Синове на съдбата

54.

Нат стигна за близо час в Медисън и когато навлезе в предградията, си помисли едва ли не, че именно тук, в това градче, ще се състои финалният мач от шампионата по бейзбол.

Магистралата бе задръстена с автомобили, окичени с емблеми в червено, бяло и синьо и с магаренца /Неофициалната емблема на Демократическата партия в САЩ/ и слончета /Неофициалната емблема на Републиканската партия в САЩ/, които гледаха с изцъклени очи през задните прозорци на безбройните коли. Когато Нат зави по отбивката за Медисън с население дванайсет хиляди триста седемдесет и двама души, половината автомобили също свърнаха от магистралата досущ метални стружки, привлечени от магнит.

— Ако махнем младежите, които още нямат право на глас, вероятно ще останат към пет хиляди гласоподаватели — отбеляза Нат.

— А, не е толкова сигурно — възрази Том. — Подозирам, че са повечко. Не забравяй, че Медисън е град, където хората в пенсия идват да навестят родителите си, едва ли е пълно с младежки клубове и дискотеки.

— От това само печелим — рече Нат.

— Вече се отказах да правя прогнози — въздъхна другият мъж.

Не беше нужно да търсят знаци, които да ги упътят към кметството — всички явно се бяха отправили натам, убедени, че човекът пред тях знае къде отива. Докато малкият кортеж на Нат стигне в центъра на града, започнаха да ги изпреварват и майки с бебешки колички. На главната улица запъплиха като костенурки, толкова много бяха пешеходците, прииждащи от всички пресечки. Когато автомобилът на Нат бе изпреварен и от мъж в инвалидна количка, той реши, че е крайно време да слезе и да продължи пеш. Но това го забави още повече: който го познаеше, се втурваше да му стисне ръка, мнозина искаха и да го щракнат за спомен заедно с жените си.

— Радвам се, че вече си започнал кампанията по своето преизбиране — заяде се Том.

— Нека първо ме изберат за първия мандат, пък после ще му мислим — отговори Нат точно когато излязоха при кметството.

Той тръгна нагоре по стълбите, без да спира да се ръкува с всички, доброжелателно настроени към него, сякаш изборите не бяха приключили, а тепърва предстояха. Волю-неволю Нат се запита дали хората ще се отнасят по същия начин, когато той тръгне да слиза по стълбите и резултатите вече бъдат известни. Видя, че кметът стои на горното стъпало и го търси с поглед.

— Пол Холбърн — прошепна Том. — Бил е кмет цели три мандата и макар да е на седемдесет и седем години, току-що спечели без почти никаква конкуренция четвърти.

— Радвам се да ви видя, Нат — поздрави кметът, сякаш са неразлъчни приятели, макар че се бяха срещали един-единствен път по време на предизборната кампания.

— И аз се радвам, драги ми господине — отвърна Нат и стисна протегнатата ръка на стареца. — Поздравявам ви с преизбирането, доколкото разбрах, сте удържали безусловна победа.

— Благодаря ви — рече Холбърн. — Флечър пристигна току-що и ви чака в кабинета ми, дали да не отидем при него? — Докато влизаха в сградата, мъжът продължи: — Исках да ви запозная набързо с начина, по който ние тук, в Медисън, броим бюлетините.

— Нямам нищо против — каза Нат, макар и да знаеше, че и да не се съгласи, това няма да промени нищо.

Цяла тумба официални лица и журналисти изпратиха по коридора малката групичка до кабинета на кмета, където Нат и Су Лин завариха Флечър, Ани и още трийсетина души, решили, че са в правото си да присъстват на отбраната сбирка.

— Ще пийнете ли едно кафенце, Нат? — попита Холбърн.

— Не, благодаря, драги ми господине — отказа той.

— А милата ви женичка?

Су Лин поклати любезно глава — дори не трепна от свойското обръщение на дядката.

— Тогава да започвам — рече той и се извърна към множеството, едвам вместило се в тесния му кабинет.

— Госпожи и господа! — Известно време старецът мълча. — И вие, господин бъдещ губернатор — допълни и се опита да погледне и двамата кандидати едновременно. — Броенето ще започне днес сутринта в десет, какъвто вече повече от столетие е обичаят в Медисън, и не виждам причина да отлагаме само защото този път интересът е малко по-голям от обикновено.

Флечър се развесели от твърде сдържания начин, по който Холбърн е описал положението, но не се и усъмни, че той е решен да се наслади докрай на своя четвърт час слава.

