Сватбен хазарт

ГЛАВА 4

— Всичко, което трябва да направиш, е да сложиш двете части на щеката на масата — повтори тихо Соломон на Кайро.

Внезапният й гняв изненада и самата нея. Соломон успяваше да предизвика в нея чувства, които бе успявала да крие в продължение на години.

— Много си безочлив — каза тя през зъби и отстъпи назад точно когато той посегна да махне едно перце, което се беше откъснало от прическата й и бе залепнало за бузата й. — Не ме докосвай, Соломон Улф. Аз винаги довършвам играта, която съм започнала.

Тъмният поглед на Соломон обходи лицето й, спря се на устните й и се премести надолу по шията към деколтето й. Той успяваше да я нервира с лекота. Играеше си с нея. Тя знаеше, че нарочно я е оставил да победи.

Репутацията й и голяма част от вещите й бяха заложени. Кайро се усмихна на мъжете, които идваха да я видят всяка вечер, да я поздравят като победителка. Мразеше съчувствието, което се четеше в очите на Елмър Мейкин, хищническата усмивка на младия Евънс, който беше сигурен, че някой ден ще успее да я победи. Кайро губеше частица от гордостта си всеки път, когато играеше със Соломон — един застаряващ стрелец със студен поглед, който сигурно вече не беше толкова бърз с пистолета.

Кайро плъзна поглед по стройното, мускулесто тяло на Соломон и надолу към пистолета, който винаги беше на бедрото му. Разбира се, сега, когато имаше пари, не му се налагаше да залага револвера си и старата брачна халка.

Кип нямаше никаква причина да ревнува. Соломон Улф изглеждаше погълнат от мисли. По лицето му не можеше да се види никаква топлота, с изключение на моментите, в които гледаше към Гарнет, която очевидно го обожаваше.

Въпреки че непрекъснато я побеждаваше, Кайро никога не го беше виждала да се усмихва.

Освен когато я дразнеше. Тогава ъгълчетата на очите му се присвиваха и той я гледаше така, сякаш тя беше посредствен играч и по й приличаше да готви, да ражда деца и да си стои вкъщи.

В такива моменти й се искаше да го убие.

Това чувство я изненадваше, тя го мразеше.

Кайро сграбчи обичайната си щека и осъзна, че пръстите й се потят. Бавно ги подсуши и ги поръси с талк. Щеше да отиде в Ню Йорк, да танцува на баловете на висшето общество и да се вози с прекрасна карета в парка. Щеше да живее живота, за който бе работила, за който мечтаеше. Соломон Улф не можеше да й отнеме Ню Йорк…

Той отново я победи. Тя бе залагала, без да мисли, решена да си върне загубите. От пристигането си насам, Соломон Улф бе спечелил почти двайсет хиляди долара от нея, а това бяха почти всичките й спестявания, нейната надежда за хубав живот в Ню Йорк. Беше отказала да залага бижутата си или пък части от обзавеждането на салона си — все неща, които бе купила с много нощи труд.

На него му харесваше да я дразни, като бавно прибира спечеленото в джобовете си. В началото бе искал само парите й, но сега вече търсеше слабите й места.

— Най-малкото, което можеш да направиш с парите ми, е да си купиш нови дрехи. Ботушите ти са в ужасно състояние — промълви тя, докато минаваше покрай него, усмихвайки се на Кип, който тъкмо влизаше в салона.

— Скъпа.

Кип взе ръката й и я целуна. Погледна към Соломон над главата й и по-възрастният мъж бавно кимна.

— Мистър Улф, може би ще искаш да сменим играта. Играл ли си някога карамбол? — попита тя, като видя как Соломон наблюдава Кип, а Кип сложи ръка на пистолета си.

— Билярдът ме устройва — отвърна спокойно Соломон.

Погледът му беше впит в гневните очи на Кип. По лицето на младежа изби червенина и пръстите му стиснаха по-силно оръжието. Кайро познаваше този поглед на Кип. Каквото и да беше правил днес, го беше изпълнило с въодушевление, сила, нужда да се докаже.

Надяваше се, че не е бил с онази банда, която крадеше коне и ги продаваше на армията. Или пък с тези, които днес бяха обрали дилижанса. Говореше се, че кочияшът е бил ранен в ръката от мъж, който си служи много бързо с револвера.

