Смела любов

10

Сложила ръце на кръста, Тиа го изгледа свирепо.

— Не ми харесва да заблуждавам семейството ти. Трябва да си тръгна още сега, преди тази лъжа да се разплете.

— Поне остани, докато татко и Мод не тръгнат — замоли я Бен. — Не ми се иска да им казваме истината. Ще се оправя с това, ако и когато се върнат в Австралия.

— Брат ти не е глупак — възрази Тиа. — Какво ще си помисли, когато научи, че съм просто твоя… твоя любовница?

Препъна се в думата, но знаеше, че винаги ще бъде само любовница за Бен.

— Имаше възможност да станеше моя съпруга, но поради причини, които само ти и господ си знаете, реши да не го направиш. Щом татко и Мод се установят в Европа, имението Пенрод става мое и Деър няма думата за нещата, които ще стават тук. Ако реша любовницата ми да живее с мене, това и ще направя.

— Не мога да живея в лъжа. Трябва да им кажеш, че не съм ти съпруга. Ако го направиш сега, няма да бъдат толкова шокирани, когато си замина.

Бен трепна. Всеки път, когато Тиа заговореше, че ще го напусне, остра болка свиваше вътрешностите му. Слава богу, той осъзнаваше, че това е само заради силната страст, която изпитваше към малката вещица. Проклетата му страст към Тиа беше причината той да не й позволи да го напусне. Още я искаше, още усещаше трепета на притежанието, когато я докоснеше, и изобщо нямаше намерение да я пусне да иде самичка бог знае къде, докато не бъдеше готов да го стори.

— Когато аз реша, Тиа. Още не е подходящият момент да кажа истината на семейството си. Може би — намекна той — когато ти ми кажеш истината за себе си, ще пожелая да я съобщя на семейството си и да им кажа за фалшивия ни брак.

Очите на Тиа станаха кръгли като чинийки. Пак ли се връщаха към тази тема? Бен нямаше ли да се умори да я измъчва с адските си въпроси? Може би, ако му каже истината, ще го убеди да й позволи да замине. Тази идея си заслужаваше да помисли над нея. Потънала в облак от объркани мисли, тя не осъзнаваше жадния поглед на Бен или начина, по който сребристите му очи обгръщаха дребните й, заоблени форми. Едва когато той заговори, тя разбра какво е намислил.

— Свали си дрехите, скъпа, имаме много време преди вечеря.

Той смъкна жакета си, издърпа ризата от панталоните и полека започна да откопчава копчетата.

— Наистина ли смяташ, че всичко може да се реши в леглото? — изсъска тя, раздразнена от нехайното отношение на Бен към онова, което тя смяташе за извънредно сериозен проблем.

— Може би няма да се реши, но със сигурност ще се почувстваме много по-добре — изрече той с дяволита усмивка.

Тиа издаде едно неженствено изсумтяване.

— Някога мислил ли си за последиците, ако… ако забременея?

И му отправи изпепеляващ многозначителен поглед. Бен замря с объркано изражение.

— Да забременееш ли?

— От известно време насам знам как се правят деца — каза тя с доза сарказъм.

Деца, помисли Бен, странно удовлетворен от тази мисъл. Никога не си беше поставял за цел да става баща. В действителност беше полагал големи грижи в миналото, за да предпазва любовниците си от забременяване. Доколкото знаеше, не беше създал незаконни деца нито тук, нито в Англия. Беше облекчен, когато Деър беше осигурил семейството с наследници, и не се чувстваше принуден, а и не беше имал желание да последва брат си. Честно казано, мисълта Тиа да му роди дете му се стори доста интригуваща. В действителност едно гласче в мозъка му шептеше, че това би било сигурен начин да не й позволи да го напусне.

— Не си бременна, нали? — запита той, внезапно замаян от мисълта, че Тиа сигурно не току-така поставя този въпрос.

— Не съм, слава богу — отвърна тя с такова искрено облекчение, че Бен се намръщи раздразнено. Не искаше да има изобщо деца, или не искаше деца от него? — Но не искам да кажа, че това не може да се случи.

— Можеш да ми повярваш, ще се грижа за тебе — каза тихо Бен. — Не съм някой безчестник. Ще минем този мост, когато стигнем до него.

— Още един мост ли, Бен? Какво ще стане, когато следващият мост изведнъж се окаже провален в средата на реката и ти трябва да се удавиш или да плуваш?

