Смела любов

4

Тиа изскърца със зъби и позволи на Бен да я поведе към къщата на Батърсби. Изгледа го свирепо, но благоразумно си замълча. Колкото по-скоро свършеше с това изпитание, толкова по-скоро щеше да бъде свободна и пак да изчезне в благословено затъмнение.

— Не ме излагай — изсъска Бен, когато вратата се отвори след почукването му.

Ако можеше да се съди по долитащите от задната част на къщата оживени гласове, приемът беше в пълния си разгар.

Тиа само се усмихна, отказвайки на Бен удовлетворението да му гарантира, че ще се държи добре. Двамата последваха лакея до залата за танци и когато той обяви на висок глас пристигането на господин и госпожа Бенджамин Пенрод, коленете на Тиа започнаха да треперят. Нямаше да бъде толкова зле, ако не беше настъпила мигновена тишина сред събралите се около четиридесет души. Сякаш по даден сигнал всички присъстващи се обърнаха и се втренчиха в тях. Тиа се почувства като марионетка в куклен театър и щеше да избяга, ако Бен не я беше стиснал здраво за ръката.

— Не забравяй, само се усмихваш и оставяш на мене да говоря — посъветва я с едва доловимо мръдване на устните, докато една красива брюнетка се отдели от група гости и се запъти право към тях.

Всякакви мисли излетяха от главата й, когато Карълайн Батърсби спря точно пред тях.

— Не бях сигурна, че ще дойдеш — обърна се тя към Бен, докато оглеждаше оценяващо Тиа.

— Защо не? — запита любезно Бен. — Тиа не беше толкова далече, че да не я доведа в Лондон, когато имам нужда от нея.

— Разбира се, че не — изкоментира сухо Карълайн. — Няма ли да ме представиш на „съпругата“ си?

Бен изстена безмълвно, хвърляйки нервен поглед към Тиа. Замоли се тя да е достатъчно наплашена и достатъчно интелигентна, за да играе неговата игра, защото ако не беше, той щеше да се види натоварен със съпруга, която нито обичаше, нито искаше. Лорд Батърсби имаше достатъчно силни лостове, за да го види оженен за Карълайн, ако се усъмни в историята му. Господи, каква бъркотия!

Няма изход, помисли Бен, обръщайки се към Тиа.

— Скъпа, бих искал да ти представя Карълайн Батърсби. Карълайн и баща й са едни от новите ми приятели, с които се запознах в Лондон. — Обърна се към Карълайн. — Карълайн, това е моята съпруга Тиа.

— Тиа, какво интересно име — каза Карълайн и тъмните й очи се присвиха хитро. — Отдавна ли сте женени с Бен, Тиа?

— От три години — вметна Бен, преди Тиа да отвори уста. — Оженихме се малко преди да заминем от Австралия.

— Колко… мило — изрече Карълайн изрече, откровено скептична. — Имате ли деца?

Този въпрос беше ориентиран пак към Тиа, но Бен отново реши той да отговори.

— Не, нямаме деца.

Карълайн го погледна раздразнено и отново опита.

— Тиа — запита тя остро, — в Австралия ли сте родена?

Преди Бен или Тиа да отворят уста, лорд Батърсби се присъедини към тях.

— Значи това е съпругата, която пазиш от приятелите си вече почти две години.

— Това е Тиа — произнесе Карълайн с толкова сладък глас, че Тиа почувства как вътрешностите й се вкисват.

Вече не се учудваше, че Бен не иска да се жени за нея. Видя й се манипулаторка, разглезена и властна.

Лорд Батърсби се обърна към Тиа с дръзко осъдителен поглед.

— Не съм ли ви виждал някъде и преди? — запита той хладно. — Може би у мадам Лайла?

За момент Тиа изглеждаше озадачена. Коя, за бога е тази мадам Лайла? Тя погледна към Бен, надявайки се да я осветли, и с изумление видя как лицето му се изкривява в маска на ярост.

Той едва не се задави при думите на Батърсби. Мадам Лайла! Най-престижният публичен дом в Лондон. Несъмнено Батърсби не му вярваше чак толкова. Беше достатъчно разумен да не търси помощта на проститутка, която вероятно беше обслужила половината мъже на Лондон.

