Шана

ГЛАВА СЕДМА

Шана пришпори жребеца по протежение на плажната ивица, докато той се запъхтя, но въпреки това дивата езда не й достави удоволствие. В следобедните часове тя плуваше в плитчините, но водата беше твърде топла и в нея плуваха много водорасли, така че и тук не можеше да намери удовлетворение. През следващите седмици тя се държеше настрана от обществото, дори отбягваше баща си, с изключение на случаите, в които сама отиваше да го потърси. Неговото загрижено лице и смущаващите му въпроси ограбваха спокойствието й. Но да се срещне отново с Джон Рурк, на това не можеше да се реши. Така тя остана сама. През един слънчев следобед тя потърси един малък, скрит между скалите залив в западната част на острова, където едва ли беше стъпвал човешки крак. Предпазливо водеше натам Атила по дълги, обходни пътища, по протежението на плажната ивица, без да минава по пътеката, която пресича острова. Шана отведе жребеца до прибоя, до мястото на своето убежище, заобикаляйки зигзагообразно стърчащите в морето скали. Тук подводните скали стърчаха от три страни и достъпът беше възможен само откъм морето. Тук Шана можеше да се чувства на сигурно място. Тя завърза жребеца и го остави да пасе крехките тревички, пораснали между скалните пукнатини.

Върху тясна ивица пясък Шана постла една завивка и съблече дрехите си, оставайки по една къса ризка. Най-после тук тя можеше да се надява, че няма да бъде обезпокоявана и че никой няма да се осмели да смути спокойствието й. Известно време тя чете легнала от една книжка със сонети, прокарвайки пръсти през разпуснатите си коси. От обедната горещина й се приспа и тя, поставила ръка върху очите си, най-после задряма. Когато отвори очи, й се стори, като че ли някой я беше събудил. Обзе я безпокойство, но не виждаше причина за него. Скалите стърчаха безмълвни и голи както преди. Никой не се виждаше.

Търсейки избавление от неприятното чувство, тя се отправи към прибоя, нагази в хладката вода, а след това навлезе малко по-навътре и както в далечните дни на детството, започна да се гмурка, търсейки миди и морски звезди. Известно време полежа по гръб, плискана от идващите и оттеглящите се вълни. Като приказна огромна папрат златистата й коса се разстилаше върху водното огледало — едно странно морско творение, което би могло да се види само от очите на случаен минувач. Размахвайки безшумно криле, една чайка се рееше наоколо, взирайки се в непознатата нимфа.

Уморена от самотната си игра, Шана най-после заплува обратно към своя малък скрит плаж. Тя се изсуши с хавлията си, след това я обви около косите си, легна по гръб и се загледа подир едно бяло облаче, докато то изчезна зад върховете на скалите. На върха на една от скалите стоеше мъж. Със сподавен вик Шана скочи на крака. Бяла сламена шапка, риза, наметната върху раменете, къси бели панталони, дълги слаби крака — и Шана знаеше, че едни златни очи гледат подигравателно надолу. Те се присмиваха, зовяха, изгаряха. Би ли могла да избяга някъде от тях?

Ядосано свали хавлиената кърпа от главата си и я захвърли в пясъка.

— Изчезвайте! — изкрещя тя. — Оставете ме на мира. С нищо не съм ви задължена!

Рурк закрачи по ръба на скалата и смехът му отекна надолу към Шана. С плътен баритонов глас той започна да пее; думите бяха глуповати, но мелодията тя беше чувала вече някъде.

Шана се изплаши, когато осъзна, че нейната тънка мокра риза е полепнала като тънък слой върху кожата й и не скриваше дори и най-малката подробност от тялото й. С бързи движения тя си облече роклята, без да има време да пристегне връзките на гърба си. Останалите части от облеклото си тя бързо хвърли на постелката, събра ги заедно с нея на куп и ги запрати върху гърба на Атила. После се метна на седлото, подкара жребеца към прибоя, за да заобиколи скалите, и след това в галоп се понесе по плажа.

— Хубав ден, милейди!

Викът на Рурк я преследваше и смехът му кънтеше още в ушите й, когато най-после пристигна вкъщи и зарови глава под възглавниците, скрита в стаята си.

Бяха изминали две седмици; беше един съботен следобед. Шана седеше върху неоседлания гръб на Атила и яздеше жребеца в покрайнините на острова. Този път тя беше облякла лека рокля и носеше широка сламена шапка, която трябваше да предпазва красивото й лице от парещите лъчи на карибското слънце. Нямаше обувки на краката си, когато подкара излъчващия сила жребец по-дълбоко във водата. Тя вдигна полата си високо над коленете и я завърза над бедрата си. Вятърът играеше в къдриците й и тя разпусна прекрасните си златисти коси, оставяйки ги свободно да се развяват като блестяща от злато грива. Върху полуразтворените й устни радостно играеше усмивка, когато галопираше все по-бързо по разпрострялата се надалеч плажна ивица, навеждайки се все по-близо до шията на коня.

