Смела любов

2

Смутено изражение се настани на лицето на Бен, когато се втренчи в меките бели полукълба на седалището на Тиа. Изведнъж му се стори, че последното, което би искал да направи, беше да нарани това момиче. Можеше да е крадла и курва въпреки младостта си и независимо че отричаше, но той нямаше сърце да я нарани повече, отколкото животът вече я беше наранил. Извъртайки глава, Тиа отвори очи и го прониза с открито пренебрежителен поглед. Когато първият удар не дойде, тя си пое дъх на пресекулки. После Бен внезапно се изправи и тя се търкулна от скута му. Без да погледне към нея, той бързо се отправи към вратата.

— Ще помогна на Джийвърс да внесе топлата вода. — Гласът му беше нисък и учудващо притеснен, но без да разкрива нещо от причините да промени решението си.

Тиа едва има време да се вдигне от пода, преди Бен да се върне с Джийвърс; двамата носеха по една кофа с вода. Донесоха по още няколко кофи и когато ваната се напълни, Джийвърс дискретно излезе от стаята, затваряйки леко вратата след себе си.

— Събличай се и влизай във ваната — нареди рязко Бен.

— Ами, как не! Не и ако ме гледаш.

— Виждал съм деца и преди — отвърна сухо Бен.

Лицето на Тиа стана тъмночервено под мръсотията.

— Няма да се събличам пред мъж.

Бен изсумтя презрително.

— Много вероятно е не само да си се събличала пред мъже — подметна той сурово.

Стиснала юмруци, Тиа се хвърли към него.

— Вземи си думите назад, арогантно копеле такова!

Избягвайки умело нападението, Бен хвана китките й.

Дългите й сребристи плитки проблеснаха под светлината на лампата и за един миг Бен се усети обзет от тайнственото чувство, че целият му живот ще се разпадне. Има граници на времето, граници на това, което човек може да извърши в живота, и граници на късмета, и Бен усети, че късметът го е напуснал.

Тиа го изгледа с безмълвна войнственост. Беше толкова висок, че тя се плашеше от ръста му, а от мига на първата им среща беше възненавидила неговата арогантност и възмутителното му настояване веднага да му се подчинява. По-черна от гарваново крило, дългата му коса се спускаше по широките рамене в явно незачитане на условностите. Плътни вежди се извиваха над пронизителните сребристосиви очи, които разкриваха противоречията в характера му по-добре от красивото му лице, финия нос или чувствената извивка на устата над твърдата, енергична брадичка. Тиа трепна под погледа на Бен, засенчен от тежките клепачи, и усети нещо странно и непознато да се раздвижва у нея.

Възцари се напрегнато мълчание, докато двамата се мереха с очи. Бен пръв отмести поглед.

— Много добре, ще изляза. Но ако не си във ваната, когато се върна, лично ще смъкна тия мръсни парцали от тебе.

Той се извърна рязко и излезе от стаята.

Щом Бен излезе, Тиа погледна с копнеж към ваната. Не помнеше откога не се е къпала в истинска вана. В последните няколко години трябваше да се оправя с бегло измиване или случайни топвания в реката, когато времето позволяваше. Погледна със съмнение към вратата, питайки се колко време има, преди да се върне Бен, и дали наистина ще я съблече, ако не се подчини на желанието му. Със сигурност изглеждаше способен да направи това, което беше обещал. Решавайки да не подлага отново на изпитание избухливостта му, Тиа бързо се съблече, хвърляйки мръсните си дрехи настрана, и се вмъкна във ваната. Беше божествено.

Вземайки ароматния сапун и кесията за баня, оставени на ръба на ваната, тя направи гъста пяна и въздъхна блажено, когато усети как кожата й се успокоява. Чувстваше се чудесно. Къпането беше разкош, когато нямаше много възможности за това. След като кожата й стана чиста и розова, тя се зае с дългата си руса коса. Два пъти я насапуниса и я изплакна, преди от нея да потече чиста вода. После я изми отново, за всеки случай. Еднооката Берта много пъти беше заплашвала да отреже разкошните й плитки, но Тиа всеки път беше съумявала да отклони тази заплаха. Само това беше останало да й напомня за живота, който някога беше водила, за живота, който доброволно беше изоставила заради свободата.

