Наздраве за Шарлийн Блек, Дона Чучиара, Джоан Фицджералд, Лия Мари Рипа, Мери Лу Венуто и Присила Уийд — Дж. П.
Закуската в световноизвестния ресторант на хотел "Реджънси", който сякаш крещи "Целуни ни отзад, ако не си достатъчно богат и известен", е в разгара си. ХАМЕЛЕОНА незабелязано се промъква в кухнята. Пясъчнорусата му коса сега е тъмна, а кожата на лицето му — матова, вписва се идеално в обстановката като поредния безименен пуерториканец в униформа на келнер. Минава абсолютно незабелязано.
Хамелеона стотици пъти се беше взирал в тези думи от сценария си. Тази сутрин те се превръщаха в реалност. Снимките на филма му вече бяха започнали. "Начало!", прошепна си той и влезе през страничната врата в кухнята на хотел "Реджънси".
Не успя да мине незабелязано.
— Хей, ти! — извика му един от келнерите с черна вратовръзка и бяло сако. — Отиди да занесеш кафе на дванайсета маса.
Не беше точно според сценария му, но стана по-добре, отколкото се беше надявал. Като повечето актьори в Ню Йорк, Хамелеона беше добре запознат с работата в ресторантските кухни. Той напълни хромирана термокана с обикновено кафе, още една с безкофеиново и мина през летящите врати на кухнята, за да излезе в салона.
Актьорският състав също надхвърляше очакванията му. Днес започваше седмицата "Холивуд на Хъдсън" — нюйоркска инициатива, която целеше да привлече част от инвестициите в киноиндустрията за сметка на Лос Анджелис. Затова днес, освен обичайните свръхбогати брокери от Източното крайбрежие, в салона имаше и много холивудски задници, които договаряха сделки за милиони, докато ядяха храна за стотици долари. А почетното място на дванайсета маса заемаше не кой да е, а самият Сид Рот.
Ако пращаха в затвора за съсипването на кариери, семейства и съдби, Сид Рот щеше да излежава поредица от доживотни присъди. Но в кинобизнеса фактът, че си безсърдечен гадняр, се считаше по-скоро за предимство и носеше практически ползи, които за период от три десетилетия бяха превърнали "Меса Филмс" от дребен семеен бизнес в мегастудио. Този човек беше Бог и четиримата на масата му щастливо се къпеха в сиянието на Неговата аура.
Хамелеона започна да налива кафе, когато Рот, който забавляваше събеседниците си с една холивудска военна история, сложи ръка на чашата си и каза:
— Донеси ми още един доматен сок, става ли?
— Да, сър — отвърна Хамелеона. Един доматен сок и главна роля за г-н Рот.
Върна се със сока за Рот след по-малко от три минути.
— Muchas gracias, amigo[1]- каза Рот и изпразни чашата наведнъж, без да погледне келнера.
Vaya con Dios[2]— каза си Хамелеона, върна се в кухнята и изчезна през страничната врата. Разполагаше с десет минути за смяна на костюмите.
Мъжката тоалетна във фоайето на хотела беше шикозна и дискретна — ленени кърпи за ръце, високи от пода до тавана орехови врати на всяка кабинка и разбира се — никакви охранителни камери.
След половин дузина мокри кърпички за премахване на грим, той се превърна от мургав латиноамериканец в бяло момче с ангелско лице. Смени келнерското облекло с чифт панталони и светлосиня тениска с яка.
Върна се обратно във фоайето и се настани до масата със стационарни телефони, откъдето можеше да наблюдава развитието на сцената. Действието вече беше извън неговия контрол. Надяваше се само да се получи толкова вълнуващо, колкото беше в сценария.
Камерата снима в близък план ЖЕРТВАТА, която вече усеща ефекта на натриевия флуорацетат. Хваща се за края на масата в опит да се изправи, но краката не го държат. Обзема го паника. Тялото му необратимо и катастрофално излиза извън контрол, мозъкът му напълно се обърква. Получава остър пристъп, повръща и размахва ръце като обезумял, накрая рухва и захлупва лице в чинията с фритата с домати и гъби.
— Откъде си сигурен, че ще е поръчал точно фритата? — беше го попитала Лекси, след като прочете сценария.
— Поръчката няма значение — отвърна Хамелеона. — Тя е само за фон, трябваше просто да напиша нещо.
— По-добре би било да е овесена каша — добави тя. — Може би с малко боровинки. Много по-добре изглежда на екран. И откъде знаеш, че ще реагира точно така… как го нарече? "Катастрофално излиза от контрол"?
— Това са само насоки. Няма да знам коя е жертвата до последната минута. В голямата си част това е импровизация. Всичко, което искаме, е този тип да умре от жестока, мъчителна смърт.
Сид Рот умря по сценарий — повръщането, паниката в очите, конвулсиите. Само че вместо да се строполи по лице, той направи няколко несигурни крачки, блъсна се в съседната маса и падна, като си пръсна черепа в основата на една мраморна колона. Имаше много кръв, което беше изненадващ бонус.
— Обадете се на 911! — изкрещя някаква жена.
— Край! — прошепна Хамелеона.
Като цяло изпълнението беше блестящо.
Написа съобщение на Лекси, докато вървеше към метрото. "Сцената мина перфектно. Един дубъл."
