След целувката

2

Навсякъде из Чарлстън имаше елегантни магазинчета, които подсказваха, че това е един от най-важните пристанищни градове по източното крайбрежие. Градът бе красив, добре поддържан от жителите си и с право се бе прочул с очарователната си атмосфера. Улиците и кейовете кипяха от оживление.

Корабната компания на Джеф се намираше близо до пристанището. И тук кипеше усилена работа, товареха и разтоварваха кораби с шесторни впрягове коне. Огромни фургони, натоварени със стоки, трополяха към кораби, пристанали в различни краища на пристанището. Първата спирка на каретата на Бърмингам беше в корабостроителницата, където Джеф трябваше да остави на счетоводителя си вече проверените счетоводни книжа.

— Няма да се бавя, скъпа — увери той жена си, като нежно стисна ръката й. После слезе от черния закрит файтон и тръгна с уверени крачки към триетажната тухлена сграда.

Раелин гледаше през прозорчето на каретата как нейният висок, спретнато облечен, съпруг мина покрай работниците, а те го поздравяваха с весели подвиквания или му махаха отдалеч. На шегите и закачките, с които го пресрещаха, отвръщаше с приветливи поздрави и бързи остроумни забележки. По всичко личеше, че Джефри Бърмингам е обичан от подчинените си. Той дори се спря, за да поговори с някакъв по-възрастен от него едър мъж, с когото след малко се раздели със сърдечно ръкостискане. Разсмяха се на нещо, а мъжагата го потупа ентусиазирано по гърба.

Раелин се намести по-удобно на меката тапицирана седалка на каретата. Никак не се сърдеше, че остава сама — това й позволи да се отдаде на спомени за прекараното заедно с него утро. В изминалите оттогава часове едно нещо й бе станало пределно ясно: тя се чувстваше невероятно доволна, дори възхитена от избора, който най-сетне бе направила — да се отдаде на Джефри за истинска брачна интимност. Онова, което последва тяхното единение, дори още повече затвърди увереността й, че изборът й никак не е лош. Дори и простички неща като къпането и обличането се оказаха безкрайно по-приятни с дързък, красив помощник като него. Във всяко отношение Раелин се чувстваше щастлива и доволна, а и направо омагьосана от своя очарователен съпруг.

Покрай каретата като че ли премина някаква сянка, и това накара Раелин да се обърне — тъкмо навреме, за да успее да зърне зле облечен мъж, минаващ покрай последното от прозорчетата на каретата. Не познаваше почти никого от обитателите награда, затова и не изпита каквото и да е любопитство относно самоличността на мъжа. В следващия миг обаче съжали, че не е била по-внимателна. Така поне щеше да има време да избяга от каретата и да потърси мъжа си. Но както се стекоха обстоятелствата, Раелин нямаше как да потърси закрилата на Джефри, когато Олни Хайд се върна до прозорчето и наведе глава, за да надникне в каретата.

— Охо, и туй ако не е госпожа Бърмингам, издокарана като коледен подарък за някой господинчо — провлечено издума къдрокосият негодник и се опита да се престори на изненадан, докато смъкваше каскета си. Също толкова самоуверен и дързък, колкото бе и в присъствието на Густав, той безочливо я огледа от стилното й боне до прасковено розовата муселинена рокля на цветя, при което погледът му се спря прекалено дълго върху гърдите й.

Раелин мислено поблагодари, че квадратното, поръбено с дантели, деколте на роклята е доста скромно, иначе сигурно би се изчервила още повече от наглия оглед. Олни беше човек, когото не би си пожелала да срещне, особено когато единственият й закрилник беше старият кочияш. Все пак Раелин успя да събере достатъчно кураж, за да му отвърне сопнато:

— Е, Олни, аз пък съм особено изненадана, че се разхождаш посред бял ден по улиците на Чарлстън. Мислех, че си се сврял в миша дупка. Шериф Таунсенд със сигурност ще се заинтересува, щом разбере, че все още си в града. Да знаеш, ще му кажа, колкото мога, по-скоро, че съм те видяла.

— Хубаво, кажи му, госпожо Бърмингам, ама да знаеш, че аз пък през това време ще разправям на господин Фридрих к’ва хубавка изглеждаш днес. Къде-къде по-сладка си, отколкото предния път, когато той те видя. Да знаеш, наистина ужасно го е яд, че не успях да те направя вдовица оная нощ, когато случайно гръмнах мъжа ти. Досега никой нищо не е успявал да му вземе, най-малкото пък някоя женска. Но пък и никоя не е била чак толкоз хубавка, нито пък толкоз надута. Направо е бесен, че те изтърва, а и затуй, че сега може да използва само едната си ръка.

Раелин се изсмя презрително.

— Гръмнал си мъжа ми случайно, как ли пък не! От Кингстън разбрах, че умишлено си се прицелил в Джефри и си смятал да го убиеш, сигурно по заповед на работодателя си.

Олни вяло сви мускулестите си рамене.

— Е, човек трябва много внимателно да се прицели, когато смята само да одраска скална на някого. Добър стрелец съм, спор няма, ама за някои неща просто трябва повече време и внимание. Но пък бас ловя, че твоят господин Бърмингам не би могъл да се справи по-добре от мен, даже и да имаше време. Ако беше поискал наистина да застреля господин Фридрих, можеше и въобще да не го уцели.

— Съпругът ми никога не би и помислил да стори подобно нещо, освен ако не е принуден да защитава дома и семейството си! За разлика от теб той не стреля по хората само защото така му е хрумнало. Ти май стреляш и при най-малката провокация, Олни. Спомням си как държеше пистолета опрян до главата ми и заплашваше, че ще ми видиш сметката, ако не се подчиня на Густав.

— Онова беше само за да ти покажа кой командва. Господин Фридрих здравата беше загазил с раната в ръката си и ти трябваше да помогнеш на доктор Кларънс да го превърже. Ама не! Ти все се присмиваше на господин Фридрих, нали? Безсърдечна кучка такава! — Той поклати глава с престорено учудване. Кълна се, хич не мога да разбера какво толкоз намира у теб господин Фридрих. Вярно, хубавка си, ама си кльощава. Аз лично харесвам по-налети жени… — Бледосивите му очи похотливо се спряха върху гърдите й и той с насмешка протегна шепи пред себе си. — И с ей такива големи и сочни цици…

— Дръж се прилично, Олни — троснато го прекъсна Раелин, ужасно обидена. — Нямаш никакво възпитание!

