ГЛАВА 11

Кип бавно отпусна пръстите си от новата дръжка от розово дърво на пистолета си. Стоеше, разкрачил широко крака, и чакаше. Беше дошъл да види дали Кайро има нужда от него и я откри, облегната на Соломон в сенките на дърветата. Това беше нежна, интимна прегръдка, прегръдка между жена и любовника й. Сърцето на Кип болезнено се сви. Соломон я прегръщаше със същата нежност.

Ако се бе държал с нея малко по-различно, Кип щеше да се втурне към него.

Младежът преглътна. Сърцето му отново се сви.

Изведнъж се почувства ненужен, какъвто беше, преди да се запознае с Кайро.

Беше положил толкова усилия, беше чел поезия, следеше новините за висшето общество във вестниците — само за да може да говори за вълшебния свят на Кайро. Този свят, за който тя бе копняла и който Соломон Улф й отне. Тя беше първият приятел, който бе имал, първата жена, която го накара да поиска да направи нещо от себе си, да постигне нещо. Тя носеше светлина в живота му и му помагаше да забрави горчивото минало, прекарано с майка му, Дънкан и Едуард.

Стомахът му се сви, изведнъж му стана студено въпреки топлата лятна нощ. Беше мислил за себе си като за рицаря на Кайро, който щеше да я измъкне от работата й в билярдната зала. Имаше намерение да се грижи за нея, да види Ню Йорк заедно с нея.

Бръкна в чантата на седлото си и извади един наръчник за бални танци. Скъса листовете един по един и ги разпиля в праха на Монтана.

Соломон бе отнел мечтата на Кип. След два месеца Кип и бандата му щяха да имат достатъчно пари, за да… Ръката му стисна силно юздите.

В този момент вратата на къщата се отвори и Гарнет се втурна навън към Кайро. Прегърна я и смехът на жената огласи нощта. Гарнет взе чадъра й. Кайро се наведе, за да я прегърне, и двете се втурнаха към един отворен прозорец в новата част на къщата. Кайро стъпи на един пън и се вмъкна в къщата. Гарнет я последва.

Огромната фигура на Куигли стоеше на вратата. Негърът поклати глава.

— Игрички — промълви Кип.

В къщата на Натсънови игрите бяха болезнени и смъртоносни. Всяка стрела се насочваше внимателно; заговори и интриги се извиваха като змии.

Чу стъпки на мъж, по-тежък от него, който очевидно нарочно вдигаше толкова шум.

— Кой е там? — Човекът идваше към него и водеше кон.

— Синко! — Поздравът на Соломон беше тих и любезен.

— Не ме наричай така — отвърна Кип също толкова тихо и сложи ръка на дръжката на пистолета си. Никой никога не го беше наричал „синко“. — Бих могъл да те убия и никой нямаше да разбере.

— Би могъл. Нямаше да те спра.

— Бих могъл да защитавам Кайро сега, когато я разори… когато я доведе в тази съборетина. А също и детето. — Гневните нотки в гласа на Кип обвиняваха мъжа, който му бе взел всичко.

Шапката на Соломон скриваше лицето му.

— Ще се радвам, ако останеш за вечеря.

— Мислиш, че ще ям на твоята маса, старче? След като взе моята жена? Ти й отне достойнството. Когато беше сама, мъжете я уважаваха като дама.

— Аз ще се грижа за нея. Кажи ми ти как я караш.

— Аз съм Кип Натсън. Започнаха да ме наричат „Кип“, когато станах на петнайсет. Искам да знам какво се е случило между теб и майка ми. Защо тя иска някой да се погрижи за Кайро…

— Какво имаш предвид? — попита Соломон. В гласа му прозвуча същото безпокойство за безопасността на Кайро.

— Ще заведа Кайро някъде далеч оттук, преди майка да насъска Едуард и Дънкан срещу нея. Засега само ги уговаря.

— Разкажи ми за себе си — каза тихо Соломон. — А също и за майка ти, за Дънкан и Едуард.

— Тревожа се за Кайро. Аз мога да се грижа и за нея, и за хлапето. — Кип бавно извади пистолета си и го насочи към сърцето на Соломон. — Старче, кажи си молитвата.

