Смела любов

16

Бен безпогрешно водеше Тиа през гората; познанията му за австралийските храсталаци му послужиха чудесно, когато намери едно скрито местенце близо до плитко вирче, за да прекарат там нощта. Тиа се стовари изтощена на земята, докато Бен разузнаваше наоколо. Въздъхна облекчено, когато той обяви, че ще са в безопасност тук през нощта. Когато погледна с копнеж към искрящата вода във вирчето, Бен й предложи да се изкъпе, докато той приготви нещо за ядене. Предложението му предизвика блестяща усмивка, когато Тиа охотно започна да се съблича, без да я е грижа, че Бен я наблюдава жадно и оценяващо. Много отдавна не се беше къпала и нищо нямаше да попречи на това удоволствие. Дори нахалният оглед на Бен Пенрод.

Бен загледа как Тиа бавно смъква дрехите, прикриващи пищните й извивки до един момент, когато не можа да издържи повече. Извърна се, преди последната дреха на падне на земята. Искаше я, отчаяно я желаеше. Искаше да смъкне собствените си дрехи и да влезе при нея във водата. Копнееше да се люби с нея сладко и нежно, докато тя не изпадне в замая от страст и не започне да вика името му в екстаз. Искаше… По дяволите, изруга се той мислено, къде му е акълът? Тиа беше уморена, нямаше нужда той да я опипва след изпитанието, което наскоро беше преживяла. Съпругът й беше мъртъв, тя го беше видяла да пада убит й имаше нужда от време, за да се справи с чувствата си.

Но това не му пречеше да я желае. Така беше между тях двамата още от самото начало, когато я видя за първи път. Внезапно той чу плисък и без да мисли много, обърна глава към вирчето. Видя Тиа отчасти потопена във водата, с отметната назад глава и руса коса, разстлана по раменете; гърдите й блестяха под гаснещата дневна светлина, обсипани с капчици вода. Слабините му започнаха да туптят, сърцето му заби лудо, внезапно пресъхналата му уста преглътна мъчително. Подобно на зомби той пусна завивките, които разстилаше за през нощта, и тръгна с бавни, отмерени стъпки към водата. Единственото, което би го спряло в този момент, беше ако земята се отвореше под него, за да го погълне.

Усмихвайки се на себе си. Тиа остави студената вода да се плъзга по изтръпналите й гърди. Дори във вирчето да имаше лед, това нямаше да я спре да нагази безстрашно във водата. Но студът я караше да усеща как стегнатите й зърна се превръщат в малки розови пъпки и кожата й настръхва над премръзналата й плът. Обърна се към брега и видя Бен, застанал на няколко крачки от нея на плиткото; мощната му фигура беше великолепно гола, а сивите му очи — потъмнели от желание. Хипнотизирана, тя загледа с нямо възхищение как мускулите на дългите му, жилести крака се напрягат и го отвеждат към нея.

Жаждата на Бен личеше от дръзко набъбналата му мъжественост, която стърчеше от тъмната горичка между бедрата му. Дори шокът от студената вода не смали твърдата, пулсираща дължина на члена му, когато той бавно се приближи към Тиа. Тя преглътна, но буцата в гърлото й не се махна. Като видя Бен така, си спомни последната им нощ заедно, нощта, преди Деймиън да се появи, за да предяви претенциите си към нея.

Бен не беше признал, че я обича, просто че обича да се люби с нея. Тя не му беше безразлична, желаеше я и дори признаваше, че не беше изпитвал такива чувства към никоя жена досега. Но това не беше достатъчно. Тя искаше безрезервното му отдаване. Дори сега, когато знаеше, че не може да се противопостави на Бен Пенрод и дори не иска, Тиа си пожела животът да беше по-прост и Бен да не беше така категорично против брака. Докато беше омъжена за Деймиън, за брак с Бен не можеше и дума да става, но не и сега, не и когато Деймиън беше мъртъв и всички препятствия бяха премахнати.

Сега Бен беше достатъчно близо, за да я докосне, достатъчно близо, за да може Тиа да почувства топлия му дъх на лицето си. Топлината на тялото му проникваше през ледените тръпки от студената вода, обграждайки я с топла защита.

— Тиа.

Името й се изплъзна от устните му като топъл мед.

