Сватбен хазарт

ГЛАВА 10

Соломон се облегна на оградата и погледна към стария бизон. Чуваше се зловещият вой на койотите.

Беше очаквал, че Кайро ще е в лошо настроение, но не беше подготвен да види други мъжки ръце върху бялата й кожа. Нито пък за ревността, която изпита. Кайро изглеждаше сънлива, мека и той се бе възбудил само от вида на извивката на гърдите й, притиснати към чаршафа.

Размърда се неспокойно. Желаеше я, инстинктите му го подтикваха да потъне в това меко, женствено тяло и да вземе това, което иска… тя е била с мъже и преди, грижили са се за нея. Той не беше по-различен.

Яростта, която гореше в очите й, не беше нищо в сравнение с тази, която той изпита, когато видя как Куигли масажира бедрата й.

— Тя не е това, което бих искал от една жена, особено от съпруга. Но е всичко, което имам в момента, и проклет да съм, ако не продължавам да я дразня — закани се той.

— Какво правиш? — попита Кайро.

Беше се събудила, за да види как Соломон надига чаршафа й и се промъква до нея. Тя стана от леглото и горнището на копринената й пижама се отвори, защото Соломон бе затиснал колана й. Тя сграбчи плата, молейки се това да е само един кошмар.

Беше заспала, опитвайки се да забрави деня на поражението си. Трябваше да събере сили за битката със Соломон на сутринта — когато щеше да наложи своите правила.

Лунната светлина осветяваше стаята и тя можеше да види чертите на лицето му, гърдите му и корема му — останалата част от тялото му бе покрита от чаршафа — от най-хубавия й памучен чаршаф. Забеляза, че… зверчето му е временно в покой. Той надигна възглавниците зад себе си и седна, сложил ръце зад главата си. Гледаше я, а на лицето му грееше почти момчешка усмивка.

— Утрото в ранчото настъпва рано. Прибрах се да спя тук.

— Не и в моето легло — заяви тя и отметна назад дългата си плитка.

— Трябва да спя все някъде.

Кайро се опита да се пребори с гнева, който я обземаше, но не успя.

— Махай се, или аз ще се махна.

— Направи го — провлачи Соломон. Все по-широката му усмивка още повече я дразнеше. Тя се пресегна и сграбчи една щека. С другата си ръка сграбчи двете части на пижамата си и тръгна към него. Соломон повдигна въпросително вежди, присви устни и й изпрати въздушна целувка.

— Вън! — повтори тя и вдигна щеката. Соломон я хвана и я дръпна в леглото.

— Ти ще дойдеш тук — каза той със закачлива усмивка.

Тя се заизвива под него, но той здраво бе хванал китките й.

— Предполагам, мислиш, че това е смешно.

Усмивката на Соломон стана още по-широка.

— Би могло да бъде.

После той мушна главата си между шията и рамото й, издавайки ръмжащи звуци.

Кайро се постара да не се разкикоти и не помръдна. Брадата му я гъделичкаше, но освен това тя усещаше и друга възбуда, предизвикана от допира на тялото му до нейното.

— Какво точно правите, мистър Улф? — попита предпазливо тя.

— Опитвам те. Имаш вкус на кора на пресен хляб, намазана с масло.

— Ти очевидно използваш слабостта ми. Беззащитна съм, смачкана под тежестта ти. Явно си един насилник, който взема това, което иска — каза внимателно тя, опитвайки се да не обръща внимание на милувката на пръстите му върху вътрешната част на китките си.

Соломон остана неподвижен известно време, после каза:

— Вярно е.

После се обърна с гръб към нея и придърпа чаршафа върху раменете си.

Кайро полежа малко, после се измъкна от леглото, взе една възглавница и отиде на пръсти до вратата. Не можа да я отвори. Тя я дръпна леко, чу се дрънчащ звук и Кайро затаи дъх.

— Как да я отворя? — попита тя.

— Никъде няма да ходиш — каза бавно той.

— О, да, ще ходя. Отказвам да бъда малтретирана и държана в капан — отвърна тя и тръгна към прозореца. Хвърли възглавницата отвън и преметна единия си крак през отвора.

— Какво те кара да мислиш, че щях да те пожелая? — провлачи зад нея Соломон.

— Показваше такива признаци, мистър Улф — отговори тя и стисна здраво прозореца. — Щеше да ми счупиш ребрата.

