Скандална история на Римските императори

1

Тази глава до голяма степен се основава на „Градината на Приап“ на Ейми Ричлин, OUP, 1983 – заклета феминистка и професор по класическа филология в университета на Южна Калифорния. Въпреки нагласата й, тя пише чаровно и превежда (също като Джеймс Мичи, когото също използвах) произведенията на Хораций и Марциал. Книгата й е в състояние да разпали доста страстите и следва да се съхранява на прохладно сухо място, далеч от деца.

2

J. N. Adams, The Latin Sexual Vocabulary, Johns Hopkins University Press, 1982.

3

Ето какво казва професор Ричлин за атаката на Цицерон срещу Верес, корумпирания губернатор на Сицилия: „… особено любопитно е повтарящото се обвинение, че е имал хомосексуални връзки… Обвиненията срещу Верес имат неприятната притегателна сила на всички разкази за ужаси и приличат на садистична порнография…“ Става за любим класически текст, нали?

4

Цитатът е от Ювенал, но очевидно става въпрос за често срещана практика. Сенека, когато пише за робите от позицията си на стоик, казва следното: „Друг, който поднася виното, трябва да е облечен като жена и да прикрива напредващите си години – не може да се откъсне от юношеството си, което го привлича; и макар вече да е с фигурата на войник, продължава да е голобрад, обръснал или изскубал космите си, и трябва да будува цяла нощ, разкъсван между пиянството на господаря си и страстта си. В спалнята трябва да е мъж, а на пира – момче.“

5

Kenan Erim, Aphrodisias, City of Venus Aphrodite, Muller, Blond & White, 1986.

6

Историците имат сложната задача да изчислят съвременната равностойност на подобни суми, особено заради темпа на инфлацията през последните петдесет години и различните стойности в прединдустриалното общество. Например облеклото било много по-скъпо. Имало случаи на убийство заради наметало. В едно от писмата си Павел моли да му върнат една оставена дреха. Бедна страна като Шри Ланка днес може да ни даде представа за стандартите в античния свят. На работниците се плаща наднича, еквивалентна на един долар, което е достатъчно за оцеляването на цяло семейство. Драхмата, използвана от Йосиф и равностойна на сребърния римски денарий (откъдето идва съкращението „d“ за днешното пени), също била стойността на дневното заплащане. Един талант възлизал на 60 000 драхми, така че когато Ирод в своя банкрутирал (и очарователен) ранен период предложил 300 таланта като откуп на брат си Фасаел, той всъщност трябвало да намери равностойността на 1,5 милиона съвременни лири стерлинги.

7

Прозелит – новопокръстен; пламенен привърженик на новоприети идеи. – Б. пр.

8

Ирод посетил Рим три пъти в живота си и винаги бил посрещан с най-големи почести в двора. Сестра му Саломе имала връзка с арабския регент Силей и желанието й да се омъжи за него било подкрепено от приятелката й, императрица Ливия. Береника била приятелка на императрица Антония, бабата на Калигула, при която отсядал Ирод Агрипа при престоите си в Рим. Тя платила дълговете му, когато отишъл да види Калигула на остров Капри с император Тиберий. Според Гибън сестра му Береника (прочута със скъпоценностите си подобно на херцогинята на Уиндзор) била обичана от Веспасиан Тит и на петдесетгодишна възраст трябвало да бъде изтръгната от ръцете на по-младия му брат Домициан.

9

Цитирано от великолепната книга на Stewart Perownp Tha Ljfe and Times of Herod the Great. Hodder & Stoughton. 1986.

10

Е. Мери Смолууд, издател на „История на Юдейската война“ на Йосиф за класическата колекция на „Пингуин“, отбелязва: „При липса на външни корективи сме принудени, макар и против желанието си, да приемем думите на Йосиф за истина.“

11

„Прекрасна възвишеност, радост на цялата земя“, както се пее в Псалм 47.

12

През 1808 г. Наполеон свикал Синедрион, за да удостои видните евреи, но те заподозрели, че това е просто номер за изтръгване на пари.