— Твърде много си позволявате, господине — изфуча гневно Бен. Достатъчно, за да създаде впечатление, че съпругата му е ужасно оскърбена. — Както можете да видите от изражението на съпругата ми, тя дори не знае какво или коя е мадам Лайла.

Батърсби неохотно се извини.

— Съжалявам, госпожо Пенрод, нямах намерение да ви обидя. Просто ми е много трудно да повярвам, че „съпругът“ ви наистина ви е държал в тайна през цялото това време. Особено понеже сте така прелестна. Къде се срещнахте с вашия съпруг? — запита той с подчертан интерес.

Очевидно Батърсби още не вярваше на версията на Бен.

— Аз…

— Срещнахме се в Австралия — побърза да каже Бен, преди Тиа да отговори. — Баща й е емигрант и се е установил в Батхърст.

Батърсби се намръщи, докато разменяше многозначителен поглед с дъщеря си. После се прокашля и опита отново.

— Кажете ми, госпожо Пенрод, къде в Англия живеят вашите роднини?

— Тя има далечни роднини в един малък град в Кент — отговори Бен, без да мигне. — Няма откъде да ги познавате.

Тиа не можа да не се възхити на речовитостта му. Какъв манипулатор, помисли тя с малко злоба.

— Съпругата ти може ли да говори, или е няма? — запита Карълайн с убийствен сарказъм. — Започвам да мисля, че си й отрязал езика, за да не й позволяваш да отговаря на въпроси.

— Няма такова нещо — възрази възмутено Бен. — Тиа е напълно способна да говори. Но е невероятно плаха и говоренето с непознати е мъчително за нея. Ето защо предпочете да остане в сравнителна изолация по време на пребиваването ни в Англия. Предпочита така, нали, скъпа?

Той се обърна към Тиа с покровителствена усмивка, толкова неприсъща за него, че я накара да се изкикоти. Никога не би се сметнала за плаха. Но лекомислието й й спечели едно смушкване в ребрата.

— Казахте ли нещо? — запита Карълайн, докато Тиа се мъчеше да овладее веселостта си.

— Аз… — Господи, не позволявай да се изкикотя сега — Аз… наистина съм плаха — призна тя, свеждайки очи, за да скрие смеха, който преливаше в синьозелените им дълбини. — Съпругът ми каза истината, че предпочитам да стоя в сянка. Живея в Австралия толкова време, че съм забравила как да се държа в лондонското общество. Не че някога съм знаела — натърти тя, — защото винаги съм живяла в провинцията с родителите си, преди да емигрират в Австралия.

— Колко хубаво е да разбера, че можете да говорите — изрече Карълайн.

Нещо тук определено не беше наред, но тя не можеше да каже какво точно. Защо една жена, толкова красива като Тиа, ще позволи на съпруга си да се забавлява с половината жени в Лондон? Ако действително бяха женени. Тя още не беше изцяло убедена.

— Съпругът ви каза ли ви защо ви е повикал толкова спешно в Лондон? — запита Батърсби.

Трудно му беше да повярва, че Бен наистина е женен, и не го беше грижа кого ще нарани, докато търси истината. Дъщеря му искаше Бен Пенрод и със сигурност щеше да го има, ако излезеше, че лъже или се опитва да ги мами.

— Необходимо ли е това? — запита сурово Бен. — Няма нужда от грубост. Тиа има ясна представа за живота, който водя в Лондон.

— Вие, австралийците, имате доста либерални схващания за брака — намеси се Карълайн. — Кажете, Тиа, одобрявате ли… мм… страничните занимания на вашия съпруг?

На Тиа й се дощя да фрасне Карълайн по носа. И щеше да го направи, ако не я беше страх от наказанието на Бен. Дори наличието на съпруга не притъпяваше желанието на Карълайн към Бен Пенрод. Какъв мъж беше той, запита се тя, че да вдъхва такава преданост у жена. Тя не можеше да понася този невъобразим грубиян и не разбираше защо Карълайн го иска толкова много. Имаше ли нещо повече от очевидното? Беше красив, наистина, с мургав и съкрушителен чар, за какъвто повечето жени копнееха. Беше толкова висок, толкова мъжествен, но така вбесяващ, че тя нямаше търпение да се отърве от него.

— Чухте ли ме, Тиа?

— Какво? О, съжалявам, какво казахте?

