Уилям вдигна поглед от книжата. Вече цял месец внезапните нахлувания на Антъни не му правеха впечатление.
— Всичко наред ли е? — попита Уилям.
— Кой може да каже? Очаква се меко кацане. Включен ли е компютърът Меркурий?
Антъни бе запознат с процедурата, но Уилям отговори на въпроса му.
— До утре сутринта ще функционира, Антъни.
— И не са възникнали усложнения досега?
— Никакви.
— Тогава да очакваме приземяването?
— Да.
— Нещо ще се случи — издаде тревогата си по-малкият брат.
— Ракетните техници са специалисти с доказани качества. Нищо няма да се случи.
— Толкова усилия ще отидат напразно!
— Нищо подобно няма да се случи!
— Може би си прав — пророни Антъни. С ръце, пъхнати дълбоко в джобовете му, той тръгна да излиза. Преди да отвори вратата, по-младият брат спря и каза: — Благодаря!
— За какво, Антъни?
— За успокоението…
Уилям се усмихна изкуствено, доволен, че не бе издал чувствата си.