Смела любов

11

Тази нощ Бен напусна стаята, която споделяше с Тиа. Последните му думи, преди да излезе, бяха:

— Създал съм чудовище. Очевидно всичко, което искаш от мене, е да те обслужвам като жребец.

Не си спомняше откога не е бил толкова ядосан. Не само беше направил нещо, което се беше заклел никога да не прави, но го беше извършил два пъти. А Тиа беше наранила гордостта му, като му беше отказала и двата пъти. Какво, по дяволите, искаше тя от него? Наистина ли й харесваше да го гледа как се търкаля в краката й? Наистина ли й беше приятно да го вижда как се прави на кръгъл глупак? Ако беше умен, щеше да й плати билета до Англия и да забрави тази малка вещица.

Ако беше толкова лесно, защо не можеше да го направи?

След като беше видял всички изпитания и страданията, които Деър и Робин бяха изтърпели, за да спечелят жените си, той се беше заклел никога да не се жени. Но въпреки клетвата си беше позволил да бъде манипулиран и обърнат с шевовете навън от едно момиче, което криеше някаква грозна тайна и отказваше да я разгласи.

Ако не я желаеше с такава страст, която граничеше с отчаяние, щеше да й даде малко пари и да се сбогува с нея.

Тиа лежа будна дълго време тази нощ. Бен имаше пълното право да я изхвърли, но не го беше направил. Нима му харесваше да я наказва? Така ли беше в действителност? Да знае, че го обича и не може да направи нищо… това беше изключително изтезание. Той знаеше, че тя няма свои пари и не може да замине без негова помощ. Сега бе хваната в капан, в толкова болезнена ситуация, че всеки ден беше изпитание за издръжливост. Ако не беше такава страхливка, щеше да рискува и да спечели цената на един билет до Англия въпреки твърденията на Бен, че няма да си намери работа. Друго, което я задържаше, беше неизбежният факт, че връщането в Лондон я излагаше на опасност.

Безизходицата между Тиа и Бен продължаваше. Той почти не й говореше в следващите дни. Когато Кейси дойде на гости, усети скръб у Тиа и се запита какво ли е направил Бен, за да причини очевидната пукнатина, която внезапно беше зейнала помежду им. Тя спомена за това на Деър, който предложи да направят тържество по случай женитбата на Бен и Тиа. Кейси сметна това за прекрасна идея и изпрати съобщение до Робин и Кейт, за да дойдат в Парамата. Кейси и Деър подхванаха темата при следващото си посещение в имението Пенрод.

— Ще бъде чудесно — възкликна Кейси, пляскайки с ръце. — Не сме организирали тържества толкова отдавна. — Зелените й очи блеснаха от възбуда. — Така всички съседи ще имат възможност да се запознаят с Тиа. Вече уведомих Робин и Кейт.

Сърцето на Тиа се сви. Ентусиазмът на Кейси и нейното намерение да я представи като съпруга на Бен беше горчив хап, който тя не можеше да преглътне. Беше длъжна пред тези добри хора, трябваше да сложи край на тази измама веднаж завинаги.. Изгледа свирепо Бен в нямо предизвикателство, вдигна брадичка и каза:

— Страхувам се, че за тържество по случай нашия „брак“ не може и дума да става.

— О, Тиа, моля те — изрече Кейси. — Не знам какво става между тебе и Бен, но знам, че може да се поправи. Очевидно вие се обичате много. Тържеството ще бъде точно това, което един лекар би предписал.

— Никой лекар на света не може да излекува нещо, което не е съществувало.

Кейси изглеждаше озадачена, но Деър отправи към Бен изпепеляващ поглед, започвайки да разбира къде се крие проблемът.

— Би ли ни обяснила, Тиа? — помоли я той. Тя си пое дълбоко дъх и изрече:

— Ние с Бен не сме женени и никога не сме били. Всичко е лъжа, манипулация. Аз… съжалявам, наистина, не съм искала да нараня някого.

Деър изглеждаше невероятно ядосан, когато се нахвърли на брат си.

— Какво, по дяволите, иска да каже Тиа, братко? Обяснявай както трябва, иначе ще ти избия всички дяволи от главата. Толкова много ли означава свободата ти за тебе, че си се възползвал от едно невинно младо момиче?