— Просто исках да знам дали страничните „интереси“ на Бен имат вашето пълно одобрение. Ако беше мой съпруг, сигурно нямаше да му позволя да… е, вие много добре знаете за какво говоря.

— Всъщност не знам — изрече сладко Тиа.

О, колко хубаво беше да вижда как Бен и Карълайн се гърчат.

— Ще ви го кажа?

— Ако обичате.

Внезапно Бен започна да кашля и се дави. Лицето му почервеня и той погледна към Тиа с несдържан ужас. Нямаше нужда някой да изброява греховете му, знаеше си ги. Освен това, в залата беше станало толкова тихо, че той беше сигурен, че всички присъстващи са посветени в техния разговор. Щом се върнеше у дома си с Тиа, щеше да я натупа хубавичко. Трябваше да се усмихва сладко и да оставя той да отговаря на въпросите. Очевидно тя беше решила да го унищожи.

— Мисля — започна той, когато овладя дишането си, — че Тиа знае всичко, което трябва да знае. Може би трябва да си тръгваме.

— Не! — намеси се Батърсби. — Настоявам да останете за вечеря. Това събиране, в края на краищата, е във ваша чест.

— Тогава ще останем с удоволствие, нали, скъпа? — изрече Бен, побутвайки леко Тиа с лакът. Със сигурност не искаше да оставя впечатление, че има какво да крие или че е нервен.

— А… разбира се — съгласи се тя, пожелавайки си никога да не се беше съгласяваха с този недомислен план.

Как да се храни сред знатни хора, когато не беше правила подобно нещо повече години, отколкото искаше да си спомни? Бен не беше имал време да я научи как да се държи на официална вечеря. Трябваше да разчита на инстинкта си и на обноските, на които я бяха учили като дете. Но онова, което не беше предвидила, бяха постоянните намеци на Карълайн Батърсби.

Бен си пое дъх на пресекулки, когато Карълайн и лорд Батърсби нерешително се отделиха от тях, за да се върнат към задълженията си на домакини. По-скоро усети, отколкото да види как Тиа трепери до него. За миг почувства състрадание към нея, докато не си спомни как нарочно беше подразнила Карълайн. Имаше достатъчно причини да се плаши, защото ако измамата им бъдеше разкрита заради несдържания й език, щеше да я натупа както трябва, щом се върнеха у дома. Погледна я бегло и изруга под нос, когато разбра, че трепери не от страх, а от смях.

Тиа не можа да сдържи смеха, който избиваше в гърлото й. Част от него се дължеше на нервна реакция, но той беше предизвикан най-вече от самата нелепост на ситуацията. Беше комична до известна степен. Очевидно Бен Пенрод би направил всичко, само и само да избяга от брака — даже би се престорил, че е женен за крадла и джебчийка. Няма ли да бъде чудесно за шокира всичките тези благородници, помисли тя, изхълцвайки в неуспешен опит да сподави кикота си.

— Ако се разсмееш, ще те удуша — изшептя Бен със заплашителен тон. Целият му живот се разпадаше, а тази малка уличница, която беше спасил от тинята, гледаше на това като на огромна шега. — Ако не убедиш всички, че си моя съпруга, ще се намериш в Нюгейт толкова скоро, че свят ще ти се завие.

На нея вече й беше омръзнало от арогантността на Бен и отвори уста, за да му каже да си гледа работата, когато при тях дойдоха един мъж и една жена.

— Бен Пенрод, къде си държал това пленително създание?

Макар и външно спокоен, той усети как вътрешностите му кипват. Това явно не беше краят и двамата трябваше да водят светски разговори с всички в залата. Трябваше да се досети, че малката вещица няма да се справи. Но сега нямаше друг избор, освен да прибегне до неохотно даваната помощ на Тиа. Усмихвайки се любезно, той изрече:

— Пърси, колко хубаво да те срещна отново. И вас, лейди Фенмор.

Семейство Фенмор бяха сред най-близките приятели на Бен в Лондон и често го бяха канили в дома си на вечеря и интимни събирания. Представи Тиа и затаи дъх, страхувайки се какво ще излезе от устата й в следващия миг. За негово облекчение тя отвърна с няколко любезни думи.

— Не мога да повярвам, че Бен ще запази в тайна от нас нещо толкова сериозно като брака си — изрече лейди Фенмор с лек упрек. — Лошо момче такова, защо реши да държиш Тиа настрана от лондонското общество? Тя е прелестна, Бен.