13

Грабителството (repetundae, или незаконно събраните данъци) било голям бизнес, санкциониран през 122 г. пр. Хр. от специалния Lex Acilia, прокаран от един приятел на реформатора Гай Гракх. Според него жителите на провинциите трябвало да бъдат ефективно защитавани от неоправданите грабежи на римските губернатори. Бил учреден постоянен съд, в който заседавали конници, назначавани по жребий. Юдея била горещо, но доходоносно място заради богатството на Йерусалим и против Понтий Пилат, за когото знаем, че е бил префект, а не само прокуратор, непрекъснато се повдигали жалби. Филон цитира Агрипа, който го наричал „непреклонен, безсърдечен и упорит“. Срещу Пилат не било повдигнато съдебно дело, но през 36 г. се споменава като човек, напълно лишеи от каквото и да било чувство за такт.

14

Princeps – буквално „първенец“, първият в списъка на сенаторите. – Б. пр.

15

Старши подофицер под центурион, отговарящ за канцеларските задължения; войник, награден с почетно рогче и освободен от обикновена работа.

16

G. R. Watson, The Roman Soldier, Thames and Hudson, 1969.

17

R. G. Collingwood and J. N. L. Myres, Roman Britain, OUP, 1937.

18

На едно състезание той направил повече пари, като забавял конете си, отколкото щял да спечели, ако излезел победител. – Б. пр.

19

На сутринта в деня на убийството му Калигула открил игрите, като принесъл в жертва фламинго, чиято кръв изцапала тогата му. – Б. пр.

20

Римските култове са доста объркани, но Юпитер бил върховният бог. Всеки триумф завършвал в неговия храм в края на Via Sacra. Всеки култ имал свой собствен празник, римляните обичали зрелища и церемонии, а при липсата на жълта преса и телевизия те били единственото средство на политика да се изяви пред електората си. По-късно, използвайки за подкуп взетите назаем пари от Крас, Цезар успял да уреди да го изберат за Pontifex Maximus (на латински така се нарича папата) и тази негова длъжност наред с драматичния му живот и смърт вдъхновили редица представления за него през Средните векове. Заедно с длъжността вървяла и една доста хубава къща в града, недалеч от храма на Веста и весталките – далеч по-добре от стария фамилен domus на gens Julia в Субура, днес бедняшки квартал.

21

Партяиски изстрел – конник, който бяга или се преструва, че бяга, се обръща в седлото си и стреля с лък. Една запратена по този начин стрела улучила бедния (или по-скоро доста богатия) стар Крас. – Б. пр.

22

Става въпрос за брата на оратора Цицерон, който бил офицер при Цеппр. – Б. пр.

23

Превод Иванка Попова. – Б. пр.

24

Един фурлонг се равнява на ок. 200 м. – Б. пр.

25

Баща му прочистил Средиземноморието от пирати. Публично осъждане за политически престъпления, обявяване виновните извън закона и изгонването им от отечеството.

26

Джон Картър в коментара си към „История на Рим“ от Дион Касий отбелязва, че те заплатили за вината си, че са пораснали синове на баща си.

27

Н. Н. Scullard, From the Gracchi to Nero, A History of Rome from 133 BC to AD 68, Methuen, 1959.

28

Наполеон бил първият владетел, разделил конете на състезателни, кавалерийски и артилерийски. – Б. пр.

29

Gilbert Charles Picard, Augustus and Nero, Phoenix House, 1996.

30

Грък на име Антоний Муза, който излекувал инфектирания му бъбрек със студени бани – единственият лек, който помогнал и на Джордж III. Благодарният и може би сервилен Сенат му издигнал статуя в храма на Асклепий. Човек невинаги трябвало да чака да умре, за да се сдобие със статуя в Рим.

31

Тези три легиона били една десета от римската армия.

32

По онова време голяма част от Северна Европа била незаселена. Когато римляните напуснали Британия, островът останал пуст, докато не бил преоткрит векове по-късно от ирландски свещеници, стигнали до него с примитивните си лодки.

33

Срв. Ейбръхам Линкълн: „Сенаторите са свине и трябва да бъдат бити като свине“.

34

През двадесет и двете години на своето управление Тиберий екзекутирал само седемдесет и трима свои противници (далеч по-малко в сравнение с Клавдий, Калигула или дори Август).

35

Един професор от Британското училище в Рим, който пожела да остане анонимен, ме увери, че това е възможно, ако децата се обучат достатъчно рано. – Б. пр.