Устните му се разтегнаха присмехулно.

— Охо, сигурно мадама като теб се интересува повече от възпитанието на мъжа, отколкото от това, дето е в панталоните му.

Раелин пламна от възмущение. Подобни приказки надминаваха всичко, което можеше да изтърпи.

— По-добре ще е да си плюеш на петите, Олни, преди мъжът ми да се върне и да те завари тук. Иначе ще съжаляваш!

— Хич не ме е страх от това богаташко синче, мъжа ти! Фасулска работа е да се справя с конте като него. Пък и знам как да се пазя от него и приятелчетата му. Моите старци заминаха от Англия и дойдоха тук да работят. А сега като се замисля, май докато живеехме в Лондон, квартирата ни не беше чак толкова далеч от префърцунената ви лондонска къща, където Купър Фрай разправя, че си била родена. Мадам Важна Клечка, туй си ти. А аз живея по тези места още откак съм минавал прав под масата и мога да обикалям из блатата на Каролина, все едно, че се разхождам по главната улица. Хич не ме е страх да се разхождам и по главните улици в Чарлстън, ако ще и да се сблъскам с твоя важен господинчо, или пък с приятелчето му, онзи тромав шериф.

Раелин забеляза как една позната фигура се появи на входа на корабостроителницата и се усмихна дръзко на неприятния си събеседник.

— Ей сега ще вадим дали не те е страх, Олни. Онова „конте“, както го нарече, идва насам.

Въпреки самохвалствата си, Олни побърза да се отдалечи от каретата, но припряното му бягство привлече вниманието на Джеф. Той тъкмо слизаше по стълбите на склада, но лесно разпозна русия мъж и се втурна след него. Раелин ахна и разтреперана слезе от каретата.

— Джефри, върни се! — извика тя, уплашена не на шега. Съпругът й обаче не я послуша, а се втурна след по-набития и късокрак мъж и скоро почти го настигна. Раелин притисна ръка към разтуптяното си сърце, и отново му извика да спре: — Може да има пистолет, Джефри! Моля те, върни се!

По улицата се зададе тежко натоварена талига с шесторен впряг и Джеф трябваше да спре, за да й направи път. Когато най-сетне я заобиколи, се озова пред минаваща в обратната посока наемна карета, а Олни вече не се виждаше никъде.

Твърдо решен да открие младия негодник, Джеф изтича по главната улица на няколко пресечки, като проверяваше и по проходите и отворените врати на магазините. Но никъде нямаше и следа от младежа. Ядосан на себе си, че е оставил негодника да се измъкне, Джеф се отказа от преследването и тръгна обратно към каретата.

— Моля те друг път да не ме плашиш така — извика Раелин. Олни вече показа, че е готов да те застреля. Потвърждава го и белегът на главата ти. А да хукваш така след този негодник, си е чиста покана отново да посегне на живота ти. Пък и само си помисли колко доволен щеше да е Густав, ако Олни бе успял да те убие.

Джеф бе съвсем наясно колко силно желае германецът да се добере до жена му и само при мисълта за това кръвта му кипваше.

— Мога да си представя как ще ликува онзи мръсник, ако ме постигне такава участ, мила, но нямам никакво намерение да оставя Олни да ме убие. Не и докато съм с лице към него. — За миг веждите му се повдигнаха. — Виж, когато съм с гръб, е съвсем друг въпрос. — Той плъзна ръка под лакътя на Раелин и й помогна да се качи в каретата, като измърмори: — Просто не мога да се примиря с мисълта, че тази твар се мотае на свобода.

Джеф хвърли един поглед към облечения в спретната ливрея чернокож кочияш и нареди:

— Към шивачницата на Ивс, Тадеус.

— Веднага, гос’дин Джефри.

Джеф скочи в каретата и се настани до младата си съпруга, която пък побърза да се сгуши по-близо до него. Той й се усмихна топло, улови ръката й, а бедрата им се допряха и рамото му леко притисна нейното.

— Определено бих се чувствала много по-спокойна, ако можеше шериф Таунсенд да заключи и Густав, и Олни зад решетките за следващите десет години. — Пръстите й погалиха ръката, която стискаше нейната в скута й. В този миг си спомни каква дълбока покруса бе изпитала, докато си мислеше, че Олни е убил Джеф. Като вдигна очи, за да се вгледа в красивия профил на мъжа си, тя тихо промълви: — През последните седем месеца изгубих и двамата си родители, Джефри. А не много отдавна смятах, че съм загубила и теб. Не бих понесла да те убият. Моля те, умолявам те да не ми причиняваш подобно нещо! Остави шерифа да арестува Олни.

Джеф омекна и тихичко се засмя, после с опакото на ръката си закачливо докосна меките й гърди и като пусна ръката й, стисна лекичко едното й бедро.

— Добре, мадам, стига си се тревожила. Ще се постарая повече да не те плаша чак толкова. Отсега нататък просто няма да обръщам внимание на тези престъпници, когато съм с теб.

Джеф бе дълбоко заинтригуван от изкусителната мекота на устните й и наведе глава към нея. Раелин притисна ръката му към гърдите си. Целувката му бе сладостна и дълбока, отначало нежна, после парещо настойчива.

Раелин почти простена от разочарование, когато той се отдръпна от нея.

— Не бива да ме целуваш така, когато няма как да се усамотим.

Джеф я огледа със сладострастен поглед.

— Знам една хубава странноприемница наблизо, където можем да отседнем за час или два.

— Казваш го само за да ме дразниш, нали? — сгълча го Раелин с очарователна усмивка.

Широките му рамене за миг се повдигнаха. Раелин завъртя очи към небето и се замисли за клюките, които би предизвикала една подобна забежка.