— Ха!

— Какво точно имаш предвид с това „Ха!“? — попита тя и бавно прибра крака си обратно вътре. — В края на краищата, аз съм твоя жена — продължи тя, когато той не каза нищо. — И искам да желаеш жена си. — Тя потрепери от гняв. Беше достатъчно женствена; какво му ставаше на Соломон?

— Не мога — каза той след дълга прозявка. Кайро рязко си пое въздух.

— Защо не можеш?

— Не съм в настроение.

— Не бил в настроение! Е, добре. Хубаво, че го разбрах. — Изведнъж се сети за нещо. Белезите върху китките му може би означаваха, че е раняван и на други места по тялото. Някои важни места, които имат нещо общо със съпружеските задължения. — Да не би да си бил ранен… ъъъ… на място, което би ти причинило затруднения?

— Не искам да говоря за това — промълви той, после й обърна гръб и отново придърпа чаршафа върху раменете си.

В Кайро се бореха любопитството и раздразнението. Направи няколко крачки към леглото.

— Ти започна всичко това и сега ще ми обясниш защо не си в настроение. Ако си… неспособен като съпруг, аз трябва да знам. Няма да кажа на никого.

Соломон мълчеше. Кайро се приближи още повече.

— Ако си се наранил, след като последния път ние… ъъъ… Трябва да ми кажеш. Може би имаш нужда от лекар.

— Имам нужда от друго, не от лекар — промърмори сънливо той.

Дойде й друго наум. Познаваше доста суетни мъже.

— Или… не си от онези мъже, които си слагат… разни неща, за да създават впечатление, че са по-надарени… Не си, нали? Чела съм за едно италианско приспособление, което… ъъъ… — Тя не знаеше как точно работеше това приспособление, но една французойка й беше разказвала нещо подобно…

Той изсумтя с отвращение, после въздъхна. Кайро беше отчаяна. Ако той заспеше сега, може би никога нямаше да узнае защо не беше в настроение да спи с жена си.

— Соломон? — Тя леко бутна рамото му. — Мистър Улф? Спиш ли?

— Опитвам се — промърмори той след още една прозявка. — Иди и вдигни резето, ако искаш да излезеш. Сложил съм го по-нависоко, заради Гарнет. Тя е виждала много мъже голи, но на мен това не ми се нрави.

Кайро се приближи още повече и отново побутна рамото му.

— Да не би да искаш да кажеш, че след като ме насили да се омъжа за теб, след като ме мачка в леглото ми и след всички тези проклети целувки, тази нощ не те интересувам — в нощта, когато дойдох при теб? — Тя спря, защото усети, че пръстите на краката му си играят с нейните. Отдръпна крака си. — Не се опитвай да ми отвличаш вниманието, като си играеш с пръстите ми — заяви тя и се наведе още повече към него. — Искам да знам защо не си в настроение.

Соломон бавно се обърна и я изгледа. Ръката й се плъзна от рамото към гърдите му. Той я притисна със своята. Сърцето му биеше равномерно под дланта й и тя леко размърда пръсти, заинтригувана от кожата му, от космите по гърдите му, от плоското зърно. Той трепна.

— Не можеш да се целуваш добре — каза той. — Необходима е истинска целувка, за да възбудиш един мъж.

— Ха! Само се оправдаваш.

Той отново й обърна гръб.

— Целувам се достатъчно добре. — Той не каза нищо, затова тя сграбчи рамото му, притисна го към леглото и се наведе над него. — Ето. Виж това! — После го целуна както можеше и се надигна, за да го погледне. — В настроение ли си вече?

Соломон се прозина и затвори очи.

Кайро се тръшна на леглото до него, кръстосала ръце на гърдите си. Опита се да преглътне огромните сълзи, които пареха в очите й, но не можа.

Подсмръкна. Само веднъж.

След дълго мълчание Соломон попита дрезгаво:

— Какво има?

— Имах лош ден — проплака тя и изтри сълзите си с чаршафа. — Аз съм булка. Никога преди не съм била, а ето, че нищо не става както трябва.

— Лош ден — повтори Соломон. — Ела тук.

Кайро се остави да бъде привлечена от ръцете му. Сложи глава на рамото му. Всичко, което искаше от него, бе да й каже, че е в настроение. После щеше да го изгони от спалнята си.