36

В римската история често се повтарят едни и същи или почти едни и същи имена. Например в бащиния род на Нерон в рамките на пет поколения има трима на име Луций Домиций Ахенобарб и двама Гней Домиций Ахенобарб.

37

Това име не се задържало (за разлика от юли на името на Цезар и август на името на Август) заради злословията по адрес на Калигула след смъртта му. Римските месеци от септември до декември си остават непроменени като числителни (юлианският календар започвал през март) и това несъмнено ще се запази завинаги – докато римляните владеели света и можели да правят подобни неща, в наше време подобни промени в номенклатурата биха били трудни. Може би лобитата на майка Тереза или Ганди ще приемат предизвикателството?

38

Anthony A. Barrett, Caligula, The Corruption of Power, Batsford, 1989; Arthur Ferril, Caligula, Emperor of Rome, Thames and Hudson, 1991. Авторите, макар очевидно да симпатизират на императора, не са съгласни един с друг – за Барет Калигула е рационален, докато за Ферил е истинско чудовище.

39

Професор Барет си направил труда да състави списък на жертвите: двама унизени, девет докарани до самоубийство, единадесет екзекутирани, един приятел на Сенека и една актриса – измъчвани, Секст Помпей (на когото било забранено да използва родовия прякор „Велики“) – уморен от глад, един гладиатор на име Колумб – отровен, и един сенатор, наръган от собствените си колеги.

40

Внукът на Тиберий Гемел виждал съвсем ясно опасността за собствения си живот. Той пиел лекарство против кашлица и когато Калигула надушил дъха му, решил, че приема противоотрова. Когато бил обвинен, Гемел произнесъл прочутия си отговор – „Противоотрова? Че каква противоотрова може да има против Цезар?“

41

Престъплението на сина, за което бил задържан най-напред, било в това, че бил прекалено добре облечен. Бащата направил грешката да се моли за живота му. След първата вечеря бил принуден да върне жеста в деня на погребението, когато се държал, сякаш не се е случило нищо. Сенека, който разказва тази история и самият той едва не бил екзекутиран заради една своя прекалено добра реч в присъствието на Калигула, обяснява, че бащата имал друг син и не желаел да застраши и неговия живот.

42

Филон описва как императорът приел делегацията, докато оглеждал новата украса на един от дворците си и тичал от стая в стая, докато (вероятно) по-възрастните молители се задъхвали зад него. От време на време се обръщал през рамо и им изръмжавал или ги питал неща от сорта на „Защо не ядете свинско?“ и „Нима сте богомразци, които не вярват, че съм бог… признат от всички други народи… но не и от вас?“ Гърците хихикали и се радвали на затруднението на евреите. Филон не споменава какво е казал Калигула на тях. Накрая императорът се отегчил и ги пуснал да си вървят по живо по здраво с думите, „Тези хора ми се струват повече нещастни, отколкото лоши…“

43

Именно това, а не политическите простъпки, станали причина бившият президент на Пакистан Зулфикар Бхуто да бъде изведен от нарочно мизерната му килия и обесен.

44

Неговата четвърта и последна жена, седем години по-стара от него и женена вече пет пъти; въпреки това той бил силно привързан към нея и не е изневерявал. Според сведенията по време на престоя си в Капри Калигула се държал скромно и същевременно невъздържано, тъй като бил принуден по някакъв начин да успокоява дивите страсти на Тиберий. След като дошъл на власт, макар отначало да прогонил известните перверти, станал сексуално всеяден и преспивал с когото му падне, в това число и с актьора Мнестер, със зетя си, с различни заложници и, разбира се, със сестрите си. Предишните му бракове не са добре документирани и като че ли не са се зачитали особено с изключение на брака му за Полия, която била доста богата.

45

Чарлз Лотън, който изглежда доста убедително като римски император, изигра – може би несъзнателно – Клавдий като хомосексуалист в един филм, който така и не видя бял свят. Серия от сцени го показват как обърква репликите си точно когато трябва да осъди един добре изглеждащ младеж (Сабин?) на смърт заради участието му в убийството на предшественика му Калигула. Макар и вълнуващ, този епизод е исторически недостоверен – истинският Клавдий всъщност е пощадил Сабин (който впоследствие най-тактично се самоубива) и без да се замисля, заповядва с онова, станало прочуто отпуснато движение на китката екзекутирането на Херея и компания, тъй като подобни хора биха могли да се превърнат в неудобство и за самия него.