Кайро сложи ръка на рамото на Кип и му се усмихна. Ако можеше да предотврати това, което непрекъснато го тласкаше към опасността…

— Искаш ли по-късно да вечеряме заедно?

Кип погледна към нея и чертите на лицето му видимо се отпуснаха. Той кимна и леко отстъпи назад.

— Той е само момче. Не смей да му причиняваш зло, мистър Улф.

— Той те желае. — Гневният му тъмен поглед удари лицето й като плесница. — Това, че го разиграваш, кара ли те да се чувстваш по-млада?

Известно време Кайро не можеше да се съвземе. Остана като вцепенена, взирайки се в Соломон.

— Какво каза? — попита бавно тя, едва овладяла гнева си.

Соломон удари топката.

— Можеш да го обидиш. Той се опитва да те впечатли.

— Не се грижи за чувствата на другите, мистър Улф.

Соломон довърши играта. Отново спечели и прибра торбичката със златен прах от лавицата за залагания. Взе и своя залог — едно малко златно кюлче, което бе спечелил предишната вечер.

— Ще се върна.

Разбира се, че щеше да се върне. Той убиваше мечтите й. Кайро реагира бързо:

— Наистина бих искала да опитаме една друга игра. Ела утре по-рано, преди салонът да се е напълнил, за да ти покажа правилата. — Имаше намерение също така да го попита какво е необходимо, за да се оттегли. — И също така искам да разбера как и кога си се научил да играеш толкова добре… въпреки че, както изглежда, не знаеш много игри.

— В бирариите — провлачи той в отговор. — В евтините бирарии, където мъжете играят, а жените сервират напитките.

Отново я обзе неудържим гняв. Присви очи, за да прикрие раздразнението си. Но подигравателното му изражение подсказваше, че не може да скрие нищо от него. Соломон кимна.

— Утре.

На този човек му липсваше всякаква изисканост. Тя чу пращене и погледна към ръцете си. Беше счупила едно от най-красивите си ветрила.

Соломон поправяше стария плевник, в който щеше да държи сеното за новото си стадо.

Гарнет, която рядко се отдалечаваше от него, дремеше на едно одеяло върху сламата, гушнала котето си. Отказваше да остава в пансиона, докато Соломон играеше в салона на мис Браун, и затова спеше почти по цял ден.

Соломон изтри с ръкав челото си. Откакто Гарнет го бе сварила да говори с Бланш, непрекъснато му задаваше въпроси.

Самият Соломон имаше няколко въпроса, чиито отговори искаше непременно да узнае. Какво знае Бланш за предателството на Дънкан? Тя ли го беше замислила?

Каквото и да се беше случило в миналото, Кип беше негов син. Соломон усещаше това всеки път, когато поглеждаше към младежа. От това, което видя снощи, му стана ясно, че Кип определено върви по стъпките на баща си. Кайро и той не бяха любовници. Това личеше отдалеко.

Кайро не желаеше да е ничия собственост. Под всичката коприна и лустро, тя беше жена, която знае какво иска, а това не беше момчето. Тя търсеше друг мъж, който да прилича на нейния английски лорд.

Соломон взе друга дъска. Замахна с чука, но изведнъж спря. Усети някакво движение. Бавно остави чука и се обърна, за да застане с лице към младежа, който стоеше с леко разкрачени крака, с ръка на пистолета.

— Здравей, Кип — каза Соломон и излезе от плевника. Не искаше Гарнет да се събуди, докато разговаря със сина си.

— Остави Кайро на мира — каза тихо Кип. Гласът му трепереше от ярост.

Този тон би могъл да му струва живота, помисли си Соломон.

— Аз просто приемам предложението й. Това е нейният бизнес. Тя знае, че залагането завършва или с печалба, или със загуба.

— Тя е жена със самочувствие. Никой, уважаващ себе си мъж, не би взел от нея толкова, колкото взе ти.

— Тя знае ли, че си тук? — Соломон се съмняваше в това. Кайро беше жена, която сама се справяше с проблемите си.

— Това не е твоя работа. Престани да й правиш мили очи. Тя е моя.

