След целувката

19

Две седмици по-късно, вечерта, когато вече наближаваше времето за затваряне, една висока, напета мъжка фигура отвори зелената врата на шивачницата и свали цилиндъра си, като се упъти към самотното бюро в дъното на коридора на шивачките. Раелин тъкмо прибираше и последните си материали за рисуване в чекмеджето, когато сянката на някакъв мъж падна върху нея. Вдигна очи, очаквайки да види шефа си с някой въпрос за моделите й. Малко по-рано той бе отвел Елизабет на горния етаж, за да търсят някакви мостри за нови платове, които особено харесвал и смятал да използва за една от последните рокли, скицирани от Раелин.

Когато погледът й попадна върху собствения й съпруг, Раелин бе връхлетяна от лавина от впечатления — горе-долу същите като онези, които я бяха накарали да приеме предложението му за брак по-малко от час след първата им среща. Мъжественото му излъчване не бе отслабнало, бръчиците по страните му бяха не по-малко очарователни оттогава, зелените му очи сияеха, както винаги. Единствената разлика бе в самата нея. Не помнеше някога сърцето й да е туптяло така лудешки, дори и след като Джеф я бе грабнал изпод колелата на онази карета. Със сигурност уплахата не би могла да причини подобно шеметно вълнение, нито пък да извика толкова силна руменина по лицето й.

— Нямахме възможност да поговорим, когато те докарах обратно от Хартхейвън — тихо рече той, — а и се чудех как се чувстваш. По-добре ли е главата ти? Не виждам белег.

Джеф я огледа от глава до пети, докато тя излизаше иззад бюрото си. Макар че носеше очарователна тъмнозелена рокля със сини карета, която доста успешно прикриваше състояние той, все пак личеше, че е бременна. А и самият той, когато я бе съблякъл за сън в стаята й в къщата на Елизабет, не бе пропуснал да забележи, че коремчето й вече се е заоблило. Дори бе усетил леките движения в него и бе поставил ръка върху утробата й, за да усети как детето му мърда в нея.

— Не, както виждаш, добре съм — промълви Раелин, опитвайки се да сдържи въодушевлението си. Преди повече от месец бе напуснала къщата му, но понякога й се струваше, че оттогава са изминали години. Погълната от тревожните си размисли дали е виновен, или невинен, тя не бе осъзнавала колко много ще й липсва съпругът й, ако се разделят, докато не я обзе глождещият страх, че може повече никога да не го види. Този страх се бе вкоренил толкова дълбоко в сърцето й, че тя бе узнала какво е да копнееш отчаяно за някой мъж. Ако Нел е изпитвала същото, което изпитваше и самата тя през дългите седмици на мъчителна раздяла, то Раелин напълно разбираше защо момичето е стигнало до толкова отчаяни постъпки, за да привлече вниманието му.

— А бременността ти? Причинява ли ти някакви неудобства? — загрижено попита Джеф.

— Не, нищо особено, само дето толкова ми се спи по всяко време, а все пак не мога да си подремвам на работното място.

— Да, предполагам, че не можеш.

— Как са Хедър и бебето? Все се каня да наема карета и да ида да ги видя, но имаме толкова много клиентки, които си поръчват дрехи за пролетта, че тук и тримата не можем да си отдъхнем.

— Хедър и дъщеря й са добре — отвърна Джеф. — Дори от време на време Сюзън успява да спи без прекъсване от мрак до зори за най-голяма радост на родителите си. Предполагам, никак не е лесно да кърмиш бебето през четири часа ден и нощ. Но пък това задължение пада изцяло върху майката, колкото и да се опитва таткото да помогне.

Раелин колебливо подхвана темата, която най-силно я тревожеше от известно време насам.

— Оттук и там дочувам разни забележки, които ми подсказват, че сме станали основна тема за клюкарите — осмели се да каже, докато си играеше с малката кукла манекен на бюрото си. Не смееше да го погледне, когато го подпита: — Дори чух хората да говорят, че си ходил при адвоката си, за да искаш окончателно разтуряне на брака ни.

Презрителното изсумтяване на Джеф в най-общи линии предаде чувствата му относно тази мълва.

— Не вярвай на всичко, което чуваш, скъпа. Никога не бих го сторил, освен ако ти не го поискаш. — Той замислено наклони глава и се взря в очите й, когато тя бавно го погледна. — А ти искаш ли го?

— Не, не, разбира се — побърза да го увери Раелин, като неловко се разсмя. — Просто се уплаших, че може да е вярно, пък и знам колко ми беше сърдит, преди да напусна Оукли.

— Уплаши се? — повтори Джеф, учуден от избраната от нея дума.

— Притесних се, разтревожих се, уплаших се — всички думи значат горе-долу едно и също — мрачно заяви тя.

— Съгласен съм, Раелин, но нима искаш да кажеш, че си се притеснила толкова, че чак си се уплашила?

От устните й се отрони колеблива въздишка. Да.

— Това значи ли, че още изпитваш някакви съмнения дали съм виновен за убийството на Нел?

Откровеният въпрос докара сълзи в очите й. Макар и нерешително, тя срещна погледа му.

— Не съм стигнала до някакви определени заключения относно случилото се, ако това имаш предвид. Понякога ми изглежда пълна глупост да се съмнявам, че би могъл да имаш нещо общо с подобна мерзост, но после изведнъж се събуждам посред нощ все от един и същ кошмар, в който виждам как се променяш пред очите ми. А демонът, в който се превръщаш, ме кара да треперя от ужас.

Джеф ни най-малко не беше забравил нощта, когато бе лежал до нея в колибата на Червения Пийт и бе слушал измъчените й бълнувания. За да не рови в старите рани, той сметна, че е по-благоразумно да смени темата.

— Дойдох тук, за да те поканя на вечеря, мадам.

— В Оукли? — Нима той най-сетне желаеше да сложи край на тази раздяла и да й позволи да се върне в дома му? Затаила дъх, Раелин очакваше отговора му така, сякаш това щеше да бъде присъдата да живее или да умре.

— В един ресторант тук, в града — отвърна той и веднага се зачуди дачи наистина погледът й потъмня, или само така му се е сторило. — Ако идеята ти се вижда приемлива, можем да вечеряме навън, а после ще те придружа до къщата на Елизабет. Ако не ти се върви, ще наема карета да ни откара. В момента моят файтон не е тук. Трябваше да пратя Тадеус до Оукли, за да свърши някои неща.

Раелин съжали, че сутринта не е облякла нещо по-елегантно.

— Трябва да се облека по-прилично.

— Глупости, скъпа, изглеждаш зашеметяващо, както винаги.

Щедрият му комплимент доста я поободри, но тя невярващо се разсмя.

— Доста се съмнявам, Джефри.

Той се огледа.

— Имаш ли наметало? Навън е необичайно влажно и задушно и предполагам, че не след дълго ще се спусне мъгла.

Раелин посочи към закачалката, където висеше вълнена пелерина.

— Наметалото е на Елизабет, а пелерината е моя.

От шкафчето си Раелин извади стилно боне и си го сложи леко накривено, застанала пред голямо огледало. Обърна се, за да види дали Джеф одобрява вида й, само че тъкмо в този миг се опитваше да забучи голяма игла за шапки в бонето си и като се разсея, здравата се убоде по пръста. Извика от болка, изпусна иглата и стисна в шепа пръста си, за да спре кръвта. Не искаше да изцапа роклята си. Джеф мигновено се бе озовал до нея.

— Ама че съм непохватна! — притеснено възкликна тя с изкривено от болка лице.

— Дай да видя какво направи този път — настоя Джеф и отново я накара да се изчерви. Мислено се проклинаше за това, че когато той е около нея, става непохватна като малко дете.

Джеф улови ръката й и я заведе до умивалника, който Раелин използваше да си мие ръцете, след като е скицирала нещо с въглен. След като изми ранената й ръка обилно с вода и сапун, той я подсуши с чистата си носна кърпа и нежно я сгълча:

— Бъди по-внимателна, Раелин!

Раелин вдигна ръка към челото си, опитвайки се да прикрие силната руменина по бузите си. Близостта му я бе накарала напълно да забрави и убождането, и смущението, че е толкова непохватна. Слисана, осъзна, че магическото излъчване на високото му снажно тяло е накарало собственото й тяло да реагира по удивителен начин. Зърната й се стегнаха и набъбнаха от желание отново да усетят ласките на ръцете и на устните му, и не само това, а и бавното ритмично движение на твърдите му гърди по време на тяхното любовно съединяване. Опита се да овладее пулсиращото усещане в слабините си, породено от копнежа отново да се слее е него, и отново да достигне до онези вълшебни висини, където той я бе отвеждал толкова често. Колко глупаво бе да реагира така! По-добре се овладей, укори се тя. Ако той те желаеше по този начин, щеше отдавна да е дошъл при теб!