Изведнъж едно изсвирване проряза топлия въздух. Жребецът намали ход и макар че тя се противеше, Атила се подчини на своята воля и откара господарката си при една редица дървета, намиращи се на края на блатото.

Рурк се появи под лъчите на слънцето и изсвири повторно, този път по-тихо и протегна ръка към жребеца. Атила изпръхтя, приближи се с охота и лакомо заблиза захарта от ръката на Рурк. Загрижено той опипа ноздрите на Атила и погледът му се заразхожда по голите бедра на Шана и по мократа й от пот рокля, по която бяха прилепнали върховете на гърдите й.

— Напълно сте съсипали един добър жребец — изкрещя Шана, побесняла от гняв. Към всичките странно преплетени чувства, които тя изпитваше към Рурк, сега се прибави и ревността, тъй като по всичко личеше, че Атила изпитва сляпо доверие към този мъж.

Рурк се засмя.

— Това е един прекрасен жребец, а е и толкова умен. При всяко друго животно това би ми коствало месеци. При това не съм го учил на нищо друго освен това, да идва при мене, щом изсвиря. И това е много повече от това, което човек би постигнал при вас.

Шана беше извън себе си от възмущение.

— Ако вие си мислите, че ще дотърча веднага, щом като си вдигнете пръста, то в такъв случай притежавате огромно чувство за хумор, сър!

Той се държеше така, като че ли не чува ядосаните й упреци. Топлият му поглед оглеждаше принудително прикритото й тяло; желанието й започна да нараства. В нейните сетива живееше ясният спомен за меката топлина на неговата кожа.

— Престанете най-после да ме оглеждате! — изсъска тя от страх да не би да се превърне в пепел под изгарящия му поглед.

Рурк се приближи безмълвно до коня и в следващия момент вече седеше зад нея. Възмутена, Шана подскочи, опита се да се възпротиви, но неговите ръце вече я бяха обгърнали, дланите му, протегнати напред, здраво се бяха вкопчили в гривата на Атила.

— Слезте веднага! Да не сте полудял?

Тя протестираше, но сетивата й вече се предаваха под натиска на стегнатите му голи гърди, притиснати към гърба й, на неговите почернели от слънцето и покрити с мускули прави рамене, допрели нейните, и на хълбоците му, обхванали нейните бедра. Дрезгавият му глас звучеше плътно до ушите й.

— Стойте мирно, Шана, и ми позволете да пояздя малко заедно с вас. Вие сте свикнала да стоите като дама върху коня, а и той вероятно е привикнал на това. Това, което му трябва, е здравият натиск на краката на един истински ездач, независимо кой ще бъде той. — И отново гласът му звучеше леко подигравателно. — Може би по този начин бихте могли да го обуздаете, когато аз му изсвиря с уста. Сега внимавайте и се учете как се язди жребец от мъж!

Шана изопна гръб.

— А ако някой ни види, тогава какво ще стане, мистър Рурк?

— С блатото от тази страна и с кораловия риф от другата? Много се съмнявам, че някой може да ни види, а предполагам и вие мислите същото. Бъдете спокойна, Шана. Вашата добродетелност е много важна за мене. А и кой би могъл да бъде по-загрижен за нея, отколкото собствения ви съпруг?

— Много важно — каза тя с насмешка. — Когато вие сте до мене, имам чувството, че ме опипвате от главата до петите. Вие имате само една-единствена мисъл в главата си.

— Защото и във вашата собствена глава има една-единствена мисъл — прошепна той плътно зад нея и я погали по косата.

— Вие сте чудовище, да тормозите така една лейди!

— Стига вече! — Рурк я постави здраво на мястото й, обгърна я с ръце и хвана гривата на Атила. — Бъдете сигурна, че днес ще получите само един урок по езда.

Той леко удари пети в хълбоците на Атила и жребецът плавно се понесе напред. Рурк се наведе към него и животното ускори ход. Той правеше редица маневри с коня и Шана гледаше учудена. Тя ясно усещаше движенията на Рурк и виждаше как жребецът откликва на всяко едно от тях, като че ли ездач и кон са едно цяло. След това коленете му под нея се изпънаха и те се понесоха в бърз галоп по плажната ивица, като че ли се бяха обзаложили да се състезават с бриза.

Шана едва чуваше това, което устните му й шепнеха в ухото, и той трябваше да повтаря казаното:

— Баща ви очаква ли ви скоро вкъщи?

