Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

Благодарности

За мен е удоволствие да призная приноса на онези много хора, помогнали ми да напиша тази книга. Първите са моите учители в класическата гимназия в Роксбъри, защото пробудиха интереса ми към историята. Безкрайно съм задължен и на многобройните си приятели от Нова Гвинея — не случайно се позовавам толкова често на техния опит. Също толкова съм задължен (което, разбира се, не ме освобождава от отговорността за допуснатите грешки) и на моите приятели учени и колеги, които търпеливо ми обясняваха тънкостите на своите дисциплини и също толкова търпеливо изчитаха съответните пасажи в моя ръкопис. По-специално бих искал да благодаря на Питър Белуд, Кент Фланъри, Патрик Кърч и жена ми, Мари Коен, които изчетоха целия ръкопис, както и на Чарлс Хайзър, Дейвид Кийтли, Брус Смит, Ричард Ярнел и Доналд Зоари, които пък изчетоха поне по няколко глави. По-ранните версии на някои глави от книгата се появиха като статии в списанията „Дискавър“ и „Нейчъръл Хистъри“. Моите полеви изследвания на тихоокеанските острови бяха спонсорирани от Националното географско дружество, Световният фонд за опазване на дивата природа и Калифорнийският университет в Лос Анджелис. Случих и с литературни агенти — това са Джон Брокман и Катинка Матсън. В ролята на мои научни асистентки и секретарки се изявяваха Лори Айвърсен и Лори Роузън. С оформлението на книгата се нае Елън Модецки. Дължа огромни благодарности и на моите редактори Доналд Лам („У. У. Нортън“), Нийл Белтън и Уил Сълкин („Джонатан Кейп“), Вили Кьолер („Фишер“), Марк Заблъдоф, Марк Уилър и Поли Шулман („Дискавър“) и Елън Голдънсън и Алън Тернс („Нейчъръл Хистъри“).