Чертите на Джеф се бяха обтегнали от собственото му желание да грабне жена си, да я притисне силно в прегръдките си и да я целуне с цялата страст, която се бе натрупала в душата му, откак бяха разделени. Никой не знаеше каква агония е за него тази раздяла. Но тъкмо в този миг се чуха забързаните стъпки на Елизабет по коридора откъм апартамента на горния етаж. Зад нея бързаше и Фаръл. Приближаването на двамата не му остави друг избор, освен да потуши надигащия се пожар от чувства в тялото и душата му.

— Какво се случи? — разтревожено попита брюнетката, когато дотича при тях. — Раелин, добре ли си? Стори ми се, че те чух как извика.

— Просто се убодох с една игла за шапки — призна си засрамено тя. — Слава Богу, Джефри се погрижи за убодения пръст.

— Е, сигурна съм, че не му трябва помощ от наша страна — весело отбеляза Елизабет, забелязала руменината по страните на приятелката си. За да не се засмее, бързо се оттегли и тайничко даде знак на Фаръл да стори същото. — Връщаме се там, откъдето дойдохме.

Джеф се обърна и срещна искрящия поглед на вдовицата.

— Двамата с жена ми смятаме да вечеряме навън, Елизабет. Няма нужда да я чакаш тази вечер. Може да се върнем доста късно.

— О, разбира се — жизнерадостните нотки в гласа й показваха колко е доволна. — Не се тревожете за нищо. Просто си прекарайте приятно.

— Ще се постараем — обеща ухилен Джеф.

Когато двойката се отдалечи, Раелин се надигна на пръсти и прошепна до ухото на мъжа си:

— Днес Елизабет покани Фаръл на вечеря у дома, а като гледам как си гукат напоследък, много съм доволна, че мога да ида другаде. Заедно с тях щях да се чувствам като пето колело.

— И си готова да излезеш с мен?

С нежна усмивка Раелин спря грейналите си очи върху лицето му:

— Не бих излязла с никой друг, Джефри.

Нощта бързо се спускаше над Чарлстън, докато семейство Бърмингам вървяха по улиците на града. Откъм морето се проточиха тънки воали мъгла и запълзяха по тесните улички, през които минаваха Раелин и Джеф. Скоро мъглата се сгъсти и запъпли нагоре по високите здания, а в парковете висеше на призрачни валма. Фенерите по улиците заприличаха на увиснали във въздуха кълбета бледа светлина, самотни сияния сред околната сивота.

За вечерята им Джеф бе избрал изискан френски ресторант. Келнерът ги поведе към усамотена маса в дъното. Този път Раелин по-смело срещаше слисаните погледи на хората, покрай които минаваха. Водена под ръка от мъжа си, тя грациозно кимаше на онези, които ги зяпаха изумено.

Настаниха се на масата и си поръчаха бутилка вино и ордьовър. После Джеф нежно улови ръката на жена си, за да подхване темата, която най-силно го вълнуваше, но тъкмо в този момент един висок тъмнокос мъж се осмели да се натрапи в компанията им.

— Извинете, господин Бърмингам. Не знам дали ме помните от бала ви, но аз съм лорд Марсдън. — Мъжът посочи свободното място вляво от Раелин. — Имате ли нещо против да поседна за мъничко при вас и вашата прелестна съпруга? Бих искал да обсъдим един въпрос, който ме доведе в Каролина чак от Англия.

Джеф бе възнамерявал да се наслади на вечерята насаме със жена си, но добрите обноски просто не му позволяваха да откаже на негова светлост. Прикривайки умело недоволството си, той учтиво покани лорда да се присъедини към тях.

— Моля, заповядайте.

Келнерът пристигна с виното и веднага бе изпратен да донесе трета чаша. След като опита чудесното френско вино и похапна доста от предястието със скариди и спанак, което Раелин великодушно сподели с него от своята чиния, негова светлост похвали домакина си за чудесното вино и храна.

— Изглежда е изключително трудно човек да намери толкова добро вино тук. Поне аз досега не съм успявал.

— Зависи къде ходите и кого познавате, милорд — отвърна Джеф. — Но пък моите кораби внасят голяма част от виното, което се предлага в този град.

Негова светлост се разсмя гърлено.

— Нищо чудно тогава, че знаете къде да откриете най-доброто вино. Да, наистина. Освен за великолепните им вина много уважавам французите и заради кухнята им. Сосовете, които използват за блюдата си, са просто вълшебни. Влюбих се във всичко френско, когато бях кралски пратеник в тази страна преди няколко години. Но, разбира се, това беше преди отвратителната им революция. Когато селяните превзеха страната, унищожиха всичко хубаво в нея. Сега Франция си има консул, който си е наумил да стане император. Наполеон надали ще се задоволи с по-малко. Едва успяхме да сключим мир с него миналата година и ето че отново сме във война. Ужасно самонадеян е този негодник! А и нищо чудно, като се има предвид какви неща се говорят — че имало шпиони в нашите лагери, та дори и сред приближените на негово величество. Как е тук, чуват ли се новини за тези неща при вас, в колониите, сър?

— Искате да кажете, в Каролина? — поправи го Джеф и успя за момент да се усмихне. — Тези територии вече не са под английско владичество.

— Да, разбира се. Грешка на езика, нали разбирате.

— Колкото до въпроса ви, ние като че ли сме доста незаинтересовани от събитията в английския двор и интригите там.

— Но, доколкото разбрах, жена ви е англичанка. Тя не е ли чувала за предателствата и заговорите на някои от приближените до трона?

— Самата тя е пострадала много именно заради тях, ваша светлост — уведоми го Джеф, протягайки ръка през масата, за да улови ръката на Раелин. Никак не се изненада, когато усети как трепери тя. — Мисля, че тази тема все още е особено болезнена за нея. Баща й е бил несправедливо обвинен в измяна и е починал в затвора още преди да се стигне до процес.

— О, ужасно съжалявам — отвърна лорд Марсдън. Тъмните му вежди се сключиха загрижено, докато поднасяше съболезнованията си на Раелин. — Надявам се, че не съм ви обидил с необмислените си приказки, мадам. Ако е така, моля ви най-смирено да ми простите.

— Нямаше как да знаете за моето положение, милорд — великодушно промълви тя и успя да се усмихне слабо. — В края на краищата познавате ме само като госпожа Бърмингам. Името на покойния ми баща е Джеймс Барет, граф Балфур.

Лорд Марсдън се отпусна назад в стола си, а челюстта му увисна от изненада. Но бързо се съвзе и побърза да я увери:

— Скъпа моя, въпреки че само бегло познавах баща ви, дълбоко го уважавах. Когато го арестуваха, просто не можех да повярвам, че обвиненията са основателни. Другите благородници се възхищаваха от този човек и дълбоко го уважаваха…

— И въпреки това — прекъсна го Раелин с треперещ глас, именно някой измежду тези благородници е скалъпил гнусната клевета, която предизвика гибелта му. Баща ми беше уверен, че ще успее да изобличи истинските престъпници, щом бъде изправен пред съда, но уви, почина в затвора, преди дори да има шанс да се защити.

Тъмни сенки се спотайваха в очите на Раелин, докато си спомняше за последните дни на баща си, прекарани в затвора. Той бе загрижен за безопасността на семейството си и именно заради това не искаше двете с майка й да идват в затвора при него. Твърдеше, че залогът е огромен и искаше да се скрият на някое сигурно място, без много-много да се излагат на показ. И все пак накрая майка й отиде да го види — един от изключително редките случаи да не се подчини на съпруга си, когото обичаше и почиташе. Тогава Джеймс Барет й се сторил блед и уморен, но в добро здраве. По-малко от ден след това вече беше мъртъв. На вдовицата му казаха само, че се простудил — което звучеше доста правдоподобно предвид студа и влагата в затворническата килия — и светкавично починал от възпаление на дробовете.

— Но вие сигурно дори и след смъртта му сте можели да докажете невинността му с доказателствата, които е притежавал — рече лорд Марсдън.

— С времето истината за честността и верността на баща ми към крал Джордж ще излезе на бял свят, милорд — отвърна Раелин, уверена, че в крайна сметка доброто винаги тържествува над злото. — Ще дойде ден, когато злото ще бъде поправено, и аз не се съмнявам в това.

— Е, виждам, че развалих празничното настроение и стигнахме до тъжните баналности — хладно отбеляза лорд Марсдън. Простете, че подхванах темата за проблемите на моята страна. Не бива да забравям къде се намирам, защото явно тук, в Каролина, хората не се интересуват нито от Англия, нито от Франция.

— Да, тук си имаме свои привички и обичаи — потвърди Джеф и като се наведе напред, попита: — А сега, ваша светлост, ако позволите да ви подсетя, какъв беше проблемът, по който искахте да поговорим?

— А, да, разбира се! Почти забравих по каква работа съм дошъл, като се замислих за трудностите на страната си. — Той преглътна и заговори по въпроса. — Може би си спомняте, че търся имение, което да подаря на дъщеря си за сватбата. Благородникът, за когото е сгодена, няма надежда да получи титлата на баща си, затова е решил да дойде тук, в Каролина, където вече се е установил по-малкият му брат. Щях да ви посетя по-рано, но както разбрах, известно време не сте били в имението си, а и аз все не можех да дойда до корабната ви компания. Бихте ли могъл да ми помогнете в това начинание?

