След целувката

8

Като добра домакиня Раелин с усмивка приемаше всички покани за танц, а в паузите разговаря с много от дамите. Бързо откри, че Хедър е като магнит, към който тя и останалите непрестанно биват претегляни. Така например, когато не бе уверена в себе си за нещо, съвсем естествено търсеше подкрепата на Хедър, фактът, че се бе омъжила за един от най-търсените ергени в областта, я принуждаваше да отговаря на много въпроси. Раелин се стараеше да бъде отзивчива и мила с любопитните, но скоро усети, че една групичка млади дами никак не я харесваха. Въпреки това те успешно прикриваха злобата си под лицемерни усмивки и тънки намеци, с което я караха да се чувства отритната — а явно точно това беше целта им. В края на краищата тя беше чужденка, която си беше присвоила една желана от всички придобивка на име Джефри Бърмингам.

Но въпреки неприязънта, която усещаше, Раелин започна да се чуди и мае на собствения си късмет. След като бе оцеляла при ужасното пътуване през Атлантическия океан, не само че бе спасена от робството, което й бе намислил Густав, а и късметът я бе отвел под венчилото с един необикновен мъж, досущ като този от мечтите й. Само че Джеф беше от плът и кръв, а не илюзия. Той беше неин, не техен. Невероятно чаровен, приятен за компания, а и много по-галантен джентълмен, отколкото бе очаквала, че ще срещне в „нецивилизованата? Америка“. Не само това, ами, изглежда, двамата с него чудесно си подхождаха. Допълваха се по хиляди начини. И най-вече в любовта се чувстваха като създадени един за друг. Тормозеше я само едно: всичко й се струваше прекалено съвършено. Страхуваше се, че нещо би могло да наруши тази идилия.

Чувстваше се така, сякаш е попаднала в приказка. Обширната бална зала, осветена от блещукащите кристални полилеи, препълнена с елегантни гости, й изглеждаше като някакво приказно място. Дъждът, който ромолеше по покрива и по лъкатушните пътеки из градината, насищаше въздуха със свеж омаен аромат, който ободряваше духа и я караше да се чувства като опиянена. Сякаш се носеше на ефирни крила, като фея в приказен свят. Всичко бе твърде красиво, вълшебно — и все пак много, много реално. Тя си повтаряше: „Аз съм тук! Жива съм! А това не е фантазия, не е детска мечта!“

Раелин отново се опита да се съсредоточи върху разговора с възрастния господин, с когото танцуваше в момента. Усмихна се на забележката му, почти без да знае какво й е казал. Само се надяваше да не я е попитал нещо и да чака отговор. Съзнанието й все се отплесваше към мисли за мига, в който двамата с Джефри ще останат сами.

— Скъпо момиче, трябва да си починете — любезно я посъветва възрастният господин, най-сетне забелязал смущението и руменината й. Загрижен, той я предупреди: — Ако продължавате да танцувате още, може да припаднете от умора.

Раелин веднага реши да се възползва от това извинение и двамата се оттеглиха от дансинга.

— Много сте любезен, сър.

Облекчението й бе огромно, когато Джеф я посрещна с чаша вино, ароматизирано с плодове.

— Ето, скъпа, пийни си. По вида ти личи, че се нуждаеш от това повече, отколкото аз. Извини ме за момент. Трябва да отскоча до тоалетната.

— Може ли един танц, мадам? — попита дълбок мъжки глас зад гърба й.

Раелин се обърна и видя Фаръл Ивс, ухилен до уши.

— Елизабет ме изостави, за да иде да танцува с Брандън — обясни моделиерът, докато я водеше към танцувалния подиум. Опитва се да го накара да не се тревожи чак толкова много за предстоящото раждане на Хедър, но не мисия, че ще постигне нещо. И самият аз съм преживял това изпитание. Само веднъж, но ми стига за цял живот. Затова и съчувствам на Брандън.

Раелин любопитно наклони глава.

— Не знаех, че си женен, Фаръл.

— Не съм. И никога не съм бил.

— Искаш да кажеш, че си присъствал на раждането на дете?

— Бях там, когато Елизабет роди Джейк. Едно време мъжът й ми беше много близък приятел. Когато го убиха, аз отнесох тялото му до дома и го погребах. През същата нощ започнаха родилните болки на Елизабет. Гърчех се като червей на кукичка, докато най-сетне акушерката се появи на вратата и ми показа бебето. През цялото време Елизабет не извика нито веднъж, но чувах разни шумове, които ми подсказваха колко страда. Когато всичко приключи, коленете ми бяха като от кашкавал.

— Значи познаваш Елизабет отдавна — заключи Раелин.

— Запознах се с покойния й съпруг, Емъри, още в началото на кариерата ми като боксьор. Сприятелихме се. Той отиде да поработи в Джорджия, а когато се върна, ме запозна с годеницата си. Тя беше дошла заедно с родителите си на гости при него. Реших, че Елизабет е най-красивата жена на света, но, разбира се, тя вече бе сгодена. Аз бях кум на сватбата им. Останалото е дълга история. Преди да убият мъжа й, той пропиля на комар всичките им пари и остави Елизабет в много тежко положение. След смъртта му тя дойде да работи при мен и помогна много бизнесът ми да процъфти. От парите, които печели, Елизабет непрекъснато заделя по нещичко за бъдещето на момчето. Казва, че иска той да има по-добро начало в живота, отколкото баща му.

— Сигурна съм, че Елизабет ти е много благодарна, задето си й помогнал, когато най-много се е нуждаела от помощ. Оттогава сигурно многократно си доказвал приятелството си към нея.

Фаръл не отговори. А и какво би могъл да каже, когато нямаше представа какво изпитва към него чернокосата му красавица?