— Ще плувам, разбира се — отвърна той находчиво. И посегна към нея. Тревожеше го това, че говорят за нещо толкова далечно, че можеше и да не се случи. Освен това, той говореше напълно сериозно. Ако Тиа заченеше, докато живеят заедно, щеше да се погрижи за нея и за детето им. Може би това би променило намерението й да не се омъжва за него. Не че имаше намерение пак да й предлага брак, каза си той. Един път беше достатъчно, особено след резултата от първия път.

— Знам един много хубав начин да те накарам да забравиш за неприятните неща — каза той, притегляйки я към твърдата стена на гърдите си. — Младоженците не трябва да мислят за сериозни неща, очаква се да се радват един на друг колкото може по-често. А аз наистина се радвам, когато съм с тебе, Тиа, невероятно много. Ти си такова очарователно страстно дребосъче, че не мога да повярвам какъв късмет имах, че те намерих.

Ако Тиа искаше да признае истината, би казала точно това за Бен. Ако той не я беше извлякъл от лондонските улици, сега можеше да е мъртва. Ужасни неща се случваха с хората, живеещи на улицата, принудени да се оправят сред крадци, насилници и измета на обществото. Еднооката Берта можеше да реши да я продаде на някого от гнусните си другари, стига той да й плати достатъчно. Можеше да я изнасилят и убият и никой няма да оплаче смъртта й.

А Бен я беше въвел в един свят на наслада, каквато тя не беше знаела, че може да съществува. Ако не беше той, сигурно целият й живот щеше да мине, без да познае любовта — ако това, което споделяха с него, можеше да се нарече любов. Тиа беше достатъчно прозорлива, за да осъзнае, че Бен я желае и просто задоволява огромния си апетит. Тя беше нещо непознато, тайна, която разпалваше сексуалния му апетит, и привлекателността й щеше да трае само докато страстта му към нея се уталожи и тя престане да му бъде интересна. Гордостта й налагаше да го напусне, преди това да се е случило.

Или преди да му беше отдала сърцето си.

Един натрапчив глас вътре в нея й казваше, че вече е прекалено късно.

Тогава мислите й се пръснаха, когато Бен я целуна; устата му беше гореща и твърда срещу нейната, езикът му разделяше устните й, за да се пъхне между тях. Ръката му беше под брадичката й, задържайки главата й неподвижна, докато той опустошаваше устата й на воля, обладавайки я с цялата мъжка арогантност, с която беше така известен. Тиа се опита да обърне глава, но той я държеше здраво и всяка съпротива отпадна под яростните му целувки. Целувката с Бен беше все едно да попадне във вихъра на бясна буря, от която нямаше спасение.

За свой ужас тя разбра, че не иска да бяга от него.

Нито сега… нито когато и да било.

Докато я целуваше, той беше свалил надолу корсажа й, държейки ръцете й притиснати отстрани, за да оголи гърдите й. Тъмните косми, които покриваха широките му голи гърди, предизвикваха много еротично усещане в чувствителните й зърна. Тиа изстена и се притисна към него, а острото му изохкване й показа колко му харесва реакцията й.

— Никога няма да можеш да ме убедиш, че не ме искаш — каза Бен. В гласа му имаше нещо странно, което не се поддаваше на определяне. — И господ знае, че те искам. Действаш ми като никоя друга жена, която съм познавал.

Вдигайки я високо в ръцете си, той я отнесе на леглото. Тиа не протестира, защото знаеше, че няма да има никакъв смисъл. В края на краищата той щеше да направи каквото иска, а тя беше достатъчно честна, за да си признае, че също го иска. Преди да легне до нея, той полека свали дрехите си. Тиа го наблюдаваше с пламтящ поглед и според нея той беше най-привлекателният мъж, когото някога беше виждала. Нямаше нито капка тлъстина по едрото си тяло. Беше само твърда плът и кости, привлекателно облечени в стегнати мускули и сухожилия. Когато се обърна, за да метне дрехите си на стола, тя се възхити на стегнатите кълба на седалището му и дългите, здрави крака.

Тогава той коленичи до нея с потъмнели от желание очи и започна да я съблича с опита на мъж, запознат с женските дрехи. Когато тя остана съвсем гола, той се отпусна назад на пети, за да й се възхити. Тиа трепна, когато той започна да я люби с очи — полека, спокойно. После започна да я докосва, гърдите, зърната, спря за миг на корема й, преди да прокара дългите си пръсти по златното руно между краката й. Тя трепна, когато пръстите му я намериха, разтвориха я и проникнаха в нея.

