Пролог С грешките до тук!

Американска централа на Айтексикон

Флорида, САЩ


— Скелетната структура на нашия нов свят беше подготвена изключително щателно — обяви Директора от големия телевизионен екран в конферентната зала. — Той има части по цялото земно кълбо. Най-сетне настъпва часът, в който ще ги свържем в едно цяло! И с това цяло ще положим началото на нашата „Ре-Еволюция“!

Телефонът в джоба на бялата престилка на Директора завибрира. Тя прекъсна речта си, повдигна вежди, извади го и прочете съобщението. Положението в Сграда 3 беше станало критично.

— Време е — рече и се обърна към свой колега извън екрана. — Запечатайте Сграда 3 и започнете повсеместно обгазяване вътре.

От другата страна на конферентната маса Роланд Тер Борщ се ухили. Джеб Бачълдър се направи, че не го забелязва, а Директора отново насочи вниманието си към камерата.

— Всичко е готово. Започваме план „Наполовина“ утре в седем-нула-нула часа. Както знаеш, Джеб, единственото несъвпадащо парченце от пъзела, единствената муха в супата, единствената издънка са твоите противни, неконтролируеми, жалки и непотребни летящи нелепици.

Тер Борщ кимна сериозно и стрелна Джеб с очи.

— Молбата ти беше да изчакаме до предварително зададената дата на годност на децата птици — продължи Директора напрегнато, — но това се превръща в непосилен лукс, независимо кога е тя. Премахнете тази спънка веднага, доктор Бачълдър. Ясна ли съм?

Джеб кимна.

— Напълно. Ще се погрижа за тях.

Директора не изглеждаше убедена.

— Искам доказателство, че децата птици са елиминирани до утре в седем-нула-нула или ще елиминираме теб — отсече тя. — Разбрано ли е?

— Да. — Джеб Бачълдър прочисти гърло. — Вече сме на позиция, Директоре. Просто трябва да им дам сигнал.

Ами, дай го тогава — изръмжа Директора. — Държа, когато пристигнеш в Германия, вече да си приключил с това недоразумение. Иде знаменателен ден… зората на нова ера за човечеството… нямаме време за губене. Чака ни доста работа — трябва да намалим населението на света наполовина.

Загрузка...