Шана

ГЛАВА ОСМА

Утрото разцъфна в бляскави цветове, които омагьосваха морето, изливайки над прибоя огненото червено и искрящото злато на залеза. Да, дори въздухът бе сякаш розов дъх, а зеленината на полята и дърветата се разпростираше в безкрайни далнини, които накрая се смесваха със синевата на леко развълнуваното море.

Шана бе застанала на балкона си и се къпеше в бледото злато на изгряващото слънце. Но на лицето й не грееше усмивката, копнеж забулваше очите й, а нежните й устни бяха полуотворени като в очакване на целувка, ръцете й обгръщаха тънката й талия, сякаш трябваше да заместят прегръдката на любим.

Заревото угасна в лъчистия блясък на деня, когато огненото кълбо на слънцето се отдалечи от хоризонта и започна полета си по небосвода. Шана се върна с въздишка в леглото, за да поспи още малко, преди жегата да пропълзи в стаята. Тя затвори очи и отново почувства в гърдите си онази странна болка като в момента, когато Рурк я притисна към коравата си гръд и горещият му дъх бегло премина по бузите й. Тя още веднъж видя настойчивостта в погледа му, когато устата му се наведе към устните й.

Шана разтвори слисано очи, тя бе силно объркана от събуждането на желанието в дълбините на душата й. А така бе преминала и цялата нощ, сега вече дори само споменът за собственото й усещане прорязваше тялото й с гореща, пулсираща възбуда.

Безсънието на отминалата нощ тегнеше над клепачите й и тя постепенно се отпусна в измамна дрямка. Защото той бе отново тук, той, с бляскавото си бронзово тяло, който я очакваше на портата на бляновете, той, който би бил съвсем наблизо и наистина тук, ако тя само протегнеше ръка и го докоснеше. Очите й търсеха лицето му, намираха го, потъваха в сатанинската прелъстителна клопка, каквато бе то. Като златни нокти погледите му раздираха кожата й, а устата му непрестанно нашепваше сладък шепот: „Ела при мен. Отдай ми се. Отдай се. Отдай се цялата. Ела…“

Сега вече само страхът й помагаше да устои. Но изведнъж лицето се преобрази. Носът се издължи като драконова зурла, чиито ноздри изпускаха дим, кожата му позеленя, с люспи, с брадавици, очите му горяха като две златни кристални лампи, пробождаха я с хипнотичен блясък, като крилца на прилеп ушите му стърчаха, а от отвратителната му усмивка се подаваха похотливо зъби. Тогава чудовището хвърли върху нея адска огнена змия, която я обгърна с изпепеляваща страст, увиваше се по тялото й, изсмукваше всичките й сили, отслабваше волята й, а тя се задъхваше в безпомощен ужас, горещо молеше за пощада, бореше се за глътка въздух всред пламъците.

Втресе я от вледеняващ студ, когато най-сетне бе освободена от едно смътно пробуждане, но междувременно жегата на слънчевия ден бе проникнала в стаята й, изтласкваше влагата от порите й, нощната й одежда и чаршафът бяха плувнали в пот. Тя се опитваше да си поеме дъх и вдиша дълбоко, сякаш невидимо същество я докосна в полета си по лицето. Панически скочи от леглото и забърза към балкона. Тук най-сетне дойде на себе си, спокойствието се възвърна в разбунената й душа, светът бе отново както преди, само слънцето бе малко по-високо, а денят малко по-горещ.

Тя закрачи апатично из стаята. Нещо, непременно трябваше да предприеме нещо, за да се отърси от безумието, което я бе оплело. Вече не можеше да спи. Не можеше да яде. Спалнята й се бе превърнала в стая за изтезания. А от всеки ъгъл срещу й отекваше смехът на Рурк, навсякъде виждаше тъмното му, иронично усмихнато лице. Сякаш бягайки, тя разтвори широко вратата и се втурна надолу по стълбите.

Орлан Трейхърн прекъсна слисано закуската си, пълната с пъпеш лъжица застина на половината път към устата му. Само нещо наистина сериозно можеше да прекъсне храненето на Орлан Трейхърн — гледката, която му предлагаше дъщеря му, бе повече от достатъчна. Косата й бе разчорлена, очите зачервени и подути, а страните й бяха бледи, а освен това още не бе облечена както подобава. Досега тя никога не бе ставала толкова рано и никога не се бе появявала в такова състояние. Господарят на острова отпусна лъжицата в чинията, без да докосне пъпеша.

— Съжалявам, татко — започна тя. — Прекарах тежка нощ и още не се чувствам добре. Ще имате ли нещо против, ако днес не ви придружа?

— Напоследък — отвърна Орлан Трейхърн, поемайки все пак лъжицата и дъвчейки пъпеша си — много свикнах с вашата компания. Но все пак ще изкарам един ден, или дори два, без вас, макар и трудно. В края на краищата занимавам се с тази работа едва от десетина години.

Той стана и попипа челото й. Малко горещо му се видя.

— Само да не ви хрумне да се разболеете. Оттеглете се в спалнята през деня и си починете. Ще ви изпратя Берта да се погрижи за вас, ако имате нужда от нещо. Аз за съжаление имам спешна работа и трябва да вървя. Елате, дете мое, ще ви придружа до горе.

— О, татко, не! — Мисълта да се върне в леглото, в което се чувстваше така изтезавана, й се стори непоносима. — Не, първо ще хапна малко и после ще се кача.

— Дрън-дрън — прозвуча гласът му. — Марш в леглото, искам да знам, че сте на сигурно място, преди да изляза.

Тя се облегна навъсено на ръката му и се престори на сразена. Бе направила погрешен ход и сега й предстоеше един цял ден сред четирите стени, които отдавна вече бяха станали тесни за нея.

Трейхърн зави грижливо дъщеря си, преди да се сбогува с нея, а секунди по-късно до леглото й седеше угрижена Берта. Тя измери пулса й, опипа й челото, огледа й езика, за да се върне малко по-късно с бульон и укрепващ чай. Останала най-сетне сама, Шана свря с ридание глава във възглавниците и заудря с юмруци по леглото: „Подлец! Проклет подлец! Стократно ще изкупите това, което ми причинявате!“ — проплака тя.

