Епилог

Три и половина години по-късно, Соломон стоеше до стената в един елегантен нюйоркски салон за билярд. След като се бе разчуло, че Кайро играе билярд от световна класа в Сейнт Луис, беше организирана среща с настоящия шампион по билярд за Ню Йорк.

Шампионът — нисък, дебел мъж — смяташе, че е едва ли не унизително да играе с жена, но един нюйоркски банкер, чието дете Соломон бе спасил от похитители, беше упражнил натиск върху него.

И сега, облечена в яркосиня вечерна рокля — шедьовъра на Куигли — Кайро стоеше в средата на залата. Започна да сваля ръкавиците си.

Беше елегантна и грациозна и слушаше обясненията на съдията с лека усмивка. Соломон знаеше, че тя наблюдава арогантния шампион с презрителните му жестове. Докато напереният дребен мъж се хвалеше пред приятелите си, Кайро изучаваше техниката му, а прекалената му самоувереност само увеличаваше решителността й да му отнеме титлата.

Облечена в сатен и коприна, Кайро въобще не приличаше на фермерска съпруга от Монтана, нито пък на майка на двегодишния Дайъмънд.

Дайъмънд. Едно прекрасно бебе — подаръкът на Кайро за съпруга й. Соломон никога нямаше да забрави месеците преди раждането му, промените в тялото на Кайро, а също така и в настроенията й. Беше най-красива, когато кърмеше Дайъмънд.

Или когато погледна над първия букет от зюмбюли, отгледани от него в градината.

Соломон имаше планове за тази вечер. Щеше да разпилее розови листчета под телата им.

За момент се запита как ли се справя с ранчото му току-що оженилият се Джейкъб Максуел.

— Господи, кой е този красив мъж? — беше възкликнала Бланш, когато Джейкъб дойде за сватбата на семейство Улф.

В течение на три години Бланш води една предварително загубена битка. На сватбения си ден Джейкъб се ухили на Соломон и му прошепна:

— Дойдох, видях, победих.

И това наистина беше вярно, като се има предвид как Джейкъб успя да убеди Бланш да се омъжи за него. Започна да я ухажва след сватбата на Соломон и Кайро. Просто я вдигна на рамото си и я сложи на коня си. След пет дни върна щастливата Бланш в ранчото й и препусна нанякъде. Форт Бентън следеше с голям интерес развитието на странното ухажване, защото за всички беше ясно, че Бланш си е намерила подходяща половинка в лицето на Максуел.

Когато Соломон и Кайро ходеха в Сейнт Луис заради билярдните мачове, Бланш и Джейкъб се грижеха за децата. Сега, когато Кип беше в колежа, а родителите им — в Ню Йорк, Гарнет и Дайъмънд щяха да тормозят Джоузеф, който наистина ги обожаваше.

Куигли беше направил козметичен салон в предишния салон за билярд на Кайро и много от жените в градчето го посещаваха. Бизнесът на Куигли с помади и билки процъфтяваше.

Соломон бавно си пое дъх, успокоявайки нервите си. Гордееше се с жена си. Искаше Кайро да получи това, за което мечтаеше, това, за което бе работила и което заслужаваше — титла на световен шампион.

Той се размърда неспокойно и отново се облегна на стената. Той имаше своите мечти… и искаше и Кайро да има своите.

Преди да започне играта, Кайро се обърна бавно към Соломон. Очите им се срещнаха и Кайро беззвучно каза: „Обичам те.“

Соломон не беше в състояние да помръдне и само й кимна. Молеше се за нея. Винаги щеше да бъде с нея.

Ако тази вечер спечелеше и това я откъснеше от него, той щеше да я разбере и щеше да чака. Защото нищо нямаше да се промени между тях двамата — той щеше да продължава да я обича и тя щеше да продължава да бъде светлината на живота му.

— Мисис Улф иска да каже нещо — съобщи съдията на събралата се публика.

Кайро вдигна брадичка и придоби още по-царствен вид.

— Посвещавам тази игра в памет на Бърнард Марчанд, който ме научи да играя — каза тя отчетливо — така, както я беше учил англичанинът. — Както и на моя съпруг, Соломон Улф, който винаги е подкрепял желанието ми да получа тази специална титла.

Соломон затаи дъх, изпълнен с гордост.

Кайро с лекота победи самоуверения шампион, който играеше твърде небрежно. Съдията обяви, че титлата отива при мисис Кайро Улф. Тя вдигна високо купата и след поздравленията съдията отново обяви:

— Мисис Улф иска да каже нещо.

Кайро срещна погледа на Соломон над събралата се тълпа.

— Не ви казах достатъчно за моя съпруг. Той ме окуражаваше, когато смятах да се откажа. Той жертва много, за да ме види сега тук. Мъже като Соломон заслужават уважение. Мъже, които признават жените за равни на себе си.

Бившият шампион смутолеви нещо нецензурно и излезе от салона, без никой да забележи. Кайро кимна към съдията и продължи:

— Тъй като аз постигнах целта си и взех титлата, искам да благодаря на всички ви. Отказвам се от титлата. Отивам си вкъщи, при семейството ми. Ако някога посетите Форт Бентън, Монтана, заповядайте в моя салон за билярд.

Публиката зашумя, когато Кайро подаде купата на съдията и тръгна към Соломон. Той я пресрещна в тълпата и тъкмо когато тя щеше да се хвърли в прегръдката му, той хвана ръката й и я сложи на лакътя си.

— Покажи им нещо, което да запомнят, маргаритке — каза той, горд с нея и с любовта, която ги изпълваше. — Излез оттук с усмивка на уста и с вдигната глава. Защото това е една вечер, която те никога няма да забравят.

— Обичам те, скъпи — промълви тя.

— И аз те обичам.

— Заведи ме в стаята ни — заповяда тя, докато се усмихваше на тълпата. — Готова съм за още една игра, но насаме.

— Не мога.

Тя позволи на един благородник да й целуне ръка.

— Защо?

— Не съм ли ти казвал, че обичам да танцувам валс? — попита Соломон, докато се въртеше с Кайро из препълнената бална зала.

— Забравил си тази малка подробност, скъпи. Танцуваш великолепно.

Тя се намръщи към една дама, която открито зяпаше Соломон. Той беше прекрасен и с всеки изминал ден тя го обикваше все повече заради честността му, добротата и търпението му.

Обичаше го, когато се държеше като негодник и като ненаситен любовник.

Обичаше го, когато я придърпваше в скута си и седеше тихо, прегръщайки я безмълвно.

Обичаше го, когато разговаряше с Кип, помагайки му да забрави горчивото минало. Соломон искаше най-доброто за сина си и за Джоузеф, когото Бланш обожаваше.

Обичаше Соломон и за това, че бе посадил цяла леха с диви цветя за сестра си, Фанси, за да запази жив спомена за нея в сърцето на Гарнет.

Кайро се остави на нежната музика на валса и погали силното рамо на Соломон.

Никога нямаше да забрави страхопочитанието и радостта му, когато хвана за първи път Дайъмънд в ръцете си.

— Благодаря ти, маргаритке — бе й казал с треперещ глас, който идваше от сърцето му.

Тя вдигна ръката му и я потърка в бузата си. Соломон я притисна още по-силно към себе си.

— Щастлива ли си?

— Да. Кажи ми пак, че ме обичаш.

Той се усмихна.

— Не мога.

И тогава тя разбра, че го желае безумно. Защото Соломон беше най-голямото предизвикателство, най-голямата игра в живота й.

— Кажи го!

— Обичам те.

Загрузка...