Разговори след вечеря

Как се разказаха тези истории

Беше настъпила нощта срещу Рождество! Нощта срещу Рождество у чичо ми Джон, нощта срещу Коледа (Твърде много се повтаря тази „нощ срещу Рождество“ в тази книга. И сам го разбирам. Дори на мен започва да ми става досадно. Не виждам обаче как мога да го избегна вече) на Лабърнъм Гроув № 47, в предградието Ту-тинг на Южен Лондон.

Беше нощта срещу Рождество, в мъждиво осветената предна гостна (служителите от газовата компания стачкуваха), където трептящата светлина от камината хвърляше странни сенки върху ярките цветове на тапетите, докато навън, на пустата улица, бурята безмилостно бушуваше, а вятърът като необуздан дух летеше и стенеше над площада, заобикаляйки с тревожни викове млекарницата.

Ние бяхме вечеряли и седяхме в гостната, като разговаряхме и пушехме.

Вечерята беше много добра — наистина много добра. Впоследствие по повод на това празненство възникнаха търкания в нашето семейство. Тръгнаха слухове изобщо и в частност по повод на моето участие в събитията, размениха се реплики, които не ме изненадаха особено, защото знам какво представлява семейството ни, но все пак се огорчих. Що се отнася до леля ми Марая например, нямам представа кога бих пожелал пак да я видя. Смятах, че леля ми Марая по-добре ме познава.

Но при все че с мен се постъпи несправедливо — както ще обясня по-късно, крайно несправедливо, — това не може да ме възпре да отдам дължимото на другите, дори на онези, които ме оклеветиха най-грубо. Ще отдам дължимото на горещите воловани с телешко на леля ми, както и на печените омари, последвани от нейния специалитет — чийзкейк с извара, сервиран топъл (според мен с безсмислено да се сервира студен чийзкейк, защото целият аромат се губи), всичко това полято с отлежалата тъмна бира на чичо ми Джон — ще призная, че беше крайно вкусно. Аз и тогава му отдадох дължимото, самата леля Марая не може да не го потвърди.

След вечерята чичо приготви пунш с уиски. На него също отдадох дължимото, чичо ще потвърди. Той каза, че се радва, защото установил, че напитката ми харесва. Скоро след вечеря леля отиде да си легне, но помощникът на местния енорийски свещеник, старият доктор Скръбълс, господин Самюъл Кумс, член на нашия общински съвет, Теди Бифълс и моя милост останахме да правим компания на чичо. Бяхме единодушни, че още е твърде рано да се предаваме, ето защо чичо приготви още една купа пунш и, мисля, всички отдадохме дължимото и на него — поне за себе си съм сигурен. За мен е истинска страст желанието да отдавам дължимото на всичко.

Поседяхме още доста време, като докторът забърка по-късно и пунш с джин, за разнообразие, макар че аз лично не усетих голяма разлика във вкуса. Но беше много приятно, ние бяхме щастливи и всички бяха извънредно мили.

Чичо Джон ни разказа една много смешна история същата тази вечер. Ама действително смешна история.

Сега съм забравил за какво ставаше дума, но знам, че тогава ми стана много забавно — мисля, че през целия си живот не съм се смял толкова. Странно е обаче, дето не мога да си я спомня въпросната история, при положение, че той ни я повтори четири пъти. А вината да не се стигне до пети си е изцяло наша.

После пък докторът изпя една много остроумна песничка, като по време на изпълнението й имитираше различните животни в стопанския двор. Малко ги пообърка обаче. Изрева като магаре, когато имитираше петела, и изкукурига, когато имитираше прасето, но ние много добре разбирахме какво има предвид.

Аз започнах да разправям един крайно интересен анекдот, но докато говорех, с лека изненада установих, че никой не ми обръща ни най-малко внимание. Това ми се стори доста грубо, но внезапно ми просветна, че през пялото време съм си говорил наум, сам на себе си, а не на глас, тъй че те естествено не бяха разбрали изобщо, че им разказвам нещо, и вероятно се бяха озадачили, като не разбираха причината за оживлението, изписано на лицето ми, нито на красноречивите ми жестикулации. Крайно необичайно е някой да допусне такава грешка. Не помня и на мен самия да ми се е случвало подобно нещо преди.

