РЕЧНИК

AGER PUBLICUS — принадлежаща на държавата земя в Италия и провинциите, давана под наем от цензорите или отпускана на ветераните.

CUNNUS — женски полов орган, в преносен смисъл развратница; думата е в основата на английската дума „cunt“ и френската „con“.

CURSUS HONORUM (почетен път) — четирите стъпала на политическата кариера — сенатор, квестор, претор и консул.

DELATOR (клеветник, обвинител) — гражданин, който изобличава друг гражданин, обикновено заможен, с цел да си спечели благоразположението на властимащите и да получи материална облага (вж. MAIESTAS).

DIGNITAS — жизненоважно качество за всеки римлянин без оглед на положението му — неговата репутация, достойнство, възвишеност. Именно заради него Цезар прекосява Рубикон.

LEX (закон) — напр. Lex Pompeia, наречен така на името на Помпей Страбон и приет от плебейското събрание, който дава избирателни права на жителите на Цизалпийска Галия. Законите се записвали върху бронз или камък и се пазели в храма на Сатурн.

MANUMISSIO — актът на освобождаване на роб. На теория освободеният роб ставал римски гражданин, но обикновено бил прекалено беден, за да гласува, и попадал в лишената от избирателни права класа.

MENTULA — правилната латинска дума за мъжки полов орган (вж. PENIS).

PATERFAMILIAS — глава на семейството, който в ранния период можел да екзекутира дъщеря си, ако открие, че е пила вино, или да продаде сина си в робство. Когато му се наложило, Август се възползвал от тези ужасни древни права.

PATRES CONSCRIPTI (първоначално „patres et conscripti“) — сенатори (или стари и новозаписани членове на Сената), титла, напомняща дълбоката им древност.

PENIS — (вулгарно) название на мъжки полов орган (вж. MENTULA).

POMERIUM — религиозните граници на града, в чиито рамки никой не можел да бъде погребан.

PONTIFEX MAXIMUS — върховен жрец на държавната религия. Постът не бил постоянен и се давал с благоволението и благословията на весталките.

АВГУРИ — изборни жреци от държавната колегия, чието задължение било да проверят дали дадено начинание (от война до брак) се ползва с одобрението на боговете.

АЗИЯ — Западна Турция с остров Лесбос и др., както и градовете Смирна и Ефес.

АКВИЛИФЕР (орлоносец) — най-важният войник в легиона, носещ сребърния орел. От него се очаквало да умре, но да не предаде знамето.

АМФОРА — античен съд, стомна с две дръжки и тясно гърло за съхраняване или транспортиране на жито, вино и зехтин; една гръцка амфора побира средно девет галона (34 литра), а една римска — шест или седем галона (23-26,5 литра).

АФРИКА — римляните са разбирали под това название само страните с излаз на Средиземно море.

БЛАГОРОДНИК — различно от ПАТРИЦИЙ. Консулът и неговите потомци ставали благородници и това бил начин да се наруши недостъпността на старата аристокрация. Сходен е английският обичай политиците да стават благородници с право да бъдат членове на Камарата на лордовете.

ВАРВАРИН — всеки не-римлянин, а първоначално — всеки не-грък.

ВЕСТАЛКИ — шест момичета от знатен произход, избирани на седем — или осемгодишна възраст да живеят в целомъдрие и да служат на богинята Веста в течение на тридесет години. Весталките били свещени и неприкосновени и всяка простъпка от тяхна страна се наказвала жестоко — виновницата била погребвана жива.

ВИЛА — голяма извънградска къща. Отначало вилите се разполагали в центъра на имение, но в разглеждания период се строели на приятни места като Анциум за удоволствие край морето.

ГЛАДИАТОР — професионален боец, сражаващ се пред публика няколко пъти в годината (не задължително до смърт).