Соломон не помръдна и Кип вдигна пистолета към челото му.

— Ще ти пръсна мозъка.

Соломон не трепна. В очите му нямаше страх, само съжаление. Стомахът на Кип се сви.

— Аз съм се изправял на пътя на пистолета, синко. Така само по-бързо остаряваш. Но аз не те спирам.

— Не съм убивал никого досега, само съм ги ранявал. Защото съм добър. И бърз. Един стар стрелец като теб не е кой знае какво, но все пак убийството ти ще подобри към репутацията ми.

— Аз ще защитавам Кайро — каза тихо Соломон. — Но е по-добре да сме двама.

— Какво искаш да кажеш?

— Кайро има нужда от нас. Дънкан няма да свърши мръсната си работа сам.

Ледена ръка сграбчи сърцето на Кип — Соломон беше прав. Дънкан си имаше работа с хора, които биха насекли Кайро на парчета, без да се замислят.

— Ще го убия. Или ще взема Кайро с мен, докато ти гниеш тук. Какво означава майка ми за теб? — изведнъж попита Кип и прибра пистолета си в кобура.

— Тя сама ще ти каже, когато е готова за това. Ела у нас на вечеря. Кайро би искала да поговори с теб.

Кип си представи как Кайро чака Соломон и във вените му сякаш потече нажежено олово. Той обърна коня си и препусна. Соломон имаше семейство, което го чака, а той нямаше нищо.

Когато стигна до едно дърво, той спря коня и се обърна назад. Соломон не беше помръднал.

Между него и по-възрастния мъж имаше някаква връзка, която той не можеше да разбере. Когато погледът на Соломон срещна неговия, той видя в очите му някаква самота. Никой не го беше гледал по този начин — с доброта и уважение — никой, освен Кайро.

Объркан от чувствата си, Кип стреля срещу звездите. Трябваше да стреля по нещо.

Колкото и да мразеше Соломон, разбираше, че Кайро имаше нужда и от двамата.

Хлапето също, добави с неохота Кип, когато препусна в нощта. Хлапето го харесваше, но обичаше и Соломон.

— Трудно е да убиеш човек, когато детето му го обича. Може би ще го оставя да поживее още малко — промълви Кип.

Отправи се към скривалището на бандата си, където смяташе да се напие безпаметно.



Соломон наблюдаваше как синът му препуска в нощта. Кип беше твърде импулсивен, твърде бързо се палеше и нямаше да остане дълго жив като стрелец. Преди много години Соломон се бе изправил пред един разгневен младеж, който го заплаши с пистолета си. Беше реагирал мигновено, удряйки момчето с дръжката на пистолета си в главата. По-добре беше малката рана, отколкото загубата на един млад живот. Лесно би могъл да направи същото с Кип, но не искаше. В живота му имаше достатъчно болка; не би наранил излишно сина си.

Синът му. Беше виждал други мъже със синовете и дъщерите си и бе смятал, че неговото време е минало. Да открие, че има син, беше истинско щастие, защото да създадеш живот, е най-хубавото нещо, което един човек би могъл да направи в живота си.

Нежни чувства изпълниха сърцето на Соломон, но скоро мястото им бе заето от гордост — Кип беше негова плът и кръв, негово дете, част от неговите родители, от Фанси и Гарнет. Той беше продължение на рода му.

Кип заслужаваше дом и семейство, някой, който да му дава топлота и сигурност.

— Бъди внимателен, синко — промълви Соломон на нощния вятър.



Куигли подреди пилето и гарнитурата върху порцелановата чиния, украсена със златен кант. Вдигна скъпата чаша за вино към светлината и я разгледа с разсеян, замислен поглед.

— Няма пресен магданоз. Няма фурна — промърмори с въздишка той. — Само една печка на дърва. Няма резервоар за топла вода. Няма ягоди с глазура от шоколад.

Кайро изтри устните си с ленената салфетка и после я разстла в скута си. Седеше с изпънат гръб на стола си и кимна окуражително на Гарнет, която повтаряше движенията й.

Куигли се изправи, преметна през ръката си една кърпа и махна чиниите. На лицето му бе застинало каменно изражение.

