Сватбен хазарт

ГЛАВА 14

Кайро гледаше хората, които излизаха от палатката. Никой не беше чувал нищо нито за Гарнет, нито за Соломон. Чувстваше се празна, изтощена и сърдита на Соломон.

— Той не трябваше да тръгва без мен. Онази първа нощ беше ужасна — тревожех се и за двамата. Но веднага щом реших да се включа в търсенето, просто трябваше да спечеля малко пари. Жените във Форт Бентън ме разбраха и ми се отплатиха за услугите, които съм им правила. Беше много просто, нали, Куигли? Толкова пъти сме местили масата с Бърнард, че изпитвам известна носталгия.

— Да, мадам. Мислите ли, че на Гарнет не й се е случило нищо лошо?

— Надявам се. Тя е силно момиче, Куигли, не го забравяй.

Кайро се уповаваше на тази мисъл и се молеше Соломон вече да я е намерил. Огньовете на Форт Киприен се извисяваха в нощта Кайро сложи щеката в кутията. Бяха минали само единайсет дни, откакто Соломон я напусна, за да търси Гарнет.

На третия ден след заминаването му Кайро и Куигли вече бяха тръгнали на път. Щеше да прави демонстрации и да търси Гарнет. Бърнард я беше обучил добре. Не някакво блудкаво шоу, скъпа моя, а истинска елегантност насред пустошта. Кайро знаеше как да се облича и да изглежда като истинска дама, дори и на път. Хората й плащаха за демонстрациите, тя използваше парите, за да преживяват, и не преставаше да задава въпроси.

При всяко спиране — независимо дали във ферма или в село — тя питаше за Гарнет, молеше се да разбере нещо за нея или Соломон. Разпитваше внимателно, да не би случайно да привлече вниманието на похитителите. Гарнет и Соломон сякаш бяха изчезнали безследно. Но тя трябваше да ги намери.

Един млад метис се приближи към Кайро. Преди малко тя го бе питала за Гарнет.

— Ако открия това момиченце и те заведа при него, ще ме научиш, нали?

Кайро размаха ветрилото си — можеше да устои на чара му. Щеше да намери Гарнет и Соломон и да ги върне вкъщи.

— Да. Ще те науча в моя салон за билярд — отвърна му тя.

Той й се усмихна и изчезна в тълпата.

Куигли бързо избърса масата и я покри, после помогна на Кайро да се качи във фургона, който в момента изпълняваше ролята на будоар. Вътре висяха рокли и фусти.

Тя премести една окачена да съхне долна риза и се отпусна на малкото легло. Търсенето на Гарнет бе отнело всичките й сили.

Тези мъже трябваше да знаят къде са Гарнет и Соломон и трябваше да й кажат, иначе щеше да им извади езиците. Тя свали ръкавиците си и погледна към ръцете си, които Куигли незабавно започна да масажира с благовонни масла.

— Ще намерим тази малка палавница, Кайро.

— Тя е само едно малко момиченце, Куигли.

— Такава бяхте и вие, когато Бърнард ви намери.

— Когато баща ми ме продаде — поправи го уморено тя. — Като видя колко много пари бе готов да даде за мен Бърнард, той ме поиска отново. Старият номер с препродаването на конете. Трябваше да избягам от Бърнард и да се върна при семейството си. Но аз не го направих. Твърде егоистично от моя страна, че поисках да оцелея, нали? — Беше изморена.

Фургонът се наклони леко и един едър мъж се пъхна под покривалото. Беше мръсен, дрехите му бяха изпокъсани, косата — разчорлена. Тъмните му очи пламтяха обвинително.

— Ще се погрижа за конете — съобщи Куигли, след като се бе покашлял няколко пъти.

Когато излезе навън, той завърза връзките на покривалото, оставяйки във фургона Кайро и мъжа.

Кайро се надигна несигурно. Сложи ръка на полудялото си сърце. Соломон изглеждаше изтощен, челото му беше набраздено от бръчки. Под очите му имаше тъмни кръгове, дрехите му висяха около тялото.