— Само си представи как ще ни гледат, ако напуснем хана само час или два след като сме се настанили! Целият град ще бръмне от приказки.

— Да, но само си помисли как ще съживим клюкарите за ден или два, скъпа моя. Цял живот ще са ни благодарни.

— Сигурно, само че аз предпочитам да бъдем малко по-дискретни.

Джеф въздъхна с преувеличено разочарование.

— Както искаш, мадам.

Раелин подпря брадичка върху рамото му, като за кой ли път се възхити на аристократичния му профил.

— Неприятно ли ще ти е, ако сега те докосна?

Веждите му се сключиха от учудване, докато той оглеждаше изпитателно лицето й.

— Как да ме докоснеш?

Очите й се сведоха към скута му, за да посочат мястото, което й бе най-интересно в момента.

— Като съпруга, сър.

При неочакваното й предложение дъхът му секна. След дългото въздържание от последните седмици Джеф вече се опасяваше, че жена му не оценява по достойнство насладите в брачното ложе. Но след сутрешните им занимания се чувстваше доста окуражен, че тя съвсем не е толкова хладна жена. Сега предложението й още повече укрепи надеждите му. Като свали цилиндъра си, той го задържа с едната си ръка върху скута си, а после хвана ръката й и я намести върху издутината на панталоните му.

— Това достатъчен отговор ли е, мадам?

С тихо възторжено възклицание тя го опипа през плътно прилепващата дреха.

— Панталоните ти оставят доста на въображението.

Повдигнал вежди, той я огледа изкосо.

— И сама можеш да ги разкопчаеш, сладката ми.

Тя вдигна очи към лицето му, но го виждаше само в профили не успя да прочете кой знае колко по изражението му. Затова въпросително наклони глава.

— Няма ли да те притесни, че съм толкова дръзка, когато каретата минава през центъра на града?

— Ще ме разочароваш, ако не си.

Най-сетне тя успя да го разкопчае и скоро малката й ръка се плъзгаше навътре. В един изпълнен с наслада миг Джеф през зъби си пое дъх, а при следващите й действия му се наложи да полага доста усилия, за да не забрави да диша.

Раелин се почувства изпълнена от странно задоволство, че в ролята си на съпруга е способна да предизвика подобна реакция у него. Щом можеше да стори това с мъж с неговата зрялост и опит, вече не се чувстваше чак толкова наивна и незряла. Всъщност стана й невероятно приятно, когато забеляза колко погълнат е съпругът й, докато се наслаждава на ласките й — сякаш от последния път, когато е изпитвал подобни усещания, бяха изминали не няколко часа, а цели години. Раелин остана доста изненадана и от откритието, че да му доставя наслада, за нея е също толкова възбуждащо, колкото и когато самата тя е обект на ласките му.

Прикован от чувствената магия, сътворена от жена му, на Джеф му трябваше доста време, докато осъзнае, че вече приближават до целта на пътуването им. Като се покашля, за да пооправи пресипналия си глас, той се наведе напред и отвори малката вратичка към капрата, за да нареди на кочияша:

— Тадеус, засега забрави за шивачницата. Вместо това ни разведи на кратка обиколка из града. Ще ти кажа, когато пожелаем да се върнем при господин Фаръл.

Половин час по-късно Джеф скочи от каретата и с усмивка помогна на жена си да слезе. Спогледаха се с грейнали очи и пръстите му многозначително стиснаха нейните. После Джеф я хвана под ръка и я поведе към триетажната сграда, която приятелят му купил преди пет години.

Джеф й каза, че Фаръл Ивс живеел на горните два етажа, а на първия се помещавало неговото моделиерско ателие. Обикновено при Фаръл работели осем души, от които най-важна била младата вдовица Елизабет Далтън — тя отговаряла за проектирането на новите модели и надзиравала работата на шивачките, помагала в управлението на магазина и в много други неща. Накратко била изключително важна за бизнеса на Фаръл.

В шивачницата на Ивс работеха шест шивачки и един снажен младеж, момче за всичко. Въпреки малобройния персонал, дюкянчето обслужваше повечето от високопоставените дами в Чарлстън и околностите му, като попълваше гардеробите им със зашеметяващи тоалети за всички сезони. Предлагаха се също и готови облекла.

Джеф въведе Раелин в уютно фоайе, от двете страни на което имаше две обширни помещения. В тях, върху дълги маси, бяха наредени какви ли не прекрасни платове във всякакви разцветки.

През отворените врати на най-близките отделения за шивачките Раелин зърна две кукли манекени, облечени в невероятни модни рокли, от които личеше вещината на моделиера. До входа на последната стаичка висока тъмнокоса жена на около двадесет и пет години говореше с една шивачка. Щом забеляза двамата посетители, тъмнокосата жена бързо се приближи към тях, за да ги посрещне с ослепителна усмивка.

— Господин Бърмингам, колко се радвам, че ви виждам отново! — възкликна тя със звънък глас. Тъмните й очи искряха очарователно. Непринудена и грациозна, с вродена красота, подчертавана още повече от елегантната й бледожълта рокля, жената сякаш излъчваше вътрешно сияние.

— Елизабет, както винаги изглеждаш великолепно! — весело възкликна Джеф, свали цилиндъра си и с поклон го притисна към гърдите си. После плъзна ръка зад кръста на жена си и я представи с широка усмивка, от която личеше колко се гордее с нея. — Позволи ми да ти представя съпругата си, Раелин. Скъпа, това е госпожа Елизабет Далтън. Тя е по-незаменима и от дясната ръка на Фаръл.

При този комплимент Елизабет се засмя и смутено махна с ръка, преди да се обърне към Раелин:

— Щастлива съм най-после да се запознаем, госпожо Бърмингам. Господин Ивс буквално не е спирал да ви хвали, откак ви видя при онази случка пред магазинчето ни.

Срамежливата усмивка на Раелин издаде смущението й.

— О, божичко, така се надявах онова вече да е забравено! Но като знам колко народ ни видя в онзи ден, сигурно е невъзможно току така да спрат да говорят за случилото се.

Елизабет се засмя.