Тъжната истина беше, че качеството на свободата, която беше спечелила, беше само малко по-добро от това, от което се беше отказала. Но поне беше свободна да ходи където си иска. И животът на улицата не беше толкова отвратителен, колкото онзи, от който беше избягала. Допреди да срещне Бен Пенрод, който заплашваше да отнеме свободата й. Полагайки глава на ръба на ваната, Тиа се отпусна още по-дълбоко в успокояващата вода. Затвори очи, мечтаейки за времето, когато ще може пак да се разхожда из по-приличните квартали на Лондон, без да се тревожи, че ще бъде намерена и върната към… Не, няма да мисли за това, закле се тя с твърда решимост. Някак си щеше да избяга от Бен Пенрод и да се върне към живота, с който вече беше свикнала. Нима Еднооката Берта не казваше, че редовното къпане е вредно за здравето?

Бен стоеше лениво на вратата, подпрял широкото си рамо на рамката, с ръце, кръстосани на масивните му гърди. Питаше се какво ли замисля Тиа. Очите й бяха затворени, главата й почиваше на ръба, русата й коса падаше чак до пода. Една ръка, удивително мека, почиваше облегната на ръба на ваната. Вода се спускаше от пръстите й и Бен не можеше да откъсне поглед от удивително пълните извивки на гърдите й, чиято горна част се виждаше под пяната. Беше разбрал, че тя не го е чула да отваря вратата, иначе щеше да му се озъби, затова той остана неподвижен, наслаждавайки се на изкусителната гледка.

— Ако си свършила с банята, Джийвърс ще ти донесе нещо за ядене.

Очите й се отвориха и тя се спусна още по-надолу в мръсната вода.

— Ка… какво правиш тука? — изфуча тя възмутено.

— Това е моята къща и стаята ми. — Той влезе в стаята, забеляза кърпата, метната на един стол, и я взе.

Приближавайки се към ваната, я протегна към Тиа.

— Ако не искаш Джийвърс да те гледа във ваната, предлагам да излезеш сега.

Тиа я посегна към кърпата, но Бен я задържа далече от нея. Тя се отпусна пак във водата.

— Няма да изляза, докато не се махнеш.

Колко лесно е да раздразниш това дете, помисли Бен, внезапно отвратен от постъпката си. Не му беше присъщо да се държи жестоко с деца. Не че Тиа беше невинно младо същество, непривикнало на такова държание. Тя беше джебчийка, крадла и само господ знае още какво. И все пак, разсъди той, нищо няма да му стане, ако намери искрица благородство за нея в сърцето. С надеждата, че ще й намери дом, където ще я научат на добри обноски, подобаващи на млада дама. При добра подготовка би могла дори да стане камериерка или гувернантка.

— Излизай от ваната, Тиа. Ще се погрижа за огъня, докато се увиеш в хавлията.

Оставяйки хавлията на пейката до ваната, Бен се извърна, за да разбута огъня в огнището. Тъкмо хвърляше още дърва в пламъците, когато чу глухо тупване и пронизителен вик. Извърна се рязко и стреснато видя Тиа просната на пода до ваната.

Без да забележи локвата вода, която беше капала от краищата на пръстите й, тя беше стъпила точно в нея и се беше подхлъзнала на мокрия, силно излъскан под. Кракът й беше излетял напред и тя беше паднала. Главата й се беше ударила в ръба на ваната и тя почти беше изпаднала в безсъзнание.

Гледката на Тиа, простряна във великолепната си голота, остави Бен занемял. Кожата й беше цялата розова и бяла, блестяща от къпането. Тя лежеше сред облак руса коса, която блестеше като лунен лъч под отблясъците от огнището. Краката й бяха дълги и стройни въпреки ниския й ръст. Талията й беше невъзможно тънка, разширявайки се в приятно заоблени хълбоци. Тя беше слаба, като че ли пропуснала много яденета, но когато очите на Бен се впиха в пълните й, украсени с коралови зърна гърди, му стана ясно, че не е детето, за каквото я беше сметнал. Свеждайки поглед към женствения триъгълник между бедрата й, той усети как слабините му реагират силно, когато забеляза, че къдриците, увенчаващи хълмчето й, са много по-тъмнозлатисти от сребристата коса на главата й.

