Светът е в моя джоб

I

Бунгалото се състоеше от една спалня, салон, миниатюрна кухня и стая с душ.

Комфортната мебелировка включваше две легла-близнаци в стаята, два шезлонга и една маса в салона С малко повече съобразителност бе възможно в него да спят и четиримата То беше най-изолирано от всички на брега на езерото Това бе „бунгалото на младоженците“, както каза чиновникът на Джини с една съучастническа усмивка Беше късмет, че е свободно Последната двойка, която го беше наела, бе тръгнала едва предната вечер.

Чиновникът, някой си Хадфийлд, ги придружи в буика, за да им покаже пътя.

От време на време той хвърляше по едно око към Китсън, учуден от загрижения му вид и мълчаливостта му Мислеше, че без съмнение младият човек бе развълнуван от перспективата за своята първа брачна нощ. С такова хубаво момиче не беше за оплакване. Младата съпруга изглеждаше също нервна, но това бе по-разбираемо „Всички момичета в подобен случай са същите“, мислеше Хадфийлд съвсем ухилен, решен да се покаже особено внимателен с нея.

Показа й къде може да гарира караваната точно до бунгалото и й обясни къде се намира хангарът за моторниците, в случай, че искат да наемат една Увери ги, че никой няма да дойде да ги безпокои.

— Нашата клиентела е много контактна, госпожо Харисън — каза той, след като бе отворил вратата на бунгалото и бе показал всичко на Джини. — Често се правят малки посещения между съседите, но аз предполагам, че ще предпочетете спокойствие… един или два дни поне — прибави той, намигвайки на Китсън, който издържа погледа му без да помръдне. — Ще предупредя дискретно всички. Никой няма да дойде да ви безпокои преди да го пожелаете.

Бездействието, в което се оказаха и четиримата, очаквайки нощта, ги накара да прекарат най-лошия момент от този изпълнен със събития ден.

Джини отиде да се изтегне върху леглото и след малко заспа от изтощение.

Китсън, в ролята на пазач, пушеше цигари без да изпуска караваната от поглед.

Блек и Джипо, принудени да останат в компанията на труповете на Морган и Томас, прекараха ужасни мигове.

През нощта се промъкнаха в бунгалото. Джипо, не издържайки повече, се строполи Върху един фотьойл с глава между ръцете. Имаше силно натъртване на челюстта си там, където го бе ударил Блек, когато се бе опитал насила да излезе от караваната, за да тръгне по пътя за Фаун Лейк.

Беше започнал да реве и удря по преградата на ремаркето като побеснял и Блек трябваше да го удари силно, понеже това бе единственият начин да го обуздае. Веднъж дошъл на себе си, Джипо бе останал на пода, мълчалив и без сили И двамата нямаше да забравят никога тези осем часа, прекарани в горещата каравана, в чакане на нощта зад малките херметически прозорци и страха в компанията на двата трупа, които вече издаваха миризма на мърша.

Блек и Китсън се насочиха към сенчестата гора, търсейки подходящо място, за да погребат Морган и Томас.

В инструментите на Джипо имаше една кирка и когато избраха мястото, започнаха да копаят подред.

Работеха мълчаливо на лунната светлина. Беше ужасна за нервите работа, понеже забелязваха лодките в езерото, обляно с лунна светлина и чуваха далечни гласове. Веднъж даже трябваше да се проснат на земята с туптящи сърца, докато двойка влюбени минаваше съвсем близо до тях.

След полунощ те пресоваха с крака почвата, за да я изравнят и покрият с листа и сухи клони. Бяха така изтощени, че с мъка достигнаха до бунгалото.

Намериха Джини седнала на един стол със своя 38-ми върху коленете, с очи, впити в Джипо, заспал върху дивана.

Блек затвори вратата, приближи се до другия фотьойл и рухна там.

Китсън седна на другия стол. Неговото лице имаше цвят на грес и един мускул на бузата му се свиваше непрекъснато.

— Има ли нови неприятности?

Извънредно бледа, с големи черни кръгове под очите, тя изглеждаше по-възрастна и по-малко съблазнителна.

— Не — отговори тя твърдо. — Но той иска да се върне у дома си.

— Нека да отвори първо фургона и после да върви по дяволите, ако иска!

При звука на техните гласове Джипо се размърда леко и отвори очи. Замижа с клепачи, после, виждайки, че другите трима го наблюдават, постави краката си на земята и се изправи със сгърчено лице и треперещи ръце.

