Приглушена музика долиташе от блестящия компакт плеър до прозореца на спалнята. Зад стъклата се развиделяваше бавно. Здрачът над Сан Франциско отстъпваше на ясната утрин, нещо необичайно за този прочут с мъглите си град.
На широкото месингово легло беше се изтегнал Джони Боз, мъж с пари, а също и с вкус, обаче не само добър — той ценеше изкуството, музиката и небрежния лукс, но и по-различни неща. Харесваха му наркотиците, обичаше да го връзват, падаше си и по сбъркани жени.
Жената, възседнала голите му гърди, беше много красива. Дълги руси коси обвиваха голите й рамене, изваяните й гърди се полюшваха като зрели плодове над лицето му и той ги ловеше с жадните си устни.
Жената сведе глава над устата му и го целуна алчно, езикът й се стрелна напред, той го засмука дълбоко. Тя изпъна ръцете му нагоре, издърпа изпод възглавницата бял копринен шал и омота китките му, а сетне ги завърза за месинговата рамка. Мъжът се задърпа, притворил сладострастно очи.
Тя се плъзна надолу, той нахлу в нея с едно-единствено дълбоко движение, бедрата й прилепнаха към хълбоците му. Той напираше, дълбаеше я, вклиняваше се в тялото й, поел цялата му влажна тежест.
Бяха отдадени изцяло на мига, повлечени от горещите вълни на наркотичната си страст. Тя се оттласкваше и връщаше, затворила очи, извила гръб, притиснала бедра към него, с настръхнали и твърди гърди.
Той усети дълбоко в себе си надигащия се оргазъм, отметна глава и откри бялата си шия, зинал в безмълвен стон, извъртял очи, загърчи се в сладостна болка, заби нокти в коприната, която стягаше ръцете му.
Беше дошъл нейният час. Сребристо сияние разцепи мрака, блесна стоманен шип, остър и смъртоносен. Дясната й ръка замахна бързо и неумолимо, острието прободе бледия му гръклян, бликна алена кръв. Той се замята диво между болката на бързата, мъчителна смърт и разтърсващата агония на оргазми.
Отново и отново ръката замахваше към шията и гърдите му, изпод острието пръскаше кръв. Кремавите постелки поаленяха. Той издъхна, вливайки тялото и душата си в нея.