— Ябълков… пай — обяви той и сложи пред всеки чинийка с десерта му. Седна тежко на стола си, взря се в пая си и промърмори: — Баклава. Петифури. Френски торти…

Кайро се опитваше да поддържа някакъв разговор. Дръпна крака си от този на Соломон. Харесваше му да я дразни и тъмният му поглед събуждаше в нея приятни усещания. Да седи близо до човека, който току-що бе правил с нея любов, беше проблем. Първо, искаше й се да се сгуши в скута му, да сложи главата му на гърдите си и да го прегърне силно. Тя се изчерви и се задави, когато си спомни как я бе положил на земята… Потрепери, изпъна рамене и попита с колеблив глас:

— Какво смяташ да правиш, за да изкарваш прехраната си, Соломон? Имам предвид… смяташ ли да работиш за други хора, или ще се занимаваш с добитък в твоето ранчо? Сигурна съм, че като наемен работник няма да изкарваш достатъчно.

— Овце. Вълна — каза той и хвана малката ръка на Гарнет. — Преди се занимавах с връщането на откраднат добитък на истинските му собственици. Но това означава да съм далеч от къщи в продължение на седмици и сигурно ще липсвам на Гарнет. Трябва да съм тук, за да я слагам навреме да си ляга всяка вечер, за да може да ми разказва приказките си.

Той се наведе да целуне детето по бузата и подигравателно повдигна вежди към Кайро.

— Няма нищо лошо в приказките. — Момичето имаше нужда от нещо красиво, нещо, което бе липсвало на Кайро като дете. — Или пък в мечтите. Всеки има своите мечти.

— И аз имам една мечта. — Гарнет се ухили широко и погледна първо към Соломон, после към Кайро.

Тя познаваше този поглед. Всеки момент момичето щеше да каже някоя шега за мама и татко или някоя мръсотия относно секса. Детето бе видяло какво ли не на Барбари Коуст — от аборти до сексуални оргии. Беше надничала през ключалките при всеки удобен случай и знаеше невероятни истории за проститутките и клиентите им.

— Разбрахме се, че вече няма да говориш неприлични неща — обади се Кайро.

Въодушевена от изморения вид на Соломон, който според нея се дължеше на това, че е работил усилено, за да „направи бебе“, Гарнет не бе спряла е да говори за това през целия ден.

— Значи ще отглеждаш овце? — каза след малко Кайро, измествайки разговора.

— Или говеда. Но най-вероятно пшеница. Скоро и тук ще има мелници за брашно. — Соломон гледаше към снимката им от сватбата, която фотографът бе изпратил по един каубой. Кайро изглеждаше замаяна, а изражението на Соломон бе непроницаемо. — Къщата стана много уютна.

— Защото мебелите ми са като за луксозен апартамент. Но те, разбира се, са тук, някои от тях дори натикани в ъглите — каза равно Кайро, втренчена в него. — Пшеница. Сеене, оране, вършеене в августовските жеги…

Соломон я гледаше невъзмутимо.

— Трябва да науча занаята, а за това ще ми е необходимо известно време. Междувременно мога да се занимавам с добитък и да работя като ратай при други фермери.

— Пшеница. Една буря може да помете всичко. Зависим си от времето. Какво те кара да мислиш, че ще можеш да си изкарваш прехраната като фермер? — После внимателно зададе въпроса, който напоследък не й излизаше от ума. — Соломон, наистина ли възнамеряваш да работиш като обикновен работник? Като ратай?

— Нямам нито достатъчно овце, нито достатъчно говеда. Тази година ще работя като ратай. Другите производители на пшеница обещаха догодина да ми помогнат. — Той кимна рязко. — Всеки има своите мечти, нали и ти така каза?

— Мадам, имаме доста дрехи за пране. Да ги занеса ли в града, в пералнята на Ал Линг?

Кайро затаи дъх, спомняйки си болката и удоволствието, когато тялото на Соломон се сля с нейното. Петната от кръв по чаршафа ще дадат повод на целия град да приказва.

— Сигурна съм, че можем да изперем чаршафите и тук. Само този път.

Кайро се изчерви. Яд я беше, че се чувства по този начин, яд я беше, че я привлича този груб стрелец, превърнал се в ратай, който искаше да стане производител на пшеница. Само ако някой в нюйоркското общество откриеше, че бившият й съпруг е бил ратай, с нея щеше да е свършено.