— Соломон?

— Тръгваш оттук утре сутринта — каза той равно, тъкмо когато навън се чу женски писък, последван от мъжки викове. Чу се стрелба. — Сега само загряват.

— Разбра ли нещо за Гарнет?

— Движили са се бързо. В момента вървя по следата. Взели са я някакви търговци, които обикновено минавали по този път. Според фермерите, които са я видели последни, била много устата и изисквала търговците да правят това, което тя иска, на момента. Тя е невредима, Кайро.

Думите му бяха толкова сериозни, тонът — толкова решителен, че за момент Кайро изпита облекчение.

Тя се бореше с желанието да го прегърне, да обвие ръце около него и… Гордостта й я спираше. Не искаше да го обича, не искаше сърцето й да се изпълва с радост. Черните блестящи очи на Соломон я пронизваха.

— Ако си мислиш, че модерните ти копринени рокли могат да попречат на онези престъпници да те нападнат…

— Съсипал си новите си дрехи — каза тя много внимателно.

Под външната си арогантност той изглеждаше изморен, раздърпан и несигурен. В сенките на очите му видя същата болка, която изпитваше и тя — трябваше да намерят Гарнет, преди да е настъпила зимата.

— Аз също имам право да съм тук, точно както и ти. Реших го още в нощта на заминаването ти. Беше ми необходим един ден, за да полея градината и да събера пари за пътуването. Аз съм жена на действието, Соломон. И съм много решителна.

Той свали прашната си шапка и я хвърли на леглото й. После прокара пръсти през косата си. Беше отслабнал, костите на лицето му изпъкваха още повече.

— Аз съм мъж, свикнал с трудностите. А ти трябваше да си останеш вкъщи, където си в безопасност.

Кайро сложи ръце на кръста си. Сълзите заплашваха всеки момент да рукнат. Беше копняла само да го види, беше го желала, бе го сънувала, а той не показваше и най-малка нежност спрямо нея.

— Не можеш просто да влезеш в будоара ми и да ми кажеш да изоставя мисията си. Аз се тревожа за Гарнет точно толкова, колкото и ти. — Не искаше да му каже, че никой друг мъж не би могъл да заеме мястото на Соломон.

Той пъхна палци в колана си.

— Мислех, че ще избягаш. Ню Йорк те чака.

— Първо ще намеря Гарнет, после ще ти намеря друга съпруга и чак тогава ще тръгна за Ню Йорк. Ако не излезеш оттук веднага, аз ще го направя — каза тя и мина покрай него. Развърза връзките на покривалото и понечи да слезе.

Соломон хвана края на роклята й, платът се раздра и полата се скъса. Придърпа я отново вътре. Тя се втренчи в него, обърна се да погледне към скъсаната си рокля и каза тихо:

— Отново съсипа роклята ми. Но би трябвало да го очаквам от един мъж, който няма дори благоприличието да ми напише писмо.

— Ти си тръгнала почти веднага след мен. Едно писмо трудно щеше да те намери, не мислиш ли?

— Сега не е време да ми се правиш на много умен.

Беше решила да му се противопостави. Тя толкова много се тревожеше за Гарнет, а ето че той стоеше тук и настояваше да се прибере вкъщи. Нямаше да се прибере! Соломон заслужаваше наказание за това, че я остави, че накара сърцето й да се къса от копнеж по него…

— Минали са само единайсет дни, но аз писах много.

Той взе ръката й и разгледа пръстена, после прилепи дланта си към нейната и разгледа формата й. Тя потрепери, когато дланта му бавно се плъзна по нейната, проследявайки всеки пръст.

Гледаше как потъмнелите му от слънцето пръсти галят нейните. Мразеше го за това, че бе откраднал сърцето й. Отдръпна ръката си. Не искаше да му прости за безсънните си нощи, прекарани в копнеж по него.

