9.

Уилям вдигна поглед от книжата. Вече цял месец внезапните нахлувания на Антъни не му правеха впечатление.

— Всичко наред ли е? — попита Уилям.

— Кой може да каже? Очаква се меко кацане. Включен ли е компютърът Меркурий?

Антъни бе запознат с процедурата, но Уилям отговори на въпроса му.

— До утре сутринта ще функционира, Антъни.

— И не са възникнали усложнения досега?

— Никакви.

— Тогава да очакваме приземяването?

— Да.

— Нещо ще се случи — издаде тревогата си по-малкият брат.

— Ракетните техници са специалисти с доказани качества. Нищо няма да се случи.

— Толкова усилия ще отидат напразно!

— Нищо подобно няма да се случи!

— Може би си прав — пророни Антъни. С ръце, пъхнати дълбоко в джобовете му, той тръгна да излиза. Преди да отвори вратата, по-младият брат спря и каза: — Благодаря!

— За какво, Антъни?

— За успокоението…

Уилям се усмихна изкуствено, доволен, че не бе издал чувствата си.

Загрузка...