Бен я загледа втренчено, докато пръстите му влизаха и излизаха в ритъм, който подпали кръвта й. Тя започна да се извива под напора на ръката му, за да облекчи болката в слабините си.

— Обичам да те гледам, когато ти давам наслада — прошепна той срещу устните й. — Лицето ти е толкова изразително, очите ти ми казват, че това, което правя с тебе, ти харесва. Има си предимства това, да се представяш за моя съпруга, нали?

Безчувствената му забележка възвърна контрола над сетивата й и тя избухна.

— По дяволите, Бен, ти си задник, ако мислиш, че си единственият мъж, който може да ми даде удоволствие. Подозирам, че всички мъже имат едно и също и някои дори са толкова опитни като тебе, ако става дума за любене.

— Може би — съгласи се той, стискайки зъби, — но никога няма да разбереш дали подозренията ти са верни. Ти ми принадлежиш, Тиа и проклет да бъда, ако ти позволя да си отидеш. А този уличен език никак не ми харесва. — Независимо от конкретните думи тя винаги умееше да го среже. — Сега млъкни и ме остави да те любя.

Притисна я към дюшека, тялото му беше твърдо и горещо, изискващо цялото й внимание, когато навлезе в нея. Тя посрещна атаката му с дрезгав вик, мислите й се разбягаха, а краката й инстинктивно се обвиха около хълбоците му, карайки го да навлиза по-дълбоко… още по-дълбоко…

Влязъл дълбоко, той спря, вкусвайки играта на мускулите, които го обхващаха плътно, наслаждавай™ се на палещата топлина на тялото на Тиа така, както не го беше вкусвал с никоя друга жена.

— Бен…

— Търпение, скъпа, ще получиш всичко, каквото искаш. Някога разочаровал ли съм те?

Думите му не успяха да облекчат болката, натрупваща се в нея, и тя се размърда нетърпеливо. Бен изстена, но остана напълно неподвижен, навеждайки глава, за да положи няколко нежни целувки по гърдите й. После внезапно я преобърна и Тиа се озова върху него, получавайки цялата свобода, за която копнееше. Тя изви гръб и той навлезе още по-дълбоко в нея. Но пак не помръдна, не и преди Тиа да започне полека да се люлее напред-назад. Внезапно Бен не можа да се сдържи, извика и сграбчи ханша й, задържайки я на място, докато влизаше и излизаше, без да спира. Тиа го яздеше диво, страстно, радостно. Бен стисна зъби и продължи с движението.

Тя изведнъж замря и той почувства как ситни вълни пробягват по тялото й. Кръвта му бучеше така яростно във вените, че той отпусна юздите на страстта си и продължи да влиза и излиза безпаметно, докато кулминацията му не избухна.

Когато Тиа се свести, Бен се беше надвесил над нея и я гледаше с учудено изражение. Очите му издаваха недоумение, сякаш не беше сигурен какви са чувствата му към нея. Но емоциите му бяха твърде сурови точно сега, когато се намираше толкова близо до ръба, за да ги изследва докрай.

— Спи, Тиа — изрече той нежно. — Ще те събудя навреме за вечеря.

Тя нямаше нужда от подканване, обърна се и веднага заспа. Бен въздъхна, прегърна я и се опита да си припомни всички причини, поради които някога се беше заклел да не се жени.

. Деър и семейството му вече се бяха събрали в приемната когато Бен и Тиа слязоха долу. Тиа се беше успала, а той не искаше да я буди до последния момент, така че тя нямаше достатъчно време, за да се издокара. Бен се засмя на трескавите й приготовления и й каза, че не може да стане по-красива, дори да прекара цели три часа в опити да го направи. Тиа прие това за комплимент, но понеже познаваше Бен, не можеше да бъде сигурна. За неин късмет обаче нямаше защо да се притеснява.

Изглеждаше прелестна и невероятно млада в светлозелената си рокля, която съвършено обгръщаше тънката й талия и разкриваше перленобялата горна повърхност на гърдите й по най-добрия възможен начин над скромното деколте на корсажа й. Тя се беше опитала да свърже светлорусата си коса на темето, за да изглежда малко по-възрастна, но резултатът беше една очарователна купчина букли, чиито краища се спускаха на тила и челото в непокорни спирали. Бен никога не я беше виждал по-красива, освен може би когато беше цялата порозовяла от любенето им, с блеснали от страст очи.

