Ренесанс

27.

Ецио отпусна ръка и книжката със сонети на Лоренцо се изплъзна от нея. Смъртта на Кристина още повече укрепи волята му да унищожи причинителя й. Неговият град бе страдал достатъчно под управлението на Савонарола и твърде много негови съграждани от всяка възможна сфера на живота бяха заробени от Монаха. Потъпкваха правата, изолираха в усамотение или изпращаха в изгнание всеки, осмелил се да се опълчи. Време беше да се действа.

— Прокудиха мнозина, които можеха да ни бъдат полезни — обясни Макиавели. — Но дори основните врагове на Савонарола извън града държава, имам предвид дука на Милано и нашия стар приятел Родриго, папа Александър VI, не съумяха да го елиминират.

— А какви са тези клади?

— Най-голямото безумие от всичко. Савонарола и сподвижниците му организират групи от свои поддръжници да обикалят от врата на врата и да изискват да им предадат всички предмети, които те смятат за съмнителни, дори козметика и огледала, да не говорим за картини, книги, заклеймени като неморални, всякакви игри, включително шах и за Бога, музикални инструменти… каквото се сетиш. Ако Монаха и последователите му решат, че нещо отклонява вниманието от религията, то отива на Пиаца дела Синьория, озовава се в „позорната“ купчина и изгаря на кладата. — Макиавели поклати глава. — Така Флоренция изгуби много от цената и много от красотата си.

— Но нима на града вече не му е дошло до гуша от това поведение?

Лицето на Макиавели грейна.

— Дошло му е, а това чувство е най-добрият ни съюзник. Според мен Савонарола е дълбоко убеден, че наближава денят на Страшния съд — единственият проблем е, че няма никакви признаци за това и дори горещите му последователи започват да губят вярата си. За беда не са малко влиятелните и властни хора, които го подкрепят безусловно. Ако можехме да ги отстраним…

Ецио се впусна трескаво да издирва и елиминира редица високопоставени поддръжници на Савонарола, хора от най-разнородни гилдии — бележит художник, стар войник, търговец, няколко свещеници, доктор, фермер и един-двама аристократи — до един прегърнали идеите, насадени от Монаха. Някои осъзнаваха безразсъдството на делата си, преди да умрат, други оставаха непоклатими в убежденията си. При изпълнението на тази неприятна задача самият Ецио нерядко се озоваваше в смъртна опасност. Но скоро слуховете започнаха да завладяват града — говореше се по късна доба, шепнеше се в долнопробните таверни и задните улички. Асасинът се завърна. Асасинът е тук, за да избави Флоренция…

На Ецио му се късаше сърцето да гледа родния град, града на семейството му, на всичко, което бе наследил, поруган от омразата и безумието на религиозния фанатизъм. Той упражняваше смъртоносния си занаят със свито сърце, като леденостуден вятър, прочистващ опропастения град от онези, които бяха отнели славата на Флоренция. Както винаги, той убиваше със състрадание, разбирайки, че няма друг път за отклонилите се толкова далеч от Бог. През тази мрачни дни той нито за миг не се отклони от дълга си към Кредото на асасина.

Постепенно духът на града се възвърна и Савонарола осъзна колко са намалели сподвижниците му. Макиавели, Лисицата и Паола помагаха на Ецио, като подготвяха бунта, подклаждан от бавния, но мощен процес на просветляване на масите.

Последната мишена на Ецио беше един заблуден свещеник, когото завари да проповядва пред църквата „Санто Спирито“.

— Граждани на Флоренция! Елате! Съберете се. Чуйте добре какво ви говоря. Краят наближава! Сега е моментът да се покаете! Да помолите за Божията милост. Слушайте думите ми, ако сами не можете да прозрете какво се случва. Знаците са навсякъде около нас: размирици, глад, болести, корупция! Това са предвестниците на мрака! Трябва да служим Богу непреклонно и всеотдайно, иначе те ще ни погълнат до един! — Той обходи тълпата с искрящия си поглед. — Виждам, че се съмнявате и ме вземате за луд. Ах… но не казаха ли римляните същото за Исус? Знайте, че аз също като вас бях несигурен, бях уплашен. Но това беше преди Савонарола да дойде при мен. Той ми разкри истината! Най-накрая очите ми прогледнаха. Затова стоя днес тук пред вас с надеждата да отворя и вашите очи! — Проповедникът спря, за да си поеме въздух. — Разберете, че сме пред бездна. От едната страна — славното, величаво Царство Божие. От другата — бездънна яма от отчаяние! Вече се полюлявате заплашително над ръба. Хора като Медичите и другите фамилии, които някога наричахте господари, търсеха земните блага и изгоди, те забравиха вярата си за сметка на материалните удоволствия и биха искали да видят как всички правите същото. — Той отново направи пауза, този път за повече драматизъм, и продължи: — Мъдрият ни пророк беше казал: „Единственото добро, което дължим на Платон и Аристотел, са многобройните аргументи, които можем да използваме срещу еретиците. Ала както те, така и другите философи сега са в ада“. Ако цените безсмъртните си души, ще се отвърнете от този недуховен път и ще прегърнете учението на нашия пророк Савонарола. Тогава ще осветите телата и душите си, ще откриете Славата Божия! И накрая ще станете онова, което е целял нашият Създател: верни и покорни слуги!