Вечерта наближаваше, битката в душата на Шана все още не затихваше. Накрая, изтощена от безнадеждната борба, отпусната в креслото, Шана трябваше да си признае поражението. В живота й имаше вече само едно сигурно нещо — никога вече нямаше да може да се освободи от Рурк Бошан. С всеки изминат ден той ставаше все по-дързък, при всяка среща я нападаше все по-открито. Приключението, в което се бе впуснала, за да заобиколи волята на баща си, не й бе оставило нищо, с което все още да може да се гордее. От всичките си близки тя не бе заблуждавала само Питни и сега вече нямаше сили да продължава да живее с лъжата. Тя бе възпитавана да казва винаги истината. В дома на Орлан Трейхърн да се гледа истината в очите бе висша повеля и всеки път, когато затваряше очи, предварително я обвиняваше, измъчваше я споменът за едно лице зад железните решетки на затворническа карета, а в ушите й кънтеше луд вик на болка. Не, угризенията на съвестта вече не се издържаха, тя трябваше най-накрая да разреши тази битка в сърцето си.

Хлипайки, Шана политна от леглото, но веднага се хвърли отново във възглавниците си, които удавиха нейния вик на отчаяние. „Свърши се. Свърши се. Все пак трябва да изпълня сделката. На края на силите си съм.“

Шана притвори уплашено очи, но я обгърна само нежен полумрак и тогава сънят я заля като безшумна вълна. Изпълни я спокойствие.

Шотландката Хергъс бе вярна и оправна прислужница. Тя водеше Рурк безмълвно през тъмнината, спираше тук-там, за да се увери, че той я следва, но винаги бе на няколко крачки пред него. И така, тя заобиколи господарския дом, пое после из тясна пътека между дървена къща, покрай още една. Сега пътеката извиваше сред гъст храсталак, за да се влее накрая в една просека. Тук, скрита от луната сред дълбока сянка, се намираше трета хижа, по-голяма и по-просторна от първите две, а през прозорците се мержелееше и слаба светлина.

Рурк знаеше, че това са гостните на господарската резиденция, наистина само рядко използвани, тъй като повечето гости предпочитаха лукса на големия дом. Но с каква цел го водят насам, той не знаеше. Шотландката го бе потърсила в дъсчената му барака и не му бе съобщила нищо друго, освен че се казва Хергъс и че той трябва да я последва. Рурк знаеше, че тя е част от домашната прислуга, но за него си оставаше загадка защо господарят на острова го вика така тайнствено. Но във всеки случай любопитството му бе събудено и той бе последвал прислужницата в облеклото, в което беше облечен — с късите си панталони и по сандали.

Сега тя го въвеждаше през терасата в малката къща, задържа му вратата отворена, докато влезе. След това той чу жената забързано да се отдалечава в нощта с пъргави стъпки. Слисан донякъде, Рурк се заоглежда. Помещението се осветяваше от една-единствена свещ, а и тя едва ли излъчваше повече светлина от луната отвън. Но помещението във всеки случай бе уютно и богато подредено. Килимът под краката му сигурно струваше много повече от това, което бяха платили за него.

Лек шум проникна в тишината, вратата се отвори. Рурк застина на място. Пред него стоеше Шана. Името й замря на устните му като пошепнат въпрос. Като бледен нощен дух, облечена в дълга, бяла, полепнала по тялото й одежда, събрала косата си на тила с една-единствена панделка, тя се приближаваше към него. Гласът й прозвуча дрезгаво:

— Рурк Бошан. Мерзавец. Подлец. Убиец. Екзекутиран чрез обесване. Погребан в гробищата. Месеци наред ми ограбвате спокойствието. Бърборите за някаква сделка, когато аз твърдя, че няма такава. Но аз приемам сделката и ще изпълня едно задължение, което не признавам, за да не можете повече да предявявате към мен никакви претенции. И тогава ще съм свободна. Ще прекарам, следователно, тази нощ с вас, както вие искате, до зазоряване ще играя ролята на ваша жена. След това не искам да знам нищо повече за вас.

Той се изсмя, но само кратко, втренчил в нея неразбиращ поглед. Обиколи помещението и го огледа — под въпросителния поглед на Шана, — преддверието, трапезарията, скришните места зад копринените завеси. Спря се плътно до нея. И също така нахално, както той бе втренчил поглед в нея, го гледаше и тя.

— А вашият ангел-хранител Питни? — попита той. — Къде се е скрил този път?

— Няма никой. Сами сме. Давам ви думата си.

— Вашата дума! — той се изсмя подигравателно. — Май се страхувам най-много от нея, мадам.

— А няма ли да погледнете и под леглото?

Рурк й обърна гръб. Един вътрешен глас го караше да избяга, преди да е станало още по-лошо. Но краката му тежаха като оловни и постепенно мисълта да държи в прегръдките си тази красавица започна да трови съзнанието му.

— Страхувам се, че отново подемате нашата стара игра — каза той грубо. — А вече съм преживял толкова много, че съм изпълнен с подозрение и любопитство какво сте измислили този път.

Смехът на Шана нежно го оплиташе, ръката й се протегна към него, погали го по гърба, премина по издължените възли на напрегнатите му мускули. При това докосване на Рурк му омекнаха коленете, копринено меко, нежно докосване, което събуди всичките му сетива.

— По дяволите с тези бодли! — простена той със стиснати зъби. Обърна се към нея така внезапно, че ръката й се отърка най-напред в ръката му, а после и в гръдта му. Ноздрите му потрепваха, лицето му помръкна. Вече бе решен да открие какво кроеше тя. Посегна към катарамата, която придържаше одеждата й към шията. Шана устоя на погледа му и само нежно се усмихваше, докато дрехата й увисна разтворена. Тя сви рамене, наметката се свлече на пода и разкри една прозрачна риза, която тя носеше като древногръцка туника. Прелъстително се разкри едно великолепно, нежно рамо, но на другото все още имаше копринена връзка. Ала вече нищо не оставаше скрито от погледа на Рурк и Шана видя как от твърдия кремък на страстта в очите му изхвърчаха златни искри. Пълните й, зрели гърди се очертаваха безсрамно под финия като паяжина плат.