ГРАЖДАНИН — римският гражданин не можел да бъде бит с камшик или наказван по друг начин без съд и имал право да апелира (вж. например св. Павел). На седемнадесетгодишна възраст е включван в регистрите и имал право да получава помощ от държавата във формата на жито.

ГУБЕРНАТОР — в тази и други книги думата се използва най-общо за консул, претор или друг служител, управляващ провинция от името на Сената или императора за една или повече години.

ГЪРЦИЯ никога не е била дори географско понятие по римско време, когато била обезлюдена и политически обезличена (Атинската империя просъществувала само тридесет години). Римските императори покровителствали във всякакъв смисъл гърците.

ДЕМАГОГ — груба дума от дясното политическо пространство за политик с радикални възгледи, който често ползва услугите на наемни биячи (вж. Клодий и Милон).

ДЕНАРИЙ — първообразът на съвременното пени (1d), дребна сребърна монета.

ДЪРЖАВЕН КОН — в Рим (както и през Средните векове) добрият кон можел да струва колкото „Бентли“. Държавата осигурявала 1800 коня; те ставали символ за престиж на семейството и се предавали по наследство.

ЕДИЛ — магистрат, отговарящ за инфраструктурата на града. Първоначално едилите били четирима — двама избрани от плебеите и двама — от патрициите. Постът не е бил особено важна стъпка в политическата кариера, но поради връзката му с игрите бил начин за показване пред обществото.

ЕРГАСТУЛА — казарми, където затваряли през нощта окованите във вериги роби, работещи в латифундиите (големите поземлени имения).

ЕТРУСКИ — по-стар народ от римляните, които възприели много от вярванията им. Етруските обитавали територията западно от Рим, между реките Арно и Тибър. Меценат е бил етруски благородник.

ЗАКОН ЗА ОБИДА НА ВЕЛИЧИЕТО — опасен закон, с който императорите от Тиберий до Нерон злоупотребявали.

ИМПЕРАТОР — първоначално главнокомандващ римската армия, по-късно велик генерал, приветстван от армията си в чест на победата, а накрая — титла, носена единствено от върховните управници на Рим.

ИМПЕРИУМ — сфера на влияние и власт на даден индивид, която се подновявала ежегодно.

ИНСУЛА — най-често срещаната жилищна сграда в Рим, разделена от съседната с улица или алея. Богатите семейства можели да притежават целия приземен етаж на пететажната постройка, чиито обърнати към улицата помещения били превръщани в магазини. По-горните етажи — по-евтини, по-опасни и по-нехигиенични — били давани под наем.

КВЕСТОР — първата степен от „cursus honorum“ — данъчен служител, избиран ежегодно. Подобно на сенатора той трябвало да има навършени тридесет години. Квесторите били шестнадесет на брой и служели в държавната хазна или в провинциите.

КВИРИТ — цивилен за разлика от войник (вж. началото на обръщението на Юлий Цезар към разбунтувалите се ветерани).

КЛАСИ — в Рим имало пет официални класи според икономическото положение; „простолюдието“ не притежавало нищо и съответно нямало право на глас.

КЛИЕНТЕЛА — всеки богат римски патрон бил свързан с група хрантутници или зависими от него хора — „клиенти“, към които той се отнасял с благоразположение или надменност в зависимост от настроението или характера си. Връзката обаче била важна и за двете страни, особено между бивш господар и освободения роб (либертин).

КОМИЦИИ (събрания) — били три вида: 1) Центуриатни, най-старите и тромави, в които участвали едновременно плебеите и патрициите. Избирали консули, претори и цензори и приемат закони. 2) Народни, организирани според тридесет и петте триби на Рим, свиквани от консул или претор. Избирали квестори, курулски едили и военни трибуни с участието на патрициите. Приемали закони и се занимавали със съдебни процеси. 3) Плебейски събрания, в които патрициите не участвали. Приемали закони и разглеждали съдебни дела. Във всички събрания бил в сила пропорционалният вот.