— Предпочитам личният ми живот да си бъде личен — изрече непринудено Бен. — Освен това, както много точно отбелязахте, Тиа е прелестна и непокварена и предпочитам да я държа такава.

Прелестна и непокварена ли? Тиа изпръхтя подигравателно, спечелвайки си въпросителен поглед от семейство Фенмор и предупреждаващо намръщване от страна на Бен.

— Казахте ли нещо, скъпа? — запита Пърси.

— Н-не — заекна Тиа, — само се изкашлях.

— Е, не мога да обвинявам съпруга ви, че ви пази за себе си, но сега, когато ви представи пред обществото, смея да кажа, че бъдете наводнени с покани.

— Съпругът ми има право — съгласи се лейди Фенмор. — Устройвам малко събиране следващата седмица и бих искала и двамата да присъствате, Ще ви пратя покана.

Преди Бен или Тиа да откажат, семейство Фенмор се оттеглиха само за да бъдат сменени от други двойки, желаещи да се запознаят с Тиа и да им отправят покани. Когато обявиха, че трапезата е сложена, на Тиа й се стори, че късат вътрешностите й. Беше се уморила да се усмихва, вече не понасяше да й се подмилкват и определено беше отвратена от неотстъпното наблюдение на Бен. Толкова се страхуваше тя да не направи или да не каже нещо, с което да го дискредитира, че се чувстваше като марионетка.

— Виждаш ли колко е лесно, когато си държиш устата затворена? — прошепна й Бен, докато я водеше към трапезарията. — Можеш да бъдеш очарователна, когато направиш усилие. Никой не подозира, че си малка уличница, която буквално измъкнах от канавката.

Тиа замря и го изгледа яростно.

— По дяволите, ама че си неблагодарно копеле!

Бен пребледня, оглеждайки се, за да види дали някой е чул избухването на Тиа. За щастие се бяха позабавили и повечето гости бяха вече в трапезарията. Той я дръпна рязко и я накара да застане с лице към него.

— Говори тихо! Да не искаш всички да си помислят, че съм се оженил за някаква повлекана? Произхождам от богато семейство със силни връзки в Англия и не мога да позволя името ни да се валя в калта. Дядо ми беше граф и Деър щеше да наследи титлата, ако беше пожелал. Този уличен език е съвършено неуместен.

— Пази боже да шокирам високопоставените ти приятели — каза Тиа на изряден английски. — Просто се държах естествено. Това е повече, отколкото мога да кажа за тебе. Ти се правиш на нещо, което не си. Непочтен и ненадежден, и освен това непоносим негодник. Макар че не мога да кажа, че те обвинявам, задето не искаш да се жениш за Карълайн. Тази жена е същинска кучка. — После погледна свенливо към него през завесата от дълги златисти мигли, усмихна се сладко и забеляза: — Мозъкът ти се е мотал между краката, като си се захванал с тая.

Лицето на Бен пребледня под загара му. Боже господи, беше създал чудовище! Благовъзпитаните жени не говореха така. Трябваше да осъзнае от самото начало, че тази измама няма да подейства. Тиа беше плод на улицата и независимо колко знания тъпчеше в главата й, нямаше вероятност да се промени. Може да я е превърнал от мръсно гаменче в ослепителна красавица, но някои неща никога не се променяха. Който и от любовниците й да я беше научил да говори както трябва, беше пропуснал да насади у нея поне наченките на доброто възпитание. Най-доброто, което би могъл да направи сега, беше да я отведе оттук колкото може по-бързо и да прати извинително писмо до Карълайн и баща й.

— Защо се бавите вие двамата? Вечерята ще започне без почетните гости.

Бен изпъшка, когато Карълайн се появи до тях и хвана ръцете им, с което направи невъзможно да избягат бързо, без да привлекат нежелано внимание.

— Настаних ви от двете си страни, за да се опознаем по-добре.

Тя грейна, радвайки се на очевидното смущение на Бен.

Интуицията й подсказваше, че не е възможно Бен да е женен, че е измъкнал отнякъде някаква „булка“, и възнамеряваше да открие истината. Цял Лондон знаеше, че Бен бяга от брака, и Карълайн отдавна си беше наумила да стане негова съпруга. Малцина мъже биха могли да сравняват с него по външност и умения в леглото и тя искаше завинаги да бъде неин. Освен това, беше достатъчно богат, за да се хареса и на баща й.