— Не знаеш за какво говориш — възрази разгорещено Бен. Дощя му се да извие врата на Тиа, задето беше отворила буркана с червеи.

— Ще отсъдя, когато чуя фактите — намръщи се Деър. — Но като знам склонността ти към разврат и женкарство, смея да предположа, че не е по вина на Тиа. Бих могъл да се закълна, че си почтен. Доказвал си го неведнъж, ако си спомняш.

Говореше за онзи момент, когато Бен самоотвержено беше предложил да се ожени за Кейси, за да я запази за Деър, вместо да позволи друг мъж да я има.

— Вярно е, че я докарах в Австралия против волята й, но…

Това беше всичко, което Деър искаше да узнае и той се нахвърли върху Бен. Рядко го беше удрял, но този път чувстваше, че има защо. Бен залитна под убийствения удар на брат си, но не направи нищо, за да се защити. Деър беше темпераментният член на семейството и Бен знаеше, че щом даде воля на гнева си, ще се успокои. Потърка брадичката си, докато брат му го гледаше с присвити очи, готвейки се да му нанесе още един удар. Този път Тиа се намеси.

— Деър, Бен не е виновен! Той наистина е почтен. Предложи ми да се оженим, но аз отказах.

— О, Тиа, защо? — възкликна умолително Кейси, възвръщайки си дар слово.

От трудностите, които беше преживяла, преди да се оженят с Деър, знаеше, че нещата невинаги са такива, каквито изглеждат, и много искаше да изслуша обяснението на Тиа.

— Това… е лично.

Захапа долната си устна, внезапно осъзнавайки, че тези чудесни хора биха запазили тайната й, ако реши да я разгласи. Но смееше ли?

Деър изобщо не беше убеден.

— Да не би да го защитаваш? Всички знаем, че той ненавижда брака, че е живял разпуснато в Лондон в последните няколко години. Какъв аргумент използва, за да те убеди да напуснеш Англия и да му станеш любовница? Да не би да ти се е натрапил и после да е заплашил, че ще каже на всички, че те е покварил?

— По дяволите, Деър, правиш ме да изглежда като първокласна свиня — изсъска Бен. В гласа му се долови горчивина, когато изгледа първо Тиа, а после Деър. Болеше го, че собственият му брат го обвинява в непочтеност. И то само защото се беше вманиачил по една красива малка разбойничка, която дружеше с крадци, джебчии и утайката на обществото.

— Предложих брак на Тиа. Два пъти.

Деър премига смаяно.

— Два пъти? Брат ми е предложил брак два пъти? — Беше толкова зашеметен, че очакваше да го удари гръм.

— Вярно е — потвърди Тиа. — Аз съм виновна, че не се оженихме. Не можех… искам да кажа, не исках да се омъжвам за Бен.

— Предпочиташ да бъдеш негова любовница, а не съпруга? — запита Кейси ужасена. — Мисля, че ни дължиш обяснение, Тиа. Каква причина може да имаш, за да откажеш едно почтено предложение? Всеки може да види, че се обичате.

Думите й извикаха тъжна усмивка на устните на Тиа. Вече за втори път Кейси изказваше предположението, че Бен и Тиа се обичат. Колко жалко, че това се отнасяше само за единия от двамата.

— И на мене ще ми бъде интересно да чуя това обяснение — забеляза сухо Бен.

Устните му се извиха в нещо, което никак не наподобяваше усмивка.

Тиа посрещна погледа му с трепване на мигли.

— Не съм… не съм достатъчно добра за Бен. Той ме намери сред крадци и джебчии. Всъщност, аз го обрах в деня, когато се срещнахме.

— Беше облечена като момче и се стреснах, когато… ъ-ъ… случайно открих, че под парцалите има тяло и лице на ангел. Но трябваше да я чуете как говори. — И той красноречиво изви очи нагоре.

— Но това е невъзможно! — възкликна Кейси. — Тя е твърде възпитана, за да върши нещата, за които разказваш.

— Ако я бяхте чули как ругае, нямаше да мислите така — настоя Бен. — Въздухът наоколо й посиняваше от уличния й език. Беше толкова добра в това, че никой не би могъл да предположи, че това е фасада, за която крие пола си. Единственото, което така и не ми каза, беше причината, поради която се крие сред лондонските отрепки, или защо животът й е в опасност.

— Вярно ли е всичко това, Тиа? — запита предпазливо Деър.