Соломон бавно разкопча колана с пистолета си и го остави на една пейка. Искаше Кип да разбере, че няма намерение да стреля срещу него. Слънцето блестеше в очите на младежа и Соломон имаше предимството да разгледа чертите на сина си, които толкова много напомняха на неговите.

— Тя знае ли?

Лицето на Кип се изчерви от гняв и той присви очи.

— Смятам някой ден да се оженя за нея и тя знае, че е единствената жена, която искам. А това е достатъчно. Междувременно, престани да я изнервяш. Позволи й да спечели отново това, което е изгубила. — Кип кимна към колана на Соломон. — Сложи си това. Според мълвата като млад си бил много бърз. Нека видим точно колко бърз си.

— Няма да стрелям срещу теб.

Нервите му се обтегнаха. Само едно погрешно движение и синът му щеше да го убие… защото Соломон нямаше да стреля.

— Страхуваш ли се? Ти си един страхливец — извика Кип, свали колана си и го хвърли на земята. — Може би пък разбираш от други неща, старче.

Соломон приклекна при първия удар на Кип.

— Стой изправен и се бий — отново извика Кип, но Соломон отново се наведе и избегна удара.

— Не искам да се бия с теб, синко.

— Няма какво друго да направиш, старче, защото смятам добре да те наредя — отвърна разпалено Кип.

Кайро облегна глава на ръба на ваната. Беше ранен следобед, а довечера Соломон щеше да се върне и тя щеше да го научи как да играе карамбол. Играта с три топки изискваше голямо умение.

Соломон играеше силно и бързо и нямаше нейния финес.

Успокоена, Кайро излезе от ваната и отиде зад паравана. Щеше да изпие следобедния си чай и да си подремне.

Облече халата си и здраво стегна колана. Беше се държала прекалено добре със Соломон Улф.

Ненавиждаше черния му хумор, присмехулното пламъче в очите му. „С удоволствие“ беше казал той.

— Никой не може да ми се подиграва — промълви тя и отпи от чая си.

После легна на леглото и се отпусна. Заслуша се в шума от улицата. Беше четири часът и тя можеше да си почине поне два часа, преди да вечеря, и да се срещне със Соломон. Опита се да се отърси от възбудата. Играта със Соломон изискваше трезв разум.

Коланът й стягаше и тя сънливо го развърза и разгъна халата, като остави голото си тяло изложено на лекия ветрец, който влизаше през прозореца. Когато затвори очи, видя присмехулния поглед на Соломон, подигравателната извивка на устните му.

Обзе я гняв, както се случваше винаги, когато помислеше за Соломон Улф. Нямаше намерение да става обект на присмеха на който и да било.

Кайро скочи на крака и навлече копринената си пижама. Нямаше да се успокои, докато не го унищожи, докато не направи живота му толкова нещастен, колкото той бе направил нейния. Щеше да му вземе всичките пари и да го изпрати надолу по реката толкова беден, колкото бе дошъл.

Хвърли една малка възглавница на пода, сложи глава на нея и се изправи на челна стойка, подпряла крака на стената. Ако не можеше да спи, то поне можеше да медитира. Затвори очи и се съсредоточи върху това, да прогони Соломон от ума си.

Когато отвори очи, видя чифт прашни, износени ботуши. Ботушите на Соломон Улф.

— Трябва да си смениш подметките — каза тя спокойно. Нямаше намерение да му достави удоволствието да разбере тревогата й.

Отдолу нагоре, Соломон изглеждаше огромен и арогантен. Погледът му проследи тялото й и се спря на гърдите й.

— Тукашният обущар е много добър.

Тя отдръпна краката си от стената, за да се изправи, но Соломон хвана глезените й.

— Хубави крака — каза той.

Палецът му погали глезените й бавно, влудяващо, точно както галеше щеката си. Докосването му бе нежно, но силно.

— Малко големи пръсти за жена, но са прави и хубави — каза той, като не спираше да гали глезена й.

— Благодаря — отвърна тя през стиснати зъби. Говореше й така, сякаш е крава, която има намерение да купи. — Имаш ли нещо против…

Горнището на пижамата й се смъкваше надолу и се отваряше. Когато пусна глезените й и отстъпи назад, Кайро свали краката си от стената и се изправи. Бързо затегна колана си. Знаеше, че тънката коприна не може да прикрие гърдите й, затова се постара да не си поема дълбоко въздух.