Шана поклати глава и косата й литна върху раменете му. Рурк я притисна силно към себе си.

— Добре. Тогава ще пояздим по една пътека, която открих край блатото. Нали не се страхувате?

Шана отметна глава назад, видя топлата усмивка в очите му и престана да се страхува. По-скоро изпитваше любопитство към този мъж, който като че ли успяваше да обърне в своя полза всяка една ситуация — този мъж, който й беше откраднал девствеността, който беше отървал въжето и който сега понасяше робството с непонятна лекота.

— Аз съм се оставила във вашите ръце, сър. Надявам се, че ще удържите на думите си.

Рурк се дръпна назад и се остави да бъде воден от ритъма на жребеца под него. Атила бягаше сега по-бързо, копитата му разпръскваха нагоре малки фонтани от вода и пясък. Никога Шана не беше оставяла своя жребец така отдаден на волята му. Но все пак в здравите ръце, които я държаха, тя се чувстваше необичайно сигурна и защитена.

Само с едно цъкане с език и лек удар с коляното, Рурк принуди животното да забави ход и го накара да завие по една тясна пътечка, която като че ли не водеше за никъде. Те достигнаха до малка полянка, близо до блатото, където слънчева светлина обливаше килим от мека трева. Безброй цветчета с формата на обички обграждаха полянката и ухаеха приказно; високите дървета като че ли прекланяха своите клони пред чудната красота на равнината.

Рурк скочи на земята и пое Шана в ръцете си.

— Трябва да ви се признае — измърмори тя в знак на съгласие, — наистина разбирате от коне.

Рурк с обич погали Атила по шията.

— Удоволствие е за мене да работя с коне. Послушният кон винаги следва своя господар, когато той веднъж си е създал респект пред него.

— А вие — попита тя остро, — изпитвате ли вие респект спрямо някой свой господар?

— Познавате ли човек, който би ми всял респект? Искам да кажа, Шана, че няма човек, който би могъл да ми бъде господар, дори и аз да му разреша това.

— Следователно и нито една жена! — избухна тя. — Значи вие постоянно ще се противопоставяте на моите заповеди и на правото ми да ви давам такива?

— Ах, скъпа моя — засмя се Рурк, — не съм ли аз вашият смирен слуга, както вие сте моята скъпа съпруга? Не се ли стремя да ви служа безропотно, за да получа благословията ви?

Неспособна да издържи на продължителния му поглед, Шана се обърна към хвърлящите лека сянка обички, откъсна си едно нежно цвете, чието стъбълце забоде в буйните си чупливи коси. Като омагьосан от този прелестен пейзаж, Рурк, скръстил ръце на гърдите си, се облегна на едно дърво и отново се отдаде на онова занимание, което след посещението на Шана в затвора му беше станало любимо — а именно да я наблюдава. Тя беше огънят, който гореше във вените му и нищо на света не бе в състояние да го угаси, тъй като всяка мисъл за друга жена изчезваше от съзнанието му, щом пред него се появеше образът на Шана. В такива моменти му се струваше, че му е позволено да гледа рая, а да се задоволява с ада. Например, когато това все пак се случваше от време на време, а именно да задоволи желанията на тялото си с момиче като Мили Хоукинс — дъщерята на търговеца на риба. Тя винаги беше готова, а и не беше съвсем грозна. Само дето постоянно миришеше на риба.

Изведнъж Рурк се засмя, Шана се обърна изненадано и повдигна тънките си вежди. Рурк посочи към цветята, които тя беше набрала.

— Индианките слагат букетчетата си така тогава, когато искат да дадат на мъжа знак, че го желаят.

Шана силно се изчерви, издърпа цветето от косата си и нацупено го пъхна зад другото си ухо.

— А това означава — засмя се Рурк, — че едно неомъжено момиче с удоволствие би се задомило.

Шана изцяло махна украшенията от косите си и започна да ги сплита с останалите цветя на венец. Рурк не откъсваше поглед от нея.

— Мисля, че искате да ме подмамите, скъпа Шана. Поставили сте си за цел да разберете докъде се простират границите на моето търпение, за да можете след това да ме намразите. Ще позволи ли тогава съвестта ви да не удържите на дадената дума? Ако това е играта ви — тогава продължавайте да я играете, мадам. В такъв случай най-доброто, което мога да направя, е да отвърна на вашето предизвикателство.

— Вие ставате арогантен — пламна тя и започна с презрение да го оглежда от главата до петите. За съжаление обаче Шана не можа да изпълни намеренията си, тъй като докато погледът й се плъзгаше по стройното му тяло, по неговите вечни, късо отрязани панталони, дълбоко в душата си тя трябваше да признае, че в това силно, почерняло от слънцето мъжко тяло не може да се открие дори и най-малкият дефект. И тогава в нея се надигна дръзкият въпрос, дали не би желала да прекара една дълга нощ, лежейки плътно до него.