Пое си дълбоко въздух и стисна ръката си в юмрук. Искаше й се да го удари.

— Ужасен си. Знаеш колко много се тревожа за Гарнет. Най-малкото, което можеш да направиш, е да ме успокоиш, да ми кажеш нещо мило или може би, само може би — да ме прегърнеш. Предполагам, че дори не си се сещал за мен през всичкото това време.

Той хвана юмрука й и го сложи на сърцето си, погали пръстите й. Тя се разтапяше под нежния му, търсещ поглед. Соломон вдигна ръката й към устните си и целуна дланта й. Очите му бяха пълни с топлина.

— Мислех си за теб.

Всичката й гордост щеше да се изпари всеки момент и тя щеше да сграбчи любимото му лице и да покрие с целувки всяка извивка, всяка линия.

— Наистина се безпокоях за безопасността ти, а ето че ти идваш, започваш да ми даваш заповеди и да се държиш така, сякаш съм попречила с нещо на твоето търсене. Гарнет ми е много скъпа, Соломон, и искам тя да се върне. Ужасно съм ти сърдита! — Тя спря, за да си поеме дъх. — О! — Гневът й сякаш изчезна, когато удари с юмрук гърдите му. Прошумоля хартия. — Какво е това?

Соломон придоби неспокоен и виновен вид. Това я заинтригува.

— Искам да знам какво е това в джоба ти, мистър Улф.

— Не мога да ти кажа. — Той взе шапката си и й кимна. — Искам да тръгнеш към къщи още на зазоряване. Все ще намериш с какво да се занимаваш, ако не решиш да тръгнеш за Ню Йорк.

— Но ти… — Кайро тръгна към него, спъна се в скъсаната си рокля и падна в ръцете му.

— Толкова си мека — каза дрезгаво Соломон след един дълъг миг, в който нито един от двамата не помръдна.

Той потрепери — страстта му се бореше с гнева.

— Нямах време да отида в някоя бръснарница. Лягай в леглото. Ще се върна след малко — каза грубо той, кимайки към тясното легло.

— Няма — изстреля тя в отговор, макар да знаеше, че ще го чака с нетърпение.

Когато остана сама, Кайро започна да разкопчава роклята си. Щеше да изтръгне скъпоценната му тайна. Щеше да разбере какво има в джоба му. Щеше да прави любов с него диво и страстно, както толкова много искаше, и след това щеше да изтръгне всичките му тайни. Щеше да му даде да разбере, че не може просто така да тръгва без нея.

Сега беше по-силна. Само присъствието на Соломон й даваше сила, измъкваше я от дълбините на отчаянието, където беше потънала. Щяха да намерят Гарнет и щяха да го направят заедно.

— О, да. Соломон трябва да научи урока си — промълви тя и започна да тършува из раклата си.

Никакви копринени пижами тази вечер. Имаше намерение да го покори и после… Тя спря, заровила ръце в коприна и сатен. Щеше да го накара да мисли само за нея, да го очарова така, че никоя друга жена да не може да заеме мястото й.

Когато се върна, Соломон беше изкъпан, косата и брадата му бяха влажни. Тя спря да реши косата си и се обърна към него. Коленете й омекнаха само като го видя. Той свали шапката си.

— Допуснах няколко грешки. Една от тях е, че не забелязвах колко много обичаш Гарнет… Животът ми е бил изпълнен с трудности и не съм разчитал на никой друг, освен на себе си. Винаги съм се старал да бъда почтен. Не биваше да ти казвам, че те желая. Няма да те принуждавам да изпълняваш съпружеските си задължения.

— Ти мислиш… мислиш, че защото сме женени… че затова ти се отдавам? — Как само го беше желала…

— Трудно е да разбереш какво мисли една жена — отвърна той. — А аз не съм кой знае какъв познавач на жените.

Думите му я накараха да забрави за намерението си да го унищожи. Той разглежда толкова дълго бялата й дантелена нощница, че тя се изчерви и извърна поглед.

