Шана

ГЛАВА ДЕСЕТА

Дойде неделя и една малка църква на острова бе готова за служба — за всички, които още можеха да вярват. В семейство Трейхърн беше обичайно да се присъства на службата и така и в този празничен ден дългът на господаря на острова и дъщеря му ги отведе на проповед. Само едно нещо беше различно тази сутрин: на литургията присъстваше и Рурк, облечен в зелена коприна.

— О, мистър Рурк! — извика жизнерадостно господарят на острова, а Рурк се направи на учуден, че среща семейство Трейхърн. Шана намери присъствието му на духа за забележително. Рурк играеше така естествено, че всеки би си помислил, че тази среща е плод на чиста случайност. С изключение на Хергъс, естествено, която вървеше на няколко крачки след господаря и дъщеря му и незабавно разконспирира хитрия му план.

Рурк отвърна на поздрава на господаря на острова, след това прехвърли поглед към Шана и в продължение на няколко секунди се наслаждава на нейната хубост. Под широката периферия на шапката си тя му се усмихваше хладно.

— Как е възможно, мистър Рурк — изрече тя присмехулно, — да изглеждате всеки път все по-цивилизован? Не стига, че отскоро носите костюм, ами сега се оставяте да ви изненадат, че отивате на църква. Не мога да повярвам на очите си!

Рурк се усмихна.

— Не исках да изненадвам господин свещеника с оскъдното си парцаливо облекло. Трябва да ви кажа, че винаги съм проявявал дълбоко уважение към духовенството. Освен това изключително много държа на всяка дума и всеки обет, който се дава в църква.

Шана полупритвори очи, двоякият смисъл на думите му не й беше убягнал. Мерзавец, сега, когато бе изтърпяла изпълнението на неприятната сделка, той явно възнамеряваше да настоява за съпружеското си право. Нека си мисли каквото си ще, тя от своя страна имаше съвсем други намерения и никога и за нищо на света нямаше да се съгласи да играе покорната съпруга на един роб.

— Седнете при нас, мистър Рурк — подкани го Трейхърн, сякаш Шана не съществуваше, — мога да оценя честта.

Трейхърн мина пред Рурк и Шана със скрито задоволство на лице. В редовете, запазени за семейство Трейхърн, Шана седна до баща си и с голямо усилие гледаше безизразно право напред, за да избегне както усмивката на Рурк, така и укоризнените погледи на Хергъс.

Трейхърнови имаха два реда дървени столове с високи облегалки, плътно разположени един до друг, така че изкусно украсените с дърворезба облегалки за ръцете се допираха. Само около стола на Трейхърн имаше повече място, с оглед на неговото пълно тяло. Останалите столове и малките отпред бяха очевидно предназначени за съпруга на Шана и нейните деца. Шана по-скоро би се задушила, отколкото да каже на Рурк, че избраният от него стол всъщност е предназначен за нейния съпруг.

— Как можа да стане така, мистър Рурк — помита Шана със злорадо любопитство, — че не си намерихте съпруга в колониите? Има недостиг на жени ли?

— В никакъв случай, милейди — отвърна той. — Напротив. И жените там са красиви. Естествено нито една от тях не може да се мери с вас. Що се отнася до мен, работата не ми остави време да се огледам за съпруга. Моят баща много се тревожеше, че заради работата съм изоставил по-приятните неща в живота. Но в Англия едно симпатично младо създание плени съзнанието ми. И много се надявам, че един ден все пак ще съумея да я убедя, че съм подходящият съпруг!

Трейхърн посочи към столовете наоколо и изсумтя:

— Тук би имало достатъчно място за едно голямо семейство. Но за жалост вероятно няма да мога да видя скоро тези редици запълнени. Ако моята Шана някога си намери съпруг, това ще е истинско чудо!

— Татко — укори го Шана, — сигурно отегчаваме мистър Рурк. А той наистина ми изглежда много изтощен.

Господарят на острова хвърли един поглед към служителя си, Рурк прикри веселостта си зад една прозявка.

Тъкмо в подходящия момент влезе проповедникът, за да предотврати по-нататъшни изблици на ирония, Шана му благодари, изричайки наум една молитва. И въпреки това през цялата служба тя осъзнаваше с тялото си близостта на Рурк. Когато прозвуча арфата и паството надигна глас, дълбокият, плътен баритон на Рурк предизвика у нея примамлива възбуда. Тя вече не бе в състояние да пее, само имитираше думите с устни.