— Аз… да — прошепна тя.

Твърдите линии на лицето му се смекчиха в нерешително признание. Беше чувал и преди доста странни разкази, но това със сигурност беше невероятно.

— Съжалявам, че те ударих, Бен.

— Приемам — каза Бен. — Сигурно съм си го заслужил. Наистина винаги си имал ужасен темперамент. Не знам как Кейси е успяла да те опитоми през всичките тези години.

— Не беше лесно — изрече Кейси с дръзка усмивка, — но знам как да се справям с него. Знам и как да оправим това положение. Ще направим скромна сватба в имението Пенрод.

— Не! — извика Тиа. Като знаеше непредсказуемия й характер, Бен беше сигурен, че пак ще избухне в, улични ругатни. Но според него тя показа забележителна сдържаност, когато просто повтори: — Не.

Деър и Кейси размениха многозначителни погледи, докато Бен просто поклати глава.

— Предлагах й брак два пъти и няма да предлагам трети път. Тиа за последен път тъпче гордостта ми. Знам, че ще ми откаже, ако й предложа за трети път, затова предпочитам да покажа поне някакво самоуважение.

— Бен има право — прибави Тиа, задавяйки се от думите. — Няма да се омъжа за него при никакви обстоятелства.

Това беше най-трудното, най-невярното изречение, което някога беше произнасяла. Почувства остра болка в сърдечната област. Животът й беше объркан и най-доброто, което би могла да направи за Бен и семейството му, беше да не ги замесва в проблемите си. Това беше клетва, която възнамеряваше да удържи.

— Сигурна ли си? — запита Кейси, опитвайки се да разбере Тиа, което обаче й беше много трудно.

— Абсолютно — закле се Тиа, изглеждайки абсурдно убедена.

— Тогава мисля, че нищо не може да се направи — каза Деър, поглеждайки я строго. — Може би Бен и Тиа трябва да обсъдят това помежду си. Убеден съм, че има някакво решение, но на тях двамата се пада да го намерят.

След малко Кейси и Деър събраха децата си и си отидоха. Бен и Тиа останаха свирепо взрени един в друг. Мрачният израз около устата му говореше колко е ядосан.

— Надявам се, че като разстрои Деър и Кейси, сега си по-доволна.

— Налагаше се. Трябваше да узнаят, рано или късно. Ще си опаковам нещата и утре ще си замина.

— Ще заминеш? Къде ще ходиш?

— Не знам… където и да е. Ако ми дадеш малък заем, ще си намеря жилище и ще потърся работа.

— Ще поговорим утре — изрече той сухо. — Лека нощ, Тиа. — Обърна се и се отдалечи. Нямаше смисъл да спори с нея, когато знаеше, че никога няма да я пусне да си отиде, независимо какво казва или прави. Макар да не беше спал с нея вече дни наред, още помнеше колко прекрасно го караше да се чувства и колко диво реагираше тялото й на докосването му.

Тиа загледа как Бен се отдалечава й лицето й замръзна в строго изражение. Инстинктивно разбра, че той нямаше да й позволи да го напусне, и част от нея усети топлота при мисълта какво означаваше това, че той я искаше при себе си. Но другата част от нея, практичната, знаеше, че тя не означава нищо за него, нищо повече от едно топло тяло. Може да й беше предложил брак цели два пъти, но никога нямаше да я обича така, както тя го обичаше.

На следващия ден Бен не пожела да излезе от дома си. Страхуваше се — и с право, — че Тиа би могла да се опита да замине, щом той си обърне гърба. Отчаяно я искаше, но упорито отказваше да се отдаде на желанието на тялото си. Страхуваше се някоя жена да не стане незаменима за него, дори Тиа — особено тя. Признанието пред Деър и Кейси, че два пъти й е предложил брак, сериозно беше накърнило егото му.

Въздъхна дълго и мъчително, разбирайки, че скоро ще трябва да направи нещо с проклетата си страст към тази малка вещица, иначе щеше да полудее. Сега за първи път в живота си не можеше да контролира подтиците на тялото си. Кое у Тиа го правеше такъв идиот? Някога чувал ли си за любов, по-шушна едно гласче.

Но Бен упорито отказваше да отговори.

