На живот и смърт с живота се боря,
на живот и смърт със бога споря,
на живот и смърт смъртта не приемам,
на живот и смърт по своя път поемам.
Че животът е смърт, а смъртта — нов живот,
че пътят на всички ни свършва в гроб,
че всички спазваме този вселенски кивот,
че дори свободен, всеки остава му роб.
Но защо ни е тленност, защо ни е плът,
не можем ли без нея да вървим по своя път,
не ни ли тя само със себе си оковава,
не е ли тя онова, що накрая прах става?
Не. Тя, плътта ми трябва.
Не. Заради нея тук и аз оставам.
Не. Заради нея на живот и смърт с бога споря.
Не. Заради нея на животи смърт с живота се боря…