— Ти си маргаритка — прошепна той и поднесе един кичур от косата й към устните си. — Ще си легнеш ли с мен тази нощ? Ще ми позволиш ли да те утешавам? Защото ние ще намерим Гарнет. Трябва да я намерим.

Тя изпита моментно чувство на гордост, примесено с желанието да го прегърне. Обърна се настрани, за да скрие сълзите си.

— Не играеш честно — прошепна тя с треперещ глас. — Знаеш колко много се тревожа за Гарнет. Искам да я прегърна и да знам, че е в безопасност.

— Не се страхувай, ще можеш да я прегърнеш отново. Между другото, може и да не знам правилата на тази игра, но, любима, наистина те желая — призна той, прокарвайки пръсти през косата й. Наведе се да целуне клепачите й. — Не искам този път да късам нищо — промълви той и се отдръпна, за да я огледа цялата. Погледът му се плъзна по тънките презрамки, по бялата дантела, покриваща гърдите й, и по сатена, който падаше почти до земята. — Имаш хубави стъпала — отбеляза той, преди погледът му бавно да се върне обратно нагоре. — Хубави стъпала — повтори той.

Но гледаше зърната на гърдите й, които сякаш щяха да пробият дантелата, жадни за устните му.

Тялото й се напрегна, желаеше го. Соломон изглеждаше толкова изморен. Дрехите му имаха нужда от пране. Куигли можеше да се заеме с тази работа, докато Кайро се грижеше за другите нужди на Соломон.

— Куигли! — Гласът й трепереше, не можеше да помръдне, не можеше да откъсне погледа си от Соломон.

Соломон повдигна въпросително черните си вежди и приближи ръката й до устните си. Пъхна показалеца й в устата си и леко го засмука.

— Искам да те наричам моя любима.

— Любима? — повтори тя с дрезгав глас, спомняйки си как преди малко бе произнесъл думата.

— Никога не съм наричал никоя жена своя любима. Имаш ли нещо против да използвам тази дума, само за тази нощ?

Устата на Кайро пресъхна. Той беше неин и тя щеше да сподели с него това, което не беше давала на никого другиго.

— Мадам? — чу се плътният глас на Куигли.

— Дрехите на мистър Улф имат нужда от пране. Моля те, погрижи се — каза тя и започна да разкопчава ризата на Соломон. Намръщи се леко, вслушвайки се в странните звуци, които долитаха от отвън. — Куигли?

— Само смазвам пружините на фургона, мадам. Напоследък много скърцат. Можете да изгасите светлината. Сенките ви се виждат през тънкото покривало.

Когато във фургона стана тъмно и уютно, устните на Соломон намериха нейните. Тя усещаше, че той се страхува, но и я желае. Докосваше я така, сякаш беше тънка като паяжина, нежна като листче на роза. Пръстите му галеха лицето й… Тя се опита да разкопчее колана му. Соломон изстена, бързо разкопча колана си и го захвърли настрани.

— Ще намерим Гарнет. Не е пострадала. Бях само на крачка от нея, но тази нощ…

— Да, но тази нощ…

Кайро вдигна глава. Хвана косата си и я надигна нагоре, оставяйки кичурите да се стичат между пръстите й. Навлажни устните си с върха на езика си, после се наведе да го целуне. Чувстваше се щастлива, че тази вечер Соломон щеше да се държи като истински съпруг. Беше я нарекъл любима и тя щеше да бъде неговата любима. Нямаше да има лъжи, миналото нямаше да ги разделя тази нощ. Оставаше само пожарът, който гореше и в двамата и ги превръщаше в едно същество.

Когато той се съблече и застана пред нея, Кайро не можа да устои на изкушението да прокара пръсти по кожата му — по гърдите, раменете, по пулсиращата вена на врата му. Докосна зърната на гърдите му, вдишвайки аромата на сапун, който се носеше от него и бе възнаградена с една лека въздишка. Погали плоския му, твърд корем. Той рязко си пое въздух, ръцете му обвиха раменете й, когато тя докосна члена му. Тя го гледаше как нараства, как става готов за нея. Нежно обви пръстите си около него, а Соломон затвори очи и лицето му стана тъмночервено. Хвана лицето й в ръцете си.