— Защо не дойдете в кантората ми например утре сутринта? — предложи Джеф. — Мога да ви разведа наоколо и да ви запозная с някои хора, които ще са добре информирани за имотите, предлагани в момента.

— Разбира се, господин Бърмингам. А колкото до тази вечер, какво ще кажете да ви поканя заедно със съпругата ви да вечеряте с мен? Компанията ви ще бъде чест за мен.

— Благодаря, милорд, много сте любезен, но всъщност със жена ми бяхме решили тази вечер да вечеряме насаме.

— О, да, разбира се, колко съм недосетлив! — Англичанинът побърза да стане от масата, видимо обиден от получения отказ.

— Явно ще се наложи да вечерям сам.

Раелин направи лека гримаса, докато гледаше как този мъж помпозно се отдалечава.

— Мисля, че го ядоса, Джефри.

— Наистина не исках да съсипе вечерта ни с присъствието си. Ако ни беше поканил преди няколко дни, щях да бъда склонен да приема поканата му, но не ми беше особено приятно как ни се натрапи тази вечер.

— Вероятно няма да го видиш повече — предупреди го Раелин.

Джеф пренебрежително сви рамене.

— Въобще не ми пука, мадам. Титлата му няма никакво значение тук, в Каролина, а и не се чувствам длъжен да изпълнявам желанията му само защото е лорд. — Протегна ръка и внимателно освободи къдраво кичурче от косата й, което се бе промушило в яката й. Усмихнат, потърка къдрицата между палеца и показалеца си, възхищавайки се на копринената й мекота. — Както му казах, настроил съм се да прекарам вечерта насаме е теб, скъпа.

Доловила дълбоката чувственост в гласа му, Раелин направо се разтопи от удоволствие. Погледна къдрицата, увита между пръстите му, изтегли я и я приглади заедно с косата си.

— Кой знае на какво приличам с тази коса! Пада, където си иска.

— Аз знам, мадам — тихо рече Джеф, докато поглъщаше с поглед лицето и тялото й, опиянен от красотата й. — Приличаш на истинска принцеса!

Струваше му се, че е изминала цяла вечност от последния път, когато я беше видял. Дългата раздяла се бе оказала истинско изпитание за волята му. И сега, когато бяха сами, не искаше никой да им се натрапва, най-малкото пък някой надменен английски лорд.

Вечерята бе изключителна, компанията — още повече, а когато стигнаха до десерта, за Раелин това беше просто върхът на насладата. С всяка лъжичка от сладкия деликатес тя затваряше очи от удоволствие, а Джеф — който бе отказал десерт, — вместо това се наслаждаваше на очарователните физиономии на жена си.

— Ако все ядеш колкото тази вечер, мадам, бебето ни ще стане толкова дебело, че ще му е доста трудничко да се покаже на бял свят.

Раелин кокетно се нацупи.

— За всичко ще си виновен само ти, Джефри. Водиш ме на места с такива вкусотии, а после питаш защо се тъпча! Сигурно утре ще трябва да гладувам през целия ден, че да компенсирам за тази вечер.

— Може би трябва да стоя далеч от теб, щом ти действам толкова лошо.

Лицето й посърна.

— Стоя далеч достатъчно дълго, Джефри. Вече си мислех, че повече никога няма да те видя.

Доловил издайническото потрепване на гласа й, Джеф за миг се почувства дълбоко обнадежден за бъдещето на техния брак. Въпреки това разпери ръце и предложи удобното извинение:

— Съжалявам, мадам, бях зает.

— Очевидно. Прекалено зает, за да си направиш труда да видиш жена си. — Раелин въздъхна и избута встрани недовършения десерт. Бе загубила апетита, както и въодушевлението си. Нужно й бе известно време, докато успя да овладее импулса да се разплаче и да възвърне достатъчно самообладанието си, чеда го погледне.

— Ако искаш, готова съм да тръгваме.

Джеф веднага щракна е пръсти, за да повика келнера и да поиска сметката.

Скоро той поведе жена си към вратата, но преди да излязат вън, се поспря, за да увие Раелин по-плътно в наметалото й. Мъглата определено се беше сгъстила и сега човек едва можеше да различи ръката си пред себе си.

— Също като в Лондон — обади се Раелин и потръпна.

— Добре че познавам тази част на града.

Джеф хвана Раелин под ръка и двамата бавно тръгнаха по улиците. От време на време наблизо като че ли отекваха стъпки, докато минаваха покрай други оживени ресторанти и кафенета. Но щом излязоха от по-оживения район, Джеф се спря за миг и се ослуша, после ускори крачка.

— Джефри, защо вървим толкова бързо? — попита Раелин, стараейки се с мъка да не изостава. Не можеше да се мери с бързината на дългите му крака. — С това темпо до следващата пресечка ужасно ще се задъхам.

— Вече сме почти до ъгъла — окуражи я той, без да забавя крачките си.

Раелин напрегна очи, за да се взре сред млечно сивата мъгла, но й се струваше, че са заобиколени от непроницаема стена.

— Сигурен ли си?

— Да, мадам. Имай ми доверие.

Както каза Джеф, скоро стигнаха до мястото, където улицата се разделяше. Раелин почти стъпи на паважа, но Джеф я притегли рязко към себе си. Щом тя се обърна, за да го попита защо прави така, той притисна пръсти до устните й, за да я накара да мълчи. Наведе се и прошепна до ухото й.

— Зад нас идва каруца. Чуваш ли нещо друго?

Раелин наостри слух и действително различи трополенето на приближаващите колелета, бавното похлопване на конските копита по паважа и подрънкването на металната сбруя. А дали чу и забързани стъпки някъде зад тях? Или бе илюзия, създадена от мъглата?

Забелязала тревогата на Джеф, тя се уплаши и се притисна към него. Този, който караше каруцата, бе подкарал коня в тръс и доста бързо зави покрай тях, без да им обърне внимание.

Когато превозното средство отмина, Джеф внезапно обви ръка около кръста на Раелин и въпреки сепнатото й ахване я вдигна на ръце и изтича до отсрещната страна на улицата. Щом стигна там, избута Раелин до стената и се притисна към нея, а точно в този миг се чуха бягащи стъпки, които приближаваха към тях. От мъглата се появи висока, зловещо закачулена, фигура, която сякаш летеше срещу тях с развяното като криле наметало, а валмата на мъглата злокобно се завихряха около него. Докато се приближаваше, черният демон вдигна високо над главата си блестящо дълго острие и със странен съскащ звук се нахвърли върху Джеф.

Писъкът на Раелин бързо заглъхна в гъстата влага на въздуха. Но Джеф се оказа също толкова бърз, колкото и нападателят му. Като пристъпи напред, за да го пресрещне, той го сграбчи за китката и я изви зад гърба му, докато човекът нададе вой от болка и острието издрънча на калдъръма. Но в този миг призрачната фигура се освободи от хватката му и с един силен удар с лакътя си в стомаха на Джеф, го запрати назад към тухлената стена на къщата. Джеф нямаше време да се опомни, преди следващият удар, нанесен с опакото на ръката, да го запокити втори път към стената и за миг да го зашемети. Човекът с наметалото се втурна към ножа си и тъкмо щеше да го грабне, когато Раелин, измъкнала дългата декоративна игла от бонето си, се втурна срещу него. За нея беше ужасяващо ясно, че нападателят им смята да убие някого от тях или и двама им. Но Раелин нямаше никакво намерение да чака безучастно съдбата си.

Инерцията на атаката й даде сила да забие иглата чак до инкрустираната й главичка в месестия задник на мъжа, който извика от болка и мигновено се изправи. Вече вбесен, той се хвърли към нея с ножа в ръката, а дъхът му достигаше през нея изпод качулката му.

— Най-сетне дойде и твоят край, кучко! — изсъска той. — Няма повече да се тревожим дали ще откриеш нещо!

Отърсил се от временното зашеметяване, Джеф чу заплахата към жена си и скочи устремно напред, като блъсна негодника в ребрата с мускулестото си рамо. Мъжът полетя назад и се просна на паважа. Последва ожесточено боричкане, докато всеки се стремеше да се добере до ножа, а Раелин обикаляше около тях и се опитваше да намери сгода повторно да забие иглата в нападателя им.

Вкопчени в отчаяна борба на живот и смърт, никой от тях не чу бързото приближаване на стъпки, докато внезапно силен вик прокънтя през мъглата:

— Какво, по дяволите, става там?

Джеф мигновено разпозна гласа на приятеля си.

— Райе! Помогни ни!

Макар че Джеф се опита да задържи мъжа, той успя да докопа ножа си и като се завъртя рязко и мощно, нанесе силен удар с дръжката му под брадичката на Джеф, който полетя назад и се блъсна гърбом в уличния фенер. Главата му удари металния стълб и той рухна на земята в безсъзнание.