— Защо не си в настроение? — обади се тя, като продължи да подсмърча.

Той изсумтя.

— Би трябвало да знаеш защо.

— Знам — излъга тя, после отново го целуна по устните. Очакваше всеки момент той да признае, че тя се целува много добре.

Устните му отвърнаха леко, ръката му се плъзна към бедрото й, притисна го леко, после отново се върна на гърба й.

— Много лошо е да целуваш един работник, който е изтощен от цял ден оране — прошепна той тихо, дрезгаво. — Ако изпитваш угризения зарази съпружеските си задължения, една лека целувка по бузата ще свърши работа.

Той имаше чудесен вкус, а тя искаше да му даде урок, и отново го целуна по устните. Пръстите й леко се размърдаха върху гърдите му.

— Много си топъл — прошепна тя. Беше възбудена, както винаги ставаше при допира им.

— Имах много работа на полето, а днес беше горещо — прошепна той и леко гризна устните й. — Сигурно ще заспя всеки момент.

Кайро стисна очи. Соломон лежеше до нея. Можеха да играят и на друго, освен на билярд, и този път тя щеше да го победи. Бавно плъзна бедрото си върху неговото.

Соломон — нейната жертва — лежеше неподвижно и я наблюдаваше.

Тя притисна дланта си към гърдите му.

Ръката му се придвижи по гърба й и бавно свали горнището на пижамата. Кайро се вцепени.

Желаеше Соломон така, както не бе желала никой друг мъж.

Когато пръстите му погалиха гърдата й, а единият се спря върху зърното, тя рязко си пое въздух.

Той я целуна по врата, а после целуна гърдата й и тялото й се изпъна като струна. Когато погали и другата й гърда, Кайро осъзна, че й е много топло, че бедрото й се движи върху неговото.

После Соломон я целуна и тя отвърна на дивата, трескава целувка. Хвана главата му, за да го задържи, да го направи свой, да го приласкае до гърдите си…

Бавно, съвсем бавно, светът сякаш се обръщаше наопаки, докато тя се наслаждаваше на всяко докосване, всяка целувка, всяка ласка. Соломон лежеше върху нея, подпрян на ръцете си.

Толкова силен и топъл! Беше неин, целувките му й доставяха удоволствие.

Тя го прегърна, за да го задържи при себе си, за да удовлетвори желанието, което се надигаше в нея.

— Обвий краката си около мен — прошепна на пресекулки той и върхът на езика му близна ухото й.

Тя потрепери и стисна бедрата си.

— Соломон…

— Шшт!

Ръцете му се плъзнаха по тялото й, хванаха бедрата й и ги надигнаха. Коляното му разтвори нейните, правейки място за тялото му.

Той лежеше между краката й — топъл, твърд. Кайро сграбчи раменете му, когато онази част от него намери женствеността й и леко се плъзна в нея.

— Да… или не? — прошепна той. Дишаше дълбоко и я наблюдаваше.

— Аз…

Тя прехапа устни. Желаеше го, умираше за него. Той я целуна толкова сладко, толкова нежно, че хълбоците й сами се надигнаха към него. Тя го желаеше, сърцето й препускаше…

Обви крака около него, за да не я остави. Не и сега.

— Да.

Хвана го през кръста, задържайки го близо до себе си, а целувките му ставаха все по-горещи, все по-дълбоки и сладки и…

Тя извика. Леката болка я изненада.

Соломон спря да се движи Тялото му се беше сляло с нейното. Погледна лицето й, сълзите й.

— Кайро?

Ръцете й го притискаха силно. Той много внимателно се отпусна върху нея, прегърна я нежно, погали я. Сърцето му биеше до нейното и силното му, мускулесто тяло трепереше в ръцете й, като че ли беше огромен звяр, който тя трябваше да укроти.

Тя целуна влажното му чело и погали гърба му. Пръстите й откриха дълбоки белези и бавно ги проследиха.

— Какво се е случило?

Той се отдръпна леко и тя надигна тялото си, за да го задържи.

— Никъде няма да ходиш, мистър Улф.

— Няма да издържа много — промълви мрачно той.

Домиля й от тона на гласа му, защото бе успяла да махне външната обвивка на Соломон и да докосне нещо дълбоко вътре в него, точно както той бе направил с нея. Той стоеше съвсем неподвижен и изглеждаше потресен до дъното на душата си.