Трепереше.

— Искаш да ме възбудиш бързо, нали? Защо?

Тя сведе поглед, борейки се с желанието си да се гушне в него.

— Погледни ме.

Тя не искаше да му позволи да види болката й, желанието й, страстта й.

— Все още ли се срамуваш? — попита дрезгаво Соломон и устните му докоснаха скулите й.

— Не. Още не съм решила на какво мъчение да те подложа… за това, че ме остави така, без дори да се обърнеш назад.

Тя вдигна глава, позволявайки му да целуне челото й. Страхуваше се от самата себе си, от преградите между него и нея, които се срутваха. Тя го отблъсна и бързо се наведе да събере дрехите му. Хвърли ги навън.

— Любима — промълви бавно Соломон. Замаяна от нежността му, затвори очи, за да скрие думата дълбоко в себе си, да я запази. Той беше прав — тя се срамуваше от него, защото никога не се беше разкривала пред някого така, както щеше да се разкрие пред него. Имаше чувството, че губи почва под краката си.

— Никога не съм била ничия любима.

— Но сега си моята любима. Ти си моята съпруга, забрави ли?

Пръстът на Соломон се плъзна под тънката презрамка и леко я отмести. Направи същото и с другата и нощницата се свлече в краката й.

— Любима — прошепна той до гърлото й.

Преградата между тях се срути окончателно, оставяйки я слаба и уязвима. Тя стисна раменете му, защото щеше да се строполи на земята.

Затвори очи, когато Соломон я прегърна. Притисна я внимателно към себе си и въздъхна, изпълнен с копнеж:

— Не се страхувай. Между нас има много дълбоко чувство.

Думите му я объркаха. В нея се надигна старото желание да се бори, за да бъде свободна, независима. С нежността му обаче не можеше да се бори.

Пръстите й стиснаха още по-силно раменете му. Той отново беше неин.

Погали гърба й, прокарвайки длан по най-чувствителните места. Тя докосна с устни гърлото му, точно на мястото, където пулсираше кръвта му. Беше жив и беше в прегръдката й и това беше достатъчно засега. Затвори очи, за да спре сълзата, която напираше. Вдиша познатия му аромат.

— Прегърни ме.

Кайро обви ръце около врата му. Соломон я надигна, прегърна я и я целуна.

Кайро потрепери, когато Соломон седна на леглото, слагайки я в скута си. Преплете пръстите си с нейните и ги сложи на гърдите си.

Соломон я положи върху леглото и се наведе над нея.

— Имам нужда от теб сега. — Думите излязоха бързо от устата й и изненадаха и самата нея.

Той потрепери в ръцете й. Докосна гърдите й, намирайки чувствителните им връхчета с пръстите си. После продължи надолу по ребрата й, по корема й и по-надолу. Тя се изви и изстена, когато пръстите му я погалиха интимно.

— Соломон… — прошепна тя, а ноктите й се забиваха в раменете му.

— Трябва да се уверя, че си истинска — прошепна той между безумните целувки.

Тя за малко не извика, когато Соломон продължи да я гали, когато надигна бедрата й с ръце. Потърка чувствителната кожа от вътрешната страна на коленете й, вдигна ги, притискайки силното си тяло към нейното.

Соломон сложи глава на гърдите й и остана да лежи така неподвижен. Пръстите й трепнаха, поколебаха се за миг, после бавно погалиха влажната му коса.

— Любима. Маргаритке моя… Докосни ме — прошепна той и се вцепени, когато тя послушно се подчини, хвана го с ръка и го вкара в себе си.

Прие го в самото си сърце, в кристалните дълбини на това, което беше и което щеше да бъде… Прие го в душата на жената, която беше страстна и горда, но която се беше затворила за света.