Той протегна един загорял пръст и прокара линия от дясното й рамо до плътно стегнатото зърно на дясната й гърда. Тиа потръпна, въображаемата линия се впи като горящо клеймо в чувствителната й плът. Когато той хвана раменете й и я привлече към твърдото си тяло, тя би се заклела, че съединената им топлина караше водата около тях да се превръща в пара.

— Бен.

Неспособна да произнесе и две свързани думи, тя се стопи срещу него, не само заради утехата, която предлагаха ръцете му, но и за да утоли непоносимата жажда в себе си, жаждата отново да познае любовта на Бен. Когато Деймиън я беше отвел, тя се страхуваше, че никога повече няма да види Бен, че никога вече няма да познае неповторимата му любов.

Ръцете му се сключиха около нея, тялото му беше твърдо и горещо, космите на гърдите му докосваха гърдите на Тиа и й действаха съкрушително. Тя дори не се опитваше да се противопостави на предателската слабост, която я обземаше всеки път, щом се озовеше в прегръдките на Бен. Отдаде й се на драго сърце, доброволно, с крайно отдаване.

Тогава той започна да я целува. Сякаш я докосваше огън. Бузите, челото, брадичката… накрая устата. Тиа изпъшка и отвърна на целувките, вече забравила ледената вода. Тогава той я вдигна, без да обръща внимание на струйките вода, които се стичаха по тялото й, и я изнесе от водата под студения нощен въздух. Тиа потръпна, отчасти от студ, но най-вече от очакването, от страстта, която ги подтикваше.

Започна да трепери още по-силно.

— Студено ли ти е, скъпа? — Тиа кимна. Зъбите й тракаха, не можеше да говори. — Ще оправя това — каза той и й се усмихна.

Занесе я на приготвената постеля и легна до нея, завивайки и двама им с одеялата. Лудостта, която го беше овладяла, се засилваше, когато голямото му тяло обви нейното, а грапавата повърхност на дланите му я затопляше. Скоро Тиа пламна, кожата й стана толкова чувствителна, че докосването му я превръщаше в пламък. Устните му намериха гърдите й, стегнатите връхчета се затоплиха и станаха податливи под влажната топлина на устата му. Грапавият му език започна да описва мокри кръгове около щръкналите пъпки, да ги облизва нежно, а после продължи надолу до вдлъбнатината на пъпа й и по-нататък, към гнездото от медноцветни къдрици в основата на корема й.

Тиа сграбчи широките му рамене и изстена.

— Искам да те целувам навсякъде — прошепна настоятелно Бен. — Сега си моя, Тиа, само моя.

Дъхът й секна в ридание, когато пръстите на Бен я разделиха и проникнаха в копринената влажност. След няколко движения той сниши глава и на смяна на пръстите му дойде устата. Тогава езикът му я намери и я докара до див екстаз. Тя се опита да разбере думите му, но не можеше да диша, камо ли да мисли. Умелата му уста я водеше от връх към връх, все по-високи и по-високи. Точно преди тя да пропадне в бездната, той отново навлезе с пръсти в нея и я изпрати в един свят на чувствена наслада, толкова разтърсваща, че тя заби нокти в раменете му и изкрещя.

Той й даде само един миг почивка, за да преплува леко към действителността. Когато тя вдигна поглед към него, великолепните му очи бяха тъмни и тайнствено искрящи, а устата му блестеше от влагата на нейното удоволствие. Той сведе лице и Тиа, разбирайки какво възнамерява, извика:

— Не, не мога да издържам повече!

Бен само се усмихна. Този път устата му беше по-настоятелна — езикът, устните, зъбите я подлудяваха и я докарваха до нови върхове на екстаза. Ноктите й отново се забиха в плътта му, когато яростното удоволствие отново я връхлетя. Но преди да започне кулминацията й, той се надигна на колене и навлезе в нея, засилвайки невероятните усещания, които разтърсваха стегнатата й ножница и цялото й тяло. Трепет след трепет пробягваха през нея, докато не я хвърлиха в забрава.

Бен отметна глава и извика, когато настъпи собствената му кулминация. Тялото му се напрегна и експлодира, докато семето му изригваше горещи струи животворяща течност.

Те се отпуснаха с преплетени ръце и крака, дъхът им се смесваше, одеялото под тях беше мокро от потта им. И двамата знаеха, че бяха преживели нещо изключително, нещо, което малко хора успяваха да познаят в живота си, и потънаха в мълчание, докато се наслаждаваха на невероятната си страст и на това, което тя означаваше за бъдещето им. 4

— Спиш ли? — запита Бен, когато отново започна да диша нормално.