— Не съм бил с жена от шест години… не е трябвало да спирам. И, за Бога, никога в живота си не съм бил с девица.

Изглеждаше съкрушен и тя започна да го успокоява.

— Е… значи това е една нова игра с мен, нали така?

Тя погали косата му. Лежеше под него тихо, кротко. Устните му се притиснаха в шията й и леко я целунаха. Тя се бореше с нетърпението, с нуждата да…

Изведнъж той се надигна, после се притисна към нея и тя трябваше да му се отдаде докрай…

— Кажи го! — заповяда той. Лунната светлина заливаше голите му рамене.

— Да — прошепна тя. Имаше чувството, че ще умре от желание.

Соломон я притисна — леко, нежно, и започна да се движи в нея.

Тя се възпламени още повече, притисна се към него, застена. Той беше част от нея, беше неин. Огънят на страстта я изгаряше, тя крещеше, сърцето й щеше да изхвръкне от гърдите. Заби ноктите си в раменете на Соломон и изведнъж сякаш излетя нанякъде, за да се върне след малко отново вкъщи, в леговището на своя дракон, сгушена до него.

Събуди се от ударите на сърцето на Соломон под бузата си, от усещането, че той се грижи за нея, че покрива голото й рамо с чаршафа, че я гали и люлее.

Кайро се сгуши до него. Това й стигаше засега — беше получила това, което искаше.

Прегърна го силно. Той беше нейната награда, защото колкото и малко да знаеше тя за любовта, разбираше, че беше го предизвикала и го бе победила. Тя потъна в дебрите на съня, като галеше гърдите му и се усмихваше до рамото му. Най-накрая бе победила Соломон Улф, беше го завладяла. Тя леко размърда бедрото си до неговото.

Слънчевата светлина я заслепи. Кайро се зави през глава.

Бедрата й бяха омекнали, тялото й беше сънливо и сякаш нямаше кости. Гърдите й я боляха, зърната бяха напрегнати.

Тя изстена, спомняйки си затова, което бе станало през нощта.

— Ще трябва все пак да се измъкнете оттам по някое време — прогърмя басът на Куигли над главата й. — Тази стая е в ужасно състояние. Навсякъде има дрехи. Наистина се надявам, че не е скъсал още от бельото ви.

— Изчезвай — каза тя. Не искаше да вижда никого в ярката, ослепителна светлина на деня.

— Мамо, Куиг и аз приготвихме закуската ти — прозвуча щастливият глас на Гарнет. — Татко каза, че сигурно ще искаш да спиш до късно, затова разполагахме с много време. Татко изглеждаше много изморен и раздразнителен тази сутрин, но правенето на бебето сигурно го е изтощило. Той не е вече млад. Но когато каза, че сигурно ще спиш до късно, разбрах, че се е постарал и че бебето ни скоро ще се появи. — Гарнет говореше съвсем сериозно. — Куиг изгори бекона и запали огън на пода. Котенцето ми изяде бекона, а прасето дойде до вратата — продължи весело момичето, очевидно доволно от всичките тези събития. — Татко каза, че ще издои кравата, но че ти трябва да се опиташ да посееш някое и друго семенце в градината преди вечеря. Хващам се на бас, че той е посял своето добре. — Тя сложи ръка върху чаршафа там, където беше коремът на Кайро. — Нашето бебе. Само помисли, Куиг. Сега си имам коте, бизон, крави, коне, татко и мама, едно голямо прасе, о — и теб, разбира се. А съвсем скоро ще имам и бебе, за което да се грижа, докато мама — и татко правят друго.

Кайро бавно кръстоса крака и се понадигна.

— Къде е той?

Искаше й се да каже „онзи негодник“ или нещо по-лошо, но след всичките речи, които бе държала пред Гарнет за лошите думи, направи усилие да се въздържи. Искаше й се да го сграбчи и да го унищожи, но този път с щеката за билярд. Не знаеше ли той, че съпрузите трябва да са до невестите си на следващата сутрин, за да ги успокояват?

Някоя и друга нежна дума, преди да започне да настоява тя да издои кравата или да засява градината може би би поуспокоила желанието й да го убие.

Куигли си пое въздух.

— Излезе по някаква работа с друг фермер. Мисля, че спомена нещо за фураж. Очевидно сме се омъжили за един обикновен работник.

Гарнет се притисна до Кайро и я целуна по бузата.