— Какво искаш?

Погледът му се спря върху гърдите й и тя скръсти ръце, за да ги прикрие.

— Покани ме тук — напомни й той с провлечен глас, който накара космите на врата й да настръхнат.

Кайро прокара пръсти през косата си.

— Имах предвид долу, преди да дойдат клиентите ми.

Соломон се огледа наоколо, без да прикрива любопитството си. Известно време гледа портрета на Бърнард, после елегантния порцеланов сервиз за чай.

— Много е хубав.

— Хубав и скъп — отвърна тя. — Изчакай ме долу, ще дойда след малко.

Той се втренчи в нея.

— Защо?

— Аз… аз мислех, че можем да поговорим за една друга игра. Бих искала първо да ти обясня правилата, преди да започнем да играем сериозно.

Соломон бавно обходи с поглед тялото й. Преди тя да успее да се отдръпне, той хвана колана на пижамата й и я дръпна към себе си. Тя се задъха, не искаше да го удря, нито пък да показва дивите чувства, които я обхванаха. Стисна здраво устни, за да спре заплахите, които всеки момент щяха да изскочат.

— Побъркала си онова момче — прошепна той до устните й.

— Пусни ме — заповяда тя и вдигна глава.

При движението устните й се докоснаха до неговите и Соломон рязко си пое дъх. Ръката му се плъзна назад по талията й, после бавно, съвсем бавно се спусна по извивката на хълбока й.

— Никога не си патила от мъже — прошепна той тихо. — Иначе нямаше толкова свободно да отправяш предизвикателства.

Тя сграбчи ръцете му и се изви назад. Под износената черна риза ръцете му бяха силни и мускулести.

Той я дръпна към себе си. Докосването на силното мъжко тяло до нейното й отне дъха. Тя се намръщи.

— Казах да ме пуснеш.

Усещаше как пръстите му галят косата й, виждаше възбудата в очите му.

— Когато съм готов да го направя — промълви той и наведе лицето си към слепоочието й, вдъхвайки аромата й.

Кайро затвори очи, не беше подготвена за нещо подобно. Гърдите й докосваха неговите.

Соломон потрепери, тялото му се напрегна…

После се наведе, грабна я и я сложи върху леглото.

— Красива си — промърмори той. — Нищо чудно, че този хубав мъж на портрета те е обичал.

— Как смееш! — Кайро се хвърли към него, без да я е грижа за ръста и силата му. — Как смееш да идваш тук и да…

Соломон се приведе леко, хвана я и отново я тръсна на леглото. Свали колана с пистолета си и легна до нея. Хвана китките й и ги притисна до главата й.

Лежеше неподвижен върху нея. Погледът му се плъзна по косите й, разпилени по възглавницата. Когато попадна на почервенялото й лице, очите му се присвиха. Тя не можеше да разбере отговора на тялото си, женствеността, която се надигаше в нея. Отмести поглед.

— Ботушите ти са мръсни — отбеляза тя с възможно най-спокоен тон, докато той продължаваше да я разглежда.

Усещаше, че наднича в самата й душа, вижда страховете й… плашеше я… събуждаше чувства, които тя не разбираше. Кайро премига срещу него.

— Това ли искаш? — попита той дрезгаво, притискайки се интимно към нея.

— Не — прошепна тя. Сърцето й препускаше, тялото й се отпускаше. — Не и с теб.

Соломон разтвори бялата коприна и се загледа в едната й гърда, треперещите му топли пръсти погалиха кожата. Зърното й настръхна, когато го докосна. Кайро не можа да сподави въздишката си, затвори очи, тялото й се отдаваше на удоволствието.

Отвори очи и видя лицето му. Прочете върху него същото желание, което беше обзело и нея.

— Обвий краката си около мен — прошепна той.

— Не. Ще ме смачкаш, бивол такъв, и ботушите ти ще изцапат леглото ми — успя да каже тя и потрепери, когато погледът му отново се върна към гърдите й.

— Ботушите ми не са на леглото. Прекалено късо е.

