Сказание за хан Аспарух, княз Слав и жреца Терес (Книга първа: Степта)

Непознати думи

А-ба, абари — племе, населявало във V-VII век северните склонове на Тян-Шан. В 555–556 година — разгромени от тюркутите. Принадлежат към древен етнически пласт на племена, обитавали на север от Китай.

Акацири — хунско племе, което не се присъединило към похода на хуните на запад, а останало в Причерноморските степи. Просъществувало кратко време след разпадането на Хунския племенен съюз.

Алани — племе от сарматски произход, живяло през първи век на север от Каспийско море, после в Южноруските степи. Имало общи черти с културата на прабългарите, свидетелство за етнически и икономически връзки. Потомци на древните алани са днешните осетини в Кавказ.

Анти — източнославянска племенна група, първоначално населявала територията между реките Днестър и Днепър.

Аркан (тюрк.) — дълъг ремък или връв, с примка на края, за лов на животни.

Ахалтекински коне — древна порода коне за езда с родина Тюркмения; съществува и до днес.

Барс — голям хищник от семейство котки. Пантера, леопард.

Барсали — прабългарско племе, населявало земите на днешен Северен Азербайджан.

Бастарни — племе от германски произход с примес от келтско — сарматски елементи, обитавало земите между Висла и Одер, а в III век пр.н.е. се придвижило към Долни Дунав.

Бири багаин — военен чин у прабългарите.

Бортници — от думата „борт“, хралупа, дупка в дърво. Първоначална форма на пчеларство с използване на естествени или нарочно издълбани хралупи в дърветата.

Бургунди — източногерманско племе, произхождащо от Южна Скандинавия и остров Борнхолм. През V век създават кралство със столица Лион, подчинено от франките в 534 година.

Вено — откуп, прид при брак; зестра.

Вира — откуп за убит.

Волиняни — източнославянски племена в басейна на горното течение на Западен Буг и десните притоци на река Припет.

Вятичи — група племена от източните славяни по горното течение на Ока и притоците й Жиздра и Угра.

Гепиди — група германски племена, родствени на готите. От Скандинавия през Балтика стигат до днешна Унгария. Разбити от съединените сили на лангобарди и авари.

Гуня (келт.) — вид дебела горна дреха, обикновено от плътен тепан вълнен плат.

Джейран — животно от рода на газелите. Сега обитава пустинните и полупустинните райони на Европа и Азия.

Драговичи — група славянски племена с територия между реките Припят и Березина. След разселването на славяните в Балканския полуостров драговичи живеят западно от Солун, а по-късно и в Северните Родопи. Важно средище на богомилското движение.

Древляни — славянско племе по реките Припет и Тетерев, с градове Искоростен и Вручий.

Дулеби — славянски племена, населявали областта Волиния и Северното Прикарпатие. Споменават се по-късно с името волиняни.

Дунтински портокали — по името на езерото, в което се влива река Сян.

Ешмедеме — пиршество, угощение.

Ефталити — белите хуни — обединение на източноирански племена с примес от други етнически групи. Във V и VI век образуват държава на територията на Средна Азия, Афганистан, Северозападна Индия и част от Източен Туркестан. Разбити от тюркути и перси.

Жужани — съюз на номадски племена в степите на Манджурия, Монголия и Туркестан. Разпада се в средата на VI век.

Забендер — тюркско племе.

Зитко боил — прабългарско военно звание.

Итил — l. Река Волга (някои географски названия са осъвременени, за да се избегне прибягването до речник); 2. Столица на хазарите, в устието на Волга до съвременния Астрахан.

Ичиргу боил — висша прабългарска титла.

Кавхан — висша прабългарска титла.

Каган (тюрк.) — титла на държавен глава у много тюркутски народи в периода на ранното средновековие. Най-напред у жужаните, после у тюркутите и хазарите. В Монголската империя се употребява със значение „император“, подвластните управители на племена са „ханове“.

Канартикин — престолонаследник у прабългарите.

Кимерийци — племена, населявали Причерноморието във VI-VII век пр.н.е. На тяхно име е бил наречен Керченският проток — Кимерийски Босфор.

Коило — род тревисто растение от семейство Житни.

Колобър боил — от „колобър“ — жрец. Имал и военна, и административна власт.

Котзагир и тарниах — племена, въстанали в края на шести век срещу тюркутите и намерили убежище при аварите в Панония.

Кратер (гр.) — голям съд с две дръжки, във форма на обърната камбана, употребяван в древността за смесване на вино с вода.

Кривичи — многобройна племенна група на северните славяни, в горното течение на Днепър, Западна Двина и Волга.

Кумис (от тюркм.) — млечнокисело питие от подквасено кобилешко мляко.

Кунлунски кораби — малайски.