КОННИЦИ — истинските римски граждани, членове на едноименното съсловие, които през периода, който разглеждаме, се превърнали в бизнесмените на Рим — за разлика от патрициите-сенатори, на които не прилягало да се занимават с „търговия“. В ранните дни на републиката те трябвало да осигуряват и да се грижат за един кон за защитата на града, но по-късно това станало индикация за материално положение — годишен доход от 400 000 сестерции и политическа титла.

КОНСУЛ — върховен пост в Рим по време на републиката с неограничена власт, на който често били избирани императорите. Строго погледнато, римлянин не можел да заеме поста, преди да стане на четиридесет и две години. Всяка година се избирали по двама консули и имената им със съкращението „cos“ се използвали за отбелязване на събитията.

КОНСУЛАРИЙ — бивш консул, управляващ провинции, заемащ поста цензор и т.н.

КУРИЯ — мястото, където се събирал Сенатът. По време на разглеждания период то не било твърдо установено.

КУРУЛСКО КРЕСЛО — величествено кресло от слонова кост, понякога инкрустирано със злато, със заоблени крака във формата на буквата Х, използвано от висшите магистрати.

ЛЕГАТИ — в римската армия нямало толкова много чинове като в съвременните. Легатите били старшите офицери на нивото на сенатор, подчинени на генерала, и с по-високо положение от военните трибуни.

ЛЕГИОН — основна единица в римската армия, сроден по дух, традиция и репутация с нашите полкове, и състоящ се от около 6000 души, разделени на десет кохорти от по шест центурии всяка. Легионите можели да бъдат буйни, размирни, насилнически, недисциплинирани или уравновесени и надеждни. Легионът бил обособена единица, подобна на съвременната дивизия, със своя собствена артилерия, помощни войски и кавалерия.

ЛИБЕРТИН — роб, получил (или откупил) свободата си (вж. КЛИЕНТЕЛА).

ЛИКТОРИ — охранители и ескорт на римските магистрати, носещи фасциите. Ликторите трябвало да бъдат римски граждани, но работата им била зле платена и затова разчитали на бакшиши.

МАГИСТРАТИ — общо название на изборните служители на Сената и римския народ.

МАРСОВО ПОЛЕ — военен полигон извън стените, северозападно от града, с паркове, зоологически градини, храмове и мавзолеи.

ПАТРИЦИИ — старата римска аристокрация, придържаща се към престижа и привилегиите си в течение на стотици години. От нейната среда се избирали консули, претори, сенатори, генерали и губернатори — всеки, който притежавал власт. Подобно на Англия от 18 в., когато в Камарата на лордовете имало само 150 души, всички патриции били роднини и само те можели да заемат определени жречески постове. През интересуващия ни период обаче силата им започнала да бледнее пред лицето на „новите хора“ и имперските либертини.

ПЛЕБС — няма нищо унизително в това да си плебей — с други думи, човек, който не е патриций.

ПРЕТОР — втори по значение пост в държавата. В нашия период преторите били осем на брой. Често управлявали провинции.

ПРОЛЕТАРИИ — най-нисшата класа, а също и „простолюдието“.

ПУБЛИКАНИ — по времето на републиката — хора, откупили правото да събират някои данъци. Системата била източник на злоупотреби и била премахната от императорите.

РОСТРА — носовете на корабите били обковани и се използвали за таран. По-късно по този начин започнали да наричат ораторските трибуни.

СВОБОДЕН ЧОВЕК — човек, роден свободен където и да е по света.