Тълпата обаче, и без това оредяла, започваше да губи интерес и последните хора вече се отдалечаваха. Ецио пристъпи напред и заговори на заблудения свещеник:

— Струва ми се — рече той, — че имаш собствени виждания.

Свещеникът се изсмя.

— Не всички от нас се нуждаеха от убеждаване или натиск, за да повярват. Аз вече вярвах. Всичко казано е истина!

— Нищо не е истина — отвърна Ецио. — А това, което аз знам, не ме улеснява. — Той измъкна ножа си и го заби в свещеника. — Requiescat in pace — промълви и преди да му обърне гръб, покри главата му с расото.

Пътят беше дълъг и тежък, но към края му самият Савонарола стана неволен съюзник на асасина, тъй като финансовата мощ на Флоренция се сриваше: Монаха презираше търговията и трупането на пари — двете неща, направили града толкова велик. И все пак денят на Страшния съд не дойде. Вместо това един либерален калугер от францисканския орден предизвика Савонарола да се подложи на огнено изпитание. Монаха отказа и авторитетът му понесе нов удар. До началото на май 1497 година много от младите жители на града излязоха на протест, който прерасна в бунт. Лека-полека започнаха да се отварят старите таверни, хората се върнаха към песните и танците, към хазарта и разгулния живот — всъщност заживяха весело. Предприемачите и банките заработиха отново, а заточениците започнаха да се завръщат в освободените от режима на Монаха квартали. Това не се случи за една нощ, но в края на краищата, почти година след бунта — защото Савонарола държеше здраво властта — крахът му вече изглеждаше неизбежен.

— Добре се справи, Ецио — похвали го Паола, докато с Лисицата и Макиавели чакаха пред портите на комплекса „Сан Марко“, заобиколени от огромна нетърпелива и буйна тълпа, насъбрала се от освободените райони.

— Благодаря ти. Но какво ще стане сега?

— Гледай — рече Макиавели.

Вратата се отвори със силен трясък над главите им и снажна фигура в черни одежди се появи на един от балконите. Монаха погледна тържествуващо към насъбралите се.

— Тишина! — заповяда той. — Искам тишина!

Стъписана, тълпата притихна.

— Защо сте тук? — запита Савонарола. — Защо ме притеснявате? Трябва да пречиствате домовете си!

Но тълпата изрева с неодобрение.

— От какво? — провикна се един мъж. — Вече всичко си ни отнел!

— Възпирам ръката си! — кресна в отговор Савонарола. — Но сега ще правите каквото ви наредя! Ще се подчините!

В този миг от полите си той извади Ябълката и я вдигна високо. Ецио видя, че единият пръст на ръката, с която я държи, липсва. Ябълката мигновено засия, а тълпата се отдръпна назад и зина. Но Макиавели, запазил спокойствие, зае позиция и без да трепне, хвърли кинжал, който се заби в предмишницата на Монаха. С вик на болка и ярост Савонарола изпусна Ябълката и тя падна от балкона върху навалицата.

— Неее! — провикна се той. Но изведнъж сякаш се смали — изглеждаше посрамен и жалък. На тълпата това й стигаше. Тя се втурна напред и атакува портите на „Сан Марко“.

— Бързо, Ецио — каза Лисицата. — Намери Ябълката. Не може да е далеч.