Тиа беше в кухнята и говореше с готвачката, осъдена на име Гърт, когато усети, че някой чука на вратата. Не, не чукаше, а направо блъскаше. Тя нямаше представа, че Бен е в къщата, и го срещна в коридора точно когато излизаше от стаята, която използваше за работа. Тя стоеше малко зад него, полускрита зад гърба му, когато той отвори вратата, затова не успя веднага да види кой вдига такъв шум.

— Мога ли да ви помогна? — запита Бен и от това Тиа отсъди, че не познава посетителя.

— Търся Бен Пенрод.

Тиа пребледня. Този глас! Не може да бъде! Боже господи, моля те, нека да не е това.

— Аз съм Бен Пенрод.

— Вие ли сте онзи Бен Пенрод, който неотдавна се е върнал от Лондон?

Предупредителна тръпка пробяга по гръбнака на Бен. Макар че той никога не беше виждал този мъж досега, изпита внезапна неприязън. Нисък, набит леко оплешивял, от него лъхаше на богатство и власт. Близко разположените му очи бяха мътно сини, с цвета на мръсна вода и Бен усети вродена жестокост в линията на плътно стиснатите му тънки устни.

— Да, наскоро се върнах от пътешествие в чужбина, включително и в Лондон. Но се боя, че ме заварвате неподготвен. Не си спомням да сме се запознавали.

В мига, когато мъжът се увери в самоличността на Бен, лицето му потъмня от необясним гняв.

— Не сме се запознавали, но имаме нещо общо. Казвам се Деймиън Феърфийлд. Лорд Феърфийлд!

Вгледа се в лицето на Бен, за да види как ще реагира на името му, и когато не видя нищо, още повече се разгневи.

Тиа се олюля, когато светът се затвори около нея, задушавайки я, карайки я да осъзнае, че животът й никога повече няма да бъде същият. Така ли щеше да завърши всичко? Не беше осъзнала, че светът е толкова малък. Беше пропътувала половината земно кълбо, но не беше стигнала достатъчно далече. След повече от три години Деймиън я беше открил и след като беше похарчил цяло състояние, за да я намери, щеше да я накаже сурово, тя беше напълно сигурна.

Не можейки да види поразителния ефект, който Деймиън Феърфийлд оказа върху Тиа, без изобщо да подозира, че посещението на този човек има нещо общо с нея, Бен отговори:

— Не мога да си представя какво общо бихме могли да имаме, лорд Феърфийлд. — Неприязънта му към мъжа растеше с всяка изминала минута. Виждаше му се егоист, властен и подтикван от някаква мания.

Феърфийлд го изгледа убийствено.

— В такъв случай на всяка цена ми позволете да стигна до същественото, Пенрод. Искам съпругата си, макар че господ знае, че малката кучка не е нищо друго освен една уличница.

Бен не успя да направи връзката.

— Не ви разбирам.

— А би трябвало. Къде е тя? Ако незабавно не ми я представите, ще ви предам на закона.

— Нямам представа за кого говорите.

— Да не би да искате да кажете, че съпругата ми не е ваша любовница или че не сте й помогнали да напусне Лондон? Това е нещо, което отказвам да повярвам. Малката кучка не е достатъчно умна, за да избяга сама в тази далечна страна. Няма да повдигна обвинения, ако ми предадете Тиа още сега.

Тиа ли? Бен поклати глава, мислейки, че не е чул правилно. Този мъж беше достатъчно възрастен, за да й бъде баща. Не, дядо! Тя не би се омъжила за такъв отблъскващ старец като лорд Феърфийлд, нали? Той се обърна, за да потърси Тиа, взирайки се в пребледнялото й лице, за да намери истината. И я намери. Макар че огромните й синьозелени очи бяха изпълнени с ужас и тя трепереше с цялото си тяло, истината се виждаше в стойката и тихото й приемане на претенциите на лорд Феърфийлд.

— Този мъж твой съпруг ли е? — запита сурово Бен.

Пронизителният му поглед пробяга по нея като остри нокти. Не можейки да изрече и една дума, Тиа трепна и кимна.

— Защо? Защо, по дяволите, не ми каза, че си омъжена? — Гласът му беше рязък и горчив, сивите му очи проникваха в самата й душа, търсейки, обвинявайки, осъждайки. — Направи ме на глупак!

— Не! Не беше така — изрече Тиа с нарастваща паника. — Не исках да те забърквам в моите проблеми.