След обяда в господарската къща Шана изпита такава силна потребност да разсее тялото и духа си, че нареди да оседлаят жребеца й Атила. Пътят я заведе нагоре по хълма по онова землище, където се строеше бъдещата мелница за реколтата от захарна тръстика. Яздейки през селото покрай пристанището, тя бе срещнала Ралстон по неделните тихи улици, който бе размахал шапка за поздрав, но Шана съзнателно не му беше обърнала внимание и бе пришпорила коня си, така че, когато подкара Атила по тясната пътечка на хълма, тя вече бе забравила за тази среща.

Беше хубав ден, почти хладен, лек ветрец подухваше от време на време под полите на гълъбовосиния й костюм за езда и отвяваше някой рус кичур от лицето й. Атила стъпваше грациозно и понякога силно отмяташе глава назад, докато се изкачваше по пътеката. Шана бе опитна ездачка, но днес обръщаше малко внимание на нервността на коня си, която при всяка друга езда би я предупредила за невидима опасност. Изведнъж звънна звънче и тя чу шум в храстите край пътя — беше само една коза, която се бе отскубнала от колчето си и сега скочи на пътеката, преди да избяга. Но Атила изплашено се изправи на задните си крака, ритайки с предните във въздуха. Шана изпусна слисано юздите и с мъка се задържа на седлото. Атила, който се усети без юзди, направи огромен скок напред. В този момент се чу пронизително изсвирване. Изведнъж конят закова на място, така че зъбите на Шана изтракаха. Оттам нататък той послушно продължи на пътеката като нежно конче.

Жребецът се подчиняваше така само на един човек: на Рурк! Шана, която се бе вкопчила в гривата на Атила, се заоглежда на всички страни. Видя го върху наполовина иззиданата стена на мелницата, както винаги с късите панталони, на които великолепно се открояваше загорялото му на слънцето тяло. При вида на тези проклети изрязани панталони Шана едва не извика от ярост.

Рурк протегна ръка към юздите и ги завърза за един парапет. Той бе ядосан и това личеше от думите му.

— Ако трябва непременно да яздите това проклето животно, то внимавайте повече и не се унасяйте в мечти. На настроението ви може би би подхождал повече някой спокоен кон.

— Баща ми толкова коравосърдечен робовладелец ли е, че да трябва да се трепете и в неделя? — отвърна му тя също така ядно. — Какво търсите тук?

— Исках да погледна някои неща на спокойствие и без да ме притесняват работниците. — Ръцете му обхванаха талията й, той я повдигна от седлото и я спусна надолу, докато погледите им се срещнаха. — Преди да дойдете, сърце мое, денят ми изглеждаше пропилян.

Едва сега я пусна на земята. Наведе се към нея, за да я целуне. Но Шана свали шапката си и я постави помежду им.

— И по какъв начин, сър, ви спасих деня, моля? — попита тя хладно.

Тя закрачи пред него, хвърли шапката си върху седлото. Там, където ръката му я бе докоснала, кожата й пареше и тя все още усещаше ръцете му на талията си.

— Дойдох само за да видя как изглежда мелницата. Ако бях подозирала, че сте тук, щях да си потърся друго забавление.

Под тъмните мигли очите на Рурк горяха като кехлибарена жарава.

— Ах, Шана, вие страшно ме изкушавате!

Шана бързо притвори очи. Никога преди никой мъж не бе съумявал да я разтрепери така, дори не с думи, а само с поглед. Какво толкова имаше у този човек от колониите? Само трябваше да си спомни за любовните нощи с него и сетивата й вече се изпълваха с изтънчена възбуда, гърдите й жадуваха за неговите милувки, а хълбоците й се топяха от желание по изпепеляващата му страст.

— Ще ми покажете ли мелницата? — попита тя. — И ще запазите ли благоприличие?

— Ще ви покажа мелницата — усмихна се Рурк.

