Седма главаИ още планети!

В междучасието Хана и Джорджи отидоха по работа в библиотеката, а аз и Меган излязохме на двора. Беше прекрасен слънчев ден, така че седнахме на най-близката пейка, навихме ръкавите си и се запрепичахме на слънце.

— Чудя се на коя ли зодия е покровител Слънцето? — взе да размишлява Меган, като извади една ябълка от чантата си и започна да я яде.

— Ей сега ще разбера — отговорих, бръкнах за телефона си и бързо написах съобщение на Неса, в което я питах коя планета за коя зодия се грижи.

— Мислиш ли, че всички те живеят в Осбъри? — попита Меган, докато чакахме Неса да отговори.

— Че от къде на къде? — отвърнах аз.

— Може би Осбъри е нещо като Стоунхендж или Гластънбъри, или някое друго такова свещено място, нали се сещаш. Това би обяснило всичко. Някои места просто имат положителни вибрации и Осбъри е едно от тях. Много ми харесва да ходя там. А и ти каза, че според Неса онзи човек с компютърния клуб е един от хората-планети.

— Ури. Мда, най-вероятно — отвърнах. — Неса твърди, че десетте планети се разхождат наоколо в човешки облик, така че предполагам, все някъде им се налага да живеят. Но колко странно само звучи всичко това!

Меган сби отново рамене.

— Сигурно звучи странно, но кой всъщност знае кои сме или откъде сме дошли и какъв е смисълът на всичко това? Може би да си Момиче на зодиака е някакво вълшебство.

— За теб може и да е, но знаеш, че аз не вярвам във вълшебства като тебе, Мег.

— Напротив, вярваш — каза тя, — само трябва да отвориш съзнанието си за тях. Не е задължително вълшебството да е странно. То е навсякъде около нас. Абсолютно навсякъде. Живеем с него всеки ден.

— Да бе — отвърнах. — Меган пак се отнесе.

— Не, наистина, Тори — каза тя и взе една семка от ябълката си. — Ето погледни това, то също е вълшебство.

Потупах я леко по главата.

— Меган, скъпа луднала приятелко, какво си пила? Не искам да те разочаровам, но това тук е ябълкова семка.

— Аха, мъничка е, нали? Почти не се забелязва, но ако я посееш в земята, ще израсне високо, високо, по-високо и от нас и ще се превърне в дърво. Дърво с листа и цветове, което ще ражда плодове. — Тя държеше семката вдигната във въздуха. — Но можеш ли да видиш нещо от това сега? Не, само семка. Една нищо и никаква семка, която обаче може да роди всички тези неща. Не е ли това вълшебство?

Не се бях замисляла за това досега, но от начина, по който тя го представи, си помислих: Леле, та това наистина си е вълшебство, а никога не съм смятала появата на дърветата и цветята от нищото за нещо странно.

— Може и да е така, но това е природата. Тя е нещо друго. Ала какви са онези хора от телефона и Неса, о, малко, но умно създание? Цяла сутрин се опитвам да намеря обяснение. Например, да не би да става въпрос за някакъв астрологически клуб и всички те да са негови членове? Разбираш ли, Меган, притеснявах се, че Неса може да е избягала от лудницата. Всъщност тази сутрин реших, че не искам да имам нищо общо с тях, но после… ох. Вече не знам какво да си мисля.

— Не им обръщай гръб — каза Меган. — Мисля, че в тях има нещо специално. Не са като онези хора, които се маскират като любимите си герои от историята, киното или някоя книга. Те са много повече от това. Мисля, че трябва да им се довериш и да повярваш на Неса, когато ти казва, че са тук, за да ти помогнат. Дай ми телефона си да проверя дали има и други от тях там.

Дадох й го и докато я гледах през рамо, тя направи същото като в автобуса по-рано.

На екрана се появи витрината на деликатесен магазин.

— Ето един — каза Меган.

Някакъв мъж с доста закръглен корем излезе от магазина и помаха, сякаш ни виждаше. Имаше престилка на бели и зелени райета и се бе ухилил до ушите. Посочи към изложените на витрината апетитни сладкиши, а камерата ги приближи. Единият от тях бе покрит с бяла глазура, върху която бе написано със светлосини букви „Джо е Юпитер“.