— Когато става въпрос за някой от семейство Бърмингам, скъпа, бъдете абсолютно сигурна, че хората от Чарлстън няма да пропуснат да поклюкарстват. Но пък при вашата красота, госпожо Бърмингам, дори не е нужно да носите името на едно толкова известно семейство, за да привлечете вниманието. Където и да идете, хорските погледи ще ви следват неотклонно.

— Благодаря, госпожо Далтън — отвърна Раелин с очарователна усмивка. — Наистина сте много мила. Но позволете да споделя колко се радвам, че най-сетне имам възможност да посетя магазина на господин Ивс. — Синьозелените й очи засияха възторжено, докато оглеждаше елегантно обзаведените помещения. С типично женското си пристрастие към всичко красиво тя заоглежда топовете скъпи платове, наредени по масите. Та това място е рай за жените!

Моделиерката звънливо се засмя.

— О, наистина! По моля ви, госпожо Бърмингам, наричайте ме Елизабет. За мен ще е чест.

— Удоволствието с изпяло мое, Елизабет — изчурулика Раелин.

Елизабет с грейнали очи огледа роклята на Раелин. Тя бе една от най-красивите дневни рокли, изработени от шивачницата на Ивс. Моделиерката изпита дълбоко задоволство, че това прелестно творение на шивашкото изкуство се носи от толкова красива дама.

— Сигурна съм, че бизнесът на господин Ивс ще достигне небивал разцвет, щом хората от града ви зърнат облечена в негова рокля, госпожо Бърмингам. А когато ви хвалеше за красотата ви, господин Ивс стигна дотам, че дори ви сравни с Хедър Бърмингам. Бях убедена, че преувеличава, но само докато не ви видях с очите си.

Пламналите страни на Раелин издадоха колко й е приятно да чуе подобен комплимент.

— Хедър е невероятна красавица и за мен е огромна чест, че са ме сравнили с нея.

— Гордейте се, госпожо Бърмингам — каза Елизабет, — защото просто не мога да си представя коя друга жена в областта може да се сравнява по хубост с вас двете.

— А ти поглеждала ли си се в огледалото, Елизабет?

Елизабет доста се смути и притисна ръка към бузата си.

— Моля ви — примоли се Елизабет с неловък смях. — Карате ме да се изчервявам.

Раелин послушно побърза да смени темата.

— Откак получих няколко от прекрасните ви рокли, все се възхищавам на моделите и на умението на шивачките ви. Допреди година и самата аз с удоволствие измислях моделите за много от дрехите си. Разбира се, това беше, докато баща ми бе още жив. Тогава можехме да си позволим много по-хубави рокли от онази, която носех в деня, в който Джеф ме спаси от вуйчо ми. Моят шивач в Лондон бе много мил човек и често изработваше рокли по моите скици. Когато семейството ми изпадна в неволя, той започна да ми плаща за моделите и гордо ги представяше за свои пред клиентките си. А аз наистина нямах нищо против, тъй като той все увеличаваше възнаграждението ми. Но, боя се, никога не бих могла да проектирам рокли като тези, които нося напоследък. Доколкото разбрах, господин Ивс ги е избирал, когато Джефри изпрати госпожа Брустър да ми купи дрехи. Когато се върна в своето магазинче, шапкарката не спираше да хвали таланта на господин Ивс. Каза, че дотогава въобще не е знаела, че точно срещу нейното магазинче се помещава шивачницата на един толкова даровит моделиер.

Устните на Елизабет насмешливо се разтегнаха.

— Да, госпожа Брустър определено ми се стори доста превъзбудена в онзи ден. Струва ми се, че дотогава въобще не беше виждала отблизо господин Ивс. А той наистина има страхотен подход към дамите. Колкото до вашите дрехи, госпожо Бърмингам, господин Ивс никога не би позволил да ги избира друг, тъй като двамата с мъжа ви са много близки приятели. Но трябва да ви призная нещо. Точно тогава не разполагахме с кой знае колко готови облекла, така че изборът не беше труден.

Жената сви рамене и продължи:

— Обикновено шием само по поръчка, но тогава се бе случило нещо непредвидено. Младата дама, за която бяха поръчани роклите, внезапно бе лишена от средства и не можеше да ги плати. Изглежда, брат й е заложил цялото им наскоро придобито наследство в едно конно надбягване. Жребецът, който самият той отгледал още от раждането му, щял да се състезава с някакъв друг кон. Жребецът наистина беше много бърз. Самата аз съм го виждала по време на състезание. И този брат се надявал да удвои наследството и на двама им, тъй като бил подмамен да се състезава от някакъв човек, който изглеждал пълен аматьор в бранша. За нещастие жребецът на брата бил намерен мъртъв в конюшнята точно в утрото преди състезанието. И така, господен Фридрих, собственикът на другия кон, спечелил всичко, без дори да участва в истинско състезание. Господин Ивс сметна, че няма нужда да товари е още дългове горкото момиче, след като и без това двамата с брат й са изпаднали в доста тежко положение. И се съгласи да не изисква плащане за поръчаните рокли. Ако има някой виновен в цялата тази история, то и двамата с господин Ивс сме убедени, че това е господин Фридрих. Някой от наемниците му е отровил жребеца. Честно, по мое мнение този човек трябва да бъде публично бичуван заради стореното.

— Предполагам, става въпрос не за друг, а за Густав Фридрих — поинтересува се Джеф. Когато в отговор получи утвърдително кимване, той язвително изказа и своето мнение по въпроса: — Съгласен съм за бичуването, Елизабет, но лично аз смятам, че този човек е трябвало да бъде затворен още в мига, в който е слязъл от кораба от Германия. Вече много хора в Чарлстън пострадаха от делата му и имам чувството, че злодеянията му ще продължат.

— Доколкото разбрах от господин Ивс, именно господин Фридрих е бил злодеят, който отвлече жена ви — каза брюнетката. — След всичко, което чух за него, вече съм убедена, че този човек е пълен негодник.

— Отвратителен е наистина — съгласи се Раелин и натъжено въздъхна. — Много ми е мъчно за онази млада дама и сега изпитвам известни угризения, че съм се възползвала от нейните рокли. Но наистина те страшно ми харесват, Елизабет. Не само че са изумително красиви, но и съм впечатлена от перфектната изработка. Дори и в Англия не съм виждала подобно майсторство.

