Смъртоносна опасност

Глава 8

Единият от вампирите се засмя с кадифен глас и пристъпи напред под мъждивата светлина. Не беше особено висок и се движеше с непринудена, застрашителна грациозност, която някак не се връзваше с кристалносините му очи, русата коса, подстригана в стилна прическа, и белия му тенис екип.

– Бианка ни каза, че ще се изнервиш – изрече меко той.

Втората фигура продължаваше да се приближава към нас откъм ъгъла на пансиона. Тя също не беше особено висока и едра и притежаваше същите сини очи и златиста коса с безупречна прическа като мъжа. Жената също носеше бял тенис екип.

– Обаче – въздъхна тя и езикът й с котешка бързина облиза устните й – не ни предупреди, че миризмата ти ще е толкова апетитна.

Сюзан бръкна в джоба си за ключовете и притисна към мен стегнатото си от напрежение и страх тяло.

– Хари?

– Не ги гледай в очите – казах аз. – И не им позволявай да те оближат.

Сюзан ме изгледа стреснато изпод гарвановите си вежди.

– Да ме оближат ли?

– Да. Слюнката им съдържа някакъв вид силно прис-трастяващ наркотик. – Стигнахме до колата й. – Влизай вътре.

Мъжът вампир отвори уста, показвайки кучешките си зъби, и се засмя.

– Спокойно, магьоснико. Не сме дошли за кръвта ти.

– Говори за себе си – обади се момичето.

Тя отново облиза устните си и този път успях да забележа черните точки по дългия й розов език. Гадост.

Мъжът се усмихна и сложи ръката си на рамото й с жест, който едновременно показваше привързаност и предупреждение.

– Сестра ми не се е хранила тази вечер – обясни той. – На диета е.

– Вампир на диета? – промърмори Сюзан под носа си.

– Да – отвърнах тихо аз. – Поема само кръв с ниско съдържание на мазнини.

Сюзан изхълца.

Аз погледнах мъжа и повиших тон.

– А ти кой си? И защо си дошъл в дома ми?

Той учтиво наклони глава.

– Името ми е Кайл Хамилтън. Това е сестра ми Кели. Ние сме сътрудници на мадам Бианка и дойдохме, за да ви предадем едно съобщение. Покана всъщност.

– Един е достатъчен, за да предаде съобщението.

Кайл погледна към сестра си.

– Всъщност отивахме да играем тенис по двойки и пътьом минахме оттук.

– Да, естествено – изсумтях аз. – Каквото и да продавате, не ме интересува. Можете да си вървите.

Кайл се намръщи.

– Съветвам ви да размислите, господин Дрезден. Точно вие би трябвало да знаете, че мадам Бианка е най-влиятелният вампир в цяло Чикаго. Отхвърлянето на поканата й може да има печални последици.

– Не обичам да ме заплашват – отвърнах сопнато аз. Вдигнах стрелящата пръчка и я насочих право към светлосините му очи. – Продължавай в същия дух и на мястото, където стоиш, скоро ще има само едно мазно петно.

Двамата ми се усмихнаха – невинни ангели със заос-трени зъби.

– Моля ви, господин Дрезден – каза Кайл. – Нали разбирате, че аз само посочвам потенциалната опасност от дипломатически инцидент между Вампирския двор и Белия съвет.

Опа. Това променяше нещата. Поколебах се, след което свалих стрелящата пръчка.

– Значи, това е съобщение от Двора? В смисъл официално?

– Вампирският двор – обяви Кайл бавно, с отмерен глас – отправя официална покана към магьосника Хари Дрезден, в качеството му на местен представител на Белия съвет на магьосниците, да почете със своето присъствие приема, посветен на издигането на Бианка Сейнт Клеър в ранг маркграфиня на Вампирския двор, който ще се стои след три нощи, считано от днес; приемът започва в полунощ. – Кайл млъкна, за да извади скъпо изглеждащ бял плик и да се усмихне отново. – Безопасността на всички поканени гости се гарантира от Двора, разбира се.