Ецио я виждаше да се търкаля незабелязвана от никого под краката на хората. Той се гмурна сред блъсканицата и получи няколко силни удара, но поне успя да я стигне. Бързо я скри на сигурно място в кесията на колана си. Портите на „Сан Марко“ вече бяха отворени — вероятно някои от братята вътре сметнаха дискретността за по-добрата страна на куража и предпочетоха да спасят църквата, манастира и собствената си кожа, прекланяйки се пред неизбежното. Сред тях не липсваха и такива, на които деспотизмът на Монаха беше дотегнал. Тълпата се втурна през портите и само няколко минути по-късно се появи отново, понесла ритащия и крещящ Савонарола върху раменете си.

— Отведете го в Палацо дела Синьория — разпореди Макиавели. — Нека там да го съдят!

— Идиоти! Богохулници! — крещеше Савонарола. — Бог е свидетел на това кощунство! Как смеете да се отнасяте така с Неговия пророк! — Гневните викове на тълпата донякъде го заглушиха, но посинял от бяс и уплаха, той не спираше, защото разбираше — макар да не използваше такива понятия — че това е последното хвърляне на заровете. — Еретици! Всички ще горите в ада заради това! Чувате ли ме? Да горите дано!

Ецио и другите асасини последваха тълпата, отнасяща Монаха, който продължаваше да бълва смесица от молби и заплахи:

— Божият меч ще падне върху земята бързо и неочаквано. Освободете ме, защото само аз мога да ви спася от гнева Му! Чеда мои, обърнете ми внимание, преди да е станало късно! Има едно-едничко истинско спасение, но вие загърбвате пътя към него заради материални облаги! Ако не се поклоните отново пред мен, цяла Флоренция ще усети Божия гняв — и ще падне също като Содом и Гомор, защото Той ще узнае низостта на предателството ви. Aiutami, Dio58! Десет хиляди Юди ме повалят!

Ецио беше достатъчно близо и чуваше как носещите Монаха хора говорят:

— Пфу, стига с твоите лъжи. От теб сме видели само нещастия! Бълваш само омраза още откакто пристигна тук!

— Бог може и да е в ума ти, братко — рече друг, — но е далеч от сърцето ти.

Приближаваха Пиаца дела Синьория. Множеството викаше триумфално.

— Достатъчно сме страдали! Отново ще бъдем свободни хора!

— Скоро в града ни ще се върне светлината на живота!

— Трябва да накажем предателя! Той е истинският еретик! Той изопачи Божиите слова, както му е угодно! — викаше една жена.

— Най-накрая скъсахме ярема на религиозната тирания — възкликна друг. — Сега Савонарола ще си получи наказанието.

— Истината свети в умовете ни, страха го няма! — подвикна трети. — Думите ти вече нищо не струват, Монахо!

— Представяше се за Негов пророк, но думите ти бяха мрачни и жестоки. Наричаше ни марионетки на дявола — а пък аз мисля, че истинската марионетка си ти!

Не се налагаше Ецио и приятелите му да се намесват повече — задействаната от тях машина щеше да свърши останалото. Водачите на града, бързащи не само да спасят собствената си кожа, но и да се докопат отново до властта, се изсипаха от сградата на Съвета, за да демонстрират подкрепата си. Издигнаха сцена и около три дървени кола върху нея струпаха огромна купчина подпалки и дърва. Завлякоха Савонарола и двамата му най-горещи поддръжници в сградата на градския съвет за кратък и яростен процес. Както той не беше проявил капка милост, така и за него нямаше да има прошка. Скоро подсъдимите се появиха оковани, изтикаха ги до стълбовете и ги завързаха за тях.

— О, Господи Боже мой, смили се над мен — стенеше умолително Савонарола. — Избави ме от прегръдката на Лукавия! Обграден съм от грешници, затова те призовавам за спасение.

— Ти искаше да изгориш мен! — злобно подвикна един човек. — Сега везните се обърнаха.

Екзекуторите набучиха факлите в дървата около коловете. Ецио наблюдаваше и си спомняше как преди години близките му намериха края си на същото това място.

— Infelix ego — молеше се Савонарола с мощен глас, изпълнен с болка под напора на разпалващия се огън. — Omnium auxilio destitutus59. Наруших законите на небето и земята. Накъде да се обърна? При кого да отида? Кой ще се смили над мен? Не смея към Небето да погледна, защото горко съм грешил пред него. Подслон не ще намеря на Земята, защото и за нея съм позор…

Ецио се приближи, доколкото бе възможно. „Въпреки цялата мъка, която ми причини, никой човек, дори и този, не заслужава да умре в такива болки“ — помисли си той. Извади заредената си pistola от кобура и я закрепи към механизма на дясната си ръка. В същия момент Савонарола го забеляза и впери поглед в него — донякъде уплашен, донякъде обнадежден.