— Аз ви изоставям, Ед — обяви той. — Оставям ви моята част от мангизите. Размислих добре. Не искам да чувам да се говори за това. Давам ви моя дял и вие ме оставяте да се чупя. Това е грешка на Франк. Не исках да участвувам в удара, но той ме обърка с брътвежите си. Продължете вие тримата, ако искате, но аз се връщам в ателието.

Блек го изгледа.

— Много ме учуди! — каза само.

Джипо затърка ръцете си върху колената. В полусянката потта блестеше по дебелото му лице.

— Бъди малко по-разумен, Ед — замоли той. — Понеже ви давам моята част… Това все пак не е нищо. Искам само да се върна у дома.

— Не разчитай на това, нищожество! — каза Блек със същия равен глас.

Джипо хвърли умолителен поглед към Китсън.

— Забъркани сме в една мръсна история, малкия. Не държахме да се месим, но Франк ни оплете. Да си вървим ние двамата и да им оставим всичките мангизи. Ще работим заедно и ще печелим добре. Ще те взема като съдружник в ателието. Ще се разбираме, ще видиш… Без шеги!

— Стига! — отряза Блек с много мек глас. — Ти оставаш с нас за да отвориш фургона, ясно ли е?

Джипо поклати глава.

— Не, Ед. Трябва да си тръгвам. Не съм достатъчно способен за тази работа. Аз ще ти обясня как да се направи. Щом ти покажа, ти иде успееш с Джини. Но аз се оттеглям Това прави двеста и петдесет хиляди долара на всеки. Правя ти подарък с моята част, а малкият ще даде своята на Джини. Ще отидете…

Блек погледна Китсън.

— А ти, ти искаш ли да се откажеш? — сряза го той.

Насилствената смърт на Морган бе причинила шок на Китсън, но той започваше да се съвзема. Да зарови двата трупа бе за него истински кошмар, но изпитанието го беше по-скоро калило, отколкото разтърсило. Сега, от една страна, той можеше всичко да спечели, а от друга, да загуби живота си. Така или иначе бе въвлечен в общото предприятие.

— Не! — отвърна той.

— Виж, синко, ти губиш! — извика Джипо в отчаяно усилие, за да го убеди. Зарежи ги и ела с мен! Не мисли, че можеш се измъкна. Загубен си предварително. По-добре е да се чупиш още сега. Ела с мен, казвам ти.

— Оставам — повтори Китсън с очи, вперени в Джини. Джипо събра куража си.

— Е, добре! Аз си тръгвам! — обяви той. — Ударът вече е „мокър“, има три трупа. Плочата е много тежка. „Ще бъдем крале“ казваше Франк. Виж това докъде го докара-под земята, в дупката. Още ли не си загрял? Вие луди ли сте, или какво? Аферата е пропаднала, казвам ви го! Аз се връщам у дома — заключи той, ставайки.

Блек се наведе напред, за да сграбчи пистолета, поставен върху коленете на Джини. Той го насочи към Джипо.

— Ти ще отвориш фургона, чуваш ли! Иначе и теб ще гръмна и ще те погреба в гората.

Решителният и студен тон на гласа му убеди Джипо, че Блек говореше сериозно.

Остана дълго време неподвижен, като омагьосан от пистолета. После бавно, с отчаян жест, седна.

— Добре — произнесе с разкривено лице — понеже вие ме принуждавате. Но ви предупреждавам, че това ще свърши лошо, много лошо.

Блек свали пистолета.

— Свърши ли с глупостите си?

— Нямам повече какво да кажа — каза Джипо, с наведена глава. — Но съм ви предупредил. Това ще свърши зле.

— Ето че въпросът е уреден — промълви Блек, гледайки двамата си съучастници. — Сега сме само четирима. Това прави едно увеличение от петдесет хиляди на всеки. Разделяме частта на Франк и продължаваме според плана. Ти, Китсън, представляваш младоженец с Джини, а Джипо работи с мен в караваната. Щом вземем мангизите, веднага се разделяме. Ясно?

Другите двама се съгласиха. Блек стана, прекоси стаята, измъкна ключа от ключалката и го сложи в джоба си.

— Достатъчно за тази вечер — каза той. — Ще поспя. — Приближи се до Джипо и натисна стомаха му с пръст. — Вземи фотьойла, свинска главо! Не мислиш ли, че имам право на дивана? — Той се настани там, докато Джипо потъна, без много приказки, във фотьойла.

— Има едно легло в спалнята за младоженеца — продължи Блек, сваляйки обувките си. — Не се притеснявай!

Китсън бе много уморен, за да се ядоса. Седна в един фотьойл, без да отговори.