— Трябва да се прибирам — каза тя внезапно, изпаднала в затруднено положение от неконтролираните си мисли. — Помогнете ми да се кача на коня!

— На вашите услуги, мадам!

Той се наведе, сплете дланите си една в друга, за да направи опора за крака й, и я повдигна върху гърба на жребеца. След това тя силно смушка Атила в хълбоците, изведе го от полянката и тръгна по тайната пътечка край блатото. Рурк застана, опрял ръце до бедрата си, и дълго гледа след нея.

Тя вече беше стигнала до края на блатото, когато почувства едно вътрешно разочарование, което все повече я обземаше, и Шана издаде дълга въздишка. Стиснала здраво зъби, проклинаща сама себе си, тя обърна коня и пое по обратния път. С равномерната си походка Рурк беше изминал голяма част от пътя и сега се взираше учудено в жребеца. Пръхтейки, животното застана пред него и той сложи ръка върху гривата му.

— Силите ще ви трябват утре за работа на полето — извика Шана, седейки върху високия кон. — Ако вървите пеша с часове надолу към селото, то тогава ще ни бъдете твърде малко от полза.

— Задължен съм ви до гроб, мадам — усмихна се той и се метна зад нея върху гърба на Атила. Шана отново почувства неговите силни, потъмнели ръце около бедрата си. Жребецът вече познаваше пътечката и като вихър се понесе по нея — или може би се държеше така, защото чувстваше здравия натиск на бедрата на своя господар. Шана, успокоена, се облегна на гърдите на Рурк и следеше с любопитство как сетивата й реагират на допира на силното мъжко тяло, притиснато до нейното, чиято възбуждаща топлина изцяло я пронизваше.

Когато стигнаха до мястото, където безсрамното му изсвирване беше накарало жребеца да спре, тя дочу мекия му глас в косите си:

— Ще ви видя ли пак на това място?

— Положително не! — Тя беше отново гордата Шана, макар че с мъка подтискаше възбудата, която така диво я беше обзела. Тя стоеше изправена и отмести ръката на Рурк от бедрото си:

— Смятате ли, че зад гърба на баща си ще позволя да си уреждам срещи в гората, и то с един роб? Какви отвратителни претенции имате, сър!

— Тогава се крийте смело зад широкия гръб на баща си! — отвърна той. — Също като дете, което се страхува да стане най-сетне жена.

— Престанете с вашите шмекерии! И ме оставете най-после на мира. Дявол знае защо изобщо яздя с вас! Слезте от коня ми, нахално копеле на някоя домашна прислужница!

Смехът на Рурк засили яда й. Той накара Атила да спре и се смъкна от гърба му, погледна я още веднъж с един от онези свои подигравателно-хладнокръвни погледи, с които донякъде й се присмиваше, донякъде я изпиваше.

Този път Шана не се обърна към него, когато подкара своя жребец покрай плажа в посока към къщи.

Самотата накара Шана да се втурне през глава в незапланувани занимания. Преди всичко тя работеше като секретарка на баща си, придружаваше го при неговите пътувания през острова, записваше всичко, което й се стореше важно, когато минаваха през ливадите и другите насаждения, слушаше внимателно сведенията на надзирателите и запечатваше всяка по-важна дума и всяко число със своя красив, изпъстрен със завъртулки почерк. Освен това тя водеше сметка за броя на работните часове и на работната сила, необходими за извършване на това или онова начинание, а също така и за резултата, който те даваха.

Все пак странно или не, но винаги когато имаше някакви трудности, се появяваше един мъж с късо отрязани панталони, възседнал своя катър. Говорещ нещо на робите, той се захващаше сам с критичната ситуация и чертаеше с перото си необходимите подобрения върху пергамента. А Шана не можеше да се противопостави на това, че при всички свои изчисления и доклади трябваше да включва името на Джон Рурк. Още по-малко можеше да запуши уши, когато трябваше да слуша хвалбите на робите и на надзирателите за него. Всички работеха с по-голяма радост, когато Джон Рурк беше наблизо. Струваше й се невъзможно да не обръща внимание на този мъж. И на всичкото отгоре един следобед Орлан Трейхърн, с усмивка на тихо задоволство върху устните, й каза, че междувременно Джон Рурк е станал много по-известен на острова, отколкото той — господарят, а освен това и много по-обичан от всички.