Те задушевно се разхождаха из строителната площадка, докато Рурк й обясняваше с прости изрази сложната машинария. Досега Шана се бе запознала само с начина на действие на малките мелници, които се караха с каруци до съответните полета. Тя гледаше с почтителна почуда нагоре към това огромно съоръжение, което изникваше тук, в тази защитена долина. Три гигантски мелнични камъка чакаха цели товари захарна тръстика, а една огромна бъчва бе готова да поеме сока. Две крила на постройката излизаха от валцувачката, едното съдържаше големи медни съдове, в които течният сироп щеше да се превръща в меласа, другото бе определено за съоръжението за ферментация и дестилация, от което щяха да потекат най-различни сортове ром — тъмен ром за корабите на Негово величество и бели сортове на радост на всяко празнично пиршество.

Тя слушаше доста разсеяно обясненията, като по-голямата част от вниманието си насочваше към мъжа Рурк. Тук, мислеше си тя, той бе в стихията си, професионализмът придаваше на думите му авторитет, поведението му внушаваше самочувствие и самоувереност. Той бе застанал на една греда, която бе широка точно колкото краката му, и безгрижно се движеше по нея, докато й обясняваше принципа на действие на отделните части на съоръжението. Шана имаше възможност да наблюдава Рурк от всички страни: отзад, когато се движеше пред нея по една тясна пътечка, отгоре, когато я сваляше от една стълба, отстрани, когато протегна ръка, за да й демонстрира съоръжението, отдолу, когато се изкачваше към една платформа високо над строителната площадка. Шана го следваше мълчаливо, впечатлена от справедливата му гордост по отношение на творението му. Мъж, който никога не прави нищо друго, освен най-доброто, мислеше си тя, който винаги всецяло се отдава на целта си и който не се оставя да бъде отклонен от нищо при преследването й. И тя се опита да си представи родителите, създавали такъв мъж, чиято ръка го е направлявала в живота. Тогава нежна усмивка я измъкна от задълбочения й размисъл.

— Страхувам се, че се впуснах в прекалено много подробности — усмихна се той, но в никакъв случай не язвително. — Но сега поне сте в състояние да отговорите на някой и друг въпрос по отношение на мелницата.

— И преди бях виждала вече части от нея и бях изслушала някои обяснения. Наистина е чудесно дело. — Тя се облегна на един стълб не само защото се нуждаеше от опора поради височината, но и защото със следващия си въпрос може би отваряше врата, която вероятно криеше призраците на загадъчното минало. — Но какво трябва да отговоря, когато хората ме питат за вас, Джон Рурк? Зная толкова малко за вас. Какво беше семейството ви? Тази сутрин споменахте баща си. Знае ли той за съдбата, която ви хвърли в Лондонския затвор?

— Надявам се, че не. И се моля на бога никога да не разбере. — Погледът му се отправи в далечината. — Ако някога до него достигнат слухове, ако трябва да приеме, че съм мъртъв — това сигурно ще надхвърли силите му. Да даде бог да мога да му го спестя.

— А майка ви? — задълба още повече Шана. — Имате ли братя? Сестри? Никога не сте говорили за това.

В ъгълчетата на устните му се оформи иронична усмивка.

— Как би могло да ми хрумне да се хваля със семейството си, което според вас би могло да се състои само от тъпи хора, хванати от гората из колониите, американски пионери…

Шана преглътна остротата и изгуби надежда да научи нещо повече. Тя гледаше замечтано към зелените хълмове, които обграждаха долината с мелницата. Сини изпарения висяха над върховете им, облаци се издуваха по небето, сякаш ветровете ги напомпваха, за да изпразнят след това в дива буря цялата засмукана сила. Морски орли кръжаха в огромна дъга, оставяха се на силните течения да ги издигат до шеметни висини, за да се спускат секунди по-късно с прибрани криле от другата страна на хълма.

С весел смях Шана се опита да отклони вниманието на Рурк към странната игра на птиците, които сякаш яздеха вълните на океана, но неговите очи отдавна вече бяха подхванали своя игра с тялото й.

— Очите ви издават пътя на вашите мисли — обвини го Шана безцеремонно. — Не подобава да се втренчвате така безсрамно и освен това съвсем безогледно е, когато го правите в църква.

— Но аз ви се възхищавам — усмихна се той и очите му пламнаха. — Вие просто бяхте най-красивата жена в църквата и като всички останали мъже аз само отдадох дължимото на вашите прелести.