Тя реши, че няма да се отдаде на Соломон отново, докато не сложи мислите си в ред.

Беше се омъжила за един обикновен ратай, докато Сара Бернар даваше бляскави партита, живееше в италиански вили и танцуваше по цели нощи. Помисли си за своята първа брачна нощ.

Погледна към Соломон, който пиеше кафето си и разпитваше Гарнет как е минал денят й. Детето беше много гордо от това, че е помогнало на Кайро да сложи в рамка снимката от сватбата и да й намерят подходящо място. Кайро реши, че при първия удобен случай ще се снима с Гарнет. Искаше да остави на момичето някакъв спомен от нейната втора „мама“, защото тя самата нямаше нищо от своята майка, освен един медальон.

Гарнет копнееше за дом, за семейство, а тези чувства бяха добре познати на Кайро.

Тя беше имала Бърнард, а Гарнет имаше Соломон, който не показваше любовта си. Снощи я беше показал, а при потока днес беше закачлив.

Кайро се намръщи към почти недокоснатия си ябълков пай. Когато Соломон беше в игриво настроение, много й напомняше за някой друг.

Разгледа чертите на лицето му. Въпреки че бе работил цял ден, изглеждаше по-млад, по-малко суров, а когато бавно се обърна към нея, тъмната топлина в очите му я изненада. Тя дръпна стола си назад. Приспивателното прахче, което беше сложила в кафето на Соломон, щеше да му подейства след четирийсет минути.

— Искам да си взема вана, Куигли — каза тя и стана. — Би ли стоплил вода, ако обичаш?

Гарнет я изгледа, скочи на крака и я прегърна през кръста, сложила глава на корема й.

— Недей, мамо. Ще нараниш бебето ни. Познавах една жена, която се изкъпа и изгуби бебето си. Правят го, за да се отърват от нежеланите деца.

Кайро замръзна на мястото си. Погали черните плитки на Гарнет. Искаше й се да успокои детето, да премахне спомена за тежкото й минало, но Соломон я наблюдаваше някак странно. Тя се изчерви, потрепери и преглътна няколко пъти.

Куигли изведнъж стана, покашля се и каза:

— Стана късно, но щом искате, ще сложа да се топли вода.

— Мамо? — неспокойно се обади Гарнет и погали корема на Кайро. Изглеждаше разтревожена.

— Мама току-що се изкъпа, Гарнет. В потока — каза бавно Соломон, взе ръката на Кайро и я сложи на коляното си.

— Много добре. Ако нямате нужда от мен, мога да ви пожелая лека нощ. — Куигли кимна и затвори вратата след себе си.

Соломон се усмихна и придърпа Кайро върху другото си коляно.

Тя седеше изправена, усещайки как ръката му гали гърба й, а силното му бедро — под себе си.

Куигли влетя в стаята. Носеше скъсаната изцапана рокля, с която Кайро бе отишла при потока. Беше я скрила от него.

— Намерих това под прозореца — озеленени петна, слама, мръсотия, кал, една дупка и липсващо копче.

Той захвърли роклята на стола й. Погледна към тавана, сякаш очакваше божия намеса, после поклати глава. Когато проговори отново, в гласа му имаше мъченически нотки.

— Работил съм върху тази рокля ден и нощ. — Той се обърна и излезе навън.

— Мама се е къпала… Мислиш ли, че бебето е още в нея? — обади се Гарнет.

— Ако имаме бебе, Кайро ще се погрижи то да е в пълна безопасност. — Соломон ги прегърна и двете и Кайро осъзна, че никога досега не е седяла в скута на мъж.

Тъмните очи на Соломон срещнаха нейните и тя изпита силен копнеж да го има в себе си. Премига и преглътна, борейки се със спомена. Соломон отново заговори с Гарнет за изминалия ден, като от време на време подрусваше крака си и не спираше да гали гърба й.

— Кайро е силна, умна жена — казваше той на Гарнет. — Мъжете и жените невинаги правят бебета. Но ако ние направим, Кайро ще знае как да се грижи за него. Точно както знае да се грижи за теб.