Малко по-късно помощникът на енорийския свещеник ни показа фокуси с карти. Попита ни дали сме запознати с играта, наричана „фокус с три карти“. Обясни, че представлявала ловък номер, с помощта на който долни и безскрупулни мъже, чести посетители на конните надбягвания, с измама ограбвали глупави млади хора. Номерът бил много прост: всичко зависело от бързината на ръцете. Точно тази бързина подвеждала окото.

Той заяви, че ще ни покаже мошеническия трик, за да можем да сме информирани и да не ни измамят, след което взе колодата карти на чичо Джон от кутийката за чай и като избра три карти, две от две до десет и една дама, седна на килима пред камината и ни обясни какво се готви да направи.

— Сега ще взема тези три карти, ето така — каза той, — и ще ви дам възможност да ги видите. После полекичка ще ги поставя върху килима обърнати и ще ви подканя да посочите дамата. Вие ще си мислите, че знаете коя карта е дамата… — И той извърши каквото бе описал.

Старият господин Кумс, който е и един от нашите църковни настоятели, заяви, че дамата е по средата.

— Само си мислите, че е така — с усмивка каза помощникът на енорийския свещеник.

— Изобщо нищо не си мисля — отвърна господин Кумс.

— Казвам ви, че е средната карта. Залагам пет шилинга на средната карта.

— Ето на, точно това ви обяснявах — рече помощникът на енорийския свещеник, обръщайки се към останалите от нас, — именно по този начин глупавите младежи се подвеждат и губят парите си. Убедени са, че са видели къде е картата, но само си въобразяват. Не могат да проумеят, че бързината на ръката е измамила окото им.

Той разправи, че му било известно как някои млади хора тръгвали на състезание по гребане или на игра на крикет с доста лири в джоба, а се връщали още рано следобед без пукната пара, защото са прахосали всичко на тази безнравствена игра.

Той заяви също и че ще вземе половината от петте шилинга на господин Кумс, защото така ще му даде добър урок и вероятно по този начин господин Кумс ще си спести бъдещи загуби; а другата половина щял да предостави за помощ на бедните.

— Не берете грижа за тях — отвърна му господин Кумс. — И не пипайте монетата, това е всичко.

След което той постави парите си върху средната карта и я обърна.

Действително се оказа дамата!

Ние всички останахме много изненадани, особено помощникът на енорийския свещеник.

Той обясни, че понякога и това ставало — можело човек най-случайно да заложи на вярната карта.

Помощникът на енорийския свещеник обясни, че това е най-голямата беда, която човек може сам да си навлече, ако съзнава какво върши, защото когато се пробва и спечели, развива вкус към така наречената игра и се подмамва да продължава да рискува, дотогава, докато не му се наложи да се откаже, разорен и съсипан.

След това той повтори номера. Господин Кумс заяви, че този път дамата е до кофата за въглища и искаше да заложи пет шилинга на тази карта.

Ние му се изсмяхме и се опитахме да го разубедим. Той не искаше да слуша никакви съвети и настоя да заложи.

Помощникът на енорийския свещеник каза: така да бъде, бил го предупредил и друго не можел да стори. Ако той (господин Кумс) бил решил да изглупява, то тогава нека същият (господин Кумс) да прави каквото ще.

Помощникът на енорийския свещеник каза, че трябва да вземе петте шилинга, с което да се възстанови положението с помощта за бедните.

И тъй, господин Кумс постави две монети върху картата до кофата за въглища и я обърна.

И пак беше дамата!

Сетне чичо Джон заложи два шилинга и също спечели.

След което всички ние играхме и всички спечелихме. Тоест, всички без помощника на енорийския свещеник.

Той изживя много тежки мигове. Не познавам друг човек, който да е имал толкова лош късмет на карти. Губеше всеки път.

След това пихме още пунш, а чичо направи страшно смешна грешка, когато го смесваше: забрави да сложи уиски. Ах, колко му се смяхме — накарахме го после да сложи двойна доза, за неустойка.

Ех, колко забавно ни беше онази вечер!

След което, по един или друг начин, явно сме стигнали до призраците, защото следващият ми спомен е, че си разказвахме взаимно истории за привидения.