— По дяволите, та ти не си никакво дете!

Разтърсвайки глава, сякаш за да я освободи от някакви паяжини, Тиа се опита да се надигне, намирайки усилието твърде голямо, и се отпусна със стон на пода. Странно измъченият звук накара Бен да раздвижи замръзналите си крайници. Шок беше единствената дума, за която би могъл да се сети, за да опише как се беше почувствал, когато беше открил, че Тиа е млада красавица с разцъфнала женственост. Тялото й беше великолепно оформено, а лицето й невъобразимо прелестно! Имаше лице на ангел, прасковено-сметанен тен под мръсотията, която беше отмила. А очите й! Те имаха най-невероятния синьозелен оттенък, който Бен някога беше виждал. Подобни на скъпоценности, обрамчени с невероятно дълги златисти мигли, разположени под деликатни дъгообразни вежди със същия ярък цвят като миглите. Как не беше успял да забележи тези пълни, нацупени устни, запита се той. Или кожата, толкова мека и кадифена, че закопня да я докосне?

— Удари ли се?

Гневът на Тиа пламна, когато видя, че Бен се е втренчил в нея почти благоговейно. Това никак не й хареса. Тя се вбеси и му се нахвърли като разярена тигрица.

— Проклет извратен тип, престани да ме зяпаш! Не съм по-различна от другите жени.

Бен се намръщи, вдигна хавлията, наметна голото тяло на Тиа и й помогна да се изправи.

— Имаш да даваш някои обяснения, млада госпожице.

— Какви обяснения? — избухна Тиа, загръщайки се в хавлията. — Казах ти, че не съм дете, но ти не ми повярва.

— По дяволите. Като си такъв дребосък, какво да си помисля? Освен това, трудно ми е да повярвам, че една млада жена може да говори така неприлично. На колко си години?

— Казах ти, на осемнайсет.

— Почти дете — измърмори Бен презрително.

Поради някаква неизвестна причина не искаше да мисли за малката свадливка като за голяма жена. Само за часове късметът му се беше преобърнал — от лош към още по-лош. Да намери дом за едно дете — както и да е, но какво, по дяволите, ще прави с една жена?

Джийвърс влезе с храната, поръчана от Бен, и сложи край на разговора, поне за момента. Но в мига, когато прислужникът остави подноса на масата и излезе, Бен отново поиска отговори.

— От колко време живееш на улицата?

— Достатъчно.

— Какъв отговор е това?

— Виж, ваша милост, може ли да ям? Яденето ще изстине, а коремът ми курка.

Бен изскърца със зъби в едва сдържан гняв.

— Не ме наричай ваша милост. Казвам се Бен. Хайде, яж, Тиа, ще почакам.

Нямаше нужда от втора покана. Грабвайки вилицата, тя се нахвърли на храната със стръв, която сепна Бен. Бедното момиче сигурно е гладувало, помисли той в пристъп на съжаление, което доста го изнерви. Загледа вцепенен как тя тъпче храната в устата си със смайваща скорост. Когато в подноса не остана нищо, тя се отпусна назад и въздъхна с очевидно задоволство.

— Може ли сега да си легна, ваша… Бен?

Втренчи се с копнеж в леглото. Не беше спала в легло по-отдавна, отколкото би искала да си припомни — в истинско легло, с дюшек от пера, който изглеждаше толкова мек, че да потъне в него. Жалко, ако не може да го използва, помисли тя, отвръщайки поглед.

— Когато му дойде времето — отвърна непреклонно Бен. — Грубият ти говор и ужасният речник ме карат да повярвам, че си израснала в най-ужасните коптори на Лондон. Винаги ли си живяла в такива невъзможни условия?