— Не беше ли превъзходен ябълковият пай? — успя най-после да каже Кайро.

Гарнет се прозина.

— Спи ми се. Трябва да отида да разкажа на Куиг някоя приказка. Снощи му разказах за живота на Барбари Коуст. За това, как помагах на пияните шанхайски моряци да стигнат до корабите си. Тази вечер ще му разкажа за сводниците, защото ми харесва да го гледам как потреперва. Сякаш някоя планина се люлее. — Тя слезе от коляното на Соломон и го целуна. — Лека нощ, татко. Тази вечер изглеждаш по-различно. Някак си… — Тя вдигна глава, за да го разгледа по-добре. — Изморен, но в добрия смисъл. Мама няма да има нищо против, ако не се опитваш да правиш бебе тази вечер — каза тя и отново се прозина.

Кайро се наведе, за да получи своята целувка. Когато вратата се затвори след Гарнет, Соломон вдигна Кайро на ръце, занесе я до леглото и я положи върху него.

Тя се преметна веднага от другата страна, защото Соломон започна да съблича дрехите си.

— Този път не — каза решително тя, когато той тръгна към нея.

— Срамежлива си, Кайро Улф — промълви той и докосна разпиляната й коса. — Срамежлива, сладка и мека. Като млада невеста.

— Аз съм луда, това е всичко. — Той пристъпваше към нея и тя бе принудена да се облегне на стената, докато ръцете му я заклещиха от двете страни. — Не можеш да ме мачкаш всеки път, когато ти скимне. А освен това, всеки почтен мъж спи с нощница.

Той я целуна по врата.

— Сладка си.

Тя изви шия назад и усети ръцете му върху гърба си, върху малките перлени копчета.

— Не смей да късаш и тази рокля! Куигли е загубил часове, седмици, за да я направи. Ъъъ… не си ли изморен?

— Малко. Ставам все по-добър Отдавна не съм събличал жена — промълви той до бузата й, докато пръстите му слизаха все по-надолу по гърба й.

Докато тя мислеше върху това, което той току-що й каза, Соломон издърпа ръцете й от ръкавите, развърза фустата й и свали роклята й.

— Ами… ъъъ… искаш да кажеш… ъъъ… че жените са били облечени?

Той се разсмя.

— Или така, или те сами се събличаха.

— Колко пъти си… ъъъ… — започна тя, изпълнена с любопитство да разбере повече за този мъж, който я очароваше, който плъзгаше треперещите си ръце по тялото й. Надяваше се, че ще е буден достатъчно дълго, за да й отговори.

Тя сграбчи раменете му, когато той започна да я целува леко по бузите, по устните, по челото. Щеше да заспи всеки момент и тя щеше да си почива цяла нощ. Соломон се прозина.

— Беше толкова отдавна, че до снощи си мислех, че съм забравил как се прави.

Соломон обви ръцете си около нея и тръгна бавно заднишком към леглото. Легна и тя се озова върху него. По тялото на Кайро премина тръпка — отново й бе паднал в ръцете. Победата беше близо. Щеше да го накара да си плати… Да го накара да си признае, че може да го победи.

— Чудя се колко време трябва да мине, за да спреш да се изчервяваш — каза й нежно той и гризна леко устните й. — Цялата гориш, мисис Улф. — Тъмният му поглед се плъзна по тялото й и тя потрепери. — Отново ли ще ме измъчваш?

— Какво имаш предвид? — Тя мислеше как да подходи този път.

— Защо не ми покажеш? — подразни я той. Очите й се премрежиха и тя се прозина.

Не можеше да се възползва от това, че бе сложила приспивателно в кафето му.

Искаше истинска битка, в която да му покаже как се побеждава.

Тя отново се прозина и сложи главата си върху възглавницата до тази на Соломон. Щеше да си получи наградата — той нямаше да й избяга, преди да е признал, че го е победила. Преди да е заспал дълбоко, щеше да го накара да признае, че го е хванала натясно.

— Ще заспиш всеки момент. Приспивателното, което сипах в кафето ти, е много ефикасно.

— Знам — чу го да казва и ръката му намери гърдата й.

Кайро се сгуши до врата му.