Забелязал, че Раелин е наблизо, злодеят се обърна към нея и с ножа в ръка пристъпи към нея, вдигнал оръжието, за да го забие в гърдите й. Тя изпищя от ужас, но в следващия миг един пистолетен изстрел прокънтя в мъглата и ножът излетя от ръката на нападателя. Писъкът, изтръгнат от гърдите му, смрази кръвта във вените й. Мъжът сграбчи ранената си ръка, погледна Раелин така, сякаш обмисляше друг начин да я убие, после се обърна, за да види как шерифът тъкмо се прицелва с втория си пистолет. Това явно го накара най-сетне да се замисли за спасяване на собствената си кожа. Втурна се по улицата, а Райе хукна подир него, оставяйки Раелин да се погрижи за съпруга си. Отчаян вопъл се откъсна от гърдите й, когато взе главата на мъжа си в скута си. С полите на роклята си избърса кръвта, която течеше на тънка струйка от челото му.

Мина известно време докато шериф Райе Таунсенд се върна и коленичи до Джеф. Едва си поемаше дъх.

— Мръсникът беше бърз — обясни той, все още страшно задъхан. Вдигна очи към Раелин и откри, че по лицето й са рукнали сълзи, затова побърза да я утеши: — Недей, недей да плачеш! Джеф има глава, корава като гранит!

Въпреки това той притисна два пръста до шията на приятеля си и бързо се увери, че пулсът му е равномерен. Както беше коленичил, Райе се обърна и вкара същите два пръста в устата си, а в следващия миг се разнесе толкова пронизително изсвирване, че Раелин отново се стресна до смърт. Скоро същата каруца, която ги бе подминала преди нападението, се появи от мъглата. Щом спря при тях, широкоплещестият мъж на капрата се втренчи в падналия на земята човек.

— Ранен ли има, шерифе?

— Да, Чарли, помогни ми да натоварим господин Бърмингам на каруцата.

— Искаш да го закарам чак в Оукли ли? — тревожно попита мъжът.

— Не — отвърна Раелин вместо шерифа. — Можете да го откарате в къщата на госпожа Далтън, а после ще ви помоля да повикате, доктор Кларънс.

— Боже господи, Раелин! — възкликна Фаръл, когато отвори вратата на скромната къща на Елизабет и откри новата си помощница начело на необикновена процесия. По петите й вървеше бакенбардестият помощник шериф, който държеше подмишниците си двете колена на Джеф. След него идваше шерифът, който пък бе сключил ръце около гърдите на приятеля им. А като видя как се люлееше главата на Джеф върху гърдите на Райе, Фаръл се зачуди дали приятелят му е жив, или мъртъв. Какво, по дяволите, се е случило?

Като отстъпи назад, Раелин пусна двамата мъже да минат пред нея, а тя набързо му разказа за случилото се.

— Някой ни нападна и Джефри се сбори с него. Но онзи го блъсна в стълба на един фенер. Удари си главата, и оттогава е в безсъзнание.

Потискайки импулса да избухне в неудържими сълзи, Раелин се втурна след Райе, който тъкмо се изкачваше заедно с помощника си по стъпалата. Успя да възвърне самообладанието си дотолкова, че да извика след тях:

— Спалнята ми е на втория етаж, вляво.

Оставиха Джеф на леглото й и Райе, като си пое дълбоко дъх, нареди на заместника:

— Иди повикай доктор Кларънс! Бързо!

Мъжът изтърча навън, а в този миг Елизабет, придружена от Фаръл, се появи на вратата и загрижено попита:

— С какво мога да помогна?

Раелин се обърна да я погледне, благодарна за предложената помощ.

— На доктор Кларънс сигурно ще му трябват превръзки, след като затвори раната на челото му. Ако имаш вехти, но чисти чаршафи, помоли Тизи да ги накъса на ленти.

— Няма нужда да будим Тизи — отвърна Елизабет. — Сама ще го сторя. Ще ми отнеме само минутка.

Тъмнокосата жена бързо излезе, а докато я нямаше, Фаръл се приближи до леглото и повика шерифа, застанал в далечния край.

— На Джефри ще му е много по-удобно без дрехи, Райе. Помогни ми да го съблека.

Докато двамата мъже вършеха това, Раелин напълни с вода умивалника и постави купата на масичката до леглото. После слезе долу, за да донесе малко лечебни билки и мехлеми от запасите на Елизабет. Когато се върна в стаята, Джефри вече беше съблечен и покрит с чаршаф и одеяло.

Фаръл я заразпитва, докато тя внимателно почистваше раната върху челото на Джеф:

— Кой го направи, Раелин? Видя ли?

— Нямам представа кой беше. — Гласът й трепереше, когато се опита да го опише. — Беше целият увит в пелерина и на главата си имаше черна качулка. Проговори, но тихо, съскащо, та не пролича какъв е гласът му в действителност. Беше висок, може би колкото Джефри, че дори и повече.

— А мен ме надбяга като едното нищо! — прекъсна я Райе от стола, където се бе разположил. — Струва ми се, че той имаше такива дълги крака, та да надбяга и най-бързия бегач. Мисля, че обича да бяга, защото когато набра безопасна преднина пред мен, обърна се и ми се присмя, задето не мога да го настигна. Каза: „Вие, младите, въобще не можете да бягате!“

— Не ми звучи като да е бил Фридрих или Хайд — заключи Фаръл.

— Не, този беше много по-висок и от двамата, а и щом ме нарече млад, значи Хайд би бил като младенец пред него.

— Но защо е нападнал Джеф и Раелин? — настояваше моделиерът.

— Може и да греша, но ми се струва, че истинската му цел беше да убие мен — обади се Раелин и мъжете моментално я погледнаха изумени.

— Теб? Но защо? — възкликна Фаръл.

Тя неуверено сви рамене. Ако беше права, то значи съпругът й за пореден път бе пострадал заради нея.

— Нямам представа. Първия път, когато ме заплаши с ножа си, той ми каза, че краят ми е дошъл и — това съвсем ясно си го спомням — каза, „Няма повече да се тревожим дали ще откриеш нещо!“ А когато го каза, искаше да ме убие. Когато избих ножа от ръката му, се опитваше да стори точно това. Всъщност това беше вторият му опит да ме убие. Мъжът първо нападна Джефри, но явно по този начин премахва препятствията по пътя си. Но докато не го заловят, и Джефри, и аз трябва много да внимаваме по тъмните самотни улички.

— Извинявай, че те питам — малко колебливо рече Райе, знам, че той май е твоят вуйчо, но възможно ли е Купър Фрай да е сторил това?

— Не. Сигурна съм — отвърна убедено Раелин. — Купър Фрай е много по-дебел и тромав от човека, който ни нападна. А и не се притеснявай да ме питаш — не го смятам за свой роднина.

— Да, спомням си, че ми го каза веднъж, но не знаех дали оттогава не си променила мнението си — обади се и Фаръл.

Когато Елизабет се върна с току-що приготвените бинтове, доктор Кларънс вървеше след нея. Щом разгледа раната на Джеф, той измърмори:

— И това ли е дело на Фридрих?

— Не, сър — отвърна Раелин с глас, треперещ от тревога. Този нападател беше много по-опасен от Густав. Искаше да ни убие, и сигурно щеше да успее, ако Райе не беше ни се притекъл на помощ.

Шерифът най-сетне обясни как е успял да се намеси толкова навременно.

— Помощникът ми правел редовната си обиколка, когато забелязал една закачулена фигура да следи семейство Бърмингам. Чарли веднага дойде да ме вземе, но в мъглата се обърка и не можа да ги намери веднага. Тръгнах пеша и оставих Чарли да ги търси другаде с каруцата.

— Вероятно Чарли е спасил живота на Джефри — отвърна докторът. — Ако не е бил толкова бдителен, сигурно нямаше да ги откриеш навреме, и Джеф вече щеше да е мъртъв.

— Както и Раелин — добави Райе, а когато рунтавите вежди на възрастния човек се повдигнаха изненадано, продължи с обяснението: — Нападателят се опита да убие и нея. Трябваше да стрелям по ръката му, за да избия ножа, докато замахваше да я намушка. А Раелин току-що ни каза, че това всъщност било вторият му опит. Не знам дали съм го ранил сериозно, но сега трябва да следим дали при теб или при някой от другите лекари няма да дойде някой с ранена ръка.

— Ще кажа на всички да внимават, но негодникът може да се погрижи за ръката си и сам. Ако бе нещо по-сериозно, сигурно подлецът щеше да дотърчи при мен, молейки да му спася живота.

Когато доктор Кларънс приключи с превързването на главата на пациента си, заключи със сериозен глас:

— Засега не можем да направим нищо повече. Можем само да чакаме и да видим дали Джефри ще се върне в съзнание. Ударът е бил доста силен и вероятно има мозъчно сътресение. Надявам се, че е само леко, но във всеки случай може известно време да е вън от строя. Щом се свести, най-вероятно ще има такова главоболие, все едно главата му ще се пръсне, но ако почива достатъчно, след време главоболието ще премине… или поне така се надявам. — Обърна се към Раелин и вдигна пръст, за да й даде нарежданията си: — Ако можеш, дръж Джефри в леглото. Не му давай да тръгне да преследва нападателя, както стори с Густав, и недей да го водиш в Оукли, където не мога да дойда при него навреме, ако нещо се случи. Ако Елизабет няма нещо против, остави го, където си е. Давай му да пие много вода. Ако болката стане прекалено силна, сипи му малко лауданум. Оставил съм шишенцето ей там, на масата. Но внимавай, не много!