Отначало тя беше плаха, все още чувствайки се виновна заради измамата, която представяше заедно с Бен. Искаше неговото семейство да я хареса, но смяташе, че би било по-уместно да не бъде така. Ако не я харесат, щеше да й бъде по-лесно да си тръгне и те да разберат, че не е била и никога няма да бъде съпруга на Бен. Но Кейси Пенрод не й позволи да остане дистанцирана. Топлото й посрещане и трите възхитителни деца плениха сърцето на Тиа.

— Тиа, аз просто не знаех какво да кажа, когато Деър ми каза, че Бен се е оженил — каза Кейси, усмихвайки се радостно.

Според Тиа тя беше най-красивата жена, която някога беше виждала, с огнената си коса и живо лице. Изглеждаше прекалено млада, за да бъде майка на три деца.

— Ха — забеляза Деър с развеселено изсмиване — това май е първият път, когато нямаш какво да кажеш. Острият ти език все ме преследва.

— Смея да кажа, че го заслужаваш, Деър Пенрод — отвърна моментално Кейси.

Ярките й зелени очи блеснаха като изумруди и на Тиа й стана ясно, че Деър и Кейси са един за друг. Също толкова очевидно беше и че се обичат. Горещите погледи, които си разменяха, бяха чувственият израз на близостта им.

Тогава Тиа пак се намери в центъра на вниманието им.

— Разкажи ми всичко за себе си, Тиа — помоли я Кейси. — Бен изобщо не ни е писал нищо за тебе, нито пък е споменавал, че се е влюбил в англичанка. Той винаги си е мълчал, но това е нелепо. Всички много се радваме да видим този младеж щастливо оженен и глава на семейство. Как и кога се запознахте?

Всички притихнаха и зачакаха Тиа да даде повече подробности от ухажването и женитбата. Тя отправи унищожителен поглед към Бен, облиза пресъхналите си устни и изрече:

— Ние… така да се каже, се сблъскахме на улицата.

— Трябва да си му направила силно впечатление — осмели се да предположи Деър. — Откога се познавате?

— Не е от много отдавна, в действителност — отговори Бен, спасявайки Тиа от необходимостта да лъже още. — В момента, когато я видях, разбрах, че сме един за друг.

Тиа ахна, подготвяйки се да хвърли гневно предизвикателство към него, но пронизителният му поглед я накара да замълчи.

— Колко романтично — каза Мод с подозрително замъглени очи.

Жена със слаба конструкция, тя беше станала особено крехка, откакто Бен я беше видял за последен път. Принудителната работа и трудностите, които беше изживяла, преди да срещне Рой и да бъде освободена от губернатора Макуори, се бяха отразили на здравето й. Някога румената й кожа сега беше восъчна и прозрачна. Рой се беше влюбил в нея, когато тя беше на около четиридесет и пет години и работеше за Робин и Кейт в имението Маккензи. Бен не можеше да обвини баща си, че иска да я заведе в Швейцария, за да се погрижат възможно най-добре за нея, защото тя беше мила жена, чийто живот не беше протекъл леко.

— Откога сте женени, Бен? — запита Кейси с невинно любопитство.

Нямаше представа, че въпросите й разпалват вина в сърцето на Тиа.

— Оженихме се малко преди да получа писмото от татко да се върна у дома.

— Обзалагам се, че семейството на Тиа не е искало тя да отиде на другия край на света — вметна Рой.

— Аз… — Тиа погледна безпомощно към Бен, но този път той не каза нищо, изчаквайки да чуе какво ще каже тя за семейството си. — Родителите ми са мъртви. Нямам близки роднини.

— Съжалявам, Тиа — изрече искрено Рой. — Не исках да разпитвам или да отварям стари рани. Може би трябва да седнем да вечеряме и да оставим въпросите за по-късно.

Отначало Тиа беше много нервна, за да направи друго, освен да побутва храната в чинията си, но тъй като вече не я питаха за „брака“ й с Бен или за миналото й, тя най-накрая се отпусна и се наслади на възхитителното ядене. След шестте месеца еднообразна корабна храна това ядене й се струваше великолепно и тя се уплаши, че ще се претъпче. По едно време Бен хвана ръката й под масата и я стисна, вероятно за да й даде кураж. Странно, но това й помогна.