— Добро утро, мамо — каза тя тихо, срамежливо.

Каквото и да чувстваше спрямо Соломон, Кайро се изпълни с нежност като видя изражението на детето.

— Добро утро, Гарнет.

Момичето скочи от леглото.

— Ще отида да налея гореща вода за чая ти. Трябва да останеш в леглото, за да може нашето бебе да се хване добре в корема ти…

— Не! — Куигли сложи щеката на Кайро на масата. — Няма да наливаш никаква вода. Чаят трябва да се приготви по специален начин. Ще се изгориш.

— Хвани ме! — изграчи Гарнет и се втурна към вратата.

— О, Боже — промърмори Куигли, после спря до леглото, втренчил поглед в чаршафите. — Кръвта се изпира много трудно. Този мъж е истински престъпник, щом работата опре до съсипване на хубав плат.

Соломон се къпеше в потока. Боляха го всички мускули, не беше лесна работа да разораваш целина. През целия ден бе мислил за това, че е посегнал на жена, която не го иска, която беше девица.

Кайро беше права — това беше нова игра. Не беше се погрижил за семето си, което бе излязло от дълбините му, за да влезе в топлото й, стегнато, влажно тяло. Беше загубил ума си, потънал в странната нежност, вкопчил тялото си в нейното.

Никога преди не се беше задържал така в женско тяло, никога не бе усещал бясното биене на сърцето й до своето…

През деня на няколко пъти се бе уловил, че стои неподвижно, като омагьосан. Виждаше образа на Кайро под себе си, невероятното удоволствие да я гледа как избухва и се стяга, привличайки го по-навътре в себе си. После започваше да се тревожи за Кайро, как ще плати за фуража за животните, как ще изхрани всички.

После отново започваше да се възбужда, мислейки си за нощта и за жена си. Искаше да потъне в Кайро и да остане там, да я възбужда, докато я възпламени и го целуне с неопитните си устни.

Мислеше си как тези устни засмукват езика му и всяка фибра от тялото му болезнено трепваше.

Трябваше да я събуди тази сутрин, да я приласкае, но се страхуваше, че ако я докосне, ще я пожелае отново. И може да й причини още по-голяма болка.

Соломон погледна към хоризонта, към слънцето, което залязваше, и се зачуди кога ли ще дойде Кип, гневен и готов да го застреля.

Или кога Бланш ще развърже Дънкан и на Соломон ще му се наложи да си отваря очите на четири за неочаквани засади. Беше свикнал да се грижи за себе си, но сега тук бяха Гарнет и една жена, която по-скоро би го ритнала по задника, отколкото да го погледне.

Вдигна ръка към бузата си — към мястото, където го бе целунала за последно. Това беше целувка, която се дава на дете — сладка, мила.

Нежността й го бе учудила толкова, колкото и настойчивото й желание да го има.

Старият бизон преживяше срещу Соломон и го наблюдаваше. Изведнъж вдигна нос и подуши въздуха.

Кайро, облечена в зелена копринена рокля и с чадърче в същия цвят, внимателно повдигаше полите си, докато вървеше към потока. Само при вида й настроението му се подобри.

Соломон седна на плиткото и продължи да сапунисва ръцете и гърдите си. Не беше особено доволен от това, че се възбужда само от един поглед към Кайро. Тя бе взела всичко от него през изминалата нощ, беше го подчинила на себе си.

Той бе отнел девствеността й, а едно от основните правила в живота му бе никога да не го прави с девица.

Тя застана на брега — олицетворение на девствената невеста — цялата пламнала и готова за още. Соломон се потопи още по-надълбоко, за да прикрие възбудата си. Това щеше да й хареса — да разбере, че той се възбужда само като я види. Да разбере, че една част от суровото му сърце омеква само при вида й.

Той затвори очи, изля малко студена вода на главата си, опитвайки се да забрави колко сладка, мека, хлъзгава и влажна беше тя, притискайки се към него с всяка частица на тялото си, изтръгвайки от него чувства, които той не би искал да изпитва.

— Е, върна се — обади се тя, затвори рязко чадърчето си и сложи ръце на кръста си. — Искам да знам какво точно си мислиш, че правиш, като приемаш храна от Бланш — попита разпалено тя.

Той си спомни за кошницата с храна, която му бе изпратила Бланш. Това беше единствената храна в къщата, защото той бе много зает напоследък със строежа на новата стая, на хамбара и на оградата.