– Хари – прошепна Сюзан. – За какво става дума?

– Ще ти обясня след малко – отвърнах аз и пристъпих напред. – В такъв случай ти се явяваш тук в качеството на упълномощен пратеник на Двора?

– Точно така – отвърна Кайл.

Кимнах.

– Дай ми поканата.

И двамата тръгнаха към мен. Вдигнах стрелящата пръчка и промърморих една дума. Енергията ми протече през пръчката и върхът й заблестя застрашително.

– Тя не – казах аз, кимайки към сестрата на пратеника. – Само ти.

Усмивката на Кайл не слезе от лицето му, но цветът на очите му се промени от синьо в гневночерно, което бързо се разпростря и запълни изцяло склерите.

– Хайде сега – каза той с напрегнат глас, – не прекалявате ли малко, господин Дрезден?

Усмихнах му се в отговор.

– Виж какво, Спарки, ти си пратеник. Би трябвало да познаваш правилата също толкова добре, колкото и аз. Имаш пълномощията да доставяш и приемаш послания и правото ти на свободен преход е гарантирано до момента, в който не започнеш да създаваш неприятности. – Махнах с пръчката към момичето, което стоеше до него. – Тя няма такива права. И не е задължена да спазва мира. Да речем, че предпочитам всички да си тръгнем по живо, по здраво.

Двамата издадоха съскащи звуци, които никое човешко същество не би могло да наподоби. Кайл избута грубо Кели зад гърба си и тя остана на мястото си, скръстила меките си на вид ръце на корема, гледайки ме с изцяло черните си очи, в които нямаше нищо човешко. Кайл се приближи до мен и ми подаде плика. Потиснах страховете си, свалих стрелящата пръчка и го взех.

– Задачата ти тук е изпълнена – казах му аз. – Чупката.

– Гледай да отидеш, Дрезден – изръмжа Кайл, отстъпвайки назад към сестра си. – Господарката ми ще се разстрои много, ако не се появиш.

– Казах ти да се разкараш, Кайл. – Вдигнах ръка, съб-рах всичкия си гняв и страх – горивото, което ми беше подръка – и тихо произнесох: – Ventas servitas.

Енергията се изля от мен. В отговор на заповедта ми се изви вихър, който полетя към вампирите, носейки със себе си облак от прах, мръсотия и отломки. Двамата залитнаха назад и вдигнаха ръце пред очите си, за да ги защитят от летящите частици.

Когато вятърът утихна, аз клюмнах, отслабен от усилието да раздвижа такова количество въздух, и видях как вампирите бързо се съвзеха и прочистиха очите си с мигане. Идеално белите им екипи бяха станали на петна, двамата гледаха объркано, а най-хубавото от всичко беше, че безупречните им коси стърчаха във всички възможни посоки.

Те засъскаха и приклекнаха в странни пози, запазвайки равновесие с нечовешка лекота. После тенис екипите им се сляха в едно бяло петно и двамата изчезнаха.

Останах нащрек, докато сетивата ми проверяваха въздуха за наличието на студената енергия, която струеше от тях. Тя също се беше стопила. Едва тогава приех, че наистина са си тръгнали, и си позволих да се отпусна. Е, поне ми се стори, че се отпуснах, защото в такива случаи обикновено не залитам и не ми се налага да се подпирам с жезъла на земята, за да не падна. Постоях така около секунда, докато спря да ми се вие свят.

– Леле. – Сюзан се приближи до мен със загрижено лице. – Определено знаеш как да завързваш приятелства, Хари.

Направих няколко крачки, накуцвайки, като едва успявах да се държа изправен.

– Не ми трябват такива приятели.

Тя застана достатъчно близо до мен, за да мога да се облегна на нея, и спаси самолюбието ми, като се пъхна под ръката ми, сякаш търсеше защита.