Гостите останаха до много по-късно, отколкото бе очаквала Раелин, а когато най-сетне започнаха да се разотиват, вече минаваше полунощ. Тя стоеше до мъжа си край входната врата и благодареше на гостите, че са ги почели с присъствието си. Хванала ръката на Джефри, тя често-често се облягаше на нея, изтощена от дългия ден. И въпреки фантазиите си за нощта пред тях, не знаеше дали ще е в състояние да остане будна дори докато се съблече.

— Ти беше възхитителна, скъпа — прошепна й Хедър, когато двете се прегърнаха.

— Благодаря ти, че беше тук, когато най-много се нуждаех от теб — промълви Раелин с нежна усмивка. — Изглежда, все още има няколко девойки, които не могат да се примирят, че съм им откраднала Джефри.

— О, така е! — Хедър грациозно махна с ръка към отдалечаващите се в нощта карети. — Направо виждам как се пукат от яд, че Джефри вече е зает.

Джеф обгърна с ръка крехките рамене на Раелин и я притегли към себе си.

— Като гледам, хората няма да спрат да обсъждат бързата ни сватба поне до Коледа.

— Ами! Няма да спрат толкова скоро, помни ми думите — предупреди го Брандън и тихо се изсмя.

— Прав си — призна Джеф с въздишка. — Ще приказват, докато остареем и посивеем.

— Така си по-близо до истината. — Брандън потупа брат си по гърба. — Съжалявам, че трябва да ти го кажа, но хората ще продължат да приказват, докато идем в гроба, а може и тогава да не ни оставят да почиваме в мир.

— А ти не си мисли, че ние сме защитени от подобна участ — през смях предупреди съпруга си Хедър и улови ръката му.

— Да, и това го знам — съгласи се Брандън и погали големия й корем. — Но поне за това бебче не приказват толкова много, колкото за Бо.

Хедър се изкикоти.

— Така е, защото Джеф и Раелин привлякоха вниманието към себе си и ни спасиха.

Брандън я грабна на ръце. После бързо занесе жена си до стъпалата на очакващата ги карета. Последното, което Раелин видя, бе как Хедър се надвеси от прозорчето и им помаха за сбогом, като се хихикаше заради опитите на Брандън да я придърпа обратно в прегръдките си.

Докато един развеселен слуга затваряше входната врата, Джеф последва примера на брат си и грабна Раелин на ръце, за да я отнесе в спалнята. Щом ги видяха, Кора и Кингстън се ухилиха и поклатиха глави.

Въпреки плановете на Раелин как да приключат вечерта, сега тя се чувстваше напълно изтощена. Когато Джеф я остави върху леглото, тя въздъхна доволно и изу сатенените си пантофки. Някой от слугите бе махнал покривката на леглото и сега тя удобно се изтегна в свежестта на хладните чаршафи, доволна, че най-сетне може да отдъхне.

— Ще трябва ти да ме съблечеш — усмихна се тя и плъзна пръсти по ръкава на мъжа си. — Иначе трябва да повикам Тизи.

— Няма нужда да я викаш, щом аз съм насреща и горя от желание да те обслужа. — Похотливата усмивка на Джеф можеше да надмине по изразителност физиономиите и на най-големия развратник. Той безцеремонно я обърна по корем и започна да разкопчава копчетата на гърба й.

Щом я разкопча, Раелин плъзна и роклята, и долната си риза през раменете си и ги смъкна до кръста. Като прегърна една възглавница, щастливо сгуши брадичка върху нея.

— Знаеш ли, ако остана доволна от услугите ти, може да реша да те направя своя лична прислужница.

За тези думи Джеф я плесна закачливо по задничето.

— Звяр такъв! — извика тя с престорено възмущение.

— Звяр ли? — С едно движение той изтегли блестящата дреха надолу по тялото й. Раелин ахна с неподправена изненада.

— Но като си помисля, май ще задържа Тизи — заключи тя стих кикот.

Тъй като по време на една от пробите Елизабет бе забелязала, че всякакво бельо издува много грозно роклята, Раелин бе решила да не облича под нея нищо друго освен чорапите и сатенената долна риза. Затова и Джеф гледаше с още по-голяма наслада как роклята прилепва по бедрата и задничето на съпругата му. Най-сетне можеше да си позволи да я гали колкото си иска и ръката му дълго милва очарователното й задниче през финия сатен на дрехата. Когато най-сетне се зае окончателно да я съблече, едната му ръка проследи нежните очертания на гърдите й, а другата се плъзна по изящната дъга на гърба й чак до ханша и бедрата, като същевременно изтегляше надолу роклята и ризата. Най-после обърна Раелин по гръб и се зае с дългите й копринени чорапи.

Приключил и с това, Джеф се надвеси над жена си, подпрял ръце от двете й страни, и с грейнали очи се загледа в лицето й. Очите й, нежни и топли, се взираха в него, сякаш го поглъщаха. Внезапно тя вдигна ръка и погали бузата му с някакво безкрайно удивление. Трогнат от тази всеотдайна нежност, той притисна устни към дланта й. От устните на Раелин се отрониха някакви странни слова — думи, които никога досега не бе изричала пред друг освен пред своите родители. Лекотата, с която ги изрече, я сепна и тя осъзна, че никога не се е замисляла сериозно върху тях — до този миг.

Макар че Джеф разбираше колко изтощена е жена му, просто не можеше да устои на изкушението да погали голото й тяло в една дълга, разпалваща милувка. При все че Раелин се чувстваше уморена до мозъка на костите си, дъхът й секна от усещанията, които той събуди в нея. Ръката му се плъзна към по интимни местенца и тя с готовност се разтвори за него, а очите й потъмняха от желание. Джеф съблече дрехите си и когато застана до леглото, напълно гол и възбуден до крайност, Раелин го прие с отворени обятия.