Джеф обгърна с ръка раменете на жена си и й се усмихна.

— Фаръл наистина е много талантлив моделиер, скъпа, но Елизабет е тази, която отговаря за фината изработка. Самата тя някога бе високо ценена шивачка, преди да изгуби съпруга си. А сега обучава на своето изкуство другите жени, които работят тук.

Нежните розови устни на Елизабет отрониха звънливия й смях.

— Божичко, ще ми се завърти главата от всичките тези ласкателства, и господин Ивс никак няма да е доволен. По-добре да се кача горе и да му кажа, че сте решили да ни посетите. — Тя махна с ръка към креслата и канапето, които осигуряваха удобно място за сядане, и покани гостите да се разположат. — Моля, настанете се удобно! Няма да се бавя.

Докато Елизабет я нямаше, Раелин се разходи до другия край на коридора, за да разгледа няколко топа копринен брокат, които бяха привлекли вниманието й. Накъдето да погледнеше, откриваше възхитителни материи. Платовете бяха с такова качество, че тя просто не можеше да си представи колко ли ще струва една рокля от подобни материали.

Върху пищно украсената е дърворезба библиотечка Раелин забеляза цяла колекция от малки кукли манекени, облечени в миниатюрни модели на модни облекла, които можеха да бъдат поръчани. Зад стъклените витрини на библиотечката се виждаха няколко кожени папки, пълни със скици и рисунки на всякакви рокли. Ако някоя клиентка не би могла да си хареса нещо от тях — колкото и абсурдно да звучеше това, — то със сигурност талантливият моделиер щеше да й проектира нещо особено елегантно, точно по вкуса й и най-вероятно на доста по-екстравагантна цена.

Раелин си спомняше Фаръл Ивс като мъжа, който великодушно услужи на Джеф с необходимите пари, за да я откупи от вуйчо й, след като той се бе опитал да я продаде на Густав Фридрих. Джефри предложи на Купър Фрай баснословна сума за нея и вуйчо й не можа да устои на изкушението. А Фарът се съгласи да услужи на Джефри, за да му спести времето, необходимо за да иде до корабната компания, за да вземе парите. И така, именно с негова помощ въпросът бе уреден възможно най-бързо.

Раелин не си спомняше почти нищо за хората, които се бяха струпали около тях в онзи ден. Но пък не беше никак трудно да се сети как изглежда моделиерът. Той буквално се извисяваше с повече от една глава над зяпачите наоколо — беше висок горе-долу колкото братята Бърмингам. Красиво изсечените черти на лицето му се подчертаваха от изрядно поддържана заострена брадичка и Раелин бе склонна да признае, че с късо подстриганата си, изрусяла от слънцето, светлокафява коса и с живите сипи очи той изглежда не по-зле дори от съпруга й и неговия брат, Брандън. А сега имаше възможност да поразпита Джеф за моделиера.

— Каза, че двамата с господин Ивс сте много близки приятели, нали?

— Да, скъпа. Познавам го, откак бяхме съвсем млади. Умението му да измисля красиви дрехи и да избира най-подходящите тъкани за тях произтича от стремежа му самият той да се облича добре. Родителите му не бяха богати. Затова той често ставаше прицел на подигравките на роднините си, понеже трябваше да доизносва овехтелите им дрехи. Но пък за присмеха Фаръл им се отплащаше с юмруци и още преди да навърши двадесет години, си спечели славата на много добър боксьор. Този спорт му потръгна и след няколко години успя да спести достатъчно пари от успешните боксови мачове, че да си наеме една шивачка, която да изпълнява проектите му за дрехи. Това беше преди около седем или повече години. Но от самото начало си личеше, че Фаръл не е обикновен шивач. Беше прекалено талантлив, за да се задоволи с обикновена шивачница. В крайна сметка успя да си извоюва правото да бъде наричан господин Фаръл Ивс от онези, които някога му се смееха. А ние имахме голям късмет, че той беше на наша страна, когато нападнахме склада на Густав. Той наистина много ни помогна да спечелим битката.

— Сега пък какви лъжи разправяш на хубавата си съпруга, Джефри, момчето ми? — попита дълбок мъжки глас с весели нотки. Раелин се обърна тъкмо навреме, за да види как Фаръл Ивс наведе глава, за да мине през вратата откъм стълбищата.

— Че много те бива с юмруците и с чифт пистолети в ръцете — ухили се Джеф и закрачи към приятеля си с протегната ръка.

— Ех ти, хубавецо, не си ли научил вече, че не можеш да се скриеш от всичките тези жени, които си наел? Рано или късно, все ще те открият.

Двамата мъже сърдечно си стиснаха ръцете, после Фаръл се ухили.

— Не шивачките ме тревожат, Джефри, ами една вдовица, която явно си е наумила да си търси нов съпруг — измърмори той.

Ако бяха сами, Джеф може би щеше да се опита да понаучи още нещичко по темата, но сега бързаше да го запознае с жена си.

— Скъпа — той притегли жена си напред, — време е официално да ти представя един мой много близък приятел, господин Фаръл Ивс. Фаръл, това е жена ми, Раелин.

— Очарован съм, госпожо Бърмингам — промълви Фаръл, а устните му се разтегнаха в широка усмивка и разкриха белите му зъби. Крайчетата на спретнато подрязания му мустак леко се извиха нагоре, при което подчертаха и тънките бакенбарди, съединени с острата му брадичка. С изящен поклон той галантно целуна върховете на пръстите й. — Рядко ми се случва подобно удоволствие — да видя моделите си, облечени от толкова красива дама.

— Поласкана съм, че най-сетне можем да се запознаем, господин Ивс… — увери го Раелин с чаровна усмивка.

Моделиерът вдигна ръка, за да я прекъсне.

— Фаръл, моля ви. Не позволявам никакви официалности.

— Добре, Фаръл — съгласи се Раелин и тихо се засмя, — но само ако и ти ме наричаш Раелин.

