената козина на Чарли.

Спомни си, че не е в апартамента, а в дома на човека от снимките. Любопитството й надделя страха. Можела да го нарича „татко“. Звучеше й странно. Все още със затворени очи, тя се опита да го произнесе в тъмното.

Заедно с чернокосата дама бяха вечеряли риба и пържени картофи в кухнята. Звучеше приятна музика. Изглежда, в къщата слушаха музика по всяко време. А когато човекът „татко“ заговаряше, гласът му беше като музика.

Дамата изглеждаше нещастна дори когато се усмихваше. Ема се питаше дали тя ще изчака да останат сами, преди да я набие.

Татко я изкъпа. Спомни си колко смешно изглеждаше лицето му, но ръцете му не я щипеха, нито й влезе сапун в очите. Попита я за синините, но тя му отговори така, както мама я бе предупредила. Често пада, защото е несръчна. Забеляза, че се е ядосал, но не я удари.

Вместо нощница й даде да облече една тениска. Тя се засмя, защото стигаше чак до петите й.

Дамата дойде с него, когато я слагаше в леглото и приседна на ръба усмихнато, докато той разказваше за замъци и принцеси.

Но когато се събуди, си бяха отишли и стаята тънеше в мрак. Страхуваше се, че съществата ще отворят големите си уста и ще я налапат. Очакваше да дойде майка й и да я напляска, защото е в чуждо легло.

Какво е това? Стори й се, че някакъв шепот идва от ъгъла. Плахо отвори очи, притаила дъх. Сенките се раздвижиха и сякаш посегнаха към нея. Ема се сви на кълбо и сподави хълцанията си в Чарли. Ако стане съвсем мъничка, тогава страшните същества няма да я видят и да я изядат. Мама ги беше изпратила, защото бе последвала човека от снимките.

Обхваната от ужас, тя се разтрепери и изпоти. От устата й се изтръгна висок вопъл. После изпълзя от леглото, затича се и падна в коридора. Нещо се счупи.

Просната на пода, вкопчена в кучето, очакваше най-лошото.

Лампите светнаха. Чу гласове и отново се уплаши. Бързо допълзя до стената и замръзна, когато видя парчетата порцелан от счупената ваза.

Ще я бият. Ще я изгонят. Ще я затворят в тъмна стая.

— Ема? — Все още замаян от съня и от цигарата с марихуана, изпушена, преди да се люби с Бев, Брайън тръгна към нея. Сви се готова за удара. — Добре ли си?

— Те я счупиха — каза тя, надявайки се да се спаси.

— Те?

— Страшните същества! Мама ги изпрати да ме вземат.

— О, Ема! — Опря бузата си до нейната.

— Брайън, какво… — Бев се спусна към тях, като завързваше халата си. Видя какво е останало от любимата й дрезденска ваза, въздъхна леко и тръгна към тях, избягвайки парчетата. — Порязала ли се е?

— Не е. По-скоро е уплашена.

— Дай да погледна. — Ръката на момиченцето беше стисната в юмрук. — Ема! — Гласът й беше строг, но не злобен. Ема вдигна предпазливо глава. — Удари ли се?

Все още нащрек, детето посочи коляното си. Върху тениската имаше няколко капки кръв. Бев я повдигна. Показа се дълга, но повърхностна драскотина. Помисли си, че повечето деца биха заплакали. А може би Ема не плачеше, защото драскотината беше нищо в сравнение със синините, които беше видял Брайън. Машинално Бев наведе главата си, за да целуне удареното. Когато видя, че детето зяпна от учудване, сърцето й беше спечелено.

— Всичко е наред, миличко, ще се погрижим за тебе! — Тя я вдигна и нежно я целуна.

— В тъмното се крият страшни същества — прошепна момиченцето.

— Татко ще ги изгони навън. Нали, Бри?

Ирландската му кръв, а може би и наркотикът, го накара да се просълзи при вида на любимата жена, прегърнала детето му.

— Разбира се. Ще ги накълцам на парчета и ще ги изхвърля.

— След това ще е добре да събереш и тези парчета — каза Бев.

Ема прекара нощта, първата от новия си живот, сгушена между баща си и Бев в голямото месингово легло.