Рурк вече не можеше да обуздае разтрепераното си тяло, дъхът му пресекна в гърлото, беше очевидно, че под дрехата си Шана има всичко, за което един мъж може да мечтае — една несравнима красота. Кожата й проблясваше като сатен, а пред очите му вече се разкриваше, все още през прозирно тънката риза, невероятно тънката талия на Шана, стегнатите, примамливи линии на ханша, гъвкавата грация на бедрата й.

— Имам само едно желание — промълви Шана тихо, — да бъда изцяло ваша жена, каквото и да пожелаете от мен.

Изпепеляващата страст на Рурк лумна като прахан, пламъкът на желанието потуши изцяло гнева му, остави само в дъното на съзнанието му една тънка кора, която съмнението да гризе, но и тя скоро падна в плен на огъня, който го изгаряше. Тази нощ си струваше рисковете.

— Елате — подкани го тя и гласът й вече й се струваше съвсем чужд в собствените й уши. Тя го докосна по рамото. — Ваната ви вече е готова, господарю мой!

Като зашеметено животно Рурк се остави да го преведе в спалнята. Там едно масивно, тежко легло заемаше почти цялата стена, пламъкът на свещите в свещника на масата трептеше от лекия полъх на вятъра, който издуваше завесите на прозорците. Под големия свещник блещукаха чаши и кристални гарафи с многобройни напитки. Ефирно тънките платове в нежно бяло китно се увиваха около балдахина, изпънатите чаршафи и пухкавите възглавници чакаха подканящо.

Шана спря пред ваната. Факлата, която гореше до нея, даде възможност на цялата красота на тялото й да проблесне през одеждата й, очертавайки приказен силует. На Рурк, който бе напълно завладян от екзотично ухаещото присъствие на Шана, му се стори, че неспасяемо потъва в меките зелени очи, които тя беше вдигнала към него. И само силата на волята го възпираше да не се хвърли веднага върху й.

— Мисля, че бихте приели с радост една вана — промълви тя, — но ако имате друго намерение…

Погледът на Рурк бързо се плъзна из пространството, оглеждайки внимателно всеки ъгъл, където би могъл да се крие нападател, но никъде не видя достатъчно място за прикритие на такъв широкоплещест, тромав мъж като Питни. Завесите и прозорците бяха отворени, от джунглата навън се чуваха само обичайните нощни шумове, чуруликането на птици и от време на време проквакването на някоя жаба, жуженето на насекомите. Той отново закова поглед в Шана, която все още чакаше отговор.

— Този лукс сигурно ще притъпи съзнанието ми… — Той изу сандалите от краката си. — Но бих искал да му се насладя напълно, преди злощастието да ме връхлети.

Шана се усмихна нежно, а тънките й пръсти разкопчаха колана на панталона му.

— Вие все още не искате да ми се доверите.

— Само си спомням за последното ни рандеву в Англия — отвърна й той сухо. — И много се страхувам, че още едно прекъсване от подобно естество би могло да ме направи безполезен за всички жени на тази земя.

Шана прокара ръце по слабите му гърди, но продължаваше да го гледа в лицето, докато той хвърляше панталоните си в едно кресло.

— А сега във ваната, алчен мой драконе. И не пръскайте нахалос огъня си. Аз съм тук, защото искам да изпълня нашата сделка. Няма от какво да се страхувате вече.

Рурк се потопи в топлата вана и за един миг непривичният лукс му донесе успокоение. Шана нежно галеше раменете му и му подаде голяма чаша бренди. Рурк я изпи наведнъж и бе щастлив от непривичното парене в гърлото, което го поразсея. Шана взе от ръката му празната чаша, наля му отново и му я върна. Мека и бегла като кацването на пеперудка върху роза бе нейната целувка по устните му.

— По-добре е брендито да се пие на малки глътки, за да се насладиш изцяло на вкуса му, любими.

Рурк се облегна назад на високия ръб на ваната и затвори очи, остави се приятната топлина на водата да го обгърне. Може би от гледна точка на чистотата беше по-добре да се къпеш в река, но не бе така уютно и не действаше така отпускащо. Той отвори едното си око и сложи чашата с бренди настрана.

— И вие наистина искате да сте моя съпруга?

Тя кимна.

— За тази нощ.

— Тогава, жено, изтъркай ми гърба.

Той й подхвърли една гъба и се наведе напред в очакване. Ръцете на Шана бяха нежни, докато отриваше широкия му гръб с гъбата. Докато усещаше под пръстите си напрегнато-отпуснатата енергия, в съзнанието й нахлу представата за гъвкава котка. Със странно задоволство от непривичната дейност тя изми косата му, изсуши я, среса я. Масажира тила и раменете му, изтегли всичката умора, която се бе загнездила там. Рурк не можеше да си спомни някога да е изпитвал такова ощастливяващо чувство. Тогава тя прокара пръст по брадичката му, подраска с нокът по късата четина на брадата му, облегна главата му на ръба на ваната, взе в ръка нож и сапун и внимателно го избръсна.

— Добре ли го правя? — попита тя колебливо. — Имам толкова малко опит. Не знам как би могло да се направи по-добре.

Рурк вдигна поглед към очите й, които заблестяха с много нежност над него. Посегна към ръката й и я привлече към себе си, но тя отиде до отворения прозорец, облегна се на перваза и заигра с връзките на завесите. Той бе усетил в очите й бегъл поглед на объркване и се питаше каква ли нужда бе докарала тази недостъпна девойка тук. Със сигурност не принуда от негова страна, защото той много благоразумно се бе въздържал от всякакво действие, което би могло да възкреси по гърба му камшика или нещо по-лошо.