— Разбирам, доктор Кларънс — приглушено отвърна Раелин. Много ви благодаря, че дойдохте да го прегледате. — Приближи се към раклата, където бе оставила чантата си. — Почакайте само минутка, ей сега ще ви платя. Докторът вдигна ръка, за да я спре.

— Не, детето ми. Джефри може да го стори, щом се изправи на крака. Не взимам пари, докато не съм сигурен, че съм помогнал на някого. — И той махна за сбогом. — Недей да ме изпращаш.

Шерифът надигна едрото си тяло от стола.

— Двамата с Чарли ще те откараме, докторе.

Лекарят се спря на вратата.

— Благодаря ти, Райе. Очите вече не ми служат добре в тъмното, а пък в тая мъгла въобще не мога да се ориентирам.

Райе последва доктор Кларънс навън. А когато и Фаръл стана да си върви, той спря да поговори с Раелин.

— Джефри се нуждае от грижите ти, затова недей да идваш на работа утре. Колкото и да ми е нужна помощта ти в магазина, ще съм много по-спокоен да знам, че си при него.

— Благодаря ти, Фаръл. И на мен така ще ми е по-леко. — Задавена от сълзи, тя се обърна. След миг добави с глас, в който ясно личеше горчивината й: — Дори и да дойда на работа, няма да мога да се съсредоточа, докато се тревожа за Джефри. Моля се само да не е станало нещо сериозно.

— Шшт, не плачи, Раелин. Джефри ще се оправи — утешително промълви Фаръл и нежно докосна рамото й. Искрено се надяваше да е прав, и приятелят му да се окаже толкова жилав и издръжлив, за какъвто го е смятал винаги. — Малко са нещата, които могат да задържат на легло мъжа ти. Знам от опит. Приятели сме отдавна и знам колко е силен. Сигурно още тази сутрин ще е на крак, жив и здрав.

Раелин подсмъркна и бързо избърса сълзите си с кърпичка.

— Надявам се — промълви пресипнало и откри, че й е трудно да говори. — А ако се случи нещо лошо, знам, че сърцето ми ще се пръсне от мъка.

— Не се бой. Джефри няма да умре. А в момента ти си най-добрият лек за него. Така че стой тук и се грижи за него.

Колеблива въздишка се отрони от устните й, когато се обърна към него.

— Ще ми се да бях забила нож, а не някаква си игла в задника на онзи негодник.

Фаръл примигна озадачено.

— Извинявай, Раелин. Май слухът ми си прави шеги с мен. Би ли повторила какво каза?

Бузите й поруменяха.

— Няма значение, Фаръл. Не е нещо важно.

— Но ти каза нещо от сорта, че си забила игла в задника на нападателя ви — настоя моделиерът, а устните му дяволито се разтегнаха.

Смутена, тя му се примоли:

— Моля те, не казвай на никого!

Смехът му напираше, когато отказа на молбата й:

— О, но Раелин, това е прекалено смешно, за да се пази в тайна. Поздравявам те за храбростта! — Явно тази дама притежаваше достатъчно кураж, за да помогне на мъжа си, когато е в опасност. — Не са много жените, които биха прибягнали до този метод на отмъщение! Бъди спокойна. Ще узнаят само най-близките ни приятели. А сега, ако ме извиниш, трябва да сляза и да настигна доктор Кларънс, преди да си е тръгнал. Старецът много ще се зарадва да чуе това. И със сигурност ще се смее по целия път до дома.

Раелин недоволно се нацупи.

— Изглежда, си решил да се кандидатираш за градски глашатай!

— Разбира се, мадам, бъди сигурна — успя да изрече Фаръл през напористия си смях.

На Раелин й се щеше да тръшне вратата зад гърба му, но не посмя от страх да не обезпокои Джефри със шума. Затова внимателно затвори и започна да се съблича. Може би беше глупаво от нейна страна, но облече най-хубавата си нощница — не я бе носила, откак напусна Оукли. Смутено угаси светлината и в стаята отново се възцари пълен мрак. После се мушна под завивките.

Известно време лежа неподвижно по гръб и се взира към тавана в абсолютната чернота. Опитваше се да потисне желанието да се сгуши в съпруга си, но скоро разбра, че не може да му устои. Обърна се настрани и се притисна към дългото му силно тяло и както беше свикнала отпреди, отпусна стройния си крак върху бедрото му. Пръстите й се плъзнаха по жилестата му ръка, по рамото, после докоснаха зърното на стегнатата му гръд, скрито сред твърдите тъмни косъмчета. Дишането му остана непроменено, затова тя стана още по-дръзка и плъзна ръка по стегнатия му плосък корем, после още по-надолу.

Ако бе хранила някакви надежди да предизвика някаква реакция у съпруга си, то Раелин бързо разбра, че е пълна глупост да се надява така да го събуди от вцепенението. Досега Джеф винаги себе събуждал силно възбуден дори и от най-дълбокия сън в отговор на подобни занимания от нейна страна. Но сега тя очакваше прекалено много. Съзнанието му бе приковано на някакво друго място, където тя не можеше да достигне, а това безкрайно я тревожеше.

Внезапно Раелин бе разтърсена от жестоки опасения. Ами ако умре? Ако никога не се събуди от това вцепенение? Ако се превърне в бълнуващ лунатик? Сърцето й се късаше при тези ужасяващи предположения.

— Стига! — изсъска ядосано Раелин в непроницаемия мрак. Мъжът ми ще живее! Той трябва да живее!

В съня си Раелин смътно почувства голяма ръка, която пълзеше под нощницата й. Помисли си, че все още сънува, но когато ръката нежно разтвори бедрата й и се плъзна нагоре, сърцето й политна от радост и облекчение. Нежни пръсти пропълзяха влудяващо бавно върху меката, набъбваща под ласките им, плът, докато изпълниха цялото й същество с тръпки на възбуда.

Когато обърна глава върху възглавницата, пред очите й нямаше нищо друго освен пълна тъмнина.

— Джефри?

— Да, мадам — дрезгаво отвърна познат мъжки глас. — Тук съм.

— Как се чувстваш?

— Наострен.

Раелин се изкикоти.

— Говорех за главата ти.

— Аз пък не. — Потърси пипнешком ръката й и като я притегли надолу, я обви около твърдата мъжка плът.

— Разбирам какво имаш предвид — изгука тя, отърквайки носле във врата му. — Усещането е хубаво… всъщност много си топъл.

— И ти — прошепна той, а дългите му пръсти продължаваха да си играят с копринената й плът, — само че тия проклети дрехи хич не ми харесват.

Раелин с готовност седна на леглото и изтегли нощницата си през главата, а после я захвърли в морето от тъмнина.

— Така е по-добре — измърмори Джеф до шията й, докато я наместваше пак плътно до себе си. Раелин прокара пръсти през косата на тила му, а устните му запълзяха надолу. Щом откриха зърното й, Джеф чу как тя простена. Жадно засмука нежните връхчета, вкусвайки сладостния им нектар. Погъделичка ги с език, докато ситните засилващи се тръпки сякаш разтърсиха цялото й тяло.

Джеф се надигна на лакът над нея и Раелин побърза да го предупреди:

— Това легло скърца, а спалнята на Елизабет е точно оттатък коридора. Ами ако ни чуе?

— Елизабет е вдовица, сладката ми — промълви той, докато търсеше устните й в мрака. — Ще разбере какво изпитва един съпруг след толкова дълга раздяла.

Раелин изви езичето си в жадно търсещата му уста, плъзна го настрани, нагоре и надолу в бавен чувствен танц, вкусвайки аромата на виното, което бяха пили по-рано вечерта. Обърна се настрани, за да бъде с лице към него, но мислено изпъшка от негодувание, щом леглото издайнически проскърца. Отдръпна се от устните му, за да попита:

— Как ще погледна Елизабет сутринта, като знам, че ще е чула с какво се занимаваме тук?

Джеф въздъхна, ядосан и отчаян, и се отпусна върху възглавницата. Тежките завеси бяха дръпнати толкова плътно, че не пропускаха нито лъч лунна светлина, която да разсее катранения мрак. Не можеше да види лицето на жена си и нямаше как да познае дали действително е загрижена, или това е само извинение да го отблъсне.

— Искаш ли да спра, Раелин?

— Не! Никога! — категорично прошепна тя и вдигна бедро върху ханша му. Петата й се притисна между хълбоците му и тя прилепи сега напълно разкритата си мекота към дългия му жезъл. Искам те! Искам да бъда твоята жена, твоята любовница, твоята спътница за цял живот! Искам да те чувствам в себе си, да бъда едно с теб, да ти родя деца, да те имам така, както ще ме имаш ти, да те докосвам, колкото си искам, и да чувствам как пулсираш в ръцете ми. Нуждая се от теб, Джефри, и то отчаяно!