— Така да бъде, Раелин. А сега, позволи ми да отбележа, че двамата с мъжа ти направихме отлична сделка, когато те купихме от вуйчо ти.

Раелин дръзко кимна с глава, за да поблагодари за комплимента.

— Трябва да ти благодаря за навременната помощ, Фаръл, но — нека не прозвучи грубо от моя страна — предпочитам да не наричат Купър Фрай мой вуйчо. Още не съм решила дали да вярвам, че е такъв. Честно да си кажа, надявам се, че съм от по-добър сой.

Моделиерът се усмихна още по-широко.

— Признавам, трудничко ми беше да повярвам, че такъв негодник може да е роднина на ангел като теб. Дано да не е така.

— Ако престанеш да задяваш жена ми и ми обърнеш мъничко внимание, господин Ивс — закачливо се намеси Джеф, — бихме искали да те ангажираме да ушиеш рокля за Раелин за бала, който давам в чест на женитбата ни. Ще бъде към средата на октомври.

— Готов съм да отдам всичките си сили на тази задача, приятелю, но само ако и аз бъда поканен.

Джеф въздъхна и завъртя очи с престорено възмущение.

— Какви жертви трябва да сторя, за да накарам този тип да ни обслужи!

Фаръл смигна на Раелин.

— За жена ти съм готов да сторя всичко безвъзмездно, но тъй като си червив с пари, Джефри, нужен ти е някой, който да ти напомни, че не всяко твое желание се изпълнява само като щракнеш с пръсти. В този случай смятам направо да ти съдера кожата за услугите си.

Лекото потракване на порцелан накара моделиера да се обърне бързо назад, за да види как помощницата му се приближава с тежък поднос, отрупан с чашки, чинийки, сребърен чайник и каничка с кафе.

— Трябва да ида при новото момиче и да й обясня задълженията, ако не ви трябвам повече, господин Ивс — отвърна Елизабет и се оттегли на няколко крачки.

— Глупости, Елизабет! Накарай някой друг да свърши тая работа. Бих искал да останеш и да се почерпиш заедно с нас, докато обсъдим новата бална рокля за госпожа Бърмингам.

— Да, разбира се, господин Ивс, щом така желаете.

— Желая го, и още как!

Брюнетката, изглежда, доста се смути от сърдечната му усмивка.

Елизабет Далтън спадаше към хората, с които отношенията му бяха строго делови и несъмнено именно по тази причина не спадаше към категорията на временните увлечения. Но това съвсем не означаваше, че мъжете не я намираха за изключително привлекателна. Напротив — говореше се, че откак е починал съпругът й, Емъри Далтън, тя е отхвърлила поне половин дузина предложения за брак. За жалост подобни слухове нямаше как да бъдат проверени, тъй като Елизабет никога не говореше за личния си живот, както не говореше и за покойния си съпруг.

Още от самото начало на брака им Емъри Далтън се бе пристрастил към хазарта и когато достигнаха до втората годишнина от сватбата им, той вече бе успял да пропилее и малкото, спечелено от фермата си и от отглеждане на коне. Не само това, ами и парите, които Елизабет припечелваше с шиене, както и значителното наследство, получено след смъртта на родителите й. Горе-долу по времето, когато разбра, че пилее семейните пари, Емъри започна и да пие. Колкото повече се пропиваше, толкова по груб ставаше с жена си, докато накрая се стигна дотам, че се случваше дори да я удари, когато се ядоса на нея или на лошия си късмет на карти.

През онзи период, когато се случеше да си правят компания за по едно питие, Джеф чуваше приятеля си да споменава от време на време за опасенията си, че Емъри се държи лошо с жена си. Но когато Фаръл веднъж видял с очите си какво си позволява Емъри, той окончателно развалил приятелството си с комарджията. Емъри ударил Елизабет така силно, че тя паднала в другия край на стаята — а тогава била в доста напреднала бременност. Вбесен от тази бруталност, Фаръл едва не строшил ченето на Емъри, когато с един удар го пратил в безсъзнание на пода. После занесъл Елизабет на горния етаж в спалнята. Нежно я утешил и се погрижил за драскотините по лицето й, докато спряла да плаче. Когато се върнал във всекидневната, открил Емъри тъкмо да се съвзема, но в яростта, си последният грубо обвинил Фаръл, че е хлътнал по жена му. Засипал го с какви ли не обиди, докато накрая Фаръл, вбесен от поведението му, го предупредил, че ако още веднъж посегне на жена си, това ще е последният ден в живота му. По-малко от седмица след това някакъв по-наблюдателен комарджия обвинил Емъри, че мами на карти и когато Емъри извадил малък пистолет от сакото си, другият го прострелял в главата и го убил на място.

Сега и Джеф на свой ред проследи с поглед Раелин, която се отдалечи от тях, за да разгледа красивите платове по другите маси. Зачуди се дали и неговото изражение издава е каква наслада я гледа. За да не бъде забелязан как зяпа жена си, той напомни на моделиера:

— Каза, че не твоите шивачки те безпокояли, а някаква вдовица, тръгнала да си търси съпруг. Да не би Елизабет да ти е вдигнала мерника?

— Мили боже, не, човече! — Фаръл се изсмя на абсурдното предположение. — Тя е може би единственият нормален човек сред познатите ми. Говорех за друга вдовица — шапкарката от отсрещната страна на улицата. Откак ми я прати да купи дрехи за Раелин, тя започна все да наминава насам, уж да носи разни курабийки, пасти и манджи, дето ги била сготвила специално за мен. Но пък идва и без повод по всяко време. Казвам ти, Джефри, през последните две седмици тази жена ме принуди да се крия в апартамента си по-често, отколкото съм стоял там от три месеца насам.

Джеф развеселено подсвирна.

— Бас ловя, че Телма Брустър ти е хвърлила око, хубавецо!

За миг веждите на Фаръл се повдигнаха.

— А е най-малко с двадесет години по-стара от мен и се държи като глупава девица на първата си среща. Като я гледа човек, ще си каже, че съм се опитвал да й дигна полите. — Той изсумтя презрително. — Сякаш бих пожелал подобно нещо!