Джини влезе в спалнята и затвори вратата зад себе си. Чуха ключа да се превърта в ключалката.

— Това е кофти за младоженеца — каза насмешливо Блек. — Може да се каже, че не се харесва на госпожата.

— Млъквай! — измърмори Китсън.

II

На другата сутрин, малко, след 7 часа, Джини влезе в хола, където вдигна щорите, събуждайки тримата мъже.

Блек се изправи с ругатня, търсейки пипнешком пистолета си.

Още замаян от съня, Китсън само вдигна главата си. Мигайки с очи, видя Джини да изчезва в кухнята.

Джипо, целият вдървен, се наведе напред с хъркане, търкайки отеклата си челюст.

— Време е да изчезвате — извика им Джини — Има вече хора на езерото.

Блек стана, мърморейки, и изчезна в банята. Излезе след десет минути, избръснат и измит.

— Иди да се измиеш! — каза той на Джипо. — Започваш да смърдиш като пръч!

Джипо му хвърли намръщен поглед и се отправи на свой ред в банята.

Когато привършваше с душа, Джини донесе в салона поднос, пълен с кафе, яйца, салам и портокалов сироп.

— Ще направите по-добре да занесете това в караваната — заяви тя, оставяйки подноса в ръцете на Блек.

Лоша светлина заблестя в очите на на последния.

— Виж момиче, иде ти кажа, че аз съм този, който командува тук — възрази той, вземайки подноса. — Аз съм „патрон“ сега.

Очите на Джини приеха забавно и едновременно презрително изражение.

— Ти не командуваш повече от другите — възрази тя. — Нали Морган не правеше закони. Ние изпълняваме предвидения план, това е всичко. Беше решено, че ти ще идваш с Джипо да прекарвате нощите и ще се криете през деня. Ако искаш да смениш нашия план, кажи го Веднага.

— Добре, ще отидем да ядем в караваната. Нямаш търпение да останеш само с твоя жиголо!

Джини му обърна гръб и тръгна към кухнята.

— Остави я на мира! — заповяда Китсън, ставайки.

— О, млъкни! — измърмори Блек. — Иди по-скоро да видиш дали е чисто навън и ни отвори караваната.

След кратко колебание Китсън излезе от бунгалото. Погледна наляво и надясно и когато се увери, че никой не го наблюдава, извика Блек и отвори караваната.

Джипо и Блек се покатериха в нея.

— Забавлявай се, глупако! — подхвърли му Блек — Възползувай се добре!

Китсън свали рязко лоста, затваряйки двамата мъже в караваната и се завърна в бунгалото.

Джини отново пържеше салам. Той влезе в банята, взе един душ, обръсна се и облече джинси.

Когато влезе в салона Джини поставяше върху масата чиния, пълна с яйца и салам.

— Има страхотен вид! — забеляза той дебелашки. Това за теб ли е или за мен?

— Не съм гладна — отговори тя сухо.

Наля си чаша кафе, занесе я до единия фотьойл и седна, почти обръщайки гръб на Китсън.

Той седна на масата. Усети, че умира от глад и лакомо се нахвърли върху закуската. „Саламът е чуден и яйцата са точно както ги обичам“, си каза той.

— По-добре ще е после да излезем — предложи Китсън. — Защо да не направим една обиколка на езерото например?

— Съгласна съм.

Бе разочарован от режещия тон на Джини.

— Няма да им е добре на двамата другари в караваната — забеляза той с надежда да я размрази малко. — Няма сянка там, където са. До обяд вътре ще бъде истинска пещ.

— Това е тяхна работа — възрази тя с безразличие.

— Да, разбира се. Мислиш ли, че Джипо ще успее да отвори фургона?

Направи нетърпелив жест.

— Откъде да зная?

— Но ако не успее, какво ще правим?

— Защо питаш мен за това? Постави въпроса на Блек, ако ти не си достатъчно хитър, за да си отговориш сам.

Тя внезапно стана и занесе чашата си в кухнята.

Китсън се почувствува почервенял до ушите. Добрият му апетит се пресече и той изпразни своята чаша с кафе, правейки гримаса. После взе мръсните чинии и ги отнесе в кухнята.

— Не казах това, за да ти досаждам — смутолеви той непохватно, оставяйки посудата върху масата. — Но трябва наистина да ни видят заедно. Можем ли да не си показваме носа? След всичко…

Той заекна и млъкна.

— За Бога, върни се в салона и ме остави на мира! — разкрещя се тя с треперещ глас, обръщайки му гръб.