— Не — отвърна Тиа, пожелавайки да остане завинаги така преплетена с него, без нищо и никой да разваля щастието им.

— Гладна ли си?

Тя реши да му каже, че не е гладна, но куркането в стомаха й показа, че не е така. Бен се подсмихна и потупа деликатно закръгленото й седалище.

— Лежи тук, ще направя нещо за ядене.

— Ще ти помогна — каза тя, търсейки дрехите си, и се надигна, но Бен я бутна да легне.

— Не ставай, още не съм готов да ти позволя да се облечеш. Дяволитата му усмивка говореше по-красноречиво от всякакви думи.

— Ти си ненаситен — изпъшка Тиа, придърпвайки одеялото до брадичката си.

— А ти си по-страстна и по-изкусителна от всяка жена, която съм познавал.

— Познавал си много — отбеляза тя кисело.

— Няколко — призна той неохотно.

— Но не и такава, за която да си искал да се ожениш.

— Не, никоя такава.

Думите му засилиха убеждението на Тиа, че той няма намерение отново да й предложи брак. Последния път, когато я беше помолил да се омъжи за него „и тя му беше отказала, той си каза, че това ще е последният път, когато предлага брак на която и да било жена. Сериозно ли го беше казал? Нещата се бяха променили, защото тя беше принудена да отклони предложението му, но сега вече нямаше съпруг, за когото да се безпокои. Щеше ли обаче Бен да изпитва пак такива чувства? Или сега, след като тя вече беше свободна, той щеше да реши, че вече не иска съпруга? Загледа в нямо възхищение как той се вмъква в панталоните си, запалва огън, пече месо и прави чай. Пламъците обагряха торса му в бронзови искрици, подчертавайки внушителната ширина на раменете му и силата на стройната му талия и хълбоци. Той беше най-красивият мъж, когото някога беше виждала, и тя го обичаше.

Започнаха да се хранят мълчаливо. Очите на Бен не слизаха от лицето й, освен ако не се насочваха към мястото, където одеялото едва прикриваше дръзката издутина на гърдите й. Щом тя се нахрани до насита, той взе чинията от ръката й, угаси огъня, свали панталоните си и се мушна в постелята до нея. Тялото му до кръста беше студено, макар че той едва ли го съзнаваше, докато приготвяше храната, и Тиа се дръпна от вледенената му кожа. Но той скоро се стопли и кожата й започна да тръпне, този път не от студ. Определено не от студ.

— Искам те отново, скъпа — прошепна той срещу устата й. Дъхът му бе топъл, гласът преизпълнен с копнеж. — Не мога да ти се наситя. Когато Деймиън те отведе, помислих, че съм те загубил завинаги. Тогава реших да го последвам и да те отнема от него, ако се наложи — и със сила.

— Щял си да ме отнемеш от Деймиън? Със сила?

— Ако се беше наложило — да. — Гласът на Бен беше изпълнен с решимост. — Бях готов да тръгна за Сидни, когато той се появи на прага ми и заяви, че си избягала. Това означаваше, моя малка решителна вещице, че си поела нещата в свои ръце.

— Знаех какво е намислил Деймиън за мене и по-скоро бих умряла, отколкото да се върна с него в Англия. Не можех да го приема като свой законен съпруг, след като ти… след като ние… просто не можех да бъда интимна по този начин с никой друг мъж.

Думите й породиха прилив на неподозирана радост във вените на Бен. Но и необяснимото усещане, че съдбата им се присмива.

— По дяволите, скъпа, и аз изпитвам същото. Не можех да понеса мисълта, че Деймиън — или който и да било друг мъж — те докосва по същия начин като мене. Не съм и мислил, че ще искам да убия някого така, както исках да премахна Деймиън. По принцип не съм склонен към насилие.

— Сега съм вдовица.

Думите й като че ли подействаха отрезвяващо на Бен.

— По дяволите Деймиън. Получи това, което заслужаваше. И ти сега си там, където ти е мястото, в ръцете ми. Ти си една свадлива малка вещица с мръсна уста и уличен език, които изскачат точно в най-неподходящия момент, но успях да те опитомя. Сега замълчи и ме остави да те любя така, както заслужаваш.