Раелин плъзна ръка между телата им и с някакво яростно собственическо чувство го сграбчи и стисна, карайки го да простене при сладостната й настойчивост. Разтворените й устни предизвикателно пълзяха по неговите и тя бавно, методично започна да прелъстява тялото му, използвайки всяко умение, на което той я бе научил, докато пламналата му плът започна да пулсира от желание за още. Джеф едва успяваше да се задържи на ръба на бездната от наслада, към която го тласкаха изгарящите й ласки.

Устните му се впиха в нейните жадно и неукротимо, докато телата им се заизвиваха едно към друго. Ръката му се върна към меката й женственост и не откри нищо, което да я спре, само всеотдайния й копнеж да приеме нахлуването му и да се слее с ритъма на желанието му. Скоро Раелин извиваше гърба си и предлагаше като пищен дар гърдите си, а тялото й се гърчеше в тръпките на екстаза, сътворен от бавното влудяващо движение на пръстите му по чувствителната, копринено мека, плът.

— О, толкова ми липсваше! — прошепна бездиханно тя, неспособна да търпи нито миг повече засилващата се възбуда, без да го усети в тялото си. Надигна се над него и като насочи твърдия му жезъл към влажната цепка на женствеността си, тя се спусна върху него, затаила дъх, докато опияняващото удоволствие започна да се разлива по цялото й тяло. Изви глава назад и застина в трепетен екстаз, за да почувства по-пълно невероятната наслада да бъде слята в едно с него. Чувстваше как дългите му, красиви ръце пълзят по тялото й хипнотизиращо бавно, но много по-приятни бяха топлите му тръпки дълбоко в нея.

Раелин плъзна ръце върху гърдите му, после улови неговите длани и ги притисна към гърдите си, а когато палците му погалиха зърната й, потръпна от неописуема наслада. Джеф надигна глава от възглавницата и зарови лице между гърците й. В следващия миг като обезумял се нахвърли да целува и жадно да смуче зърната й, хищно ги поемаше в топлата влага на устните си и влудяващо я галеше с език. Тънките й пръсти се впиха в раменете му, когато тя започна да се движи с бавни, ритмични тласъци. След миг ръцете му се вкопчиха в задничето й, за да придадат сила на всеки неин натиск върху коравия му ствол. Тих стон се откъсна от устните й, когато пулсиращата му топлина започна да се разлива нагоре по тялото й и тръпките на екстаза се втурнаха като вълни по нея. Раелин смътно чуваше как леглото огласява всяко тяхно движение, но вече нямаше връщане назад. Мракът се насити с хиляди искри, които сякаш изригнаха около тях в сияен пулсиращ облак, докато двамата се извисяваха някъде далеч отвъд този свят, в една друга вселена.

Реалността бавно се върна при тях, дълго след като отшумяха и последните тръпки от изживения заедно екстаз. Лежаха един до друг, вплели пръсти, свитото му коляно бе сгушено между бедрата й, главата й почиваше на силното му рамо.

— Обичам те — прошепна Раелин.

Джефри лежеше като окаменял и не можеше да повярва на ушите си.

— И ми липсваше ужасно, ужасно много.

— Ще се върнеш ли при мен в Оукли?

— О, да! Веднага щом си в състояние да пътуваш.

— В състояние съм още сега, мадам.

Раелин го обгърна и потърка нослето си в жилестия му врат.

— Доктор Кларънс каза, че още не бива да те местим.

— Но аз мога да се движа! — запротестира Джеф.

— Въпреки това ще останем тук, докато се уверя, че нямаш някакви трайни увреждания, след като беше изкаран от строя.

— Онзи проклет стълб ме изкара от строя! — възропта той.

Раелин се изкикоти.

— Сега, когато най-сетне си мой пленник, скъпи ми съпруже, нямам намерение да те пусна току-така. Ще ми служиш тук, в това легло, докато не можеш да помръднеш и малкия си пръст, камо ли нещо друго.

Джеф се ухили в мрака. Въпреки че беше всепризнат инат, този път отстъпи пред заплахите на жена си удивително лесно. Бе готов да се остави в ръцете й, и още как!

— Можем да поостанем ден-два, поне докато напълно изтощим горкичкото легло. Дори ми се струва, че още преди да го довършим, Елизабет ще реши да купи ново.

Жена му се сгуши доволно под ръката му.

— Знаех си, че в крайна сметка ще се съгласиш.

Дълго време мълчанието не беше нарушавано от никого и клепките на Раелин се отпуснаха и се затвориха.

— Раелин?

Тя сънено се размърда и се опита да отвори очи.

— Да, Джефри?

— И аз те обичам. — Зачака някаква реакция и дълго време не чу нищо. Но не очакваше, че след това ще долови подсмърчане и хлипане. Като бързо се надигна над нея, Джеф нежно притисна длан до бузата й и почувствал влагата по пръстите си, слисано попита:

— Плачеш ли?

— Да — сподавено отвърна тя.

— Но защо?

— Защото съм толкова щастлива!

Джеф се отпусна обратно на възглавницата си, онемял от странните й думи. Щеше ли някога да опознае достатъчно това прелестно създание, за което се беше оженил, за да започне да разбира разликата между сълзите от щастие и сълзите от скръб?

— О, Елизабет, толкова се радвам за вас — увери Раелин приятелката си в съботното утро няколко дни по-късно, докато и двете бяха в кухнята. Раелин се чувстваше особено поласкана, че тъмнокосата красавица я цени достатъчно, за да каже първо на нея новината, че двамата с Фаръл ще се женят. Раелин вече смяташе Елизабет за своя най-близка приятелка, горе-долу колкото и Хедър. — Уточнихте ли дата?

— Не, не още. Трябваше първо да го обсъдя с Джейк. Той наистина харесва Фаръл, но човек никога не може да предвиди как ще реагират момчетата, когато майките им решат да се омъжат повторно. Особено когато са едва на четири годинки. Но се надявам, че съвсем скоро ще можем да се венчаем. Прекарахме толкова време отделно един от друг, мислейки, че другият не го е грижа. Време е да наваксаме за всичките пропилени години.

Елизабет бе убедена повече от всякога в това, особено след като се бе събуждала вече няколко пъти от далечното ритмично скърцане на леглото на гостите й. Терзанията в самотното й легло я бяха накарали да копнее още по-силно за мига, когато ще се сложи край на самотата й, но се чудеше как да говори с Фаръл по този въпрос. Макар че той я бе оставил сама да определи дата, оттогава повече не бе говорил за това. В момента най-много й се искаше да се оженят без никакви приготовления, веднага, но просто нямаше кураж да предложи това на Фаръл.

— Искаме да се венчаем скромно, само в кръга на най-добрите ни приятели, нали разбираш. Фаръл много цени Джефри и иска той да му е кум, а аз, разбира се, искам ти да си ми шаферка.

— Страшно ще се радвам — щастливо отвърна Раелин. Вероятно вече беше опознала Елизабет и точно в този миг усещаше, че приятелката й не е особено щастлива от отлагането. Без да иска да е прекалено дръзка, тя все пак се осмели да й предложи известна помощ: — Елизабет, наистина ли искаш толкова дълго да планирате сватбата си, след като двамата с Фаръл можете да се радвате на брака си още тази нощ?

Елизабет тихо простена и рухна в стола до кухненската маса.

— Как, за Бога, мога да му кажа, че искам веднага да се оженим?

— Не мислиш ли, че и той копнее за това? Виждала съм как те гледа. Сякаш ще те погълне от другия край на стаята. Ако искаш, когато Джефри се събуди, мога да го питам дали ще поговори с Фаръл за венчавката ви.

— А на Джефри минава ли му вече главоболието?

— Лауданумът му помага да преодолява болките със сън, но трябва да го сипвам тайничко в храната му. Голям инат е и не иска да го пие. Тази сутрин имаше такива болки, че едва успя да закуси. Смесих с малко лауданум бърканите му яйца. Надяваме се да се приберем у дома утре, но просто трябва да почакаме и да видим дали Джефри може да понесе пътуването. Спи толкова много, че никой не знае как ще се чувства, когато отново е на крака.

— Ще ми липсваш.

— Не и ако Фаръл е в леглото ти — с дяволита усмивка отвърна Раелин.

Елизабет притисна пръсти до устните си, опитвайки се да потисне смеха си, и замахна към нея с кърпата за чинии.

— Засрами се! Как може да говориш така!

Раелин се изкикоти, чувствайки се невероятно щастлива сега, когато двамата с Джеф отново бяха заедно.

— Може и да съм омъжена, но поне не съм сляпа. Фаръл е също толкова красив, колкото и моят Джефри.

Брюнетката беше напълно съгласна с нея и сега си припомни една случка, от която страните й силно поруменяха. Странно, колко свободно се чувстваше с Раелин, сякаш можеше да й каже абсолютно всичко, без да се бои, че ще я заклеймят.

