Рецепта за успех

Осма главаПомощ!

— О, неее — чух как мама изплака от кухнята. Беше понеделник вечер. Бях горе в стаята си и правех тайно картичка за наближаващия рожден ден на Дан. И той като мен беше Телец. Много ме бива в рисуването и често при специални поводи сама си правя картички за приятелите и семейството. Когато чух мама, се втурнах надолу по стълбите.

— Какво? Какво стана? — попитах паникьосана. Тя седеше до кухненската маса с писмо в ръката и купчина пликове пред нея. Беше пребледняла и изглеждаше ужасена.

Мама вдигна писмото.

— Не мога да повярвам — каза.

— Какво е станало, мамо? Да не би татко нещо? Или баба и дядо? Какво се е случило?

Минута по-късно Уил, Дан, Андреа, Мармит и Мийтлоуф също дотичаха в кухнята. Нищо не оставаше незабелязано в малка къща като нашата.

— Работата ми — изстена мама, — нямам вече работа.

— Но как така? — попита Андреа. — Господин Лоу те харесва.

— Мести се в Шотландия — изохка мама. — Очакваше се, но не и толкова скоро. Той и дума не каза днес, докато бях на работа.

— Страхливец — каза Уил. — Би трябвало да ти го каже лично.

— Господин Лоу не го бива много в общуването с хората — каза мама, — само с животните. Ето защо е толкова добър ветеринар.

— А няма ли да продаде клиниката? — попитах. — Сигурно някой друг ще я поеме?

— Ами да, все някой трябва да се грижи за животните в околността — допълни Уил.

Мяу — измяука Мийтлоуф, като да се съгласи с Уил. Главата си залагам, че понякога котките разбират какво говорим.

Мама кимна.

— В писмото пише, че е продал клиниката и че новият ветеринар се мести с целия персонал от предишното си място. Нямат нужда повече от мен. Нищо чудно, че не е могъл да ми го каже лично. Поне пише, че съжалява.

Дан отиде при мама и я прегърна.

— Ще си намериш друга работа — каза той.

— Да, ще си намериш. Нека ви направя чай — рече Андреа и всички се засуетиха наоколо, сякаш чаят и препечените филийки щяха да оправят положението.

Десет минути по-късно бяхме насядали около масата, хапвахме препечени филийки с мармалад и се чудехме какво да кажем.

— Може да се наложи да се преместим — каза мама уморено. — Съжалявам, деца, но… миналият месец повишиха наема, а сега и без работа…

— Но ти ще си намериш друга работа — повтори отново Дан.

— Ще се опитам, скъпи — отговори мама, — но за момента няма кой знае какъв избор. Съседката, госпожа Несбит, още миналата седмица каза, че тя и сестра й ходили до трудовата борса и там не предлагали почти нищо. Само още работа за чистачки към големите агенции, но те вземат по-голямата част от печалбата и плащат на работниците жълти стотинки.

Атмосферата около масата стана тягостна. Тази къща си беше тясна за петима ни.

— Ще измислим нещо, мамо — казах. — Все ще изскочи нещо. Кога трябва да платим наема?

— След седмица, в събота. Него мога да го платя, но следващия…

— В такъв случай се налага да съберем заедно главите си и да намерим решение — рече Андреа.

Като по сигнал Уил, Дан, Андреа и аз доближихме главите си една до друга. В прекия смисъл на думата. Това беше семейна шега, която измислихме като малки. Уил беше инициаторът. Като ни видя всички приведени, докосвайки главите си като в ръгби мач, мама се усмихна. Не че помогна особено, само дето ако някой имаше въшки, щеше да ни ги предаде. Ех, уютът на семейните сбирки!

Изведнъж се сетих за Неса и нейната група от хора-планети. Кои или какво бяха те, все още не ми беше ясно, но тя ми бе казала, че са тук, за да помагат.

— Може и да успея да направя нещо — казах, когато всички седнахме обратно по местата си.

— Да бе. И какво точно? — попита мама.

— Ъъъ… аз… ъъъ… казах ли ти за…? Не. Ами. Може би не. Откъде ли да започна? А да. Онзи ден… Не. Млъкни, Тори…

Всички се вторачиха в мен, сякаш се бях смахнала. Тъкмо се канех да им кажа, че съм Момиче на зодиака и можех да разчитам на помощта на група извънземни, само да им свирнех или звъннех, но изведнъж осъзнах колко налудничаво би прозвучало всичко това.

— Ъъъ… трябва да се обадя по телефона — рекох и се втурнах към коридора и нагоре по стълбите към стаята си, където бързо набрах Неса на мобилния.

— Здравей, Неса — казах, когато тя вдигна, — имам нужда от помощта ти.

— Добре, с какво мога да съм ти полезна?

— Мама изгуби работата си. Можеш ли да й намериш друга?

— Да намеря работа на майка ти?

— Ами да, ти имаш салон за красота, Джо има кафене. Срещнах и Ури, собственикът на интернет клуба. Няма ли нужда някой от вас от продавач или нещо такова? Мама може и да чисти.

— О, Тори, миличка, нещата не стоят точно така.

— Но аз имам нужда от помощ, а ти каза, че би могла да ми помогнеш.

— Да, ще ти помогна, но във връзка с влиянията в хороскопа ти и как да се справиш с тях. Аз съм тук, за да ти помогна да постигнеш своя потенциал.