Учуден от интонацията й, Китсън се обърна, за да я види по-добре. Забеляза за първи път бледността на лицето й и нейните изопнати черти. „Може би тя е по-малко твърда, отколкото ни накара да повярваме“, си каза той. „Ужасите от вчера са й причинили, без съмнение, страшен шок, както и на мен“.

— Добре, добре. Извинявам се!

И отиде да седне в салона, прекарвайки ръка в косите си.

В настъпилата тишина чу Джини да плаче, но не помръдна. Приглушените й хълцания го караха да разбере размера на бедата. Ако тя плачеше, значи, че Всичката надежда бе изгубена. Остана няколко минути неподвижен, пушейки и опитвайки се да неслуша. Изведнъж тя излетя като вятър от кухнята, и влезе в спалнята, без той да има време да види нейното лице. Отново настъпи дълга тишина. После тя се появи в рамката на вратата.

— Да вървим — каза кратко.

Гримът й беше превъзходен. Само необикновеният блясък в очите и изкуствените й маниери издаваха нейното вълнение.

Китсън стана.

— Ще направим добре да купим вестник — предложи той, грижливо избягвайки да я гледа в лицето.

— Добре.

Тя се отправи към вратата. Носеше плетена жилетка и панталон в зелено, който изглеждаше направен нарочно за нея, за да подчертава прелестите й.

Китсън излезе след нея.

Навън горещината на утринното слънце ги сграбчи и те хвърлиха скрито по едно око на караваната, гарирана на открито, съзнавайки непоносимата жега, която цареше под дървения й покрив.

В мълчание продължиха пътя си, рамо до рамо. Една пътека водеше през гората до бюрото на Хадфийлд и съседната бакалница.

Когато излязоха от сянката и забелязаха малката дървена барака, Джини плъзна ръката си в тази на Китсън. Той потръпна при контакта с нейната свежа кожа и й хвърли бърз поглед. Сянка на усмивка се появи върху устните на младото момиче.

— Съжалявам, че ти направих сцена — каза тя. — Нервите ми бяха опънати. Сега съм по-добре.

— Не си струва да се извиняваш. Представям си какво изпитваш — отговори той.

И притисна ръката на момичето в своята.

Хадфийлд излезе от бюрото си и с широка усмивка ги загледа как се приближават.

— Е добре, господин Харисън! — извика той, протягайки ръка. — Безполезно е да ви питам дали сте щастливи. Това се чете по лицето ви. Ако аз бях съпруг на госпожа Харисън, щях да оценя съдбата си като достойна за завиждане.

Джини избухна в смях, докато Китсън стискаше неумело ръката на Хадфийлд.

— Вие ме ласкаете, господин Хадфийлд! — каза тя. — Ние дойдохме да потърсим вестници. Дошли ли са?

— Вестници? — Хадфийлд повдигна вежди. — Младоженците не трябва да се интересуват от вестници. Да, получих тази сутрин. Мога да ви съобщя веднага едничката интересна новина: отвличането на един блиндиран фургон. — Неговото лице се разтопи в широка усмивка. — Между нас казано, аз им свалям шапка на тези типове. Те са изчезнали с поне един милион долара! Представяте ли си това? Един милион долара в брой! Никой не знае откъде са минали, нито как са действували, но това е факт. Този фургон, със своята ключалка, изобретена от най-добрите специалисти в наше време, чисто и просто се е изпарил със сумата в него. Това надминава всичко! — Той килна шапката си назад, усмихвайки се широко. — Когато четох вестниците си казах, че това е най-фантастичният удар, за който сме чували да се говори в околността! Един фургон с такъв размер да изчезне като по чудо! Давате ли си сметка? И цялата полиция и половината от армията претърсват на сто и петдесет километра наоколо за крадците, без още нищо да са намерили!

Той влезе в своето бюро за да вземе вестниците.

Джини и Китсън размениха по един поглед.

След миг Хадфийлд излезе, държейки четири вестника в ръка.

— Вие, може би, няма да вземете всички? — запита той. — Ако искате последните новини, вземете „Хералд“.

— Ще ги взема всичките — произнесе Китсън със задавен глас. — Това няма да ме разори!

Плати вестниците и ги сграбчи.

— Доволни ли сте от вашата къщичка, госпожо Харисън? — подхвана Хадфийлд. Мога ли да направя още нещо за вас, за да ви бъде приятно?

— Не, благодаря, ние сме прекрасно настанени — увери го Джини.

