Разговори след вечеря

Въведение

Беше нощта на Рождество Христово.

Започвам по този начин, защото така е уместно, редно и благоприличие да се започне, а аз съм възпитаван да се държа уместно, редно и благоприличие, като съм научен винаги да върша уместни, редни и благоприлични неща и този навик ми е останал.

Естествено, дори съвсем информативно, не е изобщо нужно да споменавам датата. Опитният читател добре знае, че ще да е нощта на Рождество и не е необходимо аз да му го казвам. Всичко това винаги се случва в нощта на Рождество — историите за призраци.

Нощта на Рождество е гала-вечер за призраците. В нощта на Рождество те устройват годишното си празненство. В нощта на Рождество всеки в Страната на призраците, който представлява нещо… (макар че що се отнася до призраци, според мен е по-правилно да се каже — всяко нищо, което действително представлява нищо) излиза да се покаже, той или тя, да види другите, те да го видят, да се поразходи насам-натам, да парадира със савана си и покрова си пред другите, да се изкаже критично за маниерите на другите и да се подиграе с цвета на лицето им.

„Парадът в навечерието на Рождество“, предполагам, че така го наричат самите те, без съмнение е церемония, за която всички с желание се готвят, в очакване да направят впечатление в Страната на призраците, особено по-шикозните от тях, като например убитите барони, покварените графини, графовете, пристигнали тук с Уилям Завоевателя, избили родствениците си и сами умрели в пълно умопомрачение.

Глухи стонове и сатанински кикот най-енергично се упражняват там, това е извън всякакво съмнение. Смразяващи кръвта писъци и вледеняващи чак костния мозък жестикулации вероятно биват репетирани дълги седмици. Ръждиви вериги и кървави ками биват щателно оглеждани и привеждани в пълна изправност, а покровите и саваните, грижливо скътани след шествието от предишната година, биват изваждани, изтърсвани, изкърпвани и проветрявани.

О, нощ на силни вълнения е нощта на 24 срещу 25 декември в Страната на призраците!

Призраците, както сигурно сте забелязали, никога не излизат навън в нощта след Коледа. Предполагаме, че нощта срещу Рождество им идва твърде много, те не са свикнали на тъй силни усещания. В продължение на около седмица след Бъдни вечер господата призраци без съмнение се чувстват така, сякаш са станали много разсъдливи и се залавят да вземат тържествени решения да сложат край на всичко това още от следващата година, а пък дамите призраци са непоследователни и сприхави, предразположени да избухват в сълзи и да излизат от стаята бързешката, без каквато и да било основателна причина, когато някой ги заговори.

Призраците без някаква специална позиция, която да отстояват — обикновените призраци от средната класа, — периодично, струва ми се, витаят по-малко през свободните си от задължения нощи: на Вси светии, на Средилето, а някои се отбиват и на редовите местни празници да отбележат, примерно, годишнината от обесването на нечий дядо, или да предвещаят някое нещастие.

Средният английски призрак наистина обича да вещае нещастия, пристрастен е към това. Пратиш ли го да предрече неприятности на някого, остава много доволен. Дай му само да нахлуе в нечий мирен дом и да обърне цялата къща с главата надолу, като пророкува погребения или банкрути, или пък подмята, че позор или друга някоя беда не са далечни, макар че никой, който е със всичкия си, не иска и да знае за това, ако не е в състояние да го предотврати, а предварителното знание не може да бъде полезно с никаква цел изобщо — докато призракът има чувството, че съчетава дълга си с удоволствието. Той никога не си би простил, ако с някого от семейството се случи нещастие, а той не се е явил там два месеца предварително да прави глупави номера по моравата или да пази равновесие върху таблите на нечие легло.

Иначе има и съвсем млади или крайно добросъвестни призраци без собствена воля, а също и неуточнен брой умствено изтерзани такива, които витаят постоянно през цялата година; има още и суетливи призраци, възмутени, задето са били погребани на бунището или в селския водоем — те не дават мира на цялата енория нощем, докато някой не плати за първокласното им погребение.

Ала както рекох по-преди, те са изключения. Средният, праволинеен призрак си изпълнява номера в нощта срещу Рождество и това му стига.

Защо точно в нощта срещу Рождество измежду всички други в годината, аз самият така и не успях да разбера. Тя винаги е била една от най-мрачните нощи, през които можеш да останеш навън — студена, кална, влажна. А пък и по Коледа на всички им се налага да изтърпят пълните си с роднини къщи, та едва ли е нужно и призраците на мъртвите да им се мотаят в краката. Сигурен съм в това.

Навярно има нещо призрачно във въздуха по Коледа — нещо в душната и тежка атмосфера, което привлича призраците, както влагата на летните дъждове привлича жабите и охлювите.

Ала Бъдни вечер бележи не само появата на призраци — в тази нощ и живите хора винаги сядат да говорят за призраци. Всеки път, щом петима или шестима англичани се съберат край камината в навечерието на Коледа, те започват да си разказват истории за призраци. Тогава нищо друго не може да ни достави такава наслада, както да слушаме и разказваме истински случки за привидения. В тези весели, празнични мигове ние обичаме да потъваме в размисли за гробове, трупове и кръв.