Междувременно Шана потисна една вълна униние, направи усилие да надмогне студенината, която се бе надигнала внезапно у нея. Когато бе срещнала погледа на Рурк, изведнъж й бе станало ясно, че неудържимо наближава мигът, заради който бе подготвила тази среща. Дали би се опитал да си отмъсти жестоко — или пък внимателно? Болка или наслада щеше да изпита в обятията му? Вече бе прекалено късно да избяга от безумието, което сама бе развихрила. Как само бе могла да повярва, че един роб, един мъж от колониите, който се бе показал като всичко друго, но не и като джентълмен, би могъл да прояви уважение към нейната женственост? Как само бе могла така лекомислено да се отдаде на мощта му?

Зад гърба й се чу шум от плискане на вода. Шана се извърна. Видя Рурк да излиза от ваната. Беше твърде късно. Твърде късно!

Рурк, изправен във ваната, държащ кърпа в ръка, улови погледа на Шана и все още голия страх в очите й, преди да е успяла да промени израза на лицето си. Значи все пак измама? — запита се той. Да избяга ли искаше? Или искаше да извика за помощ? Рурк се спря. В този миг изцяло зависеше от нея.

Шана отмести поглед от ужасяващата гледка на един съвършено гол мъж и отиде до леглото. Докато се търкаше с кърпата, Рурк я гледаше със съмнение. После се приближи до нея. Тя отбягваше погледите му, вкопчила треперещите си ръце една в друга. Изведнъж бе станала съвсем малко момиченце с чудесно разцъфнало тяло на жена. Бе необходимо цялото усилие на волята й, за да изрече няколко думи, и въпреки това гласът й прозвуча все още тънък и слаб:

— Рурк, бях решила да приключа с това, да изпълня най-сетне сделката. Знам, че имате всичките основания да ме мразите. И въпреки това ви моля, Рурк — долната й устна потрепваше, а очите й плуваха в сълзи, — моля, не ми причинявайте болка.

Рурк избърса с пръст една сълза, която бавно се стичаше по бузата й.

— Вие треперите, любима.

Той се извърна и захвърли кърпата в един ъгъл. Шана потрепера, опита да се въоръжи срещу нападение. Но вместо да бъде изнасилена, тя се почувства изложена на присмех.

— Наистина ли ме смятате за чудовище, мадам? За дракон, който иска да ви разкъса в постелята? Ах, бедна Шана — унесено в мечти момиченце, това сте вие! Часът на любовта не е час, в който се взима, а час, в който се дава, в който се споделя. Вие ми подарявате тази нощ, както аз ви дадох името си, по собствено желание. Но ви предупреждавам, че сега бихте могла да откриете нещо, което да ви обвърже по-силно от всичко друго в живота!

Какво имаше предвид с това? Дете? Ликът на Шана помръкна от уплаха, тя се извърна от него. Това бе мисъл, която не я бе занимавала. Но какво щеше да стане, ако…

С безкрайна нежност Рурк я обгърна с ръце. Бузите му я погалиха по косата, пробудиха аромата на червен жасмин и бадемов цвят, който дремеше там, а сетивата му се омаяха от него. Рурк знаеше, че ако не иска страхът да развали този миг, трябва да е много внимателен. Междувременно Шана си повтаряше непрекъснато като в литания, че той ще й бъде съпруг само за тази нощ, една само нощ, и че щом се зазори, всичко ще е свършено веднъж завинаги, тогава ще е най-сетне независима от него за вечни времена, и с това непрекъснато повтаряно заклинание тя най-сетне наистина успя да притъпи страха си, да приспи напрежението и съпротивата дълбоко в себе си. Тя повдигна тежките златни коси, поднесе му рамото си и неговите пръсти се заеха несръчно с копринената връзка на наметката й, докато тя, лишена от всякаква опора, се свлече на пода. Като бляскава перла в ложе от топла глина се открояваше бялата й плът на неговата почерняла от слънцето кожа и ръцете му отново я притиснаха. Шана усети твърдата, дръзка мъжественост, която напираше към нея, очите й се затвориха, когато жарките му устни прокараха пареща следа по шията и рамото й. Ръцете, които я галеха нежно, постепенно събудиха от вечен сън една непозната треска, плъзнаха се по гърдите й, по корема и топлият прилив на възбудата се надигна в нея. Тя бе ту студена, ту жарка, трепереше цялата, сетивата й се впуснаха в опияняващ танц, тя тихо въздъхна, отпускайки къдравата си глава на рамото му, а косата й се разпиля по него. Повдигна лицето си нагоре, тръпнещата й уста омекна и се открехна, когато устните му я завладяха. Той я обърна към себе си, те се топяха като желязо в огъня, целувките им ставаха все по-диви и яростни, езиците им се впиваха един в друг като мечове при дуел, бореха се с алчно нетърпение един срещу друг като в битка за оцеляване. Ръката му се промъкна надолу по гърба й, притисна плътно ханша й. Страстно желание разяждаше плътта му и огънят, който изгаряше слабините му, заплашваше да взриви и без това разпадащата се стена на неговото самообладание.

Рурк положи едното си коляно на леглото, притегли Шана със себе си, секунди по-късно те се олюляха и се озоваха в постелята. Устата му, отворена, гореща и влажна, обгори гърдите й, скоро белите му зъби се впиха в заоблените й хълбоци, в копринената кожа на корема й. Шана затвори очи и се извиваше задъхана под неговите милувки. Рурк се отпусна върху тялото й, разтвори бедрата й, проникна надълбоко в нея. Шана се надигна, посрещайки твърдия тласък, сетивата й, душата й, цялата й същност приветстваха това ново, неописуемо чувство, което продължаваше да нараства у нея с пулсиращото трепкане и придърпване, насладата нарасна до такива размери, че при всеки удар на сърцето си тя се чудеше дали ще доживее до следващия. И едно приказно, магично, огромно, набъбващо разпукване на топяща омая я караше да потрепва срещу му в дива страст, равна на неговата. Конвулсивната, ослепителна светкавица на екстаза искаше да ги слее в безкрайните секунди на насладата. Тя все още се бе вкопчила здраво в него, сякаш за да го въвлече целия в себе си, след това усети неукротимите удари на сърцето му по голата си гръд и чу отново горещото му задъхано дишане в ухото си.

