В една малка кула, далече от хора,
живееше стар и премъдър монах.
Той знаеше пътя навън от затвора,
но тук той остана и живя без грях.
Във малката кула, съвсем аскетична,
той мислеше сам и далеч от хора,
създал си бе слава тъмна, мистична,
никой не идваше в неговата гора.
И денем и нощем той мисли усърдно
и писа той странни, потайни слова,
написа книга след премеждия трудни —
заветът на знанието беше това.
Сега тази кула лежи разрушена,
времето с пръст и прах я покри,
но от книгата стара, отдавна забравена
искрица припламна, пожар днес гори.
Заветът оставен нявга от монаха бил е:
„Учи се, Човеко, знанието е сила!“