Един петък следобед, когато по една случайност Шана се беше отбила в бакалията на селото и прелистваше големия тефтер, включващ сметките на робите, погледът й попадна отново на името, от което се страхуваше — Джон Рурк. Любопитна, каквато Шана си беше в действителност, тя се зачете внимателно. Цифрите, които намираше тук, бяха твърде изненадващи. Това, което стоеше в графа „покупки“, беше съвсем малко. Освен принадлежности за писане, една лула, сапун, шише вино и една кесийка тютюн, нямаше вписано нищо друго. Но затова пък доста по-дълга беше колонката, съдържаща отделните промени в заплащането на Джон Рурк. Шана невярваща плъзгаше пръста си върху цифрите. Заплатата му беше многократно удвоена, не, дори утроявана, не — Господи, той получаваше вече десеторно повече от обичайните шест пенса, за които претендираха робите. Десеторно! Пръстът на Шана се насочи към графа „авоари“. Още по-невероятно: в края на този месец Джон Рурк трябваше да има вписани в книгите на свое име почти сто фунта. И още една забележка привлече вниманието на Шана: като че ли имаше и вноски на негово име. При бързината, с която той попълваше сметките си, след една-две години Рурк трябваше да бъде свободен човек.

Със звън се затвори задната врата, през която малко преди това беше излязъл мистър Маклерд, бакалинът. Шана дочу стъпки зад гърба си.

— Мистър Маклерд — извика тя през рамо, без да се обръща. — Тук има една сметка, за която бих желала да говоря с вас. Бихте ли били така добър…

— Мистър Маклерд е навън, Шана. Мога ли аз да ви помогна с нещо?

Шана се заозърта наоколо. Гласът не можеше да бъде сбъркан. Смехът на Рурк звънтеше, примесен както винаги с нотки на превъзходство.

— Грижи ли имате, скъпа моя? Нима съм бил изчезнал от очите ви за толкова дълго време, че вие вече дори не можете да ме познаете? — Той повдигна едно герданче от миди от тезгяха. — Може би желаете да си купите някои дреболии? Ах, простете, мадам — съвсем забравих, че този магазин е ваш. Колко жалко — аз пък не мога да проявя способностите си.

Шана не можа напълно да прикрие усмивката си при неговото смехотворно бърборене.

— Сигурно притежавате много способности, Рурк. Баща ми каза, че сте започнали да строите нова мелница. Както изглежда, успял сте да го убедите, че тя ще бъде много по-производителна от тази, която вече притежаваме.

Рурк кимна.

— Така е, Шана. Точно това казах.

— А защо вие изобщо сте тук? По-скоро бих предположила, че ще бъдете на строежа, вместо да се разхождате из селото. Да не би да сте станали надзирател на самия себе си и да прекарвате вече работното си време по свое усмотрение?

Рурк вдигна вежди.

— Не се страхувайте, няма да измамя баща ви — той посочи с палец към задната част на магазина. — Докарах дотук една пратка черен ром, тъй като така и така трябваше да дойда, за да подготвя някои чертежи за Трейхърн. В момента мистър Маклерд проверява бъчвите. Ако имате нужда от пазач за вашата добродетелност, то той сега ще се върне.

Шана потропа с пръсти върху тефтера:

— За носач вие ми се струвате твърде високо платен, както виждам. А и някои други ваши сметки доста ме учудват.

— Няма нищо по-просто от това — започна да обяснява той. — Когато имах свободно време, работех за други хора на острова. Те ми се отплащаха или с услуга, или като правеха вноски към сметката ми. Например една жена от селото ми пере дрехите и спалното бельо и затова…

— Една жена? — прекъсна го Шана.

— Шана, да не би да ревнувате?

— Естествено, че не — отговори тя наперено, но лицето й се изчерви. — Само съм любопитна. Какво искахте да кажете току-що?

— Това е жената на рибаря, Шана. Няма никакво основание за недоволство.

Зелените й като море очи блеснаха.

— Ужасно, колко сте високомерен, вие, Рурк Бошан.

— Псст, сърце мое! — скара й се той нежно. — Не споменавайте това име. Някой би могъл да ни чуе.

— А с какво вие услужвате на милата мисис Хоукинс? — осведоми се Шана.

Рурк забави отговора. Той постави шапката си върху купчина стоки, свали ризата си и я хвърли отгоре.

— Всъщност с нищо, което мистър Хоукинс не би могъл и сам да направи, ако не беше такъв мързеливец. Поправям лодки и други подобни.

— Така както попълвате сметката си, вие явно няма да се задържите твърде дълго на острова — забеляза Шана.

— Парите никога не са били важни за мене, Шана. Ако се върна в моето близко минало, бих казал, че това са били за мене жените. Или по-скоро — една жена. Само една жена, една-единствена, която ми създаваше грижи.