46

Племето алоброги, от което произхождал, просперирало благодарение на колаборационизма с Юлий Цезар.

47

Това блестящо описание, макар и да е анахронизъм, е взето от „Клавдий“ на Барбара Левик (В. Levick, Claudius, Patsfors, 1990).

48

Първите водни съоръжения там функционирали през 1 в., по времето на царството Анарадхапура; сингалците, които прилагали тригонометрията за своите хидропроекти, били докарани в Рим от Тиберий по случай идването му на власт.

49

Палас живял още седем години в огромното си имение, но богатството му било прекалено голямо, за да бъде търпяно от алчния тогава император. Накрая бил тихомълком отровен.

50

M. Griffin, Nero, Batsford, 1984.

51

Персоналът на тази първоначално Птолемеева институция изобретявал също така и оръжия и съответно бил окуражен да емигрира в Рим вместо в Партия, също както германските учени в навечерието на Втората световна война предпочели САЩ пред СССР.

52

Преди войната езикът на физиката например бил немският; днес италианецът, който чете лекция по физика в Милано, трябва да говори английски, ако иска името му да попадне в научните издания.

53

Такъв е бил и самият Нерон. Той написал поема за женствеността на някой си Афраний Квинтиан, която така засегнала героя, че той се присъединил към заговора на Пизон.

54

Доста разпространена практика в античния свят; между другото при позата на „героична голота“ при статуите се допуска съвсем малко окосмяване над гениталиите.

55

Последният му биограф също не успял да го направи. Този откъс за нравите на върхушката от републиканската епоха е взет от Donald Earl, The Age of Augustus, Elek, 1968.

56

Сградата, която виждаме днес, е дело на император Адриан, по-голям строител дори от Август, който поставил скромния надпис М. AGRIPPA COS. TERTIUM FECIT (Построено през третото консулство на Марк Агрипа).

57

Светоний отбелязва: „Скромният му вкус по отношение на покъщнината и мебелите се вижда от запазените и до днес ложета и маси, повечето от които едва ли биха задоволили стандарта за изисканост, който се очаква и от обикновения човек.“

58

Reay Tannahill, Food in History, Stem & Day, New York, 1973.

59

Такъв бил младият Юлий Цезар.

60

Превод Г. Кацаров и Б. Геров. – Б. пр.

61

Вид пшеница (Triticum spelta). – Б. ред.

62

Jerome Carcopino, A Rome a I’apogee de l’Empire, Hachette, 1939.

63

Един денарий се равнява на четири сестерции – Б. пр.

64

Domina – поне в римската литература – е по-скоро шеф, отколкото подчинен. Женомразецът Ювенал предупреждава – „Няма да направиш никакъв подарък, ако жена ти го забрани; няма да продадеш нищо, ако възрази; няма да можеш да купиш нищо без нейно съгласие.“ Една съпруга била толкова стисната, че мъжът й трябвало да даде на свой приятел сребърната си купа за бръснене, докато тя спяла, и след това да твърди, че била открадната. Жена с голяма зестра имала силни позиции, тъй като можела да я вземе със себе си при следващия съпруг, после при следващия и така нататък… (някои жени били женени по пет пъти). Разводът бил лесен. Мъжът казвал на жена си Tuas res tibi agito („Вземи си нещата“) и тя също отговаряла с (официалната) формула Tuas res tibi habito („А ти си задръж своите“).

65

Нужно било пълно съсредоточаване за запазването на тогата при ходене, при разгорещен диспут или сред блъскащата се тълпа. Дори само тежестта й била непоносим товар.“ (Jerome Carcopino, Life in Ancient Rome, Routledge, 1946.) Едно от хубавите неща на лятото било, че тогата можела да бъде захвърлена в мига, в който човек се добере до вилата си.

66

Някои магистрати не се връщали; най-ранният (четлив) надпис в Англия е върху един надгробен камък на претор, който умрял по време на служба; камъкът бил издигнат от съпругата му и бе открит неотдавна край станцията на метрото при Тауър Хил, където днес е изложено негово копие.

67

За вилици ще трябва да чакаме до 16 в.