Сраснати

Лайда Гащеризон

Водата я облива и тя идва на себе си. Отначало е студена, може би за да я събуди. Лайда е в бяла тясна душ-кабина с множество дюзи, насочени към нея. Вижда сребриста брава. Пресяга се да я хване, но се подхлъзва. Гола е. Има издутина на стомаха. Не е очебийна, но докато е била в безсъзнание, сигурно са ù правили изследвания. Усеща, че ръката ù е натъртена. Дали знаят, че е бременна?

От дюзите впръскват пяна с острата миризма на академичния плувен басейн – на спирт и парливи химикали. Започва да кашля, да се дави. Очите ù пламват.

Водата става гореща. Кабината се изпълва с пара.

Щом дюзите пресъхват, тя отново се пресяга към дръжката на вратата. Заключена е, както предполага. На една от стените се отваря чекмедже. Вътре има бял гащеризон и шал от рехабилитационния център. Отново е там, откъдето бе тръгнала.

Тя взима дрехите и се облича. Когато закопчава гащеризона, си представя как коремът ù постепенно се издува, става твърд и закръглен. Как ли ще изглежда дете, заченато навън, сред нещастниците? Може би вече е една от тях. Служителите в Купола няма да позволят да роди детето си тук.

Дръжката се завърта. Вратата се отваря.

Излез навън – чува се глас.

Ала няма „навън“. Щом напуска малкото затворено пространство, Лайда се озовава в друго затворено пространство. Не се долавя полъх. Въздухът е стерилен и статичен. Куполът е истинската пустош. Спомня си, че бе разказала на Партридж за снежните сфери – отново е затворена, но този път я няма дори вихрушката от мокър изкуствен сняг.