— В града ни има десет хиляди деветстотин четирийсет и двама регистрирани гласоподаватели, разпределени в единайсет избирателни секции. Както винаги досега, избирателните урни бяха прибрани броени минути след приключването на изборния ден и бяха откарани на съхранение при началника на полицейския участък, който през нощта ги е държал при себе си под ключ.

Мнозина се засмяха вежливо на шегичката на кмета, той също се усмихна и се разсея. Явно изгуби нишката на мисълта си, защото секретарят на избирателната комисия се наведе и му изшушука на ухото:

— Урните.

— А, да, разбира се, урните. Та днес в девет часа сутринта урните бяха донесени в кметството, където помолих секретаря на избирателната комисия да се увери, че печатите са си на мястото. Той потвърди, че са непокътнати. — Кметът се огледа: официалните лица закимаха одобрително. — В десет часа ще счупя печатите, бюлетините ще бъдат извадени от урните и ще бъдат изсипани върху масите в централната зала на кметството. При първото преброяване ще установим само колко избиратели са упражнили правото си на глас. След като разберем това, бюлетините ще бъдат подредени на три купчинки: в първата ще бъдат гласовете, подадени за републиканците, във втората — гласовете за демократите, и в третата ще сложим бюлетините, които бихме могли да опишем като спорни. Макар че, разрешете да уточня, такива има рядко в Медисън — за мнозина от нас това може би е последната възможност да дадем гласовете си. — Последните му думи бяха посрещнати с нервен смях, макар и Нат да бе сигурен, че кметът е бил съвсем искрен. — Последното ми задължение като председател на избирателната комисия е да оповестя резултатите, от които ще се разбере кой е избраникът за следващ губернатор на славния ни щат. До пладне се надявам да съм го направил. — „Съмнявам се, ако продължаваме с това темпо“, помисли си Флечър. — А сега ще ви заведа в залата, но преди това има ли някакви въпроси?

Том и Джими заговориха в един глас и Том кимна любезно на своя колега, защото подозираше, че ще попитат едно и също.

— С колко преброители разполагате? — рече Джими. Секретарят на избирателната комисия пак изшушука нещо на кмета.

— С двайсет и всички те работят в кметството — поясни старецът, — освен това имат още едно достойнство: членуват в местния клуб по бридж.

И Нат, и Флечър не разбраха смисъла на последната забележка, но нямаха намерение да искат още пояснения.

— А колко наблюдатели ще допуснете? — попита Том.

— Ще разреша по десет представители на всеки от щабовете — уточни Холбърн — и те ще могат да застанат на една крачка зад преброителите, но не бива и да се опитват да разговарят с тях. Ако искат да попитат нещо, трябва да се обърнат към секретаря на избирателната комисия и ако той не е в състояние да реши въпроса, могат да дойдат при мен.

— А ако се появят спорни бюлетини, кой ще решава дали са действителни? — поинтересува се Том.

— Ще се убедите, че такива бюлетини се подават рядко в Медисън — повтори кметът, забравил, че вече го е уточнил, — защото за мнозина от нас това вероятно е последната възможност да гласуваме.

Този път никой не се засмя. Кметът така и не бе отговорил на въпроса на Том, който реши да не го задава повторно.

— Е, ако няма други въпроси — натърти Холбърн, — ще ви заведа в историческата ни зала, която е построена през 1867 година и с която се гордеем неимоверно.

Залата побираше най-много хиляда души, тъй като жителите на Медисън рядко се престрашаваха да излизат от домовете си, след като се мръкне. Този път обаче, още преди в помещението да са влезли кметът, неговите сътрудници, Флечър, Нат и хората от предизборните им щабове, то приличаше по-скоро на железопътна гара в Япония в най-натоварените часове, отколкото на градска зала в потънало в дрямка курортно градче край морето в Кънектикът. Нат само се надяваше, че сред множеството не е и шефът на пожарната служба: едва ли имаше наредба за безопасността, която да не е нарушена.