– Добре ли си?

– Изморен съм. Малко се преработих тази вечер. Сигурно губя форма.

– Можеш ли да вървиш?

Отвърнах й с усмивка, която сигурно е изглеждала доста пресилена, и закрачих към стълбището за апартамента ми. Някъде от тъмното излетя сивия ми котарак Мистър и щастливо се метна към краката ми. В една четиринайсеткилограмова котка има много щастие, така че се наложи да разчитам на помощта на Сюзан, за да не падна на земята.

– Пак ли си похапнал малки дечица, Мистър?

Котаракът измяука, изтопурка надолу по стълбите и задраска с лапа по вратата.

– И така – рече Сюзан. – Вампирите правят купон.

Измъкнах ключовете от джоба на шлифера. Отключих вратата на старата ми бърлога и Мистър се изстреля като светкавица вътре. Затворих вратата и огледах изморено всекидневната. Огънят в камината беше догорял, но въглените все още тлееха и осветяваха помещението с червеникавозлатиста светлина. По принцип, когато обзавеждах жилището си, гледах материалите, а не цветовете. Харесват ми гладката повърхност на старите дървени мебели, тежките гоблени на голите каменни стени. Столовете бяха дебело тапицирани и удобни, а каменният под беше застлан с килими от най-различни материали, шарки и плетки, от персийски до индийски.

Сюзан ми помогна да докуцукам до дивана и аз се стоварих върху плюшените възглавнички. Тя взе жезъла и стрелящата пръчка, сбърчи нос при миризмата на изгоряло и ги остави в ъгъла, до кухия бастун със скритата в него сабя. После се върна при мен и се отпусна на колене, показвайки голото си красиво бедро. Когато ми свали ботушите, застенах блажено.

– Благодаря – казах й аз.

Тя измъкна плика от ръката ми.

– А можеш ли да намериш свещи?

Простенах в отговор и тя изсумтя.

– Голямо си бебе. Просто искаш да ме погледаш как се разхождам наоколо с късата пола.

– Виновен – признах си аз.

Тя ми се усмихна и отиде до камината. Хвърли в огъня няколко цепеници от старата тенекиена кофа и разбърка въглените с ръжена, докато огнените езици отново не затанцуваха. В апартамента ми няма никакво електрическо осветление. Крушките гърмят толкова често, че просто няма смисъл непрекъснато да ги подменям.

Вместо хладилник имам старомодна камера. От ония, в които се зареждат ледени кубчета. Направо ме побиват тръпки, като си помисля какво би могло да се случи с тръбите за газта. Затова живея без отопление, с изключение на камината, и без топла вода, без електричество. Това е проклятието на магьосника. Трябва да призная, че ми спестява доста разходи, но може да е дяволски неудобно.

На Сюзан й се наложи да се наведе доста над огъня, за да успее да запали фитила на дългата свещ от слабите пламъчета. Оранжевата светлина затанцува по фините мускули на краката й по един определено очарователен начин, който успях да оценя въпреки огромното си изтощение. Сюзан се изправи със запалената свещ в ръка и ми се подсмихна.

– Зяпаш ме, Хари.

– Виновен – повторих аз.

Тя запали няколко свещи от първата и ги нареди на полицата на камината, след което отвори белия плик и се намръщи.

– Леле – каза тя, поднасяйки поканата под светлината. Не можах да разчета думите, но те сияеха с онази мека бледожълта светлина, която излъчваше единствено чистото злато. – Приносителят на настоящата покана, магьосник Хари Дрезден, заедно с едно съпровождащо го лице по негов избор са приветствани най-любезно на приема... Мислех, че подобни покани вече не се изпращат.

– Вампири. Може да изостанат с двеста години от модата и да не го забележат.

– Хари – рече Сюзан и потупа няколко пъти с поканата по възглавничката на дланта си. – Знаеш ли, хрумна ми нещо.