— Мръсна уста ли казваш? — запита Тиа, минавайки без усилие към уличния език. — По-добре си вземи думите назад, че иначе ще седиш на красивия си задник и ще си държиш разбитото чене.

Бен изглеждаше изумен за момент, после избухна в дрезгав смях. След миг смехът му замря и веселостта изчезна, когато сивите му добиха цвета на пепел, изпълнени с желание, и той сведе глава. В мига, когато устните му докоснаха нейните, Тиа се понесе по една бавна спирала в света на непрестанно експлодиращи удоволствия, свирепа страст, жестоко желание… и любов. Най-вече любов, макар и едностранна.

Стигнаха Сидни на следващия ден. Докато Тиа попълваше печално оскъдния си гардероб в местния магазин, Бен отиде в правителственото здание и съобщи за смъртта на лорд Феърфийлд, причинена от разбойници. Един от местните магистрати щеше да отплава за Англия след няколко дни и обеща да съобщи на съответните власти, за да се погрижат огромното му имущество да бъде законно разпределено. По настояване на Бен чиновникът го осведоми, че според английския закон, ако имуществото не е обект на завещание, по-голямата част от него се пада на вдовицата на Феърфийлд. Най-малкото, тя щеше да си получи обратно зестрата, която в случая на Тиа беше доста голяма. Той разказа всичко това на Тиа, след като нае две отделни стаи в новия хотел, за да пренощуват там, понеже нямаше време да се върнат още същия ден в имението Пенрод.

— Не искам нищо от имуществото на Деймиън — каза Тиа, когато седнаха да вечерят в трапезарията на хотела.

— Сигурна ли си? — запита Бен. — Помисли, преди да решиш. Можеш да станеш много богата жена.

Тя се втренчи в него, без да отговори. Питаше се какво ли мисли той. Дали не иска тя да се върне в Англия, за да предяви претенции към имуществото на Деймиън и да’ го остави свободен? До момента не беше станало дума за брак; Бен дори беше взел отделни стаи за през нощта. Тя си зададе и този въпрос и внезапно изтърси:

— Защо си взел две стаи?

— Заради приличието — отвърна той.

— Живях с тебе месеци наред и приличието май не те безпокоеше тогава.

Бен се изчерви.

— В града е различно. Какво правим в имението Пенрод не е ничия работа.

— Разбирам — каза Тиа, без изобщо да разбира. Донякъде двусмисленото му изявление само я обърка.

— Това, че съм взел две стаи, не означава, че ще ползваме и двете — продължи той. — Приключи ли с вечерята?

Тиа кимна, когато прилив на внезапна горещина нахлу във вените й. Заболя я, като си помисли, че всичко, което Бен трябва да направи, е да й даде знак и тя ще падне драговолно в ръцете му. Кога беше загубила собствената си самоличност, желания, гордост? Отговорът я зашемети. Когато беше срещнала Бен, разбира се. Той я беше отвел точно там, където я искаше, в леглото си, беше го направил акуратно, без да прибягва към брак. Очевидно вече не изпитваше потребност да се ожени за нея и смяташе да остане верен на клетвата си да не се жени. И все пак, макар да знаеше всичко това, тя тръгна след него на излизане от трапезарията и го последва в стаята му. По-късно, след като се беше любил нежно с нея, тя се опита да си представи живота без него. Картината, която се представи пред въображението й, беше скучна, безрадостна и мрачна като самия ад.

На следващия ден те отпътуваха за имението Пенрод и Тиа с изненада установи колко се радва, че ще види овцевъдната ферма. Ако някой й беше казал, докато живееше на улицата в Лондон, че ще бъде доволна да живее в уединена овцевъдна ферма в една дива страна, тя щеше да му се изсмее в лицето. Подозираше, че задоволството й има нещо общо с Бен Пенрод, а не със самото място. Щеше ли задоволството й скоро да бъде разбито?

— Ще съобщя на Деър и Робин — каза Бен, когато пристигнаха. — Те много се тревожеха за тебе.

— Робин? Твоят приятел? В Парамата ли е?

— Не ти ли казах? Робин, Кейт и малката Моли дойдоха в деня, след като Деймиън те отведе. Разказах им всичко. Бяха дошли да празнуват сватба.