— В началото ще обясня на всички как смятам да проведем преброяването — оповести кметът и се отправи към сцената, а двамата кандидати се запитаха дали той изобщо ще стигне дотам. Накрая дребничкият беловлас старец се покатери по стълбичката и застана пред микрофона, който бе смъкнат доста ниско. — Госпожи и господа — подхвана дядката, — казвам се Пол Холбърн и само който не живее тук при нас, не знае, че съм кмет на Медисън. — Флечър подозираше, че повечето хора в залата влизат за пръв и за последен път в нея. — Днес обаче — продължи старецът — съм застанал пред вас като председател на избирателната комисия в избирателен район Медисън. Вече обясних на двамата кандидати как смятам да подходя към преброяването, сега ще повторя отново…

Флечър започна да се озърта и бързо забеляза, че малцина в залата слушат кмета и повечето присъстващи се бутат, за да застанат по-близо до отцепената част от помещението, където вероятно щеше да започне броенето.

След като си каза наставленията, кметът направи храбро усилие да се върне в средата на помещението и надали щеше да се добере дотам, ако не бе задължен да даде ход на преброяването.

Когато най-сетне Холбърн се върна в точката, откъдето беше поел, секретарят на избирателната комисия му връчи ножица, с която той преряза печатите на двайсет и двете урни така, сякаш открива новопостроен обект. След като се справи със задачата, членовете на избирателната комисия изпразниха избирателните урни и се заеха да трупат бюлетините върху дългата маса в средата. После кметът провери една по една урните: първо ги преобърна, сетне ги и тръсна досущ факир, който иска да покаже, че вътре не е останало нищо. Покани двамата кандидати също да се уверят, че урните са празни.

Том и Джими не сваляха очи от масата в средата, където хората от комисията се заеха да разпределят бюлетините между преброителите точно както крупие раздава чипове край рулетка. В началото те ги наредиха на купчинки от по десет, които обединяваха на тесте от по сто бюлетини и го прихващаха с ластиче. Това простичко упражнение им отне към час, през който кметът разказа всичко, каквото имаше да разказва за Медисън на желаещите да го слушат. После купчинките бяха преброени от секретаря на избирателната комисия, който потвърди, че те са общо петдесет и девет, а в последната има по-малко от сто бюлетини.

Винаги досега на този етап от преброяването кметът се бе качвал отново на сцената, този път обаче секретарят отсъди, че ще бъде по-лесно, ако свали микрофона при стареца. Пол Холбърн не се възпротиви на това нововъведение, което щеше да бъде доста далновидно, стига кабелът да стигаше до отцепения район — така кметът трябваше да извърви далеч по-малко разстояние, за да издаде своя ултиматум. Той духна в микрофона, при което произведе звук, какъвто издава навлизащ в тунел влак — старецът явно се надяваше да въведе някакво подобие на ред.

— Госпожи и господа — поде той и се взря в листчето, подадено му от секретаря на избирателната комисия, — в изборите са участвали пет хиляди деветстотин трийсет и четирима от достопочтените граждани на Медисън, което, както ме уведомиха, съставлява петдесет и едно на сто от избирателите — активност, която надвишава с едно на сто средната за щата.

— Този допълнителен процент сигурно ще се окаже в наша полза — изшушука Том в ухото на Нат.

— Допълнителните проценти най-често са по-изгодни за демократите — напомни му Нат.

— Не и когато средната възраст на избирателите е шейсет и три години — възрази приятелят му.

— Следващата ни задача — оповести кметът — е да разделим гласовете, подадени за двете партии — след това вече ще се захванем и да ги броим.

Никой не се изненада, че това упражнение е отнело още повече време: все се намираше някой, който да повика кмета и членовете на избирателната комисия, за да решат един или друг спорен въпрос. Накрая започна и същинското преброяване. Тестетата от по десет бюлетини малко по малко набъбваха на купчинки от по сто, строили се на прави редички точно като войници на плац.

На Нат му се искаше да пообиколи залата и да види как върви преброяването, но около него имаше толкова много народ, че накрая той се видя принуден да се задоволи с онова, което му казваха наблюдателите от неговия щаб. Том все пак реши да си проправи път през навалицата и стигна до извода, че Нат като че ли е изпреварил съперника си, но не бе сигурен, че преднината му е достатъчна, та да стопи сто и осемнайсетте гласа, с които Флечър водеше според резултатите от преброяването предната вечер.

Мина още цял час, докато преброиха бюлетините, струпани едни срещу други на две купчинки. Кметът покани и двамата кандидати да дойдат с него в средата на залата, отцепена от останалата част на помещението. Там им обясни, че комисията е обявила шестнайсет бюлетини за спорни и затова му се искало и те да кажат дали според тях са действителни.