Умът ми се опита да се отърси от вцепенението си. Някакъв инстинкт потрепна дълбоко в мен, предупреждавайки ме, че Сюзан е намислила нещо.

– Ммм – казах аз и примигнах няколко пъти, за да проясня мислите си. – Надявам се, че не смяташ това за великолепна възможност да отидеш на бала?

В очите й проблесна нещо, което страшно силно наподобяваше похот.

– Само си помисли, Хари. Там може да има същества на стотици години. За половин час разговори мога да събера истории, които да ми стигнат за...

– Почакай малко, Пепеляшке – прекъснах я аз. – Първо, не смятам да ходя на бала. И второ, дори да отида, няма да те взема с мен.

Гърбът й се изопна и тя подпря юмрук на хълбока си.

– Какво би трябвало да означава това?

Потрепнах.

– Виж какво, Сюзан. Това са вампири. Те ядат хора. Нямаш представа колко ще е опасно за мен да бъда там – както и за теб, като стана въпрос за това.

– Ами онова, което каза Кайл? Че безопасността ти е гарантирана?

– Евтини лафове – отвърнах аз. – Виж какво, всички от старото общество обичат да парадират, че спазват старите закони за гостоприемството и благовъзпитаността. Ако случайно стане така, че погрешка ми сервират порция отровни гъби или някой мине оттам и засипе терена с куршуми, а после се окаже, че аз съм единственият смъртен там, те просто ще кажат: „Олеле, колко жалко. Ужасно съжаляваме, наистина, повече няма да се повтори“.

– Значи, смяташ, че ще те убият – рече Сюзан.

– Бианка ми има зъб – отвърнах аз. – Не може просто да се промъкне в дома ми и да ми пререже гърлото, затова пък може да уреди да ми се случи нещо. И сигурно точно това й се върти в главата.

Сюзан се намръщи.

– Виждала съм те да се справяш с много по-ужасни неща от тия двамата отвън.

Изпъшках раздразнено.

– Може би, сигурно. Но какъв е смисълът да се рискува напразно?

– Не разбираш ли какво означава това за мен? – попита тя. – Хари, онзи клип, който направих на върколака...

– Лу-гару – поправих я аз.

– Все тая. Десетсекундният запис, който се въртя в ефира само три дни, преди да изчезне, беше достатъчен, за да ме изстреля по-напред, отколкото пет години подготвителна работа. Ако успея да публикувам истински интервюта с вампири...

– Шшт, Сюзан. Четеш твърде много бестселъри. В реалния свят вампирите ще те изядат, преди да успееш да натиснеш бутона за запис.

– И преди съм поемала рискове – както и ти.

– Но аз не си търся неприятности – възразих аз.

Очите й проблеснаха.

– По дяволите, Хари. От колко време се налага да си затварям очите за нещата, които ти се случват? Като тази вечер например, когато трябваше да прекарам вечерта с приятеля си, а вместо това се наложи да го изкарвам под гаранция от затвора.

Ох. Сведох поглед.

– Сюзан, повярвай ми. Ако можех да постъпя по друг начин...

– Това ще е фантастична възможност за мен.

Тя беше права. И ме беше измъквала от различни неп-риятности достатъчно често, за да се чувствам задължен. Имаше право да иска това от мен, колкото и опасно да беше. Тя беше голямо момиче и можеше да отговаря за себе си. Но дявол да го вземе, не можех просто да кимна с глава, да се усмихна и да я оставя да тръгне към опасността. Щеше да е по-добре да се опитам да отклоня вниманието й.

– Не – отвърнах аз. – Имам си достатъчно проблеми и без да ядосвам отново Белия съвет.

Тя присви очи.

– Какъв е този Бял съвет? Кайл говореше за него така, сякаш е някакъв ръководен орган. Да не е нещо като Вампирския двор, само че за магьосници?

„Точно такъв е“, помислих си. Сюзан нямаше да се е издигнала до сегашното си положение, ако не беше умна.