— Това си ти — рече той, надвиквайки се с рева на огъня, макар че двамата се разбраха почти безмълвно. — Знаех, че ще дойде този ден. Братко, моля те, прояви милостта, която аз не проявих към теб. Изоставих те на произвола на вълците и псетата.

Ецио вдигна ръка.

— Сбогом, padre — рече той и стреля. Движението на Ецио и гърмежът на пистолета останаха незабелязани сред суматохата и пращенето на огньовете. Главата на Савонарола се отпусна върху гърдите му. — Върви си сега в мир, за да те съди твоят Бог — прошепна Ецио. — Requiescat in pace.

Той хвърли поглед към двамата монаси — Доменико и Силвестро — но те вече бяха мъртви, а пръснатите им вътрешности цвърчаха върху огъня. Вонята на изгоряло месо изпълни ноздрите на всички наоколо. Тълпата започна да утихва. Не след дълго единствените шумове долитаха откъм пропукващите дърва, които довършваха делото си.

Ецио се отдалечи от кладите. Забеляза застаналите наблизо Макиавели, Паола и Лисицата да го наблюдават. Погледът му срещна очите на Николо, който му даде окуражителен знак. Ецио знаеше какво трябва да направи. Покатери се на платформата от противоположния на кладите край и всички погледи се вторачиха в него.

— Граждани на Флоренция! — изрече той с ясен глас. — Преди двайсет и две години бях застанал точно тук и гледах как умират скъпите ми хора, предадени от онези, които се представяха за приятели. Жаждата за отмъщение размъти ума ми. Щеше да ме изяде отвътре, ако не беше мъдростта на няколко непознати, които ме научиха да преодолявам инстинктите си. Те не проповядваха отговори, но ме напътстваха как да се уча от себе си. — Ецио видя, че към другарите му асасини се е присъединил Марио, който му се усмихна и вдигна ръка за поздрав. — Приятели мои — продължи той, — ние нямаме нужда някой да ни нарежда какво да правим. Нито Савонарола, нито фамилията Паци, нито дори Медичите. Ние сме свободни да следваме собствения си път. — Поспря за миг. — Има хора, които ни отнемат свободата, а мнозина от вас — мнозина от нас, уви — с готовност им я дават. Но в наша власт е да избираме — да избираме това, което смятаме за истинско — и тъкмо упражняването на тази власт ни прави хора. Няма книга или учител, който ще ни даде отговорите или ще ни покаже пътя. Ето защо избирайте сами пътя си! Не следвайте мен или някого другиго!

Усмихвайки се на себе си, той забеляза колко разтревожени изглеждат някои от членовете на градската управа. Може би човечеството никога нямаше да се промени, но от време на време все някой трябваше да го сръгва в ребрата. Той скочи долу, наметна качулката върху главата си и се отдалечи от площада, поемайки по улицата, успоредна на северната стена на Синьорията, по която вече два пъти бе минавал тържествено. После се изгуби от поглед.

И така, за Ецио започна последната дълга и тежка мисия в живота му преди финалната и неизбежна битка. Заедно с Макиавели той свика другарите си от Ордена на асасините от Флоренция и Венеция да пребродят надлъж и нашир целия Италиански полуостров, въоръжени с копия от картата на Джироламо, и педантично да съберат липсващите от Великия кодекс страници: да претърсят провинциите Пиемонте, Трент, Лигурия, Умбрия, Венето, Фриули, Ломбардия; Емилия-Романя, Марке, Тоскана, Лацио, Абруцо; Молиза, Апулия, Кампания и Базиликата; опасната Калабрия. Застояха се навярно твърде дълго в Капри и прекосиха Тиренско море чак до Земята на похитителите — Сардиния, както и нечестивата престъпна Сицилия. Посещаваха крале и ухажваха графове, сражаваха се с тамплиерите, изпратени със същата задача — но в края на краищата постигнаха успех.

Събраха се отново в Монтериджони. Бяха изтекли пет години, а Александър VI — Родриго Борджия — вече остарял, но все така могъщ — оставаше глава на Римокатолическата църква. Влиянието на тамплиерите, макар и намаляло, все още представляваше сериозна заплаха.

Чакаше ги още много работа.