Никой не можеше да обвини Холбърн, че не дава гласност на преброяването: и шестнайсетте бюлетини бяха сложени насред масата, така че да ги виждат всички. Върху осем нямаше никакви знаци и двамата кандидати се съгласиха, че трябва да бъдат обявени за недействителни. „Картрайт трябваше да бъде пратен на електрическия стол“ и „Никой адвокат не бива да заема държавна служба“, също бяха отхвърлени набързо. От останалите шест бюлетини срещу имената имаше знаци, които не бяха кръстчета, но тъй като гласовете бяха разделени поравно, кметът предложи да ги смятат за действителни. И Джими, и Том провериха шестте бюлетини и не сметнаха за необходимо да оспорят логиката на Холбърн.

Тъй като и след това малко отклонение никой от двамата кандидати не получи преднина, кметът даде зелена светлина и пълното преброяване на бюлетините започна. Купчинките от по сто бюлетини отново бяха наредени по масите и Нат и Флечър се опитаха да видят от разстояние дали са изгубили, или са спечелили достатъчно гласове, за да си сменят през следващите четири години визитните картички.

Когато броенето най-после приключи, секретарят на избирателната комисия подаде на кмета листче, върху което бяха написани две цифри. Не се наложи той да призовава към тишина: всички тръпнеха да чуят резултата. Старецът вече и не мислеше да се връща на сцената и само обяви, че републиканците са победили с три хиляди и деветнайсет гласа срещу две хиляди деветстотин и пет за демократите. После стисна ръката и на двамата кандидати, очевидно решил, че си е изпълнил задачата, а всички останали се опитаха да пресметнат какво означават тези цифри.

След броени мигове поддръжниците на Флечър скачаха радостно: бяха изчислили, че макар и в Медисън да са загубили със сто и четиринайсет гласа, в щата са спечелили с четири гласа. Кметът вече се бе отправил към кабинета си с мисълта, че си е заслужил обяда, когато Том го настигна. Обясни му колко важни са резултатите от гласуването в града и допълни, че от името на кандидата, чийто предизборен щаб оглавява, настоява бюлетините да се преброят повторно.

Холбърн се върна бавно в залата, където бе посрещнат с бурни възгласи: „Повторно преброяване, повторно преброяване!“, и без да се допитва до избирателната комисия, оповести, че още от самото начало е смятал бюлетините да бъдат преброени още веднъж.

Мнозина от преброителите, които също бяха започнали да си събират багажа и да се разотиват, побързаха да се върнат по местата си. Флечър изслуша внимателно онова, което Джими му пошушна на ухото. Помисли-помисли и отсече твърдо:

— Не.

Джими му бе обяснил, че кметът няма право да разпореди второ преброяване, тъй като именно той, Флечър, е загубил в Медисън и само губещият кандидат може да поиска такова нещо. На другата сутрин в уводната статия на „Вашингтон Поуст“ се казваше, че Холбърн е превишил правомощията си и в друго: Нат е победил противника си с повече от един процент, при което повторното преброяване също става излишно. Авторът на статията обаче признаваше, че ако кметът е отхвърлил искането, вероятно е щяло да се стигне до размирици, да не говорим пък за безкрайните съдебни дела, които е нямало да отговарят на духа на предизборната кампания и на двамата.

Купчинките с бюлетини бяха преброени втори, после и трети път, сетне бяха проверени. Така бе установено, че в три от тях има по сто и една бюлетини, а в четвърта — само деветдесет и осем. Секретарят на избирателната комисия не потвърди резултата, докато не се увери, че цифрите, получени със сметачната машинка и при ръчното преброяване, съвпадат. След това той отново тикна в ръката на кмета листче с две нови цифри, които той да огласи.

Холбърн прочете новия резултат: три хиляди двайсет и един гласа за Картрайт и две хиляди деветстотин и пет за Давънпорт, така че сега демократите водеха едва с два гласа.

Том веднага поиска още едно преброяване, макар да знаеше, че няма право. Подозираше, че след като преднината на Флечър се е стопила, кметът трудно ще му откаже. Стискаше палци, докато секретарят на избирателната комисия съветваше стареца как да постъпи. Каквото и да му каза, кметът кимна и пак се отправи към микрофона.

— Ще дам съгласието си бюлетините да бъдат преброени още веднъж — оповести той, — но ако и третия път демократите продължат да водят, пък било то и с малко, ще обявя Флечър Давънпорт за новия губернатор на Кънектикът.