— Вие сте по-нагъл от останалите — скара му се тя, — когато ме гледате, се чувствам изнасилена.

— Много добре четете чужди мисли, мадам. Понякога във въображението си дори ви държа гола в обятията си.

— Вие сте долен мерзавец, отвратителен похотливец — изкрещя тя и бузите й поаленяха. — Като си помисля какво може да стане, съвсем се отчайвам. Ами какво ще стане, ако забременея? Ще е нещастие?

— Само ако вие направите от това нещастие, съкровище мое — отвърна той невъзмутимо.

— Ах, вие! — разяри се тя. — Какво ви засяга моето отчаяние? Аз ще трябва да се явя пред баща си, докато вие сигурно ще намерите убежище, за да скриете скъпоценния си задник от камшика!

Рурк я изгледа по-остро.

— Шана, има ли признаци да сте бременна? Да не би да ви закъснява?

— Не, още не може да се каже.

Рурк положи ръка на раменете й.

— Тогава сигурно скоро ще се разбере, любима, и вие ще сте отново безгрижна.

Шана се отскубна от успокоителната му усмивка.

— Сега и в най-интимните ми неща ли ще трябва да се наврете? Нямам ли вече право на никакви тайни от вас?

— От съпруга си? Не, сърце мое.

Тя застана пред него:

— Така ли? Ами ако наистина ни предстои кръщене в къщата, какво тогава, горди ми рицарю, милостиви мой господарю? Ще поемете ли тогава детето от скута ми и ще признаете ли, че сте негов създател?

— Сигурно, мадам. Но признавам, че тук има един малък проблем. — Той замислено затърка брадичката си. — Като дете на Джон Рурк ли ще го кръстим и ще се признаем с това за любовна двойка, което ще повлече след себе си и онази женитба? Или ще го кръстим на Рурк Бошан, което по право му се пада, и ще си признаем в обща изповед, че винаги сме си били женени — и ще чакаме милост от господин баща ви?

Шана възмутено тупна с крак. Подиграваше й се във всичко и само й се присмиваше! О, как само го мразеше!

— Вие сте един подлец! — изфуча тя и беше великолепна в яда си. — Вие сте варварин от най-долен вид! Правите си шегички с гордостта ми и си играете с моята чест! Бихте били в състояние да ми измъкнете с измама единственото нещо в този живот, което наистина ми принадлежи, а именно — правото сама да си избера съпруг! Наистина ли трябва да храня вашите копелета, изпълнена с покорство!

Отговорът на тези думи бе ледено мълчание. Твърдите пръсти на Рурк се оплетоха в косата й, издърпаха главата й назад, докато тя накрая бе принудена да го погледне в лицето.

— Няма да са копелета, мадам, запомнете го добре, защото вие сте ми жена!

Шана кипна, диво разтърси глава, наежи се, сви юмруци.

— Сделката, ако имате предвид нея, е приключена! Вие сам го казахте! Изпълнена, приключена, край!

— А брачният обет? — изсъска той. — Да не би да мислите, че човек може да се закълне във вечна вярност и да го забрави при първата смяна на настроението? По-малко ли уважавате клетвата пред олтара от обещанието, което ми дадохте в килията! И как ще обясните, че сте вдовица, макар аз да съм жив и при това в отлично здраве, както можете лично да потвърдите? Толкова недостатъчна ли намирате мъжествеността ми, мадам, че да трябва да си търсите друг съпруг? Или искате да ви чука някой друг, за да проверите, какво удоволствие би могъл да ви достави този или онзи?

Шана го гледаше неподвижно, загубила ума и дума, а той се изсмя язвително:

— Би могъл, мадам, казах, би могъл! Защото всъщност спокойно би могло да стане така, че да попаднете на някой наистина високоуважаван, но зле надарен лорд, поради което да ви се наложи да прекарате остатъка от живота си в неутолимо желание за истински мъж. Или тогава може би ще ме извикате при вас, за да ви задоволя, когато вашият лорд заедно с цялото си състояние се окаже не в състояние?

— Гад! — просъска тя бавно през зъби и повдигна камшика за езда, сякаш искаше да го удари с него през лицето. — Лесно ви е да сте леконравен, когато нямате какво да губите. Вие можете да избягате и да ме оставите бременна на произвола! И вие като всички мъже можете да се поддадете на настроението си!