— Сигурно са били разочаровани да научат, че булката е омъжена за друг — изрече Тиа с хитра усмивка.

Бен не обърна внимание на закачливата й забележка.

— Кейт много скоро ще роди второто си дете. Робин искаше тя да бъде сред приятели, когато дойде време да роди.

— Тук ли са? В имението Пенрод?

— Не, гостуват на Деър и Кейси. Защо не се разположиш, а аз ще отида у Деър и лично ще им съобщя добрата новина. Сигурно ще дойдат с мене, за да се уверят, че си добре.

Тиа се усмихна. Харесваше й да бъде част от такова сплотено семейство като Пенрод, но знаеше, че рано или късно нейният балон ще се спука.

— Мога да си взема гореща вана.

— Да остана да ти изтрия гърба?

Тя изтълкува съвсем вярно хищната му усмивка, осъзнавайки, че най-вероятно ще свърши по гръб, ако Бен остане, за да й помогне да се изкъпе.“

— Ако семейството ти толкова се тревожи, както казваш, по-добре върви веднага. Освен това, мога и сама да си изтрия гърба. Правила съм го години наред.

Разочарован, но разбирайки, че тя има право, той я привлече в прегръдките си и положи властна целувка на изкусителните й червени устни. Целувката му стана по-дълбока и Тиа отвори уста за езика му, докато ръцете му се плъзваха към твърдите кълба на седалището й. Докато езикът му я дразнеше и предизвикваше, той я държеше плътно до разпалената твърдост на члена си, за да й даде възможност да почувства топлината и твърдостта му срещу корема и между краката й. Тя внезапно се откъсна задъхана, с широко отворени сини очи.

— По дяволите, Бен Пенрод, изнасяй си задника оттука, преди да е станало твърде късно и да съм се озовала по гръб с вирнати крака!

За моментът Бен изглеждаше изумен, после се подсмихна и накрая се разсмя гръмогласно. Точно когато мислеше, че е опитомил малката дива котка, тя се промени пред очите му в уличното създание, каквото представляваше, когато я беше открил. Животът с Тиа никога нямаше да бъде скучен, осъзна той, нито пък предвидим! От устата й можеха да капят медени думи на най-благозвучен английски, но само след миг би могла да започне да изригва ругатни и проклятия на най-долен уличен език. Уличница или изтънчена дама — какво представляваше Тиа Феърфийлд? И двете, или нито едно от тях? Но имаше ли значение? За добро или за лошо тя беше негова. Те не се нуждаеха от законови формули, за да се свържат. Или от измислени фрази за безсмъртна любов. Онова, което беше помежду им, стигаше по-дълбоко от простите думи и фрази.

— Печелиш, малка вещице — засмя се Бен, тупвайки я отзад, когато тя се обърна. — Изкъпи се спокойно сега, но нощта е моя.

След три часа той се върна в имението Пенрод. С него бяха Деър, Кейси, Робин и Кейт. Точно както беше предсказал, нищо не можа да им попречи да тръгнат с него за имението Пенрод, за да посрещнат завърналата се Тиа. И тъй като Робин и Кейт още не се бяха запознали с нея, те нямаха търпение да се срещнат с жената, която така беше омаяла въображението на Бен. Децата останаха с прислугата, защото Кейси реши, че няколко палави деца в този момент ще ги разсейват прекалено много.

Тиа не се виждаше никаква, когато пристигнаха. Изтощена от пътя от Сидни и възхитително отпусната от горещата вана, тя се беше изтегнала на леглото, за да си почине няколко минути. Това беше преди повече от два часа. Когато Бен я намери заспала, реши да не я буди. Вместо това седна заедно с гостите в приемната и всички започнаха да говорят за Тиа и необикновената й съдба.

Най-напред Бен им разказа всичко, което се беше случило от момента, когато беше влязъл в разбойническия лагер.

— По дяволите, приятел, можеше да те убият — укори го Робин. — Трябваше да вземеш някого със себе си. Големия Джон и Лизи дойдоха с нас, а ти знаеше колко е хубаво човек да го има край себе си, когато му потрябва.

— Той нали не се забърква в неприятности? — запита Бен помоли, осведомен за миналото на Големия Джон, за спречкванията му със закона и годините като разбойник.