Привържениците на Флечър посрещнаха думите му с радостни възгласи, а Нат само кимна в знак на съгласие — така започна поредното преброяване.

След четирийсет минути преброителите потвърдиха, че сметките им са били точни, и битката най-сетне изглеждаше към края си, когато някой забеляза, че един от наблюдателите на Нат е вдигнал високо ръка. Кметът отиде при него, следван на крачка от секретаря на избирателната комисия, и попита какво има. Наблюдателят посочи една от купчинките с по сто бюлетини откъм страната на Давънпорт и заяви, че в нея има бюлетина, която всъщност е подадена за Картрайт.

— Има само един начин да разберем дали е така — заяви Холбърн и се зае да обръща бюлетините, а множеството скандираше:

— Една, две, три…

Нат се притесни и прошепна на Су Лин:

— Дано не греши.

— Двайсет и седем, двайсет и осем…

Флечър мълчеше, Джими също се включи в броенето.

— Трийсет и девет, четирийсет, четирийсет и една…

Не щеш ли, всички се умълчаха — наблюдателят се оказа прав, върху четирийсет и втората бюлетина кръстчето бе сложено срещу името на Картрайт. И кметът, и секретарят, и Том, и Джими я провериха и се съгласиха, че е станала грешка и че броят на гласовете, подадени за двамата кандидати, се е изравнил. Том се изненада от първите думи на Нат.

— Как ли е гласувал доктор Ренуик?

— Според мен изобщо не е гласувал — пошушна другият мъж.

Кметът изглеждаше капнал от умора и се съгласи с предложението на секретаря на избирателната комисия да обявят един час почивка, след което в два следобед комисията и преброителите да започнат поредното броене. Холбърн покани Флечър и Нат на обяд, но и двамата кандидати отказаха любезно — нямаха намерение да напускат залата и да се отдалечават на повече от две-три крачки от масата, в средата на която бяха струпани бюлетините.

— А какво ще стане, ако резултатът остане равен? — чу Нат как пита кметът, докато двамата със секретаря вървяха към изхода.

Не долови отговора, затова зададе същия въпрос на Том. Шефът на предизборния му щаб вече бе забучил глава в „Указания за провеждане на изборите в щат Кънектикът“.

Су Лин все пак се измъкна от залата и тръгна бавно по коридора — вървеше само на няколко крачки след групичката, наобиколила кмета. Забеляза дъбова врата, на която със златни букви пишеше „БИБЛИОТЕКА“, и спря. Зарадвана, установи, че помещението не е заключено, и влезе бързо вътре. Седна зад една от големите етажерки с книги, облегна се и за пръв път от сутринта се опита да се поотпусне.

— И вие ли! — възкликна някой.

Обърна се и видя Ани — седеше в противоположния ъгъл. Усмихна й се.

— Имахме само един избор — да висим още цял час в онази зала или…

— Или да обядваме с кмета и да слушаме още послания на апостол Павел за добродетелите на Медисън.

И двете прихнаха.

— Жалко, че нещата не се решиха още снощи — рече Су Лин. — Сега един от двамата цял живот ще умува дали не е трябвало да проведе митинг в още някой търговски център…

— Съмнявам се да са останали търговски центрове, които да не са посетили — отбеляза Ани.

— А също училища, болници, заводи или гари.

— Трябваше да се споразумеят единият да управлява щата половин година, а другият — втората половина, та избирателите да решат кого ще предпочетат след четири години.

— Едва ли щеше да се реши нещо.

— Защо? — попита Ани.

— Имам чувството, че това щеше да бъде поредната от многото битки между тях, които се решават на последната права.

— Избирателите сигурно се двоумят толкова много, защото Нат и Флечър си приличат като две капки вода: върви, че избирай! — възкликна Ани и се взря съсредоточено в другата жена.

— А уж нямат нищо общо помежду си — рече Су Лин, без да отклонява поглед.

— Да, винаги, когато участват заедно в телевизионно предаване, мама се изумява колко много си приличат — съвпадението в кръвните им групи само засили това усещане.

— Като математичка не вярвам в толкова много съвпадения — бе категорична Су Лин.

— Странно, че го казваш — престраши се да промълви Ани. — Ако повдигна въпроса пред Флечър, той мълчи като гроб.

— И при мен положението е същото — сподели другата жена.

— Подозирам, че ако обединим познанията си…

— Накрая само ще съжаляваме.