Тиа за момент изпадна в паника, когато беше настанена на масата. Забеляза множеството разнообразни вилици, ножове, лъжици и блюда, поставени пред нея. Съсредоточи се върху тях за момент, изненадана да открие, че още помни в какъв ред се ползват. Погледна зад Карълайн и видя Бен да се взира в нея сериозно разтревожен. Сигурно бе забелязал объркването й се страхуваше, че липсата на обноски ще провали малката им измама. Понеже беше мъж, не беше се сетил да я научи на такива неща, като например коя вилица да използва или къде да постави салфетката.

Когато поднесоха първото ядене и Тиа избра правилната вилица, той въздъхна облекчено. Нямаше представа как се е справила с това, но трябваше да й се довери. Въпреки недодялаността и уличния език тя беше достатъчно умна и схватлива. Ако си държеше устата затворена и продължеше да се усмихва и да кима, сякаш няма капчица мозък в главата, може би щяха да успеят.

Храната беше възхитителна и Тиа не осъзнаваше, че яде повече, отколкото прилича на дама, докато Карълайн не отбеляза лукаво:

— Начинът, по който се храните, ме кара да сметна, че съпругът ви не ви храни. Господ знае, че сте достатъчно слаба. Око се хранехте така, щяхте да сте дебела като крава.

Тиа, която се беше наканила да пъхне в устата си хапка ростбиф, замря. В последните три години храната й беше повече от оскъдна и всеки път, когато можеше, се натъпкваше. Трудно се отвиква от старите навици. Усети как Бен й хвърля свиреп поглед, очевидно дочул забележката на Карълайн, но вместо да се поддаде на предизвикателството на домакинята и неудоволствието на Бен, тя нарочно пъхна голямата хапка ростбиф в устата си, сдъвка я бавно и я глътна. Едва тогава удостои въпроса на Карълайн с отговор, от който Бен едва не се задави.

— Апетитът ми напоследък е доста голям. Може би съм бременна. Няма ли да е прекрасно?

Усмихна се на Бен така кокетливо, че му трябваха няколко секунди, за да се съвземе. Което стана с помощта на тупания по гърба и сърдечни поздравления от седящите близо до него. Само Тиа обаче изтълкува правилно изпепеляващия поглед, който й хвърли той. Не предвещаваше нищо добро за нея, но тя не можа да устои на изкушението да накара Карълайн да зяпне.

— Просто… чудесно — изрече сковано Карълайн. — Но се питам как е станало всичкото това? Доколкото знам, Бен не е напускал Лондон от много отдавна. Всъщност — добави тя свенливо — рядко се отделяше от мене в последните шест месеца, а и вие не изглеждате достатъчно едра, за да сте в толкова напреднала бременност.

По дяволите, изруга Тиа под нос. Тази кучка й хвърляше в лицето собствената си афера с Бен. Тя не знаеше още колко може да понесе, без да избухне. А само господ знае как би могла да си сдържи езика, щом жлъчката й кипнеше.

— Но, разбира се, каквато сте красива, едва ли ще се очаква да чезнете далече от съпруга си, когато има други мъже, склонни да ви осигурят… компания — намекна грубо Карълайн.

Думите й накараха сътрапезниците да ахнат.

— Карълайн! — Възклицанието дойде от Бен, който видя бурни облаци да се събират в очите на Тиа и от опит знаеше какво ще последва. — Страхувам се, че прекали. Вече достатъчно много оскърби съпругата ми. — Изправи се рязко. — Ела, Тиа, време е да си тръгваме.

Тя не се успокояваше толкова лесно и знаеше точно какво иска да предотврати Бен. Само че този път нямаше да стане. Ако имаше курва в тази зала, както Карълайн намекна, това беше самата Карълайн Батърсби.

— Няма да си тръгна, Бен, докато, не кажа на твоята хубостница точно какво си мисля за нея. По дяволите! Твоята курва си позволява да ме обвинява, че съм била уличница, когато спиш с нея вече месеци наред. Трябваше да й сритам задника, но съм твърде добре възпитана, за да го направя.