След вечерята Тиа се посвети изцяло на деветгодишния Брендън, вече млад мъж, и копие на красивия си баща, на възхитителната червенокоса Луси, почти на седем години, и малкия Куин, гласовито и енергично двегодишно момченце. Би дала всичко, за да има такива деца някой ден, помисли тя замечтано, и любещ съпруг, който да обожава нея и децата им. Имаше възможност да роди дете на Бен, ако остане с него, но я болеше, като си помислеше, че няма да бъдат истинско семейство като Деър и Кейси.

Мод се извини първа, последвана веднага от Рой, който се присъедини към нея в спалнята им. Деър, Кейси и децата им също се оттеглиха. Тиа остана няколко минути на вратата, след като те си тръгнаха, заслушана в странните нощни звуци на птици, животни и насекоми. Въздухът беше мек и уханен, небето блещукаше с хиляди звезди, а луната беше така пълна и светла, че чак очите я заболяха да се взира в нея. Чуваше реката в далечината, как ромони, тичайки към морето, и се сети за вонята на лондонските канавки, претъпканото пристанище и хората, борещи се за пространство в пренаселения град.

— Невероятно, нали? — каза Бен, заставайки зад нея.

— Да — съгласи се тя и трепна, когато голямата му ръка затопли рамото й.

Винаги ли й беше въздействал така? Да, отговори съвестта й. Защо, мислиш, ми е толкова трудно да си тръгна? Защото го обичаш.

Мисълта беше толкова зашеметяваща, че тя едва не подскочи и се разтрепери.

— Студено ли ти е, скъпа? — запита загрижено Бен.

— Не. — Внезапната мисъл, че го обича, я изплаши. Любовта нямаше място в живота й. Любовта беше за жени, които можеха да обичат свободно и безрезервно. Тя не беше свободна да обича или да се отдаде на някой мъж. Слава богу, че Бен не се интересуваше от брака. — Просто си мислех, че… — И замлъкна.

— Какво си си мислила? — подсмихна се той.

Тя прехапа долната си устна.

— Мислех… че съм уморена. Ти ме изтощи днес следобед, а след това дълго пътуване мисля, че бих могла да спя няколко дни подред.

— Днес направи силно впечатление, скъпа — каза Бен с щастливо блеснали очи. — Плени сърцата на всичките ми роднини. Смятат, че съм късметлия, задето съм те намерил.

— Знаеш какво мисля за това, — каза Тиа, обръщайки се, за да затвори вратата зад себе си. — Никак не ми се иска да ги лъжа. Искам да се махна.

— Къде ще отидеш? Какво ще правиш? Ако останеш с мене, това ще нарани само гордостта ти. Татко ми каза, че те с Мод заминават за Англия с кораба на Джереми следващата седмица. След като заминат, можеш да кажеш на Деър и Кейси, че не сме женени, ако това искаш наистина. Само не си мисли, че можеш да си идеш ей така, защото няма да го позволя. Ти си чудесна любовница.

— Само това ли съм за тебе, Бен?

Тя не дочака отговора му. Втренчи се в очите му за един миг, който й се стори цяла вечност, обърна се и се отдалечи. Бен загледа изправения й гръб и изкусително тънките глезени, докато тя се качваше по стълбите. Очите му бяха мрачни, когато влезе в кабинета, затвори тихо вратата зад себе си и започна да се налива с алкохол.

Само това ли съм за тебе, Бен?

Думите на Тиа отекваха в главата му, закривайки всичко с изключение на предизвикателството, което му беше отправила. По дяволите! Тя беше прекрасна любовница. Гореща, страстна, толкова отзивчива, че само трябваше да я докосне и тя изгаряше. Беше спал с много страстни жени и преди, но не и с такава, която да му въздейства толкова силно като Тиа. И не я разбираше. Понякога беше сквернословна малка вещица, чийто език пареше слуха му. И го шокираше с мекотата и страстта си в обятията му, речта й ставаше фина, обноските й — безупречни. Коя беше истинската Тиа? Какво, по дяволите, означаваше за него? Той се напи много преди да беше разгадал мистерията, заобикаляща Тиа, или да се беше справил с чувствата си към нея.