— Да, наистина и аз много често съм се улавяла, че мисля за това. И все пак ме беше страх, когато съм близо до него. Защото не ми се щеше да започна да се държа като онези пощурели женички, които идваха в магазина само за да го зяпат. А аз имах възможност да сторя именно това преди около шест месеца, когато отидох в апартамента на Фаръл, за да чистя. Тогава си бях помислила, че е излязъл за една среща с някакъв търговец на платове, но скоро разбрах, и то по най-конфузния начин, че срещата им била отменена. Вратата на банята на Фаръл беше отворена и влязох, без да знам, че си е у дома. А когато влетях там, той тъкмо излизаше от ваната и взимаше кърпата. Бях толкова шашната, че не можех да помръдна. Просто стоях и го зяпах.

Бузите на Елизабет пламтяха, когато сподели:

— Покойният ми съпруг нямаше с какво чак толкова да се похвали в леглото, но аз бях толкова наивна, че не знаех… ъъ… че някои мъже имат повече в панталоните си. Най-сетне се опомних и избягах. Едва по-късно се сетих да се извиня, че съм нахлула така, но Фаръл бе достатъчно великодушен, за да не се сърди. Каза, че вината е изцяло негова, задето не ми е казал, че ще е у дома именно в деня, в който обикновено идвах да чистя. Държеше се така, сякаш нищо нередно не се е случило. И все пак и до днес не мога да забравя онази сутрин.

Раелин я гледаше с широка закачлива усмивка.

— Което е още една причина да не отлагате повече сватбата си. Ако ли не, двамата може внезапно да се озовете заедно в леглото, а я си помисли как ще повдигат вежди хората, ако се разчуе!

— Мамо! Мамо! — извика Джейк, втурвайки се в кухнята, където двете жени правеха кекс. — Има един страшен чичко пред нашата порта!

Елизабет и Раелин се спогледаха с внезапна тревога, да не би да е дошъл друг нападател. Елизабет припряно стана от масата, а Раелин прихвана полите си и се втурна към предната част на къщата.

— Густав! — ахна Раелин, щом надникна иззад завесите на един от предните прозорци. Германецът стоеше пред портата с букет цветя в здравата си ръка.

Елизабет простена.

— Струва ми се, че господин Фридрих е дошъл да те ухажва — рече тя с повече тревога в гласа, отколкото би се очаквало при едно такова безобидно изказване. Повика Джейк и веднага му нареди: Иди горе и кажи на Тизи да доведе господин Фаръл, и то бързо!

— Добре, мамо — отвърна момчето и се втурна вън от коридора, а високите му ботинки буквално летяха по килимите в бързината му да изпълни нареждането.

Раелин притисна треперещата си ръка към шията си, щом видя как Густав отвори вратата, пристъпи в двора и се спря, за да я затвори след себе си.

— Какво ще правим? Той влиза!

Разтреперана, Елизабет стисна ръката на Раелин.

— Горе имам един пистолет, беше на Емъри — прошепна тревожно Елизабет. — Мога да го задържа, докато дойде Фаръл.

— Ама ти можеш ли да застреляш човек? — притеснено я погледна Раелин.

Елизабет се опита да си придаде уверен вид, но призна:

— Никога не ми се е налагало.

— Вземи го — подкани я Раелин, докато се опитваше да спре тракането на зъбите си. — Знам на какво е способен този човек, ако не бъде спрян. Мисля, че аз мога да го спра.

Густав вече бе стигнал до входната врата, когато Елизабет пристигна с оръжието. Подаде го на Раелин, а тя го загледа, смутена и объркана.

— Ама как да разбера дали е зареден?

— И това ли не знаеш? — сгълча я Елизабет и грабна пистолета от ръцете на приятелката си. — Заредих го още горе. Скрий се зад вратата, където няма да те види. Може би ще си отиде и ще ни остави на мира, ако го сплашим.

Щом пристъпи близо до вратата, Густав мушна букета цветя в сгъвката на недъгавата си ръка, после протегна другата и почука. Едва след това свали шапката си, остави я на един стол на верандата и хвана пак букета.

Елизабет внимателно скри пистолета зад полите си, преди да се протегне и да отвори вратата. С пресилена усмивка срещна студените, нетрепващи сини очи на мъжа и почувства как ледени тръпки пропълзяха по гърба й.

— Господин Фридрих, ако не се лъжа? — рече тя, а гласът й звучеше необикновено високо. Вдигна ръка и посочи китката, после прочисти гърлото си и се опита да заговори: — Какъв е поводът?

— Дойдох да изразя почитанията си на фрау Бърмингам — с пресилена любезност заяви германецът.

— Тя очаква ли ви? — язвително попита Елизабет.

— Искам да говоря с нея — Густав за миг издаде брадичка напред, а в очите му проблеснаха ледени искри. — Доведете ми я.

— Не мисля, че госпожа Бърмингам иска да ви види — дръзко заяви Елизабет. Помисли си, че ако спре да трепери, може и да се справи с това премеждие, без да издаде колко е уплашена в действителност. — В края на краищата вие я отвлякохте от дома на съпруга й. Откъде да знаем, че не се опитвате да сторите нещо подобно и сега?

Елизабет забеляза как погледът му става още по-студен, но въобще не бе подготвена за яростния рев, който внезапно се разнесе от гърлото му.

— Доведи ми фрау Бърмингам, преди да ми е свършило търпението, глупава жена такава! Доведи ми я веднага!

Изплашена от бясната му ярост, Елизабет заотстъпва назад, докато се блъсна в Раелин, която тъкмо беше излязла от скривалището си. При сблъсъка Елизабет залитна отново напред. Най-сетне успяла да възвърне част от самообладанието си, Елизабет отвори уста да заговори, но смутено откри, че гласът й изневерява. Рязко се покашля и опита отново:

— Господин Фридрих, няма да позволя на никого да ми крещи в собствената ми къща! Или ще се държите прилично, или веднага ще бъдете изхвърлен оттук.

Германецът се изсмя.

— И кой се свърши тази работа, фрау Далтън? Мъжът в къщата?

— Най-вероятно — прогърмя мъжки глас зад гърбовете на жените. Фаръл мина покрай Елизабет и застана на вратата, като я изпълни почти цялата с широкоплещестата си фигура. Подпря ръце на кръста си и попита: — Какво искаш този път, Фридрих?

Когато Джейк бе чул непознатият да крещи на майка му, разтреперан от страх, се беше скрил зад един стол. Но сега, окуражен от присъствието на Фаръл, излезе от скривалището си и като се шмугна покрай закрилника им, отиде до мъжа и силно го ритна по пищяла.

— Махай се! — извика момчето. — Не те харесваме!

— Ах ти, гаменче мръсно! — викна Густав, а момчето, ококорено, заотстъпва назад. — Ще те накълцам на парченца и ще нахраня акулите с трупа ти! Ще те нагълтат като едното нищо!

Фаръл постави ръка върху рамото на малчугана и го притегли до крака си. Когато малкият вдигна очи към него, моделиерът разроши пясъчнорусата му коса и му се усмихна окуражително.

— Не се оставяй този противен старец да те плаши, синко! Не и когато аз съм наблизо.

Момчето се завъртя зад крака на Фаръл, стиснал здраво бедрото му.

Гневните гласове бяха събудили Джеф. Зачуден какво става долу, той набързо нахлузи панталоните си и слезе на първия етаж без риза и обувки. Щом видя как Тизи се суети в коридора, попита:

— Какво става там?

— Господин Фридрих е дошъл, господин Джефри — прошепна плахо тя и посочи към входа. Джеф тръгна натам. — Стои на верандата, издокаран до немай къде, че и е китка цветя на туй отгоре. Май е дошъл да ухажва госпожа Раелин.

— О, нима? — Въпреки тъпата болка в главата му, Джеф гореше от желание да се разправи със стария си враг. Нямаше значение, че е само по панталони. Бойният му дух кипеше, и сега напълно разбираше как се е чувствал Брандън, когато едва не преби един мъж, задето насила целунал Хедър скоро след раждането на Бо.

Раелин улови ръката на мъжа си, когато той понечи да мине покрай нея.

— Моля те, Джефри, остави на Фаръл тази работа! Не си в състояние да се разправяш с Густав.

Джеф й се усмихна и нежно целуна ръката й.

— Не се бой, мадам. Много ще внимавам.

Елизабет се отдръпна, за да стори път на Джеф. Фаръл го забеляза с ъгълчето на окото си и излезе на верандата, за да му направи място да мине. Само че Фаръл нямаше намерение да остави разправията в ръцете на човек, който съвсем наскоро е получил мозъчно сътресение, а на това отгоре е и бос.

Густав безочливо огледа неприятеля си и презрително повдигна тънка вежда.

— Виждам, че добрият шериф още не е решил да изпълни дълга си и да те арестува, хер Бърмингам. Ти си човекът, който най-много от всички имаше причина да иска смъртта на Нел. Пък и всички знаем, че беше убита в твоята конюшня. Само че твоя милост още се разхожда свободен като птичка. Да си приятел на шерифа хич не било зле, а?

— Аз пък виждам, че още се надяваш да получиш жена ми, хер Фридрих. Кажи, как да те убедя, че тя е моя?