— Онези мъже, които се опитаха да те отвлекат в Лондон, бяха ли свързани със… съпруга ти?

Думите му я удряха като камъни.

— А, говорите за детективите ми — вметна Феърфийлд. — Объркахте ги на няколко пъти, Пенрод. Три години и цяло състояние ми струваше да намеря Тиа. Знаех, че няма да се върне доброволно, затова наех хора да я заловят.

Бен погледна пак към Тиа и пребледнялото й лице го стресна.

— Защо не ми каза? Щях да ти помогна.

— Щеше ли? — запита тихо Тиа. — Откъде да знам, че нямаше да ме върнеш на съпруга ми?

Съпруг. Думата му припомни любенето с нея онзи първи път и изненадата, че я намира девствена. И това го вбеси. Страшно много. Какво ужасно нещо беше причинил лорд Феърфийлд на невинната си млада съпруга, че да я накара да избяга, преди бракът да бъде консумиран? Тиа е била най-много петнадесетгодишна по онова време и едва ли е знаела какво става.

— Всичкото това е много трогателно — изсъска Феърфийлд, — но ако не възразявате, сега ще си тръгна и ще взема съпругата си. Тя се беше отклонила от дълга си през всичките тези години и вече е крайно време да прави това, което се предполага, че правят жените. И то не е да се прави на курва за някакъв овцевъд, чиито ръце миришат на тор. Искам наследници и за да ги имам, се нуждая от законната си съпруга.

Той посегна към Тиа. Тя се сви до стената, осъзнавайки, че само чудо би я спасило сега от това, да стане съпруга на Деймиън във всяко значение на тази дума. Но чудеса не се очакваха.

Бен беше толкова зашеметен от изненадващите претенции на Феърфийлд, че просто гледаше как съпругът на Тиа сграбчва с месестия си юмрук нежната й китка и я извлича през вратата.

— Ще се разправям по-късно с тебе — обеща той, разтърсвайки я брутално.

Тя мина покрай Бен, тъжно осъзнавайки ужасната неправда, която му бе причинила, като не му беше казала тайната си. Разбра, че беше твърде късно да оплаква нещо, което няма как да бъде отменено, но това не и попречи да изпита съжаление, Феърфийлд беше горд човек, със старо и уважавано име. Тя знаеше още от самото начало, че не може да става и дума за развод.

Изведнъж Бен излезе от унеса си. Тиа беше почти излязла, когато той я хвана през кръста и я изтръгна от жестоката хватка на Феърфийлд.

— Какво означава това? — запита възрастният мъж. — Имам пълното право да взема това, което е мое.

— Тиа не е ваша — каза спокойно Бен.

Много спокойно. Онези, които го познаваха, се пазеха от пътя му, когато гласът му станеше опасно нисък и сивите му очи добиваха цвета на камък.

— Какво искате да кажете? Аз се ожених за нея и имам документи, които го доказват.

— Бракът не е бил консумиран.

— Няма да ви питам откъде знаете, защото очевидно тази малка кучка ви е любовница. Но веднага щом я заведа на кораба, ще поправя това неблагополучно положение.

— Само през трупа ми.

— Бен — поде Тиа, страхувайки се за безопасността му. Знаеше от опит колко безскрупулен може да бъде Деймиън. — Той е прав. Аз съм негова съпруга и за всички ще е най-добре да тръгна с него без възражения.

— Не!

— Послушайте я, Пенрод. Аз съм човек е голяма власт. Толкова голяма, че стига и до тази забравена от бога земя, която наричате свой дом. Мога да ви съсипя, ако ме принудите.

— Моля, опитайте — изсъска Бен през зъби. — Никой не може да изведе Тиа от къщата ми. Особено вие! Откъде да знам, че няма да я малтретирате? Нещо я е накарало да избяга и докато не разбера какво е, тя няма да иде никъде с вас.

— Ако ме накарате да си тръгна без съпругата си, ще се върна с представители на закона.

Това не бяха празни думи. Бен знаеше, че ако законът се намеси, ще е на страната на Феърфийлд. Но отлагането щеше да му даде малко време, да помисли как да помогне на Тиа и да я извади от затрудненото положение. Най-напред трябваше да разбере нещо повече за този брак и за причината, поради която Тиа беше избягала. Тя беше направила невъзможни неща, за да избяга от съпружеския си дълг към Деймиън Феърфийлд, и мисълта да я предаде на съпруга й отвращаваше Бен.