Времето, изглежда, бе спряло пред бездната на вечността, докато Рурк не повдигна глава. Шана лежеше е широко разтворени, търсещи очи всред възглавниците. Израз на безкрайна почуда бе отпечатан на лицето й. Очите му я бяха обгърнали с нежност, когато той промълви:

— Беше ли ви минавало през ума, че един дракон би могъл да ви люби така, сърце мое?

Нежно и влюбено устата му се притисна към устните й, тя го целуна горещо и бързо в отговор и после въздъхна:

— Ах, драконе мой, Рурк, мой див като животно съпруже, искахте сметката ви да се изплати до последното пени, но в никакъв случай не бяхте единственият, на когото бе върнато всичко.

Рурк приглади разрошената й коса, устата му пропълзя по стройната колона на шията й, всмука екзотичния аромат на тялото й, който до такава степен бе част от самата нея, онова омайно благоухание, което не го бе напускало нито за един миг от будния му живот, нито за един миг в сънищата му, откакто го бе усетил за първи път в килията си.

— Съжалявате ли, скъпа моя? — попита той с пресъхнали устни.

Шана поклати глава. От всички угризения на съвестта, които бе изпитвала предварително, от болката поради вината, която — както бе мислила — трябваше сега да я разяжда, нямаше и следа. Много по-притесняващо бе странното чувство, че с пълно право лежи в тези обятия, сякаш там й беше мястото, както на морето при пясъка или на дървото при земята. Да, това чувство на удовлетвореност я безпокоеше много повече, отколкото би могло да я обезпокои някакво чувство за вина.

Шана съзнателно отклони мислите си в друга посока. Бе постигнала това душевно равновесие само защото бе изпълнила думата си, нищо повече. Тя сключи ръце около врата му, засмя се тихо, нежно захапа възглавничката на ухото му, погали го с език.

— Желанието ви за справедливост удовлетворено ли е най-сетне, милорд?

Рурк я целуваше с полуотворени устни по устата.

— Напълно, момичето ми. За мъчителните нощи, в които лежах буден, мислейки за вас, за мъките, на които бях подложен, знаейки, че сте наблизо и че не мога да ви видя. И че не можех да ви докосна — за всичко това сега ми бе разрешено да се насладя на розата. Но мисля, че сравнението би трябвало да звучи другояче. По-скоро е лотос, който крие дълбоко в себе си семе, което те прави зависим за цял живот, ако опиташ от него. Нощта още не е отминала, Шана.

Тя нежно прокара ръка по твърдите линии на лицето му, омекоти ги.

— За тази нощ — прошепна тя — съм ваша съпруга.

Тя притегли ръката му към устните си и дълго целува твърдите кафяви кокалчета. С дяволита усмивка показа малките си бели зъби и после ги притисна към дланите му.

— През всичките часове, в които ме измъчвахте, мой драконе Рурк, виждах смел рицар, който бързаше да ме спаси. Докато вие се погаврихте тук с тази изпаднала в отчаяние девица.

— Значи все още виждате в мен ужасния дракон от вашите сънища, мадам? Вашият сребърен рицар няма ли все пак да дойде, за да ме срази? Но кажете честно, мадам, наистина ли се чувствате поругана? Или само ми се сърдите за това, че посмях да се отнеса към вас като към жена, а не като към навирила нос статуя на някой пиедестал, като към девствена кралица, която ръката на смъртен няма право да докосне.

В очите на Шана проблесна лукаво огънче.

— Значи най-сетне признавате, че съм жена, мистър Бошан?

— Вие действително сте жена. Жена, създадена за любов и за мъж, а не за мечти по рицари, дракони и девици в притеснено положение. Но щом аз ще съм вашият дракон, то на вашия рицар в бляскави доспехи няма да му е никак лесно, ако иска да победи.

— Заплашвате ли ме, ужасни драконе?

— В никакъв случай, Шана, сърце мое — пошепна той нежно, — но и не вярвам в приказки.

Той се притисна към нея. Устните й се отвориха. Той я погълна, сякаш никога не би могъл да се насити на чистата й като роса сладост. Дъхът им се смеси, сля се в едно и сега Шана загуби и последната си опора в действителността, под дивата настойчивост на неговите предизвикателни целувки тя забрави всичко, бушуващият поток на страстта му я повлече към шеметни водовъртежи. Ръката му се спускаше все по-надолу, обхвана напращялата мекота на гърдите й, а устата му вече я следваше. Отново върху й се разби пенливата вълна на насладата, дъхът й пресекна, жарки целувки покриваха голото й тяло и когато от време на време отвореше очи, тя виждаше на блещукащата светлина как черната му коса проблясва върху нейната бяла като сатен кожа. Ясното морскозелено на очите й се бе превърнало в наситеното, опушеносиньо на тайнствени пещери.

Когато сърцата им затуптяха отново малко по-спокойно, Рурк се облегна на масивната част на балдахина, бухна възглавниците и притегли Шана към себе си. От бутилката на нощната масичка той наля в една чаша мадейра и й я подаде.

— Да пием от една чаша — каза той.

Шана положи ръка на гръдта му, за да намери опора в люшналия се свят, когато устните му намериха нейните и заиграха с тях.

Те опитаха от виното, пиеха от едно и също място и се целуваха, докато вкусът все още не бе изчезнал от устните им. Той я поглъщаше с очи, галеше я навсякъде. Ръката му дръзко се разхождаше по тялото й, милваше бедрата й, рисуваше странни фигури по ханша й. Пълните й, зрели гърди потреперваха под върховете на пръстите му.

Погледите на Шана, разбира се, не бяха така любопитни. Пръстите й шареха по линията, която разделяше бялата от почернялата на слънцето кожа. Рурк примираше, щом тя прокарваше пръст по тънката окосмена линия, която водеше оттам надолу — и нажежените въглени на сладострастието лумваха отново, докато пламъците им се стовареха върху им.

После те поспаха малко и двамата — дълбок, несмущаван от никакви кошмари сън. Шана вече не сънуваше неща, които не можеше да е преживяла. Рурк вече нямаше кошмари за неща, които не биваше да изживява.

