Видях човек с брадва в ръка,
отне живота на едно дърво,
попитах го защо прави това,
а той ми каза с него да вървя.
Вървяхме, стигнахме при друг човек,
дървото зверски обезобрази,
отново неразбиращ, с въпросите подех,
а той ми каза — с мен върви.
Заведе ме и той при друг,
едно дърво на много става,
а аз пак питах, мъничко напук,
отново пътя трябваше да хвана.
Накрая стигнахме едно момче
и цялото рушене то ми обясни,
измайстори то свирка от това дръвче —
с прекрасна песен… и ми я дари…