Пушки, вируси и стомана (Какво определя съдбините на човешките общества)

1

Въпросният „предговор“ фигурира в двете предишни издания с меки корици (от 1997 и 1999 г.). Решихме да го включим в настоящия й вариант (допълнен със специална глава за Япония), тъй като съдържа някои по-релефни метафори, които биха улеснили читателя в разбирането на тази книга. — Б.пр.

2

Както сами ще се убедите, в повечето случаи, когато цитира географски реалии, Джаред Даймънд не смята за нужно да пояснява, че става дума за днешната страна, известна под това име. — Б.пр.

3

Под датите от последните 15 000 години, цитирани в тази книга, следва да се разбират т.нар. „калибрирани радиовъглеродни дати“, а не конвенционалните „некалибрирани“ дати. Разликата между тези два типа ще бъде разяснена в Глава V. Смята се, че калибрираните се доближават по-плътно до действителните календарни дати. Читателите, свикнали с „некалибрирани“ дати, ще трябва да отчитат въпросното разграничение всеки път, когато попаднат на някоя наглед „погрешна“ дата, т.е. по-стара от тази, която те вече знаят от научната литература. Например археолозите обикновено датират зараждането на кловиската култура в Северна Америка около 9000 г. пр.Хр., т.е. преди единайсет хилядолетия, а датата, която посочвам аз, е ок. 11 000 г. пр.Хр., т.е. преди тринайсет хилядолетия — това разминаване се дължи на факта, че по-често цитираната дата е „некалибрирана“. — Б.а.

4

Наричана в науката и Берингия. — Б.пр.

5

От митохондрия — важен компонент на клетъчната протоплазма с формата на зрънце, пръчица или нишка. — Б.пр.

6

Но затова пък Америка за два — Северна и Южна, което може би буди известни възражения… — Б.пр.

7

Чатъм — група от два големи и множество малки вулканични острови в южния Пасифик, днес влизащи в състава на Нова Зеландия (площ 963 кв.км, височина — до 286 м). Открити са от европейците през 1791 г. — от английския мореплавател У. Р. Броутън. — Б.пр.

8

Под Таити следва да се разбира не само едноименният остров, но и останалите от архипелага, известен в англоезичния свят като Обществата на островите (the Societies). — Б.пр.

9

В текста ще се придържаме към тази форма на името му (островът е известен също като Пасха и Рапануи). — Б.пр.

10

Атауалпа е бил екзекутиран на 29 август 1533 г. — Б.пр.

11

За повече подробности виж библиографията в края на книгата. — Б.пр.

12

И по-точно фалконет, вид малокалибрен бронзов топ. — Б.пр.

13

Вид голяма оранжево-черна американска пеперуда. — Б.пр.

14

От англ. гусфут — растение от рода сладка трева (Chenopodium). — Б.пр.

15

Каквато и да е тя — както вече стана ясно, Джаред Даймънд борави с акри. — Б.пр.

16

Цитирам по превода на Георги Жечев. — Б.пр.

17

Династия на потомци на Чингисхан, управлявали Индия от 1526 до 1858 г. — Б.пр.

18

Мат. 22:14. Срв. и Лука 14:24. — Б.пр.

19

Тоест всички растения и животни, които са били доместицирани (одомашнени). — Б.пр.

20

Особено мексиканските. — Б.пр.

21

От лат. pre-emptio, „преимуществено право на закупуване“. — Б.пр.

22

Авторът визира основаването на Капската колония от холандската Ост-Индийска компания, която в хода на т.нар. Кафърски войни разширява територията си на север и впоследствие става най-голямата провинция в Южноафриканския съюз (дн. ЮАР). Темата е разгледана доста по-подробно в Глава XIX. — Б.пр.

23

Или по-скоро учените („книжниците“), които той е упълномощил за целта — Б.пр.

24

Подробно описана от Робърт Грейвс, наред с някои подобни системи, в Бялата богиня. — Б.пр.

25

В оригинала е даден английският й вариант — Necessity is the mother of invention, — който пък идва (през френски) от латинското „Mater artium necessitas“ („нуждата е майка на всички изобретения“). — Б.пр.

26

Вж. и Послеслова от 2003 г. — Б.пр.

27

Тоест нещо като ранноробовладелска (или раннодинастическа) „държава“, но не съвсем. Терминът в оригинала може да се преведе като „вождство“ (по аналогия с графство, херцогство, царство и т.н.), което обаче освен непривично звучи и неопределено. — Б.пр.

28

Става дума за Карл Филип Емануел Бах (1714–1788), вторият син на Й. С. Бах, който е бил виртуозен чембалист, клавесинист и автор на над 700 творби. — Б.пр.