— Поела си пътеката на войната — каза той внимателно.

— Оказва се, че няма какво да ядем. Запазих достатъчно хляб за Гарнет, но едно дете има нужда от разнообразна храна. Котката изяде пърженото пиле. Ако не сложиш прозорец в… моята спалня, кадифените ми завеси ще избелеят. А този плат ми е донесен специално от Чикаго.

— Издои ли кравата тази вечер? — попита той, възхищавайки се на гордата извивка на гърдите й, които се надигаха и смъкваха бързо.

— Няма да приемаш храна от тази жена. Нито пък нещо друго. Няма да ти позволя да ме засрамваш така.

— Какво сготви за вечеря? — попита той, изправи се и тръгна към нея, без да крие желанието си.

— О, ти, арогантен, плиткоумен… Знаеш, че не готвя. Куигли винаги… — започна тя, но погледът й се стрелна към възбудения му член. Очите й се разшириха, бузите й пламнаха още повече и тя премига, полагайки усилие отново да върне погледа си към очите му.

— Ела при мен.

Тя се извърна настрани, след като отново бе погледнала с любопитство надолу, което още повече го възбуди.

— Ще настинеш.

— Стопли ме.

— Как?

Желанието да я дразни отново се събуди в него и го накара да се чувства млад и жизнен.

— Както го направи снощи. Притисни ме към себе си, прегърни ме и ме гали, приеми ме дълбоко в себе си, там, където е топло и тясно…

Тя пребледня, отстъпи крачка назад и се блъсна в едно дърво.

— О, небеса…

— Да, мадам. Точно така беше — като в небесата — промълви Соломон.

— Тихо. Не говори така — прошепна тя, но в очите й имаше топлина, която стопли и него.

Облечената й в ръкавица ръка докосна мокрите му гърди и Соломон се наведе към полуотворените й устни, за да открие, че са точно толкова сладки, меки и нежни, колкото си ги спомняше. Тя се притисна към него, устата й се отвори…

— Никога жена не ме е прегръщала през цялата нощ, сякаш се страхува, че ще й избягам — промълви той до бузата й. — Никоя жена не се е вкопчвала в мен със зъби и нокти.

— О, мили Боже! — прошепна тя.

Той не можеше да се въздържа да не я дразни. В крайна сметка, през целия ден не бе мислил за нищо друго, освен за нея, въпреки че се бе опитвал да я прогони от съзнанието си. Беше толкова сладка. Целуна върха на носа й.

— Ако не беше толкова облечена, щях да проникна в тебе веднага само за да те чуя как стенеш като малко коте, като дива птица, която се връща в гнездото си…

— О!

Тя го погледна с потъмнели очи, когато Соломон свали шапката от главата й и я захвърли на тревата.

Започна да разкопчава роклята й. Малките илици се разкъсваха под пръстите му, въпреки че внимаваше.

— Няма да се късат, ако престанеш да буташ ръцете ми. Кажи ми какво точно е бил за теб Бърнард — прошепна той между целувките. — Защото е съвсем сигурно, че аз съм първият ти мъж, а това наистина ми доставя удоволствие. Жена ми дойде при мен чиста като маргаритка.

Тя изви шията си. Женственият й аромат нахлу в ноздрите му.

— Ще настинеш — повтори Кайро, когато той съблече роклята й и я пусна на земята.

Развърза фустата й и й помогна да я смъкне от тялото си.

— Соломон — каза тя съвсем тихо. Пръстите й се плъзнаха по белезите на гърба му. — Какво се е случило?

— Въже, бич, камшик. В този ред — отвърна глухо той и отново усети старата болка. — Може би ти дължа обяснение.

— Не и ако не искаш да ми кажеш — каза тя тихо. — Някои неща са твърде трудни за казване, твърде болезнени. Каквото и да се случва между нас в момента, не искам да знам нищо, което не ни… засяга.

Соломон я погледна. Стоеше пред него — някак непозната, срамежлива. Тя също имаше своите тайни. Болезнени тайни, които не би искала да сподели. Тя хвана обезобразената му от белезите китка и я вдигна до устните си, за да я целуне.

— Това пак тогава ли се случи?

— Да.

Той се чудеше какво ли е било миналото й. Защо беше толкова загрижена за Гарнет, за нейното щастие и безопасност?