Болезнено изражение се разля по красивите черти на Тиа, хипнотизирайки Бен. Красотата й така го омая, че му беше трудно да повярва, че не я е забелязал веднага. Чертите й бяха деликатни, не груби или криви, както би очаквал от улично дете. Какво си мисли, запита се той. Имаше моменти, когато дълбоките й чувства изплуваха на повърхността и разкриваха повече, отколкото би желала. Като сега. Бен би се заклел, че тя крие нещо от него. Нещо, което би могло да промени хода на живота й.

— И аз мога да говоря като тебе — изрече Тиа с тихо достойнство.

— Какво? Какво каза?

— Чу ме добре. — Тя заговори с добре модулиран тон, без никакви следи от жаргон и грубост. — Не ми е добре и се уморих да те слушам как ми се подиграваш.

Бен зяпна, смаян от току-що чутото.

— Коя си ти, по дяволите?.

— Тиа. А ти кой си?

— Може да си си прочистила езика, но все пак си оставаш цапната в устата малка уличница — каза Бен с отвращение.

Тиа изфуча сърдито.

— Не съм никаква уличница! Как се осмеляваш да ме съдиш, когато не знаеш нищо за мене?

— Защо не ми кажеш? — предложи Бен с по-мек тон. — От кого си се научила да говориш така? И ако наистина имаш образование, защо живееш на улицата и си вадиш хляба, като обираш хорските джобове?

Очевидно Бен не задаваше правилните въпроси, защото синьозелените очи на Тиа станаха твърди като камък и устата й се стегна.

— Не е твоя работа.

— Само искам да ти помогна — осмели се той, когато разбра, че тя няма намерение да го осветли.

— Нямам нужда от помощта ти — настоя тя упорито.

— Ако съдя от това, с което се занимаваше допреди няколко часа, бих казал, че имаш нужда от цялата помощ, която можеш да получиш. Бягаш ли от някого? Може би от родителите си?

Тиа замръзна. За един кратък момент изглеждаше като хванато в капан животно.

— Казах ти вече. Нямам родители. Умряха много отдавна.

— По дяволите, Тиа, как да реша кое е най-доброто за тебе, когато ти непрекъснато блокираш усилията ми?

— Остави ме да си ида. Обещавам никога повече да не ме видиш, ако ме пуснеш сега.

— Не мога да го направя — изрече полека Бен. — Под цялата тази мръсотия, която покрива лицето ти, и под тези раздърпани дрехи, които скриват тялото ти, ти си една красива млада жена. Не мога да те изхвърля на улицата, за да продължиш този престъпен живот. Един ден някой ще открие, че не си момче, и тогава какво? Готова ли си да се справиш с това? Ще станеш ли проститутка, ако вече не си, ще използваш ли тялото си, за да си изкарваш прехраната?

— Нямам намерение цял живот да бъда джебчийка. Когато дойде време, ще… ще разбера — довърши тя неумело, не желаейки да каже нищо повече. — Няма нищо, с което ти или друг да може да ми помогне.

— Опазил ме господ от такива упорити, независими и бодливи жени — измърмори неясно Бен.

— И мене от такива арогантни, любопитни мъже — отвърна кисело Тиа. — И откъде да знам, че наистина искаш да ми помогнеш? Не знам нищо за тебе. От това, което знам за мъжете, те са надменни, непоносими грубияни, които искат жената само да им се подчинява. Не ги интересуват чувствата на жената, стига тя да им служи както поискат. Повечето мъже са жестоки, груби животни.

Боднат от предубедената тирада на Тиа, Бен се изкуши да изхвърли малката свадливка обратно на улицата, където очевидно й беше мястото. Но не можеше да го, направи. Независимо дали й харесваше или не, той беше твърдо решен да й помогне да намери друг начин на живот.

— Винаги ли си имала толкова ниско мнение за мъжете? Или говориш специално за мене?

— Ако обувката се хваща… — отвърна тя с леко лукавство в гласа.

Бен въздъхна, толкова ядосан от тази малка вещица, че му се дощя да я разтърси здравата, докато не се върне здравият й разум.