Сега Рурк я погледна направо предизвикателно и за нея беше дори обидно да я изнасилва като че ли с очи, шарещи от тънките й добре оформени глезени, по белите й копринени чорапи, подаващи се под подгъва на полата й, преминавайки през тънката й талия, пристегната с рокля на бели и розови райета, и достигайки чак до красивите й заоблени гърди. Нежно облаче от най-фините бели дантели закриваше деколтето на Шана чак до шията, но тя отново се почувства гола под пронизващия поглед на Рурк.

— Значи вие ме считате за ваш проблем.

— Понякога, Шана. В повечето случаи гледам на вас като на най-красивата жена, която съм виждал.

— При най-добро желание не бих могла да си представя, че мога да съм ваш проблем — каза тя с ирония. — От седмици не съм ви виждала. Страхувам се, че преувеличавате.

Той не каза нито дума, но погледът му изразяваше явното му желание. Шана усети, че кожата й настръхва. Имаше чувството, че стои сред буйни пламъци, бузите й пламтяха, ръцете й трепереха. Тя не можеше да откъсне поглед от него. Залязващото слънце, което хвърляше своите лъчи в магазина, го обливаше н наситени златисти цветове, които играеха върху неговото стройно, здраво тяло.

— Вие трябва да сте расли в пустинята — просъска тя, за да потисне тайните си желания. — При тази ваша склонност да се разголвате така нецивилизовано.

Рурк се засмя сподавено:

— Понякога облеклото е голяма пречка. Например как би се чувствал един мъж, когато жена му вечер си ляга, навлечена с дрехи. От друга страна, копринените парцалки, които вие ползвате като нощно облекло, не са по-добри, отколкото да не носите нищо. Да ги сваля от своята съпруга — това би било, ако мога така да се изразя — детска игра!

Жаравата върху страните на Шана стана още по-червена.

— Май ще трябва доста да обикаляте нощем под моя балкон!

Шана се обърна рязко към тезгяха и отвори тефтера на една произволна страница, но очите й се премрежиха. Мека светлина влизаше през прозореца, падаше върху тезгяха и рисуваше по лицето й странни отблясъци, така че то придобиваше ангелски вид. Краката на Рурк неволно се придвижваха напред и той застана плътно зад нея. В ушите му шумеше и пулсираше собствената му гореща кръв.

Шана чувстваше близостта на Рурк с всяка клетка на тялото си. Миризмата на мъж, примесена с тази на кожа, пот и коне я опияняваше, пулсът й се ускоряваше, а сърцето й щеше да изхвръкне. Тя искаше да каже нещо, да направи нещо, но беше като вкаменена и очакваше неговото докосване. Ръката му вече се протягаше към нея, тя чувстваше допира на пръстите му в косите си…

Забързани стъпки затрополиха по терасата пред магазина, пред прозореца премина бърза сянка на жена. Рурк направи една бърза стъпка встрани. Когато Мили Хоукинс се втурна през вратата, той вече стоеше до една купчина шапки и се правеше, че старателно ги сортира. Момичето в първия момент не забеляза Шана, тъй като тезгяхът, до който тя стоеше, беше скрит зад камара от бъчви и не се виждаше от вратата. Мили, която носеше вързоп с дрехи в ръце, като че ли имаше очи да види само почернелия от слънцето гръб на Рурк.

— Видях ви да минавате през селото, мистър Рурк — започна да бърбори момичето. — И тогава си помислих, че мога да ви спестя идването, като ви донеса тук нещата, които съм ви изпрала.

— По пътя за вкъщи аз и без това минавам покрай вас, Мили. Тогава бих могъл да си ги взема. — Той дари момичето с вяла усмивка и долови през главата й хапливия поглед на Шана.

— Ах, мистър Рурк, това не е нищо; аз и без това нямах какво да правя и си помислих, че мога да ви спестя пътя. — Мили разтърси кокетно гарвановочерната си коса, а нейните големи тъмни очи го опипваха почти навсякъде. Нахално тя плъзна ръка по изхвръкналите му ребра. Той я отблъсна като ужилен.

— Мистър Рурк, имате ли нещо предвид за тази вечер?

Рурк се засмя развеселен.

— Случайно имам работа, която ще ми отнеме цялата нощ.

— Ах, отново старият Трейхърн — извика Мили разочаровано и сложи ръце на хълбоците си. — Той винаги намира нещо ново, което вие трябва да направите за него!

— Не, Мили, виж как стоят нещата — поде той; смръщеното чело на Шана не му убягна от погледа и той с мъка успя да потисне радостта си от това забавление. — Господарят на острова не изисква от мен повече от това, което аз съм готов да направя за него. — Той вдигна високо вързопа с прането. — И предай на майка си моите благодарности за това.