Той я посрещна — един висок воин, силен, горд и арогантен, който иска своето, но дава още повече. Цветовете избухнаха около тях — тъмнината на нощта и червеното на огъня, но Соломон я прегръщаше, защитаваше я.

Тя извика, давайки му всичко от себе си.

Когато той избухна дълбоко вътре в нея, тя разбра, че й беше дал всичко и че връзката между тях беше станала още по-здрава.

— Ноздрите ти трептят — отбеляза мило Кайро следобеда на следващия ден. Соломон седеше на капрата на фургона до нея. Справяше се чудесно с двата коня, докато обмисляше разтърсващите го чувства. — Не си казал и думичка цял ден. Като изключим това, че си сигурен, че са отвели Гарнет в тази посока. И че последните хора, които са я видели, казали, че е невредима и твърде устата за дете. — Кайро неспокойно въртеше чадъра си в облечените си в ръкавици ръце. — И така, тя е невредима, ние сме по следите й, но ти си сърдит. Защо?

Беше останал много изненадан, когато тази сутрин надигна одеялото и погледна бледото й тяло. Беше я белязал със страстта си. Мъжете се отнасяха към съпругите си с уважение и внимание. Докато Кайро беше негова, Соломон искаше тя да получава необходимото уважение като съпруга.

— Защо се държиш така? — Тя приглади полите на роклята си и погледна настрани. — Съжаляваш ли, че снощи ме нарече своя любима? — попита тя, а гласът й беше натежал от сълзи.

— Аз ти причиних болка — промърмори той.

Чувстваше се неудобно и от нея, и от собственото си чувство за вина. Беше й дал една частица от себе си, усетил бе как се разтапя от нейната топлина и от желанието си да проникне толкова дълбоко в нея… но имаше още нещо и това го плашеше.

Обзет от страст, когато светът избухна разноцветен пред очите му, той бе изпитал чувството, че е толкова дълбоко в нея, че е докоснал сърцето й. Ако тя не го беше прегръщала така…

— А една жена не би искала съпругът й да е необуздан като прериен пожар — добави той, след като преглътна.

— Знаеш много за тези неща, така ли? — попита разпалено Кайро и отново го погледна. — Разстроен си, защото аз… защото бях пряма и те изплаших. Аз те желаех и не се страхувам да си го призная. Рядко изпитвам желание да натрия физиономията на някого, но когато си толкова арогантен, когато се правиш на всемогъщ, аз не мога да не реагирам. Не забравяй това, Соломон.

Той бавно се обърна към нея. Тя беше права — беше го изплашила.

— Наистина имах точно това предвид, когато те нарекох своя любима, по дяволите. Мъжът определя темпото.

Тя изпъна рамене.

— Предизвиквам те да го кажеш сега, когато е светло.

Той се замисли, прикривайки чувствата си, които очевидно само Кайро забелязваше.

Тя изсумтя леко и той потрепери. Инстинктът му за самосъхранение го предаде, когато Кайро прошепна:

— Аз съм жена със спортен дух и… исках да те видя как не можеш да не отвърнеш на предизвикателството ми.

Соломон стисна силно юздите. Искаше му се да я прегърне.

— Престани да ме насилваш — предупреди я той, но изведнъж се обърна към нея: — Любима!

Тя разпери чадъра си и вирна брадичка.

— Казваш го само защото…

Той зададе въпроса, който го тормозеше цяла сутрин.

— Защо Куигли не впрегна конете тази сутрин?

Тя извърна поглед.

— Помогна ми малко.

— Ти направи всичко, докато Куигли стоеше на безопасно разстояние.

— Вярно е — съгласи се тя.

— Не ми казвай, че той се страхува от коне.

— Всъщност, страхува се. В редките случаи, когато се налага да пътува сам, плащаме на кочияш. Но не смей да казваш нищо по въпроса. Аз прекрасно се оправям с конете.