— За твое сведение съм уважаван овцевъд от Нов Южен Уелс, Австралия. И както вече споменах, казвам се Бен Пенрод. Ние с баща ми притежаваме и управляваме — доста успешно, бих добавил — имението Пенрод на река Хоксбъри. Имам брат Деър, снаха Кейси, двама племенници и една племенничка. Дойдох в Англия на почивка.

Тиа не каза нищо, проучвайки Бен през полуспуснатите си клепачи. Честно казано, не знаеше какво да го прави. Не познаваше благородниците, защото дълго време беше живяла сред крадци и всякаква измет. А преди това, от дванадесетгодишна беше пратена в провинцията, където беше живяла почти забравена. Бяха я довели само веднъж в Лондон и това беше денят, когато завинаги се беше разделила с живота, за който беше родена. Доколкото знаеше, никой от приятелите на майка й и баща й днес не би я познал. Освен един.

Нещо у Бен я смущаваше. Той беше твърде красив, твърде мъжествен и тя се чувстваше застрашена от самото му присъствие. Беше сигурна само в едно — трябваше скоро да напусне къщата му. Само като го гледаше, това събуждаше у нея емоции, които не беше знаела, че съществуват. Непознати чувства, които караха тялото й да реагира по странен начин. За първи път в живота си ясно осъзнаваше присъствието на един мъж така, както никога досега, и не беше сигурна, че това й харесва.

Очите й се плъзнаха по гърдите му, отбелязвайки с тревога невероятната ширина на торса му, начина, по който раменете му обтягаха фината материя на жакета, а после спусна поглед по тясната му талия и стройните хълбоци. С непозволена наслада тя продължи да оглежда мускулите на бедрата и онази част от него, която беше предизвикателно сексуална. Очите й се вдигнаха нагоре, когато доловиха несъзнателната му реакция на дръзкото им пътуване по високата му метър и деветдесет фигура.

— Харесва ли ти това, което видя? — проточи Бен. Гласът му бе изпълнен с ленив хумор, което накара Тиа да осъзнае колко дръзко го е оглеждала. — Предполагам, че промяната на позициите е честна игра, защото видях много повече от тебе, отколкото ти от мене.

Силна червенина обагри бузите и шията на Тиа.

— Сега кой се държи грубо?

— Ако мислиш да ме съблазняваш, губиш си времето. Вече имам повече неприятности с жените, отколкото ми трябват.

— Проклет да си! — изкрещя Тиа, връщайки се към уличния език. — Проклето копеле такова! Няма да седя да те слушам как ме обиждаш.

Тя скочи, притискайки плътно кърпата около себе си, докато трескаво търсеше дрехите си.

— Никъде няма да ходиш — изрече твърдо Бен. — Не и преди да реша какво да правя с тебе.

— Не можеш да ме държиш тук против волята ми — нападна го предизвикателно Тиа.

— Мога и ще го направя. В ръцете си ми. Хванах те да ми вземаш парите. Властите много ще се зарадват, ако човек като тебе се махне окончателно от улиците. Сега ще те оставя, да си помислиш за престъпленията си и за наказанието. Междувременно вземи да поспиш, защото утре ще продължим този разговор. — Той стана, за да излезе, внимателно вдигайки от пода мръсните й дрехи, като ги задържа по-далече от себе си, сякаш го оскърбяваха с нещо. — И не си мисли да бягаш. Ще спусна резето от външната страна на вратата, а прозорците са плътно затворени.

Въздухът посиня от ругатните на Тиа, докато Бен прекрачваше прага, за да излезе от стаята.

Когато той излезе, тя се спусна първо към единия прозорец, после към другия. Разбира се, капаците бяха плътно затворени и несъмнено силата й не стигаше, за да ги размърда. После опита вратата, раздрусвайки няколко пъти ключалката, преди да разбере, че няма откъде да избяга. Въздъхна унило и се отправи полека към леглото и го огледа замечтано, преди да дръпне одеялото и възглавницата и да ги хвърли на пода. После, твърдо решила, се просна на коравия под и се зави с одеялото. Проклета да бъде, ако се отдаде на разкоша, който беше толкова мимолетен. Утре или щеше да се върне на улицата и да спи където завърне, или в затвора и щеше да спи на някоя твърд сламеник.