По някое време Шана се събуди и безмълвно заоглежда мъжа, за когото някъде пишеше, че й е съпруг. Рурк лежеше по гръб, едната ръка на хълбока, другата простряна надалеч, а гърдите му се повдигаха и снишаваха в такт с равномерното му дишане. Шана не можа да устои на изкушението, ръката й се плъзна в къдравия гъсталак на гърдите му, погали къдриците му и после, като дете, изправено пред някакво чудо, опозна мършавите му ребра, твърдите мускули по хълбоците му. И изведнъж усети пръст на брадичката си, Рурк повдигна лицето й, докато погледът й потъна изцяло в очите му. Нямаше никаква усмивка, само жар с необичайна мощ. Шана се учуди на самата себе си колко безрезервно се оставяше да я вземат, защото тя отново дойде при него, притисна се към него, отговори на страстта със сладострастие, на сладострастието със страст и в този дяволски кръг й се зави свят от щастие. Тя въздъхна, когато устните му най-сетне достигнаха гръдта й, притисна главата му към себе си и се заизвива така, че гърдите й да го милват, възбуди го, докато той не полуотвори устни. Тогава ръцете му се пъхнаха под хълбоците й, повдигнаха ги към тялото му, докато вече нищо не можеше да ги раздели.

По-късно, много по-късно тя лежеше върху гърдите му. Бузата й бе на шията му. Така в гледащите на изток прозорци двамата видяха заедно първия розов лъч на младия ден да се изкачва по хоризонта. С въздишка на неохота Шана се изправи. Рурк мълчаливо я гледаше как се вмъква в дрехата си. Тогава тя се облегна на рамката на вратата и погледна назад към него.

— Следователно договорът вече е изпълнен — промълви тя. Каза го така тихо, че Рурк едва я чу.

Внезапно Шана се обърна и избяга. Рурк прехвърли дългите си крака през леглото, седеше така и се вслушваше в стъпките й, които бързо се отдалечаваха по дървената тераса. Тогава гласът му почти недоловимо проряза тишината.

— Да, Шана, любов моя, сделката е изпълнена. Но какво ще стане с обета, който си дадохме?

Шана отново си възвърна лъчистата, весела същност, макар през нощта почти да не бе спала. Чувстваше се така, сякаш се бе освободила от някакъв тежък товар, и съвсем сериозно си втълпи, че чудото бе предизвикано от изпълнението на обещанията й и възстановяване на равновесието в нейния свят. Рурк вече нищо не можеше да изисква от нея, независимо от това как умее да извърта аргументите. Бе понесла своята част. Завинаги. Сега беше свободна. Беше хубаво интермецо, но сега бе вече минало. Най-сетне можеше отново да мисли за по-важни неща.

През този изпълнен с работа ден тя действително забрави Рурк. Беше ведра, необременена от нищо, прилежна. Следобед Орлан Трейхърн трябваше да изглади дребни спорове между хората си. Следваше обиколка на складовете, а докладите на управителите трябваше да бъдат записани. Шана му бе от помощ като секретарка и съветник. Реколтата бе богата, бутилките ром се извисяваха, складирани и готови за транспортиране по море. Бали суров коноп от съседните острови пълнеха друга част от складовете. Освен тях имаше и индиго, чието синьо багрило се ценеше при оцветяване на платове, както и голям избор от тютюн, памук и други суровини, които бяха спешно необходими на манифактурите в Англия.

Късно вечерта Шана хапна с баща си. Скоро тя се оттегли в покоите си. Облекчената през нощта съвест и проявеното през деня усърдие й помогнаха да се отдаде бързо на спокоен сън. Следващият ден протече по сходен начин и в бързата смяна на ежедневните събития много скоро нощта на капитулацията потъна в забрава.

Петият ден зазори като всички останали, но скоро се заоблачи поради паднали мъгли и капризните ветрове. Шана придружаваше баща си на една обиколка из работните обекти по хълмовете. Тогава Трейхърн реши да предприеме непредвидено отклонение до новата преса за захарна тръстика, за да се увери сам как върви работата по съоръжението.

Колкото повече се приближаваха, толкова повече въздухът вибрираше от някакъв невъобразим шум. Почти всяка минута можеше да се чуе едно тъпо бучене, но едва след като отминаха и последния завой, видяха причината за странните процеси. Впрегнати мулета дърпаха с въжета един огромен каменен къс нагоре, който, освободен от опора, се сгромолясваше върху кръгли дървени трупи и ги набиваше като стрели надълбоко в земята.

Трейхърн спря ландото и с почтителен ужас проследи процеса. Начинът на действие бе наистина изумително прост, но беше нужна една мъдра глава, за да го осъществи. Шана би могла да назове по име собственика на тази глава още преди старшият да го бе довел. Рурк се приближи към колата от страната на Трейхърн да даде обяснение на господаря на острова и му разясни, че след това тези стълбове ще носят тежестта на огромните мелнични камъни, които ще изстискват сока от събраната захарна тръстика.

— Само ковачът трябва да побърза да изготви желязната част, както му каза мистър Рурк — каза старшият и посочи с шапката си към работилницата. — Ако се справи навреме, съоръжението ще е готово за новата реколта.

Трейхърн слушаше внимателно обясненията на старшия, но Шана изведнъж се улови, че бе потънала дълбоко в очите на Рурк. Около устните му играеше тънка усмивка, усмивка пълна с познание, но без никаква заплаха, подигравка или ирония. Само една съвсем обикновена усмивка, която обаче силно развълнува Шана. Тя кимна съвсем кратко за поздрав, обърна се и се надяваше да е била достатъчно нелюбезна. Трейхърн зададе някакъв въпрос, но отговорът на Рурк й убягна.

Малко по-късно те вече бяха поели обратния път към селото и още по-нататък към господарския дом, и докато стане време за вечеря, Шана вече бе изтласкала тази случка на заден план. Питни правеше компания на бащата и дъщерята и когато двамата мъже започнаха партия шах, Шана се оттегли в стаята си.