Пръстите му се движеха по кожата й, плъзнаха се по челюстта, по пулсиращата вена на шията й и отново към гърдите. Показалецът му леко докосна зърното и тя отново не можа да сподави стона си.

Устните му намериха нейните, брадата му я гъделичкаше.

— Отдавна не съм желал жена. Ако си имала намерение да ме предизвикаш по този начин, наистина успяваш.

Тя преглътна. Той проследи с устни извивката на шията й. Дишаше тежко. Пръстите му се преплетоха с нейните.

— Куигли ще те убие. Или аз — прошепна тя, трепереща от желание да се притисне по-близо до него.

Тогава той я целуна силно и дълбоко, показвайки й страстта си, жарта си.

Кайро не можа да се стърпи и се притисна към силното му тяло. Отвърна на топлата му целувка.

Гневът й започнала преминава, Соломон нямаше право да изглежда толкова силен, толкова груб, а да целува толкова сладко.

Никой никога не я беше целувал толкова настойчиво и едновременно толкова нежно. Тя отвори очи. Той се претърколи, стана и хвърли халата отгоре й.

Дишаше дълбоко. Отиде до прозореца, но отново се обърна към нея. Погледът му я опари, накара я да потрепери. Дръпна халата до брадичката си, уверена, че цялото й тяло се е изчервило.

— Мис Кайро, току-що открих това дете… — Куигли спря по средата на изречението.

Държеше Гарнет под едната си мишница. Пусна я на земята и тя веднага приглади новата си рокля. Сложи ръце на хълбоците си.

— Знам какво е станало тук, не го отричайте — каза момичето, отиде до леглото на Кайро и се втренчи в нея. — Първо онази Бланш искаше да спи с вуйчо Соломон, а сега и ти, която би трябвало да знаеш, че той е твърде стар за добро чукане. Ти си добро парче, мис Кайро, но той е всичко, което имам, а с вас двете — онази Бланш и ти — той ще се изтощи като мъж. И аз ще се озова сама в онази пустош, грижейки се за един инвалид.

— Гарнет, благодаря ти, че ме спаси — каза Соломон, вдигна колана си и го закопча на кръста си.

Куигли погледна към Кайро, която му отвърна с гневен поглед. Огромният иконом се огледа из разхвърляната стая и премига.

— Да заведа ли детето долу, мадам?

— Само да си посмял! — извика Кайро, преди да е успяла да се овладее. Не искаше отново да остава насаме със Соломон… никога. — Спасила го била. По-скоро…

Гарнет я прекъсна:

— Зачервена си и изглеждаш размекната. Имаш драскотини на врата. Защо държиш този халат до брадичката си?

— В стаята е малко хладно — отвърна надменно Кайро и потрепери.

Соломон току-що я бе хвърлил върху собственото й легло, беше докоснал гърдите й, целувал устните и врата й, а сега си придаваше вид на обиден. Намръщи се към него — не беше го насърчила по никакъв начин.

Гарнет погледна вуйчо си с любопитство. Той държеше шапката пред слабините си и гледаше Кайро.

— В очите ти има огън, лицето ти е зачервено и защо, по дяволите, държиш така шапката си?

— Да вървим, Гарнет — промълви Соломон и сложи ръка на главата й.

Кайро, без да иска, се възхити на жеста, който направи той, за да успокои детето. Мястото на Гарнет не беше тук.

Момичето го погледна в очите.

— Соломон, първо онази Бланш призори, сега пък тази тук. Тя е слаба — виж я. Само кожа и кости. Няма да ти държи топло през зимата, ако не напълнее. Аз ли трябва да се грижа за всичко?

Кайро потърси думи да нахока Соломон, но детето, което ги наблюдаваше с погледа на възрастен човек, я заинтригува.

— А… Куигли? — потърси по-стабилна почва Кайро. — Може би ще сервираш… аа… нещо? Гарнет може да е гладна.

— Аа… да… чай? Кекс? — Куигли постави едно шишенце с парфюм на мястото му върху тоалетната масичка на Кайро.

Гарнет се покатери на леглото и се облегна на таблата точно както бе застанала Кайро.

— Искам да хапна нещо, но да е хубаво — каза тя.

— Да вървим. — Гласът на Соломон беше нетърпелив, груб. Очите му проблеснаха, когато срещнаха тези на Кайро. И двамата бяха ядосани.