Тиа се събуди, когато дневната светлина избухна над земята така внезапно, че тя се стресна. Бен й беше обяснил, че мракът настъпва точно така неочаквано, като тъмна завеса, която пада без предупреждение, но с това се свиква. Тогава тя си спомни, че той не беше дошъл в леглото при нея тази нощ. Това я обезпокои повече, отколкото би искала да си признае. Да не би да беше решил да спи другаде? Да не би да се беше уморил от нея? Или най-накрая беше сметнал, че има нещо смислено в предложението й да престанат с този маскарад?

Бен избра точно този момент, за да влезе, залитайки, в стаята, с помътени очи и рошава коса. Синьо-черна брада беше покарала по лицето му, изглеждаше ужасно.

— Кажи на татко, че ще сляза веднага — измънка той, стоварвайки се на леглото. Тиа успя да му се измъкне, но не можа да избегне дъха му, силно лъхащ на алкохол. — Кажи му, че жена ми ме е изтощила.

И й се ухили глупаво.

— Ти си пиян — забеляза тя, питайки се какво ли го е накарало да се напие.

Обикновено почти не пиеше.

— Само малко — изрече той сухо.

Но преди Тиа да го разпита каква е причината за срамното му състояние, той заспа и хъркането му я прогони от леглото.

Рой беше повече от доволен от начина, по който се бяха развили нещата с Бен. Не се съмняваше, че трябва да остави фермата на Бен сега, когато той вече беше женен и глава на семейство. Рой можеше и да не се върне в Австралия и мислеше, че би могъл да умре доволен, ако знае, че земята, за която беше работил толкова усилено, ще процъфтява под грижите на Бен. Точно както земята на Деър щеше да бъде наследена от неговите деца, така и имението Пенрод щеше да остане за децата на Бен. Той му го каза в един от разговорите им насаме, когато го осведоми, че може и да не се върне. След като Мод се излекува, ако се излекува, възнамеряваше да я заведе на продължителен меден месец, за да види всички места, които никога не беше виждала.

Бен помисли да уважи молбата на Тиа и да каже на баща си, че те двамата не са женени, когато думите на Рой отнеха вятъра от платната му. Той не можеше да разочарова баща си, когото толкова обичаше, или да го накара да отложи пътуването, което Рой предприемаше, за да търси помощ за Мод. Тиа просто трябваше да изчака, докато Рой и Мод напуснат Австралия на борда на „Марта“.

Междувременно Бен много мислеше. Страхуваше се, че Тиа става прекалено важна за него. През деня се занимаваше с фермата, поемайки всички отговорности, които някога беше носил Рой, но нощем желаеше Тиа със свирепа страст, която беше много по-силна от потребността му от храна и вода. Беше благословен, любеше се с нея непрестанно, оставяйки клеймото си върху тялото й. Още го болеше, че тя беше отклонила предложението му за брак и той се беше заклел, че няма да постъпи така глупаво втори път. По някакъв начин трябваше да преодолее вманиачаването си и да мисли за нея като за жена, която просто задоволява нуждите му, каквото би могла да прави и всяка друга жена.

Първата му стъпка към възвръщането на предишния начин на живот беше много трудна, поне дотук. След този първи ден в имението Пенрод Бен изведнъж престана да се люби с Тиа. Напиването през първата нощ беше първият признак, че променя навиците си. Бен беше мъж, който се гордееше с броя на жените, с които се беше любил, без да се обвързва емоционално. Беше почти на тридесет години и никоя жена не беше докоснала сърцето му. Нямаше да позволи на тази кавгаджийка от лондонските улици да промени живота му. Харесваше си го точно такъв, какъвто беше. Освен това, Тиа вече много пъти беше настъпвала егото му.

Тиа неохотно се съгласи да продължат с маскарада, докато Рой и Мод заминат за Англия, но не и след това. Когато Бен престана да се люби с нея, тя предположи, че той се е замислил сериозно над думите й за възможната бременност. Очевидно не искаше копелета, а това й беше изгодно, макар че мисълта да има дете от него ни най-малко не я тревожеше. Всъщност, това странно я успокояваше. Тя отпъди тази мисъл. Нямаше представа, че когато спи до нея нощ след нощ, без да я докосва, това изтощава самообладанието му до крайност.