29

Вид камбала (Hippoglossus vulgaris, каквото и да означава това). — Б.пр.

30

Такова е местоимението kimi, което означава „Самодържецо“, но в съвременния език се използва и като лично местоимение за второ лице. — Б.пр.

31

Става дума за ацтекския национален бог Хуицилопочтли.

32

Отново двуутробно австралийско животно (Phascolomys). — Б.пр.

33

И по-точно Циншъ Хуанди, Първият император, основал през 221 г. пр.Хр. „първата централизирана, автократична феодална империя в китайската история“. Въпросното събитие е станало през 213 г. пр.Хр. и е включвало жестоки гонения на конфуцианците и представителите на другите философски школи. (Неслучайно Мао Дзъдун го е смятал за образец за „мъдър и прозорлив държавник“.) — Б.пр.

34

Джаред Даймънд винаги използва blacks („черни“ — по аналогия с whites, „бели“), тъй като в Щатите определението „негри“ — поне от 60-те насам — се смята за „политически некоректно“, докато практиката у нас е по-скоро обратната — „негър“ не се свързва с колониалната епоха и робството, а си звучи направо „научно“. — Б.пр.

35

Ще наричаме бантуси народите, говорещи на езици от семейство банту по аналогия със зулу, зулуси, зулуски и т.н. (другият вариант би бил… бантута — по аналогия с гну и гнута, който не смятаме за особено коректен.). — Б.пр.

36

Тоест езиците, които според други класификации попадат в югоизточната група на семейство банту (наред със зулуския, басуто, тсонга, машона и т.н.). — Б.пр.

37

Паразитни организми, напомнящи по вид „камшичета“, които са причинители и на такива тежки заболявания като сънната болест и др. — Б.пр.

38

Ами да, Лаодзъ неслучайно е казал: „Нека страната бъде малка, нека хората да са нарядко; макар да имат сложни уреди, да не ги използват; нека се боят от смъртта и да не странстват надалеч, макар да имат лодки и колесници…“ (Даодъдзин, 80, прев. Крум Ацев). — Б.пр.

39

Даймънд явно има по-„ограничена“ представа за Балканския полуостров, което пък противоречи на понятието „балканизация“, което използва на други места в текста. — Б.пр.

40

Става дума за Коджики („Записки за древните дела“) и Нихонги (или Нихоншоки, „Японска хроника“). Вж. например Йоланта Тубелевич, Митология на Япония, С., 1986 г. По-подробно за божествата, споменати в текста, вж. Мифы народов мира. — Б.пр.

41

Става дума за т.нар. Имджимска война, протекла в две фази — 1592–1593 и 1597–1598 г., на която (според японските историографи) слага край преждевременната смърт на тогавашния фактически властелин на Япония, Тойотоми Хидейоши, а според корейските, китайските и руските им колеги решаваща е била героичната съпротива на корейския народ. — Б.пр.

42

Или, ако предпочитате, Корейския пролив, както е отбелязан на нашите карти… — Б.пр.

43

Някои други учени определят с името Джомон периода от V до средата на I хилядолетие пр.Хр. и го разделят на пет подпериода: протоджомон, ранен, среден, късен и краен. Между другото, Даймънд пропуска да спомене за глинените човешки фигурки догу, характерни за последните фази на периода Джомон. Археолозите виждат в тях олицетворения на силите на плодородието и ги свързват именно с наченките на земеделие. — Б.пр.

44

Или „с вдървеняла обвивка“, както биха се изразили някои специалисти… — Б.пр.

45

Например гробницата на император Нинтоку (V в.) превъзхожда по площ Хеопсовата пирамида. — Б.пр.

46

Според повечето учени продължил от III в. пр.Хр. до III в. — Б.пр.

47

И трите държави (Шила, Пекче и Когурьо) са възникнали през IV в. И почти непрекъснато са воювали помежду си. В началото надмощие е имало Когурьо, но през втората половина на VII в. Шила, която доскоро е била най-изостанала (и най-късно приела будизма) успява с помощта на Китай да разгроми противниците си и обединява страната. — Б.пр.

48

Ами в близкото минало е можел спокойно да си направи и сепуку, ако съдим по онова, което Инадзо Нитобе е описал в Бушидо: Духът на Япония (Изток-Запад, 2005). — Б.пр.

49

Абсолютно същият въпрос си задава (и донякъде си и отговаря) и американският сатирик Пи Джей О’Рурк в Изяж богаташа (Изток-Запад, 2006). — Б.пр.

50

Вж. съответния раздел в библиографията. — Б.пр.

51

В които ще фигурират и някои неизбежни съкращения от рода на Univ. вместо University, ed. (eds.) вместо editor (s), J. вместо Journal и т.н. — Б.пр.