— Държи се толкова добре, че се надявам присъдата му да бъде отменена. Присъдата на Лизи вече е отменена и те искат да се оженят. Смятат да се установят на обединените си правителствени участъци, общо шестдесет акра, на запад от Батхърст.

— Кой да повярва? — изрече Кейси. — Лизи и Големия Джон. Надявам се тя да разбира, че си е намерила добър мъж. Той спаси някога Кейт и мене, а и винаги е бил добър приятел през всичките тези години. Радвам се, че най-накрая е намерил щастието.

— Сега, след като съпругът на Тиа е мъртъв, тя е свободна и може да се омъжи — каза Деър, подхващайки темата, която дотук всички деликатно бяха избягвали. Той ясно съзнаваше, че брат му не иска да се жени, и искаше да поговори открито за това.

— Да, сигурно — съгласи се неохотно Бен.

— Е — намеси се Кейси, — кога е сватбата?

Тиа спря пред вратата на приемната. Беше се събудила преди малко от гласовете, които достигаха до горния етаж. Беше оправила дрехите си и беше стигнала до вратата на приемната тъкмо навреме, за да чуе Кейси да задава въпроса за сватбата. Заслуша се, за да чуе отговора на Бен, тялото й се напрегна, а сърцето заби уплашено. Усети паника, когато осъзна, че ще чуе истината за чувствата на Бен към нея.

— Ние с Тиа нямаме нужда да се женим, за да бъдем щастливи — заяви Бен с твърдо убеждение.

— Веднъж й предложи — напомни му Деър.

— В действителност, предложих й три пъти — призна плахо Бен.

Робин извика радостно:

— Знаех си, че това ще се случи някой ден. Любовта си има начин да ни овладее, когато най-малко я очакваме. — И той отправи нежен поглед към Кейт. — Кейт и Моли със сигурност ме промениха.

— Не съм казвал, че ще моля Тиа да се омъжи за мене — възрази Бен. — Тя вече каза, че не иска да се връща в Англия, за да предявява претенции към имуществото на съпруга си, така че не виждам причина да не си останем точно както сме сега.

— Тя казвала ли е, че не иска да се омъжва за тебе? — запита Кейт, предлагайки свое мнение по въпроса. — Не я познавам, но съм склонна да се обзаложа, че би приела предложението ти. От това, което Кейси ми каза, Тиа е много практична жена, която, изглежда, знае какво иска.

— Така е — съгласи се Деър, разочарован и ядосан от непреклонността на по-младия си брат. — Като глава на семейството искам да постъпиш както е редно към Тиа. Ти вече съсипа репутацията й, като я държеше тук, в имението Пенрод, въпреки че тя беше омъжена за друг.

— Чакай, Деър, нямах представа, че е омъжена, когато я доведох в Австралия. И ако си спомняш, казах, че съм й предлагал брак, и то не един път. Сега вече това не изглежда необходимо или дори уместно.

— Да не би да искаш да кажеш, че не я обичаш? — запита меко Кейси. Тя искаше да стигне до сърцевината на проблема.

Бен се изчерви.

— Не съм казвал това.

— Тогава значи я обичаш — възкликна триумфално Кейси.

— Не знам какво е да изпитваш любов, но съм много привързан към Тиа.

— Достатъчно, за да се ожениш за нея? — запита Деър. Вече започваше да се ядосва не на шега, дощя му се да набие малко акъл в главата на инатливия си брат. Робин беше готов да се присъедини към него.

— Аз… по дяволите, Деър, да не би да ми заповядваш да се оженя за Тиа?

— Надявах се да не се стига дотам. Ти си почтен мъж, Бен, татко е възпитал и двама ни да различаваме правилното от неправилното. Забрави проклетата си гордост, забрави, че обстоятелствата са накарали Тиа да отклони досегашните ти предложения, и не забравяй, че тя си няма никого освен тебе и нашето семейство, на когото да разчита.

— Никога няма да я изоставя! — възрази разгорещено Бен.

— Тогава се ожени за нея.

Пълна тишина овладя стаята когато четири чифта очи се впиха безпощадно в Бен.

— Много добре, ще уредя незабавно сватбата — прие той възможно най-доброжелателно.