Бен тръгна полека към бърлогата, която предпочиташе пред официалната приемна. Наля си щедра доза бренди, отпусна се в тапицираното с кожа кресло и полека отпи от кехлибарената течност. Хубаво. Прекалено хубаво, придаваше му смелост да се заеме с проблемите, които се бяха увеличили за невероятно кратко време.

При толкова благосклонни жени в Лондон защо беше избрал да се забавлява точно с Карълайн Батърсби, залита се той отново и отново. Какво да прави с неприятностите, които му се бяха стоварили на главата? Къде, по дяволите, да намери съпруга за една седмица? Не истинска съпруга, пази боже, а такава, която ще се съгласи да играе тази роля, докато му е необходимо. Защо му трябваше да си измисля, че има съпруга, когато тази лъжа беше обречена от самото начало? Защото само брак би задоволил Батърсби и дъщеря му, отговори си сам.

След като глътна брендито, Бен си наля друго, после още едно, но проблемите му не изчезнаха. Не само двамата Батърсби го тормозеха; присъствието на онази малка свадливка, която спеше горе в стаята му, прибавяше ново измерение към неговата дилема. Със сигурност не искаше да се нагърбва с отговорността да превъзпитава Тиа, не беше чувал някой да се е заемал с такава монументална задача. Само да можеше да я накара да разкрие миналото си. Бен не се съмняваше, че тя крие нещо от него, нещо, което би помогнало да се разгадае мистерията на миналото й. Беше успяла да го заблуди, че е мърляво улично хлапе, и може би наистина беше, но очевидно не винаги е била дрипава джебчийка. Тиа беше загадка, с каквато Бен не беше сигурен, че иска да се захваща.

Но за негово огромно съжаление тя му въздействаше по странни начини. В един миг му се искаше да я разтърси така, че зъбите й да затракат, а в следващия… По дяволите! Какво си мислеше той? Тиа беше улично дете. Господ знае какво е била принудена да прави или с какви гнусни неща е заразена. И божичко, колко красива беше! Изглеждаше като ангел с тези копринени руси къдрици, виещи се около лицето и главата й като ореол. А в тялото й със сигурност нямаше нищо детско. То беше меко и женствено, закръглено точно където трябва. Беше изцяло жена — и може би свикнала да използва това невероятно тяло, за да преживява. Разтърсвайки глава, за да я освободи от смущаващите го мисли, Бен се изправи неуверено. Точно тогава часовникът в преддверието удари два часа и той се стресна, че е станало толкова късно — или рано, в зависимост от гледната точка. Тъй като проблемите му не изглеждаха по-близо до разрешението си, отколкото преди няколко часа, Бен реши да си легне. Обикновено нещата му изглеждаха по-ясни след едно добро наспиване.

Той се качи полека по стълбите, благодарен за лампата, която светеше на площадката, за да направлява стъпките му. Когато стигна до стаята си, спря пред вратата и се вслуша, за да разбере дали Тиа още е будна. Не чу нищо. Реши да си легне в стаята за гости, но някакъв извратен демон го накара да пъхне ключа в ключалката и да отвори вратата. Лампата на нощната масичка светеше приглушено и една инспекция на леглото го накара да констатира, че е празно. Бен погледна към прозореца. Забеляза, че капаците са плътно затворени, и се запита дали тази палавница не се е изпарила във въздуха. Или е била плод на неговото въображение, създаден в момент на лудост?

Той влезе в стаята; според него Тиа беше толкова дребна, че лесно Можеше да се е скрила между завивките. Беше пристъпил на десетина крачки навътре, когато се спъна в някакво препятствие на пода. Изруга полугласно, погледна надолу и с изненада откри Тиа просната в краката му. Какво пък е намислила сега? Спеше дълбоко, ярката й коса беше разпиляна около нея като блестяща мантия. Спускаше се над голите й рамене и покриваше едната оголена гърда, подаваща се изпод одеялото. Спеше, подложила ръце под бузата си, същинско дете, а лицето й беше безоблачно и ангелско. Но Бен знаеше, че тя не е нито дете, нито ангел. Беше зряла жена, чиито щедри извивки изпъкваха с крещяща сексуалност под тънкото одеяло.