Докато тя бе в бакалницата, Китсън прегледа големите заглавия на ежедневниците.

И четирите бяха посветили първите си страници на грабежа, публикувайки снимките на фургона, пазача и шофьора. Щабът на армията предлагаше награда от хиляда долара на всеки, който дадеше някакво сведение, допринасящо да се намери фургонът.

Полицията беше убедена, че шофьорът е бил, без съмнение, съучастник на крадците, защото беше изчезнал без следа.

Докато Китсън, с пресъхнали уста, бе потънал в четене, Фред Брадфорд, дебелият човек, който им бе предложил помощта си снощи по пътя за Фаун Лейк, се приближи към него. Той също бе дошъл да търси вестник.

— Виж ти, господин Харисън! — извика той. — Виждам, че вече имате вестници. Е, добре, какво ще кажете за това място? Не е лошо, нали?

Китсън кимна.

— Кажете, че е чудесно! — каза той и продължи — Вие четете историята за фургона? Аз научих новината по радиото, тази сутрин. Те мислят, че фургонът може да е скрит в горите наоколо. Организират засади и наблюдават всички пътища от самолет, но още нищо не са намерили.

— Не — измърмори Китсън, сгъвайки вестниците.

— Чудно е, че са успели да го скрият до сега с толкова хора по петите им! Шофьорът трябва да е от бандата, не мислите ли? Наистина оплаквам този нещастен пазач, как се казваше? А, да! Дърксън! Накрая, надявам се, поне ще осигурят неговата вдовица.

— Катастрофата е била клопка — намеси се Хадфийлд, който слушаше техния разговор. — Поне това се говори. В този случай жената е била също от бандата. Пазачът е предупредил агенцията по радиото, точно преди да бъде убит. Те изследват миналото на Томас, шофьора, за да видят дали не е имал някоя непозната любовница.

— Ще ми хареса да получа наградата — заяви Брадфорд. — Моето хлапе е решило да направи една обиколка в гората. Има намерение да открие фургона. — Той избухна в смях. — През това време ще има мир. Никога не съм виждал едно толкова подвижно хлапе. Прави майка си на маймуна.

Хадфийлд поклати глава.

— Те няма да докарат фургона тук — възрази той. — Има много хора в гората. Ако го скрият някъде, то ще бъде във Фокс Ууд. Това е малко посещавано място и е настрани от големия път.

— Може би, но не казвайте това, особено на хлапето-възрази Брадфорд. — Твърде далеч е, за да ходи там.

Джини излезе от бакалията, натоварена със сак, пълен с провизии.

— Добър ден, госпожо Харисън! — каза Брадфорд, повдигайки шапката си. — Добре ли пристигнахте?

— Да, благодаря — отвърна Джини с усмивка.

Тя подаде сака на Китсън, пъхна ръката си под тази на младия човек и се притисна към него.

Другите двама я гледаха одобрително.

— Вие имате право — каза Хадфийлд — използвайте го пълноценно сега, когато сте му вече собственица. Моята жена твърди, че един мъж е добър само когато носи пакети.

Джини повдигна очи към Китсън.

— Аз намирам, че ти имаш много други таланти, скъпи. Китсън се изчерви, докато другите двама избухнаха в смях.

— Удоволствие е да се чуе — каза Хадфийлд. — Бих искал и моята жена да каже това.

— Можем ли да наемем една лодка, за да направим обиколка, господин Хадфийлд? — запита Джини.

— Но разбира се. В този час е идеално. По-късно ще стане много горещо. Знаете ли къде е хангарът на лодките? Ще попитате Джо и той ще ви обслужи.

— Хайде тогава! — предложи Джини.

— Когато почувствувате желание за малко компания, госпожо Харисън, елате ни на посещение. Ние сме в бунгало № 20, на пет метра от вашето. Ще бъдем очаровани да ви видим.

Хадфийлд го сръга с лакът в ребрата.

— Те са на сватбено пътешествие — каза той — Тяхната собствена компания им е напълно достатъчна! Къде ви е умът?

Смеейки се, Джини дръпна ръката на Китсън и те се отдалечиха под ръка по пътеката, като главата на Джини бе подпряна на рамото на Китсън.

Другите двама ги проследиха с очи, преди да разменят по един весел поглед.

— Има късмет това момче — забеляза Хадфийлд. — Тя е страшно хубава! Между нас казано, ако ми се отвори възможност с нея, няма да кажа „не“!

— Като женен човек нямам право да кажа това, но ви разбирам — каза Брадфорд с усмивка.