Всеки знаеше, че Мили Хоукинс беше най-мързеливото момиче в селото. Както тя, така и баща й бездействаха по цял ден, без да се оплакват от бедността си, докато усърдната мисис Хоукинс се грижеше за прехраната на семейството. Но това, което тя припечелваше, мъжът й пропиляваше двойно по-бързо. Рурк знаеше много добре, че момичето не е изпрало прането му и че не му се полагаше благодарност. Той беше сигурен, че тя много скоро ще се появи в дървената му барака под прозрачния претекст, че трябва да почисти.

— Майка ми каза, че вие сте били най-чистият мъж на Лос Камелос — продължи да плещи Мили. — Всяка вечер, казва тя, вие отивате на потока и след това й давате нещата си за пране. Моят татко казва, че толкова много къпане не било полезно, мистър Рурк. Ах, мистър Рурк, никой не пилее толкова много време за чистотата си, както вие, освен, може би, високомерната госпожица Трейхърн в голямата къща.

Гръмкият смях на Рурк накара момичето изведнъж да млъкне. От високия тезгях Шана наблюдаваше девойката не особено дружелюбно. Мили се обърна — и видя, че Шана се взира право в нея с леденостуден поглед. Мили подскочи от страх и застана с широко отворена уста.

— Името ми е мадам Бошан от известно време, Мили — поправи я Шана хладно. — По-точно мадам Рурк Бошан. Или най-малкото жената на Бошан. Някакво специално желание ли ви доведе в магазина, Мили, освен желанието ви да срещнете мистър Рурк? Той, разбира се, не се продава, но всичко останало тук си има цена.

Рурк се наслаждаваше на тази сцена. Той отиде до табуретката, на която досега беше седяла Шана, седна в единия й край и започна да наблюдава двете жени. Шана стоеше величествено и гордо и от зелените й очи хвърчаха гневни искри, а Мили, люлеейки бедра, шляпаше боса из магазина. Мили беше по-ниска от Шана и доста слаба, кожата й с цвят на маслини беше допълнително обгоряло от слънцето и много красива. Но въпреки това не беше трудно да си представи човек, как след няколко години около полата й ще се въртят купчина невръстни дечица, а на гърдите й ще виси кърмаче.

— Вашият баща сам издаде закон; всеки роб може да си вземе за жена всяко момиче, стига то да го иска — отвърна Мили. — Защо мистър Рурк да не иска да ме вземе? На острова няма много богат избор.

За момент по лицето на Шана се изписа изненада и тя хвърли въпросителен поглед към Рурк.

— Така ли? А той вече помоли ли ви за това?

Рурк поклати глава и се засмя безгрижно, взирайки се в очите на Шана.

— Досега не е имал време, тъй като все трябва да работи като вол — каза Мили.

— Точно затова го е купил баща ми — изсъска Шана оперено, — а не за да прави една сюрия деца.

За щастие в този момент мистър Маклерд влезе в магазина.

— Ах — въздъхна той с чувство на задоволство. — Ромът, който сте донесли, е прекрасен. Можете да пренесете бъчвите в килера.

Той млъкна, когато погледът му забеляза Мили през очилата.

— Ах, имали сме клиенти в магазина. Шана, бъдете така добра и попитайте девойката какво желае. Кръчмарят ей сега ще дойде и аз трябва да прегледам сметките му.

Шана се усмихна дружелюбно на стария човек, но към момичето се обърна с неприязън.

— Е, Мили, искате ли да си купите нещо?

— Случайно — каза Мили, вирнала нос — мистър Маклерд ми беше споменал, че ще получи нови парфюми от чужбина. Бих желала да помириша някои от тях.

Тъй като Мили нямаше нито кесия за пари, нито дори монети, беше ясно, че няма да купи нищо; въпреки това Шана изпълни желанието й и се запъти към рафта с парфюмите. Мили се готвеше да разгледа шишенцата, когато Рурк влезе през задната врата с една бъчва на рамо и с друга под мишница. Физическите усилия изпъкваха като опънати въжета под кожата му. Покрити с тънък слой пот, тялото и крайниците му блестяха като намазани с мазнина. Желание гореше в очите на Мили и от гърдите й се изтръгна въздишка, приличаща по-скоро на молба.

— Не изглежда ли той като една от ония гръцки статуи? — възхити се тя, искайки едновременно с това да демонстрира своята начетеност.