В края на втората седмица, след като Тиа пристигна в имението Пенрод, тя и Бен закараха Рой и Мод в залива на Сидни при „Марта“. Джереми Комбс ги приветства с добре дошли на борда и докато Тиа им помагаше да се настанят в каютата, Джереми поговори насаме с Бен.

— Пазя тайната ти, приятел, но не съм сигурен, че това е правилното нещо — изрече той, поглеждайки навъсено към Бен. — Рой изглежда много привързан към Тиа и доволен от вашия брак. По дяволите, Бен, ожени се за момичето! Колко време ще я държиш като своя любовница? Деър ще ти отпори ушите, като научи истината.

Силна червенина обля врата на Бен.

— Тя ми отказа, не помниш ли? Не се безпокой, ще оправя нещата.

Точно тогава Тиа се появи и се сбогува с Джереми. После двамата с Бен слязоха от кораба. Останаха да махат с ръце от брега, докато корабът вдигаше котва и платната му се пълнеха с вятър. Рой и Мод бяха излезли на палубата и махаха енергично в отговор. Бен не пожела да тръгне, докато „Марта“ не остана само една тъмна точица на хоризонта. После хвана Тиа за ръка и двамата се насочиха към двуколката, оставена малко по-нататък.

— Имаме много време — каза той, — искаш ли да напазаруваме, преди да се върнем у дома? Дрехите, които ти купих в Лондон, не са подходящи за Австралия. Можеш ли да шиеш?

Тя поклати отрицателно глава. Човек нямаше как да се научи да шие, докато ограбва чуждите джобове.

— Няма значение — вдигна рамене той. — Някоя от прислужничките може да помогне.

— Нямам нужда от нищо — настоя Тиа. Не искаше да бъде задължена към Бен повече, отколкото вече беше. — Но ще бъда доволна, ако ме позволиш да попитам собствениците на магазини дали някой няма нужда от помощничка. Искам да спечеля достатъчно пари, за да си купя билет за пътя до Англия.

Бен толкова се ядоса, че буквално хвърли Тиа в двуколката, преди да скочи вътре.

— Ти не слушаш ли какво ти говоря? Не можеш да намериш работа.

— Мога да опитам — настоя тя упорито.

— Не мисля. Когато бъда готов да те пусна, сам ще ти платя пътя. — Защо се самоизмъчваше така? Трябваше просто да й позволи да си иде и да се отърве от нея.

— Няма да живея в дома ти като твоя любовница. Наеми ме за икономка и ми плащай заплата.

— Какво! И дума да не става. — Той взе юздите и подкара двуколката.

Тиа кипеше в безмълвен гняв, докато Сидни оставаше зад гърба им. Защо Бен беше толкова упорито? Очевидно се беше уморил от нея, защото не се беше опитвал да се люби с нея вече дни наред. Защо изобщо му беше притрябвала?

— За нищо няма да ти послужи да ме държиш тук — каза тя, отприщвайки гневните си мисли. — Не можеш да ми попречиш да си тръгна, Бен.

Той разбра, че тя казва истината, и затърси обяснима причина да я задържи в Австралия, в дома си, в леглото си. Само една му дойде на ум. Той рязко спря двуколката и я дръпна встрани от пътя сред едни високи евкалипти.

Сега пък какво, зачуди се Тиа, разтревожена от суровото му изражение. Сякаш водеше война вътре в себе си. Когато се обърна към нея, очите му бяха тъмни от бушуващите емоции. Отвори уста и думите заизлизаха. Поразителни думи. Думи, които не беше смятал да изрича, но те се лееха сякаш по своя воля.

— Омъжи се за мене, Тиа. Можем да се върнем сега в Сидни и да се оженим тихомълком пред някой свещеник.

Тя се смая. Искаше да се омъжва за него. Повече от всичко искаше да се омъжи за Бен. Макар че не го желаеше, немислимото се беше случило. Тя беше отдала сърцето си на Бен Пенрод. Нямаше право да го обича, нито него, нито когото и да било другиго. Несъмнено бог щеше да я накаже, задето беше изоставила дълга си. Нямаше значение, че не й бяха дали думата по въпроса. Сега беше наказана.

— Аз… не мога да се омъжа за тебе, Бен.

Очите му станаха така студени и далечни, че тя потръпна.

— Не искаш или не можеш?

— Все едно. Не мога и не искам.

— Проклета да си!

В гласа му прозвуча огромна горчивина, докато вземаше юздите и връщаше двуколката отново на пътя.