При връщането си в бунгалото Джини остави сака с провизии в кухнята, докато Китсън, след като бе проверил дали няма никой наоколо, отиде да почука на прозореца на караваната.

Зачервеното и потънало в пот лице на Блек се показа през полуотворения прозорец.

— Какво е това? — измърмори той. — Пукаме от жега вътре. Тези проклети мухи ни правят луди! Не можем даже да оставим прозореца отворен. Какво искаш?

— Донесох ви вестници — каза Китсън, пъхайки ги през прозореца. — Имате ли нужда от нещо?

— Не. Чупи се! — излая Блек, затваряйки ядосано прозореца.

Той отиде към задния край на караваната, където Джипо бе седнал на табуретката, която бяха донесли от бунгалото, с ухо, залепено за задната врата на фургона и пръсти върху циферблата.

В караваната горещината беше непоносима Блек бе свалил сакото и ризата си Косматите му гърди бяха покрити с пот.

Той изгледа Джипо мълчаливо в продължение на няколко секунди, после с едно вдигане на раменете седна на пода и започна да чете вестниците.

След около половин час ги хвърли надалеч и се надигна, за да види докъде бе стигнал Джипо.

Неподвижен, със силно зачервено лице, със затворени очи, Джипо напрягаше слух, докато пръстите му въртяха циферблата.

— Боже мой! — избухна Блек — ти колко време смяташ да бърникаш това тук?

Джипо подскочи и отвори очи.

— Затваряй си устата! — измърмори той с яд. — Как искаш да работя, ако бърбориш непрекъснато?

— Ако скоро не глътна малко въздух, ще получа кръвоизлив — обяви Блек, бършейки лицето си с ръка. — Дали да не отворим прозореца и завържем здраво пердето, за да попречим на мухите да влизат?

— Оправяй се както искаш — промърмори Джипо. — Но ако искаш да отворя фургона, остави ме на мира.

Блек му хвърли убийствен поглед, но, без да каже нищо, отиде да вземе една кутия с кабърчета и чук от чекмеджето за инструменти. Закрепи пердето към рамката на прозореца, след което го отвори.

През пердето видя Джини и Китсън да се качват в една лодка.

Видът на Китсън, отдалечаващ се с гребане, го изпълни едновременно с ревност и яд.

— Не му пука на този глупак там! — избухна той. — Аз трябваше да се заема с тази работа. Ето…

Джипо повдигна глава.

— Ще млъкнеш ли? — изфуча той. — Как искаш да…

— Добре, добре — измърмори Блек. — не си струва да се караме.

Джипо избърса наболелите си пръсти в дъното на панталона си и загледа втренчено циферблата.

Досега не беше чул никакво пукане. „Дори да остана тук с месеци да въртя този проклет циферблат, не бих направил нищо“, си казваше той с отчаяние. „Питам се, дали ще успея някога?“

— Трябва да спра за малко, пръстите ме заболяха — обяви той.

Приближи се до отворения прозорец.

Струя свеж въздух проникна в караваната и той вдиша с пълни гърди.

— Няма ли друг начин да го отворим? — запита Блек, с очи, все още втренчени в лодката, която се отдалечаваше бързо под мощните удари на греблото на Китсън.

— Бях предупредил франк, че това ще бъде мъчно-изпъшка Джипо. — Може би няма да успея.

Блек го погледна право в очите.

— По-добре за теб ще е да успееш, мръснико! Аз ти го казвам това.

Заплашителната светлина в неговия поглед накара Джипо да отстъпи.

— Не мога да правя чудеса — измърмори той. — Може би е невъзможно да се отвори това нещо?

— Ще трябва да направиш чудото! — измърмори Блек свирепо — Хайде! Отивай там! Колкото повече работиш, толкова по-бързо ще го направиш Действувай!

Джипо отиде и седна пред циферблата Залепи ухото си на вратата и започна да върти зъбното колело, дебнейки прещракването.

До падането на нощта беше напълно изтощен Седнал на табуретката, подпрян на вратата, той се бе отказал от своите безплодни опити.

Имаше такъв опулен и гузен вид, че даже Блек не му се скара.

При тази ужасна горещина Джипо работеше от дванадесет часа и бе прекъсвал само за един час. Беше успял да постави на място единия от преобръщачите, но преценяваше, че има още пет други, които трябва да намери. Въпреки всичко, това бе началото и Блек се чувствуваше по-оптимистично. „Може би, той ще намери другите два утре“, си казваше той. „Вратата ще се отвори, може би, в края на седмицата.“

Когато стана достатъчно тъмно, Китсън дойде да ги освободи и те се втурнаха към бунгалото.