— Свободен! — изпръхтя Рурк иронично. — Но моля ви, мадам, аз съм роб и ако на моя господар му хрумне да ме продаде бог знае къде, аз няма да имам думата. Да избягам? За да съм цял живот отхвърлен, свободен като птица и безправен, един ренегат? Мадам, бъдете сигурна, няма да го направя!

— Да, наистина сте ренегат! — Шана кипеше и притисна ръце на хълбоците си. — Но аз мога да изгубя всичко!

— Вие можете да изгубите всичко! Ха! — извика той. — Аз във всеки случай бих могъл да изгубя главата си. Да не би да мислите, че я ценя толкова малко, че да гледам повърхностно на нещата? Да не би да мислите, че съм си избрал палача за кръстник?

— Надут глупак! — изпищя Шана.

— Превзета кукла! — изрева Рурк. — Мисля, че трябва да наваксам това, което баща ви е пропуснал, а именно да ни нашаря здраво задника!

Зелените очи просветнаха заплашително.

— Само посмейте да ме докоснете с малкия си пръст, Рурк Бошан, ще заповядам да ви свалят кожата парче по парче!

Те все още стояха над полуготовата мелница, на една тясна платформа, която се люлееше от изблиците им на гняв, но което, изглежда, нито един от двамата не забелязваше. Изведнъж близо до тях проблесна светкавица. И в същия миг върху им се изсипа тътнещ гръм. Шана потръпна безпомощно от нападението на природата и във внезапно обзелата я паника се хвърли към Рурк с широко разтворени очи и така отчаяно се вкопчи в голата му ръка, че ноктите й се забиха дълбоко в плътта му. Без да им даде възможност да си поемат дъх, нова светкавица последва отлитащия гръм и Шана се овеси на Рурк като малко дете, бледа и трепереща. Ядът му премина веднага и той грижливо обви ръка около треперещото тяло на Шана и така я отведе внимателно надолу по стълбата.

Първите капки дъжд вече падаха и се разбушува яростна буря. Когато достигнаха долу, Рурк трябваше да й извика в ухото, за да го чуе.

Той я бутна на пътя, тя си подхвана полите и побягна, брулена от бурята и шибана от дъжда. Рурк бе само на една крачка, плътно наведен над нея, предпазвайки я от дъжда, той се опитваше да отвори бравата.

Един назъбен процеп се появи на небето; грохотът на гръмотевицата се търколи от него, изсипа се над тях и отмина. Шана се ужаси и скри лице в гърдите на Рурк, вкопчи се в него, впи дългите си нокти в гърба му. Едва когато гърмът отшумя, тя посмя отново да вдигне поглед, дъжд течеше на вади по лицето й. Той бавно наведе глава, устните му се разтвориха, когато срещнаха нейните, дъждът барабанеше по гърба му, но той не го усещаше — тя го целуваше. Най-накрая ръката му помръдна, вратата се отвори и Рурк, с Шана в обятията си, направи крачка навътре и след това затвори вратата с рамо. Вятърът виеше, бурята бучеше, светкавици прорязваха небето и хижата трепереше — двамата вече нищо не забелязваха. Бурята, на която ги излагаше сега страстното им влечение, изтри от съзнанието им стихията, която бушуваше отвън.

По-късно, много по-късно, двамата лежаха плътно един до друг на тясното нарче, което служеше при случай за убежище на надзирателите. Дрехите на Шана съхнеха, разпрострени на един стол пред слабия огън на една печка. Дъждът все още барабанеше по тавана, на строителната площадка все още тропаха на вятъра незаковани дъски, но те отдавна бяха свикнали с тези шумове. Шана не бе имала намерение да легне така охотно с Рурк, но след като вече беше с него, не й се искаше да го напусне. Странно.

После, след като дъждът спря, а вятърът утихна и птиците още не пееха, тишината им изглеждаше така плътна, че можеше да се реже с нож.

Тогава от далечината в притихналата долина си проби път тропот на конски копита, които бързо се приближаваха към хижата. Рурк скочи от леглото с проклятие на уста и обу влажните си панталони. Всеки момент вратата щеше да се отвори и потайно-задушевното рандеву щеше да се разкрие пред ироничния поглед на пришелеца. Под мръсната завивка Шана се сви на мъничка топка.