— Разбирам — каза тя и погледна към дрехите си на земята. — Нали знаеш, една дама не стои разсъблечена там, където някой би могъл да я види.

Той обви пръсти около китката й, нямаше намерение да си отвлича вниманието.

— Разкажи ми за Бърнард.

— Ти имаш своето минало, аз — моето.

— Съжалявам, че ти причиних болка — каза той. Намираше лекото й изчервяване за очарователно.

— Това беше една малка битка. Но не забравяй, че аз спечелих войната, сър — прошепна тя и се изчерви още повече. — Аз бях тази, която победи.

— Наистина ме победи. — Гласът му беше нежен. — Беше прекрасна. Толкова гореща и женствена — като Афродита, която излиза от пяната. Не можех да направя нищо друго, освен да се предам на прелестите ти.

Тя потрепери леко и се покашля.

— А… Много хубаво го каза, мистър Улф.

— Истина е. Ти беше великолепна. — Соломон премести бавно погледа си към гърдите й, после се наведе да я целуне. — Куигли масажира ли те днес? — попита той, отхвърляйки от съзнанието си образа на други мъжки ръце върху тялото й.

— Разбира се, че не. Можеш да влетиш като…

— Съпруг?

— Побъркан. Масажите са отпускащи… О! — възкликна тя, когато той свали корсета й и засмука гърдата й през долната риза. — Не можеш… да ме съблазняваш посред бял ден — каза тя задъхано и го отблъсна.

Той посегна и сграбчи връзките на бельото й, сложи ръка на кръста й и я съблече. После я целуна бавно, съвсем бавно.

Тя стоеше съвсем гола пред него. Косата й бе разпиляна по гърдите й, а малките розови връхчета надничаха между кичурите. Бедрата й бяха бели и меки. Възхищаваше се на формата на прасците й и на тънките й глезени.

— Ако сега кажеш нещо за стъпалата ми, ще те убия — каза глухо Кайро.

— Свали ръкавиците си.

Ставаше неспокоен. Никога не бе желал друга жена така, както желаеше Кайро в момента, и искаше да разбере дали това, което се бе случило помежду им снощи, беше истинско. Огънят не се бе превърнал в пепел; беше станал по-силен и по-буен.

Възбуждаше се още повече, като я наблюдаваше как сваля дългите си ръкавици. Искаше да го докосне…

Кайро се притисна силно към него, обви ръце около врата му и жадно го целуна.

Соломон й позволи да го повали на земята, върху дрехите й.

Влезе в нея лесно, приет от горещата влага. Тя го прегърна почти отчаяно, краката й се обвиха около неговите. Трепереше в ръцете му, извиваше гърба си, притискайки се по-силно в него.

Лежаха неподвижни, вкопчени един в друг, сърцата им препускаха, телата им трепереха.

Соломон изпитваше чувството, че се е прибрал у дома, че е прегърнат от някого, който наистина го обича. И изведнъж разбра, че бе копнял за това…

— Ти си направо непоправим — прошепна Кайро в ухото му. — Всеки би могъл да ни види. Този твой огромен гръб сигурно блести на слънцето. Толкова е бял.

— Също и те. Бели като шията на гълъб, меки и нежни, и сладки — отвърна той, потривайки гърдите си в нейните.

Надигна се леко и се вгледа в поруменялото й лице.

Тя махна един кичур коса от челото му.

— Съсипа прическата ми, а Куигли толкова се стара да я направи. Действа му успокояващо, след като се раздели с безценната си кухненска печка и шевната машина — прошепна заговорнически Кайро.

Соломон приглади къдриците й върху смачканата зелена коприна на роклята.

— Смяташ ли да ме победиш, както го направи снощи? — попита той и бавно я целуна. — Да ме изненадаш из засада и да ме унищожиш?

Тя се надигна към него.

— Ти си звяр, Соломон Улф. Животно. Сега в настроение ли си? — попита закачливо тя и стисна коленете си, с което го принуди да проникне още по-дълбоко в нея. — Хванах те. Ти си мой пленник. Аз победих. Кажи го.

Соломон реагира незабавно, намирайки устните й.

— Боже Господи! — възкликна тя по-късно, когато той легна върху нея, заровил лице във врата й.

Докато лежеше върху нея, чудейки се какво се бе случило, как се откри пред нея толкова бързо, толкова жадно, Кайро погали нежно гърба му и попита кротко:

— Соломон? Добре ли си?