Храната изпадна от устата на Бен. След като изрече тези парадоксални думи, Тиа скочи от стола си и излетя от залата. Бен загледа смаяно изправения й гръб, прекалено вбесен, за да каже нещо. Тогава изведнъж иронията на ситуацията му помогна да овладее гнева си, докато се опитваше да успокои Карълайн и да оправдае грубото поведение на „съпругата“ си и шокиращия й вулгарен език. Искаше му да се разсмее, но всичко, което можа да направи, беше да мисли за алтернатива, ако не успее да убеди семейство Батърсби, че са наистина женени с Тиа.

— Моля те, Карълайн, извини я. Австралийските жени са естествено прями и са свикнали да казват каквото мислят. Трябва да признаеш, че я дразнеше безмилостно тази вечер и си спечели неуважението й.

— Нямах представа, че една дама може да употребява такъв вулгарен език — изсумтя Карълайн, далеч не успокоена.

Според нея беше шокиращо съпругата на Бен да използва език, годен само за улицата. Какво, за бога, го беше прихванало да се жени за такава жена? Нищо чудно, че я е държал скрита. Сигурно има голяма зестра, за да хване плячка като Бен Пенрод. В този момент тя усети огромно състрадание към него, но това не намали решимостта й да го задържи за себе си.

— Съжалявам, че сама трябваше да откриеш колко избухлива може да бъде Тиа. Но имам чувството, че си го заслужи.

Няколко глави кимнаха в знак на съгласие. Повечето бяха забелязали постоянните нападки на Карълайн и усещаха, че Тиа с право се е бранила, макар че огнената й тирада шокира всички, които я бяха чули. Повечето австралийци, във всеки случай, бяха полуцивилизовани и лондончани не очакваха друго от тях.

— Предлагам да изпратиш тази малка уличница обратно в провинцията — изфуча надменно Карълайн.

Сребристите очи на Бен потъмняха от гняв. Едно беше той да нарече Тиа уличница, но беше абсолютно различно някой друг да го каже. Особено някой като Карълайн Батърсби.

Едно покровителствено чувство, което досега не беше осъзнавал, го накара да поиска да защити Тиа и живота, който беше принудена да води, защото със сигурност никоя млада жена нямаше да избере такова ужасно съществувание по своя воля.

— Може би ще я пратя обратно в провинцията — каза той загадъчно. — Сега, ако ни извините, трябва да я намеря и да я отведа у дома.

За негово огорчение лорд Батърсби го последва до вратата.

— Имам странното чувство, че се опитвате да ме измамите, Пенрод. Имам си начин да научавам нещата и можете да бъдете сигурен, че ще наблюдавам отблизо вас и съпругата ви за в бъдеще. Нарочно запазихте в тайна вашия брак, ако наистина сте женени, от своите приятели. Не ценя начина, по който подведохте Карълайн, и ако разкрия, че не сте женени, ще разберете точно колко жесток мога да бъда.

Бен нямаше време да спори, защото побърза да излезе, за да намери Тиа. Знаеше, че вероятно си е спечелил враг, но нямаше какво да направи.

Нищо и никой нямаше да го накара да се ожени за Карълайн Батърсби. Или за която и да било друга.

Тиа тичаше из къщата на Батърсби, сякаш самият дявол я гонеше. И може би наистина беше така, помисли тя, представяйки си всичките болезнени начини, по които Бен щеше да си излезе гнева върху главата й. Със сигурност не беше човек, на когото да се противопоставя. Тя спря само колкото да грабне наметката си, преди да излети през вратата. То беше подплатено с кожа и вероятно щеше да спечели от него много пари. Достатъчно, за да умиротвори Еднооката Берта и да компенсира дългото си отсъствие. А тя определено се нуждаеше от закрилата на Берта, ако искаше да живее заедно с утайките на лондонския престъпен свят.

Тиа хукна по тъмните улици, внезапно осъзнавайки, че фините женски дрехи са явно неудобство. А тя със сигурност не искаше да разкрива, че е жена. Нямаше представа колко време щеше да й се налага да живее инкогнито; много повече предпочиташе да се представя за момче, отколкото да използва женското си тяло, за да преживява. Докато мислеше за тези неща, първото, което направи, беше да открадне едни момчешки дрехи, прострени да съхнат. Но късметът я изостави. Тя се натъкна на една тухлена стена. Стена от плът и кръв, непоклатима като твърд гранит.

