Само един поглед

Глава 47.

Пърлмътър и Дънкан бяха излезли от Гардън Стейт Паркуей и се движеха по междущатски път 287, оставаха им не повече от пет мили до къщата в Армънк, когато чуха по уоки-токито:

— Били са тук — Саабът на Лосън е на алеята, — но вече ги няма.

— А Биатрис Смит?

— Ни кост, ни вест. Претърсваме цялата къща.

Пърлмътър се замисли.

— Ву трябва да се е досетил, че Шарлейн ще ни съобщи за него. Разбрал е, че трябва да изостави Сааба. Знаете ли дали Биатрис Смет има кола?

— Още не.

— Има ли някаква друга кола наоколо или в гаража?

— Не, няма.

— Значи са с нейната. Проверете регистрационния й номер.

— Добре, момент.

Скот Дънкан се намеси:

— Вашият компютърен експерт каза, че Ву може да е сериен убиец.

— Работна хипотеза.

— Но вие не го вярвате.

Пърлмътър поклати глава:

— Той е професионалист. Не налита на жертвите си за удоволствие. Сайкс живее сам. Биатрис Смет е вдовица. Ву използва къщите им като временни бази за изпълнение на поръчките си.

— Тоест е наемник.

— Нещо такова.

— Някаква идея за кого работи?

Стиснал волана, Пърлмътър гледаше напред. Вече влизаха в Армънк. Оставаше им около миля път. Отвърна:

— Надявах се вие или вашият клиент да имате някаква представа.

Радиотелефонът изпука:

— Капитане, на линия ли сте?

— Да.

— На името на Биатрис Смит има регистриран светлокафяв Ленд Роувър с номер 472-JXY.

— Съобщи на всички описанието му. Не може да са стигнали много надалеч.