— Бих предложил услугите си, хубавецо, но нямам представа с какво бих могъл да ти помогна. А и определено не ми се ще аз да си навлека подобно внимание от нейна страна.

— Нали вече си женен? Сега госпожа Брустър сигурно смята, че си вън от обсега й. Обаче мен направо ме е страх да изляза от магазина през предната врата. Знаеш, че никога не съм се замислял самият аз да се задомявам, но напоследък се улавям, че тази идея се промъква в главата ми, само и само да държа на разстояние тази шапкарка. Не е ли жалко, а? Един заклет ерген да отстъпи от принципите си по подобна причина. Вече съм направо отчаян, но ще се постарая да не скоча от тигана, та право в огъня. Колкото и жени да съм задявал, още не съм открил някоя сладка госпожичка, която да не ме отегчава до смърт.

— А Елизабет отегчава ли те?

Фаръл неловко размърда широките си рамене.

— Не, разбира се, но тя работи за мен.

— О, вярно, забравих колко е важно това — внимателно го предизвика Джеф.

Фаръл подозрително изгледа приятеля си.

— Накъде биеш, Джефри, момчето ми?

— Просто се опитвам да ти отворя очите. Никога ли не си забелязвал колко красива е Елизабет?

— О, забелязвал съм, и още как! Но съм стигал само дотук. В онази нощ, когато цапардосах Емъри, тя е чула, че го заплашвам. А няколко нощи по-късно, когато донесох тялото му у тях, Елизабет ме изгледа така, сякаш внезапно съм се превърнал в триглаво чудовище. Струва ми се, тогава тя си помисли, че аз съм го убил. Докато копаех гроба му, Елизабет седеше на един стол на верандата и просто ме гледаше. Беше някак отнесена. Нито плачеше, нито говореше. След известно време влезе в къщата и след малко, когато влязох и аз, я открих на колене, бършеше пода с парцал. Трябваха ми няколко минути, докато схвана, че водите й са изтекли и ще ражда. Не ми даде да я занеса горе до спалнята, даже не ми позволи да се приближа до нея. Метнах се на коня и отидох да доведа акушерка, а после пък крачех напред-назад по верандата като млад баща, докато Джейк се роди. Че тогава пък и акушерката ми го донесе да го видя, сякаш си беше наумила, че аз съм таткото на момчето. По дяволите, отлично знаех, че тя познава семейството и е съвсем наясно, че Емъри е бащата. Освен ако той не се е раздрънкал, докато е пиян, че аз съм задяват жена му. Както и да е, след като платих на жената да остане с Елизабет през нощта, се прибрах у дома.

— Положението на Елизабет много се влоши, когато се разчу, че Емъри е мъртъв. Хората започнаха да я тормозят да плаща дълговете му, заплашваха, че ще вземат, каквото могат, от фермата като разплата, а по онова време тя нямаше достатъчно пари дори да изхранва себе си и детето. Предложих й работа тук, но тя възрази, че хората щели да заговорят за нас още повече. След като отказа да дойде да работи тук като моя помощница, узна колко ще припечелва, ако иде да готви и да мие подовете в странноприемницата на Чарли. И тогава реши, че няма да може да отгледа Джейк в такава немотия. А щом прие предложението ми, аз платих на една дойка да се грижи за сина й тук, в магазина, докато Елизабет рисува модели за рокли. Когато продаде фермата, тя се премести да живее наблизо в града. Казвам ти, Джефри, преди тя да започне да работи за мен, моделите ми никога не са били толкова хубави. И оттогава отношенията помежду ни са чисто делови. Сега тя надзирава другите шивачки и избира платовете за моделите ми. Ето на, онзи ден нае едно неомъжено момиче, бременно, което — по нейните думи — било много сръчно с иглата…

Джеф се стегна тревожно.

— Да не би да се казва Нел?

— Да, май така беше. Защо? Познаваш ли я?

— Достатъчно, за да знам, че тя не бива да шие роклята на жена ми.

Устните на Фаръл потрепнаха под заострената му брадичка.

— От теб ли е прихванала?

— Нищо не разбираш. Тя ме обвини, че аз съм бил бащата на нейното бебе, и то пред Раелин.

Фаръл дълго оглежда приятеля си, докато най-сетне скептично повдигна вежди.

— Честно да ти кажа, Джефри, смятах, че имаш по-добър вкус за жените. Нел въобще не ми се струва твой тип.

— И не е.

— И как искаш да постъпя с нея?

— Никак, направил си достатъчно. Не исках да се оставя Нел да ме изнудва за пари, но ще се нуждае от средствата, които може да припечели, за бебето и за себе си. Струва ми се, че не остава много време, докато роди. А ти си най-добрият й шанс да припечели честно парите, които ще й трябват.

Елизабет с усмивка поведе Раелин към масичката. Тъмнокосата жена напълни чашките им и се настани в едното кресло с чаша чай и за себе си. Почерпиха се и с курабийките, след което Елизабет започна с предложенията за балната рокля на Раелин.

— Госпожа Бърмингам има толкова хубава кожа, че за да я подчертава, платът трябва да е с пастелен, блед цвят.

Фаръл кимна замислено, докато гледаше Раелин над ръба на чашата си.

— Да, може би розово, нежно розово, като руменината по страните й.

— Меки коприни една върху друга, най-горната обсипана с лъскави мъниста — промълви Елизабет, загледана в обекта на разговора им.

Моделиерът отново кимна в знак на съгласие.

— Вече си я представям, Елизабет… Тясна рокля, подчертаваща колко стройна е дамата в нея, с тесни ръкави и къс, обсипан с мъниста, шлейф. Ще й трябват и сатенени пантофки и, разбира се, дантелено ветрило, цялото в блестящи мъниста. Тя на всяка цена трябва да бъде ослепителна.

Удивена от въображението на моделиера и помощницата му, Раелин учудено гледаше ту единия, ту другия. Най-сетне с усмивка се обърна към съпруга си:

— Никога не съм и предполагала, че е възможно една бална рокля да бъде измислена с такава лекота! Самата аз с часове рисувах скици за моделите, но обикновено изхвърлях повечето от тях.