Той се втренчи в нея, опитвайки се да разгадае загадката, която представляваше Кайро, а тя му отвърна с високомерен поглед.

— Не обичам да ме разпитват — каза тя най-накрая. Когато той продължи да я наблюдава, тя каза рязко: — Много добре. Нито Бърнард, нито Куигли разбираха нещо от животни. Всъщност Бърнард беше по-зле и от Куигли. Аз съм се грижила за животни през целия си живот. — Тя го смушка с коляно. — Побързай. Куигли не трябва да се отдалечава, освен ако наистина не се налага. Ако конете му се втурнат в галоп, той ще се паникьоса.

Соломон изпревари каруцата на Куигли, който седеше спокойно на капрата и се наслаждаваше на скъпа пура.

— Дръж това — каза Кайро на Соломон, подавайки му чадърчето си.

Свали ръкавиците си, отвори кадифената си чанта, извади някаква помада и започна да маже ръцете си с нея. Соломон хвана пръстите й и ги обърна, за да види това, което подозираше — мазоли.

— Обикновено ти караш фургона, нали? — попита рязко той.

— За Бога, да. Забравих ли да ти кажа? Бърнард не обичаше да кара, а аз обичах. Този чадър не отива на цвета на дрехите ти — отбеляза критично тя и го потупа успокоително по коляното. — Напрегнат си, защото се тревожиш за Гарнет, Соломон. — Кайро си сложи ръкавиците, взе чадъра и се настани на капрата като туристка, която се наслаждава на пейзажа. — Трябва да се довериш на детективските ми способности. Ще намерим Гарнет, и то скоро.

— Откъде взе пари за тези фургони и за конете?

— Дамите от града ми помогнаха. Разбраха колко съм разтревожена за Гарнет и за липсващия ми съпруг. Дамите прекрасно разбираха колко е безпомощна една жена, когато съпругът й управлява парите на семейството. Банката не би ми позволила да тегля пари, нито би ми дала заем без твоето съгласие. През нощта след твоето заминаване събрах повечето от жените в салона си. Куигли им направи прически и им показа как да правят кремове за лицата и ръцете си. Аз демонстрирах медитация. Трябваше да видиш как Лора Маккуерти стои на главата си. Тя може да прави задно салто, както и да се люлее на трапец. Беше прекрасно, Соломон. Така събрахме парите, а Джоузеф остана да пази ранчото, очаквайки с нетърпение да му заведем Гарнет. След това ще тръгне да търси Едуард. Моля се служителите на закона да го намерят преди него.

Тя погледна към Соломон, който сякаш имаше известни затруднения с дишането. Искаше му се да я сграбчи, да я хвърли отзад във фургона и да прави любов с нея, докато стане мека и послушна.

Докато правеха лагера за нощуване, Соломон мислеше само за едно нещо — колко бързо би могъл да вкара Кайро в леглото. Спънаха конете, а Куигли се зае с приготвянето на вечерята. Соломон откри Кайро на един огрян от луната хълм.

Тя съблече копринената си рокля и се обърна. Стоеше пред него гола, обляна от лунната светлина.

Той бързо се съблече, разкъсвайки дрехите си.

Когато се успокоиха, Кайро се гушна в него Соломон галеше бавно гърдите й. Коя беше тази спяща жена в ръцете му? Какви бяха тайните от миналото й, които толкова умело криеше от него?

Къде е Гарнет? Беше ли в безопасност?

Соломон се отдаде на съня, който напоследък непрекъснато му убягваше.

— Любима — прошепна той остави думата да изпълни цялото му съзнание, да изтрие дългите години самота.

Тя му се беше отдала страстно, беше поискала от него да я обладае бързо… Беше го изумила, беше го омагьосала, преди да е успял да й каже милите думи, които искаше.

— Любов моя — бе прошепнала тя в ухото му, галейки белезите по гърба му.

Любов. Соломон сънливо погледна към Кайро, после се остави на съня.