Конският тропот замлъкна пред вратата. В напрегнатата тишина Шана и Рурк си размениха погледи, пълни с въпросителни и отчаяние. Странен, първоначално неразгадаем шум се чу от вратата. Лека полека угриженото лице на Рурк се изкриви в широка усмивка, после той се засмя и накрая избухна в мощен смях. Под въпросителния поглед на Шана той пристъпи към вратата, разтвори я широко — макар тя ужасено да искаше да го спре.

Пред потъналата в слънчеви лъчи врата се изопна благородната глава на кон. Атила беше намерил пътя до тях. Сега той тръскаше глава и цвилеше, удряйки с предните си копита по вратата. Рурк се разтърси из джобовете си.

— Научих го аз — каза Рурк и показа на Шана две бучки захар. — Сега много обича, а аз забравих преди да му дам порцията.

— О, боже! — въздъхна Шана и се отпусна изтощена на таблата на леглото. — Как ме изплаши това животно! Сигурно вече имам побелели коси.

Жребецът схруска захарта от ръката на Рурк, челюстите му шумно мелеха, той отметна с очевидно наслаждение глава назад. След това Рурк отново затвори вратата, облегна се на нея и отправи поглед към Шана. Завивката бе паднала от нея и лакомството, което сега се разкриваше пред очите му, бе за него също така сладко, както захарта за Атила. Гърдите на Шана блещукаха на слабата светлина като кехлибарени пъпеши и източените й крайници се разкриваха пред погледа му съвършено голи. Шана се пресегна към дрехите си и се покри, не без да поклати укоризнено глава. Тя стана, а Рурк я пое с обич и радост.

— Ако моето изтощено тяло можеше да се наслаждава на съвършените лакомства, които фантазията ми открива у вас! — прошепна й той дрезгаво и я погали по главата. — Но ако ми даваха да ям на същите интервали от време, на които вие ми дарявате любов, отдавна щях да съм умрял от глад. Нуждая се от любовта ви ежедневно, както от храна и от вода; дългите пости, на които ме подлагате, само изострят непрекъснато глада ми!

— Ежедневно! Ха! — Шана се облегна на раменете му и прокара върховете на пръстите си по гърдите му. — Вашето желание е като дракон, на който му текат лигите и поглъща всичко, което му предложа! Страхувам се, че ако живеехме като мъж и жена, вие никога нямаше да излезете от леглото.

Челото на Шана се сбърчи, очите й тъкмо забелязаха какво рисуваха върховете на пръстите й по гърдите му. Наистина белите линии по загорялата му кожа вече тъкмо изчезваха, но в съзнанието й тайните сигнали на душата й оставаха като позорни петна. Наистина посланието беше недовършено, пръстите бяха стигнали само до „обичам“, но повече не бе нужно, тя вече знаеше, че не може да има вяра в самата себе си. Тя рязко се отдръпна от прегръдката му и трескаво се заоблича.

Рурк я наблюдаваше. Той се опитваше напразно да открие причината за внезапната промяна в настроението й. Той сви на руло един от чертежите си.

— Всъщност исках да прекарам тук тази нощ — каза той. — Мистър Маклер бе така любезен да ме вземе с каретата си дотук, когато носеше насам храната за работниците. Но сега виждам, че съм забравил у дома няколко скици, които ще ми трябват утре. Ще ме вземете ли с вас обратно?

Шана тъкмо обличаше роклята през главата. Спря.

— Е, щом трябва — каза тя най-сетне, пъхайки ръкавите си. — Много ви моля, бихте ли ми стегнали корсета?

Рурк не бързаше да изпълни тази приятна, поверителна задача, която го настройваше същевременно тъжно, защото означаваше, че остатъкът от следобеда е безвъзвратно загубен. При това той почти седна на масата, а Шана опря ръка на бедрото му, за да погледне скиците на масата. След като той завърза последните връзки на корсета, тя се обърна към него.

— Вие наистина сте работили — каза тя и му изтри едно мастилено петно от ребрата.

Рурк й се усмихна.

— Нямах никаква надежда, че ще ви видя, Шана. И затова си наумих нещо за да избегна мъчението.