Джини беше приготвила вечерята: свинско печено, картофи и торта от ябълки.

Тримата мъже се нахраниха с добър апетит. От време на време Блек хвърляше зъл поглед на Китсън, чието изпечено лице, резултат на стоенето навън през целия ден, го дразнеше.

Джипо се оживи малко пред своята добре напълнена чиния и похвали храната. При десерта неговото дебело лице вече бе загубило своята маска на изтощение и примирено отчаяние.

След вечерята Блек се настани в един фотьойл и запали цигара, гледайки своите трима съучастници.

— Много малко сме напреднали днес — обяви той. — От сега нататък ще трябва един от нас да пази караваната през нощта. Не можем да рискуваме някой да хвърли око във вътрешността й през прозореца или да се опита да влезе. С това ще се заеме Китсън. Той си плува добре през деня и може да се потруди нощем.

Китсън повдигна с безразличие рамене. Денят, който прекара, бе добър за него. Имаше впечатлението, че Джини започваше да се размръзва в неговата компания. Отклонявайки се в разговорите към много лични сюжети, тя не се бе отказала да бъбри с него и се бе показала много по-мила. Бяха прекарали цялата сутрин в лодката, а след обяд се къпаха.

Всеки път, когато срещнеха някого, тя плъзгаше ръката си под тази на младия човек, нещо, което му харесваше много.

След банята, когато се бяха изтегнали един до друг на слънцето, той, с шорти, а тя — в бял бански, Джини изведнъж се беше приближила до Китсън, поставила бе главата си върху рамото му и бе сложила ръка около шията му. За един миг той беше помислил, че е успял да спечели благоразположението на младото момиче, но почти веднага забеляза преминаването на две личности близо до тях. Виждайки ги така, те се бяха отдалечили веднага.

С надежда, че тя ще остане в същото положение, Китсън не помръдна, но както трябваше и да се очаква, нейната реакция го разочарова. След като минувачите бяха отминали, тя бе вдигнала глава и го беше погледнала.

— Извинявам ти се — му беше казала. — Поставих те в неудобна ситуация, но това беше неволно.

— Не ме притесни ни най-малко — беше възразил Китсън. — Даже ми беше много приятно!

Тя беше избухнала в смях и беше седнала.

— Наистина, мога да ти повярвам! Довиждане, аз ще поплувам още малко.

И ставайки с един скок, беше изтичала до брега на езерото.

Сега Китсън я гледаше, без да помръдне.

Нямаше никакво съмнение, че тя омекваше по малко.

За първи път той имаше впечатлението, че, може би, има своя шанс при нея…

Трябваше да се съгласи, че предложението на Блек да се постави стража до караваната през нощта е разумно. Ако на някой му дойдеше идея да проникне в нея през нощта, целият удар пропадаше.

— О.К. — каза Китсън, побутвайки стола. — Отивам веднага.

Блек очакваше той да се противопостави Изгледа го да излиза с известно учудване.

— Ние с Джипо можем да се настаним на двете легла-каза той, щом вратата се затвори. — Ти, хубавице, ще спиш на дивана. Ние вършим цялата работа и имаме нужда да спим. Имаш ли възражения?

— Никакви — отговори Джини, повдигайки безразлично рамене.

Блек я изгледа втренчено.

— Освен, ако Джипо се задоволи с дивана? — подхвърли той.

Джини му хвърли бърз поглед.

— Не, благодаря — отговори тя сухо. — Ще легна на дивана.

Блек се ухили.

— Както искаш.

Той стана, взе куп карти от камината и започна да ги сече.

— Един малък белот? — предложи.

— Не — възрази Джини. — Ще направя една обиколка. Бих желала да ви няма в салона, когато се върна!

Отгатвайки добре какво ставаше, Джипо ги наблюдаваше и двамата с безпокойство.

— Но разбира се! — съгласи се Блек, усмихвайки се все още. — Ела, Джипо, ще се настаним в спалнята. Ще играем върху леглото.

Джипо се надигна послушно.

— Ето те у вас, хубавице! — подметна Блек, — Хубав ден ли прекара с твоята половинка? Не си ли увлечена?

Джини се облегна на своя фотьойл, с очи, пълни с презрение.

— Ти го мислиш за неудържим?

— Кой знае… Във всеки случай, той е доста хлътнал. Тя стана, за да тръгне към вратата.

Блек я обгърна с поглед.

— Създадени сме, за да се разбираме, кукло. Трябва да помислиш за това — посъветва я той в момента, когато тя щеше да излезе.