— Жестоко — каза Меган. — А и тези сладкиши изглеждат страшно вкусни.

Неочаквано образът на екрана бе заменен от искрящо сини завеси, които се вдигнаха, и зад тях се появи Ури. Беше на някаква сцена и носеше същия електриковосин гащеризон, с който го бях виждала. Но този път караше в кръг велосипед с едно колело и държеше отворен яркосин чадър. Той махна с ръка и започна да се сипе сняг. Едър сняг, който застилаше земята като с бял килим. Посочи с ръка към снега и думите: „Ури е Уран“, се появиха върху него, сякаш някой ги бе изписал с пръчка.

— Това е собственикът на компютърния клуб — възкликнах. — Ури.

— Истинско вълшебство — възкликна удивено Меган. — Така ми се иска аз да бях Момиче на зодиака. Чудя се кой ли щеше да ми е покровител? Нека видим дали Неса е отговорила на съобщението ти!

Точно в този момент телефонът сигнализира за получено съобщение.

— Ти си зодия Риби, нали? — попитах.

Меган кимна и погледна съобщението.

— Неса е отговорила на запитването ти — рече тя и започна да го чете. — „Овен се управлява от Марс, Телец — от Венера, Близнаци — от Меркурий, Рак — от Луната, Лъв — от Слънцето, Дева — от Меркурий, а… Везни — от Венера, Скорпион — от Плутон, Стрелец — от Юпитер, Козирог — от Сатурн, Водолей — от Уран и Риби — от Нептун“. Та това съм аз. Значи моят покровител е Нептун.

— Хайде да се обадим на Неса и да я попитаме къде е той.

Меган набра бързо номера и ми подаде телефона.

— Здравей, Тори — прозвуча гласът на Неса. — Радвам се да те чуя.

— Ъъъ… здравей! Тук съм с приятелката си Меган. Тя е зодия Риби и би искала да разбере кой е Нептун и къде е.

— Няма проблем, съкровище. Той е собственик на ресторантчето за риба и пържени картофки в Осбъри — отвърна тя и аз веднага предадох на Меган.

— Не може да бъде — възкликна тя. — Питай за зодия Овен. И Марс. Хана е Овен.

— А Марс? — попитах Неса.

— Марио Арес. Той е войник. Преподава самоотбрана и бойни изкуства в залата към църквата в Осбъри. И преди да си ме попитала, аз съм собственичка на салона за красота, също в Осбъри.

— Имаш предвид „Пентаграм“? — попитах.

— Да, точно този.

— Имаше го на рекламната листовка, която ми даде.

— Трябваше да се погрижа да се срещнем по един или друг начин.

— А ще се срещна ли с всички планети? Всичките ли ги имам в телефона си?

— Не всички — отвърна тя. — Момичето на зодиака среща само някои от тях през месеца си. Само онези, които имат силно въздействие върху хороскопа ти. Добре, трябва да затварям. До после. Обади се, ако имаш нужда.

— Благодаря. До после.

Затворих телефона и погледнах Меган.

— Ти беше права. Осбъри. Голяма част от тях са в Осбъри.

Меган ме погледна самодоволно.

— Наясно съм какви ги говоря — повече, отколкото хората подозират — рече тя.

Кимнах й. Сигурно беше права. Може би твърде бързо бях обърнала гръб на приказните й истории и теориите й за вълшебството.

В този момент звънецът удари. Имах чувството, че някой ми бе разбъркал мозъка с миксер. Сякаш цял един нов свят, пълен с хора и възможности, се бе разкрил пред мен и ме караше наистина да преосмисля начина, по който възприемах нещата. Може би нищо не беше такова, каквото изглеждаше, и никой не беше само такъв, за какъвто се представяше. Аз бях Тори Тейлър, но също така бях и Момиче на зодиака. Неса управляваше салон за красота, но освен това беше и планета. Ха! Каквото и да беше всичко това — вълшебство или лудост, — имах чувството, че ще промени живота ми към по-добро.

Загрузка...