Строгото изражение на Деър незабавно се смекчи. Той знаеше, че може да разчита на Бен да понесе отговорността си. Кейси плесна с ръце в искрена радост, а Робин и Кейт размениха погледи, в които се четеше безрезервно одобрение. Но Тиа, застанала пред вратата на приемната, мислеше другояче. Не искаше мъж, който да смята брака като последно средство. Скривайки разочарованието си зад ярка усмивка, тя влезе грациозно в приемната, за да приветства гостите. Гнева си щеше да запази за Бен, когато останеха насаме.

Гостите не останаха дълго. Само колкото Тиа да се запознае с Робин и много бременната Кейт, която тя веднага хареса, и да се осведоми за състоянието на здравето й. Заминаха си преди вечеря, защото бяха обещали на децата, че ще се върнат навреме, за да вечерят заедно с тях. Деър изгледа изпитателно Бен, преди да си тръгне, и едва забележимото му кимване не остави никакво съмнение в мисълта на Тиа какво се опитва да му каже Деър.

— Най-после сами — ухили се Бен, обръщайки се към Тиа. — Какво мислиш за Робин и Кейт?

— Харесват ми — изрече искрено Тиа. — Изглеждат точно както ми ги описа.

— Чакай само да видиш малката Моли, тя е възхитителна.

— Обичаш ли децата? — запита Тиа.

Не си спомняше Бен някога да е изказвал мнението си за децата.

— Обичам деца, когато са на други хора — изрече предпазливо Бен. — Понеже не съм мислил за брак, не съм мислил и за свои деца. — Погледна внимателно към Тиа, спомняйки си ултиматума на Деър. — Но няма да ми е неприятно да имам деца, ако някога се оженя.

Тиа не каза нищо. Тишината стана още по-плътна.

— Тиа… трябва да поговорим.

— Уморена съм, Бен, не може ли да почака? Искам да си легна.

— Да си лягаш ли? Не си ли гладна? Сигурно добре си си поспала днес следобед.

— Много добре, Бен, най-напред вечеря, после ще говорим, ако смяташ, че е необходимо.

— Няма да съжаляваш, скъпа — обеща Бен.

Усмивката му накара сърцето й да забие като лудо. Той си беше такъв обаятелен дявол, който умееше да разтуптява женските сърца. Но тя трябваше да се овладее. Не искаше мъж, който да има нужда да му се напомня, че е редно да направи предложение за брак.

Тя побърза да се нахрани, но така и не вкуси яденето както трябва. Когато бутна чинията си настрана, Бен стана и двамата влязоха в приемната, затваряйки вратата зад себе си. Макар че прислужниците бяха в другата част на къщата, те не искаха досадни прекъсвания.

— Какво толкова важно има, Бен? — запита Тиа, когато се настаниха един до друг на дивана.

Бен взе ръката й в своята голяма, загоряла длан, обърна я и положи нежна целувка в средата на дланта й.

— Искам да се оженим, Тиа, в най-скоро време.

— Защо?

Бен изглеждаше озадачен.

— Защо ли? Защото… защото… по дяволите, защо повечето мъже искат да се оженят?

— Обичаш ли ме?

— Достатъчно често съм ти казвал, че държа на тебе. Обичам да се любя с тебе, това не е ли достатъчно? Бях ти първият мъж и се надявам да бъда и последният. Искам да бъдеш завинаги с мене.

Думите идваха леко на устните му. С шокираща яснота той осъзна, че говори абсолютно сериозно. Не лъжеше; без Тиа животът щеше да бъде скучен и безсмислен. Нямаше нужда Деър или Робин да му заповядват да се ожени за Тиа. Внезапно, болезнено осъзна, че винаги е искал това повече от всичко друго в живота си. Искаше го със свирепа жажда, която му отнемаше дъха. Вече нямаше значение, че беше предлагал брак на Тиа цели три пъти, или двадесет пъти, би го правил отново и отново, докато тя не станеше само негова. Беше на път да изрече това стряскащо разкритие, когато лицето на Тиа се намръщи жестоко.

— Ти си един проклет лъжец! — извика тя. — Не искаш да се жениш за мене или за която и да било друга. Искаш ме по гръб с отворени крака, за да ти угаждам, не за друго. Чух какво ти каза орат ти и няма да се омъжа за тебе. Не знаеш какво е любов. Не можеш да различиш задника си от дупка в земята!

Бен зяпна в ням протест. Избухването на Тиа му беше отнело дар слово и го беше оставило съвършено смаян. Жени! Никога нямаше да ги разбере. Най-малко пък Тиа.