— Остави ме на мира! — процеди тя, без да благоволи да го удостои с поглед.

Изгуби се в нощта, след като бе затворила вратата след себе си. Една лоша светлина в погледа на Блек издаваше, че се колебае. Имаше добрата идея да отиде и да я настигне, за да я научи на учтивост, но знаеше, че Китсън ще излезе веднага от караваната, а не бе още готов за решителното обяснение с него.

С ядно повдигане на рамене той влезе в стаята, където Джипо, седнал на леглото, отваряше и затваряше нервно ръцете си.

— Остави спокойно момичето! — започна той. — Имаме вече достатъчно усложнения, а сега трябва да прибавяме и истории с жени.

— Млъквай! — измърмори Блек.

Седна на леглото и започна да сече картите.

Беше близо единадесет часа, когато чуха Джини да влиза. Няколко минути след това водата в банята започна да тече. Блек смачка цигарата и събра картите върху леглото.

— Хайде да спим — каза той. — Трябва да се върнем в онази проклета кутия за сардини преди да съмне.

Джипо не искаше нищо повече. По-малко от десет минути след загасянето на светлината захърка.

Легнал в мрачината, Блек наостряше уши.

Чуваше как Джини се разхожда в салона. След няколко минути тя завъртя електрическия ключ.

С жените Блек действуваше по директния метод.

Действията за сближаване бяха в неговите очи губене на време. Отхвърли чаршафа си, стана мълчаливо от леглото и се приближи до вратата.

Спря се за миг, за да се увери, че Джипо спи дълбоко, завъртя леко дръжката, проникна в мрачния салон и затвори вратата зад себе си.

Почти веднага лампата светна. Джини се изправи върху дивана. В своята бледосиня пижама тя се стори неотразима на Блек, който се приближи, усмихвайки се. Спря се и се наведе над нея.

— Казах си, че мога да дойда да ти направя компания. Направи ми малко място!

Джини не помръдна. Нейните синьо-зелени очи бяха безизразни.

— Чупи се! — каза ниско.

— Виж какво — подхвана Блек, сядайки на края на дивана — Имам проекти за нас двамата, знаеш ли? Когато свършим с тази работа и получим мангизите си, ще отидем да направим едно малко пътешествие. Ще те заведа в Лондон и Париж. Това ще ти хареса, нали?

— Казах ти да се чупиш! — повтори Джини.

Вбесен, Блек установи, че не я плашеше ни най-малко и тя запазваше абсолютно спокойствие.

— Аз съм упорит, знаеш ли?

Неговите ръце легнаха върху раменете на Джини.

В същия миг почувства някакъв твърд предмет да се забива в гърдите му. Наведе бързо очи и сърцето му заби по-силно при вида на пистолета, който тя бе залепила в ребрата му.

— Вдигни си лапите съвсем бавно! — заповяда Джини с леден глас, който ужаси Блек — Бавно, казах, или ще стрелям.

С безкрайни предпазни мерки, с пресъхнали уста, Блек я пусна и Вдигна ръце във въздуха.

Погледът на Джини му създаваше ужасното чувство, че е на два пръста от смъртта.

— Сега, стани! — продължи Джини. — Бавно! Дръж ръцете си във въздуха!

Той изпълни заповедта и се отдръпна няколко крачки.

— Изчезвай сега! — повтори тя, насочвайки своето оръжие с твърда ръка към гърдите на Блек. — Следващия път ще те сваля. Върни се в твоята стая и не мърдай повече!

Блек въздъхна вбесен.

— Съгласен съм, кукло! Но не прави гафове! Ще се намерим отново. Можеш да разчиташ.

— Чупи се, парцал! — повтори Джини.

Бесен от яд, Блек влезе в стаята и затвори вратата.

„Ако тя се надява да получи своята част от плячката, се лъже жестоко“, си казваше той за утеха, докато лягаше. „Ще те науча как се залепва пистолет под носа ми, мръсна гадино! Нищо не губите, ако чакате, твоя жиголо и ти!“

Когато пипнеха парите, той щеше да свали Китсън. А колкото до нея, щеше да види, седемстотин и петдесет хиляди долара беше много по-добре отколкото двеста и петдесет хиляди.

До един часа през нощта той размишляваше какво ще прави с парите си.

„Защо да не се отърва и от Джипо? Един милион долара е още по-добре от двеста и петдесет хиляди“. „Ще бъдем крале“, казваше Франк. „Приказки! С един милион долара ще бъде още по-добре!“