— Тиа няма да си иде — повтори той. — Ако не си тръгнете от земята ми до пет минути, хората ми ще ви придружат. Приятен ден, лорд Феърфийлд.

Червендалестото лице на Феърфийлд стана още по-червено, когато заръкомаха и засъска в безсилен гняв.

— Няма да ви се размине, Пенрод. Ще се върна и когато го направя, тази малка уличница ще съжалява, че изобщо е избягала от мене. Бях ужасен, когато узнах с какво си е изкарвала прехраната през тези години. Вие сте просто един от многото й любовници. Знам какви гнусни неща стават в лондонските бордеи. Тя вече няма да проституира!

Вбесеният Бен затръшна вратата под носа му. Снишавайки се в ъгъла, Тиа го изгледа сломено.

Съжалявам, че се случи така, Бен. — Гласът й беше удивително равен, очите й бяха изпълнени със скръб. — Не исках да узнаеш това. Бях в безопасност, скрита в лондонските бездни; точно затова исках да остана там.

— Мисля, че е време да ми кажеш истината — изрече Бен със забележително спокоен глас. Тиа кимна. — Горе, далече от любопитни уши.

Изчака я да мине пред него, а после тръгна след нея по стълбите. Тя спря пред стаята си и когато Бен кимна, бързо влезе вътре. Той я последва незабавно и затвори тихо вратата зад себе си.

— Седни, Тиа. Подозирам, че историята ще е доста сложна. Започни от самото начало, моля те.

Тиа седна предпазливо на ръба на леглото, кършейки ръце, докато събираше мислите си. Беше смаяна от невероятната сдържаност и търпение, които беше показал Бен до момента. Беше го измамила, беше му се противопоставяла на всяка крачка, беше му показвала най-лошите си страни, беше наранила гордостта му. Очакваше той да я предаде безусловно на Деймиън, доволен, че си е измил ръцете. Не смееше сега да го лъже, не и когато беше предизвикал Деймиън заради нея, особено след като беше разбрал, че той е в правото си и вероятно ще предизвика неприятности.

— Деймиън беше мой настойник, след като родителите ми починаха, когато бях на десет години. Бях обещана на единствения му син и наследник още от самото си раждане. Семействата ни бяха стари приятели. Условията на завещанието на баща ми оставяха мене и наследството ми в ръцете на Деймиън, когато майка ми и баща ми починаха от заразна треска. Мисля, че всичко щеше да стане, както беше замислено, ако съдбата не се беше намесила. Животът под покрива на Феърфийлд беше досаден и скучен в тези ранни години. Тогава Грант Феърфийлд, който беше доста болнав младеж, почина и това осуети надеждите на Деймиън да има наследник на титлата си и моята зестра да обогати ковчежето му. Нямаше изгледи съпругата му да му роди друго дете, а без наследник титлата щеше да отиде у един далечен клон на семейството. Отслабнала от редицата аборти, Илайза Феърфийлд много удобно умря, когато претърпя още един аборт. Затова мислите на Деймиън се обърнаха към мене и моето наследство. След като се беше възползвал от него толкова години, не можеше да позволи зестрата ми да му се изплъзне.

— По дяволите — промърмори заплашително Бен.

— Отначало бях просто едно досадно дете, което Деймиън трябваше да храни и да облича, и да държи в безопасност, докато не станех на подходяща възраст, за да се омъжа за сина му. Но след като Грант умря, той започна да гледа на мене в нова светлина. Вече не бях безформено дете, а млада девойка, която се превръща в млада жена. Мисълта да спечели млада девица заедно с голямата й зестра накара Деймиън да гледа различно на мене. Тъй като бях достатъчно млада и силна, за да му родя няколко здрави деца, той ми каза, че великодушно е решил да ме направи своя съпруга. Бях ужасена. Не исках да се омъжвам за старец. На петнадесет години мечтаех да намеря мъж, който ще ме обича заради мене самата. Освен това, имах ясна представа за ужасния начин, по който се отнасяше Деймиън към бедната си болнава съпруга, натрапвайки й се непрекъснато в усилие да създаде наследник. Не го исках, в никакъв случай.

— Й избяга — изрече полека Бен.