Както обикновено напоследък, чувството, че ползотворно е прекарала деня си, бързо я възнагради със здрав сън. Полунощ бе вече отминала, когато Шана внезапно се пробуди. По листата навън трополеше силен дъжд, ниски облаци бяха направили нощта необичайно тъмна и тежка. И изведнъж тя разбра какво я бе събудило. Бе усетила плътно до себе си горещината на едно тяло, топли устни бяха разтворили нейните, силни ръце я бяха обгърнали в здрава прегръдка. Имаше още и едно докосване на ръка до гръдта й, нежна милувка по бедрата й и — силния, горещ удар на мъж помежду им.

Изключително объркващо обаче бе трайното усещане за наслада, което сега тъкмо прииждаше в нейното тяло. С какво ли я бе омагьосал Рурк така, че тъй силно й се искаше отново да се слее с него? Беше сама в покоите си, но знаеше със сигурност, че ако той беше сега тук при нея, тя щеше да му се отдаде, не, щеше да се вкопчи в него, щеше да го моли, да го умолява да й даде това, за което копнееше. Никога не се беше чувствала толкова жена, както в тези часове, когато бе играла ролята на негова съпруга. И дори сега, в леглото си, в нейните тъмни покои, тя се дивеше озадачено, че не изпитва никакъв срам, никаква вина, че не се проклинаше за онази нощ — нито за тази, в която си мечтаеше той да е при нея. Опияняващият спомен за неговата любовна игра бе зрял вътре в нея тихо и незабележимо, като вино в бъчва, и сега бе още по-зашеметяващ.

— Но той е само един мъж като всеки друг! — промълви тя в нощта. — Той не притежава нищо, което да нямат и другите. Ще си намеря съпруг и ще изживея с него същото.

Безлики редици от обожатели, които с антипатия бе отхвърляла, изникваха сега пред нея, правеха напразни опити да произведат искра в сърцето й — и тогава сред тях се възправи един — със загорял от слънцето лик, кехлибарени очи и иронична, но пълна с обич усмивка и сърцето й заподскача, а вкус на дива сладост се надигна в нея.

Но защо точно този мъж от колониите трябва да възбужда душата, тялото и съзнанието ми! — просъска тя в абаносово черната сянка и се ядоса на самата себе си, че го бе допуснала отново в себе си.

Но ще му се противопоставя. Сделката е изпълнена! Между нас няма да има нищо повече!

Но макар и да си повтаряше непрекъснато тези думи, тя не можа да се убеди. Когато заспа отново, дрямката й вече бе далеч по-неспокойна.

На следващата сутрин Шана слезе късно в трапезарията и по приборите, които стояха пред баща й на масата, тя позна, че е имал на закуска двама гости. Трейхърн поздрави дъщеря си, но, изглежда, бързаше да приключи със закуската си.

— Днес няма нужда да идвате с мен — обясни й той, докато отпиваше от черното си кафе.

Шана не каза нищо. Тя само гледаше през масата и видя до един от употребените прибори порцеланова купичка с пепел от пура.

— Мистър Рурк пак е бил тук — отбеляза тя.

— Да — изпръхтя Трейхърн, — но няма повод за притеснение, дъще. Той вече си отиде. Освен това — той избърса устата си с една голяма салфетка, изправи се, взе си от Милън бастуна и шапката — му обещах ново увеличение на заплатата и тъй като мисля, че ми е нужен подръка, му дадох да си избере една от къщите за гости. — Той се засмя с тайно задоволство. — Избра си най-добрата, последната зад дърветата. — Трейхърн отправи поглед към дъщеря си. — Като господарка на моя дом естествено ще се погрижите в къщата да може да се живее.

Шана бе втренчила поглед в баща си, опитваше се да открие някакъв скрит намек в думите му, но не намери такъв. Накрая кимна.

— Ще дам съответните нареждания на прислугата.

Трейхърн си сложи шапката с лек пристъп на раздразнение.

— Очаквам да не се сипят повече хули по адрес на този човек. Вашата антипатия е очевидна, но той за мен е от голямо значение. Дори се надявам, че ще мога да го уговоря да остане и след изтърпяване на наказанието си. Тази вечер ще се върна късно за вечеря.

Шана дълго гледа след баща си, но дълбоко в душата си тя виждаше Рурк, строен и загорял, в леглото. Той ще си ляга в леглото, което ние деляхме! Ще се къпе във ваната, в която му изтърках гърба. В съзнанието й нахлуха различни представи, всяка по-ярка от предишните, а накрая се появи балдахинът, като в онзи миг, когато погледът й попадна на него, а в нея вече прииждаше зрелият плод на насладата.

Приготвиха къщата и Рурк се настани в нея още същата вечер заедно със спартанската си екипировка. Той си напълни месинговата вана с издигаща пара вода, влезе в така приготвената вана и се остави да го обгърнат мечтите му — Шана в прозрачната си одежда, Шана, навеждаща се, шепнейки към него, Шана като дете до леглото, после гола, после виейки се в екстаз под тялото му.

По-късно Рурк обикаляше безспир помещенията, отваряше празните ракли и шкафове, прелистваше книгите, търсеше да се разсее, да намери успокоение за разстроените си сетива. Но не му се отдаваше, защото нищо на този свят, в което той вкопчваше мислите си, не му изглеждаше така обаятелно като Шана.

Сияйно утро изгряваше навън. Шана се събуди в обляната в слънце стая след неспокоен сън. Тъй като обикновено ставаше късно, Хергъс не й беше подръка и тя се помъчи сама да приведе в ред непокорното великолепие от къдрици. Изпусна една изпълнена с копнеж въздишка, докато си слагаше пред огледалото лек халат. Напусна стаята без определена цел, но краката й сякаш сами се насочиха надолу по стълбите. На половината път тя долови гласове на входната врата, Рурк жизнерадостно се шегуваше с портиера.

Шана забави крачка и се заслуша в предразполагащия тембър на дълбокия му глас.

— Милостивият господар ще се появи сигурно всеки момент, мистър Рурк — каза портиерът Джейсън. — Не бихте ли искали да влезете в трапезарията?

— Благодаря, Джейсън. Ще почакам в салона. И без това съм доста подранил.

— Мистър Трейхърн сигурно не би имал нищо против да се разположите удобно — каза Джейсън. — Всъщност той няма да ви остави да го чакате дълго, защото едва ли някой става по-рано от господаря. Той е работил здраво през целия си живот и не изглежда да се е отпуснал. Ако имате нужда от мен, мистър Рурк, аз ще съм отзад в къщата.