— В смисъл? — попита Ани.

— Щом двамата са решили да не го обсъждат дори с нас, значи си имат основателна причина.

— И ние е по-добре да си мълчим, така ли?

Су Лин кимна.

— Особено след всичко, което се струпа на мама.

— И което със сигурност ще изживее свекърва ми — допълни Ани.

Су Лин се усмихна и се изправи. Погледна етърва си право в очите.

— Дано само двамата не се кандидатират за президент, тогава вече истината неминуемо ще излезе наяве.

Ани кимна.

— Ще се върна първа — рече Су Лин, — така никой няма да разбере, че този разговор се е състоял.

— Успя ли да хапнеш нещо? — попита Нат.

Су Лин така и не можа да отговори — мъжът насочи вниманието си към кмета, който отново се бе появил и стискаше в дясната си ръка лист хартия. Сега изглеждаше много по-спокоен, отколкото когато се бе отправил към кабинета си. Излезе в средата на залата и се разпореди веднага да започне поредното преброяване на бюлетините. Доволният израз върху лицето му се дължеше не на добрия обяд и на още по-доброто вино — старецът бе пропуснал обяда, за да се свърже по телефона с Министерството на правосъдието във Вашингтон и да се посъветва с министъра какво да правят, в случай че гласовете са изравнени.

И този път преброителите бяха както винаги усърдни и прилежни и след четирийсет минути обявиха, че резултатът е същият: еднакъв брой гласове, подадени за двамата кандидати.

Кметът прочете още веднъж факса на министъра и за всеобща изненада оповести, че бюлетините трябва да се преброят още веднъж — това само потвърди, че са се озовали в задънена улица.

След като секретарят на избирателната комисия го съобщи на Пол Холбърн, той помоли двамата кандидати да дойдат с него и си запроправя път към сцената. Доловил погледа на Нат, Флечър само вдигна рамене. Насъбралите се изгаряха от нетърпение да научат какво решение е било взето и бързо отстъпиха, за да сторят път на тримата — все едно Мойсей бе допрял тоягата си до водите на Медисън.

Кметът се качи на сцената, следван по петите от двамата кандидати. Спря в средата, Флечър застана отляво, а Нат отдясно: според политическите си убеждения. Холбърн изчака малко, докато върнат микрофона горе на сцената, и се обърна към насъбралите се, които въпреки дългото чакане бяха все така много.

— Госпожи и господа, по време на обедната почивка се възползвах от възможността да се свържа по телефона с Министерството на правосъдието в столицата Вашингтон и да се посъветвам как да постъпим, в случаи че кандидатите са получили еднакъв брой гласове. — След тези думи в залата се възцари тишина, нещо, което не се беше случвало, откакто я бяха отворили в девет часа сутринта. — Получих подписан от министъра факс — продължи кметът, — с който се потвърждава какво следва да направим по закон.

Някой се изкашля, звук, който в гробната тишина прозвуча така, сякаш е изригнал Везувий. Известно време Холбърн помълча и пак се взря във факса, пратен от министъра на правосъдието.

— Ако при преброяване на бюлетините в изборите за губернатор три поредни пъти се установи, че някой от кандидатите е получил повече гласове, той следва да се обяви за победител, колкото и малка да е тази преднина. Но ако три поредни пъти се окаже, че кандидатите са получили еднакъв брой гласове, изходът от изборите… — Кметът отново замълча, но сега не се изкашля никой. — Та изходът от изборите трябва да се реши чрез жребий.

Всички заговориха в хор — обсъждаха какво точно означава тази разпоредба — и трябваше да мине доста време, та кметът да продължи.

Той отново изчака да се възцари пълна тишина, после извади от джобчето на жилетката си сребърна монета от един долар. Закрепи я върху палеца си и погледна двамата кандидати, сякаш чакаше одобрението им. И двамата кимнаха.

Единият каза:

— Ези.

Всъщност открай време си избираше само „ези“.

Кметът кимна едва доловимо и метна монетата високо във въздуха. Всички загледаха как тя се изкачва и пада още по-бързо, докато накрая заподскача по сцената и тупна в нозете на Холбърн. И тримата се вторачиха в трийсет и петия президент, който ги погледна отдолу.

Кметът вдигна монетата и се извърна към двамата кандидати. Усмихна се на мъжа, застанал отдясно, и рече:

— Разрешете, господин губернатор, да съм първият, който ви поздравява.