От напрягането на мускулите при работата под панталоните на Рурк се беше показала една бяла ивица от корема му. Погледът на Мили се плъзна очарован по тясната ивица косми, която продължаваше от гъсто обраслите му гърди надолу. Шана с удоволствие би смачкала момичето, но само профуча покрай нея, грабна връзката ключове и отвори на Рурк вратата към килера. Тя разтърка праханта, духна силно, за да я разпали, запали свещ и освети стълбите, водещи надолу. Студено и сухо беше в килера. Рурк слезе, поспря се за малко и остави бъчвите на земята. Шана му посочи едно място в края на стелажа.

— Едната постави там! — каза тя. — Нека да отлежава.

Докато той поставяше бъчвата на мястото й, тя го гледаше предизвикателно и го предупреди с лека ирония в гласа:

— Мили е една проста жена и сигурно лесно се възбужда. Ако покажете пред девойката още нещо, тя едва ли ще може да се въздържи и ще ви се хвърли отгоре. Тогава вие ще сте този, който ще бъде изнасилен.

— Ще бъда нащрек, мадам — измърмори Рурк, поставяйки и втората бъчва на място. — Винаги ми е приятно да зная, че при вас не ме грози подобна опасност.

Зад привидно гордата и невъзмутима външност на Шана месеците на напрежение и възбуда бяха натрупали опасно взривно вещество. Сега тя стоеше близо да Рурк, гласът й беше тих, почти шептящ, но от всяка нейна фибра се излъчваше заплашителен гняв.

— Сър, търпението ми започва да се изчерпва. Винаги, когато се срещнем, вие ме обиждате и твърдите, че не съм истинска жена. Вие накърнявате чувството ми за достойнство, макар че аз винаги се боря срещу вашите груби домогвания.

— Вие бяхте съгласна — ядоса се той. — Вие дадохте вашата дума и аз ще ви държа отговорна за това.

— Вече няма никаква сделка между нас — изсъска тя. — Тогава беше ясно, че вие ще умрете. Аз нямам никаква вина, че вие, без каквито и да било предварителни условия, сте останали жив. Вървете си! — Изведнъж тя започна да хлипа. — Оставете ме на мира. По какъв начин да ви убедя, че не искам и да зная за вас? Мразя ви! Отвращавам се от вас! Не мога вече да ви гледам!

Рурк заговори тихо и спокойно, въпреки това думите му кънтяха в ушите на Шана:

— А какво съм аз? По-малко от човек? Да не би да съм по-долу от всички онези, които се облагодетелстват за моя сметка? Затова, защото изкупувам вината си при вашия баща? По-лошо ли трябва да става? Кой всъщност съм аз, та вие да можете да твърдите, че вината е само моя, че сделката не била честна? Искам само да ви кажа… — Той наведе лицето си така, че очите му също така ядосани и отчаяни се взряха в нейните. — Само едно-единствено нещо: Вие сте моя жена!

Очите на Шана се отвориха широко, старият страх отново се появи с всичка сила.

— Не!

— Вие сте моя жена! — Ръцете му сграбчиха раменете й.

— Не съм и никога няма да бъда!

— Вие сте моя жена!

Шана се съпротивляваше. Той сплете ръце около нея и спря съпротивата й в стоманена прегръдка. Напразно. Шана блъскаше с юмруци по гърдите му и хлипаше. Тя отметна глава назад, но по този начин само постави устата си срещу устните му — и в този момент устата му се впи в нейната. Изведнъж яростта й се превърна в страст. Шана обви ръцете си около врата му и го стисна с всичка сила. Устните му се свиваха над устата й, завладя го целият плам на нейното желание, съзнанието му се замъгли от опиянението с което тя му отвръщаше. Рурк беше очаквал съпротива, но вместо това по устните й той откри сладката лудост на нейния дълго потискан копнеж.

Стенейки, те се отдръпнаха един от друг, уплашени от буйния прилив на взаимна страст. Тя се облегна на подредените една върху друга бъчви, очите й бяха все още затворени, гърдите й бясно се повдигаха нагоре.

С желязна воля Рурк потисна желанията си, мъчително се изкачи по стълбата, овладявайки в това време тялото и мисълта си. Когато отвори вратата на килера, водеща към магазина, той срещна питащия поглед на мистър Маклерд.

— Тя все още е долу, брои бъчвите — каза той. Когато Рурк отново влезе в килера, Шана се беше съвзела, но погледът й го проследи, докато той застана до нея.

— Благодаря! — прошепна тя.

— Няма защо — каза той. — Аз само изчаквам подходящо място и време.

Когато Рурк внасяше в магазина поредната партида бъчви, мистър Маклерд изпращаше дъщерята на господаря до вратата. Мили го зяпаше любопитно и нескритият копнеж по него искреше от очите й. Рурк затръшна вратата на килера, взе шапката и ризата си и напусна магазина с необичайна за него бързина.