Разбирайки накъде се е запътила Тиа, Бен беше хукнал напряко през пресечките и я пресрещна на една от улиците, които водеха към лондонските бордеи. Ръцете му я сграбчиха и я стиснаха здраво.

— Не можеш да ми избягаш.

Изпъшкването й отекна високо в безлюдната улица.

— Откъде знаеш как да ме намериш?

— Не беше трудно. Знам те как мислиш. Връщаше се в тинята. Може би трябваше да те оставя там, на отвратителната ти съдба.

— Може би — изстреля тя предизвикателно. — Направих каквото ме помоли.

— Не съвсем. Още не съм свършил с тебе, Ела.

— Къде отиваме?

— У дома. Улицата не е място да оправяме разногласията си, а и лорд Батърсби не е глупак. Ако „изчезнеш“ удобно, той ще стане подозрителен и ще започне да разследва.

— Няма да ме заплашваш, инат такъв! — извика Тиа, отказвайки да помръдне, когато Бен я хвана за китката и я дръпна след себе си.

Слабите й сили не бяха равни не неговите и скоро тя се видя да подтичва след огромните му крачки.

Бен стисна зъби и продължи мрачно по пътя си, игнорирайки язвителните й изблици. Започваше да очаква мръсен език от Тиа, когато гневът я накараше да изпадне в уличното си настроение. Какво друго да очаква от момиче, отраснало сред лондонските отрепки и свикнало с всички подли твари, обитаващи бедняшките квартали? За нейна чест още не беше покварена, след като е била използвана от безброй мъже. Всъщност той бе поразен да открие, че красотата и младостта й са още толкова свежи, вземайки под внимание факта, че тя вероятно доста добре знае да търгува тялото си срещу храна.

Тиа се изненада, че не са далече от дома на Бен. Беше тичала, след като излезе от къщата на Батърсби, но очевидно не достатъчно далече. Бен я завлече вътре и затръшна вратата зад себе си така силно, че тя едва не се откачи от пантите. Очевидно Джийвърс знаеше кога да се оттегли и остана благополучно скрит в някоя далечна част от къщата. Без да каже нито дума, Бен повлече Тиа нагоре по стълбите, бутна я в стаята си и с огромно удоволствие затръшна и нейната врата.

Двамата стояха един срещу друг и погледите им мятаха искри, а в същото време очите изпращаха послания, коренно различаващи се от това, което чувстваха.

— Какво те накара да загубиш самообладание с Карълайн? — запита строго Бен. — Знаеш какво е заложено, но умишлено рискуваш свободата си, а и моята.

— Ти си един проклет идиот, Бен Пенрод — изрече Тиа със забележително самообладание. — Не ми пука какво казваш, но няма да оставя да ме оскърбяват такива като Карълайн Батърсби. По дяволите, не виждам как можеш да спиш с такава баракуда.

Бен се усмихна с хладна, самоуверена арогантност, която накара Тиа да изскърца със зъби.

— Не беше трудно. Карълайн е красива жена, а аз се радвам па вниманието на красивите жени. Просто станах непредпазлив с нея и тя ме вкара в трудна ситуация. Но ти ще ми помогнеш да изляза от нея.

— Как ли пък не!

Очите й се отвориха и тя го изгледа свирепо и предизвикателно.

Бен изви очи нагоре. Ако беше достатъчно умен, щеше да остави малката вещица да изчезне от живота му. Но поради някаква необяснима причина тази мисъл го накара да се почувства зле.

— Помисли, Тиа, как ще изглежда, ако изчезнеш внезапно, след като си се появила пак така внезапно. Трябва да постоиш още малко сега, когато вече те представих в обществото.

— Колко?

— Не знам. Докато успея да убедя лорд Батърсби, че не се опитвам да го измамя. Във всеки случай, тук с мене си защитена. Какво бъдеще ще имаш на улицата?

— Ти обеща — напомни му Тиа, внезапно смазана от мисълта да прекарва цели дни в компанията на Бен.

— Аз… имам нужда от тебе — изрече меко той.

Последните му думи прозвучаха като дрезгав шепот. Тиа почувства как гласът му я облива като физическа ласка. Несвикнала с мъжете, тя загледа очарована как устата му се приближава бавно. Реакцията й я шокира. Тя си пое дъх на пресекулки, задържа го… и разтвори устни.