Петнайсет минути по-късно беше във влак F и четеше "Варайъти". Изглеждаше като поредния синеок бял актьор, който се бори да пробие в Ню Йорк и се е запътил към поредното си участие от 09.00 часа в "Силвъркъп Студиос".
Филмовата индустрия в Ню Йорк имаше нужда от хамелеони, а той беше най-добрият. Всичко ставаше ясно от автобиографията му — филми на Уди Алън, "Закон и ред", сапунени сериали — имаше поне стотина участия във филмови продукции и още толкова в телевизионни сериали. Но винаги беше на заден план. Никога не казваше и дума. Никога не успяваше да се открои. Винаги се сливаше с масата.
Но не и днес. Беше му омръзнало да е анонимно лице в тълпата. Днес имаше звездна роля! Освен това беше продуцент, режисьор и сценарист. Това беше неговият филм и камерата се намираше в главата му. Извади листовете със сценария от джоба си.
Намираме се на снимачната площадка на поредния скапан филм с ИЪН СТЮАРД. Сцената представлява сватбено тържество от 1940 г. Иън е МЛАДОЖЕНЕЦЪТ. БУЛКАТА е ДЕВЪН УИТАКЪР — огромни цици, без капка талант и наполовина на годините на Иън. Щастливата двойка излиза на дансинга. Стотината ГОСТИ на сватбата ги гледат и полагат усилия да изглеждат щастливи. ЕДИ КОБЪРН в ролята на ревнивата БИВША СЪПРУГА влиза в залата. Кипи от гняв. Камерата се приближава и показва в близък план всеки един от тях, включително и истинската звезда на сцената — Хамелеона.
Мобилният му телефон завибрира и той го вдигна. Беше Лекси. Отново.
— Познай какво стана — започна тя.
— Лекс, не може да ми звъниш на всеки пет минути — отвърна той. — Тук не е позволено да използваме телефони. Асистент-режисьорът е категоричен по този въпрос.
— Знам, знам, но трябваше да ти се обадя — прекъсна го тя. — Интернет гръмна с новината за смъртта на Сид Рот.
— Бебчо, минали са само три часа — отвърна Хамелеона. — Сигурно някой от компанията му на масата е писал в "Туитър" още преди Рот да се свлече на пода.
— Да, и всички разправят, че очевидната причина е сърдечен удар. Само TMZ[3] твърдят, че е бил отровен.
— В TMZ е пълно с боклуци. Жалки драскачи. Всичко, което пишат, е лъжа.
— Истина е! — настоя тя.
— Те не знаят истината — каза той рязко, като снижи глас до шепот. — Няма как да знаят преди аутопсията. Само че не им пука. Публикуват всякакъв боклук, за да привлекат вниманието към сайта им.
— Не исках да те дразня — извини се тя.
— Грешката не е твоя. Това просто е в разрез със замисъла ми. Според сценария никой не трябва да разбира за отровата до утре. Така ще подсили ефекта от историята с Иън Стюард и Еди Кобърн.
— Как върви?
— Лекси, не мога да говоря сега. На снимачната площадка съм.
— Не е честно! — нацупи се тя, без да прикрива разочарованието си. — Ако не може да съм там с теб, поне гледай да ме държиш в течение.
— Държа те в течение. Нали ти пратих снимка от гардеробната?
— О, супер! В момента вече си имам нов скрийнсейвър с твоя милост, облечен като един от онези гангстери в Кръстника. Но все още не знам какво става там.
— В това е проблемът, Лекси, нищо не става. Нищо. Нищичко! Тук има стотина статисти, които се мотаят от девет часа сутринта, но не сме снимали и един кадър от филма.
— Казаха ли ви защо?
— Не ни казват нищо. Но чух режисьора Мюленберг да се оплаква на някого по телефона. Еди не иска да излезе от караваната си.
— Вероятно е бясна на Иън. В TMZ се говореше само за това, че ѝ изневерява.
Хамелеона си пое дълбоко дъх. Лекси беше умна. Беше сред най-добрите студенти от випуска си в университета в Южна Калифорния, но интелектът ѝ отстъпваше място на ненаситната ѝ мания за тривиални неща като хороскопи, холивудски клюки и интернет чатове.
— Няма значение дали ѝ изневерява, или не — каза той. — Ако Еди не излезе, Иън също няма да се появи.
— Трябва да излязат — заяви Лекси. — Така е според нашия сценарий.
Хамелеона се засмя.
— Мисля, че в момента Мюленберг е при нея в караваната и ѝ обяснява, че е така и според неговия сценарий.
— Ей, задник! Да, точно ти с телефона!
Хамелеона се огледа. Отново беше онзи глупак асистент-режисьорът.
— "Без телефони на снимачната площадка" наистина означава без телефони.
— Съжалявам. Стоя тук от цяла вечност и ми стана скучно — оправда се той.
— Ти си статист — сряза го асистент-режисьорът. — Плаща ти се, за да ти е скучно. Махни тоя телефон или се пръждосвай заедно с него.
— Да, сър! — отвърна той и прошепна в шепата си. — Лекс, трябва да затварям. И без повече обаждания, става ли?
— По дяволите! — отвърна тя. — Тогава как ще знам кога си приключил със заснемането на следващата сцена?
— Всичко ще бъде в TMZ — каза Хамелеонът. — Гарантирам ти.