Кушани — кушанско царство, възникнало в началото на нашата ера в Средна Азия, Афганистан, Пакистан и Северна Индия. Загинало към края на IV век. Въпреки голямото си значение за историята на древния свят, все още недостатъчно изследвано.

Лангобарди (нем.) — буквално „дългобради“. Германско племе, заело в IV и V век басейна на Средния Дунав. В 568 година завладяват Северна Италия, където до 774 година просъществува Лангобардското кралство.

Ляхи — западни славяни по долното поречие на Висла; между основните племена, дали начало на полската нация.

Майордом — висше длъжностно лице във френската държава при Меровингите. Първоначално назначавано от краля, в процеса на феодализацията съсредоточава цялата власт в свои ръце.

Масагети — събирателно название на група племена върху териториите зад Каспийско море и Арал.

Маскути — племе в Южен Дагестан, на брега на Каспийско море.

Меотида — древногръцко название на Азовско море.

Меровинги — първата кралска династия на франкската държава — от V до VIII век. От средата на седми век нямат реална власт.

Нарти — алани, осетини.

Нисийски коне — от град Ниса, древна и средновековна крепост край съвременния Ашхабад. В древността върху територията на Партянското царство.

Номизма — златна монета с тегло 4,48 грама. Основна монетна единица във Византия.

Нушибе — съюз от номадски племена в Западен Тян-Шан. Постоянни врагове на съюза от племена Дулу, който населявал района на Джунгария.

Обол — дребна медна монета.

Обсидиан — вулканично стъкло, тъмноцветно, до черно, понякога на петна и ивици.

Онагра или кулан — нечифтокопитно животно от рода на конете. Среща се в Централна, Средна и Предна Азия.

Поляни — източнославянско племе, населявало десния бряг на Днепър. Център на полянската земя бил Киев.

Пращур — далечен прародител, прадед.

Радимичи — група славянски племена, близки на вятичите и северяните, по горните течения на реките Днепър и Сожа.

Ристалище — място за ристание, състезание в бяг или езда на коне.

Руни — знаци от древна писменост.

Савири — прабългарско племе, населявало земите край Каспийско море, в Северен Дагестан.

Сармати или савромати — племена от ирански произход, изместили скитите през втори век пр.н.е. от Причерноморските степи. През III-IV век разбити от готи и хуни.

Северяни — древно и своеобразно славянско племенно обединение с първоначална територия по реките Десна и Сейм. Разселват се на юг, югоизток и югозапад, като достигат Балканския полуостров.

Словени — източнославянско племе, живяло в района на езерото Илмен.

Согдиана или Согд — древна историческа област в басейна на река Зеравшан, Средна Азия. (В района на Самарканд и Бухара.)

Тангутска камила — от тангути, местно название на североизточните тибетци.

Танци — от династията Тая, управлявала Китай от 618 до 906 година.

Тарниах — племе (вж. „котзагир“).

Тверци или таверци — славянско племе, населявало земите между Днестър и Дунав.

Тиуни — група привилегировани хански, княжески или болярски слуги.

Тумен — крупен отряд при някои конни народи — десет хиляди конници. Оттам „тъма“.

Тументаркан — от тумен и от таркан — военачалник на десет хиляди воини, едновременно управител и наместник на хана над родове и над територия, от които се набират десет хиляди воини.

Тур — изчезнал вид диво говедо, черно, с дълги, извити и насочени напред рога.

Уари — племе, родствено на хуните, живяло в Западен Сибир.

Угри — обобщаващо етническо название на родствени по език племена, прадеди на днешните унгарци. Угрите първоначално са населявала територията на границата на южната тайга от Урал до Иртиш.

Уйгури — древен тюркски народ от Средна Азия. Антропологически се отнася към европеидната раса с незначителни монголски примеси. Няколко пъти основавали самостоятелни държави. Днес уйгурите населяват Синцян — Уйгурски автономен район в Китай.

Уличи или угличи — източнославянско племе, първоначално населявало долното течение на Днепър, а след това земите между Буг и Днестър.

Хевсури — етнографска група на грузинската народност, населявала главно южните склонове на Голям Кавказ. Говорят свой диалект.

Хуни — номадски племена, населявали първоначално Централна Азия. През V век оглавяват съюз от различни племена — между които и прабългари — и водени от Атила, нахлуват дълбоко в Западна Европа.

Хуски коне — древна порода коне, отглеждана на територия, сега съвременна китайска провинция Хансу.

Чресло — старинно название на бедрата и слабините. „От чреслата на…“ означава „Произлязъл, роден от…“

Юк боил — военен чин у прабългарите, може би началник на обоз.

Ябгукаган — наместник на кагана, втори човек след кагана. (При тюркутите каганът се наследява от най-възрастния мъж от царуващата династия.)