— Значи самата ти си моделирала дрехи? — попита Фаръл, внезапно заинтригуван.

Раелин бавничко кимна, но не й се искаше да прозвучи така, сякаш се хвали с уменията си.

— Само за кратко, и то за удоволствие. А по-късно и за да припечелвам по нещо, докато все още живеехме в Англия. Преди това, когато все още можехме да си позволяваме хубави и скъпи дрехи, измислях модели само за мен и за майка ми.

Фаръл й намигна и като се ухили, погледна косо Джефри.

— Прекалено късно ли е да те открадна от съпруга ти?

Раелин се досети, че закачката е насочена предимно към мъжа й, затова потисна смеха си и сви рамене, все едно това ни най-малко не я интересуваше.

— Страхувам се, че да. Нали виждаш, твърде много се привързах към Оукли и никак няма да ми е приятно да напусна тази плантация…

— Плантацията?! — повтори Джеф, който изглеждаше ужасно обиден.

Раелин мило се усмихна и го погледна с блеснали очи.

— Е, разбира се, ще ми липсваш и ти, Джефри.

— Ха! — Съпругът й скръсти ръце върху гърдите си с намерението да продължи да се преструва на обиден, но като видя колко се забавляват останалите, омекна достатъчно, че да се ухили и той:

— Май трябва да се постарая да впечатля повече съпругата си, преди да си е намерила някоя плантация, по-внушителна от моята.

Раелин утешително погали мъжа си по ръката.

— Не мисля, че това някога ще се случи, скъпи. Оукли надминава и най-смелите ми очаквания.

— Значи да съм благодарен на плантацията — измърмори Джеф, с което разсмя всички.

Раелин се облегна в креслото си и отпи мъничко чай, като през това време погледът й случайно се насочи към коридора. Тъкмо в този миг там се появи млада бременна жена, не повече от шестнадесет годишна. Ръцете на Раелин моментално се разтрепериха. Момичето беше дребничко и много симпатично, с яркоруса коса. Щом зърна Раелин, бледосините й очи се присвиха заплашително. Раелин успя да запази самообладание. Очите на момичето се отвърнаха от нея и с доста по-нежен поглед се спряха върху Джеф.

— Здравей, Нел — поздрави я сдържано той и лекичко й кимна.

Тя повдигна разтрепераната си брадичка, сякаш хладният му тон я бе наранил дълбоко. За миг изглеждаше така, сякаш едва сдържа сълзите си. После прикова навлажнените си очи в Раелин, която стоеше като вкаменена на мястото си. Момичето погали издутия си корем с едничката цел да напомни на другата жена за своето състояние, после успя да се усмихне с пресилено, но зле изиграно самодоволство.

Елизабет проследи втренчения поглед на Раелин, явно заинтригувана от поведението на двете жени.

— Какво има, Нел?

Момичето се сепна и я погледна, сякаш се отърси от унеса си.

— Няма нищо, госпожо Далтън — сподавено продума тя. — Просто ми се стори, че чух познати гласове, но явно съм сгрешила.

С един последен злобен поглед към Раелин Нел се върна в своето отделение и тихичко затвори вратата.

— Страшно неприятно ми е, че е време да тръгваме и да се разделим с такава приятна компания, Фаръл, но двамата с жена ми трябва да накупим още някои неща — заяви Джеф и като остави чашата кафе, стисна лекичко ръката на Раелин. Тя все още седеше като зашеметена, а страните й бяха необикновено бледи. Не му беше трудно да си представи как се чувства в момента. Как се чуди дали наистина той е бащата на бебето на Нел. След онова, което двамата бяха преживели сутринта, срещата с момичето несъмнено бе върнала мрачните опасения в съзнанието й. — Май е време да се заемем и с останалите неща.

— Ще ни отделите ли още мъничко от времето си, господин Бърмингам? — помоли го Елизабет. — Преди да тръгнете, бих желала да взема мярка на съпругата ви.

Джеф разбираше, че това наистина е наложително, затова отстъпи.

— Разбира се, Елизабет. Балната рокля за Раелин е най-важната ни задача за днес. Просто си помислих, че на жена ми ще й е приятно да поразгледа по-хубавите магазинчета в Чарлстън.

Фаръл се приближи до Джеф, който се бе отдал на удоволствието да наблюдава възторжено жена си. Когато вратата се затвори зад гърба й, моделиерът най-сетне бе удостоен с пълното му внимание.

— Няма защо да се тревожиш, че Нел може да повреди роклята на Раелин. Елизабет ще поговори с нея. Тя се разбира чудесно с младите жени, които работят тук, а и много се старае да ги вразумява, щом се наложи. Обикновено те в крайна сметка осъзнават грешките си и стават по-разумни. Помолих Елизабет да поговори с Нел и да й помогне да се примири с факта, че вече си женен. Лично аз вярвам, че момичето е извадило голям късмет да работи с шеф като Елизабет. Все пак, колкото и да им съчувства, моята помощница държи шивачките да се съобразяват с правилата в нашия магазин. А за поведението й вън оттук не мога да ти дам никаква гаранция.

— Ти, приятелю, си голям късметлия, че Елизабет работи за теб — увери го Джеф и бавно разтегна устни в широка усмивка. И трябва да се замислиш какво ще те сполети, ако някога Елизабет реши да приеме брачните предложения на някой господин.

При тази мисъл Фаръл, изглежда, направо се ужаси.

— Дори не споменавай подобно нещо, Джефри! Направо ще бъда съсипан!

— В такъв случай те съветвам да се замислиш как би могъл да задържиш талантливата си помощница под своето крило, старче. Кой знае кога ще се появи някой красив и галантен кавалер, който ще й завърти главата и ще ти я отмъкне?

Веждите на Фаръл се сключиха над заплашително втренчените му очи.

— Би трябвало някой да ти затъкне парцал в устата, Джефри, момчето ми, и ми се струва, че именно аз ще бъда този някой.

Като отметна глава назад, Джефри гръмогласно се разсмя. Изглежда, забележката му беше улучила право целта.