Шана го иронизира несериозно:

— Но моля ви, сър, как бих могла да съм мъчение за вас? Нима ме смятате за някоя, която ви тормози просто за удоволствие? Как бих могла аз, обикновена женичка, каквато ме виждате, да ви причинявам такава болка?

Рурк я обгърна с ръце, привлече я между краката си и я целуна леко по челото.

— Вие сте вещица, Шана. Странна магия сте ми направили, та трябва всяка секунда, в която съм буден, да копнея за вас. Но вие сте и ангел, когато лежите чаровна и топла до мен и се оставяте да ви любя.

Шана положи треперещата си ръка на хълбока му. Тя усети как се ускори пулсът й, огънят в очите му прескачаше разяждащ по нея.

— Не говорете повече, дяволски драконе! — прошепна тя.

Рурк целуна нежната ръка, тънките й пръсти, тъничката венчална халка, която носеше. Неговата предпазливост караше нетърпението в гръдта й да нараства и в погледа й се появи слисване, защото можеше да разбере нежността, която изведнъж изпита към него. Но внезапно той хвана ръката й и се втренчи в пръстена й.

— Какво има? — попита тя, а самата не виждаше нищо на ръката си, което можеше да го учуди.

— Винаги носех на верижка на шията си един пръстен, дори в злощастната нощ, когато срещнах онази курва в проклетата лондонска таверна. И от тогава този пръстен изчезна. При всичко, което се случи с мен след това, бях напълно забравил за него. До този момент. Пръстенът, който носите в момента, ми напомня за него отново. Пръстенът беше предназначен за вас.

— За мен? — Шана изглеждаше развеселена. — Та вие тогава още не сте ме познавали!

— Пръстенът беше предназначен за моята жена, като подарък за сватбата. Някога го е носила баба ми.

— Но, Рурк, кой взе пръстена? Проститутката на бара? Войниците, когато ви оковаха?

— Не, аз веднага се събудих, когато те посегнаха на мен. Трябва да го е взела проститутката. Но ако е било така, трябва със сигурност да съм спал.

— Рурк, какво значение има всичко това?

— Все още не знам, но бих могъл да се закълна, че котенцето още от самото начало е искало да ми изпразни кесията. Може би ми е сложила някакъв прах във виното. Но не, тя самата пи от него. Или може би не? Проклет глупак, как не внимавах по-добре.

След известно време той престана с въздишка да си спомня събитията от онази нещастна нощ. Събра чорапите и жартиерите от пода и ги подаде на Шана.

— Нека по-добре да тръгваме сега, преди баща ви да почне да търси изгубената си дъщеря. Следващият пък щастието може би няма да е така благосклонно към нас, да ни изпрати пред вратата Атила.

Шана седна още веднъж на нара; под пълните с възхищение погледи на Рурк тя си повдигна полите и внимателно оправи копринените чорапи по добре оформените си прасци. Тогава пусна одеждите си и му се усмихна.

— Готов ли сте?

— С мъка на сърце — да.

С ръка на хълбоците й той я съпроводи навън. Затвори вратата, след това я повдигна на гърба на жребеца и постави коляното й във вдлъбнатината на дамското й седло. Той постави крака си в стремето, скочи след нея отгоре и взе юздите от ръцете й.

Шана се облегна на него с усмивка и се наслаждаваше на ездата през хълмовете, далече от селото и всеки любопитен поглед. Обля я спокойствие, когато пред очите й се разпростря в бляскава красота панорамата на острова. През върховете на дърветата се мержелееше синьо-зеленият цвят на морето.

Фигурата на самотния ездач, който наблюдаваше отдалеч двойката на жребеца, остана скрита за опиянените им от любовта и красотата погледи.

Ралстон здраво притегли юздите, за да не издаде конят му неговото присъствие. Когато видя двойката да си разменя целувки при ездата, Ралстон замислено повдигна вежди. Учудването му нарасна, когато робът Джон Рурк започна нагло да си играе с гърдите на Шана. Но вместо да отговори на това с плесница, както всъщност очакваше агентът, дъщерята на господаря на острова отговори на нахалството на роба си с нова целувка.

— Изглежда, че мистър Рурк е спечелил благоволението на милейди и сега се забавлява, при все че не трябва да го прави — промърмори под нос Ралстон. — Този мъж трябва да се държи под око.