— Аз съм си добре. Не аз имам нужда от помощ, а мама.

— Но тя не е Момиче на зодиака, Тори — каза Неса, — а ти.

— Обаче тя е майката на Момичето на зодиака и каквото се случва на нея, засяга и мен, нали? Имаме нужда от реална помощ. А не помощ относно влиянията или пък потенциала и тям подобни. Може да изгубим дома си.

— Изчакай така — каза Неса. — Нека да погледна хороскопа ти. Хм. Тук има няколко сблъсъка с Ури…

— Какво ще рече това?

— Трудно е да се каже, щом става въпрос за Уран. Това е планетата на неочакваното. Което ще рече, че изненади могат да се появяват като гръм от ясно небе. Не че ще се сблъскаш със самия Ури, а само с влиянието му. Да видим, какво още. Дааа… Казах ти, че ти предстоят няколко урока, нали?

Бегло си спомних, че ми спомена нещо такова на бала.

— Да.

— Така… нека да видим… да. Тори, очертава се, че те очаква тежък период. Съжалявам, мила, но с повечето момичета на зодиака е така. Това донякъде е и причината, поради която са избрани. Имам предвид, какъв е смисълът да помагаш на някого, чийто живот е безоблачен? Така че… от това, което виждам пред себе си, урокът ти за този месец е да съумееш някак да мобилизираш уменията си. Трябва да проумееш, че чудесата не падат от небето, а трябва ти да ги предизвикаш да се случат.

— Да предизвикам какво?

— Чудесата. Решенията на твоите проблеми. Трябва да ги предизвикаш.

Да ги предизвикам? — помислих си. — Що за съвет е това? Едва ли би могла да звучи по-неопределено.

— Ти си Телец — каза Неса. — Знаеш ли, че всички знаци са свързани със земята, въздуха, водата или огъня?

— Не — отвърнах, но бях сигурна, че щеше да ми разкаже.

— Да, така е. Всичките дванайсет знака са или огнени, или въздушни, или земни, или водни. Огнените знаци са Стрелец, Лъв и Овен. Въздушните знаци са Водолей, Везни и Близнаци. Водните знаци са Риби, Рак и Скорпион, а земните знаци са Козирог, Дева и Телец.

— Значи аз съм земен знак. Ъъъ… много мило от твоя страна, Неса, да ми разкажеш всичко това, но какво общо има то?

— Трябва да се научиш да използваш силните си страни, Тори. Примерно земните знаци са страшно практични. И в много отношения са си точно такива — земни, здраво стъпили на земята. Не се реят из облаците като някои други знаци. Това, което имам предвид, съкровище, е, че като Телец, си изключително практична. Сигурна съм, че ще измислиш някакво разумно решение.

— Като какво например? — попитах.

— О, изчакай малко, Ури има съобщение за теб. — Тя замълча за момент, а някъде встрани чух нечий глас. — Той казва, че най-неочаквано ще те осени вдъхновение. Не се притеснявай!

— Значи не можеш да намериш работа на мама? — попитах.

— Не виждам такова нещо тук — отвърна Неса.

Безполезно — рекох си, — напълно безполезно.

— Добре, благодаря — отговорих, макар да си помислих: „Благодаря за нищото“.

Затворих телефона и се запътих обратно при останалите долу. Бях така разочарована, задето Неса не можа да ми помогне, че ритнах от безсилие шкафа в коридора, минавайки покрай него. Вратата му се отвори и една от играчките на Дан, Екшън Мен, падна пред мен. Препънах се в нея, политнах и се приземих по корем на килима. Изправих се на колене да прибера играчката в шкафа, но като го отворих, хиляда неща се стовариха върху мен.

— Ааа! — изплаках, когато стари дрехи, хавлии, играчки, списания и игри се изсипаха оттам. Книги се катурнаха от най-горния рафт, кутия със стари обувки, дори и една от старите ми кукли Барби полетя надолу и се приземи на главата ми. — Ау!

Мама дотърча по стълбите.

— Какво става тук? Добре ли си, Тори? — попита тя, когато ме видя просната на килима, притисната от бейзболна бухалка, дъска за „Монопол“ на гърдите ми и шотландска Барби, седнала на главата ми.

— Почти — отвърнах, като си потърках главата.

Тогава мама погледна към наполовина изпразнения шкаф и нещата, които бяха изпопадали на килима.

— Предполагам, трябвало е да изхвърлим всичко това още преди месеци — каза тя с усмивка. — Благодаря ти, че ни напомни!

— Мамо, само преди малко можеше да умра!

— Можеше — отвърна тя, но не изглеждаше особено загрижена. Беше заета с оглеждането на боклуците, които се бяха разпилели. — Наистина трябва да се отървем от тия джунджурии, а?

Стана ми ясно, че нямаше да получа никакво съчувствие от нея, след като разбра, че съм добре. При все това реших да полежа още малко там и да си попъшкам. И докато си лежах така — бум! Като гръм от ясно небе, ме осени вдъхновение.

Седнах и изместих десния крак на Барби от лявото си ухо. Ури се оказа прав. Както и Неса. „Използвай възможностите си“ — ми бе казала тя. „Най-неочаквано ще те осени вдъхновение“ — пък бе казал той. Беше толкова ясно.

— Измислих, мамо — извиках аз, — знам какво да направим, за да спечелим нещо отгоре.