Беше въплъщение на невинността и ранимата женственост.

Беше мръсно улично изчадие, което щеше да му открадне парите и после щеше да му се присмива заедно с другите джебчии.

Беше наслада за сетивата.

Беше опровержение на правилата на обществото.

Беше… По дяволите! Защо не се беше сетил по-рано? Сивите очи на Бен блеснаха от смях. Ако успееше да го направи, щеше да разреши всичките си проблеми. Само трябваше да убеди Тиа. И нямаше да му бъде особено трудно, щом й представеше алтернативите.

За съжаление, не беше взел предвид упоритата природа на Тиа или обидчивостта й.

— Какво! Мозъкът ти е слязъл в задника! Искаш да се правя на твоя жена?

Бен беше събудил Тиа и й беше представил предложението си още преди да се е разсънила както трябва. Думите му я зашеметиха като плисване със студена вода.

— Няма да трае много — започна да я увещава той. — Само колкото Батърсби да повярват и да ми се махнат от главата. Никога не съм имал намерение да се женя, още по-малко пък за Карълайн Батърсби.

— Пада ти се, разгонен пръч такъв — нападна го Тиа. — Точно това заслужаваш. Колко невинни девици си съблазнил в Лондон? Да не споменаваме онези в Австралия, където и да е това.

— Карълайн не беше невинна — протестира Бен. — Нито пък аз имам навик да лягам с девици. Има достатъчно благосклонни жени в Лондон и по света, за да съблазнявам непорочни девици.

Тиа се втренчи невярващо в него. Беше прекалено, порочно красив, за да не привлича всякакви жени, и девици, и други, и това я накара още повече да се противи на плановете му. Съмняваше се, че някой още я помни след толкова много време, но все пак имаше такава вероятност…

— Намери си някоя друга да ти свърши мръсната работа. Няма да се правя на твоя жена, дори за всичкото злато в Англия.

— Дори и заради свободата си? — запита многозначително Бен.

— Да не би да искаш да кажеш, че ще ме освободиш, след като убедиш тази Карълайн и баща й, че съм ти жена?

— Точно така — отвърна мило Бен. — И ще ти платя добре заради безпокойството. Имам една седмица да представя фалшива съпруга. Иначе ще ме натоварят с истинска.

— Толкова ли е лошо? — запита тя, присвила подозрително очи. — Не си от тия, дето предпочитат момчета, нали?

Макар че технически беше още невинна, беше виждала и чувала какво ли не. Улицата беше жесток учител.

— Дяволите да го вземат вулгарния ти език! Не, не харесвам момчета, не така, както намекваш, във всеки случай. Жените ме смятат за дяволски добър любовник, но нямам нужда от съпруга. Изобщо не смятам да се женя.

— Щом жените те намират толкова неустоим, защо не помолиш някоя по-подходяща да се представя за твоя съпруга? — предложи Тиа.

— Ако познавах някоя, вече щях да съм я помолил — възрази ядосано Бен. — Истината е, че всичките ми познати са от висшето общество и са добре известни в града. А проститутките, които биха се съгласили, не са подходящи.

— Значи аз съм подходяща?

Тиа се размърда неспокойно под погледа, който Бен й хвърли изпод тежките си клепачи. Острите му сиви очи я огледаха от глава до пети, оценявайки, измервайки, пресмятайки възможността да я представи като своя съпруга.

— Смятам, че ставаш. Достатъчно си умна. — Тиа изфуча сърдито. — И достатъчно красива. Имам цяла седмица да те излъскам и да те науча как да се държиш като дама; ще се справиш много добре. Трябва да помниш, че ще говориш само когато те заговорят, ще се усмихваш мило, ще премигваш начесто с тия дълги мигли и ще се правиш на празноглавка. Ще те науча на всичко, което трябва да знаеш за Австралия и за мене.

— А ако откажа? — предизвика го тя.

— Тогава ще те предам незабавно на властите. Както виждам нещата, имаш две възможности. Или се съгласяваш с моето предложение, или гниеш в затвора. Кое от двете, Тиа?