Густав презрително огледа от глава до пети Джеф. Не остана особено окуражен, като видя колко мускулесто и жилаво е тялото му. Самият той беше много по-нисък, по-стар, а и още от двадесет и пет годишна възраст имаше отпуснато шкембе.

— Тя съвсем скоро ще стане вдовица, хер Бърмингам. Веднага щом те обесят, задето уби Нел.

— Само недей да чакаш със затаен дъх това да се случи, Фридрих. Може да идеш в ада малко по-рано, отколкото очакваш.

— Не аз, а ти ще идеш в ада, хер Бърмингам! Аз никого не съм убивал!

— Наистина ти не би изцапал гнусните си бели ръчички с подобна мръсотия. Просто би пратил наемниците ти да го сторят вместо теб. Казаха ми, че си предложил хилядарка на Хайд или на Фрай, за да се отърват от мен по някакъв начин и да ти разчистят пътя към жена ми. Интересно ще е да разберем кой от двамата е убил Нел, за да постигне тази цел. Може би дори точно ти си отговорен и за нападението над мен онази нощ. — Джеф изсумтя презрително. — Недей да се изненадваш, ако шериф Таунсенд ти дойде на гости, за да те разпита за онази случка. И на мен ще ми е много интересно да чуя какво ще кажеш по въпроса.

Мисълта, шерифът да души около склада му, отново хвърли Густав в неудържима ярост.

— Не съм направил нищо!

— Направил си предостатъчно! Да не говорим, че изплаши и жените, и детето. По мое мнение, само това е достатъчна причина да те изхвърля оттук.

— Дойдох, за да изразя почитанията си на Раелин, това е всичко.

— Тя е омъжена! — изръмжа Джеф. — За мен! А сега разкарай кирливите си обувки от тази веранда, преди да съм избърсал пода с дебелия ти задник!

Германецът презрително разтегна тънките си устни.

— Аз съм търпелив човек, когато се налага, хер Бърмингам. Мога да почакам, докато те видя мъртъв, и тогава, не се и съмнявай, ще си взема Раелин. Както казват, ще я взема през трупа ти!

Мъжът се изкикоти на собствената си шегичка и с още едно презрително изсумтяване хвърли цветята в краката на Джеф. Грабна шапката си, нахлупи я на плешивото си теме и като се извъртя троснато, закрачи към портата. Щом излезе, дори не си направи труда да я затвори зад себе си, а със здравата си ръка повика чакащата по-надолу по улицата карета. Щом тя спря до него, Густав се качи на стъпалото, закани се с юмрук на Джеф и се настани във вътрешността на превозното средство, което изтрополи нататък по улицата.

— Слава Богу, че всичко свърши — въздъхна облекчено Елизабет и отпусна ръката, стискаща пистолета.

Двамата мъже влязоха и щом Фаръл зърна оръжието в ръката на годеницата си, вдигна китката й и много внимателно взе пистолета от нея.

— Отсега нататък няма повече да се тревожиш, че трябва сама да защитаваш дома си, мила. Ако не възразяваш, още сега отивам да намеря свещеник, за да уредим веднъж завинаги въпроса с нашата женитба!

С възторжен вик Елизабет се хвърли на врата му и така силно го стисна в радостта си, че от него се откъсна сподавен стон, примесен със смеха му.

— Мили Боже, жено, остави ме да дишам! — примоли се Фаръл.

— О, прощавай — прошепна смутено Елизабет и се отдръпна от него, но само за миг. Без да може да устои на близостта на устните му, тя се надигна на пръсти и плахо го целуна. Засрамена от дързостта си, веднага се опита да се извърне настрани, но ръката му внезапно се притисна към гърба й и я притегли към него, докато устните му се впиха в нейните. Откак бе направил предложението си, Фаръл се бе държал особено сдържано с Елизабет — боеше се, че ако я целуне дори само веднъж, това ще го изкуши да стори много повече. И само по този начин бе успявал да сдържа все по-силния копнеж по нея, само че това надали го бе подготвило за бурята от чувства, разразила се в мига, в който устните им жадно се сляха в целувка.

Джеф ги погледна, ухилен на една страна, а Раелин се присламчи в прегръдките му. Изкушаваха се да последват примера им, но Джеф бе забелязал потреса на Тизи. Кой знае колко още щеше да зяпне негърката, ако го видеше и той да целува жена си със същия плам.

— Предполагам, това означава, че си съгласна? — нежно попита моделиерът, когато най-сетне откъсна устни от годеницата си.

— О, да, Фаръл! Да! Да! Да! — разпалено извика Елизабет.

Белите му зъби проблеснаха при широката му усмивка.

— Тогава може би е най-добре да тръгвам. — Докосна нежно брадичката й и я надигна. — Докато ме няма, облечи си най-хубавата рокля, любов моя, и опаковай всичко, което ще ти трябва за през нощта. Сигурен съм, че Раелин и Тизи могат да се грижат за Джейк, докато се върнем утре сутринта. А аз ще гледам да се върна, колкото мога, по-скоро.

— Но къде ще ходим довечера?

Той й намигна.

— В моя апартамент, мадам, къде другаде?

Преди да тръгне, Фаръл спря до Джеф.

— По-добре си потърси някакви дрехи, ако искаш да ми бъдеш кум на сватбата, Джефри, момчето ми! Никога досега не съм се женил, та затова не знам какъв е протоколът. Обаче ми се струва, че би трябвало поне да си облечен в нещо повече от един панталон на голо.

Джеф внезапно почувства, че главоболието му е изчезнало.

— Ще видя какво мога да направя, хубавецо. Случайно да имаш някоя чиста риза у вас?

Раелин плъзна ръка под лакътя му.

— Няма нужда да търси, скъпи. Тизи изпра и изглади твоята. Горе е, в стаята ни.

— Чувствам се малко замаян. — Двете бразди на бузите му се очертаха още по-дълбоко при дяволитата му усмивка, когато скалъпи извинението: — Мисля, че ми трябва известна помощ, за да стигна до стаята и да се облека.

Раелин облегна глава на рамото му и вдигна към него грейнал поглед.

— Предполагам, че мога да ти помогна, ако видя, че е наложително. И без това и аз ще се обличам за случая.

— Ще ви трябва ли помощта ми, госпожо Раелин? — извика Тизи откъм коридора.

— Само за косата ми, Тизи. Междувременно, можеш да помогнеш на булката да се приготви. Госпожа Елизабет може би ще се радва, ако ти й направиш специална красива прическа за церемонията. — Раелин погледна към приятелката си, която й кимна разпалено. Раелин се разсмя. — Виждаш ли колко си търсена, Тизи? Ще те повикам, когато съм готова.

Раелин и Джеф прегърнати изкачиха стълбите. Щом влязоха в тяхната спалня, Джеф веднага я притегли в прегръдките си и се облегна на затворената врата. Целувката му беше дълга и пламенна, а когато я пусна да се отдръпне, и самата Раелин вече се чувстваше малко замаяна.

— Не можеш да си представиш колко ми липсваше, докато бяхме разделени — прошепна той до устните й. — Непрекъснато исках да дотичам при теб и да те моля да се върнеш при мен, но се страхувах, че отново ще ме отблъснеш, както в онази нощ в къщата на Червения Пийт.

— О, Джефри, нямаше нощ, през която да не съм плакала заради всичко това, което се случи между нас. Стори ми се толкова сърдит, задето се съмнявах в теб, а и имаше право да се сърдиш. Трябваше да повярвам в невинността ти, но бях ужасно объркана. От една страна, се боях, че може да ме напуснеш завинаги, а от друга — все ме тормозеше мисълта, че може да не си толкова благороден и почтен, колкото изглеждаше. — Тя притисна длан към бузата му. — Изглежда ми немислимо да си представя, че бих могла да обичам толкова дълбоко, така истински един мъж, способен на подобно безмилостно убийство.

— Трябваше да бъда по-търпелив с теб — промълви той, доближил устни към нейните. — Ти преживя ужасен шок.

— Но вече всичко свърши — издума тя, преди устните му да се впият в нейните с настойчив плам. Раелин плъзна ръце около врата му, повдигна се на пръсти и се притисна към тялото му, чувствайки как мъжествеността му се втвърдява и как собственото й тяло се изпълва с пулсиращ копнеж по него. Зърната й се стегнаха до стоманено твърдата му гръд, жадуващи ласките му.

— Най-добре да се облечем, любов моя — най-сетне рече Джеф. — Познавам Фаръл и знам, че съвсем скоро ще е тук, а ако продължим с това, което правим, скоро ще накарам онова старо легло да скърца така, както никога досега.

Разочарована, Раелин въздъхна и се отдръпна. Джеф също не бе особено доволен, затова, като започна да се облича, се обади:

— Смятам в най-скоро време да те отведа у дома, където леглото не скърца, мадам, а после смятам да те държа пленена, докато не започнеш да ми се молиш да те пусна.

Лицето й грейна и заедно с усмивката й по бузите й се появиха закачливи трапчинки.

— Обещаваш ли?

— Имаш думата ми!