— Исках да бъде преди сватбата, но нямах възможност. Едва когато той ме прати горе, за да го чакам, след като гостите на сватбата си тръгнат, можах да избягам. Измъкнах се през прозореца на втория етаж.

— Господи, можело е да се пребиеш!

— Но не стана така. Не се обърнах повече назад. Нито веднъж. Скрих се в бедняшките квартали на Лондон, където Еднооката Берта ме намери и ме взе под крилото си. Научи ме да обирам джобове и да прося. Много пъти ми е дърпала ушите, задето не съм донесла достатъчно пари, но оцелях.

Смелостта й смая Бен и нещо дълбините на душата му започна да се топи.

— Берта знаеше ли, че не си момче?

— Знаеше, но ме харесваше. Все пак, рано или късно, щеше да продаде тайната ми в замяна на съответното количество пари.

— Тя го направи.

— Какво?

— Откъде, според тебе, разбрах къде да те намеря? Защо не ми каза това веднага?

— Не исках да те забърквам в проблемите си.

— Забърка ме, когато ме избра за жертва на онази безлюдна улица. Сега ми се иска да те сложа на коляното си и да ти нашаря дупето, но вероятно в крайна сметка ще се любя с тебе. По дяволите, Тиа, какво да правя с тебе?

— Нищо. Деймиън ще ме върне в Лондон и ще ме накара да му родя наследници. Заради наследството ми никога няма да се разведе с мене. Независимо какво съм направила, докато съм жива, съм единствената жена, която може да му роди законен наследник. Ще ме накаже, но не така, че да личи. Вече съм се примирила с произвола му. Може би ще имам късмет, веднага да му родя син и той да ме остави на мира след това.

— Няма такава вероятност — изръмжа Бен. Само смъртта би го накарала да остави Тиа на мира, ако му е съпруга. — Ще го убия.

Тиа пребледня. Знаеше, че Бен е напълно способен на убийство. Но защо ще го прави? След всичко, което му беше причинила, нямаше да го обвини, ако не иска да има нищо общо с нея.

— Деймиън не заслужава да отидеш в затвора или да те обесят.

— Да не би да искаш да кажеш, че си склонна да тръгнеш с Феърфийлд?

— Аз… не, не искам да тръгна с него, но нямам избор. Три години бягах от него, търпях всякакви изпитания и лишения. Как можеш дори да си помислиш, че искам да бъда съпруга на Деймиън?

Самотна сълза блесна в края на дългата златиста мигла. Когато падна и се търкулна по бузата на Тиа, Бен почувства как сдържаността му се изпарява.

— Няма да му позволя да те вземе, скъпа.

— Не можеш да го спреш — подсмръкна Тиа в отчаян опит да задържи сълзите, които бликаха от ъгълчетата на очите й.

— Ще измисля нещо. Имаме ден или два, в които да намерим решение. Толкова ще му трябва, за да разкаже историята си на властите и да се върне. Мога да те скрия в едно село на аборигени, което се намира наблизо. Там имам верни приятели, които ще те пазят с цената на живота си.

Тиа поклати глава.

— Безполезно е, Бен. Познавам Деймиън; ще ме открие, където и да ме заведеш. Имаш много да губиш, ако ми помагаш. Той не лъже. Има богатство и власт, може да те унищожи. От това се страхувах още от самото начало. Някой ден ще намериш жена, която е свободна да приеме предложението ти. Ожени се за нея и бъди щастлив.

— По дяволите, Тиа, не се ли заклех никога повече да не предлагам брак? Не съм си променил намерението.

Тиа се усмихна през воал от сълзи. Толкова присъщо беше на Бен да се противи на брака, дори сега, когато беше малко вероятно тя някога да бъде свободна, за да приеме още едно предложение от него.

— Бен Пенрод, ти си един арогантен, твърдоглав задник. Брат ти трябва да ти набие малко акъл в главата.

— А ти, омагьосващо дребосъче, си едно сквернословка проклетница, която ме изкушава отвъд всякакви предели. Не ми пука дали си съпруга на друг мъж. Не ми пука, ако законът казва, че принадлежиш другиму. Що се отнася до мене, ти ми принадлежиш. Никога не съм преставал да те желая, не и от първия път, когато видях прелестното ти дупенце обърнато на коляното ми. Аз те направих моя и, по дяволите, ще си останеш моя.