СЕНАТ — висша съвещателна, а понякога и законодателна камара в Рим. Броят на членовете й варирал от 100 по времето на царете до 300 през републиканската епоха (косато били назначавани от цензорите) и 600 по времето на империята (и се определяли по усмотрение на императора). Сенаторите трябвало да са богати и били предимно земевладелци, чиито имения често били пръснати из цялата империя. Често се занимавали с лихварство и Брут, „най-благородният от всички тях“, веднъж се възползвал от факта, че на сесията имало малко присъстващи, и си осигурил гарантиран заем на жителите на Крит с лихва 48%. Сенатът контролирал хазната, външните работи и обявяването на война, а в критични ситуации можел да поема управлението и дори да действа против императора, какъвто е случаят с обявяването на Нерон извън закона. За разлика от имитациите си в другите страни, Сенатът нямал специална сграда, а можел да се събира на различни места подобно на таен съвет.

СЕСТЕРЦИИ — най-разпространената в Рим парична единица със стойност четвърт денарий.

СУБУРА — най-бедняшката част на Рим, което обаче не пречело там да се намира фамилният „domus“ на Цезар; многоезичен квартал, в който живеели и евреи и където била издигната първата синагога.

СЪЮЗНИЦИ НА РИМ — титла, давана на приятелски на Рим град на Италийския полуостров; по-отдалечените държави били наричани „приятел и съюзник на римския народ“.

ТАЛАНТ — около двадесет и пет килограма метал, не задължително злато или сребро.

ТОГА — впечатляваща, но доста неудобна одежда, носена от римските граждани при официални случаи; нещо като голяма хавлия, придържана с лявата ръка. Колийн Макълох доказа, че така нагизденият римлянин не можел да носи бельо, тъй като не би бил в състояние да пикае. Всички тоги били един размер и винаги се правели от лека вълна, но били украсявани различно за императорите, триумфиращите генерали, магистратите и жреците; онези, които били в траур, носели черни тоги.

ТРИБИ — общо тридесет и пет на брой, шестнадесет от които били старите патрициански родове.

ТРИБУН — длъжностно лице. Терминът се използвал за военни, магистрати, старши цивилни служители на хазната и изборни представители на плебеите, имащи право на вето. Императорите си осигурили правата на трибуните и така се сдобили с изключителна власт.

ТРИУМФ — гласуван от Сената парад за победоносен генерал; по време на триумф Рим празнувал, валял се в собствената си слава, яденето, пиенето, плячката и кръвта на враговете си. Често триумфът бил встъпление към преврат; Август ограничил триумфите, а Нерон ги извратил — нещо, което се оказало фатално за него.

ТУНИКА — стандартна мъжка горна дреха с цветни ивици, съответстващи на положението на човека. Така наречената tunica modesta била обличана от християните, изгаряни за градинските увеселения на Нерон.

ФАСЦИИ — открито афиширан символ на властта в Рим. Сноп брезови пръчки бил носен пред магистрата от ликтори, чийто брой зависел от положението на служителя — от двама за едил до двадесет и четирима за диктатор. Извън т.нар. pomerium (граница) на Рим в снопа се затъквала и брадва, означаваща, че магистратът може не само да бие, но и да екзекутира…

ФОРУМ — открито пространство, където хората се събирали; изпълнява роля и на пазар.

ЦЕНЗОР — този пост представлявал върха в политическата кариера и можел да се заема единствено от бивш консул за срок от пет години. Двамата цензори контролирали членството в Сената и съсловието на конниците, а също така отсъждали държавни контракти. Разбира се, наред с това се занимавали с ЦЕНЗА, или преброяването на всеки римски гражданин от мъжки пол според трибата и статута му, провеждано веднъж на всеки пет години.

ЦИЗАЛПИЙСКА ГАЛИЯ — Галия от южната страна, гледаща към Рим. Завладяна от Ахенобарб, прародител на Нерон, тя контролирала територията от Северозападна Италия до Пиренеите.

ЦИТРУСОВА ДЪРВЕСИНА — вече несъществуваща и нямаща нищо общо с лимоновите дървета, а добивана от корените на ливанските кедри; най-търсеният и ценен материал за мебелистите в древния свят. Масите от цитрусово дърво се поставяли върху крака от слонова кост; Сенека притежавал доста такива маси.

Загрузка...