Той се раздвижи и тя се стегна около него, малките й женски мускули го накараха да проникне още по-дълбоко. Викът й достигна до него сякаш отдалеч, тя лежеше съвсем неподвижно, върху лицето й бе изписано учудване, когато най-накрая отвори очи и го погледна.

— Съжалявам, че са ти причинили болка, скъпи Соломон — прошепна тихо тя и целуна ъгълчето на устата му.

Той се вцепени — не искаше да допуска тъмното минало в настоящия момент, нито пък Кайро в живота си.

— Онова няма нищо общо.

Тя погали бузата му.

— Знам. Но съжалявам, че си изпитал болка.

Беше му неудобно от нежността, която виждаше в очите й.

— Имаш нужда от къпане, мисис Улф. Ще ми позволиш ли?

Соломон стана, взе я на ръце и влезе с нея в потока. Тя се вкопчи във врата му.

— Няма да посмееш…

Тя потъна под водата и изплува задъхана. Соломон прилепи устните си към нейните и отново потъна с нея под водата. Кайро се освободи и се изправи. Косата й беше залепнала по тялото.

— Звяр такъв! Ти си истински звяр! — изсъска тя, преди да потопи главата му под водата.

Соломон пъхна глава между краката й, целуна я интимно, вдигна я на раменете си и излезе от водата. Имаше намерение за в бъдеще да направи нещо повече на онова сладко място.

Кайро сграбчи един клон и излезе на брега. Сложи ръце на кръста си и се втренчи в него, мокра, ядосана и прекрасна. Изчерви се силно и той си помисли колко сладка е в момента.

Докато той се бършеше с ризата си и се обличаше, устните й се движеха, сякаш се опитваше да каже нещо. После изведнъж грабна дрехите си.

— Ще трябва да ми помогнеш да си облека роклята — каза тя и я хвърли върху него.

— Да, мадам. Но ще е по-добре, когато следващия път ме проследиш, да не носиш толкова дрехи.

— Хм.

Тя се напъха в роклята си и бързо приглади гънките й в опит да прикрие това, което се беше случило. Видя едно озеленено петно от трева и му хвърли яден поглед.

— Ти! — Само това успя да каже с тих, обвинителен глас.

Стоеше пред него в здрача, измачкана, мокра, ядосана и готова да се нахвърли върху него. После погледна към стъпканата трева, където два пъти бяха правили любов, и се изчерви. Ръцете й трепереха, когато слагаше ръкавиците си. Вдигна чадъра си и го отвори, въпреки че слънцето вече залязваше.

Соломон се наведе да я целуне и тя леко се приведе към него, докато той закопчаваше роклята й. Ръцете му леко трепереха и той хвана гърдите й. Тя поклати глава.

— Не мога да повярвам, че това се случи току-що.

Той я притисна към себе си.

— Ти разкъса илиците ми! — възкликна тя. — Мислех, че стрелците са сръчни хора.

Той я целуна по челото. Не искаше да си признае колко бе силно желанието му, колко нетърпелив бе да я вземе.

— Съвсем отскоро съм съпруг.

Кайро въздъхна уморено и му позволи да я погали по гърба. Беше й хубаво до него. Соломон затвори очи, за да запази нежността на момента.

— Няма да приемаш храна или каквото и да било от онази жена. Или от друга жена, докато си в моето…

Той й се ухили.

— Твърде късно. Мисис Йохансен ми изпрати едно пиле и ябълков пай. Изпраща много поздрави на жена ми и каза, че ще дойде да ти помогне веднага щом приберат житото. Жените на фермерите ще се събират в четвъртък и биха се радвали, ако се присъединиш към тях.

Кайро се опули.

— Какво?

Соломон сви рамене.

— Изглежда си мислят, че сега, след като си станала жена на фермер, ще се сближиш с тях.

Тя махна с ръка.

— Както и да е. Аз съм задължена да върна жеста, като сготвя нещо за нейното семейство. Не изгарям от желание да се впускам в сладки приказки за това, как се вари яйце, мистър Улф. О, знам с какво се занимават домакините, но не искам да съм причислена към тях точно от теб.

Той повдигна вежди, в очакване тя да продължи. Кайро изсумтя, после тръгна към къщата, вдигнала чадъра си като знаме.