— Благодаря ти — чу сънливия си шепот. — Сега, когато вече не съм девствена, няма да имам никакъв проблем. Мога да имам любовници в Ню Йорк и да се забавлявам… и… и… недей… да псуваш, мистър Улф…



— Соломон Улф! — извика гневно Кайро късно на следващата сутрин. Двойната врата към спалнята рязко се отвори.

Куигли спря да лъска огромната си черна кухненска печка с фурна и резервоар за топла вода.

— Благодаря ви, че се погрижихте да донесете печката ми от града, сър. Между другото, сега трябва да ви кажа, че май ви очакват неприятности.

— Благодаря — отвърна Соломон. Кайро стоеше в рамката на отворената врата.

Ярката светлина я заслепи и тя покри очите си с ръка, после бавно я свали и се втренчи в Соломон. Намръщи се и се обърна към иконома си.

— Куиглиии!

Негърът преглътна, премига и ръката му потрепери, когато посегна към каничката за кафе. Наля малко в една порцеланова чашка и я сложи на масата. След това погледна към Соломон, а после към тавана.

— Слава Богу, че детето е отвън и няма да види всичко това.

Соломон се облегна на стената и очите на Кайро го пронизаха.

— Ти! — Тонът й подсказваше, че би искала да го разкъса на парчета.

Посегна към бедрото си, извади някакъв малък нож и го хвърли. Острието се заби в дървото до главата на Соломон.

— Ти! — повтори тя и тръгна към него. Куигли сякаш се смали, когато прошепна на Соломон:

— Надявах се, че скорошната ви сватба ще е дала някакво отражение върху разписанието на неразположенията й, но уви, не е. След една седмица войната ще свърши.

Соломон кимна, без да сваля погледа си от нея.

— Благодаря.

— Какво точно шепнеш, Куигли? — Кайро приближаваше към двамата мъже, като пътьом хвърли един поглед към печката. Забеляза и кутиите с кухненски принадлежности и продукти. — О, тази сутрин вие двамата сте били много заети да местите печки като малки феи, които бързат, за да могат да свършат всичко навреме.

Соломон скръсти ръце на гърдите си, наслаждавайки се на обилната червенина, която изби по бузите на Кайро.

— Красива е като маргаритка.

Тя се отдръпна бързо, сграбчи един кухненски нож от масата и го заби от другата страна на главата му.

— Престани да говориш така! — Тя хвърли още един нож, който се заби до рамото му.

— Добър удар — отбеляза Соломон. Тя сложи ръце на хълбоците си.

— Е? Какво ще кажеш за себе си?

— Мисля, че мога отново да те върна в леглото.

Тя махна раздразнено с ръка. Куигли грабна едно медно канче, което беше в обсега й.

— Не и това. Току-що го лъснах.

— Една съпруга обикновено целува мъжа си сутрин — обади се Соломон.

Четвърти нож за малко не отнесе една много важна част от тялото му. А Кайро изглеждаше така, сякаш все още загрява.

Тя се обърна рязко, върна се в спалнята и трясна вратата след себе си.

— Да живееш с жена, не е най-лесното нещо на този свят — мъдро отбеляза Куигли. — Аз гледам в такива периоди да се крия възможно най-добре.

Вратата отново се отвори и Кайро насочи един пистолет към Соломон.

— Знам как да стрелям с това — започна тя тихо. — Куигли, той ми даде приспивателно и аз нямам представа какво ми се е случило. Това беше един долен, мръсен номер, какъвто само един подъл, пропаднал страхливец може да използва.

— Плашиш ме — промълви Соломон и тръгна към нея.

— Ще ти пръсна главата. Всеки негодник, който използва приспивателно върху жена, е по-мръсен от калта и трябва да бъде… — Тя погледна над рамото му към Куигли, който наблюдаваше сцената с интерес. — Хм. Соломон, влез в спалнята, ако обичаш. Куигли?

— Тъкмо излизах да нагледам младата господарка. Твърде тиха е от известно време, а това със сигурност означава някоя нова пакост. Може би все пак не трябваше да му слагате сънотворното. Той, изглежда, има опит в тези неща.

— Куигли! Вън! Веднага! — Гласът на Кайро беше прекалено тих.

— Излизам да се погрижа за новата си градина с подправки — каза Куигли и погледна съчувствено към Соломон.