Шана се вслуша в отдалечаващите се стъпки на Джейсън, облегна се на перилата и надникна надолу в салона. Облечен както обикновено в бяла риза и къси панталони, Рурк стоеше пред портрета на Джорджиана Трейхърн — Шана се опитваше да отгатне мислите му. Шана и майка й много си приличаха, макар че Джорджиана навремето да не е имала така светла коса и очите й да са били малко по-меки. Сега нея, Шана, ли виждаше Рурк в масления портрет на майка й? Или като много други се наслаждаваше на картината просто като на произведение на изкуството?

Шана не съзнаваше да е причинила някакъв шум, но в краткия промеждутък от време, в който го бе наблюдавала, между нея и Рурк трябва да се бе случило нещо неразбираемо, защото той внезапно вдигна поглед и погледна нагоре към стълбата, сякаш знаеше, че ще я намери там. Шана се почувства уловена на местопрестъплението, вече бе прекалено късно за достойно отстъпление. Рурк се запъти с отмерена стъпка към най-долното стъпало, стъпи на него и я загледа с поглед, който тя усещаше навсякъде по тялото си.

— Добро утро, Рурк — каза тя и гласът й беше нежна милувка. — Ще останете ли за закуска?

— Ще слезете ли? — попита той, но въпросът му звучеше повече като молба.

Шана погледна към леката си одежда.

— Татко не би бил съгласен да се появя така неподходящо облечена на масата за закуска, когато и вие сте тук.

— Тогава се облечете — настоя Рурк. — Но елате. Ще дойдете ли?

Шана кимна мълчаливо в знак на съгласие и щастлива усмивка пробягна но лицето му. Той насочи поглед, пълен с желание, към сутрешния й халат. Шана не смееше да диша, така дръзко я обладаваха очите му.

В следния момент от вътрешността на къщата се чу гласът на Орлан Трейхърн, Шана се извърна бързо и се изкачи нагоре по стълбата.

— Говорим за сделки, дъще — изсумтя Орлан Трейхърн, когато малко по-късно Шана влезе в стаята за закуска, облечена във весел жълт кринолин и здраво пристегната с колан.

Рурк скочи и побърза да й дръпне стола. Шана по-благодари с любезна усмивка и когато Рурк отново зае мястото си, Орлан Трейхърн даде израз на очевидно лошото си настроение тази сутрин.

— Ах! Тези млади мъже! Само да се появи някоя симпатична кобилка и те вече си чупят вратовете.

Рурк набърчи чело и отбеляза:

— Сър, ако тя не ви беше дъщеря, не се съмнявам, че и вие също щяхте да си извивате врата за нея!

Шана отвърна сладко:

— Безкрайно ме ласкаете, мистър Рурк! — и добави, обърната към баща си: — От друга страна, тук рядко чувам похвали по мой адрес.

— Ха! — извика Трейхърн. — Ако и аз наливах масло в тоя огън, скоро целият остров щеше да е в пламъци. Но сега, уважаема дъще, трябва да си свършим работата.

— Но разбира се, татко — усмихна се тя, а очите й пламтяха закачливо. — За бога, та аз не искам да ви преча на работата.

— Но вие точно това правите през цялото време, по дяволите! — скара й се той.

Рурк скри злорадата си усмивка зад чаша чай, но само секунди по-късно бе в състояние да се обърне към господаря си със сериозно изражение.

— Сър, моля ви да повторите още веднъж последния си въпрос! Страхувам се, че изгубих нишката.

— Ето! — изпръхтя Трейхърн и обърна рамо, сякаш за да изключи Шана.

— Ще повторя още веднъж. Ставаше дума за мелницата. Достатъчно ли ще е голяма, за да поеме и реколтата от другите острови?

Рурк кимна и те обсъдиха подробностите по съоръжението. Милън сервира на Шана закуската и тя мълчаливо се зае с една купичка плодове в сметана, като тайно наблюдаваше Рурк с ъгълчето на очите си. Начинът, по който той говореше за неща, от които тя не разбираше нито дума, я омайваше и тя разбра какво така подкупваше баща й.

Вечерта, в салона, в разговора между бащата и дъщерята отново се спомена името на Рурк.

— Аз винаги съм бил по-скоро търговец, отколкото плантатор, Шана. Не е необходимо значи дълго да обяснявам, че ми е добре дошъл един човек, който може да ми дава съвети по отношение на реколтата и за мелницата. Откакто е на острова, мистър Рурк направи много, за да увеличи благосъстоянието ми. Когато един ден вече няма да ме има, ще усетите нужда от доверен помощник, който да може да ви съветва в тези неща. През повечето време вие не бяхте тук, а аз, като стар човек, вероятно няма да живея достатъчно дълго, за да ви науча на всичко, което е необходимо. Мистър Рурк е способен да ви помага на дело и със съвет и аз много се надявам, че ще му го позволите.

Шана се сви. Само това й липсваше още, Рурк да й стане съветник, и ако му се признаеше и правото да има мнение при подбора на нейните обожатели, тя би трябвало да прекара остатъка от дните си като вдовица. Тя въздъхна вътрешно, но, изглежда, и баща й беше забелязал въздишката й.

— Предложението ми не ви харесва — отбеляза той. — Но какво не ви се нрави в този мъж?

— Татко — Шана положи ръката си върху неговата и му се усмихна със съжаление. — Просто искам да остана господарка на съдбата си, а не да бъда привързана към този човек по някакъв начин.

Трейхърн отвори уста, но тя се наведе към него и положи с обич пръст на устните му. Шана се усмихна в отговор на сърдития му поглед и старият Трейхърн омекна.

— Татко — прошепна Шана, за да не буди у него никакви размисли. — Не искам да споря с вас, но нека не говорим повече за това.

Тя го целуна бегло по челото и излизайки, прошумоля с копринените си дрехи. Трейхърн още дълго седя в креслото си и мислеше как бе станало така, че аргументите му бяха отхвърлени, а той въпреки това не съжаляваше.