– Не съвсем – отвърнах й аз.

– Ти си ужасен лъжец, Хари.

– Белият съвет е група от най-могъщите мъже и жени в света, Сюзан. Магьосници. Техният най-голям капитал са тайните и изобщо не им харесва хората да ги научават.

Очите й грейнаха като на хрътка, попаднала на прясна следа.

– И ти си... нещо като техен посланик?

Неволно се разсмях при сравнението й.

– О, боже, не. Но съм член на Съвета. Това е нещо, като да притежаваш черен колан. Знак на статус, на уважение. Тоест имам право на глас при решаването на проблемите и трябва да се подчинявам на правилата им.

– Упълномощен ли си да ги представляваш на такива събирания?

Не ми харесваше посоката, в която се насочваше този разговор.

– Ъъъ, всъщност съм длъжен, в конкретния случай.

– Значи, ако не се появиш, ще загазиш.

Намръщих се.

– Ще загазя още повече, ако се появя. В най-лошия случай Съветът ще ме обвини в проява на неучтивост. Ще го преживея.

– А ако отидеш? Хайде, Хари. Кое е най-лошото, което може да ти се случи?

Разперих ръце.

– Може да ме убият! Или нещо още по-лошо. Сюзан, ти наистина не разбираш какво искаш от мен.

Надигнах се от дивана, за да се приближа до нея. Лоша идея. Зави ми се свят и ми причерня пред очите. Щях да се строполя на земята, но Сюзан хвърли поканата и успя да ме подхване. Положи ме внимателно обратно на дивана, а аз я прегърнах през кръста и я привлякох към себе си. Тя беше мека и топла.

Полежахме така известно време и тя отърка бузата си в шлифера ми. Кожената тъкан изскърца. Сюзан въздъхна.

– Извинявай, Хари. Не трябваше да ти досаждам с това точно сега.

– Няма нищо – отвърнах аз.

– Просто си мисля, че това е нещо голямо. Ако ние...

Извърнах се леко, зарових пръсти в тъмната мека грива на косата й и я целунах.

Очите й се разшириха за миг, след което клепачите й се спуснаха. Недовършеното изречение премина в нисък гърлен звук. Устните й омекнаха под моите и станаха още по-меки и горещи. Въпреки болките и синините, целувката ми достави удоволствие. Огромно удоволствие. Дъхът й беше адски приятен, а устните й бяха податливи и възбуждащи. Усетих я да плъзва пръстите си между копчетата на ризата и да погалва кожата ми, от което цялото ми тяло се наелектризира.

Езиците ни се срещнаха и аз я привлякох към себе си. Тя отново изстена, след което рязко ме отблъсна назад, за да ме възседне и обвие хълбоците ми със своите дълги, красиви крака. Започна да ме целува така, сякаш искаше да ме погълне целия. Ръцете ми се плъзнаха по ханша й и се спряха на талията, а тя се размърда, притискайки се в мен. Обхванах стегнатите й бедра и продължих да я галя по гладката кожа, повдигайки леко полата нагоре, оголвайки краката и хълбоците й.

Сепнах се от изненада, когато установих, че отдолу не носи никакво бельо – но пък нали бяхме планирали да прекараме вечерта заедно. Копнежът и гладът за тялото й прогониха като с магическа пръчка цялата ми умора и аз я сграбчих, усещайки я да се изпъва възбудено под прилива на собственото й желание.

Ръцете й се заиграха с колана ми, дъхът й опари лицето ми.

– Хари, страхливец такъв. Не си и помисляй, че вечно ще успяваш да ми отвличаш вниманието.

Веднага след това и двамата положихме всички усилия, за да не мислим за нищо друго, след което заспахме пред камината в плетеница от крайници, тъмна коса и меки одеяла.

Какво пък. Очевидно денят не беше абсолютен кошмар.

Но както се оказа, кошмарът се развихри на следващата сутрин.