В нашите истории с духове се случват доста много подобни неща, но това естествено не е по наша вина, а на калпавите привидения, които така и не се опитват да извадят някой нов номер, а все си карат всичко постарому, без да поемат никакви рискове. В резултат, когато отиде на шест коледни тържества и чуе шестима души да разказват за приключенията си с духовете, на човек му се отщява да слуша още подобни истории. Да чуеш някакви други истории с призраци сетне, е все едно да изгледаш открай докрай две комедии, или да си купиш две хумористични списания — повторението е скучно и уморително.

Винаги се описва случка с млад мъж, който отива да прекара Коледа в някаква къща в провинцията, а преди празника го настаняват да спи в западното крило на зданието. След което посред нощ вратата на стаята се отваря тихо и някой — най-често дама по нощница — бавно влиза в стаята му и присяда на леглото. Младият мъж решава, че ще да е някоя от гостенките или пък роднина на домакините, макар че не си спомня да я е виждал преди това; навярно не е могла да заспи, чувствала се е самотна и е дошла в стаята му да си побъбрят. Младият мъж си няма и представа, че това е привидение и не подозира нищо. Ала гостенката не продумва дума, а когато той пак поглежда нататък, тя е изчезнала!

Младият мъж разказва за случилото се сутринта на закуска и пита всяка от присъстващите дами поред дали някоя от тях не го е навестила през нощта. Всички те обаче го уверяват, че не са, а домакинът, побледнял като смъртник, започва да го моли да не говори повече по въпроса, която молба се вижда на младия мъж доволно странна.

След закуска домакинът отвежда младия мъж в един ъгъл и му обяснява, че видяното от него е призракът на една дама, която била убита точно в това легло, или която била убила друг човек пак там — без значение е точно какво е станало: човек може да стане призрак или като убие някого, или като сам бъде убит, по желание. Призракът на убит вероятно е по-популярен, ала от друга страна, можеш да изплашиш хората по-силно, ако сам си убитият, защото си в състояние да си покажеш раните и да демонстрираш стонове.

Има и истории за госта скептик — между другото, винаги става така, че най си пати именно гостът. Призраците много не ги е еня за собствените им семейства: те предпочитат да спохождат госта, който, като изслушва някой разказ за привидение в нощта срещу Коледа, се изсмива и заявява, че не вярва да има такива неща като призраци изобщо и че е готов да преспи в обитаваната от духа стая, ако му позволят.

Всички започват да настояват да не постъпва безразсъдно, ала той упорства в необмислената си храброст и се качва в Жълтата спалня (обитаваната от духа спалня може да е и в друг цвят), без да му мисли много, със свещ в ръка, като пожелава на всички лека нощ и затваря вратата на стаята.

На следващата сутрин косата му е бяла като сняг.

Той не казва на никого какво е видял: твърде ужасно е.

Има и гости-храбреци, които видят ли призрак, знаят, че е призрак, гледат го как влиза в стаята и изчезва през ламперията, след което, понеже призракът явно няма намерение да се върне и следователно не могат да спечелят нищо от това будуване, си лягат да спят.

Такъв гост не споменава пред никого, че е видял призрак, защото го е страх, че ще изплаши околните — има хора, които се изнервят от призраци, — а решава да изчака и слепващата нощ, за да види дали привидението пак ще се появи.

То се появява и този път гостът става от леглото, облича се, сресва се и тръгва да го проследи — тогава открива тайния проход, който води от спалнята към избата, дето държат бирата — проход, който несъмнено често е бил използван отколе, в лошите стари времена.

Следват други истории — за младия мъж, който се събужда посред нощ със странно усещане и съзира богатия си чичо-ерген, изправен до леглото му. Богатият чичо се усмихва с някаква чудновата усмивка и изчезва. Младият мъж веднага скача от постелята и поглежда часовника си. Часовникът е спрял на четири и половина, защото младият мъж е забравил да го навие.

На следващия ден той започва да разпитва едно-друго и установява, че колкото и да е странно, богатият му чичо, чийто едничък племенник той се явява, се бил оженил за някаква вдовица с единайсет деца точно в дванайсет без четвърт само преди два дни.

Младият мъж не прави опит да си изясни случилото се. Той само потвърждава верността на разказа си.

Освен това, нека споменем още един случай — за господина, който се прибирал късно през нощта у дома от вечеря на франкмасони и, като забелязал светлината, излъчвана от руините на абатството, промъкнал се там и погледнал през ключалката. Вътре видял привидението па монахиня-карамелитка в сиво да целува призрака на монах-доминиканец в кафяво и останал толкова неописуемо потресен и изплашен, че припаднал на място и бил открит на следващата сутрин да лежи, както се бил строполил, все така онемял и здраво стиснал в ръка верния си секретен ключ.

Всички тези неща се случват в нощта срещу Рождество. Да се разказват истории за призраци през някоя друга нощ, а не на 24 декември, в английското общество, такова, каквото понастоящем то е устроено, би било невъзможно. Тъй че като ви представям скръбните, ала автентични разкази за призраци, които следват по-на-татък, струва ми се ненужно да пояснявам на изучаващия англосаксонската литература, че времето, по което те се разказват и през което произшествията се случват, е нощта срещу Рождество.

Ала въпреки това го правя.