Той я бе пожелал. Беше се възбудил, беше се притискал към нея през дрехите, но това не му харесваше.

Нито пък на нея.

— Соломон, почакай долу. Може би Гарнет ще иска да похапне с мен. — Тази Бланш, за която момичето говореше, може би беше Бланш Натсън, а Кайро искаше да разбере.

Усмихна му се любезно, когато прочете в погледа му заплаха. Как се осмеляваше да я целува толкова силно, дълбоко, сладко, нежно, когато всъщност желаеше пищната Бланш? Докато Гарнет си играеше с ресните на възглавницата, Кайро изпърха с мигли и промълви:

— Надявам се, че Куигли няма да забрави да донесе мед с кекса. Нали знаеш, медът се използва за много неща и не всичките са приятни Мравките много го обичат.

Соломон веднага разбра какво иска да каже тя. Пое си дълбоко въздух, когато тя погледна надолу към мъжествеността му.

Той се размърда неспокойно и Кайро забеляза, че все още е възбуден.

Усмивката й изчезна. Образът на Бланш стоеше пред нея. Опита се да се пребори с любопитството си, но не успя. Чу се да казва:

— Целуна ли я?

И веднага съжали за думите си. Соломон се намръщи — имаше вид на мъж, за който се борят две жени.

— Не. Вуйчо ми не е много по целувките. Опита се да се отдръпне от нея, но тя го беше сгащила здраво — отвърна вместо него Гарнет.

— Да вървим — каза рязко Соломон.

— Искаме да си поговорим по женски. Защо не слезеш долу, Соломон? — промълви Кайро — Само за малко. Можеш да се позабавляваш, без да плащаш.

Той кимна, прокара пръсти през косата си и излезе. Кайро се усмихна на Гарнет.

— А сега, какво беше това за Бланш?

— Ами… — замислено започна Гарнет. — Тя знае как и къде да хване един мъж. Но със сигурност не може да възпламени Соломон така, както си го направила ти. Има големи бели пъпеши, които подскачат, когато язди. Но ти не се тревожи, защото нямаш този отвратителен, подскачащ дебел проблем.

— Благодаря. Много се радвам, че мислиш така Кайро затвори очи. — „Да го възпламени“ — повтори тя и си спомни лицето на Соломон над нейното.

Отново потрепери. Мисълта за тялото му, което е притиска към нейното. Бързо прогони образа. Гарнет докосна разпуснатите й къдрици.

— Само още една минута и оттук щяха да долитат викове и стонове и скърцане на легло. Веднъж чух един мъж да вика „Глория“ толкова силно, че…

Кайро поклати глава.

— Не. Мистър Улф не…

— Да. Наистина се беше възпламенил. Виждала съм много мъже на Барбари Коуст и знам. Никога не съм мислила, че и вуйчо ми е такъв. Просто не е такъв човек. Мъжките му части сигурно не са използвани с години. Е, поне не откакто ме взе, за да се грижа за него. Аз му отвличах вниманието от жените. А пък той така или иначе нямаше достатъчно пари. Е, сега спечели доста от теб. Но пък ми се повдига само от мисълта, че вуйчо ми може да лепне някоя болест от проститутка.

Кайро се взря в момичето и направи усилие да затвори устата си. Соломон не можеше да й бъде любовник с нескопосните си маниери. Мястото му не беше в Ню Йорк. Нито пък в живота й. Тя го ненавиждаше — от мръсните му ботуши до черната коса и сладките му целувки.

— Сигурна съм, че е… ааа… е бил ангажиран с някоя жена — промърмори Кайро.

Соломон сигурно е целувал толкова сладко всяка жена, с която е бил, и тя го ненавиждаше и за това.

Но Гарнет беше тук и можеше да отговори на въпросите й за слабостите на Соломон. Без съмнение беше нехранимайко и пияница, ако се съди по това, как пристигнаха във Форт Бентън. Всичко, което трябваше да направи Кайро, бе да открие слабите му места, за да… Тя се намръщи. След като приключи с него, той повече нямаше да гали нейната щека.

Тя потърка краката си един в друг, припомняйки си докосването му.

— Да поговорим за Бланш.