Кайро насочи пистолета към гърдите на Соломон, после му направи знак да отиде в спалнята. Внимателно сложи пистолета в кобура му и затвори вратата.

— Само злодей би използвал приспивателно, за да се възползва от една дама.

— А беше ли честно от твоя страна да го използваш върху мен? — попита внимателно той.

— Разбира се. Ти си покварен. Ти си по-силен. И изглежда си… ненаситен. Реших да преосмисля поведението си и да установя нови правила на играта.

— Къде си се научила да хвърляш така ножове?

Кайро гордо вдигна глава.

— Всяка дама трябва да знае как да се защитава.

— Какво те кара да мислиш, че снощи съм се „възползвал“ от теб? — попита той, заинтригуван — от изненаданото й изражение и от червенината по бузите й.

— Ами… така си помислих.

— Само че си сгрешила. Ти ме бутна в леглото и ти…

— Не искаш да кажеш, че аз… че аз…

— Един мъж се уморява, когато жена му непрекъснато иска това от него. Но ако това трябва да направя, за да си щастлива, ще се опитам да се справя. Изглежда доста труден начин за започване на деня. Все още не си издоила кравата. — Соломон свали колана си и го сложи на масата до леглото. Хвана колана на халата й и я придърпа към себе си. — Прекалено много говориш.

— Още не си се отървал — каза тя, преди да паднат на леглото, да се търкулнат по него и да се озоват на пода сред купчина одеяла. — Махай се! — извика тя задъхано.

— Накарай ме — подразни я той и видя блясъка, който се появи в очите й.

Никога не беше имал нужда от никого. Но виждайки разбърканата й блестяща коса, внезапния свян в полуотворените й очи, гърдите й, почувства нужда от…

Соломон я целуна и вдиша женствения й аромат. Плъзна устните си по шията й там, където бясно биеше пулсът. Трябваше да влезе в нея, да се докосне до жаравата в нея.

Кайро жадно отвърна на целувката му, сграбчи лицето му с ръце и плъзна езика си в устата му.

Свали бързо панталоните си, беше готов. Тя извика леко, когато влезе в нея. Той дишаше тежко, наслаждавайки се на топлото меко тяло под себе си, на треперенето на бедрата й. Кайро се притисна към него и прошепна името му:

— Соломон?

Беше вперил омагьосан поглед в розовото зърно. Наведе се и го целуна. С ръката си хвана другата гърда и я гали, докато малкото връхче настръхна, молейки за още.

— По-дълбоко — стенеше дрезгаво Кайро. — По-дълбоко, Соломон.

Погали гърба му, като прокара пръсти по белезите под ризата му. Соломон задиша тежко, сякаш сърцето му всеки момент щеше да се пръсне.

Тя се размърда неспокойно под него и Соломон се зачуди кога друг път жена е имала нужда от него.

Не трябваше да я допуска да му влиза под кожата.

Трябваше да я отдалечи от себе си, да не се поддава на изкушението й. Не искаше да изпитва никакви чувства към тази жена. Не искаше да се обвързва, не искаше да изпитва вина, когато дойдеше време тя да си отиде.

Усещаше парфюма й, виждаше мъничките капчици пот върху челото й.

— Недей да ме съблазняваш повече — каза грубо той.

Тя го погледна, очите й бяха потъмнели от страст.

— Разбира се, че няма. Защо бих го правила?

— За да ме хванеш натясно.

— А може би ще ти изтръгна сърцето и ще ти го поднеса на тепсия — отвърна тя глухо и той разбра, че я е наранил. — На теб ти потичат лигите, когато започна да си свалям ръкавиците.

Тя лежеше под него, тялото й беше свързано с неговото и го предизвикваше с кралско достойнство. Косата й беше разпиляна около лицето и блестеше на слънчевите лъчи. Напомняше му за Афродита, която излиза от пяната. Само за него.

— Ти не знаеш как да спечелиш тази игра, мисис Улф — прошепна гой дрезгаво.

— Сигурна съм, че мога да се науча, мистър Улф. — Ръцете й се плъзнаха по раменете му и тя леко захапа устните му. — Винаги съм обичала да предизвиквам.

Загрузка...